Когато преподавателят си остава вечен ученик

Когато преподавателят си остава вечен ученик

Случвало ли ви се е да попаднете на човек, който силно респектира с експертна биография? Понякога пред куп дипломи на човек му се иска да е предпазлив: опитът показва, че често зад големия брой титли, специализации и интереси, може да се крие някой недотам интересен кариерист. За щастие все пак се срещат и друг тип хора, за които дипломите не са самоцел, а доказателство за положените усилия, знания и умения и символизират не статут, ами любопитство и отворено отношение към света.

Доц. д-р Даниела Илиева е от втория тип хора. Освен че има респектираща професионална биография, тя е и от жените, за които трудно можеш да повярваш, че успяват да намерят време за всичко, с което се занимават.

„Родена съм на 15 септември и често се шегувам, че ще съм вечна ученичка“, казва тя. Асоциацията с ученик е любопитна, когато идва от устата на преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Сред специалностите й са стратегически мениджмънт, организационно поведение, управление на човешките ресурси, бизнес комуникации, бизнес коучинг и корпоративна социална отговорност.

Тя е доктор по икономика и социално управление и доцент по управление на бизнес процеси и бизнес комуникации. И още: изпълнителен директор на фондация „Право и интернет“, експерт по бизнес етикет и международен протокол, трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), коучинг и хипнотерапия. И майка на две деца.

Никога не е възприемала работата „като работа“ и никога не е кандидатствала за позиция, а са я канили, заради качества, умения, образование.

Разговаряме с нея за това каква трябва да е правилната нагласа, за да ти върви гладко в академичен, кариерен и личен план. Както и за това какво се случва с българските студенти и какво е мястото на ВУЗФ в картата на висшето образование у нас.

Вие се занимавате с много дейности и преподавате в различни специалности. В кое от всичко откривате най-вече себе си и кое ви доставя най-голямо удоволствие?

Преподаването ме държи много в час, много нащрек и up-to-date. Много любими са ми часовете с магистри, защото те обикновено са вече по-зрели хора, учебните сесии са интензивни и сме 3 дни заедно, което води до много по-различно представяне на материала и по-задълбочено общуване.

Работата ми като изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ е свързана с много отговорни решения, чиста проба мениджмънт и управление на проекти, международна дейност, различна експертиза и много, много пътувания.

Обожавам корпоративните обучения, защото те винаги са предизвикателство за мен. Подготовката за едно такова обучение е десетки пъти по-дълга от самото обучение. Като корпоративен обучител по бизнес комуникации, етикет и международен протокол, работя с най-големите компании в България и се радвам, че обученията ми винаги се помнят.

Чувствате ли се успяла в личен и професионален план?

В професионален план правя много неща и считам за успех това, че обичам всяко от тях. Но продължавам своето пътешествие на развитие, подобрение и усъвършенстване. Мечтая за професура, мечтая за още по-голяма разпознаваемост и признание на Фондация „Право и Интернет“, която управлявам, мечтая за лична и на екипите ми удовлетвореност.

Като най-голям успех в личен план, разбира се, ще кажа, че това са децата ми. Да, много жени имат деца, но съм щастлива, че при мен това най-важно и значимо нещо – майчинството, се случи навреме. През последните години наблюдавам тенденция на отлагане на майчинството за „по-нататък“, след кариерата, като се появи идеалният… И се пропуска момента.

Как започна работата ви във ВУЗФ – защо избрахте точно този университет (или той ви избра)?

Забавен въпрос! ВУЗФ ме намери и взаимно си се избрахме! Това си беше любов от пръв поглед! Някои неща просто се случват, а при мен явно преподаването и академичната кариера са нещо писано и неизбежно.

Започнах като преподавател в една от програмите на ВУЗФ преди около 7 години и постепенно успоредно започнах да преподавам и в много от бакалавърските и магистърски специалности.

Университетът инвестира много в мен преди години, когато бях включена в проект за развитие на младите учени, в рамките на който пътувахме с други колеги по престижни академични събития и конференции, натрупахме много голяма мрежа от академични и бизнес контакти, както и значим брой академични публикации. След това, естествено, и академичното ми развитие (доцентурата) продължи във ВУЗФ.

Има ли алтернатива образованието във ВУЗФ в България?

По-скоро не. В малко други университети бих могла да имам тази свобода да обучавам студентите по мениджмънт, но и да можем да си говорим за живота, за отношенията, да мога да ги изведа на т.нар. company visit и наистина да преплетем бизнес опита с академичното поприще.

Повечето колеги преподаватели имат и бизнес кариера и това е похвално, университетът толерира нашата заетост, служебни пътувания и ангажименти. Защото в крайна сметка от този опит имат полза нашите студенти.

Ако можехте, какво бихте искали да промените генерално в сферата, в която работите?

Системата на образованието ми е голяма болка. На последния Webit (2018) имаше лектор, който каза „The Now is Shorter“ – в буквален превод „Сега-то е по-кратко“. Времето лети, а време няма! Още преди 14-15 години съм учила 3-годишна бакалавърска програма в чужбина. Какво налага в България все още да сме с 4-годишна бакалавърска програма, с което отнемаме най-ценното на младежите – времето? Оставяме студентите по-слабо конкурентни, защото за времето, в което те учат за бакалавър, техните връстници в други държави са вече магистри. Като цяло системата е тромава.

Има дефицити и в отношението, което все още получават студентите, а дори и докторантите в държавните университети. Остарялата и често ненужно груба йерархична структура и „култура“ на големите университети, е отблъскваща за модерния млад човек, който не иска нищо повече от добро отношение.

Много университети, включително Софийският, се оплакват от лошото ниво на средното образование и неподготвеността на студентите, които влизат да учат висше. Забелязвате ли тази тенденция и във ВУЗФ?

Качеството на средното образование е различно – както има различни университети, така има и различни гимназии. Мисля, че подготвеността на кандидат-студентите си зависи от тях. Но да събудим и поддържаме интереса им вече като наши студенти – зависи от нас.

Студентите са една от най-критичните групи, независимо в кой университет учат. Те идват с очаквания и нагласи, с жажда и любопитство. Да! Изненадвате ли се?! Навсякъде се говори за това, че днешните младежи са мързеливи и пуснали се по течението.

Не! Имаме поколенчески модели на поведение, имаме деца и младежи, които знаят толкова много по презумпция, ей така, между другото. И за да не убием техния хъс и любопитство, ние преподавателите, трябва да сме модерни, информирани, адаптивни, адекватни на аудиторията и на нейните очаквания.

Ние трябва да се стараем да сме интересни, а не да се сърдим на студентите, че не им е интересно! Дай, за да получиш! Защото когато студентът получи уважение, усети усилията и подготовката, моето желание да бъда там за него/нея, не за да преподавам, а за да се учим взаимно – тогава системата е правилна.

Какви са студентите, които избират ВУЗФ?

Студентите, които избират ВУЗФ, са свободолюбиви, отворени, мислещи, търсещи и оценяващи различното. Обособяват се добри групи, създават се приятелства. Те имат възможност да работят по време на следването си, а и ние съветваме и окуражаваме студентите да използват всяка възможност за стаж и запознаване с реалността.

Кое е основното, с което искате да ви запомнят като преподавател?

Винаги им казвам, че нито моите дисциплини са най-важният елемент в тяхното образование, нито мотивационните или лидерски теории, нито през коя година е възникнало еди-какво-си, което могат да научат и от Google.

Искам да се научат да се познават, да научат най-много за себе си през годините на следване – да изследват потенциала и лимитите си, вътрешните си стремежи и поривите на душата си. Затова и често използвам лични примери, разказвам им реални истории от бизнеса и частния живот, насърчавам умението за учене независимо от възрастта, желанието за непрестанно усъвършенстване и развитие.

Искам да запаля искри, блясък в очите и желанието да постигнат най-добрата версия на себе си с постоянство в усилията. Искам да са събудени, отворени за възможности, а не проспивали живота и носещи се по течението на мързела, лежейки в комфортната си зона. Там успех и удовлетворение никой не е намерил.

С много от студентите си запазвам приятелски отношения и след приключване на следването им. Взаимно сме си ментори – аз уча от тях, те от мен, помагаме си и си даваме съвети, вършим си услуги в бизнес света, защото времето лети и неусетно те се превръщат в кариерно развити млади хора със собствени връзки и мрежа от контакти.

Какъв съвет бихте дали на някой млад човек, който тъкмо завършва висшето си образование у нас?

Съвет на някой, който завършва, не бих дала, защото тогава вече е късно. Давам съвети и насърчавам, докато учат, а именно: опознай себе си. Осъзнай, че никога повече няма да разполагаш с времето си така, както в студентските години. Разбери какво обичаш, какво те вдъхновява, кога и как се чувстваш най-много себе си, какво ти носи енергия и какво ти я отнема. Намери страстта си и следвай интуицията си. Изследвай тялото, ума, душата си и тествай границите си. Поеми отговорност за това, което ти се случва.

Защото какво можеш да управляваш, ако не можеш да управляваш себе си?

Източник: www.webcafe.bg