Posts in category: Публицистични

Kолко често всъщност, дълбоко скритото нежелание ни проваля?

Всеки, тръгнал по пътя на личностно или професионално мотивирана промяна, си задава тези въпроси. В НЛП терапията винаги стигаме до въпроса: „Кой кара автобуса на живота ти?“. И се започва – “ами аз, но… “. След „но“ следват „невинаги, но по-често“, „не толкова често, колкото ми се иска“, „аз, но някой друг ме навигира“, или „аз, но завися от този човек или тези обстоятелства“. Уважително е да разбираме, че понякога наистина се налага да се съобразим с други обстоятелства, но колко е удобно да споделяме отговорността?! Колко е страшна самотата по пътя! Колко са трудни, непроходими и пълни с неизвестни пътищата на живота! И колко е приятно и лесно да не поемеш отговорност за решенията си, за желанията си, за живота си.

Всички познаваме хора, които непрекъснато се оплакват от това, което им се случва или по-скоро не им се случва. Тези хора четат книги за промяна, за усъвършенстване, за духовно израстване, за силата на възнамеряването и силата на желанията. Но нещо не се получава и желаните резултати не идват. Тук е моментът, в който „но-тата“ изиграват ролята си.

Ако животът е една посока, наш е изборът и отговорността за това, по кой път ще караме автобуса на живота, пътувайки в тази посока – по ярко осветена магистрала с видими денем и нощем табели, по второстепенно шосе или по непроправени пътища без указания накъде водят. Наша е отговорността къде спираме с автобуса на живота, кого качваме и сваляме от него, с каква скорост караме и колко често почиваме. Ние стоим зад решението да ремонтираме автобуса или да продължим до пълна амортизация и тотална невъзможност да продължим напред.

И така – запитайте се – кой кара автобуса на живота ви? Не е достатъчно само да желаете нещо силно.

Ето едно предложение като формула за сбъдване на желания:

силно желание за резултат или решение + желание за действие + смелост за действие + действие = резултат или решение

Също толкова важно е и това да заставаме зад решенията си. Да отстояваме това, в което вярваме, независимо от трудностите по пътя на живота. Понякога прекият път е през неутъпкан треторазряден път и се налага да направим този преход по време на тъмната част от денонощието, рискувайки да срещнем по пътя си неизвестност, страх, отчаяние или трепетно очакване.

Оправданията, извиненията и липсата на отговорност водят до превес на „но-тата“ и съответно желанията започват да звучат като НЕжелания.

Опитайте и заменете частицата „но“ с частицата „и“ и вижте как се променя смисълът на това, което казвате. Интересно, нали?

Заменете всички „не искам“ със съответното „искам“ и вижте как понякога замяната е дори невъзможна. Защото „не искам“ е бягане от нещо, т.е. движение назад, а „искам“ е стремеж към нещо, т.е. движение напред. Без да го осъзнават, много хора се оставят в инерцията на „не искам“ – не искам тази работа, не искам тази компания, не искам тази връзка, не искам това, което ми се случва. А какво искаме? Кое е това, което ще ни придвижи напред? Което ще накара автобуса на живота ни да се движи с пълна скорост и ще се чувстваме щастливи от избраната дестинация?

Бъдете непрестанно зад волана на автобуса на живота ви. Поемете отговорност за посоката, в която карате автобуса си без извинения. Решете кой ще се вози с вас и каква ще бъде ролята му – пътник, навигатор, помощник-шофьор или просто компаньон. И помнете, че и вашите спътници имат автобуси на живота, които трябва да карат по пътя на живота.

Толерантни ли сме към различните култури?

Обичате ли различното? Плаши ли ви или ви кара да потръпвате във вълнуващо очакване? Колко е склонен човек да приема предизвикателствата на непрекъснато променящата се среда и на все по-глобализиращия се свят, заличаващ различията между хората и културите? И в предишни статии от тази рубрика сме споменавали гъвкавостта на поведението като елемент на човешката интелигентност. В този статия ще разгледаме по-детайлно културната интелигентност и как тя влияе на нашето (не)приемане на различията около нас.

Доколко познанията ни за различните култури оформят и влияят на нашето отношение към определени културни различия? Има много проучвания за нивото на толеранс към междукултурните различия, но ние ще ги разгледаме в контекста на невролингвистичното програмиране.

Ако разгледаме която и да е култура, ще открием, че елементите на всяка културна среда са следните:

Гъвкавостта в мисленето помага за възприемането и приемането на раз-личията на някои елементите в дадена култура. Когато работим в интернационална среда или пътуваме често, приемането на междукултурните особености е от изключителна важност за доброто ни прекарване и за научава-нето на нови знания и факти. Цяла от-делна наука се занимава с управлението на културните различия. един лесен начин за техния анализ в междуличностните отношения е като разделим тези различия на видими на повърхността и скрити под повърхността.

Какво е видимо различно?

1. Стиловете на комуникация

2. отношението към конфликта

3. Подходите към решаването на задачи/проблеми

4. Стилове за вземане на решения

5. начини на изразяване

6. Подходи към добиване на знания

Какво е скрито под повърхността?

1. Убеждения

2. Ценности

3. Възприемане

4. Очаквания

5. Начин на мислене

6. Предубеждения НЛП разглежда общуването между две отделни личности като общуване между две култури. Според НЛП ние възприемаме нещата не каквито са, а каквито са според нас. Нашите убеждения, ценностна система, усещане за ментална реалност и опит, обуславят възприемането на различията на всяко едно ниво. Така че следващия път, когато изпитвате затруднения да приемете дадени културни различия, просто ги сравнете с общуването ви с даден човек от ва-шето обкръжение, с когото сте много различни по гореизброените критерии, но все пак сте намерили общ език

Ето и няколко съвета за по-лесно възприемане на културните различия:

1. Приемайте различията

Различията винаги ни карат да видим света от друга гледна точка, често различна от нашата собствена.

2. Бъдете отворени към нови идеи

Позитивното отношение към нови идеи и начини на мислене ни помага да разчупим собствената ни рамка на света и мисленето ни.

3. Търсете общото и не се фокусирайте върху различното

Човекът е социално същество и търси да се групира към себеподобни. ако се фокусираме върху общите черти, гледни точки, възгледи и мнения, ще постигнем много по-бързо по-добра и успешна комуникация.

4. Помогнете на другите да ви разберат по-леснов предишни статии сме разглеждали репрезентативните системи и как те ни помагат да „заговорим“ езика на другите, като по този начин постигнем по-добро разбиране. Репрезентативните системи ни помагат и да проявяваме така необходимата гъвкавост на поведението.

5. Срещайте се с хората, не със стереотипите

6. Учете чужди езици

Владеенето на чужд език открива нови светове и доказано повишава нивото на интелигентност. Умението да се общува на местно ниво, използвайки местния език, предоставя незаменим опит и възможности за преживявания и познанства.

7. Бъдете с отворено съзнание

Поддържайки съзнанието си отворено, заявявате на света, че сте млади и креативни, че знаете много, но и че очаквате с нетърпение да научите още, както и че за вас няма рамка на ограничения и лимити.

8. Научете се да се чувствате комфортно с дискомфортатака

Популярното излизане извън комфортната зона е задължително, ко-гато искаме да сме възприемчиви и толерантни към междукултурните различия и особености.

9. Създавайте нови запознанства и приятелства

10. Поставяйте под съмнение собствените си убеждения и предразсъдъци

Повечето от убежденията ни вършат чудесна работа в ежедневния ни живот. Но понякога си заслужава да предизвикаме себе си и да поставим под съмнение категоричността си, за да си дадем шанс да погледнем на новата заобикаляща среда по нов начин.

11. Наблюдавайте света около себе си

Умението за наблюдение може да се възпитава и подобрява непрестанно. в предишни статии сме разглеждали умението за наблюдение и колко полезно би ни било да го развием по начина, който човешката природа позволява.

12. Упражнявайте търпението си

Скоро прочетох нещо за търпението, което много ми хареса: „търпението е чувството, което изпитваме към разстоянието между това, което сме сега, и това, което знаем, че можем да бъдем.“ в контекста на междукултур-ното общуване, знаем, че търпението може да ни награди с незабравими пре-живявания.

13. Търсете и открийте индивидуалните качества на всеки, с който общувате

14. Отдавайте уважение на всеки

Жозеф Жубер е казал, че да си способен на уважение в наши дни е почти толкова рядко, колкото и да си достоен за него.

15. Прегръщайте промяната във всичките й форми

Съвременното общество изисква от модерния човек да бъде емоционално и социално интелигентен, толерантен и възприемчив към различията, гъвкав в мисленето и поведението си и отво-рен към иновации и нови подходи. По-желавам ви да бъдете модерен човек!

НЛП използва миналото, само за да извлече поуки и образи, които да използва в сегашния момент или в бъдеще.

Нека напишем празничните си пожелания към себе си за 2015 година! В тях винаги включваме здраве, щастие, любов, късмет, радост и още много приятни неща, които искаме да се случат на нас, и на хората, които обичаме.

Изберете най-красивата картичка и си напишете най-желаните пожелания!

Кога през 2014-а се чувствахте в най-добро здраве?

Споменете си този момент, този ден или тази седмица? Дори и да не сте имали периоди на здравословни неразположения, добре е да си спомните момент на перфектно здраве. Върнете се в мислите си към този момент, спомнете си как се чувствахте, как дишахте, как се хранехте, по колко часа сън имахте, кой беше до вас, кой не беше, какво беше ежедневието ви, колко спортувахте или не, какво беше нивото на енергията ви, как се грижехте са себе си. Спомнете си всичко, което правихте тогава и за да бъде полезно това в Новата година, опитайте се да възпроизведете този момент на перфектно здраве! В предишни статии от рубриката сме споменавали, че подсъзнанието пази спомена за перфектното здраве като модел, който можем да използваме винаги.

Кой беше вашият най-щастлив момент през 2014?

Спомнете си този момент или период и се опитайте да извлечете цялата важна информация от него. По вашата собствена скала на щастие, нека този момент бъде от най-високите степени. Какво предхождаше вашето щастие? Каква беше причината за щастието ви? Какъв беше измерителят ви за щастие? Какво правехте тогава, как се чувствахте, с каква мисъл заспивахте и с каква мисъл се събуждахте? Кой споделяше щастието ви?

НЛП специалистът винаги помага на клиента да намери щастието, което не зависи от външни фактори и обстоятелства, а това щастие, което е вътре в нас и е винаги на наше разположение. Така че то е там, само трябва да го намерим и да го извикаме в сегашния момент. А защо не си отправим предизвикателството да използваме този наш собствен модел на щастие през цялата 2015-а година?

Донесе ли ви 2014-а любов? И какво всъщност е любовта?

Може би 2015-а е вашият нов шанс за проявление на истинската любов – любовта към онези важни неща, които не чакаме някой да ни даде и не се страхуваме някой да ни отнеме. Любовта към природата, любовта към живота, любовта към самия себе си – такъв какъвто си, именно защото си такъв и въпреки всичко.

Направете същото с пожеланията си за радост и късмет – извлечете най-радостните си мигове от миналото и нека те ви послужат като модел – еталон за „радостно ми е“, за отношение към живота и „аз съм късметлия“ нагласа. Някои казват, че късметът идва тогава, когато не го очакваме. Или че желанията намират реално проявление, когато не се вкопчваме в тях, а ги оставим да се случат.

Всеки има рецепта за себе си.

Това е и смисълът на тази статия – да ви подтикнем да намерите скритите си резерви, да намерите собствените си модели и еталони за всичко. Защото най-истинските мигове на щастие и радост имат това свое значение само за нас. И цялата база данни на тези емоции е в нас самите. Само трябва да ги открием…

Каква е целта на всички тези образи? Целта е да извлечете и да изградите събирателен образ за себе си, в който се съвместяват перфектното здраве, щастие, любов, късмет и радост и да позволите на този образ да бъде с вас през цялата нова година. Както инсталирането на всеки нов навик и този ще изисква усилия и постоянство от ваша страна. Но при силна мотивация и желание за гъвкавост на поведението, тази положителна промяна е възможна.

Не всеки от вашето обкръжение ще хареса новите пожелания, които сте си отправили за Новата година. С годините човек се научава да не плаща „данък обществено мнение“. Щом решенията и действията са съгласувани с интуицията ни, с вътрешния ни мир или с душевния ни компас, значи имаме нашето си ОК.

Често самите ние сме пречката за постигане на перфектния образ, събиращ всички положителни емоции. Предпочитаме да се държим здраво за жертвения и страдалчески образ на болен, нещастен, сърдит и отритнат от съдбата карък. Това ли искате за себе си? Бихте ли написали такива пожелания в картичката си до някой друг? А защо тогава, допускаме такива (по)желания за себе си?

Ето и няколко НЛП стъпки на действие, които ще ви помогнат да постигнете желания перфектен образ:

Действайте! Промяната се постига с действие, а действието предизвиква процес на учене.
Създайте собствената си реалност и носете отговорността за това.
Няма провал, а само обратна връзка. Изборът да постигнете целта е ваш и ако не сте постигнали целта си, това означава само, че все още не сте я постигнали.
Всички ние разполагаме с всички необходими ресурси за постигането на желаната цел, а именно – перфектният образ на здраве, радост, щастие, късмет, любов.
Определете целта си и й дайте времево измерение, т.е. дайте посока на вашите мечти.
Правете най-доброто, на което сте способни и ще откриете, че можете и повече.
Оставете ограниченията и генерализациите в 2014-а! „Винаги“ и „никога“ нямат място в новото ви „аз“ през Новата година.
Вярвайте в трите основни части от процеса за постигане на цели:

• Възможността целите ви да бъдат постигнати.
• Способността ви да постигнете целите си.
• Стойността на вашите цели, а именно, че вие заслужавате да постигнете целите си.

В навечерието на 2015-а година ви пожелавам да сте винаги здрави, винаги щастливи, винаги обичащи живота с цялата му прелест и очарование, да се радвате на късмета и на това, което сте избрали да бъдете!

Весели празници и честита Нова щастлива година!

Поставяли ли сте усмивка на лицето си в момент, в който душата ви плаче?

От бизнес гледна точка усмивката е тази част от невербалната комуникация, която има най-голяма важност и предимство. Кога да се усмихнем? Колко широка да бъде усмивката? Как ще ни възприемат, ако се усмихваме твърде често или ако сме резервирани?

В предишни статии беше спомената невербалната комуникация в контекста на ръкуването и като част от процеса на хипноза. Невербалната част от комуникацията е между 55% и 68% според различните изследователи, т.е. не е важно какво казваме, а как го казваме, с какви жестове подкрепяме казаното, каква е тоналността на гласа и тембъра.

Езикът на тялото представлява цяла отделна наука. В тази статия ще разгледаме най-забележителните части на лицето – очите и усмивката.

Колкото по-отдалечена е дадена част на тялото от мозъка, толкова по-малко контролираме и мислим за тази част. Лицето е разположено най-близо до мозъка и съответно мислим много повече за това какво изразяваме посредством невербалните жестове и мимики на лицето.

Очите са огледалото на душата.

Колкото повече нещо ни харесва, толкова повече се отварят очите, разширяват се зениците и се повдигат веждите, за да може окото да приеме максимално количество от харесваната информация. А когато нещо не ни харесва, присвиваме очи, прихлупваме вежди и дори закриваме с ръка погледа си, за да намалим приемането на нежеланата информация.

Усмивката е знак за щастие, а смехът е най-доброто лекарство.

Всеки родител изпада във възторг, когато новороденото възпроизведе първата си неволна усмивка. По-късно усмивката става основна форма на комуникация между родител и дете. Широката, истинска и искрена усмивка е придружена от съответни съпътстващи жестове – повдигнати нагоре ъгълчета на устните, грейнали очи и фини бръчици около очите. Обратно – неискрената усмивка води краищата на устните настрани, в посока към ушите и е без емоции в и около очите. Усмивката може да показва зъбите или не, може да бъде свенлива или загадъчна, спонтанен или премислен жест. Усмивката с отворена челюст е присъща на публичните личности, които искат да завладеят публиката си.

В бизнеса разпознаването на искрената усмивка би могло да бъде полезен инструмент, за да се усети настроението и отношението на отсрещната страна.

В своята книга „Какво казва тялото“ Джо Наваро обръща специално внимание на жестовете на лицето и на усмивката. Той изтъква важността на това да се усмихваме искрено, да познаваме собствените си жестове и посланията, които изпращаме чрез тях. Също толкова важно е умението да разчитаме невербалните знаци на човека, с който общуваме, а това е възможно с наблюдение, искрен интерес и развито умение за слушане на скритото послание.

Нека през месец юни да се усмихваме с най-искрената и красива усмивка – усмивката на дете! Честит първи юни, деца!

8 причини да се усмихвате:

• Усмивката ви прави красиви
• Усмивката подобрява имунната система
• Усмивката ви прави да изглеждате успели
• Усмивката създава позитивно настроение на вас и на околните
• Усмивката тренира мускулите на лицето
• Усмивката намалява стреса
• Усмивката носи щастие
• Усмивката е безплатна

През 1976 г. известният психиатри хипнотерапевт Милтън Ериксън казва: „Пациентите са пациенти, защото са изгубили баланса със собственото си подсъзнание… Пациентите са хора, които са имали толкова много външно програмиране, че са загубили достъп до собствената си същност“.

В невро-лингвистично програмиране наричаме хората, с които работим, клиенти, а не пациенти. И все пак твърдението на великия Милтън Ериксън остава валидно. Хората често губят връзката със себе си. Спират да търсят каквото и да било, защото не знаят какво биха искали и как да го постигнат. Спомнят си с тъга за времето, в което са мечтали и са дръзвали да осъществяват мечтите си. Или се борят със страхове и негативни емоции, скрити в подсъзнанието, които ограничават и пречат.

Хипнозата е начин за директна комуникация с подсъзнанието.

Как протича хипнотичната сесия?

Когато предстои даден клиент да бъде въведен в хипноза, или т.нар. състояние на транс, е много важно да се направи правилно встъпление. Обяснява се какво е или какво не е хипноза, какво може да се случи по време на транса и какви са очакваните резултати. Много хора посещават хипнотерапевта, мислейки, че трансът е нещо изключително различно от нормалното състояние на съзнание. Лекият транс не се усеща по-различно от състояние на релаксация, тъй като той е нормално, естествено състояние, клиентите усещат познато чувство, независимо от дълбочината му. Спомнете си времето точно преди да заспите или точно преди да се събудите – това са състояния на транс. Моментите, в които сме „изключили“ от това, което ни заобикаля, но все пак сме будни, е също състояние на транс. Клиентът може да очаква да се чувства отпуснат, но е важно да знае, че през цялото време е в състояние на контрол. Хората възприемат само хипнотични внушения, съвместими с тяхната ценностна система и убеждения. Под хипноза никой не може да ви накара да направите нещо, което не бихте направили в нормалното ви съзнателно състояние.

Навлизането в различни нива на транс зависи от податливостта на човек към хипнотични внушения, от доверието между хипнотерапевта и клиента, както и от желанието, и мотивацията на клиента да следва инструкциите на хипнотерапевта. В състояние на лек транс е възможно да усетите отпускане, летаргия, неподвижност на клепачите, или по-скоро нежелание да ги отворите, плаващо усещане и блуждаене. При задълбочаване на транса може да се появят промени във вкуса и обонянието, загуба на числа, думи, букви, автоматизиране на движения, обезболяване, амнезия. В най-дълбоките нива на транс се появяват положителни визуални и аудиални халюцинации.

Различните степени на мозъчна активност се характеризират с различни състояния:

Гама вълни (40+ Hz) – състояние на свръх активност при стрес, паника или възбуда;

Бета вълни (13 – 30 Hz) – нормално активно състояние в ежедневието, което също се свързва със страх, гняв, безпокойство, глад, изненада;

Алфа вълни (7 – 13Hz) – будно състояние, свързано със спокойствие, отпуснатост, приглушена активност на съзнанието;

Тета вълни (3/4 – 7 Hz) – състояние, свързано със спомени, креативност, образност, визуализация, свободно реещи се мисли, вдъхновение, сънливост;

Делта вълни (0 – ¾ Hz) – състояние на дълбок, безпаметен сън, характерно с освобождаване на хормон на растежа от хипофизата, активира се самооздравителният процес.

Какво може да се постигне с хипноза?

В моята практика рядко използвам само хипноза като терапевтична техника за постигане на промяната, която клиентът желае. Обичайно използвам хипноза накрая, за затвърждаване на постигнатите с НЛП-техники и с терапия по линия на времето промени. Както споменах, състоянието на транс е най-лесният начин за общуване директно с подсъзнанието.

НЛП предпочита да работи със сугестивна хипноза, т.е. въвеждането в състояние на транс и хипнотичните внушения са правят като предложения, а не като команди. Директивната (авторитарна) хипноза се използва при клиенти, които са по-малко податливи на хипноза или по някаква причина сугестивният метод не работи за тях.

С помощта на хипнотична терапия може да се направят директни внушения за постигане на оптимално здраве на организма, а също и за оздравяване на конкретни органи или части от тялото. Хипнозата помага и при терапия на различни зависимости – тютюнопушене, алкохолизъм, зависимост към храна и др. Най-важното, което трябва да се помни, е че подсъзнанието знае всичко, следователно можем да използваме нашия хипнотичен „разговор“ с подсъзнанието, за да постигнем желаните резултати. Прогресивна хипноза се използва и за създаване на релаксиращ режим, за мотивация, поставяне и постигане на цели, а регресивната хипноза – за връщане към миналото.

Всеки, потопил се веднъж в невероятния свят на хипнозата, продължава да търси в дълбините на душата си по-добра връзка съзнание – подсъзнание.

Този месец би могъл да бъде месецът на вашето ново начало.

Невро-лингвистичното програмиране (НЛП) не зачита съвсем минало, настояще и бъдеще. Слива ги в една линия на времето, която наподобява квантова решетка. Тъй като тази линия на времето си е постоянно с нас, можем да бъдем в който и да е момент от времето, когато си поискаме. Връщаме се в миналото, само за да намерим поуките от негативните събития, а не да търсим причини и негативни емоции. През останалото време животът е като синоптичен сайт – не можете да видите прогнозата за вчера.

Негативните емоции се съхраняват на подсъзнателно ниво – във вашето подсъзнание. Трябва да знаете, че вашето подсъзнание е една чудесна, обичаща, загрижена част от цялото ви същество и наистина ви обича. Грижи се за вас, сякаш сте му по-малкият брат или сестра на 5-6 годинки. Вашето подсъзнание ви обича безрезервно и е готово да направи всичко, което поискате от него. Проблемът е, че често ние не искаме нищо от него или не го искаме по начин, който ще даде резултат.

Знаете ли, че човешкото подсъзнание не „чува“ думата „НЕ“? Когато правите новите си желания, пожелания и възнамерявания, те трябва да бъдат в положителна форма. „Искането“ е приближаване към целта, а „не искането“ е отдалечаване. Всички желания трябва да са в положителна форма, обвързани с времеви диапазон, в който искате да се случат. Едва тогава подсъзнанието ви ще ви съдейства в получаването на желаното.

Подсъзнанието има някои основни функции и те са:

1. Движи тялото.
2. Има спомен/модел за перфектно здраве.
3. Предпазва тялото, като го поддържа непокътнато.
4. Подсъзнанието е царството на емоциите.
5. Подсъзнанието е високо морално – според морала, на който сме учени и сме възприели.
6. Пази спомени, които може да са свързани или несвързани с времето.
7. Организира спомените, използвайки линия на времето.
8. Потиска спомени, свързани с негативна емоция, която не е преодоляна.
9. Извиква спомени, свързани с непреодоляна емоция.
10. Може да държи потиснатите емоции като защита.
11. Обожава да обслужва, но се нуждае от ясни команди, които да изпълнява.
12. Генерира, пази, разпределя и предава енергия.
13. Поддържа инстинктите и създава навиците.
14. Нуждае се от повторение, за да инсталира даден навик.
15. Програмирано е постоянно да търси повече и повече.
16. Функционира най-добре като една цялостна интегрирана част.
17. Подсъзнанието използва и откликва на символи.
18. Взема всичко лично.
19. Работи на принципа за възможно най-малкото усилие.
20. Не възприема негативи директно – не чува „Не“-то.

Негативните емоции, които подсъзнанието ни изпитва и които пречат, блокират, разболяват и възпират са:

• Гняв
• Страх
• Вина
• Нараняване
• Тъга
• Срам

НЛП използва терапия по линия на времето (TimeLineTherapy), за да „чисти“ тези негативни емоции. Как точно става това?

Човешкият мозък е „атакуван“ постоянно от над 2 милиона бита информация в секунда! Но възприема само 134 бита информация в секунда, които организира в около 7 общи направления. Тази организация е нужна, за да се въведе ред. Аз си представям този ред като подредба на един огромен гардероб – с много разделения, прегради, чекмеджета, рафтове. В ранното ни детство, около 4 до 8-годишна възраст, ние изпитваме за първи път силни негативни емоции. Може би подсъзнанието ви „крие“ спомена от случката, в която някое дете ви взема любимата играчка на детската площадка и това ви кара да изпитате силен гняв. Този силен гняв не се е случвал преди и мозъкът ви се чуди къде да го подреди в гардероба на емоциите. Отваря едно чекмедже, слага вътре спомена за тази случка, лепва етикет на чекмеджето „Гняв“ и го затваря до следващата случка, свързана с гняв, която ще постави там. И така, един нормален човек, с нормално ежедневие, с нормални емоции и преживявания, преди 30-тата си година, вече е препълнил чекмеджетата с негативни емоции.

Често някой клиент казва „Страх ме е да започна“, или „Нещо ме възпира“. И често НЛП терапевтичните въпроси помагат да се открият точните негативни емоции, които трябва да се отстранят с помощта на терапия по линия на времето.

Винаги се започва с гнева. Гневът е разрушителен и пречи на отстраняването на останалите негативни емоции по-късно.

Най-хубавото на терапия по линия на времето е, че не измъчва клиента с болезнени преживявания отново и отново. Промяната се случва бързо. След отстраняването на негативните емоции, човек се чувства по-спокоен, по-смел, по-силен, по-здрав. След като няма какво да пречи от миналото, идва моментът за полагане на цели в бъдещето. Така, както е извършена промяна на минали събития, така може да се направят промени и в бъдещи събития. Спомнете си квантовата решетка, за която споменах в началото. Всичко е въпрос на избор!

Силата на ръкостискането, „захватът“ на дланта, разтърсването и усещането на чуждата ръка се считат за определящи различните типове темперамент и характер. Ръкуването се осъществява в първите секунди на запознанството с даден човек и това го прави част от 30-секундния ритуал на харесване/нехаресване.

Съвременният бизнес етикет не прави полово разделение и изисква от мъжете и от жените в бизнеса да се ръкуват. Изправена стойка, визуален контакт, уверен подход и уважително, равнопоставено ръкуване – това са най-общо представените правила в различните учебници, наръчници и материали по бизнес етикет.

Ръкуването разкрива. Ръкуването допринася. Ръкуването е един от най-важните контакти. Какво се случва, когато протегнете ръка?

Много хора подценяват важността на този акт, а всъщност и на съзнателно и на подсъзнателно ниво, ние изграждаме мнение за човека, с който се ръкуваме. Често срещано е някой да се опита да покаже надмощие и контрол, като държи ръката му да бъде винаги отгоре при ръкуване. Но това, до което най-често се стига, е неудобство. Бизнес етикетът винаги е повелявал да накараме другите да се чувстват удобно и приятно в нашата компания. А въртенето на ръката в някоя посока, за да поставите в „подчинение“ отсрещната страна, не е най-добрата тактика.

Често се случва да ни поздравят с „политическо“ ръкуване, при което другият човек обгръща дланта ни с двете си ръце. В модерния бизнес етикет и според правилата за невербална комуникация, този поздрав създава дискомфорт и негативни чувства.

Популярен начин за ръкуване е т.нар. web-to-webръкостискане. При него ръката е протегната за ръкуване, като дланта е перпендикулярна на земята, без да е насочена надолу или нагоре. При web-to-web, ръкуването е със средна сила, двете длани са прилепнали една за друга и нито една от страните не се опитва да покаже надмощие чрез извиване на дланта в някоя посока, или чрез усилване на захвата.

Поддържайте:

Зрителен контакт

Изправен палец и изпънати пръсти

Web-to-web ръкостискане

Две леки разтърсвания

Дясната ръка суха

Избягвайте:

Опит за надмощие, като държите вашата ръка отгоре

Влажни длани

Силни парфюми

Избягвайте палец надолу и отпуснати пръсти

Избягвайте едри пръстени

Чупещи пръстите захвати

Ръкостискане тип „Умряла риба”

Да сграбчите пръстите на някой

Независимо къде ви отвежда бизнесът ви, уверете се, че всяка среща започва и завършва с ръкуване

За някои любовта е съдба, за други е избор. Както и да наречем любовта, тя е част от човешките взаимоотношения и от междуличностната комуникация. За подобряване на любовта не е открита идеалната рецепта, но има такава за подобряване на комуникацията между тези, които се обичат и ценят. Как да „разпознаем“ най-добрия за нас партньор? Как да заговорим на езика на другия? Как да се настроим на една вълна? нямам за цел да категоризирам хората по някакъв начин, а само да представя една малко позната система, използвана от НЛП (невро-лингвис-тично програмиране) за по-добра комуникация, за по-добър начин да разбираме себе си и тези около нас.

Всеки човек има различно мислене, опит, ценности, убеждения, поведение, способност за учене, способност за слушане, характер, предпочитания, мнение и т.н. на базата на тези различия, всеки от нас има предпочита-на репрезентативна система или още пред-почитано сетиво за възприемане на околния свят. Познатите ни сетива са зрение, слух, обоняние, допир и вкус. През последните го-дини учени и специалисти се съгласиха, че има и още едно сетиво, а именно възприемането на света посредством вътрешен диалог.

И така репрезентативните системи са:

• Визуална (зрение)
• Аудиална (слух)
• Кинестетична (допир, обоняние, вкус)
• Аудио дигитална (вътрешен диалог)

Визуалните хора дишат учестено и имат бързи и високи жестове. Те отдават значение на външния вид и имат изправена поза. Орга-низирани са, говорят бързо, запомнят като виждат картини и са по-малко обезпокоени от звуци. това са също хора, които не се чувстват комфортно при близка дистанция, когато комуникират. Обичат да пътуват, защото обичат смяната на „картината“. Правят нещо, ако им „изглежда“ добре. Изрази, по които можете да разпознаете визуалния тип:

• Виждаш ли гледната ми точка?

• Изглежда ми добре.

• Идеята ми е…

• Атрактивно е

• Лично

• Добре дефинирано

• В перспективата на

• Да зърна

• Извън всякакво съмнение

• Ментална представа

Аудиалните хора разговарят със себе си и учат като слушат. Те реагират на определен тон и обичат да им се казва, защото запомнят чрез стъпки, процедури и последователност. Сред тях са отличниците в по-втарянето на инструкции, но и хората, които много лесно се разсейват от шумове. Този тип хора говорят средно към бързо и обичат музика и разговори по телефона. Правят нещата, ако им звучат добре.

Изрази, по които можете да разпознаете аудиалния тип:

• Мога да кажа, че…

• Звучи ми добре.

• Можем да дискутираме.

• Искаш ли да чуеш идеята ми?

• Високо и ясно.

• Начин на говорене.

• Добре информиран.

• Дума по дума.

• Внимавай!

Кинестетичните хора дишат със стомаха и използват плавни и ниски жестове. Въпреки че са физичeски активни, те се движат сякаш тромаво и говорят бавно. те комуникират като се придържат към скъсена дистанция и обичат да докосват по време на диалог. Запомнят/ учат чрез правене, преминаване през процеса. Правят нещо, ако го “чувстват правилно”.

Изрази, по които можете да разпознаете кинестетичния тип:

• Държа в ръцете си.

• Не го усещам правилно.

• Чувствам, че е ок.

• Владея ситуацията.

• Изскочи ми от главата.

• Да се свържа с…

• Контрол

• Голяма бъркотия

• Започвам от нула/ от начало

• Задръж!

• Почакай!

Аудиодигиталните хора са тези, които възприемат света посредством вътрешен диалог или разговор със себе си. Те дишат като аудиални, говорят монотонно и са идеални за счетоводство, право, банково дело. Аудиодигиталните хора знаят нещо, ако то има смисъл. дистанцирани от чувства, те прекарват много време във вътрешен диалог.

Изрази, по които можете да разпознаете аудиодигиталния тип:

• Има смисъл.

• Логично е.

• Можем да процедираме.

• Можем да го обмислим.

• Мислейки за това…

• Нещо вътре в мен ми подсказва, че не е правилно.

При определянето на ре-презентативните системи се използва кратък тест и/ или наблюдение. Няма правила, няма правилно и грешно. Всички ние носим характеристики на всичките репрезентативни системи, но една или две от тях са предпочитани и по-ясно изразени.често някой се оплаква, че партньорът не казва, че го/я обича. Аудиалните хора имат нужда да чуват, че са обичани, а визуалните имат нужда да им се показва. Кинестетичните хора обичат физическата близост и са най-големите почитатели на гушкането. Ако партньорът ви попада в тази група, то със сигурност настоява да спите сгушени един в друг през цялата нощ. Визуалният ви партньор може да калява нервите ви с дългата си подготовка пре-ди излизане, а аудиодигиталният тип да потъва често в свой си свят, където изглежда, че няма място за вас. В ресторанта аудиалният ви партньор ще се радва да му прочетете менюто, докато визуалният ще настоява да прегледа менюто сам, просто защото има нужда да го види, за да го разбере. Визуалните хора често изглеждат като тотални контрольори, заради непрестанното си желание да проверят нещата, но това е само защото не умеят да запомнят добре вербални инструкции и казани неща. Аудиалният тип може да изглежда незаинтересован и неуважителен, защото няма нуждата да поддържа зрителен контакт, когато участва в разговора. Той често гледа някъде встрани, но главата е наклонена така, че слухът да попива всичката важна информация. Усиленото жестикулиране на визуалният тип може да бъде много изнервящо за аудиодигиталния и аудиалния тип, но и обратното е валидно, когато същите два типа се реят замислено в един друг свят, далеч от реалността.

Разпознавате ли себе си? А вашият партньр?

Какво споделяте и къде се разделят?

Синхрон, баланс и любов между различните типове са възможни. Все пак противоположностите се привличат, нали? Но и подобните се привличат. Така че, подхождайте с разбиране, активирайте своята чувствителност и бъдете емоционално интелигентни.

Aко сте пропуснали да посетите европейската столица на културата за 2009, все още не е късно. До края на годината, Вилнюс ще продължава да бъде домакин на различни събития, концерти и програми, и ще приема посетители, примамени от титлата „Европейска столица на културата за 2009″.

Когато се качих на самолета за Литва (с прекачване през Прага), си представях, както и голяма част от хората от моето поколение, че отивам в една поизостанала соц-държава. Очакванията ми бяха за грозновати сгради с олющени фасади, безцветие, характерно за бившите комунистически държави и изобщо – скука и еднообразие в туристически аспект. Изненадите започнаха още с приземяването, защото равнинният терен, типичен за балтийските държави, напомня лунен пейзаж…

Близостта на страната със севера прави въздуха великолепно чист и глътка от него може да се сравни само с високопланинските места в нашата част на Европа. Литва е разположена край Балтийско море и има впечатляваща бройка езера – около 3000.

Столицата Вилнюс създава усещане за невероятен простор с широките си булеварди, пешеходни зони и коя от коя по-красиви сгради. Може би красиви не е най-точното определение, но добавяйки достолепни, поддържани, цветни, разнообразни, стари, спретнати – ще е възможно да се опише духът им. Градът определено има дух – в Стария град се усеща полъх от барок, готически и нео-класически стилове, умело преплетени в смесица от над 1500 сгради, строени в различни периоди. Впечатляващото е, че са запазени до днес без да бъдат натрапчиво туристическо място, но все пак под егидата на UNESCO. Във връзка с обявяването на Вилнюс за Европейска столица на културата всички исторически паметници са претърпели основно „освежаване“ и привеждане в представителен вид. Също в Стария град е най-богатият избор от кехлибарени накити и сувенири – кехлибарът е един от символите на района.

Въпреки мащабите си, централната част на Вилнюс може да бъде обиколена за ден – от Стария град към широкия площад с катедралата, а след това по централните булеварди с модерни магазини и отново по малки сумрачни улички с църкви, катедрали и чаровни кафенета.

За обичащите пазаруването може би ще е необходим още един пълен ден – магазините предлагат всички световно известни марки дрехи и обувки, но има и невероятен избор от качествени и интересни стоки, произведени в балтийските държави. Дори лоша метереологична прогноза не бива да плаши желаещите да пазаруват, защото през 2007 година Вилнюс се сдобива с огромния търговски център Akropolis – 100 000 кв.м търговски площи, кафенета, ресторанти и кина.

Вилнюс има много какво да покаже, но досега градът не е бил „нападан“ от масовия турист.

Един есенен уикенд би бил достатъчен, за да се потопи човек в атмосферата, да получи исторически заряд, модерна разходка, освежаване на дробовете с чист въздух и наслада за стомаха с местни ястия. Литовската кухня е организирана около пушена риба, картофени кнедли с най-различен пълнеж, месо, хляб, компот, а най-популярните напитки са бира и медовина.

Част от развитието си страната дължи на модерния си поглед към Запада, но без да губи и отрича великолепието, което историята носи и съхранява.

Отвъд река Нерис Вилнюс сменя облика си и става космополитен град с модерни сгради, молове, офиси и хипермаркети.

Но някак чарът си остава в старичкото, в реставрираното, в малкото… В това, което прави тази държава толкова различна, интересна и привличаща.

Какво да посетите при кратък престой: Църквата „Свети Николай“, Църквата „Света Анна“, Хълма на трите кръста, Портите на зората, Замъка Гедиминюс, Вилнюски университет – един от най-старите в Европа.

Ако разполагате с повече време: непременно посетете и замъка Тракай в околностите на Вилнюс, както и Музея на кехлибара в Стария град.

Не забравяйте: да проверите програмата за актуални събития, част от „Европейска столица на културата“; да се насладите на есенното слънце на терасата на някое малко кафене, гледайки есенните цветове наоколо; да опитате поне няколко вида от местната бира; да си купите малко, но красиво бижу от кехлибар.

Food & Beverage препоръки: верига ресторанти „Cili Kaimas“ – интересен интериор, типична местна кухня, подходящо за обяд и вечеря; верига италиански ресторанти „Da Antonio“, кафенета „Gurmans“, ресторант „Rossini“ – подходящо място за вечеря, препоръчва се предварителна резервация.