Как да се отличиш в ерата на AI?

След няколко години (а може би и месеци) много хора ще изглеждат еднакво умни. Не защото изведнъж ще са започнали да четат повече книги или ще са натрупали повече опит, а защото ще използват едни и същи инструменти с изкуствен интелект. Всеки ще може да напише добър имейл, да изготви презентация, да направи анализ или стратегия за минути. Парадоксът е, че когато всички имат достъп до едни и същи технологии, стойността на самия инструмент намалява, а стойността на човека зад него започва да расте.

Като преподавател, работодател, автор и обучител все по-често си задавам един въпрос: ако всички използваме един и същи AI, какво всъщност ще ни отличава? Последните ми обучения в MIT и Stanford НЕ МЕ убедиха, че бъдещето принадлежи на хората, които най-добре използват изкуствения интелект. Убедиха ме, че то принадлежи на хората, които остават незаменимо човешки.

AI няма да елиминира добрите професионалисти. Той ще елиминира посредствеността. Повтаряемите задачи, шаблонните текстове и механичното обработване на информация все повече ще бъдат автоматизирани. Това означава, че вече няма да се отличаваме с бързината, а с качеството на преценката си. Знанието постепенно се превръща в общодостъпна суровина. Преценката, характерът и способността да вземаме решения в несигурност остават дефицит.

В научните ми изследвания върху бъдещето на университетите защитавам тезата, че дипломата няма да загуби значение, но вече няма да бъде достатъчна. Работодателите търсят хора, които могат да мислят критично, да свързват идеи, да комуникират убедително и да изграждат доверие. Това вече не са “еки умения”, а стратегически компетентности.

Понякога на изпит студентът дава блестящ отговор. След един допълнителен въпрос настъпва тишина. Не защото е използвал изкуствения интелект – това не ме притеснява. Притеснява ме моментът, в който преставаме да използваме естествения си интелект и критична мисъл.

Именно затова в книгите ми („Менторство“ и „Личностно и кариерно развитие“) отделям толкова внимание на човешките качества. Професионалният успех никога не е бил само функция на компетентността. Той е резултат и от начина, по който караме хората да се чувстват след срещата с нас.

Всяка година инвестирам в нови обучения не заради още един сертификат или диплома, а защото вярвам, че ученето е начин на мислене. MIT ми даде нови модели за стратегическо мислене, Stanford – още по-дълбоко разбиране за човешкото поведение, устойчивостта и лидерството. Такива програми затвърждават убеждението ми, четехнологиите ускоряват работата, но характерът определя посоката.

Затова не вярвам, че трябва да се състезаваме с изкуствения интелект. По-разумно е да инвестираме в онова, което той трудно ще възпроизведе – любопитството, емпатията, зрелостта, комуникацията, способността да вдъхновяваме и да печелим доверие. Ако утре всички получим достъп до еднакво добър AI, истинският въпрос няма да бъде кой използва по-добър инструмент, а защо някой би избрал точно нас.