Posts tagged: здраве

Съвсем скоро прочетох в една книга, че любовта не е емоция. Любовта е връзка. Всъщност, чувствата са реакцията към качеството и дълбочината на тази връзка.

(“Love is not an emotion. Love is the connection. Your feelings are a reaction to the quality of that connection.”)

Тази мисъл много ми допадна и я усетих като силно валидна за себе си.

Дали сте избрали 14-ти февруари за тържество на любовта или сте от хората, които празнуват целогодишно, винаги е приятно да се поговори за любов.

Един импулс, два пресечени погледа, няколко потрепвания и ето че нещо се случва. Любовта се основава на връзка и свързаност, а за да се получи връзка и свързаност, трябва време. Дали ще има шанс от едно трепване да се развие нещо специално, зависи от времето. Не само от обстоятелствата, които моментът във времето предоставя (или не), не само да измине време във времето, а качествено инвестирано и осмислено време заедно.

Мислители и философи твърдят, че истинската любов е безусловната любов. Но след време на безусловно отдаване и при продължителна липса на реципрочност, нещо се пропуква. Вселената е създала Закон за реципрочността и това не е неслучайно. Има си правила за даване (винаги с дясна ръка) и за получаване (винаги с лява ръка), за да продължи да циркулира енергията за всички. Любовта трудно се побира в шепи, но концепцията е ясна.

Често оставаме във връзки с нарушена реципрочност, само за да не останем сами. Мотиватор за “заедно” (или “поне не съм сам/а) е нуждата от принадлежност, типична за всички човешки същества. В мотивационната си пирамида Маслоу поставя на трето място нуждата от принадлежност. Сексът и общуването с друг човек на физическо ниво, са мотивационни елементи още на първото ниво на пирамидата.

Нуждата от утвърждаване и нуждата от принадлежност си остават двигатели през целия ни живот. Принадлежността е в някой, в чиито очи да се огледаме и да се видим по-добри, по-красиви, по-завършени и нечии. Принадлежността е да се декларираме с всички форми на “НИЕ” – нашият дом, нашата връзка, нашите планове, нашата програма.

Успешните отношения попадат в изследванията за успешното общуване. Често се създават проблеми от комуникационна гледна точка, които възникват, защото вярваме наивно, че партньорът ни има пророчески способности и че може да чете мислите ни. Въпросът тук е не дали да си кажем мислите, напреженията и нещата от главата, а как да си кажем.

Конфликти и разминаване могат да възникнат на различни нива. За тези, които са присъствали на мои обучения, знаят колко често споменавам примери за конфликти между силно визуален (предпочита да възприема света чрез зрението) и силно аудиален (предпочита да възприема света чрез слуха) партньор, например. Единият очаква любовта да му се показва, а на другият да му се казва. Визуалните и кинестетични (предпочитащи да възприемат и обработват света чрез вкус, обоняние и допир) партньори пък, могат да намерят за невъзможно да съчетаят сетивните си очаквания и предпочитания. Общуването и изказването на мисли, чувства, емоции и преживявания, е от ключово значение за продължение на отношенията.

В търсене на половинката може да мине цял един живот. Щастливци са тези, намерили истинската си половинка, която не се усеща като такава, без която не можем, а такава, без която не искаме. Ние човеците не сме някакви половин същества, които се разхождат нецели в търсене на цялостност чрез друг човек. Ние сме си перфектно цели, но имаме нужда от красивото огледало, в което ни оглежда споделената любов.

Любовта трябва да ни прави по-красиви, да разхубавява душата и да разкрасява тялото ни, да надгражда личността ни и да ни одухотворява към по-добрата ни версия. Защото другото няма смисъл.

Позволявам си да изброя продуктите, необходими за целогодишна рецепта за любовен сладкиш:

• Щипка тръпка
• Лъжица проблясък
• 200 г искрен интерес и внимание
• 500 г диалог навреме и на място
• 150 г слушане и чуване
• 150 г гледане и виждане
• 500 г деликатно търпение
• 1 кг обич
• 1 кг любов
• Време за втасване

Пече се докато видим и усетим реципрочност!

През последните няколко дни ме е сполетяла музата за научно писане. Колкото и чаровно да звучи тази част от работата на “нАучните работници” – доктори, доценти и професори, колкото и впечатляващи трудове да произлизат от тази муза, в края на всеки ден, посветен на писане, тялото страда. Творил си ментално, но си изморен физически. Обаждат се разни части от тялото, напомняйки, че седенето не е любимата им поза.

Ежедневно, дори ежечасно, си напомням какво ми казва моята терапевтка, а именно:

“Правилното седене е на двете бузи на дупето! Ние имаме седалище, за да седим на него, а не на долната част на кръста, свлечени в стола”!

Много пъти ми се е карала през годините, когато съм стигала до нея с болки тук и там, травми и възпаления.

Много от нас прекарват по-голямата част от деня седейки, а немалка част от работните пози са свързани със седене на бюро по цял ден. Начинът, по който седим обаче, разкрива много за личността ни.

В книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” имам цяла глава, посветена на езика на тялото. Позата на седене може да ни донесе здраве и дълголетие в живота, сила и влияние в бизнеса.

Ето как:

С двата крака на земята

Ако седим правилно в стола, гърбът ни трябва да е изправен, а кръстът ни да образува лека чупка, защото сме с открит гръден кош и шия, седнали на седалището. За жените е по-лесно, ако са седнали по-напред на седалката на стола. Мъжете имат повече свобода, защото нямат неудобството на полата. И двата пола ще постигнат психологическо предимство, ако седят подредени в правилната поза, с достойнство и във владение на собственото си тяло.

С две ръце по равно

Независимо дали боравим с дясна или с лява ръка по рождение, добре е редовно да се упражняваме и да използваме равномерно и недоминиращата ръка. Това не само тренира двете половини на мозъка ни, но и ни създава навици за симетрия на позата. Хората, които боравят с дясна ръка, могат лесно да бъдат разпознати по типичното усукване на тялото. Същото е валидно и за тези, на които лявата ръка е доминираща.

Със симетрия във всичко

Освен упражняването за боравене и с двете ръце, добре е да се стремим към цялостна симетрия. В природата симетричните форми са най-привлекателни. Поза на седене, която е симетрична, освен, че гарантира по-добро здраве във времето, допринася и с красота, а красотата е симетрия.

С мисъл за бъдещето

Как седим днес, ще ни се отплати след време. И ако след време искаме да сме здрави, в кондиция, красиви и във владение на собственото си тяло, нека днес се изправим в стола и от стола, и да се погрижим за утрешното си Аз.