Независимо дали изнасяте презентация пред колеги или пеете на сцена, сценичната треска (glossophobia) засяга милиони хора по света. Добрата новина е, че с правилните подходи можем да превърнем страха в енергия и увереност.
Спомням си, че преди повече от 15 години, когато започнах да изследвам темата за презентационни умения и какво прави един презентатор от добър – в съвършен, самата аз се чудех дали сценичната треска може да бъде преодоляна и как. Книгата ми „Усъвършенстване на презентационни умения“ представя много и различни техники, но в този текст споделям практически и изпитани във времето съвети.
Защо сценичната треска е толкова разпространена?
- 77% от хората изпитват поне лек страх от публични изказвания.
- Около 75% признават, че се тревожат пред публика.
- Само 10% обожават да говорят пред хора, а други 10% са напълно парализирани от страха; останалите 80% са някъде по средата.
Интересен факт е, че жените (44%) се притесняват малко по-често от мъжете (37%), а липсата на подготовка обуславя до 90% от тревожността на сцена пред публика.
Сред моите ключови техники за справяне със сценичната треска са:
- Добра подготовка и практика. Колкото по-добре съм подготвена и сигурна в материала си, толкова по-малко ще се тревожа. Не препоръчвам практиката у дома пред огледало, с приятели или записвайки себе си, защото така никога не може да се възпроизведе ефектът на реалността.
- Дихателни техники. Дълбокото и бавно дишане ми помага за успокояване на нервите. Няколко дълбоки вдишвания и издишвания непосредствено преди излизане на сцена или презентиране спомагат за намаляване влиянието на сценичната треска.
- Визуализация на успеха. Представата, че изпълнението минава перфектно, ми дава увереност и настройва психиката ми позитивно.
- Поддържане на зрителен контакт. Фокусът върху един или няколко приятелски настроени човека в залата не е достатъчен. Най-добрият зрителен контакт е според 3-секундното правило – всеки в залата да се почувства удостоен с поглед. Мисля си за представянето ми като за разговор, а не като за изпит.
- Използване на напрежението като енергия. След толкова години, стотици обучения и хиляди участници, не се очаква да изпитвам сценична треска. Но когато усетя мини-напрежение, използвам го като енергия. Това спомага за преобразуването на адреналина в положителна сила, която ме прави по-ангажираща и динамична, и ми помага да усещам пулса на аудиторията – защото всяка аудитория е уникална и различна.
- Прогресивна мускулна релаксация. Последователното стягане и отпускане на различни мускулни групи води до освобождаване на напрежението в тялото, независимо от какво е породено то.
- Присвояване на пространството. Винаги посрещам публиката права и с усмивка. Отивам на мястото на събитието по-рано, за да усетя и „присвоя“ пространството. Така се чувствам още по-уверена в обстановката.
- Фокус върху съобщението. Старая се да поставям акцента върху това, което искам да предам, а не върху себе си. Разбира се, има моменти, в които използвам лични истории, за да пренеса послания и да се асоциирам повече с публиката. Основното е, че мисля за посланието, вместо да се притеснявам за външния си вид или как се справям – макар че винаги полагам грижа за адекватен външен вид, съобразен с повода и аудиторията.
- Контрол върху храненето и стимулантите. Избягвам кофеина и други вещества, които влияят на нервната система. Спазвам дозата от максимум едно кафе, внимавам какво ям преди и по време на обучителен ден. Така избягвам риск от усилване на тревожността и вътрешното напрежение.
- Езикът на тялото. Той излъчва повече от всякаква друга форма на послания. Държа се уверено – и права, и седнала, заемам пространство, усмихвам се. Физическите ни действия влияят върху психиката ни – показвайки увереност отвън, програмирам себе си и хората около мен, че съм във владение на ситуацията.