Виното като език на тялото

Трифон Зарезан отмина, но в месеца на любовта и виното не бих могла да пропусна разговор и за двете.

Виното рядко е просто напитка. То е фон на разговори, сделки, флирт и създаване на спомени. А когато знаем как да се държим с чаша вино, всъщност показваме как се държим с хората.

Колко вино е „достатъчно“?
В делова или по-официална среда виното е акцент, не главен герой.
Като аперитив (welcome drink) една чаша е напълно достатъчна – максимум две, ако събитието е дълго и има достатъчно хапки (и ако познаваме собствената си мярка).

При формална вечеря количеството се съобразява с темпото на останалите и със способността ни да запазим адекватност. Важна е срещата, не напитката.

Ако сме в ролята на домакини – по-добре гостите да си тръгнат с усещане за лекота, отколкото с тежест – в главата и в стомаха.

Елегантността е в умението да кажем „достатъчно“ – и на сервитьора, и на себе си.

Как да държим чашата?
Един от най-фините маркери за стил е начинът, по който държим чашата.

Класическият етикет препоръчва да я държим за столчето или основата – така не затопляме виното и запазваме чашата чиста. Това е особено важно при охладените вина – бели, розе и пенливи, където всяка промяна в температурата влияе на вкуса.

При червените вина (особено ако са поднесени по-хладни) много сомелиери приемат за напълно допустимо дори временно да „прегърнем“ чашата с длани, за да помогнем на виното да разгърне ароматите си.

Как се вдига тост?
На Балканите обичаме звънки и шумни наздравици. По етикет обаче тостът е с лек допир, без силен звън, и с ясен зрителен контакт с човека отсреща – не с чашата.

Езикът на тялото казва всичко. А начинът, по който държим чашата, разказва история за нашия самоконтрол, увереност и присъствие.

За финал на публикацията: една любима легенда за тоста, умело вплитаща езика на тялото и важността на наздравиците.

Казват, че тостът е малък празник за всички сетива – с едно изключение.
Обонянието улавя аромата, очите се плъзгат по цвета в чашата, вкусът разгръща палитрата от нюанси по небцето.
Само слухът остава отвън.

И точно затова, когато вдигаме наздравица с вино, оставяме кристалите да се докоснат – онзи кратък звън е поканата и за последното сетиво в това винено приключение.

В месеца на виното и любовта, нека сме опиянени от любов и подвластни на мъдростта на виното!