Скъпи Ники, ЧЕСТИТО ДИПЛОМИРАНЕ!
Знаеш ли, че до момента на твоето завършване на гимназия, вече сме споделили почти всички дни, които някога ще прекараме заедно под един покрив и около 92% от времето ни заедно в този живот? Казват, че всеки родител има 18-19 летни ваканции с децата си. Отсега нататък всяка вечеря, всяко телефонно обаждане, всяка почивка заедно стават още по-специални. Времето е най-ценният подарък, който можем да си дадем един на друг, и на всеки в живота ни, от момента, в който се впускаш в собственото ти приключение, наречено “Живот”. Защото, в крайна сметка, това, което правим за другите, е онова, което наистина остава, както мъдро отбелязва Айнщайн.
Споделеното до сега ни даде много, за което ще бъда безкрайно благодарна и ще пазя мили, ценни спомени. Нашите бяха много повече от 18-19 физически пътувания и духовни пътешествия – от времето на детското столче на задната седалка в колата, до момента, в който ти започна да ме возиш; от бебешката количка, която бутах из летищата, до времето, в което ти носиш куфарите; от чакането да те взема от ученически купон, до съвсем скорошното “Мамо, пий си винцето, аз ще дойда да те взема от вечерята ти.”
Дипломирането е мост между детството и зрялата възраст, свързващ това, което е било, с това, което ще бъде. „Животът не е да откриеш себе си. Животът е да създадеш себе си.“ Искрено се надявам, че ти създаваш и ще продължиш да изграждаш една автентична версия на себе си, верен на ценностите и принципите си. Хората с устойчива ценностна система умеят да се радват на простите радости – споделен момент, оказана помощ, постигната цел. Това е ключът към вътрешно удовлетворение и щастие. Щастието, както е казал Аристотел, зависи от самите нас, от изборите, които правим, от ценностите, които следваме.
Знаеш ли, често се замислям колко е важно не само какво сме преживели заедно, а и какви уроци сме научили по пътя Вярвам, че най-голямото богатство, което можем да си оставим, са не материалните неща, а ценностите, които сме изграждали ден след ден – с малки жестове, с примери, с разговори и с обич.
Ценностите са твоят вътрешен компас. Те ще ти помагат да намираш посоката, дори когато се чувстваш изгубен или когато никой не гледа (защото, преминавайки по моста към зрелостта, вече никой не гледа).
Честността, отговорността и състраданието – това са не просто думи, а опорни точки, които ще ти помагат да изграждаш здрави отношения, да се справяш с предизвикателства и да намираш смисъл в малките неща. Действай винаги с убеждението, че това, което правиш, има значение – защото наистина има. Истинската сила не е в знанията, а в това да останеш верен на себе си и на принципите, които сме изградили заедно. Светът ще се опитва да те промени, но ценностите ти ще са твоята котва. Не се страхувай да бъдеш различен – именно в това различие често се крие твоята най-голяма сила, твоята индивидуалност и способността ти да вдъхновяваш останалите. Различието ти дава сила.
Знам, че много от тези уроци си научил не защото съм ти ги казвала, а защото си ги видял в ежедневните ни моменти – в начина, по който се отнасяме един към друг, в грижата, в прошката, в радостта от малките победи, в триумфа на големите постижения, в тежките битки за здраве и живот, в семейната ни динамика на голяма, шумна и забавна фамилия, в житейските уроци от твоите баби и дядовци, роднини и семейна среда.
70% от младите хора споделят, че най-силното влияние върху техния морал идва от семейството. Това ме изпълва с още по-голяма отговорност и гордост.
Ценностната система е като имунна система – тя те пази от негативни влияния и изкушения, дава ти стабилност и увереност, когато животът стане труден. Понякога именно трудностите ни изграждат – защото, както всички сме чували онова, което не ни убива, ни прави по-силни. А най-хубавото е, че тези ценности остават с теб за цял живот и един ден ще ги предадеш нататък с твоя личен отпечатък на твоите приятели и колеги, на бъдещото ти семейство, на света около теб.
Сред най-значимите ценности, които искам да отнесеш със себе си, е и здравето – като стремеж, като отговорност, като избор. Здравето не е даденост – то изисква грижа, съзнателност и дисциплина. Само когато се грижиш за себе си, можеш да дадеш най-доброто на света. Защото здравето е истинско богатство – не просто отсъствие на болест, а пълноценност, енергия и възможност да изживееш мечтите си. Основите за здраве – сън и добра храна, не са просто навици, а инвестиции в твоята сила, устойчивост и в капацитета на ума ти да бъде фокусиран, креативен и уверен.
Помни, че изградената ни връзка не свършва с дипломирането. Емоционалната подкрепа, която семейството дава, е източник на сила и щастие. Продължавай да търсиш нашите съвети, когато имаш нужда – всички ние (мама, татко, баби, многото ти лели и каки, вуйчо, братовчеди и още куп рода) винаги ще бъдем тук, за да те подкрепяме и да споделяме твоите важни моменти.
И ето те сега – на прага на новото. В ръцете си държиш своя компас – ценностите и уроците, които ще ти помагат да се ориентираш, дори когато пътят е неясен. В сърцето си носиш богатство – училищни години, (по)знание, приятелства, мечти и още много, което само ти си знаеш. И все пак помни мъдростта на Сократ, че „истинската мъдрост е в това да знаеш, че не знаеш нищо.“
Погледни към звездите – символ на надежда и стремеж. Нека те винаги ти напомнят, че можеш да мечтаеш смело и да следваш светлината си, дори в най-тъмните нощи. Елинор Рузвелт заръчва: „Дръж се здраво за мечтите си. Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.“
Балният костюм в днешния ден е повече от дреха – той е знак за твоята вътрешна сила и увереност да се впуснеш смело в следващата глава от живота си. Както мъдро напомня Чарлз Суиндол „Животът е 10% това, което ти се случва, и 90% как реагираш на него.“
Той, животът, ще бъде като танците в деня на бала – понякога ще водиш, понякога ще следваш, но най-важното е да се движиш в собствения си ритъм, без страх да импровизираш и да се радваш на всяка стъпка. Всеки провал е стъпка към израстване.
Какво е живот без мечти?! Ако някога забравиш да мечтаеш или да следваш мечтите си, аз ще бъда там да ти напомня колко невероятно е усещането, когато една малка мечта се превърне в реалност. И все пак, „важното не е да следваш пътя, а да оставиш следа.“
Скъпи Ники, гордея се с теб и вярвам, че ще продължиш да създаваш своята уникална история – с компаса на ценностите, с библиотеката от спомени, със светлината на мечтите и със смелостта да танцуваш своя танц в живота.
Ще завърша с безценните мисли на Ейбрахам Линкълн и на дядо ти Николай: „В края на краищата не годините в живота ти са важни, а животът в годините ти.“ и „Нищо не е на всяка цена…“
Обичам те и винаги ще бъда до теб – твоята най-голяма подкрепа и най-верен приятел – Мама!