Новият бизнес сезон: хайде на работа!

Децата тръгнаха на училище. Изпразнувахме Съединението, Независимостта, рождените дни, последните летни вечери, морета, планини, почивки и всичко останало, което септември много хитро използва, за да ни държи още малко в режим „лятото не е свършило“.

Но свърши.

И това всъщност е чудесна новина.

Бизнес събитията започнаха, календарите отново се запълват с впечатляваща скорост, а имейлите сякаш се размножават нощем. Телефонът звъни по-често, срещите се нареждат една след друга и онзи особен септемврийски делови шум вече се усеща навсякъде.

Новият бизнес сезон официално е открит. Хайде на работа!

Само че преди да се хвърлим през глава в него, има един въпрос, който си струва да си зададем:

С каква нагласа влизаме?

С усещането, че хубавото е приключило и сега започва „тежката част“?

Че почивката е била животът, а работата е онова неприятно задължение между две ваканции?

Или с разбирането, че и този понеделник, и този септември, и целият ни професионален живот са част от същия този живот, който толкова много искаме да бъде хубав?

Защото истината е, че огромна част от ежедневието ни минава именно в работа. И ако всяка седмица чакаме петък, за да сме щастливи, всяка година – лятото, за да живеем, и всяка отпуска – за да бъдем себе си, уравнението някъде не излиза.

Всеки ден е избор

Да, не всичко в живота е под наш контрол. Но много повече неща са наш избор, отколкото понякога ни е удобно да признаем.

• Какво образование сме избрали.
• Каква професия.
• В каква среда работим.
• С какви хора прекарваме дните си.
• Какво допускаме да поглъща времето ни.
• Кои свои способности развиваме и кои оставяме да прашасват.
• Колко близо е работата ни до естествените ни таланти, характера, темперамента и начина, по който функционираме най-добре.

И тук идва един особено важен въпрос, който поставям и в книгата си „Личностно и кариерно развитие“:

Съответства ли това, което влагаме, на това, което получаваме?

Не говоря само за пари.

Получаваме ли:

• удовлетворение?
• развитие?
• интерес?
• свобода?
• смисъл?
• признание?
• добри хора около себе си?
• възможност да използваме най-доброто от себе си?

Защото професионалният живот също има своето уравнение.

Вложено: време + способности + енергия + знания + нерви + амбиция.

Срещу:

Получено: доход + развитие + смисъл + свобода + удовлетворение + перспектива.

Не е нужно двете страни да са математически равни всеки ден.

Има периоди, в които инвестираме повече. Има години, в които строим. Учим. Поемаме риск. Работим за бъдещ резултат.

Но в дългосрочен план уравнението трябва да има смисъл.

За нас.

Не за съседа, колегата, родителите, обществото или LinkedIn.

Ако уравнението излиза – чудесно!

Ако сутрин ставате с желание, ако имате усещането, че сте на правилното място, ако използвате даденостите си, ако работата ви развива, а резултатът оправдава вложеното – поздравления.

Тогава наистина няма извинителна бележка да не бъдете усмихнати.

Да, ще има трудни дни, досадни задачи, неуспешни срещи, неприятни имейли, грешки, умора и хора, които понякога ще тестват всички прочетени книги по емоционална интелигентност.

Това е работа. Не wellness retreat.

Но ако голямата картина е правилна, отделните трудни моменти не я променят.

А ако не излиза?

Тогава може би точно сега е добър момент да не се оплакваме от края на лятото, а да използваме началото на бизнес сезона за нещо много по-смислено – за ново решение.

Не е задължително то да бъде драматично.

Не всеки понеделник трябва да напускаме работа, да основаваме startup и да заминаваме за Бали, за да „намерим себе си“.

Понякога промяната е много по-тиха:

• ново умение;
• нов проект;
• разговор за нова позиция;
• смяна на екип;
• повече смелост да поискаме онова, което заслужаваме;
• по-малко време в дейности, в които сме посредствени, и повече в онези, в които сме естествено добри;
• ново обучение;
• нова професионална посока.

Или просто един честен въпрос:

„Ако продължа по абсолютно същия начин още три години, ще харесвам ли живота си?“

Отговорът обикновено е много показателен.

Затова нека този септември не бъде просто поредният месец, в който се връщаме на работа.

Нека бъде моментът, в който се връщаме по-осъзнато към начина, по който искаме да живеем и работим.

Защото работата не е пауза между два живота.

Тя е част от живота.

И ако вече нямаме извинителна бележка, нека поне имаме добра причина да сме там, където сме.

Хайде на работа!