Posts in category: interviews

Професионален трейнър, консултант по бизнес етикет и  муждународен протокол, сертифициран от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol в Брюксел и трейнър по невро-лингвистично програмиране – това е малка част от визитката на проф. Даниела Илиева. На 11 април ще се проведе нейният мастър клас на тема „Успешна бизнес комуникация“, в който се включват личности, желаещи да общуват професионално, да формулират успешно своите вербални и невербални послания и да усъвършенстват науката за езика на тялото.

Проф. Илиева, наистина ли всеки може да се научи да общува успешно? Колко време отнема да „построим“ основите на правилната комуникация?

Умението да общуваме успешно е заложено във всички нас. На всички ни са дадени сетива, които да използваме за разчитане на комуникационните сигнали; всички можем да изградим вербални компетенции и емоционална интелигентност, за да изпращаме правилно формулирани послания. Общуването е най-естественото състояния за нас хората, а усъвършенстването с цел да бъдем разбрани, е най-естественият стремеж.

Основите на правилната комуникация се крият в отговорността – този квантов скок в разбирането за общуването, който ни кара да поемем ангажимента да ни разберат точно така, както искаме, да формулираме посланието си по начин, който отсрещната страна ще възприеме точно в този момент, точно както искаме. И да поемем отговорността да бъдем разбрани. Без прехвърляне на вина и без обвинения.

Как да разберем, че сме на прав път?

Обратната връзка е смисълът на комуникацията. Само и единствено обратна връзка на разбиране, потвърждаваща, че посланието ни е достигнало точно както сме искали и е възпроизвело точно желания резултат е сигнал, че общуваме успешно. Не е лесно, но поемайки отговорността, ние всъщност се издигаме на друго ниво.

Езикът на тялото е нещо, което вълнува доста хора. Какво е важно да знаем за него, за да излъчваме правилните послания?

Всички експерти, изучаващи езика на тялото и комуникационните послания, които излъчваме невербално, се обединяват около твърдението, че над 70% от комуникацията се осъществява чрез невербалните послания. Трябва не само да се вълнуваме, но и да се фокусираме много по-задълбочено върху този значителен елемент от комуникацията. По време на обученията, които правя, обръщам специално внимание и обучавам участниците как лесно да разчитат езика на тялото на отсрещната страна, как да виждат “невидимото”, използвайки естествените ни ресурси – сетивата ни. Още по-специално внимание отделям на сигналите, които ние самите съзнателно или несъзнателно излъчваме, както и как да се “самопрограмираме” положително чрез езика на тялото.

Има ли трик, който ни помага да „излезем“ от себе си и да се погледнем през очите на събеседника?

Да, разбира се. Уважението към чуждия модел на света помага. Всички искаме другите да уважават нашия модел на света, така че и ние дължим това на отсрещната страна. Себепознанието във всякакъв аспект ни помага да познаваме себе си достатъчно добре, за да не се налага да се гледаме през чужди очи. Когато познаваш себе си, наясно си с подсъзнателните реакции, с чувствителните теми, с влиянието, което някой или нещо може да окаже, това се превръща в конкурентно предимство във всяка форма на общуване.

Кое е първото нещо, което се забелязва у нас на първа среща? За какво трябва да внимаваме?

По дрехите посрещат, по ума изпращат. Но не само – осанката, цялостния имидж, езикът на тялото, увереността и не на последно място енергията, която излъчваме, са все важни елементи от първото впечатления, което не може да направим отново. Само първия път правим първо впечатление. По време на различните обучения, които правя, участниците преминават през процеси и осъзнаване, които ги променят трайно – и като визия и разбиране за себе си, и по отношение на околните.

На 11 април ще се проведе Вашият мастър клас на тема „Успешна бизнес комуникация – навреме и на място“. Кое е най-важното послание, което искате да предадете на всички, които ще бъдат на живо пред Вас?

Успешната комуникация Е възможна само, когато сме готови да поемем отговорност. Личният имидж Е важен и рецептата Е лична за всеки. Дай, за да получиш е най-валидно при общуването – дай внимание, дай искрен интерес, отдай старание, за да бъдеш разбран, дай от времето си, и ще получиш златната среда на успешната комуникация.

Винаги е добре да … подхождаме с уважение и разбиране към човека отсреща.

Никога не трябва да бъдем … успешни на всяка цена.
Ако искате да общувате успешно, спрете да … подценявате подготовката – и в личен, и в имиджов, и в професионален аспект.
 Печелим преговори, когато … завършим преговорите с усещане за удовлетворение и у двете страни.
 Аз искам да бъда още по- … балансирана и мъдра.

Източник: Академия „Живей Елегантно“
 

Добрата комуникация е част от доброто здраве!

Във видеото: Връзката логика-емоции; изкуството на добрия мениджмънт; прехвърлянето на отговорност; формулирането на послания; за книгите и обученията; за мултитаскинга при съвременната жена и още във видеото.

Проф. Илиева, на първо място бихме искали да благодарим за възможността Ви да се включите във второто издание на Sales Club Conference 2023. По време на нашата първа среща се заговорихме за поведенческите модели и промените, които се забелязват между поколенията. Какви са Вашите впечатления от гледна точка на преподавател и то в пет различни университета, в които се наблюдават различия и между представителите на едно и също поколение? Реално, това са представителите на поколение Z, за което се твърди, че са креативни и предприемчиви, преследват мечтите си, търсят щастието си.

Благодаря ви и аз за възможността да бъда част от вашето събитие, което с всяка изминала година става все по-значимо за българската бизнес среда.

Много често ме питат “Какви са младите хора, как са студентите?”. Факт е, че всяка “реколта” студенти, както ги наричам, са различни, по своему уникални и със своите си особености. Днес все повече наблюдаваме промяна в отношението към работата като част от ежедневието – не живеят, за да работят, каквито бяха и сме немалка част от поколенията преди тях. Имам предвид, че основен фокус много по-често е личното щастие и удовлетворение, личното усещане за смисъл, личното време, отколкото това младият човек да се посвети и да отдаде времето си на организацията, на фирмата или на работодателя. Независимо от възнаграждението, бонусите, доверието или други, вторични ползи. Разбира се, парите са важни, но не са най-важното.

Наблюдаваме доста амбициозни млади хора,  но нетърпението или по-скоро липсата на търпение и постоянство често не позволяват на амбициите да се реализират. Искат всичко бързо и сега, даже веднага. Понякога току що завършили студенти, подхождат с такова завидно самочувствие, че дори можем да се поучим от тях. Динамиката стана голяма, социалните мрежи и различни медии постоянно ни заливат с всякакви примери за успех, но както знаем – нищо не е каквото изглежда.

От другата страна на бариерата са работодателите, които твърдят, че с представителите на всяко следващо поколение се работи по-трудно. Какви са причините? Защо?

Една от причините за разминаване между очакванията и реалността и в двете страни – работодатели и служители, са именно поколенческите различия. Историята е важна, защото всички ние трябва да помним какво се случваше в страната ни, когато днешните завършващи и излизащи на трудовия пазар, са се родили – бурните времена около 2000-та година. И не можем да се сърдим защо са едни или други, а да си спомним каква беше образователната и социалната система. Какво правеха родителите, какъв беше животът, кой и как се грижеше за тези бебета и деца и каква ценностна система е формирана у тях. Разбира се, не можем да сложим всички под един знаменател, но определено има поколенчески особености и сблъсък между ценностите на поколенията.

Лично аз смятам, че всички ние можем да се учим едни от други – всяко следващо поколение е все “по-чевръсто” и “на ти” с технологиите. А животът за всички ни без технологии е немислим. Всички имат какво да вземат от и да дадат едни на други. Важно са приемането и разбирането, историческата справка и свикване с динамиката и промените, присъщи на днешното общество и живот.

Дебне ли ни кадрова криза? Можем ли да очакваме някаква промяна във взаимоотношенията между потенциалните работодатели и новото поколение професионалисти? Тази промяна дава ли заявка за старт или не сме узрели като общество?

Ние СМЕ в кадрова криза. Пандемията, home office режимът, а сега наместването на пластовете към най-вече хибриден модел на работа, снеха немалка част от старата форма на контрол от страна на работодателя. Има хора интроверти, експерти в различни области, които и преди пандемията са работели отлично от разстояние. Но сега промяната е много повече социална, замисляща всички ни за по-важните неща в живота, за баланса между личен и професионален живот, както и затова какво ще пропуснем, ако посветим още няколко часа на работа вместо на…. и тук можем да изброим цялата палитра от разнообразни изкушения, които средата предлага.

Освен преподавател, сте и още много други неща, които обаче имат едно общо направление, което ги обединява – комуникацията. Автор сте на редица книги, но една от тях приковава вниманието ни – „Комуникация НАвреме и НА място”. Като мениджър, преподавател, автор и професионален трейнър, на Вас ви се налага комуникация на ежедневна база с различни хора, от различни таргет групи, с различни цели и развитие. Какво е общото между тях? Как комуникират тези различни поколения, с различни цели и виждания? Имате ли наблюдения какви са разликите в моделите на поведение?

Темата за успешното общуване, навреме и на място, ми е освен любима, също и основен фокус на изследване. Комуникацията диша и се променя. Както всяка среща с наш приятел или познат, всъщност е среща с променен човек, защото всичко се променя и ние се променяме непрестанно,  така и комуникацията никога не е една и съща. Следователно, няма рецепта. Има любопитство, уважение към различията, искрен интерес към другия и неговия модел на света, приемане, че всеки е уникален и има различни ценности, формирали се в младостта му.

Като преподавател се стремя да създам тези нагласи у студентите ми. Като майка правя всичко възможно да възпитам децата си в тези убеждения. Като мениджър, колега и приятел, действам и реагирам, следвайки този модел. Хора сме, имаме емоции и “наследствени” преживявания. Но само чрез разговори и диалог можем да стигнем до златната среда на ценното общуване.

Можем ли да твърдим, че приликите или разликите между поведенческите модели на комуникация на различните, да ги наречем с една обща дума – „поколения“, са част от ключа на успеха им? Какви са спецификите на бизнес етикета в тези модели? Изобщо различни ли са едни от други?

Във всяка класна стая, във всяка лекционна зала, във всеки екип и колектив има всякакви хора и така трябва да бъде, за да се постигне успех. Да, дадено поколение има определени характеристики, но както казах и по-горе, не е добре да слагаме всички под един знаменател. Етикетът също диша и се променя, олекотява се и се деформализира. Но това е много повече повлияно от пост пандемичния период и от “смаляването” на света посредством технологичния напредък, отколкото на влиянието на дадено поколение. В сферата на етикета има разнобой между по-възрастните хора, които държат на определени обноски и поведение, и по-младите, по-лежерни и слабо формализирани отношения на младите хора. Но така е било винаги, и така ще бъде може би занапред.

На всеки участник в нашия блог, а и в събитието ни, задаваме този последен ключов въпрос. Sales Club Conference се зароди като място и време за взаимопомощ между предприемачи. Какво би било Вашето ключово послание за 2023-та към бизнеса?

Толерантност към различните модели на света. Дипломация в отношенията. Любов към работата. Любопитство в общуването. Защото всеки ден е ново знание за този толкова необятен свят.

Професор Илиева, представете се пред нашите читатели и разкажете за Вашата кариера

Приемам кариерното си развитие като бягане на дълъг спринт, в който от спортист се превърнах в много неща и днес не бих могла да се определя само като едно от тях. Прекарах дълги години на тенис корта, а след това реших, че ще направя пълна промяна и се посветих на академично образование в чужбина. Станах експерт по Международен туризъм и мениджмънт, придобих бакалавърска степен по Бизнес администрация и магистърска степен по Маркетинг. Докато учех магистратурата, работех в семейния бизнес на родителите ми и така трупах първите години на трудов стаж, извън тенис корта.

Един ден Съдбата почука на вратата и ме призова към академичните среди. Само за 10 години преминах през различните академични нива – от доктор през 2015 г., през доцент – 2016 г., до професор през тази, 2022 г. Мисля, че университетската зала и преподаването са това, което ми е било предопределено още от дете, когато “обучавах” куклите и плюшените си играчки. До момента съм преподавала в 5 университета, но основният ми университет, моето място за развитие, е ВУЗФ – Висшето училище по застраховане и финанси. Там намирам себе си най-много, защото имам безкрайна свобода за творчество и изява. Срещите с младото поколение всяка година са срещи с будни и умни хора, от които самата аз уча много.

Смятам, че съм от рядката порода хора, които съчетават добре бизнес и академична кариера. От 2015 г. управлявам една от най-успешните в Европа организации – Фондация “Право и Интернет”, а над 10 години правя корпоративни обучения по бизнес комуникации, бизнес етикет, презентационни умения, невербална комуникация и вербална манипулация, НЛП и коучинг. Работя с най-големите компании в България, а най-хубавото е, че когато приключим даден обучителен проект, се “разделяме” с много добри емоции, трайно познание и искрена обратна връзка.

С какво се занимавате в момента?

Точно преди месец започна новата академична година и графикът ми се подреди по нов начин. Работата ми като професор във ВУЗФ изисква да съм пред аудиторията в определени дни. Но освен лекции, ние осигуряваме на студентите интересни гост лектори и посещения в различни компании, с цел преподаване на теорията през практиката.

Управлението на Фондацията е свързано с ежедневно управление на хора и процеси, както и множество организационни въпроси и служебни пътувания. Тъй като аз самата не съм нито юрист, нито IT, ученето за мен е ежедневно. Но пък това е един от начините да съм и максимално полезна на студентите.

Корпоративните обучения са голямата ми страст. Те ме държат много близо до цялостната бизнес среда в България и в чужбина. Ангажиментът да обуча дадена група делегати от банковия сектор, например, изисква да вникна не само в процесите, терминологията и проблемите в екипа на точно тази банка, но и да поднеса темите по запомнящ се начин.

Разбира се, не спирам да пиша – академично и публицистично в блога ми www.daniela.bg. Понякога точно чрез писането и предхождащото го проучване успявам да докосна най-много хора и да помогна на себе си и на другите да научим нещо ново.

Но животът не е само работа и балансът е важен преди да го загубим. Имам хобита, които активно практикувам – шия гоблени, практикувам пилатес, танцувам народни танци, обожавам да готвя и да посрещам гости. Пътуванията са моя страст, а потапянето в различни култури ме обогатява невероятно.

Кои са личните Ви и професионални успехи?

Личен успех са двете ми деца – трудно износени, проблемно родени, но към момента страхотни 16-годишен младеж и 10-годишна девойка. Считам за успех също, че с тях имаме страхотни отношения и разбирателство. Лични успехи са всички малки и големи предизвикателства, с които всеки се сблъсква ежедневно – от поддържането на тонус, фигура и мотивация за редовен спорт и здравословно хранене, до постигането на бизнес или професионална цел. Наистина най-важното е човек да се превръща в по-добрата версия на себе си и да се чувства удовлетворен от това. Научих се да се радвам на многообразието в живота ми и да се гордея с това.

Вече не търся самоопределяне с един профил или като “експерт по само това”. Светът е толкова шарен и предлага изобилие от възможности за професионално и личностно развитие и усъвършенстване.  Разбира се, не бива да се превръщаме в специалисти по всичко, нито в разпилени, незадълбочени личности без собствен почерк и професионализъм. Но смятам, че е хубаво осъзнато да грабим с пълни шепи от възможностите на XXI век, за да бъдем цветни и щастливи.

Нещата, които Ви мотивират?

Мотивира ме усещането за развитие и за движение – към по-добрата ми версия, към ново познание, към по-добро разбиране на света около мен, но и на вътрешния ми свят.

Мотивирам се още повече, когато даден проект, семестър, задача, завършат удовлетворяващо и с усещането, че нещата са се получили много добре. Самокритичността ми понякога ми изиграва лоша шега и не ми позволява да се насладя на някои мигове, свързани с успех, но и от това се уча – да интегрирам обратната връзка от себе си с по-малко критика.

Най-добрата мотивация е, когато се запалят очите, когато се изпълнят с блясък, само говорейки за нещо. Тогава вложената страст служи като гориво и нещата се случват с лекота. Когато сме в синхрон с даденостите и талантите ни, когато сме се запознали със себе си в училищна и университетска възраст, вероятността да изберем образование, а впоследствие и професия, които ни правят щастливи, е много по-голяма. Постигането на благосъстояние (well-being) във всяка област от живота, за който пиша в последната ми книга “Управление на личностното развитие”, е възможно само, ако се познаваме добре. На това уча и децата ми – да използват даденото им време, за да се запознаят с най-важния човек на първо място – със себе си.

Какви чанти имате и защо предпочитате точно тях?

Чантата е аксесоар с особен статут за дамите. Като повечето жени, аз също имам много чанти. За бизнес дните предпочитам едноцветни, защото се съчетават по-лесно. Но още по-важно е бизнес чантите да са с форма, защото бизнес етикетът го изисква – когато оставяме чантата си на стол или на пода до себе си, тя трябва да остава така, както сме я оставили, а не да се свлича, разкривайки съдържанието вътре. Стремя се чантите ми да са дискретни по отношение на марки и брандове, отново, защото в бизнес средата парадиране и натрапчивост не се толерират, още по-малко висящи аксесоари, ключодържатели или други орнаменти, издаващи звук. Допустимо е да “украсим” чантата с мини шал или фишу, но е добре да познаваме актуалните тенденции и дали това съчетание е подходящо за сезона. Модерни и стилни отвън, модерни и стилни отвътре.

За пътувания предпочитам леки, но обемни дамски чанти, често многоцветни. Излизат добре на снимки, служат вярно и не товарят раменете. Пътните ми чанти и куфари са друг важен елемент от аксесоарите ми. За тях отново предпочитам едноцветни и от лек материал. С чувство за хумор си признавам, че винаги пътувам с много багаж и винаги си обещавам, че ще преосмисля този мой подход, но до момента не ми се получава.

Винаги съветвам дамите, които обучавам, да следват правилото “малка жена – голяма чанта, голяма жена – малка чанта”. Избраната чанта може да ни смали, но може и да ни уедри без да искаме. Разбира се, има правила на етикета, които ни задължават на вечерни и коктейлни събития да сме с малка чанта, но тези правила ги представям много задълбочено на обученията, които правя.  Подходящата чанта прави цялостната визия завършена и красива.

Какви са бъдещите Ви планове в личен и професионален план?

Обещах си да заложа повече време за повече време в бъдещите планове. Времето е най-ценната валута и често нямаме нужда от нищо друго, освен от време – време да помислим, време да помечтаем, време да поскучаем и време да чуем онзи вътрешен глас, който ни показва пътя напред – какво ще е следващото, което ще разпали блясък в очите, вълнение в душата и любов в сърцето. Защото както всичко друго, и работата, и развитието изискват да вложим любов.

Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа

Преподавателят във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) Даниела Илиева не е типичният пример, който сме свикнали да си представяме, когато чуем титлата професор. Очарователната дама е само на 42 години и достига до високата академична титла, благодарение на много години труд, положени усилия, вложени знания и упоритост. За предизвикателствата и призванието в живота си проф. Илиева разказа и в проекта на bTV „Жените на България“.

Пътят на проф. Илиева започва от 15 септември – нейната рождена дата. Съдбата я орисва животът ѝ да бъде завинаги свързан с каузата на образованието и общуването. В детска и младежка възраст е силно отдадена на спорта. Тенисът допринася да изгради упорит и целеустремен характер, който днес ѝ помага в академичната и преподавателска дейност.

Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа.

„Любовта ми към преподаването пламна, когато бях на 28 и оттогава времето и мястото пред аудиторията е моето“, разкрива самата тя.

Освен с преподаване, проф. Илиева се развива в още едно успешно направление – занимава се с управление на проекти. Тази дейност ѝ дава възможност да пътува много и да общува с най-различни хора.

„Все казвах, че обичам да пътувам и да говоря с хора. Едната ми работа – преподаването, корпоративните обучения, е много свързана с общуването. А другата ми работа – управление на проекти, е свързана с пътуването. Човек трябва да внимава какво си пожелава“, споделя тя.

За проф. Илиева общуването е като мост към други, различни светове. То ѝ носи нови познания и ценна енергия от комуникацията с други хора. Но според нея преди да мислим за тази енергия е важно да се погрижим първо за нашата собствена. Да работим върху себепознанието, защото то е ключът към баланса и щастието.

Даниела отправя ценни съвети към дамите, които се справят все по-успешно с бизнес начинания, управляват екипи от хора и процеси, но в личен план претърпяват разочарования и провали. Според нея това се дължи на обстоятелството, че съвременната жена не си дава право да бъде просто жена.

Когато обучава делегати по бизнес етикет, за проф. Илиева се оказва най-трудно да ги научи именно на това – модерните правила за общуване между мъжете и жените. А тези правила запазват кавалерството, без да отнемат постигнатото от дамите в техния професионален живот. Поради тази причина Даниела е създала методология, в която да разделя етикета на светло и на тъмно, на формална и неформална среда, на отношение в работата и извън нея.

„Жените сме си извоювали свободата и правото на избор за почти всичко, което ни се случва, но на вечеря очакваме мъжът да плати сметката. Очакваме различно поведение от един и същи човек – да уважава равноправието ни през деня, но вечер да бъде кавалер“, допълва проф. Илиева.

Всички тези аспекти от общуването между мъжете и жените пораждат много въпроси, чиито отговори проф. Илиева би могла да обсъжда с часове. Но това, което може би важи с най-голяма сила за нея, както в професионален, така и в личен план е мъдрост, която е запомнила от баща си: „Нищо в този живот не е на всяка цена“.

„Само от нас зависи какви сме и какви бихме искали да бъдем. Имаме мигове, в които усещаме, че светът е наш и точно тези мигове не бива да се пропускат“, завършва интервюто си проф. Илиева. Това е и един от най-ценните съвети, които тази впечатляваща дама ни дава.

Да опознаем себе си и да разберем какви искаме да бъдем. Оттам насетне, пътят към щастието и хармонията е отворен и напълно постижим.

Към оригиналната статия
„Аз – жената“

Жените сме си извоювали свободата, но на вечеря очакваме мъжът да плати сметката, признава дамата, родена на 15 септември

Тя ще ви очарова. С красота и харизма. С мъдрост и интелект. Наскоро стана професор – постигна го официално навръх 42-ия си рожден ден. Даниела Илиева е сред малкото жени у нас, заслужили с години наред трудолюбие, знания и упоритост, тази академична титла.

Проф. Даниела е специален гост в епизод 27 на рубриката „Жените на България“, а за нас е чест да се потопим заедно с нея в изкуството на общуването.

Как се гради академична кариера на тази възраст? И откъде тази страст към преподаването? Търсим отговорите от Даниела – бивша спортистка, чийто живот години наред минава на тенис корта.

„Родена съм на 15 септември. Родителите са предопределили съдбата ми още с моето зачеване и раждане“, споделя със смях Даниела и добавя:

„Често се шегувам, че съм обречена да бъда вечната ученичка.“

Това, в което проф. Илиева е истински добра, е комуникацията. Комуникацията, която диша и се променя, а мисията на нашата героиня е да изучава процесите на общуването, да ги развива и споделя. Тя вярва, че е наша отговорността за всичко, което казваме или премълчаваме. Отговорни сме и за посланията, които излъчваме.

„У нас сякаш все още не можем да се отървем от онова балканско его. Все някой друг да ни е виновен, все някой друг да носи отговорност. Същото е и с общуването: ако някой не ни е разбрал, то вината си е изцяло негова.“

Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа.

„Любовта ми към преподаването пламна, когато бях на 28 и оттогава времето и мястото пред аудиторията е моето“, споделя тя.

Вижте цялото предаване във видеото.

ФОТОАЛБУМ