272276274_10160172727726119_7616206413781650765_n

Силата на моментите

Човешкият живот е безкрайно променлив, но ние сме склонни да помним най-добрия или най-лошия момент от преживяването, както и последния момент. Забравяме останалото. Специалните моменти са само минути от стотици хиляди часове опит.

Според авторите на една от най-популярните книги в Amazon – The Power of Moments от Chip и Dan Heath[1], нашите най-запомнящи се положителни моменти са доминирани от четири елемента: въздигане, прозрение, гордост и свързаност.  Ако осмислим и търсим осъзнато тези елементи, бихме могли да създаваме повече важни и запомнящи се моменти в живота ни.

Книгата се задълбочава в завладяващите мистерии на опита: защо сме склонни да помним най-добрия или най-лошия момент от преживяването, както и последния момент, а забравяме останалото. Защо се чувстваме най-удобно, когато нещата са сигурни, но се чувстваме най-живи, когато не са.  И защо нашите най-ценни спомени са групирани в кратък период от нашата младост.

Важно е да разберем, че са ни необходими специални моменти.  Трябва да се научим да “мислим в моменти” и да забелязваме поводите, които са достойни за инвестиция”, въпреки че навикът „забелязване на моменти“, може да изглежда неестествен.  В работните процеси обикновено сме погълнати от цели и времето има смисъл само доколкото изяснява или измерва нашите цели.  Целта е нещото. 

Но за всяко отделно човешко същество моментите са нещото. 

Моментите са това, което помним и което ценим. 

Със сигурност можем да отпразнуваме постигането на цел, като завършване на маратон или привличане на важен клиент, но постижението се вгражда в един момент.  Всяка култура има установен набор от големи моменти: рожден ден, сватба, дипломиране, празнични тържества, както и погребални ритуали и политически традиции.  И за всяка култура, тези големи моменти изглеждат „естествени“.  Но всеки един от тях е измислен, за да придаде форма на времето. Докато „мисленето в моменти“ е да разпознаем къде прозата на живота се нуждае от препинателни знаци – една запетая като индикация за “поспри за мига”, една точка за осъзнато потапяне с всички сетива в даден миг, една въпросителна като шанс за прозрение, една удивителна за моменти на възхищение.

И тази книга, и други проучвания доказват, че кратките преживявания могат да променят животи и че много от определящите моменти в живота ни са резултат от случайност или късмет. Някои моменти са много по-значими от други, но често специалните, запомнящите се моменти, са простите кратки преживявания, които са едновременно паметни и значими. И ние можем да ги създаваме сами извън сферата на късмета или влиянието на случайностите.

Благодаря ви за моментите заедно през 2022-ра. Пожелавам ви много запомнящи се моменти през 2023-та – създадени специално от вас и специално за вас!


[1] The Power of Moments: Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact: Heath, Chip, Heath, Dan: 9781501147760: Amazon.com: Books

MPT-Coporate-Events_Best-staff-Christmas-party-ideas-03

Коледните празненства – шанс да блеснете или да се изчервите от срам

Краят на 2022 г. и посрещането на 2023 г. ще бъдат белязани от новото „нормално“, а именно БЕЗ анти-Ковид мерки. Очаква се да има повече свобода, повече целувки и прегръдки, както и повече партита и купони. Декември традиционно е месецът на фирмените партита и тържества, на които се събират дори хибридно и онлайн работещите.

Дори и да сме позабравили dress code правилата или уменията ни за „купонясване“ да са занемарени, точно сега, точно през декември 2022 г., е времето да освежим с присъствието си празненствата. Да извадим коледните цветове – зелено, червено, златисто, сребристо, но без прекаляване. Твърде късо, твърде неформално, както и твърде формално, са все крайности, с които няма да оставим добро впечатление.

Балансът в цялостния облик е важен особено по време на коледните празници. Никога не е късно човек да стане за смях, така че нека не правим Коледа 2022 паметна по този начин.

Коледните коктейлни събития са богати на коктейли, но не са повод да напуснем събитието безпаметно. Нека запазим мярка, поведение, стил, баланс и естетика.

Храната е шанс за домакините да блеснат, а за нас да се насладим на топлина, уют, нечие старание и кулинарни умения. Ако ни предстои поредица от партита и тържества, може би ще ни помогне правилото „Не е важно какво ядеш между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа“.

Новото „нормално“ ни дава шанс да преживеем коледните празници по нов, незабравим, специален и здравословен начин. Нека използваме този шанс!

IMG_2896

Как да изберем правилния подарък?

Коледа се приближава с всеки изминал ден, а времето за избор и покупка на подаръци се скъсява с всяка минута. Изборът сякаш е огромен, но когато помислим за основното правило, а именно – персонално отношение, изборът се стеснява и може би стресът се увеличава.

Изборът на подарък би бил безкрайно лесен, ако използваме комуникационните си умения, за които споменаваме във всички публикации в блога и в книгата „Комуникация НАвреме и НА място“:

  • да слушаме и да чуваме;
  • да гледаме и да виждаме;
  • да използваме всичките си сетива, за да се сетим, а не да отгатнем, какво да изберем за даден човек.

Ако сме „чули“, че човекът спортува активно, спортен комплект е подходящ подарък. Ако сме станали свидетели на определена страст или хоби, можем да изберем адекватен подарък, който да е в синхрон. Ако сме научили за намерения, можем да съобразим подаръка си с тях и отново да донесем радост и усещане за смисъл. Най-хубавите подаръци са тези, които бихме избрали за себе си. Но разбира се, всеки човек има свой свят, своя вселена и свой модел на света – ако само съумеем да ги прозрем в разговорите, в общуването през годината, в емоциите, които носят блясък в очите на човека и страст в изказа му/й… Тогава ще се получи най-магичният и запомнящ се подарък, такъв, който носи емоция и траен спомен. А не бихме ли искали и ние самите такива подаръци?!

Нерядко подаръците сред колеги са организирани чрез Secret Santa или таен Дядо Коледа. Тогава е важно да изберем подарък, който би бил специален, макар и донякъде безличен. Сложно, но не невъзможно. Според бюджета и пола, бихме могли да изберем от специална дизайнерска чаша, сладки или солени лакомства, брандирана бутилка алкохол, до ваучер за масаж (от който почти всеки има нужда), ваучер за преживяване или персонален хороскоп, което би направило подаръка запомнящ се.

Опаковката на подаръка е важна и тук бихме могли да допринесем много с личен принос – специална ръчна декорация с орехи или фъстъци, клонка иглолистно растение, лъскав елемент или ръчно изрисувана картичка. Важни са креативността, личното време (най-ценната валута днес), както и фактът, че сме вложили усилия в това да зарадваме човека.

45a2ce_4bafbfdf9cb742369348f083e82c7726_mv2

Езикът, който тялото говори

Посланията, които съзнателно или несъзнателно излъчваме с тялото си, са много по-важни и много повече “казващи” отколкото думите, които изговаряме.

Някои важни елемента от владението на езика на тялото са

1. Бъди сигурен, че ти владееш тялото си, а не то теб.

Това изисква не само осъзнато да регистрираме посланията, които излъчваме, но и да владеем тялото си чрез поддържане на тонус и добра форма. Всички жестове, мимики, поведение, походка, движения на главата, изрази на лицето и обем на жестовете, подкрепят и подчертават, или противоречат на казаното. 

Всички сме ставали свидетели на такова очевидно противоречие, при което човекът казва едно, но тялото му “говори” друго. Едно тяло, което е пластично, здраво и управлявано от собственика си излъчва много по-адекватни сигнали и послания от едно занемарено тяло, подложено на стрес, претоварване и ограничени движения.

2. Вдигни глава високо.

Животинските ни инстинкти остават дори и хиляди години напред в еволюцията на човечеството. При заплаха и днес, хората се свиват, намаляват обема си и подсъзнателно прикриват най-уязвимата част от тялото си, а именно шията и гръкляна. В книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” правя много обстоен анализ на разчитането на посланията на тялото, управлявани от лимбичния ни мозък. Но вдигайки глава високо, откривайки “уязвимите” части на тялото си, ние изпращаме на първо място сигнал към себе си, а след това към целия заобикалящ ни свят, че всичко е наред и ние сме във владение на ситуацията.

3. Близо до мозъка, близо до контрола.

Колкото по-близо до мозъка е дадена част от тялото, толкова по-лесно се управлява и контролира. В бизнеса, а в личния живот, не можем да разчитаме, че лицето е “прозорец” към душата, мислите, чувствата и емоциите на даден човек. Винаги трябва да следим жестовете и поведението комплексно, а не изолирано и разчитайки на видимото и показаното от лицето на събеседника. Неслучайно, краката и стъпалата се считат за най-големия издайник. 

Всички  ние можем да разчитаме езика на тялото, следвайки определени правила, натрупвайки познание и използвайки сетивата, с които природата ни е дарила. Не е необходимо да се превръщаме в нещо извън човешката природа, а само да гледаме отвъд видимото, да слушаме отвъд казаното, да усещаме извън очевидното.

312354184_5464299186950651_5923921392526860051_n

Из „Усмивката“ – първата книга на ЕО Дент

Facebook ми напомнят от време навреме за предишната Даниела. Немалко от моите приятели и познати казват, че преди “новите зъби” съм изглеждала съвсем друг човек. И наистина е така – “Даниела преди 2013-та г. и Даниела след 2013-та г.”.

Спомням си как двете с д-р Павлова – като типични педантични представители на зодия дева, бяхме направили разграфен до дни и минути план за моето преобразяване. Бях все още бременна с дъщеря ми, когато организирахме първата ни среща и обсъдихме колко време след раждането и кърменето можем да започнем промяната.

28 живи, но изтъркани зъби, с понижена захапка, със силна чувствителност, многократно “закърпени” с материал за пломби,  трябваше да бъдат “облечени” с нови красиви фасети. Все се чудех кой и как може да прецени как точно да се възстанови анатомично фасадата и захапката, но ЕоДент разполагат с мултидисциплинарен екип от специалисти и с най-модерната апаратура, така че няколко специалисти, няколко уреда и теста установиха накъде отиваме и какво ще постигнем.

Аз съм много динамичен човек, който обича краткосрочни проекти и резултати. Тази моя натура се прояви и в денталното ми лечение – исках да съм готова за кръщенето на дъщеря ми (започнахме в края на месец февруари 2013 г. и трябваше да сме готови преди 19 май 2013 г.), исках да не ме боли (достатъчни ми бяха чувствителните зъби толкова години), исках да усещам сигурност и надеждност с екипа, исках също всичко да се случва по план и навреме. Разбира се, най-много исках да постигнем търсената усмивка.

И така, получих всичко – хубави седиращи упойки, фанатична точност, добри съвети (например да направим фасетите в нормален бял цвят, а не неестествено бели), много грижа, внимание и накрая супер резултат – много красива усмивка, снимана за първи път на кръщенето на дъщеря ми Ева Виктория!

Почти 10 години по-късно, нашите срещи с д-р Павлова и екипа й продължават. Хубавата усмивка и “новите зъби” изискват грижа, профилактика, хигиена, проверки, внимание  и поддръжка. Особено при някой като мен, чийто живот е свързан с много пътувания, стрес и динамика в ежедневието. Продължавам да посещавам редовно няколкостъпковата система за почистване на ЕоДент, продължавам да нося протекторни шини през нощта и разбира се, продължавам 1 или 2 пъти годишно да се усмихвам на д-р Павлова от нейната кушетка.

Новата ми усмивка е моята запазена марка. И преди се усмихвах “на зъби”, както казва дъщеря ми, но самочувствието, което една подредена, бяла и красива фасада носи, е неоспоримо. В работата ми аз често заставам пред големи аудитории и моето лице и усмивка са част от моя профил, част от това, с което хората ме запомнят, освен с това, което представям.

По време на фотосесии много пъти сме се опитвали с фотографите да постигнем сериозен кадър без усмивка, но просто не се получава – винаги усмихнатите ми снимки са далеч по-красиви и предпочитани.  

Най-хубавото е, че сме постигнали толкова естествена промяна, че почти никой не може да повярва, че това не са моите естествени зъби.

Години по-късно, децата ми пораснаха и сега преминават друг тип дентално лечение с други екипи на ЕоДент. За Николай (16 г.) се доверихме на системата Invisalign, а за Ева Виктория (10 г.) беше предписана коригираща захапката шина за през нощта. Вярвам, че новите им усмивки са техният билет за щастлив, усмихнат и успешен живот.

За себе си знам – усмивката отваря врати, носи красота, самочувствие, спокойствие, положителни емоции и нов живот.

Моят нов живот започна на 19 май 2013 г.

***

Материалът е публикуван в първата книга на ЕО Дент – “Усмивката”, под редакцията на талантливия Георги Тошев. Сборникът със споделени усмивки излиза по повод 20-годишнината на денталната клиника.

Всички средства от продажбите на „Усмивката“ ще бъдат дарени за вдъхновяваща инициатива! Със събраните средства ще бъде изградена спортна зала за голбал, където незрящи шампиони ще имат възможност да развиват уменията си и да се подготвят за успехи на национални и международни първенства!

Търсете “Усмивката” в клиники ЕО Дент и в книжарниците!

311406758_507436674726270_2826495951335760817_n

Колко важна е професионалната снимка?

Колко важна е професионалната снимка?

Инвестицията в професионално заснети кадри все още не се възприема като задължителен елемент от личностния имидж в бизнес среда. А трябва. Представителността, която един хубав, професионално заснет кадър осигурява, е неоспорима. В бизнеса вниманието към детайлите се цени, а още повече се цени отношението към времето.

Независимо дали е за профил в LinkedIn или друга социална мрежа, добрият кадър може да впечатли, но може и да „огорчи“ имиджа на даден човек. Винаги съветвам клиентите и студентите ми да внимават с какъв кадър се представят в общественото пространство и какво послание оставят с него. Често давам пример с абсолютно неуместните „изрезки“ от общи снимки или фон сватбено или друго тържество.

Отделно, заетите хора, които на фона на заетостта си, трябва да намерят време и за публични изяви, невинаги имат времето да откликват на покани за снимки, свързани с дадено интервю. А също така отсъства гаранцията, че човекът ще успее да се подготви достатъчно добре и че ще бъде удовлетворен от снимките, които ще се получат. Затова и препоръчвам личната инвестиция в професионално заснети 10 кадъра веднъж на една или две години. Така разполагаме с портфолио, което създаваме еднократно и предоставяме при необходимост, пестим време и усилия за спорадични кадри и заснемания, които пък са свързани с време и допълнителни инвестиции в грим, прическа и подготовка.

Избраните лично фотограф, гримьор, фризьор, студио, фон, облекло и визия, не само осигуряват добър фотос за профилна снимка, но и представителност при всяка изява.

Инвестиция в себе си, която си заслужава!

Тази година избрах да се доверя на Костадин Кръстев за нов поглед и нови фотографии.

За грима ми отново се погрижи Джули Ангелова. Йордан Петров и Hairshop се грижат за моята коса вече почти 28 години. 

Сестрите ми, екипът ми и моите добри приятели са така необходимият коректив и помощници при селекцията.

Enjoying Life Concept. Harmony and Positive Mind. Hand Setting White Natural Stone Stack to Balance. Balancing Body, Mind, Soul and Spirit. Mental Health Practice

Живот в well-being

Знаете ли, че в Швеция наричат lagom философията, която се опитва да обясни баланса във всяка област от ежедневния живот. На шведски lagom буквално означава „нито твърде много, нито твърде малко, правилното количество“. Това е модел, начин на живот, типичен за шведите, изграден върху социално съзнание, умереност и устойчивост. Датският израз hygge (хюга), която се произнася като „hoo gah“, се превежда като „уют“, отнасящ се за домашния интериор, подчертаващ тихи, привлекателни пространства, но се свързва също и с понятия като щастие, комфорт, простота, добри взаимоотношения и релаксация.

Well-being е английският израз, който на български език може да бъде преведен с хубавата и богата дума “благосъстояние”. Дума, която много по-често свързваме с материално благополучие. Богатството е начин на мислене и включва освен умението за материален просперитет, особено важен за всички времена, също и чувство за хармония със себе си, за постигане на спокойствие, добра самооценка, приятно обкръжение, здраве, здравословен живот и духовно израстване.

Благосъстоянието се състои от три различни аспекта:

1. Емоционално благосъстояние

В това състояние животът на човек е изпълнен с щастливи емоции. Положителните и отрицателните преживявания са в баланс и е налице  доволство, свързано с много аспекти от живота. Човекът притежава емоционалната интелигентност, необходима за справяне с трудностите в живота си.

2.Социално благосъстояние

При преживяване на социално благосъстояние човекът се радва на ползотворни и смислени взаимоотношения, той получава уважение, има чувство за принадлежност към група, толерира хора от различен произход и вярва, че действията му допринасят за успеха на групата.

3.Психологическо благосъстояние

Човек в това състояние има висока самооценка и осъзнава собствените си способности, притежава смелост за справяне с препятствията и за реализиране на пълния си потенциал. Животът му има смисъл, чувства се самодостатъчен и способен да живее в съответствие със собствените си принципи.

За да бъде постигнат всеки от тези три аспекта на благосъстоянието се изисква съзнателно обучение и насочване към източника на благосъстояние. Това включва отговори на въпроси като: 

  • „Кой съм аз?“
  • „Какви са моите силни страни?“
  • „Как мога да работя добре с другите?“ и 
  • „Как мога да служа на другите?“. 


Опитът ми през годините със студенти, партньори и клиенти, както и изследванията, на които посветих книгата “Управление на личностното развитие”, ми доказват отново и отново, че благосъстоянието на човека, неговият личен well-being, зависи от степента на себепознание. Колкото по-добре човек познава себе си, колкото повече живее в синхрон с даденостите и заложбите си (познавайки ги), толкова по-щастлив, пълноценен и удовлетворяващ живот може да изживява.

Много автори насочват вниманието към въпроса “Как да намерим себе си и да заживеем качествено” и ни побутват да търсим какво е призванието, какъв е талантът, какво е това, с което най-много бихме искали да се занимаваме и което бихме правили цял живот с удоволствие.

Аристотел използва термина евдемонично щастие, за да обозначи състоянието „да живееш в истината с духа си“.

Всеки идва на този свят, за да развие призванието си и всеки, който се е отклонил от пътя, се чувства нещастен и носи празнота в себе си, която изпитва затруднение да запълни. Именно намирайки същността си и развивайки я, празнотата може да бъде запълнена. Най-трудното е човек да намери себе си и да открие посоката, в която да разгърне същината си. 

Всеки има нещо, което умее по-добре от другите, нещо, с което се забавлява и което искрено го интригува. Понякога това е генетична заложба, а понякога се оформя с течение на времето. Но и нерядко се случва тези заложби да бъдат игнорирани, лишени от грижа и внимание. 

В свят, който е толкова отворен и разнообразен, всеки има право и възможност да се занимава с това, към което го тласка сърцето, интуицията, подсъзнанието.  И за да бъде щастлив, човек е длъжен да го намери. 

Трайното усещане за благосъстояние (well-being) е възможна цел – но то е и предизвикателство към интелигентността на човека, към неговата способност да обръща взора си към дълбочината на своята личност, към неговото духовно „трудолюбие“, към искрения му стремеж към познание, към волята му да следва посоките на най-добрите си и ценни импулси. 

IMG_1813

Честита нова академична година!

Уважаеми студенти,

В деня, в който откриваме 21-та академичната година за Висше Училище по Застраховане и Финанси – ВУЗФ ви поздравявам на първо място, че сте направили избора да наричате България свой дом – да се установите, да учите, да се развивате и творите тук, а след време и да отглеждате децата си.

Вярвам, че светът е шарен и всички ние сме много неща. Вече не се отъждествяваме само с една професия, само с едно амплоа или профил. Всеки човек е отделна вселена и както обичам да казвам: “Светът има нужда от всякакви хора”. Самата аз съм много неща – многопластова личност, майка, писател, любима, мениджър, приятел, обучител, учител, ученик, дъщеря, сестра, професор. Принадлежа на няколко свята, които се преплитат в живота ми.

Най-изненадващото е как всичко от нашите разнообразни светове е свързано по един невероятен начин. Ето например, всички днес сте свързани от избора си да започнете образованието си, но с времето ще забележите колко много още неща ви свързват и извън образователната ви специалност.

Безкрайно много са примерите за уж случайни срещи и запознанства, които всъщност ни превръщат в една жива социална мрежа от приятели, роднини и колеги, преподаватели и студенти, споделящи радости, успехи и понякога тегоби, мрежа от подкрепа и корективи, от ментори и менторствани, от преживявания и емоции, от обич и любов.

Аз съм родена на първия учебен ден – 15 септември, понеделник. Като дете, най-щастлива бях когато преподавах на куклите и плюшените играчки и ги скъсвах от диктовки. Ще започна тази 13 поред академична година вече с титла професор, a може би Съдбата, още тогава, ми е отредила да сбъдвам мечтите си с академични постижения и да преподавам на стотици студенти всяка година.

За мен смисълът и мечтите са в ценното общуване, в развитието и в обмена на знания и мъдрост, чрез приятелство и менторство.

Почитта ми към менторството беше отразена в книгата ми, която беше основен труд за доцентурата преди 6 години. После дойде време цялото натрупано познание за различната комуникация, онази, свързана с отговорност отсрещната страна да те разбере и посланието ти да остави трайна следа, да се опише в книга, и така се получи “Комуникация НАвреме и НА място” .

А развитието на личността – откъде идваме, накъде отиваме и в какво се превръщаме по пътя, станаха обект на изследване в книгата “Управление на личностното развитие”. Вярвам с цялото си сърце и душа в основната теза на книгата, че най-важното познание е познанието за самите нас – какво ни радва, какво ни вдъхновява, какво ни зарежда, какво ни пълни очите с блясък, а нощите с вълнуващо безсъние, какво ни одухотворява и какво ни се случва ей така. Там е щастието.

Какво ви пожелавам на прага на новата академична година:

Пожелавам ви да се радвате на избора си да останете в България – на планините, на морето, на реките и горите, а също и на Витоша, която е толкова близо до нас.

Пожелавам ви здраве, защото всички щастливи моменти и успехи, цялата споделена обич и любов, са немислими без радостта от здравето!

Пожелавам ви да търсите и намирате себе си – най-важният човек във вашия живот!

Пожелавам ви специални моменти – от онези тихи, но пълни мигове, когато сякаш времето се забавя, но пък точно тези моменти ще ви награждават с пълнота, смисъл, одухотворение и усещане, че точно тук и сега, че точно така, че точно това е животът, за който сте родени.

На добър час и успешна академична година!

IMG_1500

ПИСМО ДО ПО-МЛАДАТА МИ ВЕРСИЯ

Докато се подготвям за новия бизнес сезон и за една предстояща лекция на тема “Личностно развитие и well-being” пред 100 делегати, попаднах на една интересна задача – да напишем писмо до себе си, до по-младата ни версия, от позицията на опита и преживяванията. Счетох тази задача за много подходяща за моя ежегоден пост в навечерието на рождения ми ден.

Скъпо мое Аз,

Аз на 21,

Пиша ти от навечерието на 42 и се надявам, че някъде там във времето, ще получиш моето послание. На първо място, важно е да знаеш, че ще си пожелаваш и ще получаваш. Не винаги на момента, но винаги в най-правилния момент.

Вселената и Съдбата ще се грижат за теб по най-добрия начин. Макар и понякога да не изглежда така, вярвай го и се уповавай на събитията, защото ще се случва каквото трябва, когато трябва и по най-добрия за теб начин.

Ще имаш любови. Големи, разтърсващи, искани, споделени. Разбира се и такива, които не си очаквала.

Ще имаш деца. Най-прекрасните и чудни деца. Измолени, измечтани, изстрадани, но твоите деца.

Ще сбъдваш мечтите си. Но и ще трябва да внимаваш какво си пожелаваш.

Хората ще те харесват и ще търсят твоята компания. Но ще отнеме време да разбереш, че не е нужно другите да те харесват, ако ти се харесваш. Няма да имаш нужда да търсиш одобрението и признанието на други, ако сама се одобряваш и признаваш.

Куфарът ще бъде твой спътник. Ще имаш години с по 160 дни на път. И това ще те прави щастлива.

Ще имаш верни и добри приятели. От тези редките, които на някои хора не им се падат в няколко живота. А на теб в един живот ще ти се случат фантастични приятелства – с вярност, добрина, разбиране, добронамерено опъване на уши, взаимност, искреност, смях и сълзи – заедно.

Ще успяваш. Най-много в нещата, които правиш с любов и които ти идва да направиш от най-дълбокото на душата си. Най-успешни ще са онези начинания, които носят лекота (въпреки трудностите) и вътрешен смисъл (макар и само за теб).

Ще станеш много близка с родителите си. Колкото повече години минават, толкова повече вашата разлика от само 20 години ще се стопява и ще се превръща в силна връзка, приятелство, устойчиво на време и събития, в споделена мъдрост и необходимост.

Ще ти се случват лоши неща. Ще имаш и проблеми. Ще срещаш хора, които ще те огорчават, нараняват, натъжават и ще те оставят с въпроси без отговори. Например “С какво заслужих това?”

Но точно тогава си спомни за Вселената и Съдбата и за техния план за теб.

Ще има хора в живота ти, които ще оставят запомнящи се следи. Ще има и такива, които ще ти оставят белези.

Знай, че времето ще те лекува, ще те учи, ще ти помага. За почти всичко. И също времето ще ти помогне да научиш най-значимия и ценен урок – търпение.

Ще ти върви на хора – колеги, приятели, срещи и открития. И всички те ще са също уроци – от всеки ще има какво да научиш, от всеки ще има какво да вземеш и на всеки какво да дадеш.

Ще се научиш да бъдеш себе си. След като “облечеш” няколко чужди персони и тестваш няколко чужди модела, ще разбереш, че няма нищо по-удобно от това да бъдеш себе си.

Ще учиш всеки ден. Това е благодат, защото ден, в който не си научила нищо ново, е ден, в който сетивата ти са били затворени.

Ще се научиш да намираш смисъл в качеството, а не в количеството. Разбира се, понякога не преди да се “затрупаш” в камари от количество.

Ще имаш битки и войни. Но най-тежките ще са тези срещу теб самата.

Някои неща ще се случват с лекота. Но повечето устойчиви резултати ще изискват постоянство в усилията.

Ще научиш, че златната среда е средата. Онзи баланс между твърде много и твърде малко, между многото храна и гладуването, между погубващо силните емоции и апатията, между искането и безразличието, между крайностите и полюсите във всичко.

Ще научиш тънката разлика между роднини и семейство, между приятели и познати, между преживявам и съществувам.

Ще научиш и грандиозната разлика между искам и не искам и как “искам” е мантрата за движение напред, а “не искам” е всичко, което те дърпа назад.

Ще се учиш непрестанно, че тук у сега, днес и мига, са най-важни. Ще се научиш да търсиш осъзнато насладата от живота и ще развиеш вкус към красотата на момента.

Ще имаш моменти, в които ще се давиш от сълзи и безсилие. Ще имаш моменти на безкрайна благодарност и задавяща гърлото радост.

Ще имаш радости и болки. Ще имаш смях и сълзи. Ще имаш триумфи и провали. Ще имаш изпълващи вдишвания и опустошителни издихания.

Ще имаш любови и раздели. Ще имаш от всичко, защото това е красотата на живота – в нюансите и в полюсите, в бурите и в дъгата, в изгрева и в залеза.

Ще имаш мигове, в които ще усещаш, че светът е твой и точно за такъв живот си родена!

debating-skills-xeniumhrcom

Етикет и протокол на българския политик – мисия възможна

В разгара на предизборната кампания, със забавление, вълнение и нетърпение очаквам септемврийските изяви на българските кандидат-политици. Сигурна съм, че ще видим разнообразие от гафове, нарушения на етикетни норми и протоколни правила, пъстри плакати и визуални елементи, както и изяви, впечатляващи с липса на опит и политическа незрялост.

Надявам се, разбира се, че все пак ще наблюдаваме и кандидати с класа, перфекционизъм и професионализъм, които все пак си дават сметка как да изградят правилния имидж пред своите гласоподаватели.

Как могат да бъдат избегнати “капаните” в краткия период на кампанията и да се създаде добро впечатление, спазвайки няколко правила:

Облекло

Нека мъжете политици спазват правилото за 3-те цвята – черен, сив или тъмносин костюм с едноредно закопчаване. Нека носят панталон по мярка (без модни демонстрации с оголени глезени), риза по мярка (с правилна дължина на ръкавите и яка, съобразена с размера на врата, както и с това дали ще се носи вратовръзка или не), чорапи в тъмен цвят, близък до цвета на обувките, обувки в цвят, съобразен с цвета на колана, вратовръзка във властен цвят (син или червен), изчистени тонове (без множество насложени карета).

За дамите правилото също е за 3 цвята – не повече от 3 цвята, носени  едновременно. Важно е дрехите и чантата да бъдат съобразени с фигурата – голяма жена – малка чанта (само по-фини дами могат да си позволят по-големи чанти), без издаващи шум бижута, удобни елегантни затворени обувки (без изкушения за показност на пети и пръсти), шал като аксесоар, но и като “инструмент” за прикриване на части от тялото. Прическата е не по-маловажна – нека бъде стилна и без необходимост от непрестанно внимание към нея.

Политическият плакат

Визуализацията на кампанията е ключов елемент, който остава в историческите архиви, независимо дали кандидатът ще успее да влезе в парламента и държавната политика. Плакатът трябва да бъде задължително с професионална снимка в полупрофил-полуанфас, представяща кандидата в “добра светлина”, но и с образ, близък до реалността.

Все пак е добре последователите да припознават кандидата на живо с образа му/й от плаката. Предварителната визуализация на плакатите трябва да се оглежда и отблизо, и от по-далеч, за да се осигури добра визуализация от различните гледни точки.

Медийните изяви

Повечето популярни медии имат опитни журналисти и водещи, а повечето начинаещи политици нямат необходимия опит, който да ги застрахова срещу гафове, най-вече в предавания на живо.

Делегатите, които обучавам, са подложение на мини “обстрел” с цел по-добра подготовка. Но нищо не може да замени самоподготовката, която пък осигурява елегантност, запомнящ се положителен образ и самочувствие с покритие. Добрата подготовка ни дава възможност да не мислим за себе си по време на живото предаване, а да сме изцяло посветени на събеседника и темата на разговор.

Добре е гостът политик да огледа студиото и по възможност записи на предавания, за да се подготви как и къде ще седне, застане или ще се позиционира. Правилата за облекло са валидни наввсякъде, независимо от това дали денят на изявате е делничен или уикенд ден.

Най-честите гафове:

  • Грешки в стила на облеклото и разминаване на дрес кода с повода;
  • Грешки в размера на облеклото;
  • Използване на диалект;
  • Липса на подготовка;
  • Следи от пот по дрехите;
  • Следи от изпотяване по лицето;
  • Липса на познание за етикетa и протокола;
  • Прекомерно самочувствие, прикриващо липсата на подготовка и/или комплекси;
  • И др.

Ако някой човек е избрал политиката за своя професия, то тогава задължително трябва да подходи с адекватния професионализъм.

Ако не можете да си позволите услугите на консултант, питайте, гледайте, слушайте, учете и търсете опита на тези, минали успешно по този път!