Posts in category: Интервюта

Даниела Илиева е доктор по икономика, преподавател по бизнес комуникации и мастър коуч по НЛП (невролигвистичното програмиране). И някъде между професионалните си занимания, създава и патентова иновативна дигитална менторска програма за цяла Европа (подробностите пази в тайна, докато не получи зелена светлина от Европейската комисия). Работата й е липсващото в съвременното образование звено между кариерното и личностното развитие. Впечатли ни с гледната си точка за света и вярваме, че хора като нея надъхват младите и са стимул за прогреса ни като цяло.
Убеди се сам!

Мислех си да стана учителка, когато бях дете, а после бях и треньор по тенис, което пак е свързано с предаване на умения между хора.
И станах преподавател, учител, ментор – понастоящем в три университета и една академия.

Заобиколена съм от хора, които ме предизвикват по всевъзможен начин, учат ме на различни неща, карат ме да се чувствам силна, удовлетворена и щастлива.
Добрият екип е важен, защото помага да се мине на следващото ниво на развитие. Без екип, независимо от дейността, си оставаме търсачи на съмишленици, на подкрепа и вдъхновение. Добрият екип дава енергия и позволява да се случват неща, невъзможни за самостоятелна бойна единица.

Вкъщи ме смятат за дружинен ръководител. Това е и прякорът ми, защото съм организирана, точна и целеустремена. От години обаче се старая да не правя непоискано добро в смисъла на това да организирам живота на другите.
Сред приятели минавам за забавна, енергична, всеотдайна, харизматична, уважаваща и ценяща другите, организирана, дама, професионалист, майка и приятел.

По душа съм свободолюбива, тиха бунтарка, романтик под прикритие.
Никога не работя с хора, с които не си допадам енергийно. Никога не работя без да ми е ясна каква е цената, която ще платя – най-вече скъпата цена, а именно времето.

Проблемът ми е, че искам да направя толкова много неща в един живот, в едно денонощие. А това води до другия проблем – как да разпределя най-правилно тези 24 часа за всичко и всички. Всичките си го получават, но с всичкото ми е трудно понякога.

Идеите идват, когато идейният център е отворен – отворен към информация, към новото и различното, към положителното и съзидателното. Но светът е пълен с идеи така или иначе. По-важна е тяхната реализация, което е и по-трудната част.
Блокирам, когато не съм си взела дозата сън – поне 6 часа. Ако се наложи мога да изкарам няколко денонощия в по-интензивен режим, но после се случва такъв блокаж, изразен в апатия и умора.

Грешките са нашият собствен опит, но и нашите собствени уроци. Харесвам това, което е казал Оскар Уайлд: „Не е страшно, че грешим. Страшно е, че повтаряме грешките си.“
Компромисите са понякога необходимото отлагане в името на нещо по-важно и значимо. Важно е, обаче, човек да не прави компромиси с основната си ценностна система – петте или седемте най-важни неща в живота ни, ще си останат нашите най-важни ценности. Ако някой очаква от нас компромисно да ги разместим, за да угодим по някакъв начин, това няма да доведе до щастие и радост.

Работата е като човека, който я работи. Тя отразява същността и идентичността, личностните характеристики и ценностна система на работещия. Обичаме ли краткосрочни или дългосрочни проекти? Индивидуалисти ли сме или колективни играчи? Проактивни ли сме или пасивни по натура? Сови или чучулиги? Ако работата принадлежи на мен, а не аз на нея, тогава всичко е наред.
От моята разбрах, че всеки ден можеш да научиш нещо ново и интересно. Студентите са много любопитна компания, имат друга, различна динамика, а най-голям интерес за мен представлява начинът, по който израстват като личности в периода на следване. Мениджърите, с които работя от друга страна, са друг свят – много по-забързан, по-организиран и с други предизвикателства. Обичам работата си!

Съревновавам се със себе си най-вече. Не ме напуска усещането, че нищо не правя и много често го казвам. Имам невероятната способност да си задавам сама задачи и срокове и да ги изпълнявам.
Скачам в дълбокото, когато се налага. Всеки има ситуации в живота, когато „трябва“ застава пред „искам“, „не искам“, „мога“, „не мога“. Често осъзнаваме, че дълбокото не е толкова страшно и оцеляването след такъв скок ти носи много голяма сила.

Успехът е усещането, чувството за удовлетвореност от пътуването към получаването на резултата.
Най-обичам да пътувам. Обожавам нови места, нови лица и пейзажи. Но още повече обичам времето в самолета, над облаците, насаме с мислите и завладяваща музика – това е моето време да чуя себе си, да подредя себе си и да презаредя, реейки се.

Забелязала съм, че светът има нужда от всякакви хора – активни, слабоактивни, обичащи да пътуват и такива, които не обичат, мили и любвеобилни или по-сурови и непоказващи емоции. Има чар във всичко различно, а различията ни правят уникални.
Никога не знам каква изненада ми готвят Негово Величество Животът и Нейно Величество Съдбата. Това, което знам, обаче е, че всичко се случва по някаква причина. Просто ние невинаги я знаем.
Току-що разбрах, че две мои много близки чакат бебета и това ме направи много щастлива! Чакани, желани, от сега обичани бебета.

Преди няколко века добрите обноски са били знак за социалния статус. Днес те са задължителната стъпка към постигането му.

В един глобализиращ се свят, в който комуникацията тече светкавично, на много нива и води до мигновени резултати, бизнес етикетът и т.нар. „soft skills” са реактивното гориво на успеха.

Десетки нови професии, академични дисциплини, практики и образователни системи се развиват ежедневно, за да помагат на мениджърите успешно да подобряват уменията си в тези ключови насоки.

Въпросът отдавна не е дали подобно обучение е необходимо, а кой е оптималният начин да го получиш.

Д-р Илиева-Колева е консултант по бизнес етикет и международен протокол, акредитиран от Europrotocol и професионалист с дългогодишен опит в корпоративни и правителствени програми за обучение в професионални умения за общуване и бизнес етикет.

Зададохме ѝ няколко въпроса за бизнеса, баланса между женствеността и равнопоставените отношения и за тайната на успешната кариера.

Трябва ли жената да се държи като мъж, за да успее в бизнеса и къде е границата между женствено и „неподходящо“ държание по време на бизнес среща?

Във всяка сфера от живота си жената трябва да запази женската си идентичност. Ако трябваше жената да се държи като мъж, то бизнесът все още щеше да е в 19 век и жените нямаше да участват изобщо.

По време на бизнес среща жената може да има едно много силно предимство, произтичащо от силната връзка между логика и емоционалност. Ако жената е запозната с основните норми и правила на модерния бизнес етикет, тя може само да спечели конкурентно предимство. Женствеността може да бъде дискретно загатната, но в никакъв случай грубо демонстрирана.

Неподходящото държание по време на бизнес среща, а и на социална среща, е държанието, което кара отсрещната страна да се чувства неудобно в наше присъствие.

Не бързаме ли прекалено много да преминем на „ти“ в официален разговор? Изобщо не се ли смята етикетът за отживелица и не са ли станали отношенията в бизнеса по-непосредствени?

Ако усещаме, че отсрещната страна е благоразположена и готова да минем на „ти“, защо не? В етикета всичко опира до това да накараме събеседника ни да се чувства комфортно в нашата компания, да се чувства оценен и разбран.

Преминаването на „ти“ обикновено е по взаимно съгласие, в момент, в който и двете страни са готови за намаляване на официалността.

Има компании, в които етикетът не само е задължителен, но е и основа за правилно функциониране на различните нива на бизнеса. Има и друг тип организации, където е дори обидно да се поддържа висока степен на формалност.

Бих казала, че етикетът не е отживелица, а знание и информация, с които ако разполагаме, се чувстваме много по-уверени и по-сигурни. Тази увереност по отношение на обноски, държание и етикет пък ни дава възможността по време на бизнес среща да отделим време и внимание на други детайли и елементи от комуникацията.

Има ли смисъл да познаваме етикета, когато вероятността да се сблъскаме с хора, които не го познават, е много голяма?

Аз вярвам в природната интелигентност и умение за адаптация на българина. Етикетът е само част от цветната палитра на многото умения за комуникация и разбиране с отсрещната страна.

Защо да не разширяваме познанията си, защо да не се развиваме и защо да не бъдем на едно високо европейско ниво по отношение на образованост, обноски и етикет?

Ние носим един съществен елемент от детството си, а именно домашното и училищното възпитание. А това е една прекрасна основа за изграждане на полиран и съвършен образ на българина на световната бизнес арена.

Какво всъщност означава модерен бизнес етикет?

Модерният бизнес етикет е умението да се комуникира елегантно, непринудено и без напрежение с различни хора от различни социални и бизнес кръгове. Бизнес етикетът се изменя и „модернизира“ основно поради нарастващата стойност на времето като основен ресурс на бизнеса и глобализирането на бизнеса като цяло.

Но въпреки размиването на междукултурните граници, остава нуждата от познаване на специфичните правила на етикет и протокол при бизнес отношения с други държави.

Модерният бизнес етикет също изисква не само създаването на голяма бизнес мрежа (така полулярния networking), но и нейното поддържане. Няма голям смисъл от пълни с лица Facebook или LinkedIn профили, ако тези контакти не ни носят полезност и личен смисъл.

Има ли етикет за всякакъв случай, като например при полети, или избор на подаръци, или специално събитие.

На Балканите сме по-лежерни, когато става въпрос за неформални събития. Но по отношение на формалните събития – коктейли, формални обеди и вечери, етикетът е специфичен и задължителен. Колкото по-добре сме запознати с формалния етикет, толкова по-приятно ще прекараме и ще оставим добри впечатления.

Когато имаме спокойствието, че поведението ни е в унисон с изискванията на събитието или ситуацията, ние можем да се концентрираме върху успешното създаване на бизнес и социални контакти, но най-вече – можем да се насладим на самата ситуация без напрежение и нотка на съмнение в собственото ни представяне.

Специално за дамите, важен ли е изборът на дрехи, цветове, бижута и естествено чанта при различни бизнес и официални събития?

Всички изброени елементи са част от невербалната комуникация на дамата. А невербалната комуникация, невербалното послание, което излъчваме, представлява около 65% от цялостното ни послание.

Старата приказка, че по дрехите посрещат, по ума изпращат, е още по-валидна днес в много бизнес сфери. Много малко хора могат да си позволят дрес кода на покойния Стив Джобс или на Марк Зукърбърг.

Важно е дрехите ни да излъчват елегантност и чистота, да отразяват нашата същност и индивидуалност, спазвайки основните правила на дрес код етикета.

Важен е и комфортът, защото, ако дрехата не ни е по мярка или стилът ни ограничава, то това би повлияло негативно върху цялостното ни представяне.

Модерният етикет в облеклото на дамите изисква баланс и ненатрапчивост. Балансът е във всичко – ако показваме деколте, не показваме крака над коляното, и обратно. Дълбоките деколтета, крещящите цветове, животинските принтове и дълбоките цепки и деколтета нямат място в гардероба на модерната бизнес дама.

Модата в бижутата в момента позволява, даже изисква, едно едро, емблематично бижу.

А чантата като важна съставка на дамския външен вид има цял самостоятелен живот.

Един от най-трудните за избиране аксесоари е дамската чанта – големина, цвят, дължина на дръжките, отваряне – всички тези елементи могат да вгорчат или улеснят бизнес ежедневието ни.

Тя е един от най-висококвалифицираните специалисти по бизнес етикет и международен протокол в България, акредитирана от Europrotocol, преподавател в няколко университета и сертифициран мастър коуч по невролингвистично програмиране (НЛП).

На 7 март Даниел ще направи първото по рода си обучение How To Be A Lady, което комбинира основни знания по бизнес етикет с техники и умения от НЛП и коучинг, за да помогне на дамите да се справят елегантно и уверено всички с роли и ситуации в съвременното общество.

„В корпоративния свят няма полове – там ние сме равни с мъжете, ставаме, когато се ръкуваме, не очакваме да ни кавалерстват, да ни поднасят стола и да ни отварят вратата. Понякога е дори обидно, ако мъж бизнес партньор се държи кавалерски. Но все пак всяка жена след работния ден трябва да смени ролята си и да се превърне в съпруга, майка, участник в социалния живот с присъщите на женския пол подготовки и капризи. Ежедневната смяна на тези роли понякога е много трудна, а цената да не се справим – твърде висока. Уверена съм, че е добре да се учим как да сме в крачка с тези промени постоянно“, обяснява преподавателката.