b_D-56-62f8975a86

Преподавателите в България: Даниела Илиева, проф. по Мениджмънт в Университета по застраховане и финанси

В рубриката „Преподавателите в България“  каним преподаватели от водещи университети в България. Проследяваме техния професионален път – от първите стъпки до уроците, които самите те са научили. Как преодоляват предизвикателствата, с кои истории на своите студенти се гордеят и как виждат бъдещето, което те самите изграждат всеки ден със своята работа?

  • Представете се и разкажете накратко за Вашето образование и по какво преподавате днес?

Казвам се Даниела Илиева и съм професор по Мениджмънт (бизнес комуникации и управление на личностното развитие) в Университета по застраховане и финанси в София, където работя в катедра „Бизнес администрация и маркетинг“. Образованието ми е в областта на управлението – експерт по международен туризъм и мениджмънт от ITM Austria, бакалавър по бизнес администрация от European University Barcelona, магистър по маркетинг и доктор по икономика (социално управление) от УНСС, а академичното ми развитие преминава през доцент по управление на бизнес процеси и бизнес комуникации до настоящата ми позиция на професор. Преподавам Основи на управлението, Управление на проекти, Бизнес комуникация, Бизнес етикет, Корпоративна социална отговорност, Управление на човешките ресурси, като се старая да свързвам теорията с реални бизнес казуси от моята мениджърска и консултантска практика.

От 11 години управлявам Фондация „Право и Интернет“ – българска неправителствена организация, която развива дигитални умения, подкрепя иновациите в образованието и бизнеса, и създава мост между академичната сфера, публичния сектор и бизнеса. Под мое ръководство фондацията е изпълнила над 100 международни проекта, обучения и конференции с партньори от цяла Европа, фокусирайки се върху теми като киберсигурност, дигитална грамотност, детско правосъдие, интелектуална собственост, изкуствен интелект, и др.. Този опит ме научи, че истинските промени идват от сътрудничество – точно както между бизнеса и университетите, така и между НПО, държавата и общността.

  • Как и защо избрахте сферата на образованието?

Мисля, че образованието ме е избрало още с датата ми на раждане – 15 септември. От ранна детска възраст подреждах куклите и плюшените играчки и ги побърквах от диктовки. Никога не съм кандидатствала за работа – във всеки от университетите, в които съм преподавала и преподавам, са ме канили. Обученията ми извън университетите са търсени и желани като теми и съдържание. Очите ми грейват и душата ми се озарява всеки път, когато се подготвям за обучение или лекции и когато съм пред публика.

  • Как бихте описали днешните студенти?

Все по-умни, все по-различни от предходните поколения, все по-дигитални и все по-изискващи. Много ценят времето си и това ги прави свръхчувствителни за какво го харчат. Ние, преподавателите, не можем да ги впечатлим с титли и позиции, ако не можем да задържим вниманието им и да ги изпратим с ценност и полезност. Коя съм и колко съм важна е без значение за тях, ако в лекциите ми не им е интересно и едва преживяват лекционното време. Лично аз се старая много и се готвя старателно, за да съм актуална. Давам много от себе си извън лекционния материал – освен, че споделям реалните бизнес казуси, с които онагледявам теорията още по-добре, каня студентите на уикенд походи и за различни социални каузи и инициативи. Наблюдавам доста повече внимание към здравето, спорта и правилното хранене, което е много добре. Тъй като правим и много себепознавателни тестове, виждам и доста устойчива ценностна система у днешните младежи.

  • Наблюдавате ли разлики между днешните студенти спрямо предходни поколения (дисциплина, начин на учене, представяне и т.н.)?

Както и по-рано споменах, все по-намаляващото значение на авторитетите се откроява. Отделно, ще споделя нещо, което установявам след почти 20 години преподаване в общо 5 университета – 3 държавни и 2 частни. Това което виждам е, че всичко си зависи от човека. Към днешна дата имам много успели и реализирали се студенти и от държавните, и от частните университети. Има разбира се и млади хора, които или не са имали големи амбиции, или животът така се е стекъл, че нямат някакви постижения на база общоприетите норми за успех. Скалата на щастие и удовлетворение също си зависи от човека. Затова и толкова се радвам на светли хора с блясък в очите. Не да горят за моята дисциплина, а за нещо.

  • Как протича една Ваша лекция? Промени ли се стилът Ви на преподаване в хода на професионалния Ви опит?

Обичам подредеността и яснотата и подготвям лекциите си, следвайки тези принципи. Студентите знаят кога какво ще се случва по време на семестъра, програмата е подредена с ясни критерии за успешно завършване на курса. В една моя лекция покриваме задължителната теория, допълнена с реални бизнес примери от „вчера“. Разказвам им много за моя опит, ситуации, както и насърчавам поканените практици да споделят именно това. Промяната е единственото неизбежно. Когато започнах да преподавам, носех един куфар с книги от библиотеката ми, за да вдъхновявам студентите за четене. Това и сега го правя на някои обучения. Старая се да подобрявам и модернизирам визуализацията на презентациите ми. Използвам разнообразие от AI инструменти и уча студентите ми как самите те да ги използват интелигентно. Ако преди лекциите на живо бяха стандарт, сега не правя разлика в качеството ми на преподаване между онлайн и формат на живо – просто компенсирам и адаптирам съдържанието непрестанно. За да сме актуални, ние самите учим постоянно, развиваме се, а университетът актуализира програмите. Всяка година УЗФ ни насърчава да използваме различни партньорски и финансиращи програми, за да посещаваме обучения, както и да преподаваме в университети в други държави. Така през последните години се потопих в темите Невронаука, Wellbeing, AI, Управление на стреса, различни образователни системи, а през м. април ми предстои да преподавам в KIMEP University в Алмати, Казахстан. Когато преподаването е работата ти, ти си длъжен да си актуален. Все пак оставаме следа в живота на хората и искаме тя да е трайна и положителна.

  • Какви са най-големите предизвикателства, пред които са изправени преподавателите днес?

Преди години писах научна статия и дадох интервю по темата за дигиталните пробойни. За съжаление тази дигитална пробойна все още съществува – между възможностите и инфраструктурата в столицата и провинцията, между поколенията (преподаватели – ученици или преподаватели – студенти), между очакванията за иновации и бюрократичната тежест от административни задачи. Други ключови предизвикателства са недостигът на учители и преподаватели (по-специално мъже), особено в STEM дисциплини, селските райони и училища за деца със специални потребности, както и високото отпадане сред младите специалисти поради липса на менторство и ниски заплати. Като преподавател по мениджмънт виждам още един слой – необходимостта от непрекъснато обучение за AI и дигитални инструменти, без адекватна подкрепа от институциите, което ни кара да се справяме сами с бързо променящия се свят.

  • Какви умения са най-ценни, за да си добър преподавател?

Да си готов да оставиш егото на титлите и позициите пред лекционната зала и да влезеш истински, автентичен, подготвен, достъпен и любопитен  към човешките съдби, които инвестират време и пари, за да учат от теб. И не на последно място – креативен. Обичам този израз и го приемам като мое мото: „Готино е да си важен, но по-важно е да си готин.“ Старая се да съм готина и да запалвам искри в умовете и блясък в очите на студентите.

  • Как оценявате нивото на сътрудничество между университетите и работодателите у нас?

Моят опит говори за отлично сътрудничество. От както работя в УЗФ, винаги сме имали стабилни партньорства със значими на нашия пазар организации. В допълнение, университетът ми се доверява и имам възможността да каня гост лектори, да водя студентите ми на организирани посещения в компании, както и да правя дискусионни панели с различни експерти в рамките на лекциите ми. Работим много активно с кариерния ни център и тъй като почти всички колеги преподаватели в УЗФ сме хора с бизнес и академична кариера, предоставяме възможности за стаж и работа. Колкото повече от това правим, толкова по-добре подготвяме студентите ни за кариерата им след университета.

  • Как може да се подобри връзката между бизнеса и образованието?

С повече преподаватели от бизнеса, както и със задължителни стажове още от първи курс на следването. В много държави бакалавърската степен се изучава от над 20 години в рамките на 3 години, а в България е все още 4, въпреки множество опити за промяна. Така че програмата позволява време за стажуване. Както по-рано споменах, много зависи от човека. Имам студенти, които въпреки редовната си форма на обучение, работят още от първи курс и трупат не само опит и CV, но и развиват финансова независимост от доста ранна възраст. Държавните институции, сред които и МОН, изостават в динамиката спрямо бизнеса, а това води до остарели или бавнопроменящи се програми, несъответстващи на пазара на труда. За подобрение трябва повече партньорства между икономическите образователни институции и бизнеса – с дуални програми, гост лектори от компании и съвместни проекти за реални казуси. Така студентите ще преминат плавно към работната си кариера, а бизнесът ще има готови кадри.

  • Вие лично използвате ли изкуствен интелект и за какво?

Разбира се! Във Фондация „Право и Интернет“, , имаме абонамент за ChatGPT Business, отделно използвам Perplexity Pro, както и понякога Gemini и Copilot. Всички тези приложения ми помагат да не правя роботизираната работа, а да се доверя на AI. Използвам ги за проучвания, анализи, идеи, вдъхновение, за различен поглед от моя, както и за генериране на чернови на статии, съдържание за социални мрежи, редактиране на презентации в PowerPoint, подготовка на лекции и дори за упражнения и казуси по теми от невропсихология до бизнес стратегии. Други инструменти ми служат за визуализации в блога и тренинги, а AI за кодиране (като Copilot) – за автоматизация на административни задачи в фондацията. Така спестявам часове и се фокусирам върху креативното и човешкото – коучинг, преподаване и стратегическо развитие.

  • Според Вас за какво може да е полезен изкуственият интелект за студентите?

Изкуственият интелект е изключително полезен за студентите, като персонализира ученето и ги подготвя за реалния бизнес свят.

Ползи за студентите са възможността за бързи проучвания, генериране на идеи и анализи за семинарни работи и проекти, както и автоматизация на рутинни задачи като чернови на презентации и резюмета, за да се фокусират върху стратегическо мислене.

В моите лекции по мениджмънт в УЗФ ги насърчавам да използват AI за бизнес казусите си като обръщам специално внимание как да развиват AI грамотност, която работодателите търсят днес, но винаги с етичен подход – AI като партньор за иновации, не за копиране.

  • Какво според Вас е необходимо, за да бъдат подготвени студентите за професиите на бъдещето?

Според мен студентите трябва да се подготвят с баланс между AI умения и вечни човешки качества, защото професиите на бъдещето ще търсят хора, които AI не може да замени. Креативността, емоционалният интелект, лидерството и етиката остават критични за управлението, преговорите и вземането на решения в сложни ситуации. Адаптивността и способността за непрекъснато учене са също ключови, тъй като бързите промени изискват човешка интуиция и работа в екипи. Професии като коучинг, терапия, стратегическо лидерство и дори занаятчийство за персонализирани изделия, както и зелени професии, имат светло бъдеще. В моите лекции по мениджмънт в УЗФ подчертавам тези „не-AI“ качества чрез ролеви игри и реални бизнес казуси, с надежда, че нашите студентите ще се отличават на пазара.

  • Имате ли любима история с Ваши студенти, с които се гордеете, или история за студенти, които са постигнали успех?

Гордея се с тези, които въпреки че не знаеха какво точно искат от живота докато учеха, успяха да си го изяснят, търсеха менторство и подкрепа и от нас лекторите, и от външните гости, които им представяхме, и сега са там, където искаха да бъдат – успели в различни бизнес поприща, немалко от тях с бебета и деца, със светещи погледи и пълни сърца.

Една любима история е свързана с наша бутикова група студенти 4-ти курс от програма Финансов мениджмънт и маркетинг на английски език (ФММ) в УЗФ; само момчета, всички много готини и умни, а към днешна дата много успели всеки в областта си. 16 април, 2014 година, летен семестър, а тогава аз им преподавах Корпоративна социална отговорност. Вече бях техен лектор в 6 от 8 семестъра и доверието ни беше стабилно изградено. Като част от практическото обучение бях организирала да посетим един от първите домове от семеен тип, изграден със съдействието на Cedar Foundation, в Кюстендил. Следвайки всички протоколи и разрешителни от ректора, натоварих  всички в моя джип, разпънах багажните седалки и тези едри мъжаги се натъпкаха в колата ми като сардели. Бях с летни гуми вече, а пътят ни изненада с обилен снеговалеж. Много се притесних, наум се питах къде съм тръгнала, защо го правя, каква отговорност съм поела. Голям стрес преживях. Но този ден промени всички ни завинаги. Когато пристигнахме в дома, в очите на цялата ми група се появи дълбока промяна и осъзнаване за истинската отговорност. Това, което преживяхме там в тези няколко часа, очичките на децата от дома, разговорите, снимките с професионалния апарат, който носехме – всичко това докосна всички толкова дълбоко, че когато и да се чуем с някое от тези момчета, все си спомняме този снежен ден преди толкова много години.

Убедена съм, че всички те са изключително отговорни и смислени в начинанията си и днес. За това работя. Тези промени осмислят всичко, което правя в образованието.

  • Как обичате да прекарвате свободното си време?

Най-любимото и енергийно захранващо ме време е времето с деца, малки животинки и сред природата. Обожавам да пътувам и се радвам, че бизнес животът ми допринася също много за това. Лични пътувания до непознати места с доза екстремизъм също са нещо характерно мое. Обичам също тихи вечери, смислено и дълбоко общуване, интересна книга или увлекателен филм.

 За Economy.bg

Economy.bg е издание за бизнес, икономика и мениджмънт. Част от Economy.bg е Human Capital – водещата медия в сферата на човешкия капитал.
http://www.economy.bg/

Economy.bg следи тенденциите в световната и българска икономика от съществено значение за случващото се в България, ключовите бизнес сектори, компаниите и хората, които са част от тях.
Economy.bg създава уникално редакционно съдържание – видео интервюта, статии, анализи, статистикии проучвания, създадени в сътрудничество с мениджъри от български и чужди компании, икономически анализатори и експерти от различни бизнес сектори.

Economy.bg е издание на JOBS.bg.

За  JOBS.bg

JOBS.bg е водещата кариерна платформа и един от най-посещаваните сайтове в България. Повече от 80 000 компании ползват JOBS.bg и публикуват над 40 000 позиции за работа месечно.

https://www.jobs.bg

JOBS.bg е партньорът за България в The Network – най -голямата световна мрежа, включваща водещите кариерни медии в повече от 130 държави.

JOBS.bg е Business Superbrand за 2007-2008, Superbrand за 2009-2010, Superbrand за 2012-2013, Business Superbrand за 2015-2016, Business Superbrand за 2017-2018, Business Superbrand за 2019–2020 и Business Superbrand за 2021-2022.

d1

Опознай ме, за да ме наемеш: Поколенията Z и „Алфа“ навлизат на трудовия пазар

Проф. д-р Даниела Илиева, преподавател и професионален трейнър по бизнес етикет, международен протокол и невро-лингвистично програмиране (НЛП), във „В развитие“, 3.10.2025 г.

Хората над 65 години по-лесно намират работа, тъй като работодателите в зряла възраст знаят по-добре как да се държат с тях. Младите служители от поколението Z и „Алфа“ искат баланс между работата и личния живот. Затова за работодателите от по-старото поколение, свикнало да живее, за да работи, е по-трудно да управляват тези млади хора. Това каза проф. д-р Даниела Илиева, преподавател и професионален трейнър по бизнес етикет, международен протокол и невро-лингвистично програмиране (НЛП), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

След няколко години представителите на поколенията Z и „Алфа“ ще бъдат 40% от хората на пазара на труда и ще се наложи да ги изучим, изтъкна гостенката.

Една от практиките, които тя е въвела в управлението на представители на поколението Z като преобладаваща част от нейния екип, е работа от вкъщи в петък. „Това се приема много добре. Усещането им, че разполагат по-добре с времето си се показва като работещо“, отбеляза проф. Илиева. Тя добави, че за младите служители е важно също така как компанията им се грижи за опазването на околната среда, включително чрез възможност за разделно изхвърляне на боклука. Балансът, който младите хора търсят в работната среда, може да бъде постигнат и чрез мини тийм билдинги, счита събеседничката.

Според нея представителите на поколението Z и „Алфа“ имат затруднения с навлизането на пазара на труда. Причината е в представата на работодателите, че те са трудно управляеми, тъй като им липсват порядките и ценностите, типични за по-старите поколения.

Работодателите могат да достигнат до представителите на тези различни от предишните поколения, като положат усилия да ги опознаят, потърсят диалог с тях и се научат да говорят на техния език, препоръча проф. Илиева. „По-зрелите поколения имат силно изразено его, докато младите не зачитат авторитети и трябва да приемем това“, отбеляза тя.

„За моите студенти това, че съм професор доктор, изпълнителен директор няма никаква стойност, ако в лекционната ми зала не привнасям това, което е важно и ценно за тях.“

Въпреки бурното развитие на изкуствения интелект необходимостта от развитие и прилагане на меките умения се запазва, много организации търсят такива обучения и ги включват ежегодно в програмите си, каза проф. Илиева. Тя отбеляза необходимостта на представителите на поколенията Z и Алфа от менторство, но добави, че те не винаги знаят как да го получат. „Учим ги и на това, като се превръщаме в техни ментори“, коментира гостенката и добави, че менторството е начин човек да получи мъдрост безплатно и наготово, стига да съумее да се вслуша в съвета.

„Младите хора, които влизат в лекционната зала през годините, са различни. От десет години управлявам компания, в която служителите са току-що завършили, и избирам от това поколение да си взема тяхната гъвкавост, дигитална грамотност, вродено умение да се справят с няколко задачи едновременно.“

Проф. Илиева отбеляза, че за младите служители е приемливо да работят в организация с висока йерархична структура, ако отделните екипи са разделени в плоска йерархия.

На 6 октомври Bulgaria ON AIR ще излъчи специален проект на тема „Бъдещето: пазарът на труда и еврото“.

Вижте целия коментар във видеото.

https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/150580-opoznay-me-za-da-me-naemesh-pokoleniyata-z-i-alfa-navlizat-na-trudoviya-pazar

BNR

Проф. Даниела Илиева: Няма нужда от битки в отношенията мъж – жена

Интервю на Стефан Кунчев с проф. Даниела Илиева в предаването “12+3“

Вярвам, че според природните закони и вярата, сме създадени като нещо и независимо от технологиите, ние оставаме жени като пол, анатомия, физиология и мъжете са мъже с техните особености. Няма нужда от битки в отношенията мъж – жена, сподели проф. Даниела Илиева в интервю пред БНР.

Проф. Илиева, бивша състезателка по тенис, е експерт по бизнес комуникации и управление на човешките ресурси и е преподавател във ВУЗФ.

В предаването „12+3“ за себе си сподели, че и тази година е спазила традицията – „инвестирах в няколко допълнителни обучения – освен НЛР, коучинг и хипнотерапия, но тази година фокусът е върху невронауката“:

„Защото познанието за човешкия мозък в модернизма дава добра индикация какво се случва с нас, хората. Темата за мъжкия свят ми е болезнена и актуална от много години. България е на добро място по процент жени на ръководни постове и сме на лидерски позиции. В борбите за феминизъм „пресолихме малко манджата“. Мъжете като кавалерство и отношение „мъже – жени“ малко се променя и размива. Стигаме до криворазбран феминизъм, защото битката продължава и не е ясно кога ще свърши“, коментира проф. Илиева.

Тя коментира и как тези отношения влияят в бизнес сферата и кой как разбира традиционно възприетите кавалерски жестове.

„Винаги апелирам, ние, жените да запазим жената в себе си. Аз ходя с поли, опирам се на изконни принципи, свързаност с природата иимаме предимство, че някои неща можем само ние да ги свършим“, сподели проф. Даниела Илиева.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл ТУК

maxresdefault

Мисия 100: По пътя на щастието… – проф. д-р Даниела Илиева| E07

Може би един живот няма да ни стигне да се наговорим с моя академичен ментор – проф. д-р Надя Миронова.

Винаги се радвам да участвам в podcasts, но когато поканата идва от човек, който има такава значима роля в моя живот, удоволствието и признателността са още повече.

Тази наша “шарена” среща пред камерите на подкаст “Мисия 100” беше посветена на щастието – щастливия живот, удовлетвореността и нашата роля като родители, преподаватели, учени и изследователи, свързано с възпитанието и изграждането на едно общество на успешни и щастливи хора, които живеят според даденостите, заложбите и талантите си.

Вижте цялото интервю във видеото:

daniela-ilieva-red

20 Въпроса към… Даниела Илиева

Тя е бизнес дама, академичен професор, автор на книги, майка, изключително стилна жена. Тя е Даниела Илиева

Даниела е от рядката порода хора, които съвместяват бизнес и академична кариера и каквото и да прави, го прави с много страст, професионализъм и любов. Защото вярва, че нещата, направени с любов, си личат.
Даниела е изпълнителен директор на една от най-успешните български неправителствени организации – Фондация „Право и Интернет“, академичен професор във ВУЗФ и преподавател в още няколко университета, корпоративен обучител по теми, свързани с бизнес комуникация, мениджмънт, бизнес етикет, презентационни умения и други теми, автор на няколко книги и майка на две деца.

Първото нещо, което правя сутрин е… изпивам чаша топла вода с лимон и си правя кафе. Обожавам сутрини, в които не трябва да бързам и сякаш имам всичкото време на света.

Никога не излизам от вкъщи без… портмонето ми с всички документи, раницата ми с компютър и таблет, слушалки, ключ и документи за автомобила. Напомням си да си нося чанта за пазар, за да не се налага да купувам найлонови или други торбички. Общо взето, всеки ден е със своя списък и съдържание.

Любимата дреха в гардероба ми е… полата. Много обичам поли и рокли, карат ме да се чувствам себе си, носят ми усещане за красота, елегантност и женственост.

Единственото нещо, за което ще се похваля e… че се радвам, че постигам все по-голяма степен на свобода – и в ежедневието си, и в мислите си.

Ако трябва да опиша моя личен стил с една дума е… женствен.

Моите любими дизайнери са… обичам бързата мода, български марки и дреха или тоалет, които ми кликат на пръв поглед. Не мога да спомена любим дизайнер, защото са много и различни в различни периоди от живота ми. Най-важното е да усетя дрехата като моята и да се “видя” в нея.

Най-голямото удоволствие е… качественото време с любимите ми хора, дълбоките разговори и смислените дискусии, планирането на близки пътувания и далечни пътешествия, удовлетворението след проведено обучение, гледките в гората до водата, усещането след приятна вечеря в приятна компания.

Най-вълнуващият човек, който някога съм срещала е… чакам да го срещна.

Личността, с която бих искала да се срещна е… някой, достигнал много по-високи нива на личностно и енергийно развитие, себепознание и познание за света.

Нещо, което хората не знаят за мен е… че не ям месо, но готвя месо. Също, че хобитата ми се простират между нумерология, астрология, кабала, хюман дизайн, ген ключове и арт терапия.

Последното нещо, което търсих в Google беше… място за празнуване на рождения ми ден.

Какво ми взимат „светлините на прожекторите“… Публичността е отговорност. Комуникационните послания, които изпращам от моята платформа daniela.bg/pro/, от каналите ми в социалните мрежи, от изявите ми и дори от университетската зала, са огромна отговорност. Старая се да бъда отговорна, но да запазя автентичността си и искрената ми спонтанност, типична за мен.

Поддържам форма с… тренировки на пилатес реформър, глад, режим и ходене.

Козметиката, която използвам е… микс от марки, но всяка с уникалния си продукт. Любимите ми са двуфазният лосион за разгримиране на очи на L’Oreal, арника крем, който използвам за около очи, за лице, за тяло, нежната измиваща пяна на Clarins, която отмива всички следи от грим, без да изсушава кожата, BB color adaptive Sunwards крем на Synchroline, моливи за очи, устни и червила на KIKO, хомеоплазмин крем, който е лечебен за какво ли не.

Моето любимо място за пътуване… е всяко ново, интересно или любимо място. Обожавам познатата ми Европа, но много интересно беше и пътуването ми до Австралия. Всяко докосване до Азия ме обогатява, а Африка ме вдъхновява по особен начин. Аз съм страстен пътешественик и куфарите ми са постоянно стегнати. Еднакво ме радват пътувания за уикенда до морето или планината и далечни островни или континентални места. Ако все пак трябва да изброя няколко – българските Родопи, Гела, Несебър и Созопол, сафари парковете в Кения, големият бариерен риф в Австралия, Сицилия, езерата Комо и Гарда в Италия, английската провинция, Метеора в Гърция, Андалусия в Испания.

Нещото, което винаги съм искала да направя e… Много, много мислих, но като че ли всичко, което съм искала и искам, го правя. Мечтите и исканията ми най-често са свързани с преживявания и си признавам, че не чакам за нещо години, а правя всичко възможно да го случа.

Най-добрият житейски съвет, който съм получавала е… живей за мига, тук и сега. Отне ми време, години, да се науча да прилагам това на практика.

Парфюмът, който отлично ме описва е… Porpora на Tiziana Terenzi. Този парфюм ми е любим от много години, но все още го усещам много добре и ми носи страхотно усещане и настроение.

Най-хубавото нещо в професията ми е… разнообразието. Всеки проект на Фондация „Право и Интернет“ е различен и уникален, всеки семестър е с различни групи студенти, всяка обучителна група е с различна групова динамика и състав. Ден с ден няма. Щастливка съм, защото именно разнообразието е моят двигател.

Моят Code Fashion е… с любов към живота!

i-LTgwmsS-X3

Проф. Даниела Илиева: Често черпя вдъхновение от аудиокнигите и подкастите

Проф. д-р Даниела Илиева е от малкото хора, които съвместяват бизнес и академична кариера и каквото и да прави, го прави с много страст, професионализъм и отдаденост. Тя е изпълнителен директор на една от най-успешните български неправителствени организации – Фондация „Право и Интернет“, професор във ВУЗФ и корпоративен обучител по теми, свързани с бизнес комуникации, бизнес етикет, коучинг и управление на бизнес процеси, както и автор на няколко книги и блог страницата daniela.bg/pro/.

– Как открихте аудиокнигите (и подкастите) и кои са Вашите три причини да слушате?

– Дълги години инвестирах в безброй хартиени издания, но колкото по-заета ставах, толкова повече време книгите „отлежаваха“ на нощното ми шкафче. Чувствах се дори виновна, че не намирам време за купчините, които сама съм избрала и (по)знанието, което не придобивам. Програмата ми е изключително натоварена, често имам лекции през уикендите, работното ми време никога не е от 9 до 17 часа. Пътувам средно по около 150 дни в годината, а всичко това в комбинация със зрителната умора, отглеждането на двете ми деца и кучето, не оставя много време за купчини книги. Аудиокнигите ми дадоха решението – възможността да слушам избраните от мен четива, докато шофирам до офиса и към вкъщи, докато съм в самолета, докато си почивам някъде, докато спортувам самостоятелно или дори докато се гримирам.

В началото имах резерви дали аудиокнигите са точно за мен, защото аз съм силно визуална. Нямах достатъчно доверие в постоянството не на слуха ми, а на умението ми да слушам, без да се разсея. Но успях да се настроя и времето в трафика наистина минава неусетно и полезно, слушайки аудиокнига.

А подкастите бяха непозната за мен територия, докато получих покана самата аз да участвам в подкаст преди няколко години. Оттогава съм фен на няколко канала и ги следя с интерес. Екипът ми е от млади хора с разнообразни интереси и от тях също научавам за интересни теми и водещи. Причините да слушам са най-вече тематични, актуалността, самите водещи понякога, гостите и различните гледни точки.

– По колко книги успявате да изслушате за месец?

– Много зависи от месеца. Понякога успявам и 6-7, но невинаги. Когато самата аз пиша, режимът ми става много изискващ и се потопявам в моите лични изследвания и писателски настроения.

Много родители, които са израснали с хартиени книги, изискват от децата си да четат. Аз самата имах същия подход към сина ми. Но откакто е със собствен акаунт за аудиокниги, той „чете“ много повече отпреди. Забелязвам навлизането на тази преобладаваща аудиалност с всяко поколение от моите студенти. Често виждаме младите хора със слушалки и по-възрастните могат да определят поведението им като неуважително, но е факт, че има такава трансформация в ученето също – от четене към слушане.

– Помните ли коя е първата книга, която изслушахте в Storytel?

– Както споменах, подходих с огромно недоверие към аудиокнигите най-вече заради собствената ми визуалност. И това беше причината първо да започна с познати и любими заглавия от познати и любими автори като Дейл Карнеги и Стивън Кови, за да съм сигурна на първо място, че слушайки ги нищо няма да съм пропуснала, и на второ място, за да сравня версиите – печатна и аудио. Спомням си, че изпитах голямо удовлетворение, че оползотворявам времето по този начин.

– А коя е последната, която слушахте?

– Човекът в търсене на смисъл.  Книгата е публикувана за първи път през 1946 г. и описва ужасяващите преживявания на психолога Виктор Франкъл в концентрационния лагер Аушвиц. Книгата разглежда как хората оцеляват при ситуации, несъвместими с човешкия живот, как преживяват травми и как намират смисъл.  Книгата се рекламира „за всеки, който иска да научи как обикновени хора се справят с необикновени ситуации“. Най-вече ме впечатли авторската концепция за логотерапията. Оставам отворена вратичка за бъдещите слушатели, без да разкривам повече.

– Какви книги или подкасти предпочитате да слушате?

– Забелязвам, че все по-рядко отделям време за романи. Повечето от книгите, които слушам, са бизнес книги, биографии или такива, свързани с психология и с насоченост към по-добро разбиране на човешката природа. Аз самата продължавам моите изследвания по тези теми в книгите, които пиша. Подкаст предпочитанията ми са към канали, които предоставят интересни гледни точки, различни постановки и разбирания, интересни гости и най-вече актуалност.

– Кои са петте заглавия в Storytel, които ще препоръчате?

– Бих си позволила да препоръчам автори и всички техни заглавия – Адам Грант, Саймън Синек, Брене Браун, Робърт Чалдини и Екхарт Толе. Богатството от заглавия в Storytel е огромно и е непосилно предизвикателство да препоръчам само пет заглавия.

– Имате ли някакви специални препоръки и за младите хора, които са на старта на кариерата си?

– В непрекъснато променящия се пейзаж на нашите професионални области, за младите професионалисти е наложително да култивират нагласа на ума за учене през целия живота и адаптивност. Информацията е на една ръка разстояние, аудиокнигите и подкастите се очертават като безценни ресурси както за лични, така и за професионални цели. Те не само предлагат удобен начин за усвояване на знания в моменти, когато традиционното четене не е възможно, като например по време на пътуване до работното място или при multitasking, но също така предоставят достъп до разнообразен набор от мисли, опит и експертиза от лидери по целия свят. Продължавам да се изумявам колко много мъдрост и знания се споделят безплатно в подкасти.

Моята препоръка към тези, които са в началото на професионалното си пътуване, е да подготвят персонализирана библиотека от аудиокниги и подкасти, които да отговарят на личните кариерни стремежи и личните интереси. Търсете съдържание, което предизвиква личните ви перспективи, подобрява уменията ви и ви държи в крак с най-новите тенденции и иновации във вашата област. По същия начин не се отклонявайте от теми извън непосредствения ви професионален обхват. Доказано е, че интердисциплинарното знание насърчава креативността, иновативното мислене и създава потенциал за създаване на ценни контакти в работен контекст.

Освен това бих препоръчала активна ангажираност със съдържанието. Обмислете придобитите прозрения, приложете ги в работата си и споделете наученото с колеги и ментори. Това не само обогатява вашето разбиране, но също така помага за изграждането на мрежа от професионалисти с подобно мислене, които имат желание за растеж и развитие. Аз самата често черпя вдъхновение за моите блог постове именно от аудиокниги или от споделена идея или информация в подкаст.

За финал – добре е всички ние да помним, че личният и професионален растеж продължават през целия живот. Възприемането на аудиокниги и подкасти като инструменти за учене и вдъхновение може да бъде доста добра стратегия за поддържане на информираност, вдъхновение и готовност да се справяме с предизвикателствата и възможностите, които предстоят в кариерата и в живота.

Този разговор е част от поредицата на Storytel и manager.bg, в която лидери от различни сфери на обществения живот споделят опит, вдъхновение и идеи за слушането на аудиокниги и ползите от тях. Те представят личните си впечатления и своите предложения за заглавия, на които да обърнем внимание.

Източник: списание Мениджър

fc53bdede0d905f5a8cd6b4ff55e6f12_resized

Проф. Даниела Илиева: Чрез себепознанието изграждаме собствен стил и не се лутаме между различни модни тенденции

Темата за благосъстоянието е приложима за абсолютно всяка сфера от бизнеса и категоричното ми лично убеждение, че ако някой е избрал модния бизнес, например, като свое амплоа – чудесно. Ако това е в синхрон с нашите лични заложби, дадености и таланти, с това, с което съдбата и животът са ни наградили в този свят, то тогава тези, избрали тази професия, ще бъдат щастливи.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Даниела Илиева, изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“, която участва в събитието „Business Lady Excellence 2024“, което тази година се провежда под мотото „Градим перспективи – създаваме бъдеще“.

С проф. Илиева разговаряме за съвременното лидерство през призмата на wellbeing-а – лекцията, която тя представи пред публиката на събитието, както и за кръговата икономика, устойчивата мода и бизнес.

Проф. Илиева има цяла книга, посветена на темата за благосъстоянието на човека, за това как да управляваме личностното си развитие успешно, така че да постигнем благосъстояние във всички области от живота и именно върху това наблегна тя по време на лекцията, която изнесе по-рано днес.

По думите ѝ съвременният лидер влиза в много роли, особено жената лидер – майка, домакиня, съпруга, ръководител, мениджър. „И всичко това са роли, които, обаче, по някой път са твърде много обърнати навън и всички ние забравяме да обърнем поглед навътре – как се чувстваме“, обърна внимание тя.

Експертът по управление на бизнес процеси и бизнес комуникации се надява въпросите, които отправи към публиката да кънтят и да отекват във времето, и да накара хората да помислят по-задълбочено за темата за wellbeing-а на жената лидер: „Кой съм аз, но не кой съм аз само като роля и като това, което олицетворявам в моя бизнес и личен живот, а кой съм аз в дълбоката ми същност. Колко съм аз? Доколко живея спрямо собствените ми ценности и разбирания за живота? Кога съм аз, но не само кога съм аз и къде се намирам във времето и пространството, а по-скоро кога са моите пикови часове?“

Темата за благосъстоянието е приложима за абсолютно всяка сфера от бизнеса и категоричното лично убеждение на проф. Илиева е, че ако някой е избрал модния бизнес, например, като свое амплоа, то това е чудесно. „Ако това е в синхрон с нашите лични заложби, дадености и таланти, с това, с което съдбата и животът са ни наградили в този свят, то тогава тези, избрали тази професия, ще бъдат щастливи“, каза тя.

Експертът подчерта, че не трябва да се потапяме само в работните процеси на тази творческа работа, а поставяйки себе си на първо място и мисълта за това да постигнем благосъстояние, балансирайки всички области от живота, а не това да стане единственият фокус.

Проф. Илиева коментира и темата, свързана етичната мода и бизнес, както и ролята на кръговата икономика. По думите ѝ, когато се запознаем добре със себе си, изградим собствен стил и личен имидж, то тогава става много лесно, защото не се лутаме между различни модни тенденции, не се лутаме между различни стилове.

„Темата за кръговата икономика касае всички нас, защото виждаме, че земята се изтощава. Всичко се изтощава, ресурсите се изчерпват и това да се оползотворява по кръгов начин всичко, което ние използваме като ресурси е, разбира се, чудесно“, смята тя.

Проф. Илиева отправи поздравления към всички млади дизайнери. „Чета непрестанно за невероятни инициативи в България, където млади дизайнери, млади хора, посветени на темата не само мода, но устойчива мода, мода, съобразено с кръговата икономика, правят чудеса. Като жена, дама, българка се гордея с тези наши национални успехи“, сподели тя.

Самата проф. Илиева разказа и какви са нейните лични модни предпочитания. „Аз обичам много цветовите гами, които са monocolor. Но отново в годините на самоизучаване, себепознание мисля, че намерих, но и все още продължавам да търся и да откривам най-правилната рецепта за нещата, които ми отиват, нещата, които ми стоят добре, нещата, с които аз се чувствам добре и се чувствам в най-добрата си форма“, заяви тя.

В заключение изпълнителният директор на Фондация „Право и Интернет“ отправи апел към всички читатели и зрители на Агенция БГНЕС: „Всеки да заложи на това да познава себе си по най-добрия начин. Това е най-добрата инвестиция, независимо ние какво ще правим – дали ще се показваме като бизнесдами, дали ще работим неща, които ни харесват и ни удовлетворяват, или ще бъдем в ролята на майки, домакини и всичко, което една жена може да бъде.“/БГНЕС

0be1ec66d64095d57106e59df520ce0d-hbrw

Преподаватели взаимно надграждат знанията си на научно-приложна конференция

Експерти се събират на четвърта Национална научно-приложна конференция за повишаване на квалификацията на учителите. Предизвикателствата са особено важни сега в ерата на все по-напредващите дигитални технологии.

„Конференцията е едно значимо събитие, защото се случва не за първи, не за втори, не за трети, а за четвърти път. За наша радост тази инициатива събира все повече учители от цялата страна, което показва жаждата за знание и обмен на знания и умения. Конференцията е именно една такава платформа за обмен на знания и добри практики“, каза проф. Даниела Илиева от ВУЗФ в студиото на предаването „Директно“. 

Целта на форума е да се състои открита експертна дискусия по въпросите на продължаващата квалификация на учителите и съвременните тенденции в учебното съдържание в средното образование през погледа на висшето образование.

Надграждането на знанията е изключително важно. Важно е както за опитните учители, които са прекарали повече време в системата, така и за новите учители, за хората, които започват работа като учител и преди това са се занимавали с други неща. Няма как, тъй като времената са изключително динамични, промените налагат ние самите да сме в час. Това учене през целия живот при учителите върви с професията“, каза преподавателят по предприемачество Десислава Лазарова-Тодорова в ефира на Bulgaria ON AIR.

В конференцията е предвидена и дискусия, посветена на споделяне на добри практики, в която ще вземат участие учители и директори от средните училища в цялата страна, преподаватели във ВУЗФ, експерти и анализатори по въпросите на образованието, представители на МОН, Синдиката на българските учители, бизнеса, академичните и научните среди.

Гледайте целия разговор във видеото.

Pictuтъриеъруи 1

Съвременният човек ще сменя между 7 и 12 пъти работата си и между 5 и 8 пъти професията си

„Съвременният човек ще сменя между 7 и 12 пъти работата си и между 5 и 8 пъти професията си“, споделя Даниела Илиева, в рубриката на Бисер Кунчев ”WorkTalent представя“

Коя е тя?

Проф. Даниела Илиева е от рядката порода хора, които съвместяват бизнес и академична кариера. Каквото и да прави, тя го прави с много страст, професионализъм и любов, защото вярва, че нещата, направени с любов, си личат. Проф. Илиева е дългогодишен изпълнителен директор на една от най-успешните български неправителствени организации – Фондация „Право и Интернет“. Академичен професор е, а също и автор на няколко книги. Допълнителните й квалификации и експертиза я превръщат в успешен трейнър по Бизнес етикет и международен протокол. Проф. Илиева също така е и сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг. Всички тези знания и умения я правят търсен корпоративен обучител по различни теми. Проф. Илиева е страстен пътешественик и успява да пътува по около 150 дни в годината. Има две деца, едно куче, няколко хобита и много енергия.

Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи  се?

Първите пари, които изкарах сама бяха от състезателен турнир по тенис, още преди да навърша 18 години. Почти по това време си докарах и първия хонорар от езиков превод. Първите самостоятелно изкарани пари се помнят цял живот и дори сега, когато си спомня за това време, ми става мило. След това имах период, в който кариерата ми беше свързана с работа като треньор по тенис. След този период се случиха няколко драстични кариерни трансформации – тип „пълна промяна“ и често ги разказвам на студентите като надъхващи истории, които да ги окуражат за предстоящите им на тях промени.

На 21-годишна възраст от тениса преминах към образование и работа в семейния ни бизнес, свързан с хотелиерство и ресторантьорство. На 28-годишна възраст академичното знание ме призова и имаше години изцяло посветени на образователния сектор и корпоративни обучения.

Последните 9 години като че ли съм най-много себе си. През тези години съвместявам бизнес и академична кариера с работата ми като изпълнителен директор и член на борда на Фондация „Право и Интернет“, преподаването ми в университета, както и обученията, които правя през платформата ми daniela.bg/pro/.

Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?

Благодарна съм на родителите ми, че са възпитали у мен постоянство в усилията, високо ниво на професионализъм и супер отговорност. Вярвам, че тези качества са плод на нашето възпитание, защото същите ги забелязвам и у брат ми, и у двете ми сестри. Някои биха го нарекли „ген“, но мисля, че примерът на родителите, ценностите и средата, които те създават, са наистина основополагащи и по-важни от гена. Сега самата аз се стремя да възпитам тези и други ценни качества у децата ми.

Кога ходите с удоволствие на работа?

Всеки ден. Буквално. Работата ми често е без работно време от 9 до 17:00 ч., без типичните работни дни от понеделник до петък. Често имам лекции и обучения през уикендите, често сядам на компютъра именно след 17:00 ч, защото преди това съм имала работни срещи или други ангажименти. Разнообразието на работите ми е нещо, което много кореспондира на моята натура и искрено ми харесват десетките различни проекти и теми на Фондацията, множеството човешки съдби и личности във всяка една обучителна група, а още по-любима ми е всяка „нова реколта“ студенти, с които всеки семестър ме среща.

Кое би Ви мотивирало да сте лоялна към една компания?

Всички ние сме лоялни към ценностите си. Когато нашите лични ценности съвпадат с тези на организацията или организациите, към които принадлежим, тогава има една естествена лоялност и желание да се продължи напред заедно. Позицията ми на изпълнителен директор ме задължава самата аз да създавам ценности в организацията, които не само да задържат хората, но и да допринасят за това да идват на работа с удоволствие. Много ценя свободата, защото само с усещане за свобода мога да творя, да се раздавам, да създавам и да оставям следа. Благодарна съм и на борда на Фондацията, и на ръководството на ВУЗФ, че ми дават тази свобода.

Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?

Възнаграждението е една от важните съставки, необходими за удовлетворение. Всеки трябва да усеща баланс между вложено и получено. В момента, в който се натрупа усещане за разминаване, трудно можем да говорим за лоялност към организация или лидер, творчество в работните процеси или работа с любов.

След навършване на 40 като че ли станах по-чувствителна не толкова към парите, колкото към това в какво влагам времето си. Естествено тогава намалих някои ангажименти, защото ми се разминаваше вложената енергия с получените резултати, както и финансови такива.  И все пак, знам, че пари не се изкарват лесно, знам стойността на парите и осъзнавам средата и икономиката, в която живеем. Важно е човек да знае стойността на труда си, но и да е от реалистичната страна на разсъжденията си. 

Трябва ли да сме приятели с колегите си?

Когато обучавам групи по темите Бизнес комуникация и Бизнес етикет често преминаваме и през границите на работното място. Няма единна общовалидна рецепта – приятелството и близостта на работното място са социален феномен, който е съществувал и ще съществува. Моят офис е с екип от 12 човека. Как да не сме близки!? Моя позната има HR бизнес и по-голямата част от екипа й са хора, които работят за нея от години. Как да не са близки!? В доста организации, поради естеството и динамиката на самата работа, най-естествената среда за възникване на лични и интимни отношения, е именно фирмата. Те са толкова заети и натоварени и прекарват най-много време с колегите си на работното място. Как да не са близки!? Животът е шарен и непредвидим.

През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?

Съвременният човек ще сменя между 7 и 12 пъти работата си и между 5 и 8 пъти професията си. Вижте и моите кариерни промени – от тенис корта до професура и пост на изпълнителен директор. Загасне ли пламъчето обаче, време е за промяна. Ако спре да ти пука, т.е. безразличието вземе превес, също. Разбира се, говорим за амбициозните и събудени хора. Защото има немалко хора-паразити, на които за нищо не им се пали пламъче и за нищо не им пука през целия им живот.

Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?

За social media имиджа съм писала и коментирала много пъти. И пак бих подчертала, че няма такова нещо като личен профил в социална мрежа. Щом е социална мрежа, значи е обществена. И без много IT умения мога да стигна до доста информация, която не винаги е в полза на кандидата за работа. Живеем във времена, в които трябва да сме внимателни с всичко, не само с оглед на кариерното ни развитие, но и с оглед на дигиталната ни сигурност. Технологиите не се развиват, те летят в развитието си, с космическа скорост, непосилна за наваксване от човека.

Кой е най-ценният съвет, който сте получавала във Вашата кариера?

Аз съм голям фен на менторството и дори сега пиша трета книга, свързана с тази тема (проф. Илиева е автор на „Mentoring. Process, Guidelines and Programs“, на „Управление на личностното развитие“, а скоро ще излезе от печат книгата „Менторство и коучинг“). Всички ценни съвети, които съм получавала през годините, са били от моите безценни ментори – хората, които са ме наставлявали, помагали са ми, предоставяли са ми друга гледна точка, „опъвали“ са ми ушите, разтърсвали са ме и са ме срещали лице в лице с най-неприятните въпроси (и отговори). Не бих могла да изолирам един съвет, но някои от техните съвети са променили съдбата ми. Някои изречени от тях са били фундаментално променящи и още отекват в мен и живота ми.

А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?

Отделете време за себепознание. Следвайте сърцето си. Водете се от ценностите си. Бъдете верни на себе си. Развивайте талантите и заложбите си. Бъдете автентични!

източник: worktalent.com