Пролетта дойде внезапно и както обикновено за ден сменихме ботушите с летни сандали. Повече слънце, по-дълги дни, смяна на часа – всичко това са елементи, които могат да ни повлияят повече уморително, отколкото освежаващо. Особено смяната към лятно часово време и лишението от този един час сутрешен сън…
Тази статия не е с цел съвети за по-здравословно хранене, повече сън и досег с природата. Разбира се, това са важни елементи за нашето състояние на благосъстояние, но още по-важни са вътрешните процеси.
Пролетта носи със себе си обещание за ново начало и свежест, предизвиквайки в нас желание за обновление не само на телата, но и на умовете. В този момент от годината, когато природата се събужда от зимния си сън, пролетната умора може да замъгли нашето възприятие за красотата на този процес на преобразяване. За да преодолеем този период и да възстановим енергията си, можем да се обърнем към силата на присъствието в момента и към изцелителната сила на тишината.
Фокусът върху присъствието в момента ни позволява да изживеем всеки ден по-пълноценно, осъзнавайки красотата на простите неща, които често остават незабелязани. Съзнателното дишане, например, е прост, но изключително мощен инструмент, който можем да използваме по всяко време, за да се върнем в настоящето. Когато усетим, че умът ни броди между миналото и бъдещето, между умората и тревогите, няколко дълбоки и осъзнати вдишвания могат да ни помогнат да се центрираме отново и да намерим спокойствие във вътрешния си свят.
Силата на тишината пък ни предлага възможността да се свържем с вътрешния си глас и да намерим отговори на въпросите, които ни вълнуват. Японците използват концепцията икигай (ikigai), за да започват всеки ден с радост и намерение. В ежедневие, в което шумът и непрекъснатата заетост често ни поглъщат, отделянето на време за тишина става все по-ценно. Това може да бъде практика на медитация в уединение (15 минути са достатъчни, а статията Mindfulness може да даде допълнителни насоки), прекарване на време в природата, далеч от градския шум, или просто намиране на моменти през деня, когато изключваме всички устройства и оставаме насаме със себе си. Тишината ни учи на търпение и ни позволява да наблюдаваме вътрешните си процеси без да ги съдим.
Важно е да признаем, че истинската промяна и преодоляването на умората идват не от външни фактори, а от вътрешното ни състояние. Присъствието в момента и тишината ни показват пътя към самопознанието и самоприемането. Когато научим да ценим тези моменти на спокойствие и осъзнатост, ние откриваме източник на неизчерпаема енергия и вдъхновение в себе си, позовавайки се на собствената си статистика за успех и преодоляване на нежелани състояния. А това е най-голямата сила – да използваме собствените си налични ресурси.
Нека тази пролет бъде повратна точка, в която да се отдадем на изследването на тишината и на красотата на момента. По този начин не само ще преодолеем пролетната умора, но и ще открием по-дълбоко удовлетворение и радост в живота си, повече благосъстояние и wellbeing.