danidinner

Етикет по време на строго формална вечера  – Съвместна рубрика с Genica news

Петото видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Етикет по време на строго формална вечеря“. Ще разберете:
  • Четете ли внимателно поканата?
  • Кои са основните правила при “black tie” за мъже и жени?
  • Как да изберете точните обувки?
  • Каква е правилната подредба и употреба на приборите за хранене?
  • И още във видеото:
ddd

Етикет по време на вечеря  – Съвместна рубрика с Genica news

Четвъртото видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Етикет по време на вечеря“.

Ще разберете:

  • Какви могат да бъдат поводите за официалните вечери?
  • С какво трябва да се съобразим в поръчката?
  • Каква е подходящата храна?
  • Какво е подходящото облекло в контекста на конкретното тържество?
  • Какви са правилата при вдигане на тост?
  • Каква е правилната стойка на тялото?
  • Език на тялото, мярка на консумация, тайминг и още във видеото с Атанас Месечков.
48e

Етикет по време на бизнес обяд – Съвместна рубрика с Genica news

Трето видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Етикет по време на бизнес обяд“.

Ще разберете:

Какво е допустимото закъснение за бизнес обяд?

Как да положим положителна основа на разговора?

Какво е значението на мястото?

Каква е времевата рамка?

Кой е подходящият дрескод?

Има ли място за алкохола на бизнес обяд?

Кой плаща сметката?

И още…

Продуцент- Атанас Месечков

Редактор- Атанас Месечков

Оператор- Благой Момчилов

Монтаж- Благой Момчилов

Партньори- Хотел Sense

origin-8

Какво се случва с профилите в социалните мрежи на починалите?

През 2018 г. Oxford Internet Institute обяви, че ако Facebook продължи да съществува, до 2080 г. в мрежата ще има повече профили на починали, отколкото на живи потребители. Последната хитова документална поредица на Netflix “The Future Of”[1] също посвещава един епизод на темата. С екстремното нарастване населението на света, както и с непредвидимите последствия от пандемии и други смъртоносни събития, тази прогноза може да се сбъдне и по-скоро.

Смъртта е събитие, съпътстващо живота на всеки един от нас. Виждаме профили на починали приятели или роднини, които продължават да съществуват, въпреки че собственикът им вече не е сред живите. Разбира се, първоначалният шок от смъртта на любим човек е достатъчно силен и рядко близките стигат до момент да уреждат т.нар. дигитално наследство. 

Екипът на Фондация “Право и Интернет” от 21 години работи по разнообразие от теми, свързани с дигиталния свят. За отговори по тази тема, изпълнителният директор на Фондацията – доц. д-р Даниела Илиева задава въпроси на проф. д-р Георги Димитров – адвокат и експерт по право на информационните технологии.

Проф. Димитров, темата за смъртта се избягва като дискусия, но какво се случва с профилите в социалните мрежи на починали хора? За мен и повечето хора, които не са юристи тези профили се наричат “дигитално наследство”. Това ли е правилният термин?

Действително, въпросът с наличните профили на починали хора в социалните мрежи има етични и правни измерения. 

От гледна точка на етиката, въпросът с това да се визуализират профилите създава много често смут у живите хора. Освен това морално ли е да постват съобщения на стената на тези профили без титулярят да има възможност да управлява съдържанието на профила си … На тази плоскост въпросите не са малко. 

От гледна точка на правото, въпросът какво се случва след смъртта на титуляря е доста по-сложен, защото създаването на профил не е някакво техническо действие, а е свързано с редица гарантирани от закона права.  

На първо място създаването на самия профил е следствие от сключване на договор между потребителя и доставчика на услугата “социална мрежа”. Самата социална мрежа на практика е една софтуерна платформа с определени функционалности и услуги, до които доставчикът осигурява достъп на потребителя. Договорът между доставчика и потребителя е регулиран от общите закони за задълженията и договорите, а неговите специфики са засегнати конкретно в Закона за електронната търговия, като договор за предоставяне на услуга на информационното общество. От тази гледна точка се поставя въпросът дали правото на потребителя за достъп и опериране върху профила му се наследява в случай на смърт. Според мен отговорът на този въпрос следва да е отрицателен.

Макар да не съществува изрична уредба, от анализа на общите условия на по-големите социални мрежи като Facebook, Twitter, Instagram и др., договорът следва да се причисли към т.нар. договори intuitu personae – който се сключва с оглед личността на потребителя. При тази категория договори само конкретният потребител може да е страна и друг вместо него не може да се ползва от правата по договора. С други думи, нито приживе правата по този договор могат да се прехвърлят, нито след смъртта на потребителя могат да преминат върху неговите наследници. И това е разбираемо. При ползване на профила се консумират много подуслуги, като лични чатове, в които има гарантирана и защитена лична тайна на кореспонденцията, запазване на лични снимки и видеа, които могат да съдържат лична тайна или ограничена за предоставяне на точно определени лица, множество чувствителни данни, като за здравен статус, сексуални предпочитания, религиозни разбирания и др., защитени от Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) и т.н. Правата върху такива блага не са ненаследими. Дори да има възникнали имуществени или неиумществени наследими права, като авторско право върху обекти (снимки, литературни произведения, графичен дизайн и др.), които по принцип са наследими, предвид комплексността и неотделимостта на дори едно защитено благо създадено при ползване на профила, касаещо защитата на личността, това повлича ненаследимостта на договорното право за ползване на профила. Този профил се ползва само от лицето и е сключен с оглед личността му.  

Има ли начин човек да защити правата си върху дигиталните си ресурси? Чрез настройки в самите мрежи и по друг начин?

Както обърнах внимание, понятието “дигитални ресурси” включва целия обем от защитени от закона права на потребителя върху определени обекти – лични данни, кореспонденция, снимки, видеа, литературни произведения и т.н. Защитата се осигурява в две направления. 

На първо място, самите доставчици на социалните мрежи, обезпечават технологични мерки за защита – начин на автентикация при достъп – с биометрия или знание, управление на поверителността – кои данни и ресурси пред кого да се визуализират и достъпват, управление на сигурността при възникване на определени събития, като нерегламентиран вход и т.н. Обичайно тези настройки са достъпни от специално място, след като потребителят е влязъл в профила си, като след първоначално създаване на профил, доставчикът на социалната мрежа осигурява по подразбиране някакви предварително определени от него настройки, гарантиращи достатъчно ниво на сигурност и поверителност, с оглед спецификите на конкретната социална мрежа. Тяхното управление е изцяло под контрола на потребителя. Доставчиците се стараят на достъпен език да обясняват на потребителите значението на една или друга настройка, така че без необходими познания, потребителите лесно да се ориентират за смисъла им и така да управляват настройките. 

На второ място, обаче, защитата върху дигиталните ресурси е многопластова и се осигурява от множество закони. Така например Законът за авторското право и сродните права защитава правата на потребителя върху създадени от него обекти на интелектуална собственост – например стихотворение, снимка или видео. Това право потребителят може да защити с иск срещу всеки, който без съгласието на потребителя и без да заплаща възнаграждение например разпространява или променя неговото произведение. Правото върху личните му данни, съхранени в профила му като непублични, но разкрити и използвани от други лица ще се защити по административен ред от Комисията за защита на личните данни на основание Общия регламент за защита на личните данни и едноименния закон – нарушителят може да бъде глобен. Правото му за неприкосновеност върху кореспонденцията, което е неправомерно разкрито, ще се защити по наказателноправен ред от прокуратурата и съдът може да накаже виновните лица с лишаване от свобода. Конкретният начин на защита зависи от конкретното право, което е нарушено.

Повечето хора не четат малките букви и условията, с които се съгласяват. Кое е задължителното, на което трябва да се обърне внимание?

Условията не може да са с малки букви! Забранено е от закона. Всички условия, с които потребителите трябва да са съгласят, за да сключат договор за услуга на информационното общество трябва да се представени по ясен и разбираем начин, което касае и цени, промоции и т.н. Но, че общите условия на договора трябва да се четат – това е несъмнено. Те съдържат условията на договора и потребителят трябва да знае в какво се състои услугата, при какви условия и с какви ограничения може да я ползва. Неспазването на тези условия може да повлече прекратяването на договора или отговорността на потребителя. Много често потребителите считат това са досадно и често се съгласяват веднага, кликват напред и бързат да сключват договора. Но понякога изненадите идват впоследствие, защото договорът има обвързваща сила между страните като закон. Горещо препоръчвам на хората да четат условията, дори както се казва “по диагонал”. Отнема минути, но спестява неприятни изненади. Особено внимание трябва да се обърне на съгласия за предоставяне и обработване на данни, ограничения при използване на услугите, възможността за прекратяване на ползването им и закриване на профила, както и, макар и забранени, маскирани или завоалирани задължения за заплащане.   

Kакво ТРЯБВА да направят хората приживе по отношение на профилите си, особено ако са били активни в социалните мрежи? И какво могат да направят близките на починали потребители?

В зависимост от типа социална мрежа, възможностите са различни. Най-големите социални мрежи – Facebook и Instagram, например, следват еднаква политика предвид собствеността си. Човек може приживе да направи избор след смъртта му профилът му да бъде изтрит. Ако той не направи това, профилът остава видим като мемориален профил. 

Когато е избрана възможността да се изтрие профила след смъртта, след като социалната мрежа бъде уведомена по специфична процедура за това, то профилът, ведно с всички съобщения, снимки и всякакво друго съдържание бива изтрит. Според мен е морално и етично близките да уведомят социалната мрежа за факта на смъртта, за да се спре възможността от нежелани постове, тагвания, пожелания за рождени дни на починало лице и т.н.

Ако не е избрана възможност за изтриване, при уведомяване на социалната мрежа за смъртта на потребителя, профилът се маркира като мемориален с възпоминателна рамка. В този особен “статус” на профила, възможностите са силно ограничени – профилът не се появява като публичен, не излизат напомняния на другите потребители за рождени дни и др.под., а могат да се публикуват само възпоминателни тагове и съобщения, да се споделят спомени и снимки.  

Съществува възможност потребителят да определи доверено лице да управлява профила му, като сменя само снимката и фоновата снимка на лицето, да споделя възпоменателни съобщения, да вижда снимки и съобщения, на които е тагнат потребителя и други ограничени възможности.  

Социалните мрежи предлагат специална форма за уведомяване при смърт на потребител. Уведомяването може да е от член на семейството или приятел. Изисква се представянето на доказателство, като например смъртен акт.

Във всички случаи, след смъртта на потребителя никой, дори довереното лице, не може да се логне в профила и да има достъп до личните данни, разменяните съобщения и другата информация, нито да управлява от тук насетне съдържанието на профила, така че потребителите могат да са спокойни за неприкосновеността на личния си живот, който са имали приживе. 

При другите най-често използвани социални мрежи се прилага само първата възможност – профилът се изтрива след уведомяване за смъртта на потребителя.

Какви опасности и нежелани последствия могат да възникнат, ако нито починалият приживе, нито близките не се погрижат за профилите след смъртта? 

По отношение на неприкосновеността на данните, информацията и съобщенията, които са били достъпни за потребителя приживе, както споменах, опасност няма, доколкото след смъртта никой не може да се логне в профила му. Но за целта социалната мрежа трябва да бъде уведомена за смъртта. Тогава, и само тогава се пресича опасността за логване в профила на потребителя, дори и от злонамерени хакерски атаки. 

Нежелани последствия има основно от морално и етично естество – ако профилът продължава да стои като активен, то приятелите могат без да знаят за смъртта, да тагват починалото лице, да го поздравяват за рождени дни, да постват съобщения на стената му, дори може и уронващи престижа и петнящи паметта на починалото лице, без да има възможност от каквато и да е защита от близките или от когото и да е. 

Кой остава притежател на всички постове и дигитални ресурси на починалия? 

Доколкото постовете и дигиталните ресурси са публикувани на публично-достъпни страници и съдържат защитени от закон имуществени или неиумуществени права, като например авторски права върху снимки, литературни произведения, права върху марки и др.под., то те се наследяват от неговите наследници. Както обясних по-горе, защитените от закона и достъпни единствено през профила лични права, като право на неприкосновеност на кореспонденцията, на личните данни и др., не се наследяват и поради това наследниците не могат да поискат от доставчиците на социалните мрежи достъп до профилите само на основание смъртта на техния наследодател. Теоретично е възможно по съдебен ред, за защита на определени права след смъртта на потребителя, да се осигури достъп до профила, но само до конкретни ресурси, които касаят защитата на наследствените права на наследниците, съдът да разпореди такъв достъп по установения в закона ред за обезпечаване на доказателства, находящи се у трето лице. Такава правна възможност, макар и законово допустима, не ми е известно да е била използвана в българската практика. Но с натрупване на повече и повече социални отношения, които се развиват в електронната среда, съм убеден, че и такава практика ще се появи.     

[1] https://www.netflix.com/bg/title/81123425

статията е публикувана в сайта на Българската стопанска камара

281690739_398305452306060_214967336755485126_n

Етикет по време на коктейл – Съвместна рубрика с Genica news

Второ видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Етикет по време на коктейл“.

видео

Продуцент- Атанас Месечков

Редактор- Атанас Месечков

Оператор- Благой Момчилов

Монтаж- Благой Момчилов

Партньори- Хотел Sense

2282341_375_282_4x3

Кандидат може да не бъде повикан на интервю заради неуместни постове в социален профил

В бизнес етикета винаги казваме: „Няма втори шанс за първо впечатление“. Отговорност и на двете страни е да се подготвят за това първо впечатление. Защото изборът, особено напоследък, невинаги е на работодателя. Има драстично разминаване между търсене и предлагане на подходящи кандидати за различни позиции, а това води до по-голям избор за кандидатите, отколкото за работодателите„, споделя Даниела Илиева, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката „HR Guest„.

Кой е тя?

Даниела Илиева е страстен доцент преподавател, изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“, академичен изследовател, публицистичен блогър, корпоративен обучител, който прави запомнящи се обучения, преплитащи експертиза от невро-лингвистично програмиране, бизнес етикет и протокол, и комуникационни техники и умения.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Добре е да има структура на интервюиране, която да се следва за всяко интервю. Само така може да се гарантира обективност и еднакъв подход към всеки кандидат. За съжаление, това е практика предимно в големи организации. Моите задължителни въпроси са свързани не само с темата на интервюто и позицията, а и с по-лични аспекти като например къде живее кандидатът, какво е семейното му/й положение, какви са стремежите. Ако нещо от CV-то ми е направило впечатление, дори и да е в графа „неудобни въпроси“, питам. Използвам всички комуникационни техники и инструменти от невро-лингвистично програмиране, както и цялото ми познание за езика на тялото, за да получа максимално количество информация от тази, понякога единствена, среща с даден кандидат. Старая се да слушам и да чувам, да гледам и да виждам, без да създавам усещане за разпит.

Времето е най-ценната валута за всички ни сега. Hезависимо дали ще има продължение или не, старая се да информирам кандидатите и да предоставям необходимата обратна връзка навреме. Разбира се, невинаги всичко е идеално. Важното е да приемаме и неидеални ситуации.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според Bас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Винаги съветвам и студентите си и хората, които консултирам, да бъдат себе си. Ако „влязат в роля“ още преди интервюто, шансът след това да бъдат себе си не е голям. От облеклото до поведението е добре човек да кореспондира на себе си и на собственото си амплоа.

Друг важен съвет е внимание към социалните медии и присъствието там. Не крия, че разглеждам профилите на кандидати преди интервюто. От гледна точка на психология, може да се извлече немалко информация за даден кандидат от постовете му в социалните мрежи. Много хора биха казали, че това е личният им профил, но самото значение на социална мрежа е обществено достъпна. Имало е случаи, в които кандидат да не бъде повикан на интервю заради неуместни постове в социален профил.

В организацията, която управлявам, имаме практика да предоставяме казус на кандидата, който да бъде решен в рамките на определено време. По време на пандемията, решаването беше онлайн, а сега се случва като последна стъпка от интервюто. Разбира се, уведомяваме кандидатите, че това се очаква от тях, за да са психически подготвени.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

В бизнес етикета винаги казваме: „Няма втори шанс за първо впечатление“. Отговорност и на двете страни е да се подготвят за това първо впечатление. Защото изборът, особено напоследък, невинаги е на работодателя. Има драстично разминаване между търсене и предлагане на подходящи кандидати за различни позиции, а това води до по-голям избор за кандидатите, отколкото за работодателите.

Професионализмът изключва лични усещания и предразсъдъци. Ако някой интервюиращ си позволи лично настроение или моментно състояние да го води в избора на кандидат, има нещо силно сгрешено. Два са водещите ми принципи в такива случаи:

1. Търсим на работата човека, а не на човека работа (основно правило в мениджмънта);

2. Винаги провеждам интервюто в присъствието на още един човек, за да намалим елемента на субективност.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат – възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Бих искала да кажа, микс от двете – и възнаграждението, и възможностите за развитие. Но всеки човек има различни мотивационни бутони и фактори, които го задвижват. Така че за някои е решаващо възнаграждението, а за други различни неща. И в това няма нищо лошо. Хората са различни и светът има нужда от тези различия.

По отношение на назначенията, отново ще се върна на търсене и предлагане (demand and supply). Понякога се налага да се направят компромиси и да се наеме човек, който не е достатъчно подготвен за позицията, но показва потенциал. Ако обаче има цялостно разминаване и се озовем в ситуацията, в която да търсим на човека (кандидат) работа, тогава и краткосрочно, и дългосрочно, си създаваме голям проблем.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Винаги търся блясък в очите. „А къде и как го виждате?“ – въпрос, който често ми е задаван. Вижда се, усеща се, улавя се, когато някой гори (без да прегаря) и влага страст и любов в нещата, които прави.

Идеалният кандидат е този, който до голяма степен ще изпълни критериите и изискванията за длъжността, но и този, който ще вложи от себе си тази страст и любов, които споменах. Няма срамни въпроси, има незададени въпроси и неполучени отговори, така че винаги окуражавам хората да питат. Аз самата питам непрестанно и не ме е срам, нито пък изпитвам неудобство.

Впечатляващи качества са обективно себепознание, устойчива ценностна система и желание за учене и научаване.

Повечето конфликти между хората или между даден човек и организация, възникват на ниво ценностна система. Така че много се радвам, когато още в изпитателния срок се окаже, че има баланс, кореспонденция, подобие между ценностната система на новопостъпилия и тази на организацията. Тогава има една особена симбиоза и добра основа за дългосрочност на отношенията.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

От 6 години имаме активно участие в стажантски програми – или нашата ежегодна, или такива, които са релевантни за естеството на работата ни. Имали сме изключително приятни кандидати, които сме канили да станат част от екипа ни. Донякъде е до късмет, но има и голяма доза взаимно доверие и създаване на възможности. Всеизвестен факт е, че стажът във Фондация „Право и Интернет“ включва реална работа по реални проекти. Такъв стаж носи много реален опит, самочувствие и отговорности на стажантите ни. А това се превръща в безценен опит, независимо дали ще останат част от нашия екип или не.

Като университетски преподавател в няколко университета, имам особено положителни впечатления от днешните младежи. Те са различни, с широк спектър от интереси, работят, за да живеят, а не обратното, ценят свободното си време и разбира се, имат различна ценностна система и различно разбиране за света, живота и работата. Поколенческите различия са нещо, което не трябва да ни плаши, а напротив – да търсим разбиране и общото, а не различното; да сме любопитни, гъвкави и отворени към младите хора. Менторството е един начин да скъсим дистанцията между поколенията и да учим едни от други. Защото винаги има какво да научим дори от много по-младите.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Най-важните стъпки бяха смелите стъпки! Онези, които водят в неясно, тъмно и непознато бъдеще. Аз имам няколко кариерни промени и от позицията на времето осъзнавам, че са били най-доброто, което ми се е случило. Разказвам историята си от тенис корта, през туристическата индустрия, до хибрида между мениджмънт, корпоративни обучения и академична кариера като нещо, което е и забавно, и в помощ на млади хора, които не са намерили пътя си от раз. В последната ми книга – „Управление на личностното развитие“, разглеждам детайлно така необходимото себепознание още от ранна възраст като ключово за избори на образование и кариера, съобразени с личните дадености, таланти и призвания. Онази пресечна точка, която ще доведе до блясъка в очите.

Не бих променила нищо от миналото, а най-важният момент е излизането ми от комфортна зона, който също така наричам „челен сблъсък“ с новото. Когато преминеш и през това, смелостта и удовлетворението стават твои постоянни спътници.

Промениха ли се критериите Bи за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Примерите от Фондацията, която управлявам, може би не са общовалидни, защото екипът ни е малък, а и ние се върнахме на работа в офиса още през месец май 2020 г. Не успяхме да загубим връзката, за да се налага да я възстановяваме. Но опитът ми като консултант на различни бизнеси, показва, че нуждата от промяна на много нива е належаща. Каквото работеше преди пандемията, не работи по същия начин сега. Хората се промениха, моделите на работа също, а това изисква адаптация и на бизнесите, и на начините, по които се управляват. И в момента няма рецепта – тепърва ще се обособяват моделите за новото управление на новите хора по новия начин. Това, че търсенето на кадри в момента е по-голямо от предлагането, също допринася за липса на предсказуемост и за належаща необходимост от ситуационна адаптивност.

Кой работен модел предпочита вашата компания – работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Екипът ни е от предимно млади хора и повечето предпочитат работа от офиса. Разбира се, има случаи на home office, но те са най-вече, за да си свърши човек нещо, свързано с майстори или други лични дела, които изискват да е в къщи в определен ден или за определен период. Самата аз съм изключително толерантен работодател и проявявам грижа и интерес към личните преживявания на хората от екипа. Защото, когато някой има лични проблеми, болно детенце, или други грижи, той или тя няма нужда от допълнителен стрес и липса на разбиране от организацията или ръководителя. Много е важно да се отбележи, че в този екип всеки се е доказал, поел е и е носил отговорностите си, така че доверието е взаимно така, както и разбирането.

Очаквам още много промени, да. Следя внимателно и световните, и европейските, и балканските тенденции. Освен личен интерес и бизнес подготвеност, тези тенденции са важни за подготовката на нашите студенти за бъдещето им, за личното и кариерно развитие.

Искрено се надявам все повече хора да търсят и намират най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи.

Източник: www.business.dir.bg

https://business.dir.bg/karieri/kandidat-mozhe-da-ne-bade-povikan-na-intervyu-zaradi-neumestni-postove-v-sotsialen-profil

dilieva

Даниела Илиева в ТениСтраст: Животът е 10% това, което се случва и 90% реакация на случващото се

Колко важно е умението на професионалните тенисисти да говорят пред медиите? Всички помним как Наоми Осака бе дисквалифицирана на миналогодишния Ролан Гарос, защото отказа да се яви в залата за пресконференции.

От гостуването на доц д-р Даниела Илиева в предаването ТениСтраст ще разберете:

  • Как да отговаряме на провокативни и неудобни въпроси?
  • Комуникацията между треньор-състезател?
  • Защо спортистите имат странни ритуали?
  • Какво е закотвяне?

И още…

Break point
new-kk

Репрезентативни системи – Съвместна рубрика с Genica news

Първото видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Репрезентативни системи“.

  • Продуцент – Атанас Месечков
  • Редактор – Атанас Месечков
  • Оператор – Благой Момчилов
  • Монтаж – Благой Момчилов
  • Партньори – Хотел Sense

image-38

HOW TO BE A LADY- в един мъжки бизнес свят или границата на еманципацията

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър  консултант по Бизнес етикет  и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL  The European School of

Protocol (Брюксел, Белгия). Сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране  (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП  Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по  менторство и коучинг. Профилът й включва богат опит с бизнес етикет и протокол,  бизнес коучинг, бизнес комуникации, мениджмънт на бизнес процеси, междукултурни  комуникации и презентационни умения.

Експерт по Международен туризъм и хотелиерски мениджмънт, има бакалавърска  степен по Бизнес администрация, магистърска степен по Маркетинг, докторска  степен по Икономика (Социално управление) и е добила академичната длъжност  доцент по Мениджмънт на бизнес процеси и бизнес комуникации с основен академичен  труд книга на тема „Mentoring: process, guidelines and programs”(„Менторството:  процес, насоки и програми”).

Преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), в Софийски  университет “Св.Климент Охридски”, в УНСС, в Университета по библиотекознание  и информационни технологии (УНИБИТ) и международния факултет на University of  Sheffield.

Последната й книга, “Комуникация НАвреме и НА място” изследва задълбочено  тенденциите в бизнес общуването, вербалната, невербалната, писмената и  дигиталната комуникация, и разкрива разнообразие от ефективни техники.

Често е канена като гост-лектор за различни академични и бизнес събития. Единствен  трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес  етикет, международен протокол и управление на имиджа. Сред нейните клиенти са  Microsoft, Sitel, Pepsi, TRACE, Novartis, Junior Achievement Bulgaria, Unitcargo, Pipe System  Bulgaria, Български зъболекарски съюз, Сдружение на фамилния бизнес, Института по  публична администрация, големи кантори, както и други частни и правителствени  организации.

***************************************

Да си бизнес дама днес не е лесно. Битките, победите и мениджмънта  на бизнес арената са далеч по-лесни за управление от личния живот  и отношенията с другия пол. Обути в “бизнес панталони” забравяме  да носим дамски поли? Чудим се дали 21-ви век не ни среща с един  криворазбран феминизъм, където балансът между бизнес имидж,

доходи, управление на хора, личен и служебен живот, е непосилен или  често невъзможен дори за съвременната успяла жена.

Светът е пълен с дами, които изключително успешно управляват хора,  процеси и микровселени, но не знаят как да управляват собствения си  свят на отношения. Жени, които на фона на триумфите си в работата,  преживяват провал след провал в личния живот и комуникацията.

Жени, които са неразбрани и неразбиращи къде грешат.

Феминизмът е движение за равноправие на жената, теория за  политическо, икономическо и социално равенство на половете и  организирана дейност за правата и интересите на жените.

Като човек, който управлява 2 организации и преподава в  няколко университета, с 5 формални образования и 7 специални

акредитационни такива, майка, корпоративен обучител, автор,  консултант, НЛП и коучинг трейнър, лицензиран хипнотерапевт,  трейнър по бизнес етикет и международен протокол, както и луд  пътешественик, не определям себе си за феминистка.

Щастлива съм, че имам свободата да правя всичко изброено, защото  някой вече е провел борбите, които са направили това възможно.

Борбата в средата на 19-ти век за равни права, очертала връзката между  феминизъм и социализъм. Борбата в края на 19-ти и началото на 20-ти  век, посветена основно на извоюване на избирателни права. Борбата в средата на 20-ти век, която възражда традицията за равни права на  жените във всяка сфера от живота.

Много е постигнато, но със сигурност има още за какво да се борим.

Общувайки с многообразие от хора – в България и в чужбина, ставайки  свидетел на множество ситуации в бизнес формална и неформална  среда, както и в терапевтичната ми практика, стигам до извода, че има  много объркани жени. И много объркани мъже.

Мъже и жени, които управляват хора, процеси и микровселени, но не  знаят как да управляват собствения си свят на отношения. Мъже и  жени, които на фона на триумфите си в работата, преживяват провал  след провал в личния живот. Мъже и жени, които са неразбрани и  неразбиращи къде грешат.

Светът се промени, правата се изравняват, но според мен същият този  свят стана много по-сложен за отношенията между мъжете и жените.

След всички спечелени борби и битки за равноправие, задавам  си въпроса за какво още ще се борим? Има ли още нещо останало

непреборено? Има ли опасност да се изгубим в борба за нещо, което  имаме? Обявихме състезание, в което няма победители, а само губещи.  Губим, да. Ние, жените, изгубихме, защото станахме пó мъже от мъжете.  Станахме пó пичове от пичовете. Загубихме мекотата и финеса си.

А мъжете продължават да си задават въпроса

„Какво искат жените?“

Нито жените, нито мъжете печелят от такова съревнование.

Когато обучавам делегати по бизнес етикет, най-трудната част е да ги  обуча в модерните правила за общуване между мъжете и жените – тези  правила, които запазват кавалерството, но и зачитат постигнатото от  феминизма. Създала съм си методология, в която разделям етикета на светло и на тъмно, между формална и неформална среда, между  работни и неработни отношения, по време на работа и след работа.

Но колкото и добре да са обучени участниците в комуникационния  процес, се стига до криворазбран феминизъм. Може да се стигне дори  до биполярно разстройство, защото всички трябва да имат поне по 2  режима на функциониране.

В бизнес среда, вероятен кавалерски жест като асистиране със стола  или с палтото, може да получи отговор в 3 действия:

1во действие: жената – обект на жеста, се обръща гневно, обидена, че  феминистките й права са погазени и просъсква „Аз съм еманципирана жена“.

2ро действие: жената – обект на кавалерски жест, използва същия този  жест като повод за флирт и се разтопява в отговор.

3то действие: най-нормалното според мен – жената кима незабележимо  в знак на благодарност и бизнес делата си продължават  без обидени, без флиртове, без погазване на нечии права.

Преборили сме се за правото да работим и сме постигнали равно  заплащане, а понякога и по-високо от това на мъжа във формална  среда, но остава очакването мъжът-кавалер да плати сметката в  неформална.

Доказахме, че жените са по-слабият пол само във физическата си  сила, извоювахме си свобода и право на избор за почти всичко, но  често се чува „Простакът не ми отвори вратата.“

По правило в бизнеса на 21-ви век няма мъже и жени, няма кавалерски  жестове, ние жените не следва да очакваме да ни отварят вратата, да  ни асистират с палтото или със стола, или да ни носят багажа, но все  пак нерядко се улавяме да промълвим макар и само на себе си

„Не останаха мъже на тази земя…“

Това може да се нарече само по един начин – двоен стандарт. Искаме  две различни поведения често от един и същи човек – да уважава  равноправието с жените през деня, да не прилага кавалерство

в никакъв случай, за да не бъде линчуван на база феминизъм,  еманципация или равноправие.

А вечер, ех, на тъмно всичко се променя – нека бъде кавалер, нека  носи, води, плаща. Не е ли това обаче някаква грешка в съотношението  мъже – жени?!

КАКВО ТЪРСИМ  РАВНИ СИЛИ ИЛИ РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ?

Вече всичко е възможно. Дори да си купим бебе. Знаете ли, че има  държава в Европа, където има банки и за двата вида материал, нужен  за бебе. Бъдещата майка трябва само да реши дали да износи сама  бебето си или да наеме сурогатна майка. Всичко може. И още повече ще  може в най-близко бъдеще с напредъка на медицината и технологиите.  Но не е готино. Този живот и този свят е създаден за мирно споделяне.  Достатъчни са войните по света, за да ги водим и в къщи, с партньора.

А що се отнася до нас жените – през деня твърди като скали, а вечер  меки като памук; през деня в борба за равно заплащане за равно  извършен труд, а след работа меки, нежни и готови за кавалерство.

Но ако все пак жената реши да плаща сметки, защото и тя работи и  печели, остава въпросът дали не разглезва мъжа и дали не му осигурява  комфортна зона? Освен, че се доказахме, изглежда, че подчинихме  мъжете и им взехме страха. Сменят памперси, стават през нощта,  помагат в домакинството.

Но нека си признаем – искаме си и си търсим жестовете, вниманието  и подаръците. Имаме нужда от женската енергия, такава каквато  природата я е създала. И от мъжката природа, такава, каквато  природата я е създала. Нямаме нужда от битки, които вече не са  валидни тук и сега. Имаме нужда от нежност, любов, топлина,  взаимност, близост, радост, хубави емоции и смисъл в точно тези  отношения. Имаме нужда от ухажване. Имаме нужда, ако не да сме  слаби, то поне за миг да оставим силата и борбата и да си починем.

Нека си оставим правото да бъдем жени. Нека си оставим правото да  изберем да спрем да си пречим сами. Нека не да им дадем шанс, а да  им оставим възможността да бъдат кавалери. Феминизмът е борба за  жените, а не срещу мъжете. Всъщност ние правим мъжете мъже. Силата  да не бъдеш еманципирана пред партньора. Защото се иска сила да  покажеш слабост.

ДАЛИ МОЖЕМ ДА ДАДЕМ РЕЦЕПТА ДНЕС?

Не. И аз самата още я търся рецептата.

Но знам, че има един може би модерен феминизъм, в който и  мъжете участват.

Независимо колко се развиват технологиите, независимо колко  напредват иновациите, независимо какво решават САЩ и Русия, и  независимо кой е президент на страната ни, ние жените трябва да  запазим нежността си, а мъжете трябва да бъдат кавалери.

Публикувано от genicanews.bg на 27.04.2022

6af842a78bf5f73dee5748db89cedf41-ilieva

Личностно развитие и насърчаване на заложбите на учениците

Доц. д-р Илиева: Ученето не спира цял живот

„Във ВУЗФ опитваме да създадем у студентите идеята, че ученето не спира цял живот. Има все повече възможност за учене през целия живот. Другият начин е да имат отворени сетива, за да виждат възможностите“, каза преподавателят във ВУЗФ доц. д-р Даниела Илиева по време на дискусията на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Образование“.

Специалистът по личностно развитие посочи, че всички системи в образованието ни обръщат много внимание на това детето да се изучи в дадени дисциплини, но рядко се обръща внимание на това да се запознае със себе си.

„Талантите и заложбите, които всеки носи, би било огромна промяна в образователната система, ако започне да развива дадености на всяко едно дете. Това изисква обучение на преподавателите в гимназиален курс и университетска среда“, каза още доц. Илиева пред Bulgaria ON AIR.

Тя изтъкна, че личностното развитие е човек да следва даденостите и заложбите си, да ги развива и да избере. Доц. Илиева отбеляза, че може да взаимстваме от системата на Финландия, където развиват цялостното благосъстояние у децата.

„Обучението е за всички – за децата, за родителите, за учителите, за нас преподавателите, които след това изиграваме важна роля в това младият човек да намери правилния кариерен път и образование. Тук е нашата роля на ментори. Ако от малък следваш душата, сърцето и призванието си, няма да има нужда от толкова много курсове“, каза още доц. Илиева.

Гледайте целия разговор във видеото. 

https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260349-lichnostno-razvitie-i-nasarchavane-na-zalozhbite-na-uchenitsite