311406758_507436674726270_2826495951335760817_n

Проф. Даниела Илиева: Никога не подценявайте подготовката!

Професионален трейнър, консултант по бизнес етикет и  муждународен протокол, сертифициран от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol в Брюксел и трейнър по невро-лингвистично програмиране – това е малка част от визитката на проф. Даниела Илиева. На 11 април ще се проведе нейният мастър клас на тема „Успешна бизнес комуникация“, в който се включват личности, желаещи да общуват професионално, да формулират успешно своите вербални и невербални послания и да усъвършенстват науката за езика на тялото.

Проф. Илиева, наистина ли всеки може да се научи да общува успешно? Колко време отнема да „построим“ основите на правилната комуникация?

Умението да общуваме успешно е заложено във всички нас. На всички ни са дадени сетива, които да използваме за разчитане на комуникационните сигнали; всички можем да изградим вербални компетенции и емоционална интелигентност, за да изпращаме правилно формулирани послания. Общуването е най-естественото състояния за нас хората, а усъвършенстването с цел да бъдем разбрани, е най-естественият стремеж.

Основите на правилната комуникация се крият в отговорността – този квантов скок в разбирането за общуването, който ни кара да поемем ангажимента да ни разберат точно така, както искаме, да формулираме посланието си по начин, който отсрещната страна ще възприеме точно в този момент, точно както искаме. И да поемем отговорността да бъдем разбрани. Без прехвърляне на вина и без обвинения.

Как да разберем, че сме на прав път?

Обратната връзка е смисълът на комуникацията. Само и единствено обратна връзка на разбиране, потвърждаваща, че посланието ни е достигнало точно както сме искали и е възпроизвело точно желания резултат е сигнал, че общуваме успешно. Не е лесно, но поемайки отговорността, ние всъщност се издигаме на друго ниво.

Езикът на тялото е нещо, което вълнува доста хора. Какво е важно да знаем за него, за да излъчваме правилните послания?

Всички експерти, изучаващи езика на тялото и комуникационните послания, които излъчваме невербално, се обединяват около твърдението, че над 70% от комуникацията се осъществява чрез невербалните послания. Трябва не само да се вълнуваме, но и да се фокусираме много по-задълбочено върху този значителен елемент от комуникацията. По време на обученията, които правя, обръщам специално внимание и обучавам участниците как лесно да разчитат езика на тялото на отсрещната страна, как да виждат “невидимото”, използвайки естествените ни ресурси – сетивата ни. Още по-специално внимание отделям на сигналите, които ние самите съзнателно или несъзнателно излъчваме, както и как да се “самопрограмираме” положително чрез езика на тялото.

Има ли трик, който ни помага да „излезем“ от себе си и да се погледнем през очите на събеседника?

Да, разбира се. Уважението към чуждия модел на света помага. Всички искаме другите да уважават нашия модел на света, така че и ние дължим това на отсрещната страна. Себепознанието във всякакъв аспект ни помага да познаваме себе си достатъчно добре, за да не се налага да се гледаме през чужди очи. Когато познаваш себе си, наясно си с подсъзнателните реакции, с чувствителните теми, с влиянието, което някой или нещо може да окаже, това се превръща в конкурентно предимство във всяка форма на общуване.

Кое е първото нещо, което се забелязва у нас на първа среща? За какво трябва да внимаваме?

По дрехите посрещат, по ума изпращат. Но не само – осанката, цялостния имидж, езикът на тялото, увереността и не на последно място енергията, която излъчваме, са все важни елементи от първото впечатления, което не може да направим отново. Само първия път правим първо впечатление. По време на различните обучения, които правя, участниците преминават през процеси и осъзнаване, които ги променят трайно – и като визия и разбиране за себе си, и по отношение на околните.

На 11 април ще се проведе Вашият мастър клас на тема „Успешна бизнес комуникация – навреме и на място“. Кое е най-важното послание, което искате да предадете на всички, които ще бъдат на живо пред Вас?

Успешната комуникация Е възможна само, когато сме готови да поемем отговорност. Личният имидж Е важен и рецептата Е лична за всеки. Дай, за да получиш е най-валидно при общуването – дай внимание, дай искрен интерес, отдай старание, за да бъдеш разбран, дай от времето си, и ще получиш златната среда на успешната комуникация.

Винаги е добре да … подхождаме с уважение и разбиране към човека отсреща.

Никога не трябва да бъдем … успешни на всяка цена.
Ако искате да общувате успешно, спрете да … подценявате подготовката – и в личен, и в имиджов, и в професионален аспект.
 Печелим преговори, когато … завършим преговорите с усещане за удовлетворение и у двете страни.
 Аз искам да бъда още по- … балансирана и мъдра.

Източник: Академия „Живей Елегантно“
 

2003e

Проф. д-р Даниела Илиева гостува на единствената здравна телевизия в България

Добрата комуникация е част от доброто здраве!

Във видеото: Връзката логика-емоции; изкуството на добрия мениджмънт; прехвърлянето на отговорност; формулирането на послания; за книгите и обученията; за мултитаскинга при съвременната жена и още във видеото.

daniela-interview-featured-image-1

Какъв е фокусът пред младите професионалисти?

Проф. Илиева, на първо място бихме искали да благодарим за възможността Ви да се включите във второто издание на Sales Club Conference 2023. По време на нашата първа среща се заговорихме за поведенческите модели и промените, които се забелязват между поколенията. Какви са Вашите впечатления от гледна точка на преподавател и то в пет различни университета, в които се наблюдават различия и между представителите на едно и също поколение? Реално, това са представителите на поколение Z, за което се твърди, че са креативни и предприемчиви, преследват мечтите си, търсят щастието си.

Благодаря ви и аз за възможността да бъда част от вашето събитие, което с всяка изминала година става все по-значимо за българската бизнес среда.

Много често ме питат “Какви са младите хора, как са студентите?”. Факт е, че всяка “реколта” студенти, както ги наричам, са различни, по своему уникални и със своите си особености. Днес все повече наблюдаваме промяна в отношението към работата като част от ежедневието – не живеят, за да работят, каквито бяха и сме немалка част от поколенията преди тях. Имам предвид, че основен фокус много по-често е личното щастие и удовлетворение, личното усещане за смисъл, личното време, отколкото това младият човек да се посвети и да отдаде времето си на организацията, на фирмата или на работодателя. Независимо от възнаграждението, бонусите, доверието или други, вторични ползи. Разбира се, парите са важни, но не са най-важното.

Наблюдаваме доста амбициозни млади хора,  но нетърпението или по-скоро липсата на търпение и постоянство често не позволяват на амбициите да се реализират. Искат всичко бързо и сега, даже веднага. Понякога току що завършили студенти, подхождат с такова завидно самочувствие, че дори можем да се поучим от тях. Динамиката стана голяма, социалните мрежи и различни медии постоянно ни заливат с всякакви примери за успех, но както знаем – нищо не е каквото изглежда.

От другата страна на бариерата са работодателите, които твърдят, че с представителите на всяко следващо поколение се работи по-трудно. Какви са причините? Защо?

Една от причините за разминаване между очакванията и реалността и в двете страни – работодатели и служители, са именно поколенческите различия. Историята е важна, защото всички ние трябва да помним какво се случваше в страната ни, когато днешните завършващи и излизащи на трудовия пазар, са се родили – бурните времена около 2000-та година. И не можем да се сърдим защо са едни или други, а да си спомним каква беше образователната и социалната система. Какво правеха родителите, какъв беше животът, кой и как се грижеше за тези бебета и деца и каква ценностна система е формирана у тях. Разбира се, не можем да сложим всички под един знаменател, но определено има поколенчески особености и сблъсък между ценностите на поколенията.

Лично аз смятам, че всички ние можем да се учим едни от други – всяко следващо поколение е все “по-чевръсто” и “на ти” с технологиите. А животът за всички ни без технологии е немислим. Всички имат какво да вземат от и да дадат едни на други. Важно са приемането и разбирането, историческата справка и свикване с динамиката и промените, присъщи на днешното общество и живот.

Дебне ли ни кадрова криза? Можем ли да очакваме някаква промяна във взаимоотношенията между потенциалните работодатели и новото поколение професионалисти? Тази промяна дава ли заявка за старт или не сме узрели като общество?

Ние СМЕ в кадрова криза. Пандемията, home office режимът, а сега наместването на пластовете към най-вече хибриден модел на работа, снеха немалка част от старата форма на контрол от страна на работодателя. Има хора интроверти, експерти в различни области, които и преди пандемията са работели отлично от разстояние. Но сега промяната е много повече социална, замисляща всички ни за по-важните неща в живота, за баланса между личен и професионален живот, както и затова какво ще пропуснем, ако посветим още няколко часа на работа вместо на…. и тук можем да изброим цялата палитра от разнообразни изкушения, които средата предлага.

Освен преподавател, сте и още много други неща, които обаче имат едно общо направление, което ги обединява – комуникацията. Автор сте на редица книги, но една от тях приковава вниманието ни – „Комуникация НАвреме и НА място”. Като мениджър, преподавател, автор и професионален трейнър, на Вас ви се налага комуникация на ежедневна база с различни хора, от различни таргет групи, с различни цели и развитие. Какво е общото между тях? Как комуникират тези различни поколения, с различни цели и виждания? Имате ли наблюдения какви са разликите в моделите на поведение?

Темата за успешното общуване, навреме и на място, ми е освен любима, също и основен фокус на изследване. Комуникацията диша и се променя. Както всяка среща с наш приятел или познат, всъщност е среща с променен човек, защото всичко се променя и ние се променяме непрестанно,  така и комуникацията никога не е една и съща. Следователно, няма рецепта. Има любопитство, уважение към различията, искрен интерес към другия и неговия модел на света, приемане, че всеки е уникален и има различни ценности, формирали се в младостта му.

Като преподавател се стремя да създам тези нагласи у студентите ми. Като майка правя всичко възможно да възпитам децата си в тези убеждения. Като мениджър, колега и приятел, действам и реагирам, следвайки този модел. Хора сме, имаме емоции и “наследствени” преживявания. Но само чрез разговори и диалог можем да стигнем до златната среда на ценното общуване.

Можем ли да твърдим, че приликите или разликите между поведенческите модели на комуникация на различните, да ги наречем с една обща дума – „поколения“, са част от ключа на успеха им? Какви са спецификите на бизнес етикета в тези модели? Изобщо различни ли са едни от други?

Във всяка класна стая, във всяка лекционна зала, във всеки екип и колектив има всякакви хора и така трябва да бъде, за да се постигне успех. Да, дадено поколение има определени характеристики, но както казах и по-горе, не е добре да слагаме всички под един знаменател. Етикетът също диша и се променя, олекотява се и се деформализира. Но това е много повече повлияно от пост пандемичния период и от “смаляването” на света посредством технологичния напредък, отколкото на влиянието на дадено поколение. В сферата на етикета има разнобой между по-възрастните хора, които държат на определени обноски и поведение, и по-младите, по-лежерни и слабо формализирани отношения на младите хора. Но така е било винаги, и така ще бъде може би занапред.

На всеки участник в нашия блог, а и в събитието ни, задаваме този последен ключов въпрос. Sales Club Conference се зароди като място и време за взаимопомощ между предприемачи. Какво би било Вашето ключово послание за 2023-та към бизнеса?

Толерантност към различните модели на света. Дипломация в отношенията. Любов към работата. Любопитство в общуването. Защото всеки ден е ново знание за този толкова необятен свят.

121_1280x1280

Проф. Даниела Илиева: Подходящата чанта прави цялостната визия завършена и красива

Професор Илиева, представете се пред нашите читатели и разкажете за Вашата кариера

Приемам кариерното си развитие като бягане на дълъг спринт, в който от спортист се превърнах в много неща и днес не бих могла да се определя само като едно от тях. Прекарах дълги години на тенис корта, а след това реших, че ще направя пълна промяна и се посветих на академично образование в чужбина. Станах експерт по Международен туризъм и мениджмънт, придобих бакалавърска степен по Бизнес администрация и магистърска степен по Маркетинг. Докато учех магистратурата, работех в семейния бизнес на родителите ми и така трупах първите години на трудов стаж, извън тенис корта.

Един ден Съдбата почука на вратата и ме призова към академичните среди. Само за 10 години преминах през различните академични нива – от доктор през 2015 г., през доцент – 2016 г., до професор през тази, 2022 г. Мисля, че университетската зала и преподаването са това, което ми е било предопределено още от дете, когато “обучавах” куклите и плюшените си играчки. До момента съм преподавала в 5 университета, но основният ми университет, моето място за развитие, е ВУЗФ – Висшето училище по застраховане и финанси. Там намирам себе си най-много, защото имам безкрайна свобода за творчество и изява. Срещите с младото поколение всяка година са срещи с будни и умни хора, от които самата аз уча много.

Смятам, че съм от рядката порода хора, които съчетават добре бизнес и академична кариера. От 2015 г. управлявам една от най-успешните в Европа организации – Фондация “Право и Интернет”, а над 10 години правя корпоративни обучения по бизнес комуникации, бизнес етикет, презентационни умения, невербална комуникация и вербална манипулация, НЛП и коучинг. Работя с най-големите компании в България, а най-хубавото е, че когато приключим даден обучителен проект, се “разделяме” с много добри емоции, трайно познание и искрена обратна връзка.

С какво се занимавате в момента?

Точно преди месец започна новата академична година и графикът ми се подреди по нов начин. Работата ми като професор във ВУЗФ изисква да съм пред аудиторията в определени дни. Но освен лекции, ние осигуряваме на студентите интересни гост лектори и посещения в различни компании, с цел преподаване на теорията през практиката.

Управлението на Фондацията е свързано с ежедневно управление на хора и процеси, както и множество организационни въпроси и служебни пътувания. Тъй като аз самата не съм нито юрист, нито IT, ученето за мен е ежедневно. Но пък това е един от начините да съм и максимално полезна на студентите.

Корпоративните обучения са голямата ми страст. Те ме държат много близо до цялостната бизнес среда в България и в чужбина. Ангажиментът да обуча дадена група делегати от банковия сектор, например, изисква да вникна не само в процесите, терминологията и проблемите в екипа на точно тази банка, но и да поднеса темите по запомнящ се начин.

Разбира се, не спирам да пиша – академично и публицистично в блога ми www.daniela.bg. Понякога точно чрез писането и предхождащото го проучване успявам да докосна най-много хора и да помогна на себе си и на другите да научим нещо ново.

Но животът не е само работа и балансът е важен преди да го загубим. Имам хобита, които активно практикувам – шия гоблени, практикувам пилатес, танцувам народни танци, обожавам да готвя и да посрещам гости. Пътуванията са моя страст, а потапянето в различни култури ме обогатява невероятно.

Кои са личните Ви и професионални успехи?

Личен успех са двете ми деца – трудно износени, проблемно родени, но към момента страхотни 16-годишен младеж и 10-годишна девойка. Считам за успех също, че с тях имаме страхотни отношения и разбирателство. Лични успехи са всички малки и големи предизвикателства, с които всеки се сблъсква ежедневно – от поддържането на тонус, фигура и мотивация за редовен спорт и здравословно хранене, до постигането на бизнес или професионална цел. Наистина най-важното е човек да се превръща в по-добрата версия на себе си и да се чувства удовлетворен от това. Научих се да се радвам на многообразието в живота ми и да се гордея с това.

Вече не търся самоопределяне с един профил или като “експерт по само това”. Светът е толкова шарен и предлага изобилие от възможности за професионално и личностно развитие и усъвършенстване.  Разбира се, не бива да се превръщаме в специалисти по всичко, нито в разпилени, незадълбочени личности без собствен почерк и професионализъм. Но смятам, че е хубаво осъзнато да грабим с пълни шепи от възможностите на XXI век, за да бъдем цветни и щастливи.

Нещата, които Ви мотивират?

Мотивира ме усещането за развитие и за движение – към по-добрата ми версия, към ново познание, към по-добро разбиране на света около мен, но и на вътрешния ми свят.

Мотивирам се още повече, когато даден проект, семестър, задача, завършат удовлетворяващо и с усещането, че нещата са се получили много добре. Самокритичността ми понякога ми изиграва лоша шега и не ми позволява да се насладя на някои мигове, свързани с успех, но и от това се уча – да интегрирам обратната връзка от себе си с по-малко критика.

Най-добрата мотивация е, когато се запалят очите, когато се изпълнят с блясък, само говорейки за нещо. Тогава вложената страст служи като гориво и нещата се случват с лекота. Когато сме в синхрон с даденостите и талантите ни, когато сме се запознали със себе си в училищна и университетска възраст, вероятността да изберем образование, а впоследствие и професия, които ни правят щастливи, е много по-голяма. Постигането на благосъстояние (well-being) във всяка област от живота, за който пиша в последната ми книга “Управление на личностното развитие”, е възможно само, ако се познаваме добре. На това уча и децата ми – да използват даденото им време, за да се запознаят с най-важния човек на първо място – със себе си.

Какви чанти имате и защо предпочитате точно тях?

Чантата е аксесоар с особен статут за дамите. Като повечето жени, аз също имам много чанти. За бизнес дните предпочитам едноцветни, защото се съчетават по-лесно. Но още по-важно е бизнес чантите да са с форма, защото бизнес етикетът го изисква – когато оставяме чантата си на стол или на пода до себе си, тя трябва да остава така, както сме я оставили, а не да се свлича, разкривайки съдържанието вътре. Стремя се чантите ми да са дискретни по отношение на марки и брандове, отново, защото в бизнес средата парадиране и натрапчивост не се толерират, още по-малко висящи аксесоари, ключодържатели или други орнаменти, издаващи звук. Допустимо е да “украсим” чантата с мини шал или фишу, но е добре да познаваме актуалните тенденции и дали това съчетание е подходящо за сезона. Модерни и стилни отвън, модерни и стилни отвътре.

За пътувания предпочитам леки, но обемни дамски чанти, често многоцветни. Излизат добре на снимки, служат вярно и не товарят раменете. Пътните ми чанти и куфари са друг важен елемент от аксесоарите ми. За тях отново предпочитам едноцветни и от лек материал. С чувство за хумор си признавам, че винаги пътувам с много багаж и винаги си обещавам, че ще преосмисля този мой подход, но до момента не ми се получава.

Винаги съветвам дамите, които обучавам, да следват правилото “малка жена – голяма чанта, голяма жена – малка чанта”. Избраната чанта може да ни смали, но може и да ни уедри без да искаме. Разбира се, има правила на етикета, които ни задължават на вечерни и коктейлни събития да сме с малка чанта, но тези правила ги представям много задълбочено на обученията, които правя.  Подходящата чанта прави цялостната визия завършена и красива.

Какви са бъдещите Ви планове в личен и професионален план?

Обещах си да заложа повече време за повече време в бъдещите планове. Времето е най-ценната валута и често нямаме нужда от нищо друго, освен от време – време да помислим, време да помечтаем, време да поскучаем и време да чуем онзи вътрешен глас, който ни показва пътя напред – какво ще е следващото, което ще разпали блясък в очите, вълнение в душата и любов в сърцето. Защото както всичко друго, и работата, и развитието изискват да вложим любов.

а21

Проф. Даниела Илиева от ВУЗФ: Само от нас зависи какви сме и какви да бъдем

Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа

Преподавателят във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) Даниела Илиева не е типичният пример, който сме свикнали да си представяме, когато чуем титлата професор. Очарователната дама е само на 42 години и достига до високата академична титла, благодарение на много години труд, положени усилия, вложени знания и упоритост. За предизвикателствата и призванието в живота си проф. Илиева разказа и в проекта на bTV „Жените на България“.

Пътят на проф. Илиева започва от 15 септември – нейната рождена дата. Съдбата я орисва животът ѝ да бъде завинаги свързан с каузата на образованието и общуването. В детска и младежка възраст е силно отдадена на спорта. Тенисът допринася да изгради упорит и целеустремен характер, който днес ѝ помага в академичната и преподавателска дейност.

Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа.

„Любовта ми към преподаването пламна, когато бях на 28 и оттогава времето и мястото пред аудиторията е моето“, разкрива самата тя.

Освен с преподаване, проф. Илиева се развива в още едно успешно направление – занимава се с управление на проекти. Тази дейност ѝ дава възможност да пътува много и да общува с най-различни хора.

„Все казвах, че обичам да пътувам и да говоря с хора. Едната ми работа – преподаването, корпоративните обучения, е много свързана с общуването. А другата ми работа – управление на проекти, е свързана с пътуването. Човек трябва да внимава какво си пожелава“, споделя тя.

За проф. Илиева общуването е като мост към други, различни светове. То ѝ носи нови познания и ценна енергия от комуникацията с други хора. Но според нея преди да мислим за тази енергия е важно да се погрижим първо за нашата собствена. Да работим върху себепознанието, защото то е ключът към баланса и щастието.

Даниела отправя ценни съвети към дамите, които се справят все по-успешно с бизнес начинания, управляват екипи от хора и процеси, но в личен план претърпяват разочарования и провали. Според нея това се дължи на обстоятелството, че съвременната жена не си дава право да бъде просто жена.

Когато обучава делегати по бизнес етикет, за проф. Илиева се оказва най-трудно да ги научи именно на това – модерните правила за общуване между мъжете и жените. А тези правила запазват кавалерството, без да отнемат постигнатото от дамите в техния професионален живот. Поради тази причина Даниела е създала методология, в която да разделя етикета на светло и на тъмно, на формална и неформална среда, на отношение в работата и извън нея.

„Жените сме си извоювали свободата и правото на избор за почти всичко, което ни се случва, но на вечеря очакваме мъжът да плати сметката. Очакваме различно поведение от един и същи човек – да уважава равноправието ни през деня, но вечер да бъде кавалер“, допълва проф. Илиева.

Всички тези аспекти от общуването между мъжете и жените пораждат много въпроси, чиито отговори проф. Илиева би могла да обсъжда с часове. Но това, което може би важи с най-голяма сила за нея, както в професионален, така и в личен план е мъдрост, която е запомнила от баща си: „Нищо в този живот не е на всяка цена“.

„Само от нас зависи какви сме и какви бихме искали да бъдем. Имаме мигове, в които усещаме, че светът е наш и точно тези мигове не бива да се пропускат“, завършва интервюто си проф. Илиева. Това е и един от най-ценните съвети, които тази впечатляваща дама ни дава.

Да опознаем себе си и да разберем какви искаме да бъдем. Оттам насетне, пътят към щастието и хармонията е отворен и напълно постижим.

Към оригиналната статия
„Аз – жената“

di

Проф. Даниела Илиева в рубриката на bTV “Жените на България”: Нищо в този живот не е на всяка цена

Жените сме си извоювали свободата, но на вечеря очакваме мъжът да плати сметката, признава дамата, родена на 15 септември

Тя ще ви очарова. С красота и харизма. С мъдрост и интелект. Наскоро стана професор – постигна го официално навръх 42-ия си рожден ден. Даниела Илиева е сред малкото жени у нас, заслужили с години наред трудолюбие, знания и упоритост, тази академична титла.

Проф. Даниела е специален гост в епизод 27 на рубриката „Жените на България“, а за нас е чест да се потопим заедно с нея в изкуството на общуването.

Как се гради академична кариера на тази възраст? И откъде тази страст към преподаването? Търсим отговорите от Даниела – бивша спортистка, чийто живот години наред минава на тенис корта.

„Родена съм на 15 септември. Родителите са предопределили съдбата ми още с моето зачеване и раждане“, споделя със смях Даниела и добавя:

„Често се шегувам, че съм обречена да бъда вечната ученичка.“

Това, в което проф. Илиева е истински добра, е комуникацията. Комуникацията, която диша и се променя, а мисията на нашата героиня е да изучава процесите на общуването, да ги развива и споделя. Тя вярва, че е наша отговорността за всичко, което казваме или премълчаваме. Отговорни сме и за посланията, които излъчваме.

„У нас сякаш все още не можем да се отървем от онова балканско его. Все някой друг да ни е виновен, все някой друг да носи отговорност. Същото е и с общуването: ако някой не ни е разбрал, то вината си е изцяло негова.“

Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа.

„Любовта ми към преподаването пламна, когато бях на 28 и оттогава времето и мястото пред аудиторията е моето“, споделя тя.

Вижте цялото предаване във видеото.

ФОТОАЛБУМ

danidinner

Етикет по време на строго формална вечера  – Съвместна рубрика с Genica news

Петото видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Етикет по време на строго формална вечеря“. Ще разберете:
  • Четете ли внимателно поканата?
  • Кои са основните правила при “black tie” за мъже и жени?
  • Как да изберете точните обувки?
  • Каква е правилната подредба и употреба на приборите за хранене?
  • И още във видеото:
ddd

Етикет по време на вечеря  – Съвместна рубрика с Genica news

Четвъртото видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Етикет по време на вечеря“.

Ще разберете:

  • Какви могат да бъдат поводите за официалните вечери?
  • С какво трябва да се съобразим в поръчката?
  • Каква е подходящата храна?
  • Какво е подходящото облекло в контекста на конкретното тържество?
  • Какви са правилата при вдигане на тост?
  • Каква е правилната стойка на тялото?
  • Език на тялото, мярка на консумация, тайминг и още във видеото с Атанас Месечков.
48e

Етикет по време на бизнес обяд – Съвместна рубрика с Genica news

Трето видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Етикет по време на бизнес обяд“.

Ще разберете:

Какво е допустимото закъснение за бизнес обяд?

Как да положим положителна основа на разговора?

Какво е значението на мястото?

Каква е времевата рамка?

Кой е подходящият дрескод?

Има ли място за алкохола на бизнес обяд?

Кой плаща сметката?

И още…

Продуцент- Атанас Месечков

Редактор- Атанас Месечков

Оператор- Благой Момчилов

Монтаж- Благой Момчилов

Партньори- Хотел Sense

origin-8

Какво се случва с профилите в социалните мрежи на починалите?

През 2018 г. Oxford Internet Institute обяви, че ако Facebook продължи да съществува, до 2080 г. в мрежата ще има повече профили на починали, отколкото на живи потребители. Последната хитова документална поредица на Netflix “The Future Of”[1] също посвещава един епизод на темата. С екстремното нарастване населението на света, както и с непредвидимите последствия от пандемии и други смъртоносни събития, тази прогноза може да се сбъдне и по-скоро.

Смъртта е събитие, съпътстващо живота на всеки един от нас. Виждаме профили на починали приятели или роднини, които продължават да съществуват, въпреки че собственикът им вече не е сред живите. Разбира се, първоначалният шок от смъртта на любим човек е достатъчно силен и рядко близките стигат до момент да уреждат т.нар. дигитално наследство. 

Екипът на Фондация “Право и Интернет” от 21 години работи по разнообразие от теми, свързани с дигиталния свят. За отговори по тази тема, изпълнителният директор на Фондацията – доц. д-р Даниела Илиева задава въпроси на проф. д-р Георги Димитров – адвокат и експерт по право на информационните технологии.

Проф. Димитров, темата за смъртта се избягва като дискусия, но какво се случва с профилите в социалните мрежи на починали хора? За мен и повечето хора, които не са юристи тези профили се наричат “дигитално наследство”. Това ли е правилният термин?

Действително, въпросът с наличните профили на починали хора в социалните мрежи има етични и правни измерения. 

От гледна точка на етиката, въпросът с това да се визуализират профилите създава много често смут у живите хора. Освен това морално ли е да постват съобщения на стената на тези профили без титулярят да има възможност да управлява съдържанието на профила си … На тази плоскост въпросите не са малко. 

От гледна точка на правото, въпросът какво се случва след смъртта на титуляря е доста по-сложен, защото създаването на профил не е някакво техническо действие, а е свързано с редица гарантирани от закона права.  

На първо място създаването на самия профил е следствие от сключване на договор между потребителя и доставчика на услугата “социална мрежа”. Самата социална мрежа на практика е една софтуерна платформа с определени функционалности и услуги, до които доставчикът осигурява достъп на потребителя. Договорът между доставчика и потребителя е регулиран от общите закони за задълженията и договорите, а неговите специфики са засегнати конкретно в Закона за електронната търговия, като договор за предоставяне на услуга на информационното общество. От тази гледна точка се поставя въпросът дали правото на потребителя за достъп и опериране върху профила му се наследява в случай на смърт. Според мен отговорът на този въпрос следва да е отрицателен.

Макар да не съществува изрична уредба, от анализа на общите условия на по-големите социални мрежи като Facebook, Twitter, Instagram и др., договорът следва да се причисли към т.нар. договори intuitu personae – който се сключва с оглед личността на потребителя. При тази категория договори само конкретният потребител може да е страна и друг вместо него не може да се ползва от правата по договора. С други думи, нито приживе правата по този договор могат да се прехвърлят, нито след смъртта на потребителя могат да преминат върху неговите наследници. И това е разбираемо. При ползване на профила се консумират много подуслуги, като лични чатове, в които има гарантирана и защитена лична тайна на кореспонденцията, запазване на лични снимки и видеа, които могат да съдържат лична тайна или ограничена за предоставяне на точно определени лица, множество чувствителни данни, като за здравен статус, сексуални предпочитания, религиозни разбирания и др., защитени от Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) и т.н. Правата върху такива блага не са ненаследими. Дори да има възникнали имуществени или неиумществени наследими права, като авторско право върху обекти (снимки, литературни произведения, графичен дизайн и др.), които по принцип са наследими, предвид комплексността и неотделимостта на дори едно защитено благо създадено при ползване на профила, касаещо защитата на личността, това повлича ненаследимостта на договорното право за ползване на профила. Този профил се ползва само от лицето и е сключен с оглед личността му.  

Има ли начин човек да защити правата си върху дигиталните си ресурси? Чрез настройки в самите мрежи и по друг начин?

Както обърнах внимание, понятието “дигитални ресурси” включва целия обем от защитени от закона права на потребителя върху определени обекти – лични данни, кореспонденция, снимки, видеа, литературни произведения и т.н. Защитата се осигурява в две направления. 

На първо място, самите доставчици на социалните мрежи, обезпечават технологични мерки за защита – начин на автентикация при достъп – с биометрия или знание, управление на поверителността – кои данни и ресурси пред кого да се визуализират и достъпват, управление на сигурността при възникване на определени събития, като нерегламентиран вход и т.н. Обичайно тези настройки са достъпни от специално място, след като потребителят е влязъл в профила си, като след първоначално създаване на профил, доставчикът на социалната мрежа осигурява по подразбиране някакви предварително определени от него настройки, гарантиращи достатъчно ниво на сигурност и поверителност, с оглед спецификите на конкретната социална мрежа. Тяхното управление е изцяло под контрола на потребителя. Доставчиците се стараят на достъпен език да обясняват на потребителите значението на една или друга настройка, така че без необходими познания, потребителите лесно да се ориентират за смисъла им и така да управляват настройките. 

На второ място, обаче, защитата върху дигиталните ресурси е многопластова и се осигурява от множество закони. Така например Законът за авторското право и сродните права защитава правата на потребителя върху създадени от него обекти на интелектуална собственост – например стихотворение, снимка или видео. Това право потребителят може да защити с иск срещу всеки, който без съгласието на потребителя и без да заплаща възнаграждение например разпространява или променя неговото произведение. Правото върху личните му данни, съхранени в профила му като непублични, но разкрити и използвани от други лица ще се защити по административен ред от Комисията за защита на личните данни на основание Общия регламент за защита на личните данни и едноименния закон – нарушителят може да бъде глобен. Правото му за неприкосновеност върху кореспонденцията, което е неправомерно разкрито, ще се защити по наказателноправен ред от прокуратурата и съдът може да накаже виновните лица с лишаване от свобода. Конкретният начин на защита зависи от конкретното право, което е нарушено.

Повечето хора не четат малките букви и условията, с които се съгласяват. Кое е задължителното, на което трябва да се обърне внимание?

Условията не може да са с малки букви! Забранено е от закона. Всички условия, с които потребителите трябва да са съгласят, за да сключат договор за услуга на информационното общество трябва да се представени по ясен и разбираем начин, което касае и цени, промоции и т.н. Но, че общите условия на договора трябва да се четат – това е несъмнено. Те съдържат условията на договора и потребителят трябва да знае в какво се състои услугата, при какви условия и с какви ограничения може да я ползва. Неспазването на тези условия може да повлече прекратяването на договора или отговорността на потребителя. Много често потребителите считат това са досадно и често се съгласяват веднага, кликват напред и бързат да сключват договора. Но понякога изненадите идват впоследствие, защото договорът има обвързваща сила между страните като закон. Горещо препоръчвам на хората да четат условията, дори както се казва “по диагонал”. Отнема минути, но спестява неприятни изненади. Особено внимание трябва да се обърне на съгласия за предоставяне и обработване на данни, ограничения при използване на услугите, възможността за прекратяване на ползването им и закриване на профила, както и, макар и забранени, маскирани или завоалирани задължения за заплащане.   

Kакво ТРЯБВА да направят хората приживе по отношение на профилите си, особено ако са били активни в социалните мрежи? И какво могат да направят близките на починали потребители?

В зависимост от типа социална мрежа, възможностите са различни. Най-големите социални мрежи – Facebook и Instagram, например, следват еднаква политика предвид собствеността си. Човек може приживе да направи избор след смъртта му профилът му да бъде изтрит. Ако той не направи това, профилът остава видим като мемориален профил. 

Когато е избрана възможността да се изтрие профила след смъртта, след като социалната мрежа бъде уведомена по специфична процедура за това, то профилът, ведно с всички съобщения, снимки и всякакво друго съдържание бива изтрит. Според мен е морално и етично близките да уведомят социалната мрежа за факта на смъртта, за да се спре възможността от нежелани постове, тагвания, пожелания за рождени дни на починало лице и т.н.

Ако не е избрана възможност за изтриване, при уведомяване на социалната мрежа за смъртта на потребителя, профилът се маркира като мемориален с възпоминателна рамка. В този особен “статус” на профила, възможностите са силно ограничени – профилът не се появява като публичен, не излизат напомняния на другите потребители за рождени дни и др.под., а могат да се публикуват само възпоминателни тагове и съобщения, да се споделят спомени и снимки.  

Съществува възможност потребителят да определи доверено лице да управлява профила му, като сменя само снимката и фоновата снимка на лицето, да споделя възпоменателни съобщения, да вижда снимки и съобщения, на които е тагнат потребителя и други ограничени възможности.  

Социалните мрежи предлагат специална форма за уведомяване при смърт на потребител. Уведомяването може да е от член на семейството или приятел. Изисква се представянето на доказателство, като например смъртен акт.

Във всички случаи, след смъртта на потребителя никой, дори довереното лице, не може да се логне в профила и да има достъп до личните данни, разменяните съобщения и другата информация, нито да управлява от тук насетне съдържанието на профила, така че потребителите могат да са спокойни за неприкосновеността на личния си живот, който са имали приживе. 

При другите най-често използвани социални мрежи се прилага само първата възможност – профилът се изтрива след уведомяване за смъртта на потребителя.

Какви опасности и нежелани последствия могат да възникнат, ако нито починалият приживе, нито близките не се погрижат за профилите след смъртта? 

По отношение на неприкосновеността на данните, информацията и съобщенията, които са били достъпни за потребителя приживе, както споменах, опасност няма, доколкото след смъртта никой не може да се логне в профила му. Но за целта социалната мрежа трябва да бъде уведомена за смъртта. Тогава, и само тогава се пресича опасността за логване в профила на потребителя, дори и от злонамерени хакерски атаки. 

Нежелани последствия има основно от морално и етично естество – ако профилът продължава да стои като активен, то приятелите могат без да знаят за смъртта, да тагват починалото лице, да го поздравяват за рождени дни, да постват съобщения на стената му, дори може и уронващи престижа и петнящи паметта на починалото лице, без да има възможност от каквато и да е защита от близките или от когото и да е. 

Кой остава притежател на всички постове и дигитални ресурси на починалия? 

Доколкото постовете и дигиталните ресурси са публикувани на публично-достъпни страници и съдържат защитени от закон имуществени или неиумуществени права, като например авторски права върху снимки, литературни произведения, права върху марки и др.под., то те се наследяват от неговите наследници. Както обясних по-горе, защитените от закона и достъпни единствено през профила лични права, като право на неприкосновеност на кореспонденцията, на личните данни и др., не се наследяват и поради това наследниците не могат да поискат от доставчиците на социалните мрежи достъп до профилите само на основание смъртта на техния наследодател. Теоретично е възможно по съдебен ред, за защита на определени права след смъртта на потребителя, да се осигури достъп до профила, но само до конкретни ресурси, които касаят защитата на наследствените права на наследниците, съдът да разпореди такъв достъп по установения в закона ред за обезпечаване на доказателства, находящи се у трето лице. Такава правна възможност, макар и законово допустима, не ми е известно да е била използвана в българската практика. Но с натрупване на повече и повече социални отношения, които се развиват в електронната среда, съм убеден, че и такава практика ще се появи.     

[1] https://www.netflix.com/bg/title/81123425

статията е публикувана в сайта на Българската стопанска камара