Posts in category: Публицистични

Красотата ли привлича? Красотата е до време. Това и баба го знае и ни е учила да не разчитаме на това. Богатата душевност ли е разковничето?

Душата иска грижа и баланс, тя търси и намира, но дали душите се намират случайно или съдбата има своя „случаен“ принос. Непрестанно развиващият се ум ли запленява? В днешния еманципиран свят жените не са ли прекалено силни така или иначе, за да се натрапват още повече със силата на ума си?

Може би е енергията? Онази специална енергия, която обкръжава жената и кара околните да искат да се докоснат до нея. Тази култивирана енергия, която съвместява грижата за физическото тяло, развитието на ума и обогатяването на душевността. Може да бъде разграничена два вида енергия – тази, с която преживяваме, и енергията, която излъчваме. Излъчваната енергия е тази, която ни пази като щит, но и прави нашата компания желана, търсена и омагьосваща.

В книгата си „Изворът на женската сила“ Лариса Ренар разделя жените и мъжете в няколко взаимно търсещи се и взаимно изключващи се типове. Дали ще приемем това за закономерност зависи от нас, но си струва да ги разгледаме, съпоставени един с друг и да направим наш собствен експеримент. „Енергията управлява света, привлича и задържа. Слънцето е концентрирана енергия и благодарение на нея привлича планетите. Жената също е сгъстена енергия и благодарение на нея привлича мъжете, като магнит привлича възможности, пари, полезни познанства… Обикновеният човек получава енергия благодарение на жената“. Лариса Ренар базира типовете на база енергиите, които ги управля-ват, а те са основани на природните сили земя, вода, огън и въздух. „Земята ни дава практичност и устойчивост, умение да виждаме детайлите и да поддържаме чистота и ред, умение да бъдем конкретни и разсъдливи. Водата ни дарява с емоционалност и чувствителност, със състрадание, с умението да се осланяме на чувствата си, въпреки логиката. Огънят ни дарява с творчество и въображение, с умението да фантази-раме и да изобретяваме, със способността да виждаме скрити възможности, които се крият във всяка нова крачка. Въздухът поддържа в нас способността да анализираме и да разсъждаваме, да се вдъхновяваме и да строим системи, да бъдем волеви“

Последователите на астрологията ще открият още по-вече смисъл в силата и влиянието на тези стихии върху енергията, която носим. Астрологичните знаци също са разделени според стихията, която ги управлява: земни – козирог, телец и дева, водни – рак, скорпион и риби, огнени – овен, лъв и стрелец, въздушни – близнаци, везни и водолей.

Четирите роли, които жената въплъщава – любовница, кралица, момиче и домакиня, също се разпределят според енергиите, които ги управляват. (таблица1)

За да има успех сред мъжете, една жена трябва да съвместява успешно и четирите роли, като придава превес на ролите, с които би могла да привлече мъжа. Осъзнавам, че съществува огромен риск да си навлека гнева на върлите феминистки, заради опасността да възприемат тази статия като предателство към женския пол. Но това е статия за обмена на енергии, за силата и енергията на жената и как тя би могла да използва това в своя полза. Според Лариса Ренар във всеки мъж присъстват всички стихии, но само две доминират и от тях зависят качествата и способностите на мъжа. Всеки две водещи стихии формират категория. Представяме ги в таблицата, в която също включваме и ролите, които мъжът търси у жената според енергиите, които го ръководят и силите, които му липсват. Съществува компенсаторна функция в природата и обменът на енергии е най-добрият пример за това. (таблица2)

Не знам дали жената прави мъжа и дали мъжът е наистина толкова зависим от жената. Вярвам в енергията и в силата на мисълта, в позитивното мислене и в личностното развитие. Затова вярвам, че ако жената се развива, изпълва потенциала си, постави си за цел да открива нови хоризонти в себе си, чувства се реализирана и се обича и цени, то тогава тя привлича същото и от външния свят – любов, обожание, възможности за развитие, ви-сока оценка и признание.

И да, трудно е да се съвместяват многото и различни роли на жената – да бъдем и атрактивни любовници, и добри и грижовни майки, и предани и търпеливи съпруги и домакини, и не на последно място – завладяващи кралици, които излъчват сила, достойнство, мъдрост и класа. Но не е ли това най-красивото и прекрасно нещо, присъщо на жените – умението да се въплътяваме в много и различни роли, да играем умело на сцената Живот.Пожелавам ви да се превърнете в най-доброто „себе си“ и да привличате най-доброто, което (по)желаете.

ТЕКСТ Д-Р ДАНИЕЛА ИЛИЕВА, НИКОЛА ДИМИТРОВ

Нашият живот неизбежно е повлиян от технологиите. Дали хората контролират технологиите, или технологии контролират хората? Каква е вероятността хората да се пристрастяват към въображаемия дигитален свят? Учените спорят за положителните и отрицателните аспекти на дигитализацията и капацитета на човешкия мозък да се справи с това.

В тази статия ще анализираме къде е критичната линия между виртуалната зависимост и изискванията на околната среда, и как могат хората да постигнат собствен баланс между двете. От гледна точка на развитие, човешкият мозък се развива успоредно с изискванията на околната среда и не страда от въвеждането на електронните технологии – по-скоро, създава нови невронни връзки, които подобряват мозъчната функция и капацитет.

Хората са били физически и психологически зависими към много поведения и вещества в продължение на векове. Този компулсивен модел не отразява случаен интерес, а по-скоро се състои от задвижван модел на поведение, което често може да ескалира до степен да повлияе не-гативно върху живота ни. Основните жизнени области, които обикновено са засегнати, са брак и взаимоотношения, заетост, здраве и правно/финансово състояние. Фактът, че вещества като алкохол и наркотици променят настроението, могат да създадат физическа или психическа зависимост, е добре познат. И някои поведенчески зависимости като хазарт, хранене, работа, упражнения,пазаруване и секс са придобили по-скорошно възприемане по отношение на техния потенциал за пристрастяване. Напоследък обаче се потвърждава, че такъв вид компулсивно поведение може да имитира компулсивно процеса, установен при употребата на наркотици, алкохол и други вещества. Същият процес може да бъде открит и в някои аспекти на интернет зависимостта.

Чрез изследване на емоционалните причинители, стреса и други допринасящи променливи, включително на неврофизиологията, свързана с технологичното пристрастяване, може да се научи как да се използват стратегиите на поведение на мозъка, за да се разбира и контролира проблематичното използване на технологиите.

Интернет може да бъде един огромен авариен изход. Когато животът стане твърде труден и стресиращ, когато взаимоотношенията станат твърде непълноценни или незадоволителни, е изкушаващо да се скочи в интернет пространството, в света на виртуалната реалност, напълно разбирайки, че не е съвсем реална. В сравнение с това колко лош е реалният живот в момента, виртуалният се явява за предпочитане. Взимайки предвид размера на личен контрол, който се упражнява върху виртуалния свят, в сравнение с липсата на контрол, който се усеща в реалния свят, е изкушаващо да се помисли за виртуално приемлив компромис.

Използването на онлайн пространството като бягство не означава само потопяване в игри, въпреки че това със сигурност е привлекателен път, по който да се поеме. Създаването на алтернативна реалност не е само за тези с аватари във виртуалния свят. Живеенето на виртуален живот е възможно, борейки се с ежедневните задачи и се случва, когато се придава по-голяма стойност на преживяванията, които се създават онлайн, отколко-то на тези, които се случват в реалния живот. Живеенето на виртуален живот се случва, когато се излезе от ис-тинския живот и се създаде неистински живот онлайн.Технологията е аморална, това не е изначално добро или зло, но е въздействие върху начина, по който живеем живота си. Любовта към технологиите и виртуалната зави-симост носят доверие и сляпа вяра заради надеждата за бъдещето, което обещават и пленяват с покана за нови по-добри неща – по-добро днес и по-атрактивно утре. Социалните медии и смарт технологиите допринасят за изграждането на по-богати социални преживявания и за свързване между хората по нови начини. Благодарение на социалните медии сме в състояние да се срещаме с хора, които се превръщат впоследствие в близки приятели. И това не е изолиран случай, а доказано проучване сред по-требители на социални мрежи дигитални технологии. В детството полетите и отклоненията към един фан-тастичен свят имат смисъл и стойност. Този фантастичен свят на въображението е преди всичко за учене на радостта от запълването на съзнанието на човека извън това, което може да види и докосне. Това е преди всичко обучение как да се мисли отвъд това къде се намира инди-видът в момента и научаване как може да реагира в дадена ситуация. Това е учене как да се играе и как от нищо да се създаде нещо повече от съдържанието на собственото въображение.

За възрастните фантазията може да се отнася по-малко до научаването как да се подготвят за реалността и повече за това как да се избяга от нея. Децата създават фантазията, за да практикуват кои ще бъдат. Възрастните създават фантазия, за да се скрият от това кои са. Това е мощната примка, която интернет и онлайн дейностите представляват. Това не е просто отклоняване от истинския живот, предоставено чрез време онлайн и далеч от нещата, които се налага да се правят. Отнася се също така до съдържанието на илюзията, към която индивидът се стреми да създаде и поддържа онлайн, от внимателно конструирания Facebook профил до аватарите, в които се въплъщава в игралните сайтове. Колкото по-стресиращ е животът, толкова по-примамливи стават виртуалните отклонения.

В един виртуален свят могат да се избират само предизвикателства, които не са от значение, тъй като те не са истински. Това е така поради факта, че виртуалната реалност е по-скоро игра, отколкото реален живот. Како беше споменато, да има авариен изход за бягство от време навреме е добре. Често обаче интернет се използва прекомерно като авариен изход, който евентуално може да се развие в технологична зависимост. Интернет може и дава ясни промени в настроението. Почти 30% от интернет потребителите признават, че с помощта на мрежата променят настроението си така, че да облекчат отрицателно състояние или на-строение. С други думи, те използват интернет като наркотик.

Технологиите и най-вече компютрите и интернет, изглежда са най-добрият начин за лесно употребяване/злоупотребяване, а в най-лошия случай – пристрастяване. Съчетанието на налично стимулиращо съдържание, лесен достъп, удобство, ниска цена, визуална стимулация, автономност и анонимност допринася за по-силен психоактивен опит. С други думи, тези технологии влияят върху начина, по който живеем и обичаме. Някои от тези ефекти са по-малко положителни и могат да допринесат за различни негативни психологически ефекти. Има изобилие от клинични, правни и анекдотични доказателства, които предполагат, че има нещо уникално да бъдеш онлайн и че това произвежда мощен ефект върху хората. Може би трябва да се спре да се мисли, че технологиите рушат всичко, че превръщат човешките индивиди в роби на безсмислено използване на смартфони. Технологиите обогатяват живота, играят ролята на свързващ елемент между хората, независимо от това колко далеч са те. Така че е може би обществото следва да преосмисли твърдението, че ще бъде по-добре без технологиите, да спре да ги обвинява за отсъствието на естествени човешки поведения.

Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме.
Елберт Хъбар

В книгата си „Раздавачът на щастие“ Лаура Ескивел казва, че „обичам“ е глагол, защото човек разкрива любовта си чрез дела. Любовта е благодарност. Тя е споделена радост, време заедно и вяра. Вяра, че доброто съществува и че „аз + ти“ е по-добре от „ти или аз“. Любовта е без условия. Най-висшата форма на загърбване на егото и най-комплексната емоция. Любовта е синхрон и допълване, компромис и приятелство. Тя не се наема, не можеш да я уволниш от душата си, не можеш да я притежаваш. Любовта вълнува, но и ни кара да се страхуваме. Любовта е сила. И слабост.

Безусловната любов е трудно постижима, без изисквания и очаквания. В този свят на „на ти, дай ми“, трудно можем да излезем от рамките и ограниченията, които обществото, близките, а и ние самите си поставяме.

Любовта има различни измерения през различните етапи на живота ни. Но както за всяко нещо в живота ни, така и за любовта всеки от нас си има стратегия. Стратегията ни отразява как точно обичаме, в какво се изразява любовта за нас, какво очакваме в процеса на обичането. Някои ще кажат, че любовта е емоция, чувство и енергия и че не може да се сравнява със стратегия. И ще са прави. Но любовта е и ментален процес, нещо, което ние разпознаваме като познато или непознато на душата и сърцето.

Откъде знаете, че някой специален в живота ви наистина ви обича? Помислете за това, което се е случило в момента, в който сте разбрали със сигурност? Какво се случи, че ви убеди? Беше ли начинът, по който погледна към вас? Или беше това, което ви каза и как го каза? Или беше неговата целувка, докосване, прегръдка или някакъв друг физически контакт? Всички ние имаме различна стратегия, нашият собствен индивидуален компас, който ни показва вътре в нас самите, че сме дълбоко обичани. В невролингвистичното програмиране (НЛП) и в коучинга за стратегия се смята умственият процес, който използваме за постигане на нашите желани резултати.

Така че, за да убедите партньора си, че е силно обичан от вас, както и обратното, трябва да сте наясно с любовните стратегии на всеки от двамата.

Има три елемента в пълната „любовна стратегия“. Първата част е първоначалното привличане, втората част е осъзнаването, че привличането съществува и третата част е силната любов. Ако разгледаме стратегията за силната любов, ще разберем, че познаването й ще ни помогне да се научим как да комуникираме нашите чувства към някого и да сме сигурни, че посланието ни е възприето.

И в предишни статии сме разглеждали основните начини, по който възприемаме света около нас и тълкуваме нашите сетивни преживявания. Използваме всичките си сетива в различно време, но всички ние имаме една по-предпочитана сетивна система.

СЕТИВНИТЕ СИСТЕМИ СА:

1. ВИЗУАЛНА – ТОВА, КОЕТО ВИЖДАМЕ.

2. АУДИАЛНА – ТОВА, КОЕТО ЧУВАМЕ

3. КИНЕСТЕТИЧНА – ТОВА, КОЕТО ЧУВСТВАМЕ, ВКУСВАМЕ, ПОМИРИСВАМЕ.

Човек, който възприема обичането визуално, или използва визуална стратегия за силната любов, иска да „вижда“, че го обичате. Той иска да му покажем, че го обичаме. „Виждането“ на любовта става под формата на подаряване на цветя или подаръци, неочаквани, но обмислени действия, като специална романтична вечер или ден на глезене, вечеря в красив ресторант и др. Хората с такава стратегия трябва да видят „доказателства“, че са обичани. Те дори обичат, когато ги погледнете по определен начин.

Този, който използва аудиална стратегия за любов иска да чуе думите „Обичам те!“ или подобни думи на обич, за да се почувства искрено и напълно обичан. Те искат да чуят определен тон на гласа, да знаят, че тази тоналност е само за тях и това им докарва слабост в коленете. Умалителни обръщения, комплименти и интимни шеги ги карат да се чувстват обичани и обожавани.

Този, който използва кинестетична стратегия за любов, се нуждае от физическото докосване, за да се чувства обичан. Палитрата от физически докосвания може да включва масаж на определени места по определен начин, целувки на определено място, прегръдки, държане за ръце и др. При кинестетичната стратегия всичко опира до допира. Това е контактът на кожата с кожа, чувството за физическа близост с партньора, и не непременно секс.

В началото на всяка връзка обикновено покриваме всички тези аспекти – ходим на специални места, поглеждаме се по определен начин, казваме си специални неща с определен тон на гласа, държим се или се докосваме по специален начин. Но след известно време заедно сме склонни да се „изгубим“ в това, което ние обичаме, а не в това, което харесва на партньора ни.

Попитайте партньора си за предпочитанията му, а след това се уверете, че ги изпълнявате. Не приемайте за даденост, че знаете стратегията му, или че ако наистина го обичате, той го знае.

Вашата стратегия за любов обикновено е само една от опциите. Или е визуална, или аудиална, или кинестетична и обикновено е последователна. Ако зададем въпроса за важността им, повечето хора вероятно ще кажат, че и трите стратегии са важни. И те са, но всички ние имаме една преференция, един начин, който ни харесва повече от останалите. Един начин, който наистина работи за нас – който изостря нашите чувства, разтърсва душата ни, натиска емоционалните ни бутони и има мощно въздействие.

Ако не знаете каква е любовната стратегия на вашата половинка и ако не я използвате редовно, може би никога няма да се чувства напълно обичан от вас и може да чувства, сякаш „нещо липсва“.

Има някои НЛП въпроси, които помагат за идентифицирането на любовната стратегия на значимите за нас хора, или за да се определи собствената любовна стратегия.

Задайте на партньора си следния въпрос, като използвате точно следните думи:

„За да се чувстваш силно и напълно обичан, нужно ли ти е да чуеш думите „Обичам те“?“ Ако получите отговор „Не“, повторете въпроса със следващата стратегия: „За да се чувстваш силно и напълно обичан, нужно ли ти е бъдеш докосван по определен начин?” Ако получите отговор „Не“, повторете въпроса с третата стратегия: „За да се чувстваш силно и напълно обичан, нужно ли ти е да го усещаш чрез определени действия или докосване?“

След като разберете предпочитана любовна стратегия на важен и значим за вас човек, не забравяйте да споделяте любовта си на неговия „език“ толкова често, колкото можете. Подарявайте подаръци или картички на визуалните, погледнете ги дълбоко в очите с любов. Говорете специални думи на аудиалните и прегръщайте поне веднъж на ден кинестетичните.

Разкриването на любовната стратегия на партньора ви не отнема много време, а наградата е, че той знае, без съмнение, че го обичате. Щом веднъж осъзнаете какви са вашите собствени предпочитания, не се страхувайте да ги споделите, за да могат да бъдат посрещнати. Кажете на партньора си какво ви трябва, за да се чувствате обичани, защото любовта е игра, която се играе и се печели от двама. Мисълта на Петър Дънов ми се струва подходяща за завършек: „Любовта е вечният стремеж на две души“.

Пожелавам ви любов!

Доколко времето сам се свързва със самота? Така набедената самота… В
тази статия мненията ще се разделят по две, а може би по три и повече
направления. Някои щe кажат, че да си сам е най-ужасното нещо, други
ще заявят, че да си сам е страхотно!
Човекът е социално същество. По тази причина търсенето на социална
компания под формата на приятелство, брак, съдружие, партньорство,
взаимност, и други, е най-естественото нещо. И все пак, защо понякога
сме с някого, но се чувстваме по-самотни от всякога или сме сами, но
душата ни си има най-добрата компания? Често чуваме, че някой си търси
„половинката“, други чакат „принца или принцесата на бял кон“, трети
търсят каквато и да е компания, само и само да не останат насаме със
себе си, защото… щом си сам, значи си самотен.
Да бъдеш сам попада в негативния стереотип като време на скръбно и
принудително изключване от хората около нас, или обществото като
цяло. Страхът от времето сам може да бъде ужасяващ и влудяващ, тъй
като ни принуждава да влезем в дискусия със себе си, да поразговаряме
със собственото си аз, което обаче не винаги е подходяща компания, в
добро настроение и предизвикващо позитивни настроения.

Всички сме били сами, чувствали сме се самотни, или и двете в даден
момент от живота ни. Има хора, които се чувстват самотни като са сами и
има хора, които избират да са самотни, като не са непременно сами.
Самотата не се измерва с цифри или брой хора, отговорили на
въпросник. Самотата е вечно състояние на търсене на това, което си
пожелаваме и което ни трябва. Тя идва със примирение с по-малко,
отколкото заслужаваме и също така със стремеж за достигането на това,
което не може да се постигне. Това състояние не се лекува с компанията,
може дори да се влоши в присъствието на приятели, може безпощадно да
сграбчва отвътре, независимо от обкръжаващата среда.
Колко е самотен някой не може да бъде обект на изследване и не може да
се лекува с рецепта за НЕсамота. Но усещането за самота показва
необходимост от преодоляването на нуждата за принадлежност към нещо
или някой.
Уединението е нещо различно. Уединението е намирането на свобода в
същата тази изолация и самота. Това е странното състояние на
блаженство, което идва с това да си истински, честен, беззащитен в
собствената си компания.
Самотата и уединението застават като двете крайни амплитуди на едно
емоционално махало. Има дни на толкова силна физическа самота, на
такова силно усещане за изоставеност в собствената си компания, че се
оказваме с усмивка без причина. Има и дни, прекарани в океан от чувства
с този, когото обичаме, и въпреки това изведнъж политаме в пропастта
на сълзите.
НЛП цели да помогне на клиента да постигне цялост – цялост в
единението, в самотата, в индивидуалността, в усещането, че сам си цял и
нямаш нужда от допълване от някой или нещо, за да бъдеш НЕ сам.
Когато отидем до сладкарница, за да купим торта, ние не купуваме
половин торта, не се съгласяваме да ни запълнят отрязаното парче с
друго парче от друга торта, макар и от същия вид. Искаме си цялата
красива торта без компромис.
В сезона на постите търсим уединение и нарочна самота. Можем ли в
сезона на предстоящите красиви и топли празници да си отправим
предизвикателството да станем приятели със себе си, да запълним тези
празнини в душата и сърцето с личните ни чувства и усещания, с
разговор със себе си, в който си задаваме честните въпроси? Какво ни
кара да бягаме от собствената си компания? Какво ни кара да търсим
чуждата такава, само и само да не останем насаме със себе си?
Променете менталната история, която разказвате на себе си. Превърнете
самотата в позитивно нещо. Направете нещата, които обичате да правите
сами и станете най-добрия си приятел.
Самотата е липса, чувството, че нещо липсва, болка, депресия,
необходимост, липса на пълнота, отсъствие. Усамотението е присъствие,
пълнота, живина, радост от живота, преливаща любов. Вие сте пълни и
никой не ви е необходим. Вие сте самодостатъчни в усамотението, а
усамотението дава свобода. Любовта позволява и укрепва свободата.
Любовта и свободата са двете крила на една и съща птица. Всеки растеж
се нуждае от любов, но безусловна любов. През този месец обичайте
безусловно и не искайте нищо в замяна. Приемете любовта като
споделяне, а не като необходимост. Концентрирайте вниманието и
енергията си върху любовта. Любовта е решението, което лекува болката
и страха, разсейва тъмнината и отчаянието, носи нов ритъм на щастие,
мир и радост – едно ново възприятие на самотата.
Понякога най-доброто лекарство срещу самотата е да спрем да бягаме от
нея и да останем сами.
Пожелавам ви весели празници и месеци, в които да се насладите на
мигове на пълноценно уединение!

Всъщност изграждането на видим и добре изглеждащ профил в социалните мрежи е само първата стъпка. Следва по-трудната според много експерти част – поддържането и развиването му. Положили сте основите, остава да надградите – с постоянство, целенасоченост и най-вече прилежност в употребата на LinkedIn профила си.

Не забравяйте, че всеки един служител е лице на своята компания и в този смисъл, личният ви профил в бизнес социалната мрежа е профил и на компанията. Затова винаги пишете с нужната доза експертност, изразявайте се ясно и грамотно, без ГЛАВНИ БУКВИ и в зависимост от предпочитания език – без жаргонизиране на правописа. И ако във Facebok или Twitter можете да си позволите да проявявате пренебрежение към нормите на писане (което определено не препоръчваме), тук отношението към правилата е показател за това как се отнасяте към тях в бизнеса – ако ги заобикаляте в LinkedIn, вероятно ги заобикаляте и в работата си с клиенти и партньори.

Едно от основните правила в ползването на онлайн каналите за професионално представяне гласи, че

трябва да бъдете там, където настоящите и потенциалните клиенти говорят за продукта

В случая на LinkedIn, трябва да бъдете там, където са останалите професионалнисти във Вашата сфера. Така че потърсете професионални групи от своя сектор и опитайте да следите основните теми и да се включвате с мнения и съвети. Пътят към утвърждаването ви като експерт обаче е изпълнен с внимателно спазване на LinkedIn етикета, който изисква да прочетете внимателно и да спазвате правилата на съответната група, да не заливате дискусиите с множество свои коментари или нови публикации, да бъдете толерантни с мнението на останалите членове и със сигурност да умеете да се учите от прочетеното.

Ако искате да се свържете с някой от събеседниците си в дискусиите в групите, не бъдете настоятелни – в поканата опишете откъде се познавате и защо искате да се свържете и просто изчакайте. Но не разпращайте покани безразборно – самата мрежа поставя ограничения в това, а и никой не харесва „досадните“ потребители, които държат да имат много контакти, без да генерират полезно съдържание за всички тях.

Използвайте активно и по-дългия формат за писане на статуси в LinkedIn – Posts 

които излизат директно в новинарската секция Pulse. Професионалната мрежа държи силно на тази си функционалност и неслучайно покани много от световните бизнес лидери да поддържат активно своите профили там. За да се утвърдите като един от LinkedIn Influencer-ите, пишете активно, давайте винаги полезна информация и съвети към останалите, бъдете интересни в писането си, комуникативни и толерантни (неслучайно ползваме тази дума за втори път) в дискусиите под всяка от публикациите.

Невролингвистичното програмиране (НЛП) до голяма степен се основава на познанието за лингвистиката, структурата на езика и търсенето на скритото послание, с цел асистиране на клиента по пътя към неговата промяна. НЛП терапевтите са обучени да търсят и да разбират дълбокия слой на езиковото представяне.

На дълбокото ниво на мисълта ние имаме ясно знание затова, за което искаме да комуникираме с отсрещната страна. Това се нарича дълбока структура на езика и работи на подсъзнателно ниво. За да бъдем ефективни в устната или писмената си комуникация, ние несъзнателно изтриваме, обобщаваме или изкривяваме вътрешните си мисли на базата на убежденията и ценностите ни, спомените, решенията (ограничаващи), стратегиите ни, това, което искаме да чуем, и т.н. В резултат какво е казано или какво е изразено чрез езика на тялото или чрез писмената реч (повърхностна структура на езика), е само една малка част от дълбокото ниво на мисълта и може да бъде двусмислено, объркващо и да доведе до недоразумения.

За да използваме езика ефективно, е необходимо да сме сигурни, че казваме това, което имаме предвид и че разбираме възможно най-ясно това, което другите имат предвид.

За да използваме езика ефективно, е необходимо да сме сигурни, че казваме това, което имаме предвид и че разбираме възможно най-ясно това, което другите имат предвид. Когато приемем еднa от основните презумции на НЛП, а именно: „Смисълът на съобщението е в отговора, който получаваме“, ние поемаме 100% отговорност за нашата комуникация. Не може да не комуникираме. Езикът е неизменна част от ежедневието ни, която възприемаме за даденост, езикът е комуникационно средство и като такова, думите означават това, което хората избират да означават. Придаваме на думите си определено значение и очакваме да бъдат разбрани с това значение. Да поемем отговорност означава да структурираме съобщението си по начин, който отсрещната страна ще разбере и ще ни покаже, че сме разбрани, получавайки очаквания отговор или обратна връзка. Много по-лесно е да приемем, че другата страна не ни разбира, не ни слуша, не е на нашата „вълна“, отколкото да поемем отговорност за изпращането на комуникационното съобщение, което да е на „вълната“ на другия. Поемането на тази отговорност е още гъвкавост на поведението и гъвкавост на комуникацията.

Овладяването на майсторството на езика и осмислянето на изразните средства могат да ни превърнат в „агенти на промяната“, съдействайки и на околните да разкрият скритите си ресурси.

Термините „повърхностен слой“ и „дълбок слой“ се отнасят до различите нива, до които информацията достига в езиковата система. Когато станем свидетели на дадена ситуация, ние й придаваме езиково значение, като я „обрисуваме“ в съзнанието си със значението и смисъла, които те имат за нас, т.е. нашата вътрешна репрезентация. Но на повърхностно ниво ние изразяваме наблюдението си за ситуацията с по-кратка версия – думи, отразяващи нашия смисъл на наблюдението.

Думите, които не казваме, са скрити в дълбоките слоеве на езиковата и мисловната ни система, филтрирани от нашия опит, минало, ценностна система, моментно състояние, и други, преди да излязат на повърхността под формата на думи и изречения.

Според американския лингвист, философ и когнитивен изследовател Ноам Чомски поведението и съдържанието на речта са само върха на един айсберг от лингвистична компетентност, а скритото под повърхността не е задължително част от езика.

За да бъдем ефективни в комуникацията си, е необходимо да развием искрено любопитство за това, което казват хората, с които комуникираме, да задаваме уточняващи за дълбоката структура – за думите, които не се казват и посланието, което те евентуално носят. След като имаме тази яснота, ние сме в по-добра позиция и в личната, и в бизнес комуникацията, както и във всяка форма на общуване.

Ако приемем, че във въпроса се крие отговорът, то правилният въпрос е този, който ще ни даде правилните отговори. Как да построим правилен въпрос и да достигнем до яснота и дълбочина в езика?

Предлагам ви три основни въпроса и тяхната сила при откриването на скритите послания:

Как?

Този въпрос е основата за решаване на проблеми и синтезиране.„Как?“ е любимият въпрос на изследователите, въпросът за вдъхновение и търсене на решение. „Как?“ е любимият въпрос в НЛП, защото помага да се разкрие стратегията за правене на нещата и тяхното насочване към разрешение на проблем или казус.

Кой?

Този въпрос изисква внимателно вземане на решения, мотивирано от избор въз основа на изрични и ясно заявени критерии и доказателства. „Кой?“ е най-важният от всички въпроси, тъй като определя кои ще станем.

Защо?

Този въпрос изисква анализ на причинно-следствената връзка и връзката между променливите. Задавайки този въпрос, това води до решаване на проблеми (чрез въпроса „Как?“) или до вземането на решения (където „Кой?“ е най-добрият въпрос). От НЛП гледна точка това е един от най-непродуктивните въпроси, защото води до причини, извинения и отлагане.

Въпросите, които задаваме на другите и на себе си, до голяма степен се определят от качеството на нашите взаимоотношения, ефективността на нашите решения, точността на оценката ни и спектъра на нашата креативност. Овладявайки умението за задаване на ефективни въпроси, ние изграждаме по-ползотворни и дълготрайни взаимоотношения, създаваме по-голяма стойност на
комуникацията за другите и за себе си

Бъдете креативни и любопитни комуникатори!

Автор:
Д-р Даниела Илиева и Александър Кръстев

LinkedIn е световната мрежа за бизнес контакти и бизнес нетуъркинг. Създадена е през 2002 година, а в момента има над 380 млн. членове от целия свят, включително и почти 500 хил. от България. Грижата за профила ви в тази мрежа е много различна от грижата за профилите в неформалните социални мрежи. Комуникацията в LinkedIn изисква да бъде структурирана, подредена и поднесена по определен начин, за да може профилът ни да излъчва професионализма и нивото, към което се стремим.

LinkedIn предоставя много възможности за бизнес, за изграждане на нови връзки и познанства и за полезни контакти, но това изисква някои първоначални усилия при създаване на профила и неговото популяризиране, както и последваща грижа за поддържане и допълване на профила.

Какво ви дава LinkedIn профилът?

Credibility или надеждност. Кой сте вие? С какво се занимавате и как вашите занимания могат да бъдат полезни на хората, с които искате да изградите бизнес контакти и отношения? Къде членувате и кого познавате? Какъв е предишният ви опит и към какво се стремите? Отговорите на тези въпроси трябва да се съдържат във вашия профил. Те ще дадат на потенциалните ви контакти мотивацията да се свържат с вас или да откликнат на поканата ви.

LinkedIn е много user-friendly (лесен за ползване), защото предоставя много наръчници за помощ и навигация как да подобрим профила си и да го направим по-пълноценен. Обърнете внимание в дясно от профила ви на секцията Profile strength – това е индикаторът за това колко работа имате още по профила си, за да бъде той максимално пълноценен. Не бъдете мързеливи – това е вашето публично пространство, вашата публична визитка и заслужава да бъде най-доброто от вас и вашите компетенции.

Една от най-често срещаните грешки е отсъствието на снимка или присъствието на неподходяща снимка. Профил без снимка веднага крещи „ненадеждност“! Покажете се и се покажете с най-доброто от вас. Инвестирайте в професионална фотосесия или поне в няколко снимки, направени професионално. Не слагайте в LinkedIn профила си любимата си Facebook снимка и обратното. LinkedIn не толерира снимки на маса, на плажа, изрезки от обща снимка, или визията ви от последната сватба, на която сте били. LinkedIn иска професионална визия в корпоративни цветове на облеклото, изрядна прическа и съвършен грим за дамите.

Друга често допускана грешка е неправилното изписване на professional headline – отразява ли изписаното под името ви начинът, по който искате да бъдете възприемани? Кой сте вие на първо място – лице – експерт в определeна професионална дейност или сте фирмата, в която упражнявате тази дейност? Заглавието под вашето име е символът на вашата експертност, това, което казва на другите каква е професионалната ви идентичност. Погрижете се да бъде реално, надеждно, стегнато и да привлича вниманието, което търсите. Ако работите в бизнес или индустрия, където контактите са ключови, уверете се, че профилът ви е достъпен. Много профили са по презумпция с ограничение за достъпност и това ограничава поканите, които можете да получите само до тези, които разполагат с имейла ви. Естествено, че някои потребители използват тази функция умишлено, но бъдете сигурни, че тя ви помага, а не ограничава. Ако сте загрижени за сигурността на профила си, не се притеснявайте – годината е 2015-та и LinkedIn са се погрижили добре за нея, а това, което вие правите със затворен профил, е да пропускате бизнес възможности. Достъпността на профила ви не е опасна, защото, в крайна сметка, вие решавате кого да приемете като контакт в LinkedIn мрежата си.

За пета поредна година LinkedIn предоставя списък на най-употребяваните думи, които се използват от 332та милиона потребители на мрежата. 12-годишната мрежа обръща внимание на профилите, в които хората се описват като motivated (мотивиран), passionate (влагащ страст), creative (креативен), strategic (стратегическо мислене) и responsible (отговорен). От лингвистична гледна точка, това са думи без съдържание и не носят никакво послание.

Ето и списъкът за 2014-та година:

Motivated (мотивиран)

Passionate (влагащ страст)

Creative (креативен)

Driven (целенасочен)

Extensive experience (значителен опит)

Responsible (отговорен)

Strategic (стратегическо мислене)

Track record (налична история)

Organizational (с организационни способности)

Expert (експерт)

Експертите от LinkedIn съветват преди да сложим описателна дума, да помислим за нейния антоним. Описвайки се като „отговорен“, бихме ли се описали като „безотговорен“? Ако не, то тогава е добре да изключим и позитивната форма от профила ни.

Друга описателна грешка в профила е изразът “Looking for new opportunities/ challenges/ job” или „В търсене на нови възможности/ предизвикателства/ работа“. Нито една наемна агенция или работодател няма да погледнат сериозно на този профил. По-добре оставете последната си позиция, но избягвайте публичното анонсиране, което изглежда като отчаян опит за намиране на нова работа.

А помислихте ли за втори профил, който да представлява официално фирмата ви? Не го правете, би било грешка и най-вероятно ще доведе до изтриването му в неподходящ момент, защото правилата на професионалната мрежа не го позволяват. Вместо това създайте корпоративна страница и я поддържайте активно, като дадете достъп и на други колеги. Company Pages в LinkedIn са много подобни на страниците във Facebook и ви дават възможност за по-бързо набиране на последователи, много повече статистики и функционалност за промотиране на бизнеса.

Когато сме млади и незрели, илюзиите са част от ежедневието, от нощите, мислите и представите за заобикалящата ни действителност. В ранна или по-късна тинейджърска възраст всички се отплесваме и вярваме на неща, които по-късно осъзнаваме, че са били само една илюзия, разиграна в нашата глава, за която сме вярвали, че е
действителност. Със съзряването и помъдряването раздялата с илюзиите е естествена и полезна, защото вече научаваме, че не всичко е черно и бяло, и че има нюанси не само на сценариите, но и на междуличностните отношения и на емоциите, които свързваме с тях. Осъзнаваме, че сега и веднага не е единствената рецепта за някои процеси да се случат. Разбираме, че раздаването докрай в каквото и да е единствено ни кара да се чудим къде да се озовем после и как ще се съберем отново със себе си. Вчера и утре добиват един по-различен характер и потокът на годините ни учи (непрестанно), че тук и сега е най-важният миг. По болезнен или пощадящ начин научаваме, че незаменими хора няма и че рано или късно душата, сърцето и ума намират утеха в някой или нещо друго.

Когато сме млади, незрели и неопитни, амплитудите на емоциите и начинът на преживяване на събитията приличат на една разцентрована електрокардиограма – всяко положително събитие е “wow, жестоко, невероятно, единствено, неповторимо“ и т.н., а на негативите сме склонни да придаваме самоубийствено или поне саморазрушително
значение. И така, раздялата с илюзиите естествено ли настъпва с напредване на възрастта? И кога по-точно? Всички познаваме хора, които дори и на една вече привидно зряла възраст, продължават да създават филми в главата си и да нагласяват сценарии, в които те играят (или им се иска да играят) главната роля. Вживяват се, влюбват и разлюбват другия главен герой, сменят сюжета или удължават сериала с още един сезон. Резултатът от съществуването в илюзии не винаги обаче е негативен. Понякога илюзионистът (нека го наречем така за целите на тази статия) всъщност се ощастливява, разхубавява, добива едно загадъчно
одухотворение и сякаш не стъпва, а лети. Колко удобно е да сложиш розовите очила и да създаваш действителност,
съшита от илюзии… В ерата на положителното мислене, на възнамеряването и на визуализацията, къде е границата между живота в илюзии и положителната нагласа към живота?
Винаги съветвам хората, с които работя, да мечтаят на едро и да визуализират желанията си, все едно вече са се случили. Естествено, ако този процес е придружен със седене и нищо-не-правене, резултати едва ли ще има, независимо от силата на мисълта. Липсата на мечти, желания и намерения е другата крайност, наречена още цинизъм. Връщайки се отново на естествената раздяла с илюзиите обаче, не ставаме ли всички ние цинични в даден момент, просто защото животът вече ни е поочукал и ни е нашамарил с няколко урока, които не смеем да забравим.
Дръзваме ли пак да вярваме на илюзии, пък макар и за едно кратко щастие и завръщане в младостта и необременеността на младежкия дух? Така сладко е да се отдадеш на мечти в очакване на (не)очакваното непознато, носещо със себе си илюзии. Изкушаващо е да си позволиш непозволено реене в мисли, които не би следвало да са присъщи на помъдрялото и поживяло аз. И все пак го правим, просто защото сме човешки същества, носещи душевност и спомени за (не)изживени
илюзии. Въображението е било и ще продължава да бъде основен двигател за създаване на изкуство, иновации, промени и революции от всякакъв вид. Така че полезността на съпреживяването на един паралелен свят или паралелна действителност е доказана. За някои това е начин да се изключат от засмукалата ги матрица, за други е възможност за преживеят, макар и в ментален филм, нещо невъзможно в реалността, от която не могат или не искат да избягат. Мисля, че разликата е в това, че в процеса на помъдряване сме понаясно кога сме се потопили в илюзия и знаем завидно добре колко дълъг ще бъде животът на тази химера. Дори и да искаме да удължим живота на въображаемата действителност, това рядко е възможно. Дори и влюбването в нещо или в някого е осъзната илюзия с предизвестено проглеждане. В какво всъщност се влюбват и млади, и стари? В начина, по който обектът на влюбване ни кара да се чувстваме, в огледалото, в което той или тя се превръща за нас, влюбваме се в нашето собствено отражение, което виждаме в това огледало. Мъдростта ни кара да осъзнаем дори и това.
Пишейки това, изобщо не се чувствам мъдра. От една страна, защото продължавам да разсъждавам над въпроса полезни ли са илюзиите или не, а от друга, защото приемайки мъдростта, ще трябва да се разделя с илюзиите, а не съм готова за това. Все още не.  Искам си мечтите, искам си сънуването в будно състояние, искам силата, която идва ръка за ръка с мечтите и цялата подкрепа на Вселената, съпътстваща целия този процес.

Пожелавам ви мъдър ноември, изпълнен с вдъхновяващи илюзии!

Всеки иска да промени света, но никой не иска да промени себе си.

Едно гласче дълбоко в подсъзнанието тихо нашепва „Времето за промяна дойде“. „Не сега, рано е още. Не му е времето сега. Нямам сили да го направя. Не мога. Не искам така. Може и след време. Защо точно сега?“ – това са само част от безбройните извинения, с които другият, съзнателен глас ще отвърне.

Повечето хора са инертни и не щастливи (не казваме нещастни) от промяната. Статуквото или на английски “the status quo” са естествен стремеж към стабилност, спокойствие и предвидима нормалност. А кой не желае стабилност и спокойствие? И без друго динамиката на съвременния живот е неописуема и за някои хора – непоносима.

И ВСЕ ПАК – КОГА Е ВРЕМЕТО ЗА ПРОМЯНА? Има ли специфичен модел за промяна на личността, на статуса, на живота? Със сигурност можете да се сетите за приятели, познати и роднини, които декларират желана промяна, но никога не стигат до действие. Това става като модел на поведение: трябва – искам – не мога.

КАК СЕ ПРОМЕНЯМЕ? Промяната е процес, който започва с осъзнаване. Това може и да изглежда очевидно, но не е. Ако сте свикнали да обвинявате всички останали за вашите проблеми, определено няма осъзнаване. Експертите казват, че за да промени навиците си даден човек, много неща трябва да се подредят. Човекът трябва да иска промяната и да изгради организация за постигане на тази промяна. Някои изследвания показват, че хората постигат повече успех, когато се стремят към една голяма промяна в даден момент. Важно е да има външни измерители, въпреки че някои хора са способни на завиден самоконтрол.

ЖИВОТЪТ НИ СЕ ПРОМЕНЯ ПО ТРИ ПРИЧИНИ.

Първата, която изпитваме от време на време в живота си, е влиянието на различни невидими биологични и житейски фактори, които ни карат да се превърнем в различен човек от този, който сме били преди. Бебето се учи да пълзи, да ходи, да тича, защото е програмирано да премине през тези етапи. В юношеството не можем да игнорираме хормоните и промените, които предизвикват, дори и да искахме. А неизбежният акт на влюбване драматично променя нашата гледна точка за живота по начини, които не бихме могли да знаем без този опит. Годеж, брак, раждане на деца, заставането на прага на зрелостта, са все събития, които ни предоставят възможности да се развиваме, да израстваме и да се променяме. Втората е когато сме вдъхновени от нова визия за това в какво бихме могли да се превърнем или в какво може да се превърне светът, в следствие на на-шите усилия, ние се променяме. Понякога се променяме, защото някой ни е подтикнал да станем различни от това, което сме били. Ако човекът има значима роля в живота ни и от него за-виси нашето бъдеще или кариерно развитие, шансовете да променим черти от характера или поведението си са сравнително големи, стига, естествено, исканите промени да не променят начина, по който самите ние се виждаме. В някои случаи е по-лесно да сменим обекта на влияние, отколкото да променяме дълго изграждано поведение и навици.

Помислете. Колко пъти сте успели да промените някого чрез заяждане, настояване, умоляване, пледиране, ласка-телство и каквото и да е друго, което използвате, за да накарате човекът да поеме в посоката на промяна, която вие искате за него или нея? Едва ли често. Дори и промените, които искате да са за тяхно добро, хората са резистентни. Това, което за съжаление най-често работи, е третата причина за промяна – болката. И физическата и психическата болка ни карат да търсим освобождаване от дискомфорта, а източниците могат да бъдат много. Загуба на работно място, раздяла с партньор, промяна на бизнес отношения – всички тези сценарии правят невъзможно да се живее по стария начин.

Някои от нас са много добри в това да игнорират ситуации, които ни заставят да се променяме. Но всеки си има лимит. Промяната, която ви води в положителна посока, не само ще подобри самоувереността ви, но и ще обогати взаимоотношенията ви, ще подобри кариерата ви и ще ви даде възможност за по-добро съществуване.

Ето и няколко хипнотични въпро-са, които използвам в НЛП сесия и които ще ви накарат да се замислите дали и от каква промяна се нуждаете:

1. Какво имаш в момента в живота си, което повече не желаеш?

2. Какво липсва в живота ти, което сега искаш?

3. Ако можеше да получиш каквото и да е, какво би искал?

4. Какво претендираш, че не знаеш, като оставиш нещата както са/имаш нещата, както са?

Научихте ли нови неща за себе си? Хипнотичните въпроси са тези въпроси, които ни карат да активираме подсъзнателни процеси и да търсим отговори в дълбините на скритото.

Пожелавам ви лято на промените!

КАКВО ВИ ДОНЕСЕ ТОВА ЛЯТО? ПОЧИВКА, НОВА ЛЮБОВ, ХУБАВИ ЕМОЦИИ ИЛИ ДЪЛГО ЧАКАНО СПОКОЙСТВИЕ?

С каквото и да запомните това лято, то отминава и идва моментът, в
който се връщаме в ежедневието на работните ангажименти, училищния график, срещите и рутината. Лятото има невероятното свойство да вълнува, да зарежда, да ни кара да обръщаме внимание на неща, които забързани в обикновението, не забелязваме.
Как да се върнем заредени и обновени, а не натъжени заради
отминаващите топли дни и летни емоции? Как да влезем в час отново в буквален и преносен смисъл? Предлагам ви няколко стратегии за запазване на лятното настроение и превръщането му в есенно-зимна батерия:

1. Помнете, че всичко е процес. Колелото се върти, сезоните се сменят, минава лятото, идва есента. В процеса на смяна на сезоните и
типичните за тях активности и емоции, ние неизбежно сменяме и
настроенията си. Но, както НЛП вярва, всички ние можем да
контролираме мислите си, а оттам и настроенията си. Невролингвистичната връзка е много силна и нашите думи определят нашите мисли, а нашите мисли създават нашето настроение и емоции, и всичко това е един непрестанен процес. Всяко състояние е временно и ние сме отговорни за начина, по който мозъкът ни възприема събитията и емоционалното значение, което им придаваме.

2. Използвайте котви, които сами сте създали през лятото. Котвите са елементи – визуални, аудиални или кинестетични спомени, които
имат свойството да възпроизвеждат определени емоции или
поведение. Котвите са естествен начин на мозъка да задържи
спомени или събития, които служат като поуки. Например любимата
музика от лятото ще ви върне в спомена. Мирисът на парфюма, който
сте използвали, ще ви върне в моменти, свързани с този аромат.
Снимките са също прекрасни котви, които могат да бъдат използвани
за преживяване на моментите отново и отново. Но нека запомним, че
силата на мисълта е най-мощна и само с мисълта можете да се
върнете и да преживеете отново и отново всеки миг, който си
заслужава.

3. Връщането назад е нещо хубаво, но е away from – бягане от
бъдещето. А това, от което бягаме, по никакъв начин не ни
приближава към това, което искаме. Използвайте събраната енергия
и позитивни емоции, за да направите тук и сега това, което искате,
това, за което преди не ви е стигала енергия или не сте имали време.
Превърнете го в стремеж, в нещо, което ви движи напред, а не ви
връща назад. Използвайте максимално насъбраната положителна
енергия и приливната вълна на позитивните емоции. Зарядът от
добре изкараната почивка може да бъде силен стимул за месеци
напред.

4. Създайте мост между преживяванията през лятото и ежедневието, към което се завръщате. Дайте си ден-два вкъщи, преди реалното завръщане в офиса. В последните дни на почивката поглеждайте имейлите си, за да започнете плавно завръщането към
задълженията. Ако сте пътували в чужбина, създайте този мост, като
привнесете елементи от чуждата култура във вашата реалност –
готварски рецепти, поканете приятели да разгледате заедно снимките
ви, или просто преживейте отново емоциите, като ги разкажете на
близките си. Понякога за създаването на мост или плавна връзка
между активната почивка и активното ежедневие е достатъчно да
останем сами със себе си и да подредим случките и събитията в
главата си. Особено ако ваканцията е била наситена със силни
емоции и преживявания, те имат нужда да бъдат грижливо подредени в многобройните отделения на нашия мисловен гардероб. Така винаги, когато се нуждаем от досег с тези преживявания, ще знаем къде да ги намерим. Улисани в поредица от силни преживявания, много хора не си дават времето, необходимо за слягане на емоциите, за тяхното личностно преживяване и осмисляне, преди да бъдат записани в папка „радост“ или „щастие“. А това води до омаловажаване на преживяното и принизяване до обикновеност. А всички ние преживяваме необикновени неща, нали?

5. Обърнете внимание на външния си вид. Грижата за себе си по време на ваканцията е нещото, за което завръщащите се от почивка жалеят най-много. По време на почивката ние сме центърът на вселената, денят е организиран около наша си лична програма и завръщането към ежедневието, където някой друг разполага с времето ни, е напрягащо и изтощително. Грижата за себе си след почивка е един прекрасен начин за запазване на настроението. Освежете прическата си, запазете тена с ексфолианти и ароматни масла, използвайте любимите си летни дрехи през топлите дни на есента, но най-вече се постарайте да запазите искрите на лятното слънце в очите си.

6. Създайте си очакване. Планирайте следващата си ваканция или
следващия дълъг уикенд, през които ще се насладите на почивка или
пътуване. Човешкият мозък е така устроен, че се мотивира от
очаквания. Когато очакваме нещо желано, ние сме много позаредени
и по-склонни да преминем през процеса на очакване
търпеливо и без напрежение. Наградата за търпеливото изчакване
също е силен мотиватор. Очакванията може да бъдат и за предстоящи
проекти, събития, лични ангажименти или просто
очакването на кристално ясните есенни дни, в които планината
предлага много повече от морето.

7. Създайте си позитивно възприятие за това, което ви очаква след
почивката. Ако всяко ваше завръщане след отпуск е агонизиращо и
мъчително, може би е дошъл моментът за друга промяна – тази на
работното място или в личен план. Наша е грижата и отговорността
за личното ни щастие и комфорт. Ако ежедневието ви е системно
НЕщастливо и НЕкомфортно, то кой е виновен за това? Кой кара
автобуса на живота ви? Кой стои зад волана и кой избира на коя
спирка да спре и кого да качи? Дошло ли е времето за търсене на
начини, а не на извинения?

8. От цялата палитра от емоции, запазете и поддържайте
положителните – радост, щастие, любов, любопитство, оптимизъм,
страст, ентусиазъм и много други. Направете ги част от ежедневието
си, направете ги част от характера си. По този начин няма да сте
зависими от външни обстоятелства и ще разполагате с един ценен
ресурс, който притежавате и контролирате, защото той е винаги с вас
и винаги наличен.

Краят на нещо винаги е начало на друго. Така че заредете се за нови
начинания, за нови изживявания и обявете септември за вашето началона новата година.