Posts in category: Publicistic

Денят на детето се празнува от 1925 г. с решение на Световната конференция за благосъстояние на децата, проведена същата година в Женева, Швейцария.

С всяка изминала година запазването на правата на децата става все по-трудно, но тази статия е за правото да си дете и за търсенето на детето в самите нас.

Много проблеми, от всякакво естество, се „лекуват“ чрез детето в нас, чрез търсенето на онова невинно и безгрижно щастие, което сме изпитвали търкаляйки се по земята, смеейки се на „глупости“, правейки щуротии и може би мажейки се със сладолед или шоколад. Изкуство е да запазим детето в себе си, да притежаваме тази безценна жизнерадост и спонтанност, да сме тук и сега, в мига, на мига.

Почти няма възрастен, който да не си мечтае да бъде отново дете – да се радва на безгрижие, да няма отговорности, да преживява дните си в игри и забавления. Щастливи са тези, които успяват да запазят детето в себе си дори и като възрастни. Щастлива съм аз, когато моите или деца от обкръжението, ми позволят да се докосна до техния свят. Едно безценно преживяване, което навява спомени, носи радости, резонира с различните периоди на моето детство, кара ме да рефлектирам върху какво беше, какво е, и какво би могло да бъде.

Продължавам да се изумявам на услужливо късата им памет и естествения стремеж на децата да се фокусират върху конкретни детайли и ситуации, докато възрастните все мислим абстрактно и търсим разбиране чрез абстрактни понятия и идеи.

Впечатлявам се от детското въображение и креативност, от способността да мислят извън обичайните рамки и да създават нови идеи без ограничения.

Децата имат привилегията да живеят в настоящия момент и да се наслаждават на него. Ние, възрастните, често затрупани от стрес и отговорности, пропускаме мига, момента и насладата от живота.

Присъщата детска искреност и откровеност в комуникацията с другите, естествено води до по-добра връзка и разбирателство. Карат се, сдобряват се и игрите (делата) продължават.

И не на последно място – децата ни показват как да се забавляваме и да се насладим на живота без прекомерна сериозност. Само ако намерим време за игра и радост в своя собствен живот…

С позитивизъм и вяра, с оптимизъм, идеализъм и може би доза наивитет, ще пожелая на всички ни да почетем празника на детето като почетем детето в себе си!

На 25-ти срещу 26-ти март за пореден път сменихме времето от зимно към лятно часово време. За някои хора този един час по-малко сън води до огромна разлика в усещанията и най-вече в усещането, наречено “пролетна умора”.

Пролетната умора е състояние на изтощение, което типично се случва през този сезон.  Това може да бъде причинено от различни фактори, като променящите се условия на околната среда, нарушаване на съня и дисбаланс в хранителния режим.  Някои от симптомите на пролетната умора включват системно усещане за отпадналост, разстройство на съня, главоболие, безпричинна тревожност и депресия.

Много често говоря за хората сови (нямат проблем с късното лягане, но сутрините са мъка за тях) и тези, които са чучулиги (обичат да стават рано, но не издържат вечер до късно). Горките сови – животът им току що стана с още един сутрешен  час по-мъчителен…

Смяната към лятно часово време може да бъде причина за стрес не само за тези, които обожават съня и щастието им зависи от него. Тази промяна във времето може да повлияе на тонуса и енергията на всички.  Ето няколко предложения за преодоляване на стреса от смяната към лятно часово време:

1. Ограничение на използването на екраните преди сън е полезен навик не само около периода на смяна на времето. Доказано е, че не само екраните на телевизора, компютъра и мобилните устройства могат да влияят на нашия сън, но и съдържанието, което гледаме на тях. 
2. Естествени източници на светлина. Отдавна не живеем като прадедите ни лягайки със залеза и ставайки с изгрева, но разчитането на естествената светлина като естествен елемент за събуждане, бодрост и нагласа, е неоспоримо.
3. Релаксация и медитация могат да ни помогнат да се справим със стреса и да укрепим психическото си здраве. Опитайте да практикувате релаксация или медитация по няколко минути всеки ден, без стремеж за “изпразване” на главата от всякакви мисли. В статията ми Стрес мениджмънт обръщам внимание на факта, че много хора си мислят, че да медитират успешно, означава да „изпразнят“ главата си, седейки в поза лотус или напевно артикулирайки „оммм“. Нашият мозък е непрестанно зает със 7 +/- 2 неща, т.е. ние непрестанно имаме повече от няколко мисли в главата си. Така че медитацията е целенасочена осъзната концентрация върху едно нещо. И съвсем нормално е, докато сме избрали да се концентрираме върху музика, тон, мисъл, капчук, падащи листа, или просто върху тишината, в мислите ни да прелита списък за пазаруване. Това е моментът, който отказва много начинаещи в медитацията като практика. В момента, в който се „разсеят“ от избрания фокус и си казват, че не могат да се справят и явно не го правят както трябва. А всъщност е достатъчно самодисциплинирано да насочим вниманието си към избрания обект на концентрация и то за не повече от 15 минути. Мислите ни отново ще скачат от едно на друго, на трето и четвърто. Само трябва да върнем фокуса си върху каквото сме избрали.  Научно е доказано, че най-полезната медитация е не повече от 15 минути на ден. Чрез медитацията даваме шанс на мозъка да си почине и на мислите ни да се подредят. Нека направим аналогия с разхвърлян гардероб, както често изглежда нашият ум. С медитация и медитативни техники, ние успяваме да подредим менталния си гардероб и по този начин да видим по-добре с какво разполагаме, как да го използваме в ежедневието си, как би изглеждало най-добре и как ще ни донесе най-голяма полза, без усилието да го търсим в хаоса.
4. Алкохол и кофеин: приспиване с помощта на алкохол и разбуждане с помощта на извънредни количества кофеинови напитки не е донесло нито краткосрочна, нито дългосрочна полза на никой. Увеличаването на потреблението на кофеин и алкохол може да влоши съня и да доведе до допълнителен стрес, разтуптяно сърце, липса на баланс и контрол на ситуациите в ежедневието ни.

Чували ли сте някога за multi-thinking? Това е като multi-tasking, но на стероиди! Като човек, който е склонен да жонглира с множество проекти и идеи наведнъж, аз съм голям фен на мулти-таскинга.

В основата си мулти-мисленето е актът на работа върху множество проекти или задачи едновременно – всички те изискващи съзнателно внимание. Това може да включва всичко – от вътрешен диалог, през обмисляне на идеи за нов проект, докато едновременно работим върху друг проект, до жонглиране с множество разговори или задачи наведнъж.

За мен мулти-мисленето се е превърнало донякъде в начин на живот. И въпреки че понякога може да бъде стресиращо, този процес ме поддържа енергична, ангажирана и с пъргава мисъл.

Едно от нещата, които харесвам в мулти-мисленето е, че ми позволява да превключвам скоростите бързо и лесно. Ако почувствам блокаж или отегчение в дадена задача, мога бързо да преместя фокуса си върху друга и да се върна към първата със свежа гледна точка. И тъй като винаги работя върху няколко неща наведнъж, никога не се отегчавам или се чувствам сякаш съм затънала в коловоз.

Разбира се, мулти-мисленето не е за всеки. Някои хора процъфтяват в това да фокусират цялата си енергия върху един проект наведнъж и това често е препоръчван модел на работа, гарантиращ успех. Но за тези от нас, които се наслаждават на тръпката от жонглирането на множество идеи и задачи, мулти-мисленето може да бъде чудесен начин да останем не само ангажирани, но и продуктивни.

Едно от най-важните неща, които трябва да имаме предвид при мулти-мисловния режим, е необходимостта да останем организирани. С толкова много идеи и задачи, които хвърчат наоколо, е лесно да се претоварим и да загубим представа за нещата. Аз обичам да си водя списък със задачи и техните срокове – на лист хартия, в календара или в notes в някоя апликация.

Но дори и при добра организация, многофункционалното мислене може да бъде предизвикателство понякога. Определено има моменти, в които чувствам, че “нося твърде много дини под една мишница наведнъж” и това са моментите, в които трябва да направя крачка назад и да се фокусирам отново, да пренапиша задачите или просто да си поема дъх. Подреждането на пространството около мен ми помага много в такива моменти.

Въпреки че multi-thinking е начин на живот за много хора, важно е да признаем, че има и отрицателни аспекти. Ето няколко потенциални недостатъци, които трябва да имате предвид:

• Намален фокус;
• Повишен стрес и burn out;
• Трудно приоритизиране;
• Пропуснати детайли;
• Липса на завършеност;
• Пропуснати възможности;
• Пропилян живот

В заключение, мулти-мисленето може да бъде полезен подход за извършване на нещата, но е важно да сме наясно с потенциалните капани. Всичко е в баланса и нищо не е на всяка цена. Освен, разбира се, здравето, удовлетворението и цялостното благосъстояние.

Преговорите са критична част от живота, независимо дали се опитваме да подсигурим бизнес сделка, да преговаряме за финансови постъпления или да разрешим личен конфликт.

Ето няколко съвета, които ни помагат да сме печелившата страна в преговорите:

1. Разбиране за личната позиция: Преди да започнем преговори, важно е да знаем какво искаме да постигнем и защо.  Разбирането на личната позиция и личните цели дава ясна представа какво трябва да бъде комуникирано по време на преговорния процес.
2. Проучване: Познаването на пазара или тенденциите в индустрията, лицето, с което преговаряме, и опциите, с които разполагаме, осигуряват предимство.  Можем да използване тази информация, за да създадем конкурентно предимство, да разберем позицията на другия човек и да вземем информирани решения.
3. Подготовка: Създаването на план и ясна стратегия за процеса на преговори са ключови елементи.  Това включва познаване на началната оферта, на целевата стойност и допустимите компромиси. Наличието на план ни помага да останем фокусирани върху целите си.
4. Активно слушане: Слушането и чуването са критично умение при преговори. Важно е да разбираме нуждите, желанията и притесненията на другия човек.  Това ще ни помогне да намерин общ език, да създадем стойност и да постигнем взаимноизгодно споразумение.
5. Гъвкавост: Преговорите рядко са черно-бели.  Важно е да сме гъвкави и готови да правим компромиси, когато е необходимо.  Това ще покаже, че сме отворени за намиране на решение, което работи и за двете страни и може да помогне за изграждането на доверие.
6. Спокойствие: Преговорите могат да бъдат стресиращи и емоционално наситени.  Важно е да останем спокойни и да се съсредоточим върху целите. Добре е да избягваме да се защитаваме, да атакуваме другия човек или да влагаме твърде много емоции.  Вместо това можем да поемем дълбоко въздух, да направим пауза, ако е необходимо, и да продължим разговора по уважителен и професионален начин.
7. Създаване на алтернативи: Наличието на други опции или алтернативи може да ни даде повече лостове и да ни помогне да преговаряме от по-силна позиция. Това може да включва търсене на други доставчици, създаване на план B или C, или проучване на други решения.

Следването на тези съвети не гарантира печелившата страна в преговорите. Преговорите са процес на сътрудничество, в който и двете страни трябва да се чувстват удовлетворени от резултата. Разбира се, винаги остава интуицията, личното наблюдение върху отсрещната страна и  вътрешното усещане как да се подходи в дадена ситуация. Когато търсим начини как да нещо да стане, винаги ще се намери начин.

Успех!

“Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове” – Джон Ленън

Това изречение е на централно място в един от любимите ми тефтери със записки от 14-годишната ми възраст. Не съм сигурна, че тогава съм осъзнавала смисъла му, но днес, 28 години по-късно, валидността е неоспорима.

Аз съм планьор, организатор, човекът с прякор „дружинната“ в голямото ни семейство, доказана отличничка в това да вместя мулти-мега-таскинг в определен отрязък от време и да го направя не само добре, на и с любов. Казват, че планирането пренася бъдещето в настоящето.

Колкото и да обичам плановете обаче, се научих, или по-скоро животът ме научи, че много по-важна от плановете е гъвкавостта. И особено психологическата гъвкавост, която е способността на човек да се адаптира, да упорства или да се променя в отговор на предизвикателства или променящи се събития. Да прецениш кога, за какво и до колко да „натискаш“ и кога, за какво и до колко да отпуснеш натиска и да се оставиш на момента и обстоятелствата, забравяйки изначалния план. Това е ключът към психичното здраве и жизненоважно умение, което ни помага да се ориентираме в променящите се изисквания на ежедневието. А промени колкото искаме…

Психологическата гъвкавост се определя като контакт с настоящия момент, пълно осъзнаване на емоциите, усещанията и мислите, приемането им, включително нежеланите, и движението в модел на поведение и в услуга на определени ценности.

За да бъде психологически гъвкав, човек трябва да присъства със своите чувства, мисли и цели. Психически гъвкавият човек може да приеме гледната точка на другите, да се адаптира към променящите се изисквания, да направи корекции в умствените си процеси, да регулира трудни емоции и да балансира противоречащи си нужди и желания в стресова ситуация.

За себе си се научих да замълча. Да притихна и да чуя какво ми казва вътрешният ми глас. Да преспя. Да преглътна промяната на плана и да се дистанцирам от емоциите.

Популярният руски психолог и писател Александър Свияш казва, че „животът е многопластов, но човек не винаги може да го приеме в цялото му разнообразие. Той има някакви свои идеали и очаквания от реалността и счита за немислимо разрушаването им.“

Моделът на психологическата гъвкавост на д-р Стивън Хейс[1] предлага шест взаимосвързани процеса: 1. приемане, 2. когнитивно разсейване, 3. осъзнато внимание, 4. наблюдение на ситуацията като наблюдател, 5. ценности и 6. ангажирано действие​.

Приемането е свързано с възприемане на нежеланите преживявания, вместо да се борим срещу тях. Когато човек е гъвкав, той може да приеме чувствата и мислите си, дори тези, които не харесва. Неприемането води да огромна загуба на енергия.

Когнитивното разсейване е способността да се прави разлика между мисли и преки преживявания, така че да избегнем да бъдем доминирани от собствените ни мисли. Гъвкавостта ни позволява да видим, че мислите не са единственият начин да мислим за нещата или че не е задължително действията ни да се ръководят от тях.

Осъзнатото внимание е гъвкаво и фокусирано към настоящето внимание, което позволява на човек да осъзнае настоящия момент. Психологическия гъвкавият човек може да обърне внимание на настоящия момент, вместо да се занимава със собствените си мисли за миналото или бъдещето.

Самонаблюдението отстрани е способността да изпитаме гледна точка, различна от собствената. Гъвкавите хора разбират, че техните мисли и чувства са отделни процеси, които не са непременно определящи.

Ценностите (за които толкова често пиша и говоря) са важни и определящи желанията, качествата, както и важни за постигане на целта. Гъвкавите хора са наясно какво искат да постигнат и са готови да обмислят друг подход, когато е необходимо.

Ангажираните действия са способността да преодоляваме трудностите и да продължаваме напред, за да постигнем целта си. Гъвкавостта позволява на човека да следва ценностите си и да действа съответно, разрешавайки даден проблем.

Тези шест процеса представляват различни гледни точки на набор от взаимосвързани качества или умения, типични за гъвкавия ум. Наличието на гъвкав ум е от решаващо значение за психологическото благополучие и успех. И… за справяне с промяна в плана.

[1] https://stevenchayes.com/

Краят на 2022 г. и посрещането на 2023 г. ще бъдат белязани от новото „нормално“, а именно БЕЗ анти-Ковид мерки. Очаква се да има повече свобода, повече целувки и прегръдки, както и повече партита и купони. Декември традиционно е месецът на фирмените партита и тържества, на които се събират дори хибридно и онлайн работещите.

Дори и да сме позабравили dress code правилата или уменията ни за „купонясване“ да са занемарени, точно сега, точно през декември 2022 г., е времето да освежим с присъствието си празненствата. Да извадим коледните цветове – зелено, червено, златисто, сребристо, но без прекаляване. Твърде късо, твърде неформално, както и твърде формално, са все крайности, с които няма да оставим добро впечатление.

Балансът в цялостния облик е важен особено по време на коледните празници. Никога не е късно човек да стане за смях, така че нека не правим Коледа 2022 паметна по този начин.

Коледните коктейлни събития са богати на коктейли, но не са повод да напуснем събитието безпаметно. Нека запазим мярка, поведение, стил, баланс и естетика.

Храната е шанс за домакините да блеснат, а за нас да се насладим на топлина, уют, нечие старание и кулинарни умения. Ако ни предстои поредица от партита и тържества, може би ще ни помогне правилото „Не е важно какво ядеш между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа“.

Новото „нормално“ ни дава шанс да преживеем коледните празници по нов, незабравим, специален и здравословен начин. Нека използваме този шанс!

Коледа се приближава с всеки изминал ден, а времето за избор и покупка на подаръци се скъсява с всяка минута. Изборът сякаш е огромен, но когато помислим за основното правило, а именно – персонално отношение, изборът се стеснява и може би стресът се увеличава.

Изборът на подарък би бил безкрайно лесен, ако използваме комуникационните си умения, за които споменаваме във всички публикации в блога и в книгата „Комуникация НАвреме и НА място“:

• да слушаме и да чуваме;
• да гледаме и да виждаме;
• да използваме всичките си сетива, за да се сетим, а не да отгатнем, какво да изберем за даден човек.

Ако сме „чули“, че човекът спортува активно, спортен комплект е подходящ подарък. Ако сме станали свидетели на определена страст или хоби, можем да изберем адекватен подарък, който да е в синхрон. Ако сме научили за намерения, можем да съобразим подаръка си с тях и отново да донесем радост и усещане за смисъл. Най-хубавите подаръци са тези, които бихме избрали за себе си. Но разбира се, всеки човек има свой свят, своя вселена и свой модел на света – ако само съумеем да ги прозрем в разговорите, в общуването през годината, в емоциите, които носят блясък в очите на човека и страст в изказа му/й… Тогава ще се получи най-магичният и запомнящ се подарък, такъв, който носи емоция и траен спомен. А не бихме ли искали и ние самите такива подаръци?!

Нерядко подаръците сред колеги са организирани чрез Secret Santa или таен Дядо Коледа. Тогава е важно да изберем подарък, който би бил специален, макар и донякъде безличен. Сложно, но не невъзможно. Според бюджета и пола, бихме могли да изберем от специална дизайнерска чаша, сладки или солени лакомства, брандирана бутилка алкохол, до ваучер за масаж (от който почти всеки има нужда), ваучер за преживяване или персонален хороскоп, което би направило подаръка запомнящ се.

Опаковката на подаръка е важна и тук бихме могли да допринесем много с личен принос – специална ръчна декорация с орехи или фъстъци, клонка иглолистно растение, лъскав елемент или ръчно изрисувана картичка. Важни са креативността, личното време (най-ценната валута днес), както и фактът, че сме вложили усилия в това да зарадваме човека.