487064662_1158874502915814_8199897888947340269_n

Техники за овладяване на сценичната треска

Независимо дали изнасяте презентация пред колеги или пеете на сцена, сценичната треска (glossophobia) засяга милиони хора по света. Добрата новина е, че с правилните подходи можем да превърнем страха в енергия и увереност.

Спомням си, че преди повече от 15 години, когато започнах да изследвам темата за презентационни умения и какво прави един презентатор от добър – в съвършен, самата аз се чудех дали сценичната треска може да бъде преодоляна и как. Книгата ми „Усъвършенстване на презентационни умения“ представя много и различни техники, но в този текст споделям практически и изпитани във времето съвети.

Защо сценичната треска е толкова разпространена?

  • 77% от хората изпитват поне лек страх от публични изказвания.
  • Около 75% признават, че се тревожат пред публика.
  • Само 10% обожават да говорят пред хора, а други 10% са напълно парализирани от страха; останалите 80% са някъде по средата.

Интересен факт е, че жените (44%) се притесняват малко по-често от мъжете (37%), а липсата на подготовка обуславя до 90% от тревожността на сцена пред публика.

Сред моите ключови техники за справяне със сценичната треска са:

  • Добра подготовка и практика. Колкото по-добре съм подготвена и сигурна в материала си, толкова по-малко ще се тревожа. Не препоръчвам практиката у дома пред огледало, с приятели или записвайки себе си, защото така никога не може да се възпроизведе ефектът на реалността.
  • Дихателни техники. Дълбокото и бавно дишане ми помага за успокояване на нервите. Няколко дълбоки вдишвания и издишвания непосредствено преди излизане на сцена или презентиране спомагат за намаляване влиянието на сценичната треска.
  • Визуализация на успеха. Представата, че изпълнението минава перфектно, ми дава увереност и настройва психиката ми позитивно.
  • Поддържане на зрителен контакт. Фокусът върху един или няколко приятелски настроени човека в залата не е достатъчен. Най-добрият зрителен контакт е според 3-секундното правило – всеки в залата да се почувства удостоен с поглед. Мисля си за представянето ми като за разговор, а не като за изпит.
  • Използване на напрежението като енергия. След толкова години, стотици обучения и хиляди участници, не се очаква да изпитвам сценична треска. Но когато усетя мини-напрежение, използвам го като енергия. Това спомага за преобразуването на адреналина в положителна сила, която ме прави по-ангажираща и динамична, и ми помага да усещам пулса на аудиторията – защото всяка аудитория е уникална и различна.
  • Прогресивна мускулна релаксация. Последователното стягане и отпускане на различни мускулни групи води до освобождаване на напрежението в тялото, независимо от какво е породено то.
  • Присвояване на пространството. Винаги посрещам публиката права и с усмивка. Отивам на мястото на събитието по-рано, за да усетя и „присвоя“ пространството. Така се чувствам още по-уверена в обстановката.
  • Фокус върху съобщението. Старая се да поставям акцента върху това, което искам да предам, а не върху себе си. Разбира се, има моменти, в които използвам лични истории, за да пренеса послания и да се асоциирам повече с публиката. Основното е, че мисля за посланието, вместо да се притеснявам за външния си вид или как се справям – макар че винаги полагам грижа за адекватен външен вид, съобразен с повода и аудиторията.
  • Контрол върху храненето и стимулантите. Избягвам кофеина и други вещества, които влияят на нервната система. Спазвам дозата от максимум едно кафе, внимавам какво ям преди и по време на обучителен ден. Така избягвам риск от усилване на тревожността и вътрешното напрежение.
  • Езикът на тялото. Той излъчва повече от всякаква друга форма на послания. Държа се уверено – и права, и седнала, заемам пространство, усмихвам се. Физическите ни действия влияят върху психиката ни – показвайки увереност отвън, програмирам себе си и хората около мен, че съм във владение на ситуацията.