Posts in category: Publicistic

Успехът е отговорност. Отговорността на желания, мечти, решения и последствията от тях. Какво сме избрали като стремеж, мечта или символ на успех, винаги си има цена. Важното е вложено и получено да са в благоприятно съотношение.

Как успехът ще повлияе на някого зависи до голяма степен колко мъдър е човек. Най-голямото престъпление е да остаряваме без да помъдряваме. Култивираното, мъдро его, ще понесе успеха с достойнство, ще извлече ползи, ще допринесе за благото на околните, ще получава, но и ще раздава. Некултивираното его ще се възгордее, ще „си повярва“, ще иска още и още – без наслада от постигнатото, без благодарност и без осъзнатост, че в живота всичко е обмен на получаване и даване.

Успехът е баланс и това, може би, е най-доброто му влияние върху човек.

В навечерието на 11-я рожден ден на дъщеря ми, си спомням каква мечта ми беше тя, през какво преминах, за да постигна този значим успех за мен и колко смисъл и какво удовлетворение ми донесе появата й, както и всеки ден от тези почти 11 години, през които сме заедно. Имам, разбира се, и много други успехи, които ми носят усещане за постижения, удовлетворения, сбъднати желания и радост от живота, но най-големите успехи са винаги много повече емоционално значими, отколкото материално.

Обичам да казвам „Готино е да си важен, но по-важно е да си готин“ и се старая непрестанно да следвам това мото. Ако успехът е важен, нека останем все пак и готини.

По традиция всяка година около рождения ми ден пиша. Получава се нещо като една своеобразна изповедалня, един анализ и рефлектиране върху каква бях преди година и в какво се превръщам след всичко случило се.

Годината между 42 и 43 беше година на полюси – с успешни върхове и емоционални дъна, със смърт и прераждане, с осъзнаване и разтърсване, с големи радости и дълбока скръб. Прекрачих прага на един друг портал на мъдростта. Започнах да виждам всичко по един много по-различен начин. И да не го виждам също, защото зрението ми се влоши. Борбата с двата излишни килограма е вече безсмислена, но борбата за поддържане на младостта ме направи доста по-близка с дерматолога ми.

Станах още по-близка и с децата ми. Да си млад родител (защото на 43 се усещам все още много млада) с големи деца, които са повече от самостоятелни за възрастта си, е безценно. Още по-безценни са дискусиите ни, времето прекарано заедно, споделените пътувания, преплитането на световете ни и взаимното учене. Всеки ден.

Изминалата година ме превърна в университетски професор, но се сдобих и с още една диплома – от университета за душата.

Пропътувах няколко континента, но най-дългото пътешествие се оказа онова в дебрите на душевността ми – от най-високите върхове на постиженията, до горчивата сол на мъртвото море. Все по-често мисля за душата, за смисъла на живота, за договора, който всеки от нас е подписал, идвайки на тази земя, в този живот, за тази Съдба. Мисля и за следата, която оставяме.

На 43 изразът “нищо не е на всяка цена” придобива още по-дълбок смисъл. На 43 ценя по различен начин всеки, който топли сърцето ми. И всеки, който е до мен, когато имам нужда, независимо какво му коства.

Налудничавите емоции, типични за младостта, но може би повече за незрелостта, стихват от онези си екстремални степени и дават място на умерена оценка на всички малки радости и точни мигове, които да запечатам завинаги в книгата на сърцето и в албума на душата. Все по-малко неща ме изненадват, но когато се случи изненада, я оценявам подобаващо.

През тази изминала година се убедих, че щастието НЕ обича тишината. Щастието иска да бъде споделено и изживяно. Достатъчна е тишината на тъгата. Дори любовите придобиха различен смисъл – на осъзнато приемане и на тиха благодарност, защото никой няма утре-то обещано. И защото “имал ли си любов, всичко си имал” … Така казваше татко.

Загубата на татко те прави много сам. И същевременно осъзнат за това колко не си сам – колко много приятели (от истинските), колко много близки (от искрените) и познати (от добрите), колко много роднини (и близки, и далечни) всъщност са до теб. Колко значими са семейството, силата на кръвната връзка и дългогодишните приятелства. Преглъщам сълзите или ги изплаквам, но знам, че има много, готови да поплачат с мен и да споделят тъгата.

В навечерието на 43 си подарих време – време за душата – време с децата, време за разходки в гората и за разходки по пясъка, време за ушиване на един символичен гоблен, време за мисли, пътувания, спомени, снимки, изгреви и залези. Енергията на децата и енергията на гората много си приличат по това, че те оставят зареден и обновен. В техния свят няма тъга или негативни емоции за дълго. Всичко минава и заминава само след няколко мига. Защото от позицията на младостта, минутите и часовете се измерват с друг часовник.

43 е един символичен път на преображение. Сбор 7. Седем е числото, което Питагор асоциира с мъдростта, с трансформацията, с връзката с духовното и мистичното.  Седем са се считали планетите от слънчевата система, седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата. Според Свещеното писание седем е съвършеното число. То управлява времето и пространството. В Египет седем е символ на вечния живот, числото на бог Озирис. В Християнството седем е символ на сътворението. Седем е олицетворение на висшия смисъл на нещата, на духовното преобразяване и медитация.

Пожелавам си да се доближавам все повече до този висш смисъл на нещата, да се преобразявам в по-добрата ми версия и да помъдрявам.

Уча се всеки ден на търпение – най-вече към себе си.

Уча се на толерантност, разбиране и приемане на всеки, с който Съдбата ме среща, такъв какъвто е – с неговите си уроци и с тези, на които взаимно ще се учим.

Припомням си да се моля за здраве и да благодаря за всичката любов, с която животът ме среща и награждава.

Обещавам си да продължавам да се раздавам.

Напомням си да се усмихвам.

Попивам всяка гледка, цвят и красота.

И продължавам да вярвам в магията и чудесата на света.

Мисля, че смело мога да кажа, че съм закърмена със спорт. Още на 6-годишна възраст ме записаха на тенис на корт – малко на шега, с основна цел да не ставам пълничка и да се движа. Пак на шега, следващите 14 години минаха по тенис кортовете из страната и чужбина, по тренировки, състезания и както се казва – цял един живот в програма.

Онзи цитат на популярния автор от Шри Ланка – Thisuri Wanniarachchi, която дори не е била професионален тенис състезател, е показателен за някои от уроците, на които тенисът те учи за цял живот: “Tennis taught me to take chances, to take life as it comes. To hit every ball that comes to me no matter how hard it looks, to give it my best shot.”

Аз и тенисът бяхме в love-hate (любов и омраза) връзка. Имаше дни на върха, имаше моменти на такава неприязън, че едва хващах ракетата. Със сигурност много други спортисти, избрали за професия даден спорт през определена част от живота си, могат да се припознаят и знаят какво имам предвид. На моите 20 всичко приключи. Здравословни проблеми, емоционални причини и няколко операции сложиха край на тази връзка.

Днес, 23 години по-късно, нещо трябва да се спортува. И то редовно. А предвид възрастта ми и старите ми травми – по възможност с любов, посветеност, с усмивка, бавно и дълго. Земното притегляне се оказва много силно и дърпа надолу всичко, което не му противодейства.

Преподавам Мениджмънт и винаги казвам на студентите “Нищо не можете да управлявате, ако не можете да управлявате собственото си тяло. Няма как да управляваш хора и процеси, ако не можеш да управляваш себе си.” Тялото иска движение и потене, мускулите искат тренировка, ставите искат смазване, а травмите… колкото и да е странно, и те искат раздвижване. Многото пътувания не са извинителна бележка, а повод за още повече дисциплина. Травми всички имаме – има лекари за всичко.

Отговорността към болката и собственото здраве също е важна. Има много хора, които попадат в ролята на „жертва“ на болежките си и се обездвижват тотално. А всеки физиотерапевт, всеки опитен спортист и всеки остаряващ осъзнато знае, че обездвижването е най-големият провокатор на болка от стари травми, а също и чест причинител на нови. Всички лекари, при които съм ходила на консултации за моите износени коленни стави казват едно и също – движение, движение, движение. Имам си аптечка за спешни случаи, но най-добрите лекарства си остават разходките в гората и редовният пилатес.

Изкушенията за вкуса и апетита са много и навсякъде – нова държава, нова култура, “хайде и това да опитам, че може да не дойда пак”, “ох, днес ми е едно такова мързеливо”, “дали да не остане за утре”, “нали кантарът е ок” – са някои от честите “пазарлъци”, които водим със себе си. Немалко апликации са в помощ на мързеливите или недостатъчно дисциплинираните – напомнят с аларми, приканват към 10, 20 или повече дневни предизвикателства, напомнят за пиенето на вода, броят калории и какво ли не.Но аз знам – извиненията са вътре в мен, мотивацията също. За да се мотивирам визуализирам моето силно, здраво и красиво „аз“, вдъхновявам се да бъда пример за децата ми и за хората около мен.

Но най-вече запазвам фокус върху най-важното – аз да владея тялото ми, а не то мен. Бъркам в дълбокото, в тенис миналото и вадя воля, мотивация, сила, вдъхновение, амбиция и се движа – йога, пилатес, дълги hiking преходи, разтягане, плажни разходки, плажен тенис, нещо. Обличам клина, вадя постелката, включвам Asana Rebel, Spotify, BetterMe или YouTube и извинения няма. Болките са по-малко, силата и енергията са повече. Ставам, сядам и се движа пъргаво и уверено. Разбира се, има дни, в които просто не се получава. Има други, в които нямам толкова време или сили, колкото ми се иска. Но се вглеждам в тези, през които успявам. И си благодаря. И то, тялото ми, също ми благодари.

Те са вече 100. Може би повече. Но в никакъв случай по-малко. За 10 интензивни години (броя тези след раждането на дъщеря ми и активизирането ми в кариерен план) хронологията показва 100 срещи с групи – хиляди хора от различни индустрии, бизнеси, поколения, националности, позиции и житейски статус. Всяка група има своята динамика и оставя своята следа не само в кариерата ми на обучител, но и в душата ми. Всяка група е била в ума ми седмици преди и след обучението.

Всички тези хора са били част от живота ми – за часове или дни ние сме общували и сме обменяли опит, ценности, цели, стремежи, желания за промяна и стратегии как да я постигнем. Всички те са разкрили слабостите си или незнанието си в дадена област, за да можем заедно да превърнем слабостите в предимства, а незнанието в убедително и уверено (по)знание в областта на обучение. А области много – целият спектър на вербална, невербална и дигитална комуникация, бизнес етикет, международен протокол, презентационни умения, личностно развитие, етика и морал, коучинг, и др.

Някои обучения ще помня завинаги – например обучението на тема Body Language, което направихме в София, в Градската баня със съдействието на мои студенти тогава. Събраха се 100 човека – абсолютно неочаквано – млади, готини, жадни за знания; дойдоха посред зима, стояха прави няколко часа, участваха активно, беше невероятно! И много други такива надъхващи, феноменални, паметни срещи и спомени…Смисълът на всичките ми обучения е да оставят следа, да доведат до размисъл и всеки да намери своя смисъл.

Най-голямото признание е, когато участниците си тръгнат освен с пакет от знания, и с желание за себеусъвършенстване и нарастващо любопитство към темата.

Но най-голяма радост ми носи всяко “благодаря”.И затова аз ви поднасям най-искрено моето огромно БЛАГОДАРЯ – за доверието и за избора да споделим най-ценното си – времето в този кратък, но много интересен живот, в който сме се срещнали!

И преди години, когато започнах да се занимавам с НЛП (невро-лингвистично програмиране) и коучинг ме питаха, и съвсем скоро отново ми зададоха въпроса „Какво е коучинг?“.

В помощ на питащите и в търсене на отговори на човешки език, се допитах до мои колеги, с които работим заедно като преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси, но са и експерти в областта на коучинга, както и до моя мастър и сертифициращ обучител по НЛП и коучинг:

проф. д-р Теодора Лазарова (психолог, преподавател, HR специалист, коуч)

доц. д-р Виктория Гацова (психолог, преподавател, коуч)

Никола Димитров (треньор, коуч, преподавател)

Мастър NLP Ewan Mochrie (мастър НЛП, коучинг, хипнотерапия, обучител)

По-долу представям техните и собствените ми разсъждения за това какво е коучинг, за какво може да бъде полезен, какъв е процесът и защо.

Теодора Лазарова

Коучингът е високо ефективен процес, чрез който дадено лице е подкрепено от своя инструктор да постигне конкретна лична цел или определен резултат в професионален аспект. Коучът работи с вътрешните ограничения и съпротиви на личността, като целта е да се отключи потенциалът на хората и да се максимизират постигнатите резултати. Освен на личностно ниво, коучингът се прилага успешно и в бизнес организации. Коучинг процесът не е нито консултиране, нито психотерапевтичен метод, акцентът се оставя върху наличните ресурси на личността или бизнес организацията, като се изготвят цели и план на действие и се търси отговор на въпроса КАК да използвам това, което вече знам и познавам.

Коучинг процесът е не просто необходим в съвременните динамични бизнес организации, но въвеждането му подобрява представянето на служителите, което води до по-висока организационна ефективност и по-добри резултати. Някои от зоните на развитие, които се повлияват изключително добре от коучинг техниките и практиките са адаптация на моделите за справяне в предизвикателни ситуации, развиване на нови знания и умения, изграждане на техники за разрешаване на конфликти както и умения за целеполагане. Ефективният коуч следва да развие набор от личностни умения, сред които умение за активно слушане, наблюдение и анализ на конкретна ситуация, отлични комуникативни умения, търпение, гъвкавост и не последно място – емпатия, за да разбере по-добре чувствата и нуждите на другите.

Виктория Гацова

През последните години все по-често във видеа в социалните медии или в телевизионни предавания чуваме някой да се представя като лайф или бизнес коуч. Звучи модерно, очевидно е нещо, което е в крак със съвременните тенденции, но какво всъщност е коучингът?

            Коучингът е процес на пълноценно общуване между клиент и коуч, като основната цел е клиентът да получи подкрепа при осъзнаването, формулирането и постигането на своите цели. Той може да е ориентиран както към личностното развитие на клиента, така и към развитието на висши мениджъри (лидери) или на екипи в организацията. С помощта на коучинга мениджърът би могъл да се научи да управлява ефективно професионалния стрес, да намира здравословния баланс между работата и личния живот, да се научи да разпределя правилно задачите, да делегира отговорности, да усъвършенства комуникационните си умения и т.н.

Казано накратко, коучингът е механизъм, чрез който една личност, един мениджър или един екип в организацията с помощта на професионалист (коуч) успяват да се придвижат от място на неудовлетвореност, на което се намират в момента, до място, на което искат да отидат, за да се чувстват пълноценни.

Никола Димитров

Коучингът е процес, чрез който всеки добре обучен човек може да подкрепи друг човек или група хора като му/им помогне да осъзнаят текущото си състояние, да дефинират бъдещи желания и чрез един взаимен диалог да положат ясни цели, да преодолеят вътрешни или външни бариери и да начертаят конкретен план за реализация. Може да кажем, че коучинг не е само техника, но и изкуство, което помага на хората да подобряват личното си и професионалното си представяне, да откриват и развиват нови и полезни умения, да подобряват взаимоотношенията си и най-вече да заложат в себе си една култура на постоянно самоусъвършенстване.

Един професионален коуч или човек владеещ коучинг техники (например мениджър или тийм лидер) ползва различни инструменти, техники и видове въпроси, за да помогне на отсрещната страна да открие скрит потенциал, да решава проблеми и да взема осъзнати и добре премерени решения.

Коучингът често се бърка с терапия, но е важно да се уточни, че за разлика от терапията, където стремежът е да бъдат излекувани минали емоционални казуси и психологически предизвикателства или травми, коучингът е насочен към полагане и постигане на бъдещи цели и развитие на нови умения.

Една от най-важните предпоставки за успешно прилагане на коучинг е умението да не се осъжда отсрещната страна и да не налага собствено мнение. Коучът служи като катализатор за откриване на потенциални решения. Истинските коучове са смирени хора с добро сърце и силна ценностна система. Общуването с тях носи успокоение, помага да се подредят мислите и приоритетите и води до вдъхновение за покоряване на все по-високи върхове. Коучингът е призвание и начин на живот, а не просто един сертификат за успешно преминат курс и техника за постигане на лични средства. За съжаление, като всяка техника и умения, коучингът може да навреди на хората, ако не се прилага с добри намерения и правилен подход. От друга страна, ако попаднете на наистина добър коуч, той може да промени живота ви завинаги, да ви помогне и вие самите да се превърнете в агент на промяната за хората около вас.

Ewan Mochrie

Коучингът помага на хората да преодоляват предизвикателствата в живота и да израснат повече от това, което са, като станат по-добра версия на себе си. И така, какво е това и как работи. Обучението е свързано с трансфер на умения или знания. Менторът е по-опитен човек, който споделя своята мъдрост с по-малко опитен. Коучингът е свързан с насочването на клиента да намери решения и идеи за себе си. Коучът е експерт в личностното развитие и процеса на постигане. Клиентът е експерт в собствения си живот, своята история, своето предизвикателство или своята цел. Или казано по друг начин, клиентът е експерт в „какво“, а коучът е експерт в „как“. Подобряването на представянето в живота е свързано с максимизиране на собствения ви потенциал, като същевременно минимизирате всякакви намеси. Независимо дали тази намеса е от вашия собствен съзнателен или несъзнателен ум, или някакви външни фактори. Коучът помага на клиента да направи това.

Основните умения, притежавани от коуч, са слушане, задаване на въпроси и преформулиране. Преформулирането е способността да се разглеждат ситуации или идеи от различна гледна точка. Изисква се гъвкавост на мисленето. Треньорите са любопитни за своите клиенти. Това любопитство ги кара да задават търсещи въпроси и често, чрез обмисляне на тези въпроси клиентите ще създадат прозрения, които не са успели да разберат сами. Има много варианти по общата тема на коучинга, но най-общо коучът трябва да разбере какво иска да постигне клиентът; как ще разберат, когато имат това; как клиентът е стигнал до мястото, където е сега; как работи сега; какви способности и възможности за избор имат; и доколко са мотивирани да предприемат действия за подобряване на положението си. Веднъж научени, коучинг умения могат да се използват неофициално, за да се помогне на колеги в работата, на приятели и семейство. Ученето и растежът никога не свършват.

Даниела Илиева

За мен коучингът е отговорност. Отговорност към себе си, към клиента, към средата, в която живеем, отговорност към промяната, която е необходима на човека, общността и обществото като цяло.

Коучингът е един от бързорезултатните механизми, чрез които можем да поемем отговорност и да я носим с повече лекота – използвайки коучинг експерт по пътя на личностното ни усъвършенстване, в търсенето и намирането на смисъл, в справянето с позитивите и негативите, с които ежедневието неизбежно ни среща.

Процесът на коучинг се определя като взаимоотношения между двама души с цел развитие – между сертифициран, обучен, лицензиран коуч и клиент.

Коучинг експертът (аз) съдейства на клиента (вас) да развива своите способности, да изпълнява целите и желанията си и продуктивно да постига успехи.

Ще спомогна за тази ваша промяна чрез вербална и невербална комуникация (въпроси, размисли, обяснения, метафори, задачи, насоки, упражнения и др.). Ще се стремим да улесним развитието ви както в образователен и професионален, така и в личен план. Аз ще инициирам и улесня желаната от вас промяна, ще ви предизвиквам, ще ви обучавам, ще подбирам и ще ви задавам смислени въпроси, ще ви мотивирам, ще подбуждам размисли, ще обяснявам, ще ви поставям задачи, ще събуждам любопитството ви, ще ви предизвиквам, ще ви стимулирам, ще ви подкрепям и окуражавам да изразявате себе си. 

Видовете коучинг са:

– Житейски коучинг;

– Коучинг в отношенията; 

– Бизнес коучинг;

– Спортен коучинг; 

– Работен коучинг.

Коучингът може да помогне на вас или членовете на вашата организация за следните проблеми:

• Справяне с промени;
• Приспособимост;
• Справяне с гнева;
• Професионално развитие;
• Смяна на работна позиция;
• Проблеми с обвързването;
• Комуникиране на емоциите;
• Проблеми с комуникацията;
• Организационно/бизнес или личностно ориентиране;
• Конфликти и справяне с конфликти;
• Културни различия;
• Взимане на решения;
• Емоционална интелигентност;
• Чувство на изоставяне или самота;
• Междуполова комуникация;
• Избор на работа;
• Прецизност на езика и изказа;
• Лидерски умения;
• Проблеми със запаметяването;
• Медиация;
• Личностно усъвършенстване;
• Мотивиране (на себе си или на другите);
• Умения за преговори;
• Нервност;
• Организационни проблеми;
• Подобряване на професионалното представян;е
• Лична организация;
• Презентационни умения;
• Склонност към отлагане, планиране на проекти;
• Проблеми с взаимоотношенията;
• Проблеми със заемана роля;
• Проблеми със самочувствието;
• Социални умения;
• Сценична треска или негативни емоции;
• Справяне със стреса;
• Тревожност при полагане на тестове;
• Управление на времето;
• Баланс между работата и личния живот;
• И др. 

Коучинг техниките са приложими в абсолютно всяка сфера от живота ни и ни предоставят време във времето, понякога ни спасяват ни от нас самите и осветляват пътя към по-добрата ни версия.

Как да се запази връзката с партньорите, клиентите и тези, на които предоставяме стоки или услуги, в сезона на отпуските, е важен въпрос за всяка организация.

Част от инструментите, които бихме могли да използваме са:

Автоматизирани средства за комуникация

Инвестицията в автоматизирани системи за електронна поща, чатботове или автоматизирани отговори, които могат да отговарят на често зададени въпроси или да предоставят информация за продуктите и услугите, са възможни за по-големи организации и са инвестиция, която следва да се направи своевременно, да бъде тествана и надеждна. Така би могъл да се осигури непрекъснат контакт с клиентите, дори когато няма налични членове на екипа.

Уведомителни съобщения до клиентите

Бих искала да знам, когато личният ми банкер или някой друг, на когото разчитам, излиза в обичаен или по-дълъг отпуск. Известието до клиентите, с което се съобщава за отсъствие и възможност за получаване на отговори от някой друг (номер на телефона или имейл адрес на друг служител, който може да помогне), е добре приет начин за алтернативно свързване с организацията.

Дефиниране на ясни срокове за отговор

Времето е най-ценната валута, а понякога дни или часове могат да бъдат решаващи за запазване на отношенията с клиента. Ако организацията има различни работни дни и часове по време на отпускарския сезон, това трябва да бъде уточнено ясно в съобщението до клиентите. Яснотата кога (реално) могат да очакват отговор от страна на организацията помага за установяване на реалистични очаквания и намалява евентуалното неудовлетворение.

Достъп до информация и възможност за самообслужване

Осигуряването на достъп до полезна информация и ресурси, които могат да решат въпроси или проблеми на клиентите, без да се налага да се свързват директно с членове на организацията, е полезно целогодишно. Стига организацията да може да си го позволи, това може да включва онлайн база от знания, често задавани въпроси, насоки за самообслужване или секция FAQ (Frequently Asked Questions).

Социални медии и сайтове

Активната поддръжка на сайта и на профилите в социалните медии, както и редовната актуализация на уебсайта с информация за продуктите, услугите и търсенето на организацията, са безценен инструмент през цялата година. А по време на сезона за почивка, още повече.

Изграждане на екип за спешни случаи

Ако е възможно, може да се създаде екип от служители, които могат да реагират на спешни ситуации или по въпроси, които изискват незабавно внимание. Разбира се, на база ясни инструкции и подготвеност как да постъпват в случай на необходимост.

В заключение, за да почиваме наистина, нека бъдем честни, коректни, навреме и на място в името на добрия имидж и успешната работа на организацията. Особено в сезона на отпуските.

През есента на 2023 предстои ежегодния тиймбилдинг на Фондация „Право и Интернет“. Малък екип, предимно от нови хора, повечето млади (около 30-годишна възраст). През годините сме минали през разнообразие от дестинации, локации и интеракции – на море, в планината, на язовир, в спа хотел, в хотел тип хижа; посещавали сме пещери, местности, високи точки, правили сме походи, и винаги сме имали задължителен фокус върху хубава храна и напитки.

Сега, когато планирам поредния тиймбилдинг, използвах опцията “Обади се на приятел” и проверих чрез близки, познати и колеги актуалните места, модерните занимания и тренди полезностите. Социалните мрежи също помагат, защото от там виждам идеи или просто напомняне, че някой накъде наскоро е организирал подобно събитие. А няма нищо по-ценно от актуалната информация. Самата аз често съм канена като гост-лектор или обучител на тиймбилдинги на различни малки и големи организации и компании.

Разбира се, за нашия, както и за всеки тиймбилдинг, трябва да се съобразят много неща – екипът ни е малък (12-13 човека), работата ни е основно на бюро, но и свързана с немалко пътувания в чужбина, хората са принципно сплотени, но за някои  от тях този тиймбилдинг ще бъде първият с точно този екип. Избягваме предходни места, за да осигурим разнообразие. Избягваме състезателни дейности, тъй като биха били неприсъщи за нас.

Времето

Единственото ни възможно време, когато можем всички да се съберем (без отпуски и служебни пътувания) е в края на октомври. Морето веднага отпада като опция, поради сезона и многото километри. По-добре за хората е да пътуват по-кратко и да се насладят на избраното място за по-дълго. Рисковете с времето тогава, изискват да изберем място, което ще ни “спаси” от дъждовно или студено време.

НО какво ще правим и с какво ще запълним дните и вечерите е дори по-важно от дестинацията. Много често се поставя фокус върху храната и напитките, но според времето и бюджетът, може да се заложат дейности, водещи до полезности. Ако искам да привлека някой външен за организацията гост-лектор, трябва да го направя навреме. Календарите на заетите хора бързо се пълнят.

Сред изборите за дейности са:

• Icebraking дейности: кратки интерактивни упражнения или игри, които помагат на членовете на екипа да се опознаят, да разчупят леда и да създадат комфортна атмосфера;

• Активности за изграждане на доверие: дейности, насочени към изграждане на доверие и подобряване на междуличностните отношения в екипа. Примерите включват падане назад в ръцете на колегите на доверие, писти с препятствия със завързани очи или други игри за изграждане на екип, които изискват сътрудничество и разчитане на другите;

• Дейности за решаване на проблеми: упражнения, които насърчават работата в екип и сътрудничеството за решаване на сложни проблеми или предизвикателства. Те насърчават критичното мислене, вземането на решения и ефективните комуникационни умения в екипа;

• Комуникационни игри: игри, които имат за цел да подобрят вербалната и невербалната комуникация между членовете на екипа. Примерите включват играта на развален телефон, където съобщение се предава от един човек на друг, или дейности, които се фокусират върху активно слушане и ефективни комуникационни техники;

• Оценки на личността и силните страни: личностни тестове, като индикатора за типа на Майерс-Бригс (MBTI) или оценката DISC, могат да помогнат на членовете на екипа да придобият самосъзнание и да разберат взаимно силните страни, предпочитанията и стиловете на работа. В моите обучения използвам един специално разработен тест, който е много забавен за правене, всички с нетърпение очакват разчитането на резултатите, а знанието и разбирането от теста се прилагат дълго във времето във всяка област от живота;

• Работилници или ритрийти за изграждане на екип: такива събития предоставят специално време за членовете на екипа да участват в различни дейности, упражнения и дискусии за изграждане на екип. Семинарите могат да се фокусират върху конкретни аспекти като разрешаване на конфликти, развитие на лидерство или поставяне на цели. Точно на такъв тип семинари, невинаги е удачно лидерът/ ръководителят да присъства, защото има риск служителите да не могат да се отпуснат достатъчно в присъствието му/й;

• Приключенски дейности на открито: могат да са въжени трасета, отборни спортове или предизвикателства на открито, които изискват сътрудничество, решаване на проблеми и изграждане на доверие. Тези дейности често предоставят възможности на членовете на екипа да излязат от зоните си на комфорт и да се сближат в различна среда;

Преди да избера програма, си напомням непрестанно основните условия за успешен тиймбилдинг:

• Ангажираност и участие: всички членове на екипа трябва да бъдат ангажирани и активно да участват в заниманията. Ангажираността на участници ги прави по-склонни да се отпуснат, да се ангажират със задачите и да се включат в процеса на екипно сътрудничество.

• Ясни цели и целеви резултати: какво искаме да постигнем и как ще знаем дали сме го постигнали. В нашия случай искаме новите хора да се почувстват още повече част от екипа, искаме да създадем среда за споделяне и по-добро опознаване в неформална и различна среда.

• Лидерство и подкрепа: моята роля на лидер и фасилитатор, както и на човек, който да поеме ръководството на този процес и да осигури необходимата подкрепа, дава на хората ми усещане за грижа и внимание. Лидерът трябва да бъде добър комуникатор, да има умения за водене и да бъде способен да посрещне нуждите и предизвикателствата на екипа. НО, лидерът трябва да знае също кога да отсъства. Ако е планирано обучение или друг тип лекция за екипа, невинаги е удачно лидерът да присъства на нея, защото само така може да се осигури безопасна среда за споделяне между останалите участниците, а също и изграждане на екипни качества, за които лидерът е избрал да се работи.

• Открита комуникация: Отворената и ефективна комуникация е от съществено значение за всеки тийм билдинг. Всички членове на екипа трябва да се чувстват свободни да споделят мнения, идеи и предложения и да бъдат изслушани. Това помага за създаване на доверие, разбиране и сътрудничество.

• Последователност и системен подход: Тийм билдингът не е еднократна активност, а дългосрочен процес и инвестиция в хората от екипа за изграждане на доверие и екипно взаимодействие. За да се постигне и поддържа успешен екипен дух, различни тийм билдинг занимания трябва да бъдат планирани редовно и систематично през цялата година, а не само като еднократен акт на внимание към екипа. Неведнъж сме споделяли наши мини такива дейности – арт терапия рисуване с пръсти, рисуване върху керамични съдове, събирания с или без поводи, отразяване на годишнини и успехи.

Дали един тиймбилдинг е бил успешен, само времето може да покаже. Резултатите не са като оценка от тест с добър 4 или отличен 6. Трябва време. Всички търсим онези “аха” моменти, в които нещо клика и една група от хора се превръща в екип!

По-дълги дни, по-слънчево време – как да запазим работната мотивация през летния сезон

Дълги дни и къси нощи, слънчево време, пълен събитиен календар, изкушения и задължения – типичен юни.

Как да се справим с всичко това, особено когато сезонът на отпуските наближава? Мотивацията е това, което ни кара да се движим напред, по пътя, който сме избрали, към целите, които сме си поставили. Това изречение е важно, защото съдържа цялата отговорност на всеки един от нас – не само изборите, които правим, а и отговорността, която произлиза от тях.

Гледайки календара ми, наистина месец юни е изключително натоварен – семестърът в университета приключва, срещите по проекти и служебните пътувания се сгъстяват, преди юли и август да ни изпратят по почивки и ваканции, немалко компании искат обучения точно през юни, а програмата на децата прави всичко още по-натоварено – концерти, церемонии, посрещане, изпращане, лагери и съчетания.

През годините съм изградила една “система за справяне”, която включва следните елементи:

• Слагам всичко в календара на момента, в който възникне. Иначе съществува риск да забравя и да “потъне”;
• Планирам, оглеждам седмичния график, но се старая да живея “ден за ден”. Иначе се напрягам от многото неща, а времето и опитът са доказали, че и най-натоварените дни някак се разтоварват, а и най-спокойните дни могат да станат свръх натоварени;
• Преценявам поканите, които получавам. Да, много ми се иска на всичко да отида, нявсякъде да откликна, всяка конференция и парти да посетя, но осъзнавам, че енергията, с която разполагам, не е безкрайна и имам нужда от recharge – у дома, с децата и куче Ралф, чрез готварство, градинарство, филм, книги, на терасата със залеза, или просто в почивка и достатъчно сън. Дори и децата ми знаят, че ако мама не е добре, никой и нищо не е добре;
• Приоритизирам – от най-важното до най-маловажното. Тържествата на децата са нещото, което няма как да се повтори, така че винаги са с приоритет, но… случва се предварително поет ангажимент да затрудни участието ми в нещо толкова важно. Така например, поет преди 4 месеца ангажимент за 4-часово обучение, ще попречи да присъствам на тържеството по случай завършването на 4-ти клас на дъщеря ми. Училището обяви твърде късно точния час, а аз не мога да бъда на две места едновременно, независимо старанието и желанието ми;
• Търся и моля за помощ. Роднини, колеги, приятели – когато за каквото се налага. Например майка ми и сестра ми ще присъстват на пропуснатото тържество, а аз ще се справя с каквото трябва. На дъщеря ми (10.5г.) обяснявам честно и коректно цялата ситуация, както и цената на професионализма. Разбира се, ситуацията е изключение, затова и следващото ми правило: Не се самобичувам. Правя каквото трябва и каквото мога, стараейки се да го направя по най-добрия възможен начин и гледам позитивно на всяка ситуация;
• Доверявам се на личната ми статистика. А тя е, че по един или друг начин, винаги се справям;
• Приемам осъзнато изборите си. Нося отговорността за решенията ми, намирам смисъл и съм щастлива с всичко, което правя. Миг на неудовлетворение би трябвало да е сигнал за необходимост от промяна.

В заключение няколко думи за размисъл: избор, отговорност, щастие, баланс, удовлетворение, смисъл, радост, миг, благосъстояние.