IMG_1500

ПИСМО ДО ПО-МЛАДАТА МИ ВЕРСИЯ

Докато се подготвям за новия бизнес сезон и за една предстояща лекция на тема “Личностно развитие и well-being” пред 100 делегати, попаднах на една интересна задача – да напишем писмо до себе си, до по-младата ни версия, от позицията на опита и преживяванията. Счетох тази задача за много подходяща за моя ежегоден пост в навечерието на рождения ми ден.

Скъпо мое Аз,

Аз на 21,

Пиша ти от навечерието на 42 и се надявам, че някъде там във времето, ще получиш моето послание. На първо място, важно е да знаеш, че ще си пожелаваш и ще получаваш. Не винаги на момента, но винаги в най-правилния момент.

Вселената и Съдбата ще се грижат за теб по най-добрия начин. Макар и понякога да не изглежда така, вярвай го и се уповавай на събитията, защото ще се случва каквото трябва, когато трябва и по най-добрия за теб начин.

Ще имаш любови. Големи, разтърсващи, искани, споделени. Разбира се и такива, които не си очаквала.

Ще имаш деца. Най-прекрасните и чудни деца. Измолени, измечтани, изстрадани, но твоите деца.

Ще сбъдваш мечтите си. Но и ще трябва да внимаваш какво си пожелаваш.

Хората ще те харесват и ще търсят твоята компания. Но ще отнеме време да разбереш, че не е нужно другите да те харесват, ако ти се харесваш. Няма да имаш нужда да търсиш одобрението и признанието на други, ако сама се одобряваш и признаваш.

Куфарът ще бъде твой спътник. Ще имаш години с по 160 дни на път. И това ще те прави щастлива.

Ще имаш верни и добри приятели. От тези редките, които на някои хора не им се падат в няколко живота. А на теб в един живот ще ти се случат фантастични приятелства – с вярност, добрина, разбиране, добронамерено опъване на уши, взаимност, искреност, смях и сълзи – заедно.

Ще успяваш. Най-много в нещата, които правиш с любов и които ти идва да направиш от най-дълбокото на душата си. Най-успешни ще са онези начинания, които носят лекота (въпреки трудностите) и вътрешен смисъл (макар и само за теб).

Ще станеш много близка с родителите си. Колкото повече години минават, толкова повече вашата разлика от само 20 години ще се стопява и ще се превръща в силна връзка, приятелство, устойчиво на време и събития, в споделена мъдрост и необходимост.

Ще ти се случват лоши неща. Ще имаш и проблеми. Ще срещаш хора, които ще те огорчават, нараняват, натъжават и ще те оставят с въпроси без отговори. Например “С какво заслужих това?”

Но точно тогава си спомни за Вселената и Съдбата и за техния план за теб.

Ще има хора в живота ти, които ще оставят запомнящи се следи. Ще има и такива, които ще ти оставят белези.

Знай, че времето ще те лекува, ще те учи, ще ти помага. За почти всичко. И също времето ще ти помогне да научиш най-значимия и ценен урок – търпение.

Ще ти върви на хора – колеги, приятели, срещи и открития. И всички те ще са също уроци – от всеки ще има какво да научиш, от всеки ще има какво да вземеш и на всеки какво да дадеш.

Ще се научиш да бъдеш себе си. След като “облечеш” няколко чужди персони и тестваш няколко чужди модела, ще разбереш, че няма нищо по-удобно от това да бъдеш себе си.

Ще учиш всеки ден. Това е благодат, защото ден, в който не си научила нищо ново, е ден, в който сетивата ти са били затворени.

Ще се научиш да намираш смисъл в качеството, а не в количеството. Разбира се, понякога не преди да се “затрупаш” в камари от количество.

Ще имаш битки и войни. Но най-тежките ще са тези срещу теб самата.

Някои неща ще се случват с лекота. Но повечето устойчиви резултати ще изискват постоянство в усилията.

Ще научиш, че златната среда е средата. Онзи баланс между твърде много и твърде малко, между многото храна и гладуването, между погубващо силните емоции и апатията, между искането и безразличието, между крайностите и полюсите във всичко.

Ще научиш тънката разлика между роднини и семейство, между приятели и познати, между преживявам и съществувам.

Ще научиш и грандиозната разлика между искам и не искам и как “искам” е мантрата за движение напред, а “не искам” е всичко, което те дърпа назад.

Ще се учиш непрестанно, че тук у сега, днес и мига, са най-важни. Ще се научиш да търсиш осъзнато насладата от живота и ще развиеш вкус към красотата на момента.

Ще имаш моменти, в които ще се давиш от сълзи и безсилие. Ще имаш моменти на безкрайна благодарност и задавяща гърлото радост.

Ще имаш радости и болки. Ще имаш смях и сълзи. Ще имаш триумфи и провали. Ще имаш изпълващи вдишвания и опустошителни издихания.

Ще имаш любови и раздели. Ще имаш от всичко, защото това е красотата на живота – в нюансите и в полюсите, в бурите и в дъгата, в изгрева и в залеза.

Ще имаш мигове, в които ще усещаш, че светът е твой и точно за такъв живот си родена!

debating-skills-xeniumhrcom

Етикет и протокол на българския политик – мисия възможна

В разгара на предизборната кампания, със забавление, вълнение и нетърпение очаквам септемврийските изяви на българските кандидат-политици. Сигурна съм, че ще видим разнообразие от гафове, нарушения на етикетни норми и протоколни правила, пъстри плакати и визуални елементи, както и изяви, впечатляващи с липса на опит и политическа незрялост.

Надявам се, разбира се, че все пак ще наблюдаваме и кандидати с класа, перфекционизъм и професионализъм, които все пак си дават сметка как да изградят правилния имидж пред своите гласоподаватели.

Как могат да бъдат избегнати “капаните” в краткия период на кампанията и да се създаде добро впечатление, спазвайки няколко правила:

Облекло

Нека мъжете политици спазват правилото за 3-те цвята – черен, сив или тъмносин костюм с едноредно закопчаване. Нека носят панталон по мярка (без модни демонстрации с оголени глезени), риза по мярка (с правилна дължина на ръкавите и яка, съобразена с размера на врата, както и с това дали ще се носи вратовръзка или не), чорапи в тъмен цвят, близък до цвета на обувките, обувки в цвят, съобразен с цвета на колана, вратовръзка във властен цвят (син или червен), изчистени тонове (без множество насложени карета).

За дамите правилото също е за 3 цвята – не повече от 3 цвята, носени  едновременно. Важно е дрехите и чантата да бъдат съобразени с фигурата – голяма жена – малка чанта (само по-фини дами могат да си позволят по-големи чанти), без издаващи шум бижута, удобни елегантни затворени обувки (без изкушения за показност на пети и пръсти), шал като аксесоар, но и като “инструмент” за прикриване на части от тялото. Прическата е не по-маловажна – нека бъде стилна и без необходимост от непрестанно внимание към нея.

Политическият плакат

Визуализацията на кампанията е ключов елемент, който остава в историческите архиви, независимо дали кандидатът ще успее да влезе в парламента и държавната политика. Плакатът трябва да бъде задължително с професионална снимка в полупрофил-полуанфас, представяща кандидата в “добра светлина”, но и с образ, близък до реалността.

Все пак е добре последователите да припознават кандидата на живо с образа му/й от плаката. Предварителната визуализация на плакатите трябва да се оглежда и отблизо, и от по-далеч, за да се осигури добра визуализация от различните гледни точки.

Медийните изяви

Повечето популярни медии имат опитни журналисти и водещи, а повечето начинаещи политици нямат необходимия опит, който да ги застрахова срещу гафове, най-вече в предавания на живо.

Делегатите, които обучавам, са подложение на мини “обстрел” с цел по-добра подготовка. Но нищо не може да замени самоподготовката, която пък осигурява елегантност, запомнящ се положителен образ и самочувствие с покритие. Добрата подготовка ни дава възможност да не мислим за себе си по време на живото предаване, а да сме изцяло посветени на събеседника и темата на разговор.

Добре е гостът политик да огледа студиото и по възможност записи на предавания, за да се подготви как и къде ще седне, застане или ще се позиционира. Правилата за облекло са валидни наввсякъде, независимо от това дали денят на изявате е делничен или уикенд ден.

Най-честите гафове:

  • Грешки в стила на облеклото и разминаване на дрес кода с повода;
  • Грешки в размера на облеклото;
  • Използване на диалект;
  • Липса на подготовка;
  • Следи от пот по дрехите;
  • Следи от изпотяване по лицето;
  • Липса на познание за етикетa и протокола;
  • Прекомерно самочувствие, прикриващо липсата на подготовка и/или комплекси;
  • И др.

Ако някой човек е избрал политиката за своя професия, то тогава задължително трябва да подходи с адекватния професионализъм.

Ако не можете да си позволите услугите на консултант, питайте, гледайте, слушайте, учете и търсете опита на тези, минали успешно по този път!

240391693_10159892577726119_241458046114445075_n

Да живееш от (със) сърце

“Слушай сърцето си!”

“Живей със сърцето (не с разума)!”  

Повечето хора, които са чували тези думи си мислят, че става въпрос само за емоциите в човешкия свят. Всъщност сърцето е много повече. То е нашият център и отразява как се чувстваме, кои сме ние и цялостното ни здраве. Ако се грижим за сърцата си, ние се грижим за цялото си същество – физически и емоционално.

Начинът, по който хората и обществото все повече са вкопчени в мозъците си, води до това интелектът и рационалността да са приоритетни пред емоцията и състраданието. Дава се превес на главите пред сърцата и това може би е голяма грешка.

Още през 1976 г. Douglas Hall казва, че живеем във време, когато „пътят към сърцето е заменен с път към върха“. Това е още повече валидно през 2022 г. Обществото иска да слушаме ума. А само сърцето ни казва истината. Животът от сърце ни позволява да бъдем повече, отколкото сме.

Светът е отворен и разнообразен. Той дава право и възможност на всеки от нас да се занимава с това, към което го тласка сърцето (интуицията, подсъзнанието). Dea Lensky счита, че за да бъде щастлив, човек е длъжен да търси хармонията. Богатството е начин на мислене и включва освен умението за материален просперитет, особено важен за всички времена, също и чувство за хармония със себе си, с поривите на сърцето, за да се постигне спокойствие, добра самооценка, приятно обкръжение, здраве, здравословен живот и духовно израстване.

В този забързан свят, в който времето е най-ценната валута, и в който основният поглед е насочен предимно навън към света, често не остава време за поглед навътре. Да живеем от сърце означава да живеем, слушайки това, което ни кара да се чувстваме добре, жизнени, енергизирани, балансирани, подмладени и здрави, както физически, така и емоционално. Това означава да се обграждаме с хора, които подхранват душите ни, изграждат ни и ни карат да искаме да бъдем най-добрите.

Живот от (със) сърце също така означава хранителен режим, който ни дава това, от което се нуждаем като хранителни вещества и енергия, но не и това, което ни забавя и успива. Означава упражнения, които помагат на нашите артерии да останат гъвкави и силни и карат сърцето ни да доставя кислород ефективно до телата ни.

Кардиолозите твърдят, че също така трябва да отделим време, за да обмислим как подхождаме към света около нас. Депресията, безпокойството, песимизмът, гневът, враждебността и неудовлетвореността от работата и живота играят роля в развитието на сърдечни заболявания. Негативността зад тези емоции води до освобождаване на хормони на стреса, които предизвикват възпаление, високо кръвно налягане и евентуално сърдечни заболявания.

Хората са склонни да забравят как стресът и негативните емоции влияят пряко на физическото тяло.

Умът ни може да диктува посоката на сърцата ни, за добро или за лошо. Нашите мисли, начинът, по който възприемаме обстоятелствата около нас и ги управляваме, всъщност могат да доведат до отделянето на хормони, които да влияят негативно и разрушително или положително и здравословно. Проучвания показват, че оптимистично настроените хора имат 50% по-нисък риск от преживяване на инфаркт. Животът със здравословно сърце включва и самообучение как да стоим далеч от негативни мисли и да управляваме стреса.

Управлението на стреса може да звучи като неясна препоръка за начин на живот. Какво означава това – медитация, дълбоко дишане, как просто да спрем да се тревожим, да се паникьосваме или да се чувстваме тъжни?

Управлението на стреса е всичко, което ни позволява да се съсредоточим върху дишането си и да забавим дъха си, да намалим сърдечната си честота, да понижим кръвното си налягане и да позволим на мислите си да се съсредоточат върху това, което можем да направим, къде намираме сила и как можем да си помогнем и да се грижим за себе си.

Можем да управляваме стреса чрез йога, медитация, фокусирано внимание, упражнения или просто отделяне на няколко минути, за да прекарваме тихо време със себе си всеки ден. Моят съвет към делегатите, които обучавам винаги е бил да намерят своя път. Това е ключова част от живота със сърце.

Животът от сърце означава също достатъчно сън, достатъчно секс и емоционално удовлетворяващ физически контакт с другите – всички тези елементи освобождават хормони, повишаващи настроението, намаляват възпалителните процеси и засилват имунната система. А това води до взаимоотношения, които са удовлетворяващи и подкрепящи. Живот от сърце означава да имаме цел в живота, независимо дали е кариера, хоби или мисия.

Да живеем от сърце започва с това да знаем какво ни прави тъжни или щастливи, какво позволява на духа ни да процъфтява, какво ни възбужда и какво ни кара да се чувстваме обичани. Да живеем от сърце е стимулиращо на всяко ниво. Ако всички ние наистина живеехме от място на цялост и сърдечно здраве, светът може би щеше да се промени към по-добро.

Сърцето се облагодетелства от бавно ходене, дълбоко дишане, леко тичане, аеробика, плуване или поход в планината. За разгръщане на сърцето можем да се съсредоточим върху забавления, върху детето в нас и време, прекарано с деца или игриви хора.

Когато живеем със сърцето си, животът е различен. Има мир и лекота, докато вървим напред, защото имаме дълбоко вътрешно съзнание, че всичко е наред. Ние сме спокойни, реагираме от позиция на любов и живеем в баланс. Когато живеем от сърце, животът ни се променя.

Как да заживеем със сърцето?

Древните египетски йероглифи винаги изобразявали хората с гръдния кош напред и лицата, обърнати в профил. Тази странна композиция не е знак за примитивността на египетските художници, а поетично утвърждаване на превъзходството на човешкото сърце пред ума.[1]

Така че на първо място можем да започнем да ходим изправени и със сърцето напред. Няма как да живеем със сърцето, ако вървим ежедневно с главата си напред.

Трябва да замълчим, за да чуем собствената си автентичност. Трябва да знаем какво ни прави щастливи, какви са нашите силни и слаби страни. Като сме честни със себе си относно това кои сме, можем да започнем да чуваме какво ни казва сърцето ни.

Книгата ми “Управление на личностното развитие” е написана върху тезата, че само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота. Или още казано – личност, която живее със сърцето си.

Сърцето не се управлява от логиката, а от нашите емоции. Усещането, което имаме, е нашата душа, която ни говори. Това ни дава да разберем, че решението е вярно за нас, защото го чувстваме правилно. Сърцето ни се основава на интуиццията, никога не лъже и винаги има най-добри намерения, за разлика от егото.

Когато почувстваме нещо, нека пуснем егоичния глас и да се вслушаме в душата. Тогава сърцето се отваря и ние живеем с искрена любов и свобода. Това отваряне е смел акт, тъй като означава, че излагаме автентичното си аз на показ пред света.

Брандън Бейс казва Собственото ни сърце никога не лъже. Попитайте кое е правилното действие за този момент? Следвайте най-дълбоката си истина.” 

За себе си знам, че пътувайки през годините, най-щастливите срещи, най-важните събития, най-трудните предизвикателства и най-вдъхновяващите триумфи се оказват тези, които сме преживели със сърцето си, които са преобърнали душата ни и са ни доближили до онази личност, която е отредено да бъдем.


[1] Gahl Sasson, Cosmic Navigator, 2008

Image-1

Животът събира – животът разделя

Колко е страхотно да имаш приятел от ранна детска възраст, да сте израснали заедно, да сте споделяли ученическия чин, а впоследствие и университетски страсти и тревоги, да сте си кумували и гостували по сватби и тържества и да се наричате “близки” до ден днешен. Приятелства и отношения, устойчиви на времето.

Такива истории са чудесни, но изключително редки. Защото животът събира и разделя. Случват се хора, събития, житейски и географски промени. Паузите на някои съвпадат със спринтове за други. Появяват се партньори и любови, които изменят цялостно динамиката на едно приятелство. Изменят дори братско-сестрински отношения.

Всички знаем как едно бебе, една нова дестинация или една нова любов могат да те изпратят в съвсем друго измерение за цяла космическа година.

Спомням си колко близки бяхме с 4 години по-малкия ми брат в тийнейджърските ни години и в годините на следване в университет. После аз се омъжих първа, появи се първото ми дете, и въпреки, че неговото първо дойде точно 4 години след това, нашата близост се беше променила. Тези години, в които аз гледах малко бебе с доста по-голям от мен партньор, брат ми се радваше на типични младежки години. Сега пък нещата са различни в друга посока и крайност – моите 2 деца са вече големи и самостоятелни, а брат ми се радва на трето бебе, на което аз не мога да посветя повече от мимолетна радост и спорадични срещи.

Подобна история имаме и с най-отдавнашната ми приятелка – няколко години разминаване в раждането на бебетата и животът някак неволно ни “раздели”.

Имам и още истории, както и всеки един от нас – не само истории, свързани с раждането на децата.

Спомням си, че много страдах и се обвинявах за такива загубени близости – било, защото съм заминала да уча в чужбина, защото ангажиментите са станали повече или срокът за някои поставени цели е твърде кратък.

Не само аз се самообвинявах. И са ме обвинявали. И съм се чувствала виновна и лоша, въпреки старанието ми и заложения в мен стремеж към перфекционизъм (тези, които ме познават, знаят какво имам предвид).

Едва с наближаването на 40-годишна възраст, някак приех като естествено това, че животът събира и животът разделя. Естествено е животът да ме раздели с всичките ми колеги и състуденти от времето ми в Австрия и Испания, но пък някак чрез Facebook & LinkedIn поддържаме връзка и с радост се виждаме по света и у нас, когато обстоятелствата позволяват. Както обичам да казвам, прекрасно е да имаш приятели и познати навсякъде. Естествено е динамиката на ежедневието да дава или да не дава възможности за срещи, пълноценно време заедно и смислени разговори, колкото и да ни се иска. Остава надеждата, че както времето, обстоятелствата и животът ни разделят в някакъв период, ако е писано, ще ни съберат отново рано или късно.

Благодарна съм, че имам приятели, с които никога не си сипем обвинения и се радваме на толкова време, колкото можем. Защото обвиненията сами по себе си разделят…

Още по-благодарна съм, че имам брат и две сестри, с които самата ни възрастова разлика ни разделя, но въпреки това успяваме да останем близки и да се радваме на времето ни заедно. Най-малката ми сестра е с цели 21 години по-малка от мен, но винаги имаме какво да си кажем и за какво да се посмеем, въпреки че аз съм “голяма жена” с две деца и работни ангажименти, а тя е младо момиче със студентски живот.

Приела съм, че колкото и да сме близки с другата ми сестра в момента (с 13 години по-малка от мен), колкото и да се чуваме сега, тази година, колкото и да си споделяме, ще дойде момент, в който тя ще трябва да се посвети на своите бебета, а аз ще съм още “по-голяма жена” с още по-големи деца и кой знае географски къде.

Как се справяте вие със събиранията и разделите на живота?

На какво залагате – на качество или количество?

Как преживявате, когато животът ви разделя?

1

Тиймбилдинг – същност и подготовка

Корпоративният свят на големите компании може би с умиление си спомня онези грандиозни събития за около 3 5000 човека, създадени за сплотяване на международни екипи, за да се покаже успехът на финансовата година, да се опознаят хората от всички точки на света, да се хапне и пийне богато и да се види дълго подготвяната entertainment програма.

За компании като Microsoft, IMB, Yahoo, Google, такива събития бяха задължителни и ежегодни.   

На по-микро ниво, всяка уважаваща себе си организация се стреми да организира един или повече пъти в годината team building – събитие в помощ на изграждането на екип, процес на превръщане на група от индивидуално допринасящи служители в сплотен екип, организиран да работи заедно за нуждите на своите клиенти.

Оксфордският речник определя „тиймбилдинга“ като процес на насърчаване на група хора да работят добре заедно като екип, като ги кара да участват в дейности и игри. Програмата обикновено се фокусира върху изграждане на екипност, развитие на лидерство, общественополезен труд,  дейности, упражнения и умения за подобрение на екипа.

Предизвикателството да се изгради, задържи и сплоти организационният екип остава и след пречките, които пандемията причини. Може би никога повече няма да има такива грандиозни и мащабни мероприятия като споменатите в началото, но компаниите ще продължават да търсят и намират начин за удовлетворение, радости, изграждане на отношения, смях, забава и прокарани послания чрез тиймбилдинг инициативи.

Ключови въпроси, на които трябва да се отговори при планирането са:

  1. Колко човека се очаква да бъдат на този тиймбилдинг?

Малки организации, разбира се, включват всички членове на екипа. По-големите имат разнообразие от формати – само за даден отдел или за цялата организация. 

  • Колко време ще се отдели за сериозна и колко за забавна програма? 

Тиймбилдингите с моя екип най-често са изцяло с цел почивка и забавление. Хората не са типа, които биха дърпали въжета или да се състезават за нещо, тъй като екипът е малък, служебните пътувания и ангажименти са доста, така че очакват с нетърпение посещение на природни забележителности, активна почивка, хубава храна и нещо интересно, неправено до момента.

Но за по-големи екипи, където се търси сплотяване на няколко нива, състезателните занимания са изключително подходящи.

Добре е организаторите на такова събитие да усещат пулса на организацията, нагласите и очакванията на хората, а не само изискванията и разпоредбите на ръководството.

  • Локацията е изключително важна – море, планина, на час или повече разстояние?

Още по-важно от избора на локация е организацията как ще се стигне до там. Правилото е кратък тиймбилдинг, кратко разстояние. Само по-дългите като продължителност събития могат да толерират дълги разстояния.

При събиране на екип от цялата страна, локацията се превръща в още по-ключов фактор – логистично удобна и достъпна за всички. Или ако за дадено събитие има „несправедливост“ за някои от екипа, то за следващото да се знае, че ще бъдат „компенсирани“ с по-близка дестинация.

  • Съотношението сериозна/ забавна част

Ако ще има сериозна част под формата на отчети, доклади, презентации на сериозни теми от вътрешни или външни лектори, тази част не трябва да заема повече от 1/3 от цялата програма. Иначе се превръща в работна среща, а не в тиймбилдинг. Ако се планира програма, която е част от мащабен тиймбилдинг, задължително трябва да бъде нещо динамично, интересно, запомнящо се и полезно дори извън компанията.

Тиймбилдингът има за основна задача да обедини екипа или екипите, да се осигури доверие между тях, да се разпознаят неформалните лидери и да остави трайни спомени, за да може хората да очакват следващия с нетърпение.

Има легендарни тиймбилдинги и без да включват стотици литри алкохол.

Най-важното правило обаче е, че тиймбилдингът е ЗА ХОРАТА.

Talent wins games, but teamwork and intelligence win championships.“ 

Lie concept. Big nose person. Hand holding

Не изолирайте жеста, обърнете внимание на микрожестовете

В книгата „Приключенията на Шерлок Холмс“  от 1892 г. се казва: „Ноктите на човек, ръкавите на палтото му, обувките му, коленете на панталоните, мазолите на палеца и показалеца, изражението, ръкавелите, движенията –всяко едно от тези неща разкриват с какво се занимава той, от какво се увлича. И е почти немислимо всичките заедно да не създадат пълна представа и внимателния наблюдател.”

Като експерт по комуникация със силна любов и интерес към невербалната комуникация (в книгата ми „Комуникация НАвреме и НА място“ има цяла глава, посветена на темата), често ме питат как може да се разчита езикът на тялото и как евентуално да разпознаем лъжа. Съвременният човек лъже средно три пъти в десетминутен разговор. По време на изричане на дадена лъжа, подсъзнанието излъчва нервна енергия, а тя предизвиква някакъв жест, който се показва за по-малко от 1/5 от секундата. Това определя термина „микрожест”. Лъжата е неизменна част от живота на хората и колкото и невероятно да звучи – всеки лъже. Ако един човек каже и дълго време поддържа една лъжа, с времето сам започва да вярва в нея.

Доста често в нашето ежедневие хората прикриват дадени чувства и емоции, фалшифицират такива или изричат лъжи. Живеем във време, в което терминът „успех” се е превърнал в пътеводител и за да бъде постигнат, хората са готови на всичко и на всяка цена, дори да изрекат лъжа, с която биха навредели на друг.

Има много начини и техники за разобличаване на лъжата и разкриване на прикрити емоции. Един от най-ефективният начин за това обаче, е анализът на микрожестовете, тъй като те са неизменна част от живота на хората, макар и трудно забележими. Като микрожестове могат да се разглеждат:

  • Почти незабележимо потрепване на веждата;
  • Сянка на колебание или съмнение, минаваща само за миг през лицето;
  • Едва доловимо стискане на челюстите;
  • Слабо изразено разминаване между казаното с думи и изразеното чрез езика на тялото.

Микрожестовете имат своята полезност както в бизнес отношенията, така и в личните взаимоотношения, независимо дали става въпрос за общуване с интимен партньор, приятели, деца или бизнес партньори. 

Една от най-сериозните грешки, която човек би могъл да допусне с тълкуването на езика на тялото, е да разглежда само един единствен жест, изолирано и без анализ на контекста. Ето защо, когато се тълкуват дадени жестове, трябва да се вземе под внимание целият жестов сноп, цялата палитра от невербална комуникация. Значимостта на познанието за микрожестовете произлиза от факта, че те са без значение от професията – адвокат, лекар, бизнесмен, психолог, политик, домакиня и т.н. Микрожестовете са еднакви за всички.

Ако искате да научите повече за тълкуването на езика на тялото, гледайте поредицата „Излъжи ме“ (“Lie to me”) с участието на Тим Рот. Или отделете време за прочит на трета глава от книгата „Комуникация НАвреме и НА място“.

preview.3000-2-scaled

Сватбен етикет за гости

Сезонът на сватбите е в разгара си. Много е писано по темата, но в този материал ще разгледаме основните протоколни правила и етикет, които е препоръчително да спазваме, за да се превърнем в запомнящи се гости, търсена компания и да намерим място в албумите на младоженците.

Почти всеки уикенд Facebook стената ми се изпълва със сватбени снимки – неофициални спомени от може би най-официалното събитие в живота на една двойка. Независимо дали сватбата е в тържествена зала, на тревни площи, на плаж или в гора, на първо място, ние – гостите, сме длъжни да спазим указания дрескод. Ако няма специални инструкции на поканата, задължителни правила при избор на облекло за сватба са:

1. Никога черни дрехи, защото черният цвят е запазен за погребения;

2. Никога червени дрехи, защото на снимките ще изпъкваме повече от булката;

3. Никога бели дрехи, защото бялото е запазено за булката (дори и тя да е избрала друг нюанс за роклята си).

За сватбените тържества, повече от всички други видове събития, важат правилата за елегантност, а именно – елегантното облекло се подчинява на три правила: според възрастта, според времето и според обстоятелствата. В случая обстоятелството е ясно – сватба, така че остава да се съобразим и с другите две. 

Повечето покани уточняват предпочитанията на младоженците за това какъв подарък биха предпочели. Ако подаръкът е пари, нека никога не подаряваме видим кеш, а да се постараем подаръкът ни да бъде красиво опакован или най-малкото поднесен в плик с картичка с пожелания.

Като човек, който не яде месо откакто се помни, знам колко е неловък моментът, в който ми сервират красиво аранжирано блюдо, но пълно с мръвки. Правилото е да информираме младоженците или организаторите за режим на хранене или специални предпочитания, за да спестим и на себе си, и на домакините, неудобството в деня на значимото събитие. 

Гостите на всяка сватба трябва да останат гости на сватбата. На сватба трябва да сме заинтересовани, а не интересни. Центърът на внимание, фокус за всички и най-важни са младоженците. Може би булката малко повече от жениха. Затова и ролите на всички останали са поддържащи. Главната роля остава за булката и младоженеца и никой не бива да се опитва да им отнеме това право. Нито кумовете, нито родителите. 

Сватбите са наистина прекрасни тържества за радост, веселие и честване на любовта. Така че получите ли покана за сватба, използвайте повода, за да преживеете и вие радост, щастие, любов, незабравими спомени и снимки с красота!

blok new book 02

НОВ СЕЗОН – НОВА КНИГА

Излезе от печат книгата „Управление на личностното развитие“

Написването на една книга е дълъг процес, който започва далеч преди първите написани редове в нея. За мен тази книга е още по-специална, защото е твърде лична. Тя е свързана с най-важното познание – познанието за себе си, с пътя, извървян през изминалите 41 години, с „участниците“ в случайни и неслучайни срещи и събития, със „съучастниците“, допринесли за развитието ми в личен и професионален план.

Отвъд личното книгата е и много практична. Тя е наръчник за личностно себеопознаване. Тя ще Ви помогне да опознаете преди всичко себе си, защото само личността, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личността, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота.

Тази книга ще провокира мисленето ви върху:

  • Желанието да бъдете себе си и НЕжеланието да бъдете себе си;
  • Казвате ли нещата, които искате или по-скоро казвате нещата, които другите искат да чуят;
  • Умението да обучавате ума;
  • Концепцията Well-being;
  • Очакването и сбъдването;
  • Ученето от чуждия пример;
  • Модели и програми за личностно развитие в училище и в университета;
  • Реални практики от национални и международни компании;
  • Още много теми, които дори не сте предполагали, че влияят върху личния и професионалния Ви път.

Книгата провокира мислене, но и дава готови отговори, които можете да приемете или отхвърлите, но със сигурност, след прочита й, ще имате две нови запознанства – едното с мен, защото написаното ме разкрива пред Вас и второто, много по-важно, ще се запознаете със самите себе си.

ПОРЪЧАЙ СЕГА

С благодарност…

На първо място поднасям благодарност на родителите ми – основоположници на това, което съм днес и на развитието, което съм постигнала.

Благодаря на моите деца, защото без тяхното разбиране към моите “потъвания” в работните ми интереси, цялото академично пътешествие не би било възможно.

Да съм най-голяма измежду три сестри и един брат означава отговорност и изграждане на модел за по-малките. Но означава и много обич, смях, подкрепа и сигурност, че някой е винаги на разположение. Благодаря ви, Веси Илиева, Никол Илиева и Стоян Илиев!

Благодаря на моите ментори и корективи Ирена Петрова, проф. д-р Надя Миронова и проф. д-р Георги Димитров!

Благодаря на моите безценни приятели, душеприказчици и supporters Таня Манчорова, Недко Минков, Валентина Ивайлова!

Благодаря за съветите и подкрепата от скъпите ми колеги доц. д-р Радостин Вазов, доц. д-р Красимир Тодоров, проф. д-р Али Вейсел, проф. д-р Юлия Добрева, и екипите на Фондация „Право и интернет“, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и редакционната колегия!

Благодарности на хората, без които физическа книга е невъзможна – Недко Минков, Милка Рускова, Ивомир Коларов, Гергана Гиздина, Пламена Петрова, Теди Грозданов!

danin

В сезона на кандидатстудентската кампания: Как да изберем подходящото образование

В сезона на кандидатстудентската кампания: Как да изберем подходящото образование

Като преподавател с 15-годишна практика, всяка година виждам млади хора, които не вървят по пътя на щастието. Една мисъл гласи, че щастието е сутрин да бързаш за работа, вечер за вкъщи и да ти е пълно и на двете места.

Изборът на образование и кариера са решаващи за тази “пълнота” и са обект на изследване в последната ми книга – “Управление на личностното развитие”, която ще излезе от печат много скоро. Ако искаме да постигнем т. нар. well-being – състояние на благосъстояние (тази толкова хубава дума) в различните области от живота, се изисква едно единствено нещо – себепознание.

Себепознанието не е нещо, което се случва еднократно, а ежедневен, ежеминутен процес. Разбира се, този процес не приключва никога, но има ключова възраст, в която, ако опознаем себе си, ще имаме много по-големи шансове за избор на правилното образование, а оттам и правилната кариера.

Ценностната система на всеки индивид се формира до 21-годишна възраст. След навършване на 14 години се счита, че човек вече е в състояние да анализира себе си обективно и да осъзнава силните и слабите си страни.

Образователната система в повечето държави, включително и в България, не е способства за най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи.

Потенциалът на всеки индивид се проявява по различен начин, а откриването и развитието му е важно както за неговото благосъстояние и жизнен успех, така и изобщо за ефективността и здравето на всички социални организации и системи. Натрупват се знания, теории и практики по предмети и дисциплини, но рядко се достига до съществено познание за ключовите характеристики и таланти на личността: кое е това, което носи вдъхновение и разпалва вътрешната мотивация, кое храни физиката и психиката на точно този индивид с полезни елементи, кое е това, което осигурява неговото развитие и прогрес в краткосрочен и дългосрочен порядък.

Затова и сега, в разгара на кандидатстудентските кампании, бих посъветвала младите хора, поставени пред образователен и кариерен избор да помислят над най-важните въпроси, а именно:

  • Кой съм аз? 
  • Кога съм аз?
  • Кое ме прави щастлив и ме вдъхновява?
  • Кое разпалва блясък в очите ми и пламък в душата ми?
  • Кое е това, което не ми омръзва?
  • Кое е това, което съм обичал/а да правя като дете и за което винаги съм намирал/а време и място?

Полепналите амбиции на други хора не са индикатор за това кои са талантите и даденостите на даден човек. Съвременното общество и култура разглеждат процеса на личностно развитие като се фокусират предимно върху кариерните и личностните успехи, но рядко се разглежда цялостното благосъстояние, удовлетворението и комплексното добруване на индивида като измерители на личностното развитие.

В този забързан свят, в който времето е най-ценната валута и в който основният поглед е насочен предимно навън към света, често не остава време за поглед навътре. А само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота.

the-power-of-silence

Да чуем тишината

„Мълчанието е източник на голяма сила“.

Лао Дзъ

Какво е за вас тишината?

Отсъствие на шум? Липса на активност? Изолация от устройства? Съзерцание в нищото? Време сам/а?

Времето, прекарано в тишина и мълчание изглежда страховито за някои хора. Други си мечтаят за тези мигове и ги очакват с нетърпение. Оставайки в тишината невинаги знаем какво ще чуем, накъде ще ни понесе вътрешният диалог, какви разговори ще проведем със себе си и до какви мисли и прозрения ще достигнем. Счита се, че човек уважава живота си, когато практикува редовно моменти на тишина и мълчание.

Доколко някой цени тишината, се определя отчасти от профила му на интроверт или екстроверт. Все повече хора откриват ползите и силата на тишината в този все по-шумен и стресиращ свят. Тихите паузи през деня могат да ни помогнат да се „изключим“ от фона, да отпуснем умовете си и да се свържем отново със себе си. Множество експерти от различни области, изучаващи човешкото развитие се обединяват, че всички имаме нуждата да изберем тишината в живота си и да й намерим място в календара си.

Тишината позволява себеотражение (от англ.ез. self-reflection) и мечтаниe, като и двете стимулират множество области на мозъка. По този начин си даваме възможност да успокоим вътрешното си бърборене и да пренасочим вниманието си върху това, което наистина има значение. Освен това насърчава вниманието, осъзнаването и оценяването на настоящия момент.

Твърде многото стимули и шум, които непрекъснато ни атакуват от заобикалящия ни свят, могат да бъдат непосилни за мозъка. Оставяйки телефона и другите дигитални устройства за малко поне, съзнателно избираме да използваме тишината за тихо размишление и подобрение на психичното ни здраве.

Позволяваме на ума да се забави в тишината. Избирайки нещо положително, върху което да насочим вниманието си в моментите на тишина, ни дава възможност да прекъснем порочния цикъл на прекомерно натоварване.

Тишината ни позволява да фокусираме енергията си. Тя ни осигурява яснотата, от която се нуждаем, за да се изправим спокойно пред предизвикателствата и несигурността. Час (или 30 минути) в тишина могат да послужат като време за събиране на мислите, подреждане на умствения гардероб, генериране на креативност и създаване на нова алтернатива.

Виджай Есуран[1] е предприемач, мотивационен лектор, филантроп и автор на бестселъра „В сферата на тишината“[2]. Икономист по образование, той е основател на многомилионен глобален бизнес. В множеството си публични изяви и в книгата си той представя някои от предимствата на тишината:

  • Помага да се избегнете разсейването, а това води до повишена производителност;
  • Позволява на ума да обработва информацията по-добре, а така ще сме по-добре подготвени да разсъждаваме над проблеми;
  • Позволява ни да правим по-решителни избори. Всеки се бори понякога с нерешителност, но тишината ни позволява да мислим по-ясно и по този начин да правим по-решителни избори;
  • Помага за облекчение на стреса и тревожността и синхронизация с целите ни, а това ни позволява да се съсредоточим върху това, което е важно.

Тишината може да ни помогне и здравословно по няколко начина:

  • понижение на кръвното налягане;
  • подобрение на концентрацията и фокуса;
  • създаване на успокояващи мисли;
  • стимулиране развитието на мозъка;
  • намаляване на нивата на кортизол (хормон на стреса);
  • стимулиране на творчеството и креативността;
  • преодоляване на безсънието;
  • насърчаване на полезното внимание.

Как да практикуваме полезна тишина?

Може да си поставим амбициозна цел и да се посветим на 21-дневен цикъл с 30-минутни ежедневни моменти на тишина. И може би това ще стане ежедневие.

Ако обаче тази задача ви се струва непосилна, следните действия или бездействия биха могли да са добро начало:

  • да се насладим на сутрешното си кафе или чай без устройство или четиво;
  • да гледаме през прозореца следващия път, когато сме пътник в колата, вместо да се взираме в телефона си;
  • да се разхождаме сами и да слушаме естествените шумове около нас, вместо музика.

Тишината винаги има какво да ни каже.

„Мълчанието е истински приятел, който никога не предава.

Конфуций


[1] www.vijayeswaran.com

[2] www.amazon.com/gp/product/9719264721/ref=x_gr_e_d_bp_nyt18_sout_bb?ie=UTF8&tag=x_gr_e_d_bp_nyt18_sout_bb-20&linkCode=as2&camp=1789&creative=9325&creativeASIN=9719264721&SubscriptionId=1MGPYB6YW3HWK55XCGG2