Posts in category: interviews

Тя е бизнес дама, академичен професор, автор на книги, майка, изключително стилна жена. Тя е Даниела Илиева

Даниела е от рядката порода хора, които съвместяват бизнес и академична кариера и каквото и да прави, го прави с много страст, професионализъм и любов. Защото вярва, че нещата, направени с любов, си личат.
Даниела е изпълнителен директор на една от най-успешните български неправителствени организации – Фондация „Право и Интернет“, академичен професор във ВУЗФ и преподавател в още няколко университета, корпоративен обучител по теми, свързани с бизнес комуникация, мениджмънт, бизнес етикет, презентационни умения и други теми, автор на няколко книги и майка на две деца.

Първото нещо, което правя сутрин е… изпивам чаша топла вода с лимон и си правя кафе. Обожавам сутрини, в които не трябва да бързам и сякаш имам всичкото време на света.

Никога не излизам от вкъщи без… портмонето ми с всички документи, раницата ми с компютър и таблет, слушалки, ключ и документи за автомобила. Напомням си да си нося чанта за пазар, за да не се налага да купувам найлонови или други торбички. Общо взето, всеки ден е със своя списък и съдържание.

Любимата дреха в гардероба ми е… полата. Много обичам поли и рокли, карат ме да се чувствам себе си, носят ми усещане за красота, елегантност и женственост.

Единственото нещо, за което ще се похваля e… че се радвам, че постигам все по-голяма степен на свобода – и в ежедневието си, и в мислите си.

Ако трябва да опиша моя личен стил с една дума е… женствен.

Моите любими дизайнери са… обичам бързата мода, български марки и дреха или тоалет, които ми кликат на пръв поглед. Не мога да спомена любим дизайнер, защото са много и различни в различни периоди от живота ми. Най-важното е да усетя дрехата като моята и да се “видя” в нея.

Най-голямото удоволствие е… качественото време с любимите ми хора, дълбоките разговори и смислените дискусии, планирането на близки пътувания и далечни пътешествия, удовлетворението след проведено обучение, гледките в гората до водата, усещането след приятна вечеря в приятна компания.

Най-вълнуващият човек, който някога съм срещала е… чакам да го срещна.

Личността, с която бих искала да се срещна е… някой, достигнал много по-високи нива на личностно и енергийно развитие, себепознание и познание за света.

Нещо, което хората не знаят за мен е… че не ям месо, но готвя месо. Също, че хобитата ми се простират между нумерология, астрология, кабала, хюман дизайн, ген ключове и арт терапия.

Последното нещо, което търсих в Google беше… място за празнуване на рождения ми ден.

Какво ми взимат „светлините на прожекторите“… Публичността е отговорност. Комуникационните послания, които изпращам от моята платформа Daniela.bg, от каналите ми в социалните мрежи, от изявите ми и дори от университетската зала, са огромна отговорност. Старая се да бъда отговорна, но да запазя автентичността си и искрената ми спонтанност, типична за мен.

Поддържам форма с… тренировки на пилатес реформър, глад, режим и ходене.

Козметиката, която използвам е… микс от марки, но всяка с уникалния си продукт. Любимите ми са двуфазният лосион за разгримиране на очи на L’Oreal, арника крем, който използвам за около очи, за лице, за тяло, нежната измиваща пяна на Clarins, която отмива всички следи от грим, без да изсушава кожата, BB color adaptive Sunwards крем на Synchroline, моливи за очи, устни и червила на KIKO, хомеоплазмин крем, който е лечебен за какво ли не.

Моето любимо място за пътуване… е всяко ново, интересно или любимо място. Обожавам познатата ми Европа, но много интересно беше и пътуването ми до Австралия. Всяко докосване до Азия ме обогатява, а Африка ме вдъхновява по особен начин. Аз съм страстен пътешественик и куфарите ми са постоянно стегнати. Еднакво ме радват пътувания за уикенда до морето или планината и далечни островни или континентални места. Ако все пак трябва да изброя няколко – българските Родопи, Гела, Несебър и Созопол, сафари парковете в Кения, големият бариерен риф в Австралия, Сицилия, езерата Комо и Гарда в Италия, английската провинция, Метеора в Гърция, Андалусия в Испания.

Нещото, което винаги съм искала да направя e… Много, много мислих, но като че ли всичко, което съм искала и искам, го правя. Мечтите и исканията ми най-често са свързани с преживявания и си признавам, че не чакам за нещо години, а правя всичко възможно да го случа.

Най-добрият житейски съвет, който съм получавала е… живей за мига, тук и сега. Отне ми време, години, да се науча да прилагам това на практика.

Парфюмът, който отлично ме описва е… Porpora на Tiziana Terenzi. Този парфюм ми е любим от много години, но все още го усещам много добре и ми носи страхотно усещане и настроение.

Най-хубавото нещо в професията ми е… разнообразието. Всеки проект на Фондация „Право и Интернет“ е различен и уникален, всеки семестър е с различни групи студенти, всяка обучителна група е с различна групова динамика и състав. Ден с ден няма. Щастливка съм, защото именно разнообразието е моят двигател.

Моят Code Fashion е… с любов към живота!

Проф. д-р Даниела Илиева е от малкото хора, които съвместяват бизнес и академична кариера и каквото и да прави, го прави с много страст, професионализъм и отдаденост. Тя е изпълнителен директор на една от най-успешните български неправителствени организации – Фондация „Право и Интернет“, професор във ВУЗФ и корпоративен обучител по теми, свързани с бизнес комуникации, бизнес етикет, коучинг и управление на бизнес процеси, както и автор на няколко книги и блог страницата Daniela.bg.

– Как открихте аудиокнигите (и подкастите) и кои са Вашите три причини да слушате?

– Дълги години инвестирах в безброй хартиени издания, но колкото по-заета ставах, толкова повече време книгите „отлежаваха“ на нощното ми шкафче. Чувствах се дори виновна, че не намирам време за купчините, които сама съм избрала и (по)знанието, което не придобивам. Програмата ми е изключително натоварена, често имам лекции през уикендите, работното ми време никога не е от 9 до 17 часа. Пътувам средно по около 150 дни в годината, а всичко това в комбинация със зрителната умора, отглеждането на двете ми деца и кучето, не оставя много време за купчини книги. Аудиокнигите ми дадоха решението – възможността да слушам избраните от мен четива, докато шофирам до офиса и към вкъщи, докато съм в самолета, докато си почивам някъде, докато спортувам самостоятелно или дори докато се гримирам.

В началото имах резерви дали аудиокнигите са точно за мен, защото аз съм силно визуална. Нямах достатъчно доверие в постоянството не на слуха ми, а на умението ми да слушам, без да се разсея. Но успях да се настроя и времето в трафика наистина минава неусетно и полезно, слушайки аудиокнига.

А подкастите бяха непозната за мен територия, докато получих покана самата аз да участвам в подкаст преди няколко години. Оттогава съм фен на няколко канала и ги следя с интерес. Екипът ми е от млади хора с разнообразни интереси и от тях също научавам за интересни теми и водещи. Причините да слушам са най-вече тематични, актуалността, самите водещи понякога, гостите и различните гледни точки.

– По колко книги успявате да изслушате за месец?

– Много зависи от месеца. Понякога успявам и 6-7, но невинаги. Когато самата аз пиша, режимът ми става много изискващ и се потопявам в моите лични изследвания и писателски настроения.

Много родители, които са израснали с хартиени книги, изискват от децата си да четат. Аз самата имах същия подход към сина ми. Но откакто е със собствен акаунт за аудиокниги, той „чете“ много повече отпреди. Забелязвам навлизането на тази преобладаваща аудиалност с всяко поколение от моите студенти. Често виждаме младите хора със слушалки и по-възрастните могат да определят поведението им като неуважително, но е факт, че има такава трансформация в ученето също – от четене към слушане.

– Помните ли коя е първата книга, която изслушахте в Storytel?

– Както споменах, подходих с огромно недоверие към аудиокнигите най-вече заради собствената ми визуалност. И това беше причината първо да започна с познати и любими заглавия от познати и любими автори като Дейл Карнеги и Стивън Кови, за да съм сигурна на първо място, че слушайки ги нищо няма да съм пропуснала, и на второ място, за да сравня версиите – печатна и аудио. Спомням си, че изпитах голямо удовлетворение, че оползотворявам времето по този начин.

– А коя е последната, която слушахте?

– Човекът в търсене на смисъл.  Книгата е публикувана за първи път през 1946 г. и описва ужасяващите преживявания на психолога Виктор Франкъл в концентрационния лагер Аушвиц. Книгата разглежда как хората оцеляват при ситуации, несъвместими с човешкия живот, как преживяват травми и как намират смисъл.  Книгата се рекламира „за всеки, който иска да научи как обикновени хора се справят с необикновени ситуации“. Най-вече ме впечатли авторската концепция за логотерапията. Оставам отворена вратичка за бъдещите слушатели, без да разкривам повече.

– Какви книги или подкасти предпочитате да слушате?

– Забелязвам, че все по-рядко отделям време за романи. Повечето от книгите, които слушам, са бизнес книги, биографии или такива, свързани с психология и с насоченост към по-добро разбиране на човешката природа. Аз самата продължавам моите изследвания по тези теми в книгите, които пиша. Подкаст предпочитанията ми са към канали, които предоставят интересни гледни точки, различни постановки и разбирания, интересни гости и най-вече актуалност.

– Кои са петте заглавия в Storytel, които ще препоръчате?

– Бих си позволила да препоръчам автори и всички техни заглавия – Адам Грант, Саймън Синек, Брене Браун, Робърт Чалдини и Екхарт Толе. Богатството от заглавия в Storytel е огромно и е непосилно предизвикателство да препоръчам само пет заглавия.

– Имате ли някакви специални препоръки и за младите хора, които са на старта на кариерата си?

– В непрекъснато променящия се пейзаж на нашите професионални области, за младите професионалисти е наложително да култивират нагласа на ума за учене през целия живота и адаптивност. Информацията е на една ръка разстояние, аудиокнигите и подкастите се очертават като безценни ресурси както за лични, така и за професионални цели. Те не само предлагат удобен начин за усвояване на знания в моменти, когато традиционното четене не е възможно, като например по време на пътуване до работното място или при multitasking, но също така предоставят достъп до разнообразен набор от мисли, опит и експертиза от лидери по целия свят. Продължавам да се изумявам колко много мъдрост и знания се споделят безплатно в подкасти.

Моята препоръка към тези, които са в началото на професионалното си пътуване, е да подготвят персонализирана библиотека от аудиокниги и подкасти, които да отговарят на личните кариерни стремежи и личните интереси. Търсете съдържание, което предизвиква личните ви перспективи, подобрява уменията ви и ви държи в крак с най-новите тенденции и иновации във вашата област. По същия начин не се отклонявайте от теми извън непосредствения ви професионален обхват. Доказано е, че интердисциплинарното знание насърчава креативността, иновативното мислене и създава потенциал за създаване на ценни контакти в работен контекст.

Освен това бих препоръчала активна ангажираност със съдържанието. Обмислете придобитите прозрения, приложете ги в работата си и споделете наученото с колеги и ментори. Това не само обогатява вашето разбиране, но също така помага за изграждането на мрежа от професионалисти с подобно мислене, които имат желание за растеж и развитие. Аз самата често черпя вдъхновение за моите блог постове именно от аудиокниги или от споделена идея или информация в подкаст.

За финал – добре е всички ние да помним, че личният и професионален растеж продължават през целия живот. Възприемането на аудиокниги и подкасти като инструменти за учене и вдъхновение може да бъде доста добра стратегия за поддържане на информираност, вдъхновение и готовност да се справяме с предизвикателствата и възможностите, които предстоят в кариерата и в живота.

Този разговор е част от поредицата на Storytel и manager.bg, в която лидери от различни сфери на обществения живот споделят опит, вдъхновение и идеи за слушането на аудиокниги и ползите от тях. Те представят личните си впечатления и своите предложения за заглавия, на които да обърнем внимание.

Източник: списание Мениджър

„Съвременният човек ще сменя между 7 и 12 пъти работата си и между 5 и 8 пъти професията си“, споделя Даниела Илиева, в рубриката на Бисер Кунчев ”WorkTalent представя“

Коя е тя?

Проф. Даниела Илиева е от рядката порода хора, които съвместяват бизнес и академична кариера. Каквото и да прави, тя го прави с много страст, професионализъм и любов, защото вярва, че нещата, направени с любов, си личат. Проф. Илиева е дългогодишен изпълнителен директор на една от най-успешните български неправителствени организации – Фондация „Право и Интернет“. Академичен професор е, а също и автор на няколко книги. Допълнителните й квалификации и експертиза я превръщат в успешен трейнър по Бизнес етикет и международен протокол. Проф. Илиева също така е и сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг. Всички тези знания и умения я правят търсен корпоративен обучител по различни теми. Проф. Илиева е страстен пътешественик и успява да пътува по около 150 дни в годината. Има две деца, едно куче, няколко хобита и много енергия.

Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи  се?

Първите пари, които изкарах сама бяха от състезателен турнир по тенис, още преди да навърша 18 години. Почти по това време си докарах и първия хонорар от езиков превод. Първите самостоятелно изкарани пари се помнят цял живот и дори сега, когато си спомня за това време, ми става мило. След това имах период, в който кариерата ми беше свързана с работа като треньор по тенис. След този период се случиха няколко драстични кариерни трансформации – тип „пълна промяна“ и често ги разказвам на студентите като надъхващи истории, които да ги окуражат за предстоящите им на тях промени.

На 21-годишна възраст от тениса преминах към образование и работа в семейния ни бизнес, свързан с хотелиерство и ресторантьорство. На 28-годишна възраст академичното знание ме призова и имаше години изцяло посветени на образователния сектор и корпоративни обучения.

Последните 9 години като че ли съм най-много себе си. През тези години съвместявам бизнес и академична кариера с работата ми като изпълнителен директор и член на борда на Фондация „Право и Интернет“, преподаването ми в университета, както и обученията, които правя през платформата ми Daniela.bg.

Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?

Благодарна съм на родителите ми, че са възпитали у мен постоянство в усилията, високо ниво на професионализъм и супер отговорност. Вярвам, че тези качества са плод на нашето възпитание, защото същите ги забелязвам и у брат ми, и у двете ми сестри. Някои биха го нарекли „ген“, но мисля, че примерът на родителите, ценностите и средата, които те създават, са наистина основополагащи и по-важни от гена. Сега самата аз се стремя да възпитам тези и други ценни качества у децата ми.

Кога ходите с удоволствие на работа?

Всеки ден. Буквално. Работата ми често е без работно време от 9 до 17:00 ч., без типичните работни дни от понеделник до петък. Често имам лекции и обучения през уикендите, често сядам на компютъра именно след 17:00 ч, защото преди това съм имала работни срещи или други ангажименти. Разнообразието на работите ми е нещо, което много кореспондира на моята натура и искрено ми харесват десетките различни проекти и теми на Фондацията, множеството човешки съдби и личности във всяка една обучителна група, а още по-любима ми е всяка „нова реколта“ студенти, с които всеки семестър ме среща.

Кое би Ви мотивирало да сте лоялна към една компания?

Всички ние сме лоялни към ценностите си. Когато нашите лични ценности съвпадат с тези на организацията или организациите, към които принадлежим, тогава има една естествена лоялност и желание да се продължи напред заедно. Позицията ми на изпълнителен директор ме задължава самата аз да създавам ценности в организацията, които не само да задържат хората, но и да допринасят за това да идват на работа с удоволствие. Много ценя свободата, защото само с усещане за свобода мога да творя, да се раздавам, да създавам и да оставям следа. Благодарна съм и на борда на Фондацията, и на ръководството на ВУЗФ, че ми дават тази свобода.

Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?

Възнаграждението е една от важните съставки, необходими за удовлетворение. Всеки трябва да усеща баланс между вложено и получено. В момента, в който се натрупа усещане за разминаване, трудно можем да говорим за лоялност към организация или лидер, творчество в работните процеси или работа с любов.

След навършване на 40 като че ли станах по-чувствителна не толкова към парите, колкото към това в какво влагам времето си. Естествено тогава намалих някои ангажименти, защото ми се разминаваше вложената енергия с получените резултати, както и финансови такива.  И все пак, знам, че пари не се изкарват лесно, знам стойността на парите и осъзнавам средата и икономиката, в която живеем. Важно е човек да знае стойността на труда си, но и да е от реалистичната страна на разсъжденията си. 

Трябва ли да сме приятели с колегите си?

Когато обучавам групи по темите Бизнес комуникация и Бизнес етикет често преминаваме и през границите на работното място. Няма единна общовалидна рецепта – приятелството и близостта на работното място са социален феномен, който е съществувал и ще съществува. Моят офис е с екип от 12 човека. Как да не сме близки!? Моя позната има HR бизнес и по-голямата част от екипа й са хора, които работят за нея от години. Как да не са близки!? В доста организации, поради естеството и динамиката на самата работа, най-естествената среда за възникване на лични и интимни отношения, е именно фирмата. Те са толкова заети и натоварени и прекарват най-много време с колегите си на работното място. Как да не са близки!? Животът е шарен и непредвидим.

През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?

Съвременният човек ще сменя между 7 и 12 пъти работата си и между 5 и 8 пъти професията си. Вижте и моите кариерни промени – от тенис корта до професура и пост на изпълнителен директор. Загасне ли пламъчето обаче, време е за промяна. Ако спре да ти пука, т.е. безразличието вземе превес, също. Разбира се, говорим за амбициозните и събудени хора. Защото има немалко хора-паразити, на които за нищо не им се пали пламъче и за нищо не им пука през целия им живот.

Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?

За social media имиджа съм писала и коментирала много пъти. И пак бих подчертала, че няма такова нещо като личен профил в социална мрежа. Щом е социална мрежа, значи е обществена. И без много IT умения мога да стигна до доста информация, която не винаги е в полза на кандидата за работа. Живеем във времена, в които трябва да сме внимателни с всичко, не само с оглед на кариерното ни развитие, но и с оглед на дигиталната ни сигурност. Технологиите не се развиват, те летят в развитието си, с космическа скорост, непосилна за наваксване от човека.

Кой е най-ценният съвет, който сте получавала във Вашата кариера?

Аз съм голям фен на менторството и дори сега пиша трета книга, свързана с тази тема (проф. Илиева е автор на „Mentoring. Process, Guidelines and Programs“, на „Управление на личностното развитие“, а скоро ще излезе от печат книгата „Менторство и коучинг“). Всички ценни съвети, които съм получавала през годините, са били от моите безценни ментори – хората, които са ме наставлявали, помагали са ми, предоставяли са ми друга гледна точка, „опъвали“ са ми ушите, разтърсвали са ме и са ме срещали лице в лице с най-неприятните въпроси (и отговори). Не бих могла да изолирам един съвет, но някои от техните съвети са променили съдбата ми. Някои изречени от тях са били фундаментално променящи и още отекват в мен и живота ми.

А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?

Отделете време за себепознание. Следвайте сърцето си. Водете се от ценностите си. Бъдете верни на себе си. Развивайте талантите и заложбите си. Бъдете автентични!

източник: worktalent.com