IMG_0894 (002)

Седмица на мъдростта – ЧАСТ 2

Мъдрост, знание или разбиране

Знанието е свързано с натрупването на информация и факти – „какво“ знаем за нещата. Разбирането извежда знанието на следващото ниво към схващане на смисъла и значението на това, което знаем – свързване на информацията, виждане на връзки и извличане на заключения; „защо“ и „как“ на това, което знаем и способността да виждаме как работят нещата.

Мъдростта е способността да прилагаме собствените знания и разбиране, за да култивираме здрава преценка, да вземаме правилни решения и да създаваме смислен живот. Докато знанието и разбирането могат да бъдат измерени с тестове, мъдростта често се вижда само чрез резултатите от нашето поведение, нашите отговори на ситуации или нашите житейски избори. А понякога мъдростта може да се види едва години по-късно в нечий цялостен принос към обществото.

Мъдростта се свързва с по-добро цялостно здраве, благополучие, щастие, удовлетворение от живота и устойчивост. Проучванията показват, че мъдростта допринася повече за благосъстоянието, отколкото интелигентността и способностите за разсъждение, защото мъдрият избор често води до по-добри резултати, както в личен, така и в професионален план.

Мъдростта води до по-дълъг живот. Положителните ефекти от мъдрото вземане на решения, регулирането на емоциите и избора на здравословен начин на живот могат да допринесат за по-дълъг и по-пълноценен живот.

Мъдростта включва състрадание, загриженост за другите и етични избори, насърчавайки справедливо и ефективно лидерство. Като балансира знанието с разбирането, мъдростта предотвратява импулсивните избори и култивира дългосрочна визия.

Мъдростта ни помага да видим отвъд непосредствените последствия и да обмислим дългосрочните последици от нашите избори. Само така вземаме по-добри решения в личния и професионален живот, намалявайки стреса и съжалението. Мъдрите хора познават, разбират и развиват себе си, своите взаимоотношения и света около тях.

398556813_18390000832024179_2978355547496368890_n

Седмица на мъдростта – ЧАСТ 1

Мъдростта не идва с възрастта. Често казвам, че най-голямото престъпление е да остаряваме без да помъдряваме.

Мъдростта е трудна за дефиниране и изследователите все още обсъждат значението без да са се споразумели за универсална дефиниция. Повечето се обединяват около това, че мъдростта надхвърля знанието или информацията и включва разбиране на сложността, нюансите и взаимосвързаността на живота. Мъдростта е способността да се види по-голямата картина, основните модели и последствията от изборите.

Развитието на мъдростта зависи от шест взаимосвързани фактора:

Себепознание: Този компонент, основа за написването на книгата ми “Управление на личностното развитие”, включва разбиране на собствените силни и слаби страни и чувство за цел, ясно разбиране на личния морал и етика и способността да бъдем автентични независимо от обстоятелствата – да бъдем верни на себе си;

Разбиране на другите: Мъдростта е свързана и с емоционалната интелигентност, а именно разбиране на чувствата и перспективите на другите и вземане на решения, които отчитат благосъстоянието на всички участници, способността да виждаме нещата от различни гледни точки и да вземаме предвид нуждите и чувствата на другите;

Здрава преценка: Мъдростта е умението да виждаме отвъд повърхността и да разпознаваме сложността на ситуациите. Това е способността да се анализират ситуации, да се идентифицират основните проблеми, да се обмислят последствията и да се вземат разумни решения възоснова на това разбиране;

Житейско знание: Въпреки че напредването на възрастта не гарантира увеличение на мъдростта, все пак често с годините натрупваме и положителен, и отрицателен опит, размишляваме върху минали събития, учим се от грешките и разбираме живота по-добре;

Житейски умения: Мъдростта не е само теория, а практическото приложение на знания и прозрения за справяне с предизвикателствата в реалния свят – способността да балансираме множество роли, да управляваме времето си и да приоритизираме ефективно, да се справяме с ежедневни проблеми, да преодоляваме бариери и да се адаптираме към нови предизвикателства;

Желание за учене: Мъдрият човек осъзнава ограниченията на собственото си знание и разбиране и е отворен за учене и израстване през целия си живот. Разбира се, този пакет включва чувство на смирение и готовност да преразгледаме възгледите си в светлината на новата информация.

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО

ЧАСТ 2 – Мъдростта – знание или разбиране

342816518_3277339055745389_2703063504816835264_n

Пролетно (пре)нареждане

Пролетта дойде внезапно и както обикновено за ден сменихме ботушите с летни сандали. Повече слънце, по-дълги дни, смяна на часа  – всичко това са елементи, които могат да ни повлияят повече уморително, отколкото освежаващо. Особено смяната към лятно часово време и лишението от този един час сутрешен сън…

Тази статия не е с цел съвети за по-здравословно хранене, повече сън и досег с природата. Разбира се, това са важни елементи за нашето състояние на благосъстояние, но още по-важни са вътрешните процеси.

Пролетта носи със себе си обещание за ново начало и свежест, предизвиквайки в нас желание за обновление не само на телата, но и на умовете. В този момент от годината, когато природата се събужда от зимния си сън, пролетната умора може да замъгли нашето възприятие за красотата на този процес на преобразяване. За да преодолеем този период и да възстановим енергията си, можем да се обърнем към силата на присъствието в момента и към изцелителната сила на тишината.

Фокусът върху присъствието в момента ни позволява да изживеем всеки ден по-пълноценно, осъзнавайки красотата на простите неща, които често остават незабелязани. Съзнателното дишане, например, е прост, но изключително мощен инструмент, който можем да използваме по всяко време, за да се върнем в настоящето. Когато усетим, че умът ни броди между миналото и бъдещето, между умората и тревогите, няколко дълбоки и осъзнати вдишвания могат да ни помогнат да се центрираме отново и да намерим спокойствие във вътрешния си свят.

Силата на тишината пък ни предлага възможността да се свържем с вътрешния си глас и да намерим отговори на въпросите, които ни вълнуват. Японците използват концепцията икигай (ikigai), за да започват всеки ден с радост и намерение. В ежедневие, в което шумът и непрекъснатата заетост често ни поглъщат, отделянето на време за тишина става все по-ценно. Това може да бъде практика на медитация в уединение (15 минути са достатъчни, а статията Mindfulness може да даде допълнителни насоки), прекарване на време в природата, далеч от градския шум, или просто намиране на моменти през деня, когато изключваме всички устройства и оставаме насаме със себе си. Тишината ни учи на търпение и ни позволява да наблюдаваме вътрешните си процеси без да ги съдим.

Важно е да признаем, че истинската промяна и преодоляването на умората идват не от външни фактори, а от вътрешното ни състояние. Присъствието в момента и тишината ни показват пътя към самопознанието и самоприемането. Когато научим да ценим тези моменти на спокойствие и осъзнатост, ние откриваме източник на неизчерпаема енергия и вдъхновение в себе си, позовавайки се на собствената си статистика за успех и преодоляване на нежелани състояния. А това е най-голямата сила – да използваме собствените си налични ресурси.

Нека тази пролет бъде повратна точка, в която да се отдадем на изследването на тишината и на красотата на момента. По този начин не само ще преодолеем пролетната умора, но и ще открием по-дълбоко удовлетворение и радост в живота си, повече благосъстояние и wellbeing.

viber_image_2024-03-22_16-15-35-571

Живот без музика живот ли е?

Не мога без музика. Не, нямам проблем с тишината (дори имам статия, свързана с тишината https://daniela.bg/да-чуем-тишината/), а просто много обичам и предпочитам музика. Нямам музикални дадености, не свиря на инструмент, не мога да чета ноти, пея правилно, но нямам глас за пеене. А колко много песни знам! Искрено се възхищавам на хора, които имат всичко, което аз нямам. И двете ми деца четат ноти, синът ми е роден талант барабанист, а дъщеря ми ходеше на уроци по пиано и пее много добре – т.е.и двамата могат да четат ноти. Откъде излязоха тези таланти, не знам…

За мен музиката е вдъхновение, мотивация, почивка, настроение, красота, любов, емоция. Има музикални изпълнения, които до такава степен ме разчувстват, че ме разплакват. Има и такива, които ме вкарват в моята зона – онова супер продуктивно място, на което вдигам коефициента на полезно действие двойно и тройно. Когато пътувам, в самолета слушам музика. В хотелските стаи, в офиса, у дома, нямам минута без музика (освен, разбира се, по време на сън) – сутрин за настроение и тонус, вечер за отпускане и смяна на настройката, през деня за фокус и концентрация.

Музиката има множество благоприятни ефекти върху човека, които се проявяват в различни аспекти на физическото и психическото здраве. Ето някои от начините, по които музиката може положително да влияе на човека:

Намалява стреса и напрежението: Слушането на музика може да намали нивата на стрес в тялото, като понижава нивата на кортизола – хормон, свързан със стреса. Това е особено вярно за спокойни и релаксиращи музикални жанрове, но също така е валидно и за любимата ни музика, независимо от стила;

Подобрява настроението: Музиката може да стимулира производството на допамин, хормон на щастието, което помага за подобряване на настроението и усещането за цялостно благосъстояние – тема, на която съм посветила книгата „Управление на личностното развитие“;

Стимулира когнитивните функции: Слушането или практикуването на музика може да подобри паметта, вниманието и способността за решаване на проблеми. Музиката също така е свързана с увеличаване на интелектуалната гъвкавост;

Подобряване на съня: Музиката, особено тази с бавен темп и спокойни мелодии, може да подпомогне заспиването и подобряване на качеството на съня;

Облекчаване на болка: Музиката може да бъде ефективен начин за облекчаване на болка при различни състояния, включително хронична болка и болка след операции, чрез отвличане на вниманието и намаляване на стреса;

Подпомагане на физическото възстановяване: Слушането на музика по време на упражнения може да увеличи физическата издръжливост и мотивацията, като по този начин подобри общото физическо здраве и възстановяване;

Подобряване на социалните връзки и любовни отношения: Музиката често служи като средство за укрепване на социалните връзки и общността, като предлага общи теми за разговор и споделени преживявания, общ ритъм и настроение.

Въпреки че реакциите ни по отношения на музиката може да варират в зависимост от индивидуалните предпочитания и културни различия, общият консенсус е, че музиката има универсално благоприятно въздействие върху човешкото здраве и благополучие.

Като фен на Spotify, споделям някои любими playlists-и и се надявам да ви донесат хубаво настроение:

Feel Good Morning

iRelax Anywhere

Classical Focus

Soft Evening Lounge Mix

395425098_780043864132215_6471064454758376050_n

Да ти се чува гласът

От години работя с гласа си. Случва се да говоря по цял ден 4 дни от седмицата. Но освен лекциите и обученията, гласът ми трябва и за ежедневния мениджмънт, както и за викане по децата, ако се налага.

Как да имаме глас, който да се чува? Как да изработим такава тоналност, която да буди респект и доверие?

Никой от нас не се ражда научен. Преди 12-13 години, ако водех целодневно обучение или лекция, още в ранните следобедни часове гласът ми ставаше писклив, плитък, измъчен или дрезгав. И тогава си казах, че ако това е моето призвание, ако ще работя с гласа си, трябва да подходя професионално в усъвършенстването на гласа ми.

На всяко мое обучение казвам, че себепознанието е най-важно, защото само така човек установява най-правилната рецепта за себе си. Насърчавайки ви да търсите вашата най-правилна рецепта за силен, вдъхновяващ, издръжлив и респектиращ глас, ще споделя моята.

Първо се научих да дишам, използвайки диафрагмата – т.е. дълбоко, а това изискваше да забавя бързината на говорене. Няма как да говорим бързо и да дишаме дълбоко.

Научих се да отпускам коремната област, защото в стремежа си да държим корема плосък и стегнат, често точно така потискаме правилното дишане, а от там и плътността на гласа.

Изучих въздухопотокът и дихателната система на човека, за да знам от къде да извадя най-плътния и надежден глас – този, който не само се чува, но и се слуша с удоволствие.

Заставих се да спра газирани напитки преди изяви, както и всички видове цитрусови сокове – не само от кутия, но и фрешовете. Всички цитруси правят гърлото „боцкливо“ и след кратко време на говорене, гласът започва да изневерява.

Забраних си каквито и да било сухи храни преди обучения – солети, разни гризини и други пакетирани удобни храни. Трошичките полепват и ни карат да преглъщаме и да прочистваме гърлото си вместо да „изваждаме“ глас навън.

Отбелязвам си да правя паузи – за да дам шанс на публиката да асимилира казаното, за да си дам почивка и да отпия вода. Паузите са полезни и за мозъка, и за гласа, и за да подчертаем нещо важно и значимо в речта ни.

Напомням си да се хидратирам, защото най-важното нещо за силен и плътен глас е гърлото да не е сухо. Понякога, ако усетя неразположение, вземам обикновени лукчета или при индикация за нещо по-сериозно, винаги нося Трахизан.

Следвам правилата, описани в книгата на един от любимите ми автори – Чиро Импарато. Гласът на авторитета е син, гласът на доверието е зелен, гласът на приятелството е жълт, а гласът на страстта е червен.

И него, и други автори, цитирам в книгата ми „Комуникация НАвреме и НА място“, където в 3 от 6 глави се разглежда влиянието на гласа.

429687195_869487921854475_7764716870425687265_n

Честит 8-ми март!

Това сме ние – жените в нашето семейство.

Имам щастието да съм част от голямо семейство с много жени – майки, дъщери, сестри – всяка с нейните сили и слабости, всяка със своите смели начинания и всяка с личните си страхове. Цветни отвън, шарени отвътре, разнообразни типажи, но семейно свързани. С различни житейски пътища, но на една житейска карта в този живот.

Имам късмета да работя в екип, пълен със стойностни, умни, амбициозни, трудолюбиви и смели момичета.

Имам шанса да обучавам безброй групи, съставени предимно от жени – жадни за знание и търсещи по-дълбоко разбиране на теми и науки, изучаващи себе си и света.

Имам привилегията да бъда част от много житейски истории, споделени в дългогодишни приятелства и срещи „по женски“.

В Международния ден на жената, нека празнуваме женската душа, която е като безкраен океан – дълбока, тайнствена и пълна с неизследвани мистерии. Във всяка капка от този океан се крие сила, достойна за възхищение, която позволява на нас жените да се изправим срещу предизвикателствата с грация и упоритост. Тази сила не е само във физическото преодоляване, но и в способността ни да поддържаме светлина и надежда дори в най-тъмните моменти. Женската душа обгръща, утешава и вдъхновява, като създава безкрайно поле от възможности за любов, творчество и преобразяване.

Женската сила се проявява не само в способността ни да носим живот, но и в твърдостта и решителността да се борим за своите убеждения и мечти.

Нека бъдем извор на вдъхновение за всички около нас, демонстрирайки, че в уязвимостта често се крие най-голямата сила. Нека нашата енергия и страст са като пламъци, които осветяват пътя към равенство, любов и справедливост, правейки света по-добро място за живеене.

Честит празник, скъпи момичета, жени, дами!

technology-company

Баланс в отношенията между технологиите и човека. Колко помага и колко пречи AI (chat GPT) на бизнеса?

Нововъзникващите технологии имат потенциал да революционизират начина, по който работим. Те дори вече го променят толкова съществено, че лесно забравяме какво беше „някога“.

С подобрения като ChatGPT на OpenAI, дискусиите за въздействието на технологиите върху човешките ресурси стават все по-важни. За да процъфтяваме в едно бъдеще (а и настояще) на нововъзникващи технологии, организациите трябва да култивират култура, която е в съответствие с тези постижения. Немалка част от обучението ми по Corporate Governance премина в „прегръщане“ на технологиите – и като среда, в която се случваше, и като съдържание на обучението.

Примерите за това как технологиите помагат на една организация са много: от видеоконференции,  дистанционно гласуване и анкетиране, рационализиране на гласуването в бордови и други срещи за ефективно вземане на решения, до сигурно и безпроблемно сътрудничество при работа с документи и задълбочен анализ на данни.

Настоящата среда на усъвършенствани технологии се среща със сложната организационна динамика, подчертавайки критичната необходимост от ефективни процеси за управление на риска за дългосрочен успех. Организациите реагират на пазарните влияния, като използват технологиите за:

● рационализиране на процесите и отчитане на културните промени;

● повишаване на нивата на интегрирано съответствие в цялата организация;

● подобряване на управлението на данните;

● прилагане на симулационни кейсове, за да се помогне при определянето на организационните инициативи.

Изкуственият интелект е технологията, която вероятно ще има най-значително влияние върху организациите по света. Въпреки че точните му последици остават несигурни, очакванията са AI да се интегрира все повече в лидерските процеси и в управлението на организационните бордове.

Съвсем скоро срещнах мой познат, който работи на висока позиция в банковия сектор и когато заговорихме на тема скорострелното развитие на AI, той спонтанно възкликна „Обожавам AI! Толкова много ми помага в работата!“

AI може да анализира финансови отчети, пазарни тенденции и обратна връзка от клиенти, предоставяйки ценна информация на членовете на борда. Алгоритмите му могат да откриват модели и аномалии във финансовите данни, подпомагайки борда при бюджетиране, инвестиции и финансови стратегии.

AI може да помогне на бордовете при оценката на риска чрез анализиране на данни, идентификация на пробойни и заплахи, наблюдение на пазарните условия и регулаторните промени и предоставяне на ранни предупреждения.

AI също идва с различни предизвикателства и съображения, като например:

  • качество и надеждност на данните;
  • липса на прозрачност при вземането на решения;
  • потенциално изключване на човешките перспективи;
  • етични съображения (поверителност, сигурност, пристрастия и т.н.)

Намирането на правилния начин за използване и управление на нововъзникващите технологии е трудно. Организациите трябва да вземат предвид както краткосрочните, така и дългосрочните последствия и тяхното въздействие върху живота и ценностите на организацията. А образователния сектор няма друг избор, освен да тича в надпреварата, да признае силата и влиянието на технологичния напредък и да бърза с интеграцията на новостите в образователния процес.

240217_120446

За избора на университет и ролята на родителя в процеса

Дойде и този момент. Изборът на университет за сина ми Николай (набор 2006). Преди години си спестихме кандидатгимназиалната истерия като избрахме гимназия с прием още през есента на VII клас и имахме спокойствие и яснота. А избраната гимназия пък предостави на Ники много добра платформа за най-важното познание – това за себе си. Имам един спокоен тийнейджър, който има време за всичко – за учене, за състезания по дебати, за спорт, за помощ вкъщи, за ски с мен и за пътувания – на духа и на тялото.

В книгата ми „Управление на личностното развитие“ пиша за това, че само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота.

Предвид, че младият човек прекарва толкова много време от живота си в училище или в университета, образователната система трябва да способства именно за това най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи. Потенциалът на всеки индивид се проявява по различен начин, а откриването и развитието му е важно както за неговото благосъстояние и жизнен успех, така и изобщо за ефективността и здравето на всички социални организации и системи. На фона на трупащи се знания, теории и практики по предмети и дисциплини, рядко се достига до съществено познание за ключовите характеристики и таланти на личността: кое е това, което носи вдъхновение и разпалва вътрешната мотивация, кое храни физиката и психиката на точно този индивид с полезни елементи, кое е това, което осигурява развитие и прогрес в краткосрочен и дългосрочен порядък.

Щастлива майка съм, защото Ники е доста наясно какво НЕ ИСКА и от там пък си изясни КАКВО точно ИСКА. Ясно и категорично заяви, че не иска да учи в чужбина, защото не намира смисъл да изгражда контакти в държава, в която не планира да работи и живее. Да, светът вече е малък и всички ние работим с безброй националности, характери и култури. Наясно е, че не е роден за програмист или физик, но пък има невероятен поглед върху голямата картина, предприемаческо мислене, супер комбинативен мозък и услужлива памет. И остана категоричен, че първи избор е България и Американският университет в Благоевград. През последната година бях нащрек за евентуална промяна. Отчитайки, че човекът на новото време сменя средно 7-12 работни позиции и 5-8 професии в живота си, а какво остава за младежа в XII клас. Разбира се, имаме няколко „резервни“ варианта, но за него те са компромисни. Благословени са родителите, чиито деца са така наясно още от X клас.

Ученето в университет предоставя на младите хора множество възможности, но и редица проблеми. Наред с академичното обучение, студентите трябва да се научат да управляват ежедневния си живот, което често включва приспособяване към нов град или държава, развиване на нови взаимоотношения и приятелства, управление на нови отговорности като финанси и бюджети, избор на специализация и кариерна ориентация.  Образованието се превръща в нещо повече от набор от изолирани семестри; то се превръща в непрекъснато пътуване и учене през целия живот, като очакванията се простират във всички аспекти на това пътуване, а ролята на преподавателите е ключова – от образование, до създаване на възпитаници, чрез подкрепа и менторство, с грижа за благополучие и пълноценно включване в общността.

За много младежи този период се оказва разумен преход с напътствията и помощта на семейството и приятелите. От друга страна, възможно е някои студенти да нямат такава подкрепа и те често се възползват от подкрепата на университета, за да повишат себепознанието си, увереността си, да развият устойчивост и умения за справяне, да изберат правилната кариера, съобразена с техните амбиции, заложби и таланти.

Какво ще стане – не знаем. Има план, има действия, има информация, а информацията е сила. Това, което знам е, че моята роля като родител е да напътствам и подкрепям, да съветвам и да проучвам, но и да се вслушвам в неговия вътрешен глас (защото той знае по-добре от мен), да го оставя да направи собствените си избори, за които той самият ще носи отговорност. И да обичам. Майките са за това. 

viber_image_2024-02-13_17-43-39-636

Баланс в суматохата: подхранване на любовта между Трифон Зарезан и Свети Валентин

Ако за повечето хора празниците Трифон Зарезан и Свети Валентин са за тържествуване на виното и любовта, за мен те са повод за размисъл върху универсалното търсене на любов, връзка, свързаност и изконното желание за „ние“, типични за всички човешки същества.

В нашия безмилостен стремеж към успех и стабилност често се оказваме впримчени в мрежа от безкрайни задачи и ангажименти. Сред суматохата и стреса на съвременния живот, същността на любовта и връзката понякога може да се изплъзне между пръстите ни, изгубена в морето от крайни срокове и отговорности. И все пак любовта е тази, която остава нашето светилище, пристанище на топлина и обич, което ни поддържа през бурите в живота. Всичко е любов, нали? Специални дни като Свети Валентин и Трифон Зарезан стоят като морски фарове и ни напомнят за радостта и удовлетворението, които любовта носи в живота ни. Но как да почетем тези тържества, когато графиците ни се пукат по шевовете?

Днешният забързан свят не оставя много място за пауза. Нашето ежедневие е жонглиране между работа, лични проекти и постоянните известия от телефона. Сред тази вихрушка намирането на време за възпоменание на любовта – независимо дали чрез грандиозни жестове или прости признания – може да се усети по-скоро като допълнително напрежение, отколкото като радостен повод. Натискът да направим тези дни незабравими може да увеличи стреса, карайки ни да се чудим дали е възможно наистина да сме свързани с любимите си хора, до края на живота си.

Денят на Свети Валентин, със своята легендарна история на романтична любов ни кани да изразим най-дълбоките си чувства, често чрез подаръци, думи и време, прекарано заедно. Трифон Зарезан, макар и по-малко известен в световен мащаб, заема специално място в сърцата на българите, прославяйки съкровените традиции на винопроизводството и предвестника на пролетта. И двата дни по своята същност са празници на любовта, радостта и човешката връзка с природата и помежду си. Те ни напомнят за красотата на живота и колко е важно да поспрем за миг (или два), да си позволим пауза, за да се насладим на любовта, която ни заобикаля.

В този пост няма да давам идеи как да празнуваме тези два специални празника, но е важно да се отбележи, че даването на приоритет на качествено време не изисква големи планове. Особено, ако се стремим към това през цялата година, а не само в „специалните дни“. Изразяването на любов по малки начини може да бъде невероятно въздействащо – малки актове на доброта и обич говорят много, предавайки любов насред хаоса на живота.

Откритото общуване относно очакванията и желанията за тези специални дни гарантира, че и двамата партньори се чувстват ценени и разбрани. Става въпрос за намиране на златната среда, където същността на тези празненства се почита, дори и по опростен начин.

Ако все пак избирате да празнувате по най-специален начин, планирането напред е от решаващо значение. Маркирайте календара си, сложете напомняния (reminders) и може би дори делегирайте задачи, за да сте сигурни, че можете да посветите цялото си внимание на празнуването на любовта си без разсейване.

В крайна сметка силата на нашите взаимоотношения не се измерва с величието на нашите празници, а с искреността и обмислеността на нашите действия. Нека Свети Валентин и Трифон Зарезан не ни служат като източник на стрес, а като радостна възможност да потвърдим любовта и признателността си към онези, които осмислят живота ни. Сред суматохата на ежедневието нека помним, че любовта е тази, която ни крепи, любовта, която обогатява душите ни, и любовта, която заслужава да бъде празнувана днес и всеки ден.

Portrait of successful female executive manager with open hands gesture standing in front of her team in office hall and announce good news

Лидерска комуникация

Въпреки дигитализацията в почти всички бизнес направления, меките умения и уменията за комуникация продължават да са сред най-важните за настоящи и бъдещи лидери. Защо комуникацията на лидерите трябва да бъде на по-високо ниво? Ето няколко основни причини:

Яснота и насока: Лидерите трябва да комуникират ясно и ефективно, за да осигурят ясни насока и визия. Тази яснота помага за съгласуване на усилията на екипа с целите на организацията.

Вдъхновение и мотивация: Ефективната комуникация на лидера може да вдъхнови и мотивира служителите. Лидерите, които общуват с ентусиазъм и убеденост, могат да внушат тези чувства в своя екип, което води до повишаване на морала и продуктивността.

Изграждане на доверие: Комуникацията на високо ниво включва не само говорене, но и слушане. Лидерите, които слушат ефективно и бих добавила – чуват, могат да изградят доверие и връзка с екипа си, което е от решаващо значение за позитивна и продуктивна работна среда.

Вземане на решения: Лидерите често трябва да вземат трудни решения. Комуникирането на тези решения, заедно с обосновката зад тях, е от жизненоважно значение за осигуряване на разбиране и подкрепа от членовете на екипа.

Управление на кризи: Във времена на криза комуникационните умения на лидера стават още по-важни. Те трябва да общуват със спокойствие, яснота и увереност, за да водят своя екип през предизвикателни ситуации.

Управление на промените: Лидерите често са отговорни за стимулирането на промяната в организацията. Ефективната комуникация е от съществено значение за улесняване на тази промяна, за справяне с проблемите и за получаване на подкрепа.

Разрешаване на конфликти: Конфликтът е неизбежна част от междуличностните отношения. Комуникационни умения на високо ниво са необходими за ефективно и бързо разрешаване на конфликти. Лидерите трябва да са умели в разбирането на различни гледни точки и намирането на обща основа.

Изграждане на положителна култура: Лидерите задават тона на организационната култура. Чрез комуникацията си лидерите могат да насърчат култура на откритост, новаторство и уважение.

Глобални и разнообразни екипи: В днешния глобализиран свят лидерите често трябва да общуват отвъд културни и географски граници. Комуникационните умения на високо ниво са от съществено значение за ефективното управление на такива разнообразни екипи.

Управление на репутацията: Лидерите представят своята организация пред външния свят. Начинът, по който комуникират, може значително да повлияе на репутацията на организацията. По същество лидерската комуникация не е просто обмен на информация, а свързване с хора, вдъхновяване, насочване и изграждане на взаимоотношения, които са от съществено значение за ефективната работа в екип и успеха на организацията.

Ако искате да намерите отговор на въпроса „Как се постига?“, то обучението LEADERS Communication Masterclass е за Вас! Вижте повече за него ТУК.