Достъпността е сърцевината на истинското менторство – онзи невидим мост между натрупания опит и мотивацията на менторствания да върви напред. В моята книга „Менторство“ често се връщам към простата истина: добрият съвет не тежи, ако не си там, когато менторстваният има нужда да го чуе.
Ролята на ментора не е просто да раздава напътствия от разстояние, а да бъде човекът, до когото можеш да се допреш и когато всичко върви по план, и когато изпаднеш в съмнение. Когато менторстваният усеща, че може да пише на ментора си, без да се чуди „дали няма да е неудобно?“, тогава започва реалната работа по изграждане на доверие.
Според проучвания, макар че 76% от хората вярват, че наличието на ментор е важно, едва 37% реално имат такъв. Особено тревожен е фактът, че 34% от младите никога не са имали възможност да работят с ментор – въпреки че инициативите за професионално развитие в училище и университет растат. В някои индустрии наличието на добре работеща менторска връзка увеличава шансовете за професионален напредък с цели 19%.
Всичко това показва едно: готови ли сме да бъдем достъпни за хората, които разчитат на нас? Да сме видими, отворени за въпроси (дори и най-наивните), да потвърждаваме, че няма „глупави питания“, а само възможности за растеж.
Защо достъпността е ключът към успешното менторство?
W. Brad Johnson в книгата си On Being a Mentor подчертава: „Менторите, които са отворени и лесно достъпни, са най-ефективни“, защото менторстваният има нужда от подкрепа именно в момента на предизвикателството. Протежетата очакват от ментора „честен, открит диалог“ и възможност за контакт извън официалните срещи – по имейл, телефон или друг канал.
Как един ментор може лесно да остане достъпен?
- Ясни виртуални „отворени часове“ – предварително определени моменти за разговор, които се спазват стриктно. Това създава рамка и предсказуемост.
- Множество канали за комуникация – чат приложения, гласови съобщения, видеоразговори. Приятелството не се случва онлайн, но подкрепата може.
- Ритуали за check-in – началото на всяка среща с простия въпрос: „Как си днес? Има ли нещо спешно?“. Един въпрос, който може да отвори врата към нечия идея или проблем.
- Обратна връзка като компас – след всеки цикъл на менторство тя не е формалност, а възможност да разберем кой има нужда от още нещо и защо.
Може ли някой да бъде истински добър ментор, ако менторстваният не усеща присъствие? Аз вярвам, че не. Истинските уроци се учат тогава, когато има кой да чуе и кой да отговори навреме.
Защото менторството – в основата си – е отговорът: „Тук съм за теб!“
В моя блог често споделям личните си търсения в професионалния свят и вярвам, че никой не стига далеч сам. Споделете: как достъпността на вашия ментор е променила погледа ви към вашия път? А ако още не сте открили своя ментор – какво трябва да направи един човек, за да се почувствате подкрепени?
В книгата „Менторство“ ще откриете още примери, ритуали за предаване на опит и малките знаци, които карат менторствания да вярва и да се осмели. Защото промяната започва с една протегната ръка.