100 лидери на дентални практики и на компании извън денталния бранш, разпределени в групи от 10 души, ще обсъждат на 10 маси общо 5 избрани теми в областта на мениджмънта. Всяка група има ментор/и и след дискусия ще изведе решение/консенсус по темата, върху която работи и той ще бъде представен на аудиторията. Идеята на работната среща е, след като решенията по различните теми бъдат огласени, всеки да извлече за себе си онова, което е нужно за денталната му практика.
ТЕМИТЕ • Професионална защита и документооборот • Европейски проекти – възможности за развитие • Психология на продажбите • Финансово управление на денталната практика • Дигитален маркетинг и пациентска лоялност
Всяка маса е с водещи ментори с висока експертиза. Проф. д-р Даниела Илиева ще бъде ментор на тема „Дигитален маркетинг и пациентска лоялност“.
Мисля, че смело мога да кажа, че съм закърмена със спорт. Още на 6-годишна възраст ме записаха на тенис на корт – малко на шега, с основна цел да не ставам пълничка и да се движа. Пак на шега, следващите 14 години минаха по тенис кортовете из страната и чужбина, по тренировки, състезания и както се казва – цял един живот в програма.
Онзи цитат на популярния автор от Шри Ланка – Thisuri Wanniarachchi, която дори не е била професионален тенис състезател, е показателен за някои от уроците, на които тенисът те учи за цял живот: “Tennis taught me to take chances, to take life as it comes. To hit every ball that comes to me no matter how hard it looks, to give it my best shot.”
Аз и тенисът бяхме в love-hate (любов и омраза) връзка. Имаше дни на върха, имаше моменти на такава неприязън, че едва хващах ракетата. Със сигурност много други спортисти, избрали за професия даден спорт през определена част от живота си, могат да се припознаят и знаят какво имам предвид. На моите 20 всичко приключи. Здравословни проблеми, емоционални причини и няколко операции сложиха край на тази връзка.
Днес, 23 години по-късно, нещо трябва да се спортува. И то редовно. А предвид възрастта ми и старите ми травми – по възможност с любов, посветеност, с усмивка, бавно и дълго. Земното притегляне се оказва много силно и дърпа надолу всичко, което не му противодейства.
Преподавам Мениджмънт и винаги казвам на студентите “Нищо не можете да управлявате, ако не можете да управлявате собственото си тяло. Няма как да управляваш хора и процеси, ако не можеш да управляваш себе си.” Тялото иска движение и потене, мускулите искат тренировка, ставите искат смазване, а травмите… колкото и да е странно, и те искат раздвижване. Многото пътувания не са извинителна бележка, а повод за още повече дисциплина. Травми всички имаме – има лекари за всичко.
Отговорността към болката и собственото здраве също е важна. Има много хора, които попадат в ролята на „жертва“ на болежките си и се обездвижват тотално. А всеки физиотерапевт, всеки опитен спортист и всеки остаряващ осъзнато знае, че обездвижването е най-големият провокатор на болка от стари травми, а също и чест причинител на нови. Всички лекари, при които съм ходила на консултации за моите износени коленни стави казват едно и също – движение, движение, движение. Имам си аптечка за спешни случаи, но най-добрите лекарства си остават разходките в гората и редовният пилатес.
Изкушенията за вкуса и апетита са много и навсякъде – нова държава, нова култура, “хайде и това да опитам, че може да не дойда пак”, “ох, днес ми е едно такова мързеливо”, “дали да не остане за утре”, “нали кантарът е ок” – са някои от честите “пазарлъци”, които водим със себе си. Немалко апликации са в помощ на мързеливите или недостатъчно дисциплинираните – напомнят с аларми, приканват към 10, 20 или повече дневни предизвикателства, напомнят за пиенето на вода, броят калории и какво ли не.Но аз знам – извиненията са вътре в мен, мотивацията също. За да се мотивирам визуализирам моето силно, здраво и красиво „аз“, вдъхновявам се да бъда пример за децата ми и за хората около мен.
Но най-вече запазвам фокус върху най-важното – аз да владея тялото ми, а не то мен. Бъркам в дълбокото, в тенис миналото и вадя воля, мотивация, сила, вдъхновение, амбиция и се движа – йога, пилатес, дълги hiking преходи, разтягане, плажни разходки, плажен тенис, нещо. Обличам клина, вадя постелката, включвам Asana Rebel, Spotify, BetterMe или YouTube и извинения няма. Болките са по-малко, силата и енергията са повече. Ставам, сядам и се движа пъргаво и уверено. Разбира се, има дни, в които просто не се получава. Има други, в които нямам толкова време или сили, колкото ми се иска. Но се вглеждам в тези, през които успявам. И си благодаря. И то, тялото ми, също ми благодари.
Във видеото: Връзката логика-емоции; изкуството на добрия мениджмънт; прехвърлянето на отговорност; формулирането на послания; за книгите и обученията; за мултитаскинга при съвременната жена и още във видеото.
На 25-ти срещу 26-ти март за пореден път сменихме времето от зимно към лятно часово време. За някои хора този един час по-малко сън води до огромна разлика в усещанията и най-вече в усещането, наречено “пролетна умора”.
Пролетната умора е състояние на изтощение, което типично се случва през този сезон. Това може да бъде причинено от различни фактори, като променящите се условия на околната среда, нарушаване на съня и дисбаланс в хранителния режим. Някои от симптомите на пролетната умора включват системно усещане за отпадналост, разстройство на съня, главоболие, безпричинна тревожност и депресия.
Много често говоря за хората сови (нямат проблем с късното лягане, но сутрините са мъка за тях) и тези, които са чучулиги (обичат да стават рано, но не издържат вечер до късно). Горките сови – животът им току що стана с още един сутрешен час по-мъчителен…
Смяната към лятно часово време може да бъде причина за стрес не само за тези, които обожават съня и щастието им зависи от него. Тази промяна във времето може да повлияе на тонуса и енергията на всички. Ето няколко предложения за преодоляване на стреса от смяната към лятно часово време:
Ограничение на използването на екраните преди сън е полезен навик не само около периода на смяна на времето. Доказано е, че не само екраните на телевизора, компютъра и мобилните устройства могат да влияят на нашия сън, но и съдържанието, което гледаме на тях.
Естествени източници на светлина. Отдавна не живеем като прадедите ни лягайки със залеза и ставайки с изгрева, но разчитането на естествената светлина като естествен елемент за събуждане, бодрост и нагласа, е неоспоримо.
Релаксация и медитация могат да ни помогнат да се справим със стреса и да укрепим психическото си здраве. Опитайте да практикувате релаксация или медитация по няколко минути всеки ден, без стремеж за “изпразване” на главата от всякакви мисли. В статията ми Стрес мениджмънт обръщам внимание на факта, че много хора си мислят, че да медитират успешно, означава да „изпразнят“ главата си, седейки в поза лотус или напевно артикулирайки „оммм“. Нашият мозък е непрестанно зает със 7 +/- 2 неща, т.е. ние непрестанно имаме повече от няколко мисли в главата си. Така че медитацията е целенасочена осъзната концентрация върху едно нещо. И съвсем нормално е, докато сме избрали да се концентрираме върху музика, тон, мисъл, капчук, падащи листа, или просто върху тишината, в мислите ни да прелита списък за пазаруване. Това е моментът, който отказва много начинаещи в медитацията като практика. В момента, в който се „разсеят“ от избрания фокус и си казват, че не могат да се справят и явно не го правят както трябва. А всъщност е достатъчно самодисциплинирано да насочим вниманието си към избрания обект на концентрация и то за не повече от 15 минути. Мислите ни отново ще скачат от едно на друго, на трето и четвърто. Само трябва да върнем фокуса си върху каквото сме избрали. Научно е доказано, че най-полезната медитация е не повече от 15 минути на ден. Чрез медитацията даваме шанс на мозъка да си почине и на мислите ни да се подредят. Нека направим аналогия с разхвърлян гардероб, както често изглежда нашият ум. С медитация и медитативни техники, ние успяваме да подредим менталния си гардероб и по този начин да видим по-добре с какво разполагаме, как да го използваме в ежедневието си, как би изглеждало най-добре и как ще ни донесе най-голяма полза, без усилието да го търсим в хаоса.
Алкохол и кофеин: приспиване с помощта на алкохол и разбуждане с помощта на извънредни количества кофеинови напитки не е донесло нито краткосрочна, нито дългосрочна полза на никой. Увеличаването на потреблението на кофеин и алкохол може да влоши съня и да доведе до допълнителен стрес, разтуптяно сърце, липса на баланс и контрол на ситуациите в ежедневието ни.
Една лейди, която разбира от бизнес и етикет. „Нищо в живота не е на всяка цена“ – с този завет в сърцето, който получава от своя баща, Даниела Илиева постига успехи в живота.
Как се заражда интересът й към етикета и протокола, НЛП и комуникацията? Гледайте разговора във видеото.
Facebook ми напомнят от време навреме за предишната Даниела. Немалко от моите приятели и познати казват, че преди “новите зъби” съм изглеждала съвсем друг човек. И наистина е така – “Даниела преди 2013-та г. и Даниела след 2013-та г.”.
Спомням си как двете с д-р Павлова – като типични педантични представители на зодия дева, бяхме направили разграфен до дни и минути план за моето преобразяване. Бях все още бременна с дъщеря ми, когато организирахме първата ни среща и обсъдихме колко време след раждането и кърменето можем да започнем промяната.
28 живи, но изтъркани зъби, с понижена захапка, със силна чувствителност, многократно “закърпени” с материал за пломби, трябваше да бъдат “облечени” с нови красиви фасети. Все се чудех кой и как може да прецени как точно да се възстанови анатомично фасадата и захапката, но ЕоДент разполагат с мултидисциплинарен екип от специалисти и с най-модерната апаратура, така че няколко специалисти, няколко уреда и теста установиха накъде отиваме и какво ще постигнем.
Аз съм много динамичен човек, който обича краткосрочни проекти и резултати. Тази моя натура се прояви и в денталното ми лечение – исках да съм готова за кръщенето на дъщеря ми (започнахме в края на месец февруари 2013 г. и трябваше да сме готови преди 19 май 2013 г.), исках да не ме боли (достатъчни ми бяха чувствителните зъби толкова години), исках да усещам сигурност и надеждност с екипа, исках също всичко да се случва по план и навреме. Разбира се, най-много исках да постигнем търсената усмивка.
И така, получих всичко – хубави седиращи упойки, фанатична точност, добри съвети (например да направим фасетите в нормален бял цвят, а не неестествено бели), много грижа, внимание и накрая супер резултат – много красива усмивка, снимана за първи път на кръщенето на дъщеря ми Ева Виктория!
Почти 10 години по-късно, нашите срещи с д-р Павлова и екипа й продължават. Хубавата усмивка и “новите зъби” изискват грижа, профилактика, хигиена, проверки, внимание и поддръжка. Особено при някой като мен, чийто живот е свързан с много пътувания, стрес и динамика в ежедневието. Продължавам да посещавам редовно няколкостъпковата система за почистване на ЕоДент, продължавам да нося протекторни шини през нощта и разбира се, продължавам 1 или 2 пъти годишно да се усмихвам на д-р Павлова от нейната кушетка.
Новата ми усмивка е моята запазена марка. И преди се усмихвах “на зъби”, както казва дъщеря ми, но самочувствието, което една подредена, бяла и красива фасада носи, е неоспоримо. В работата ми аз често заставам пред големи аудитории и моето лице и усмивка са част от моя профил, част от това, с което хората ме запомнят, освен с това, което представям.
По време на фотосесии много пъти сме се опитвали с фотографите да постигнем сериозен кадър без усмивка, но просто не се получава – винаги усмихнатите ми снимки са далеч по-красиви и предпочитани.
Най-хубавото е, че сме постигнали толкова естествена промяна, че почти никой не може да повярва, че това не са моите естествени зъби.
Години по-късно, децата ми пораснаха и сега преминават друг тип дентално лечение с други екипи на ЕоДент. За Николай (16 г.) се доверихме на системата Invisalign, а за Ева Виктория (10 г.) беше предписана коригираща захапката шина за през нощта. Вярвам, че новите им усмивки са техният билет за щастлив, усмихнат и успешен живот.
За себе си знам – усмивката отваря врати, носи красота, самочувствие, спокойствие, положителни емоции и нов живот.
Моят нов живот започна на 19 май 2013 г.
***
Материалът е публикуван в първата книга на ЕО Дент – “Усмивката”, под редакцията на талантливия Георги Тошев. Сборникът със споделени усмивки излиза по повод 20-годишнината на денталната клиника.
Всички средства от продажбите на „Усмивката“ ще бъдат дарени за вдъхновяваща инициатива! Със събраните средства ще бъде изградена спортна зала за голбал, където незрящи шампиони ще имат възможност да развиват уменията си и да се подготвят за успехи на национални и международни първенства!
Търсете “Усмивката” в клиники ЕО Дент и в книжарниците!
Жените сме си извоювали свободата, но на вечеря очакваме мъжът да плати сметката, признава дамата, родена на 15 септември
Тя ще ви очарова. С красота и харизма. С мъдрост и интелект. Наскоро стана професор – постигна го официално навръх 42-ия си рожден ден. Даниела Илиева е сред малкото жени у нас, заслужили с години наред трудолюбие, знания и упоритост, тази академична титла.
Проф. Даниела е специален гост в епизод 27 на рубриката „Жените на България“, а за нас е чест да се потопим заедно с нея в изкуството на общуването.
Как се гради академична кариера на тази възраст? И откъде тази страст към преподаването? Търсим отговорите от Даниела – бивша спортистка, чийто живот години наред минава на тенис корта.
„Родена съм на 15 септември. Родителите са предопределили съдбата ми още с моето зачеване и раждане“, споделя със смях Даниела и добавя:
„Често се шегувам, че съм обречена да бъда вечната ученичка.“
Това, в което проф. Илиева е истински добра, е комуникацията. Комуникацията, която диша и се променя, а мисията на нашата героиня е да изучава процесите на общуването, да ги развива и споделя. Тя вярва, че е наша отговорността за всичко, което казваме или премълчаваме. Отговорни сме и за посланията, които излъчваме.
„У нас сякаш все още не можем да се отървем от онова балканско его. Все някой друг да ни е виновен, все някой друг да носи отговорност. Същото е и с общуването: ако някой не ни е разбрал, то вината си е изцяло негова.“
Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа.
„Любовта ми към преподаването пламна, когато бях на 28 и оттогава времето и мястото пред аудиторията е моето“, споделя тя.
„Sometimes it’s absolutely necessary to look at the world upside down in order to see things right.“
–Gia
Всеки един от нас изгражда различен модел на света. Нека си представим модела ни като нещо, което е между двете ни преплетени ръце, в малкото пространство, между дланите и преплетените пръсти. Там са всички наши убеждения, минал опит, формирани ценности, вярвания и всички закодирани мисловни програми. Там някъде се намира и степента ни на тревожност – скалата, по която измерваме реакциите си към дадени събития, обстоятелствата, които ще провокират тревожност, колко силно и колко дълго ще бъдем тревожни. Но най-вече – как и кога ще се се справим с преодоляването на тревожността.
В модела на света са скрити индивидуалните чувствителни точки, личните фитили, които се палят при точно определени обстоятелства и влияят на точно този човек. Както при моделите на света няма правилно и грешно, така и в чувствителността на хората и в моментите, пораждащи тревожност няма правилно и грешно.
Какво поражда тревожност?
Тревожността може да се породи от външни или вътрешни обстоятелства. В момента редица външни обстоятелства тревожат немалко хора и ги карат да живеят с ежеминутно напрежение, тревожни мисли и може би безсънни нощи. Психическата устойчивост и моментното състояние играят ролята на филтри, които ранжират степента на тревожност във всеки един момент. Covid-19 будеше тревоги цели две години, а за някои хора, дори към днешна дата, тревогите от тази пандемия не са отминали. Военните събития и нестабилната политическа и икономическа обстановка са сериозни поводи за тревожност от последните седмици.
Emilio Morenatti / AP
Разбира се, освен глобални събития, имаме си и нашите микро вселени, в които се случват много други лични тревоги, събития и моменти, които ни изваждат от равновесие, причиняват ни безсънни нощи, образуват ни топки в стомаха и стягат душата ни.
Как да преодолеем тревожността?
Емоционалната интелигентност ни учи, че не е нужно да избягваме и отричаме негативните емоции, а да ги осъзнаем – от къде произлизат, кой точно фитил вътре в нас се пали и защо, къде е първопричината – страхове от миналото или опасения за бъдещето, злощастен минал опит или страх от загуба на нещо, тревожност за себе си или за близките ни, основателна или неоснователна тревожност, истинска или преекспонирана.
Винаги има нещо хубаво и в най-лошото, въпрос на гледна точка е да го открием. Малките деца спират, навеждат се и поглеждат света с главата надолу – със сигурност една различна гледна точка. Единственото хубаво, валидно за всички е, че човек не може да живее непрестанно във висока степен на тревожност. Просто мозъкът ще “изпуши”. Немалко психолозите биха спорили, че има пациенти, които прекарват целия си живот тревожни, но всеки понякога се отпуска и намира сили и начин да отвори позитивния си поглед. Това са моментите, за които няма рецепта отвън, а за всеки е налична вътре в него.
Задавайте си въпросите: Кога преди съм се чувствал/а по същия начин? Колко време ми отне да се избавя от негативните емоции? Как се справих? С външна помощ или сам/а?
Какво е мястото на комуникацията за справяне с тревожността или дали самата комуникация не я поражда?
Вътрешният диалог – позитивен или негативен, е невероятен източник на тревога или спокойствие. С който и да разговаряме – терапевт, приятел или ментор, никой не може да ни помогне за справяне с вътрешните ни тревоги и страхове, ако не променим вътрешния си диалог. Онзи разговор, който водим със себе си непрестанно и който може да бъде най-полезният диалог, но може да бъде и най-сриващият разговор. Както се казва “Не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре”, аналогично, какво казваме на себе си, колко се издигаме или сриваме. Tози разговор е ключов за справяне с негативните емоции, сред които и тревожността.
Общуването с близки, които знаят основата на проблема ни, е най-лесният начин да “изговорим” нещата, но понякога точно разговорът с непознат, може да ни донесе различната гледна точка, третата алтернатива, за която не сме се сетили.
Какво правя аз, когато ме залеят страхове и ме обземе тревога?
• Захващам се с нещо, в което ще потъна – писане, шиене на гоблени, интересен сериал, работа, документация, подреждане на файлове и други монотонни задачи. • Слушам любимата си музика, защото е научно доказано, че любимата ни музика, каквато и да е тя, намалява с 66% нивата на един от хормоните на стрес. • Говоря с приятели. • Посещавам доверен и изпитан терапевт, не толкова за терапията, а за онази гледна точка, онази мисловна алтернатива, за която не съм се сетила сама. • Спортувам или се движа – здрав дух в здраво тяло. • Търся контакт с малки деца или с малки животинки, защото там се намира надеждата и упованието в по-доброто бъдеще. • И разбира се – гледам света наобратно – като малките деца.
Съвсем скоро прочетох в една книга, че любовта не е емоция. Любовта е връзка. Всъщност, чувствата са реакцията към качеството и дълбочината на тази връзка.
(“Love is not an emotion. Love is the connection. Your feelings are a reaction to the quality of that connection.”)
Тази мисъл много ми допадна и я усетих като силно валидна за себе си.
Дали сте избрали 14-ти февруари за тържество на любовта или сте от хората, които празнуват целогодишно, винаги е приятно да се поговори за любов.
Един импулс, два пресечени погледа, няколко потрепвания и ето че нещо се случва. Любовта се основава на връзка и свързаност, а за да се получи връзка и свързаност, трябва време. Дали ще има шанс от едно трепване да се развие нещо специално, зависи от времето. Не само от обстоятелствата, които моментът във времето предоставя (или не), не само да измине време във времето, а качествено инвестирано и осмислено време заедно.
Мислители и философи твърдят, че истинската любов е безусловната любов. Но след време на безусловно отдаване и при продължителна липса на реципрочност, нещо се пропуква. Вселената е създала Закон за реципрочността и това не е неслучайно. Има си правила за даване (винаги с дясна ръка) и за получаване (винаги с лява ръка), за да продължи да циркулира енергията за всички. Любовта трудно се побира в шепи, но концепцията е ясна.
Често оставаме във връзки с нарушена реципрочност, само за да не останем сами. Мотиватор за “заедно” (или “поне не съм сам/а) е нуждата от принадлежност, типична за всички човешки същества. В мотивационната си пирамида Маслоу поставя на трето място нуждата от принадлежност. Сексът и общуването с друг човек на физическо ниво, са мотивационни елементи още на първото ниво на пирамидата.
Нуждата от утвърждаване и нуждата от принадлежност си остават двигатели през целия ни живот. Принадлежността е в някой, в чиито очи да се огледаме и да се видим по-добри, по-красиви, по-завършени и нечии. Принадлежността е да се декларираме с всички форми на “НИЕ” – нашият дом, нашата връзка, нашите планове, нашата програма.
Успешните отношения попадат в изследванията за успешното общуване. Често се създават проблеми от комуникационна гледна точка, които възникват, защото вярваме наивно, че партньорът ни има пророчески способности и че може да чете мислите ни. Въпросът тук е не дали да си кажем мислите, напреженията и нещата от главата, а как да си кажем.
Конфликти и разминаване могат да възникнат на различни нива. За тези, които са присъствали на мои обучения, знаят колко често споменавам примери за конфликти между силно визуален (предпочита да възприема света чрез зрението) и силно аудиален (предпочита да възприема света чрез слуха) партньор, например. Единият очаква любовта да му се показва, а на другият да му се казва. Визуалните и кинестетични (предпочитащи да възприемат и обработват света чрез вкус, обоняние и допир) партньори пък, могат да намерят за невъзможно да съчетаят сетивните си очаквания и предпочитания. Общуването и изказването на мисли, чувства, емоции и преживявания, е от ключово значение за продължение на отношенията.
В търсене на половинката може да мине цял един живот. Щастливци са тези, намерили истинската си половинка, която не се усеща като такава, без която не можем, а такава, без която не искаме. Ние човеците не сме някакви половин същества, които се разхождат нецели в търсене на цялостност чрез друг човек. Ние сме си перфектно цели, но имаме нужда от красивото огледало, в което ни оглежда споделената любов.
Любовта трябва да ни прави по-красиви, да разхубавява душата и да разкрасява тялото ни, да надгражда личността ни и да ни одухотворява към по-добрата ни версия. Защото другото няма смисъл.
Позволявам си да изброя продуктите, необходими за целогодишна рецепта за любовен сладкиш:
През последните няколко дни ме е сполетяла музата за научно писане. Колкото и чаровно да звучи тази част от работата на “нАучните работници” – доктори, доценти и професори, колкото и впечатляващи трудове да произлизат от тази муза, в края на всеки ден, посветен на писане, тялото страда. Творил си ментално, но си изморен физически. Обаждат се разни части от тялото, напомняйки, че седенето не е любимата им поза.
Ежедневно, дори ежечасно, си напомням какво ми казва моята терапевтка, а именно:
“Правилното седене е на двете бузи на дупето! Ние имаме седалище, за да седим на него, а не на долната част на кръста, свлечени в стола”!
Много пъти ми се е карала през годините, когато съм стигала до нея с болки тук и там, травми и възпаления.
Много от нас прекарват по-голямата част от деня седейки, а немалка част от работните пози са свързани със седене на бюро по цял ден. Начинът, по който седим обаче, разкрива много за личността ни.
В книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” имам цяла глава, посветена на езика на тялото. Позата на седене може да ни донесе здраве и дълголетие в живота, сила и влияние в бизнеса.
Ето как:
С двата крака на земята
Ако седим правилно в стола, гърбът ни трябва да е изправен, а кръстът ни да образува лека чупка, защото сме с открит гръден кош и шия, седнали на седалището. За жените е по-лесно, ако са седнали по-напред на седалката на стола. Мъжете имат повече свобода, защото нямат неудобството на полата. И двата пола ще постигнат психологическо предимство, ако седят подредени в правилната поза, с достойнство и във владение на собственото си тяло.
С две ръце по равно
Независимо дали боравим с дясна или с лява ръка по рождение, добре е редовно да се упражняваме и да използваме равномерно и недоминиращата ръка. Това не само тренира двете половини на мозъка ни, но и ни създава навици за симетрия на позата. Хората, които боравят с дясна ръка, могат лесно да бъдат разпознати по типичното усукване на тялото. Същото е валидно и за тези, на които лявата ръка е доминираща.
Със симетрия във всичко
Освен упражняването за боравене и с двете ръце, добре е да се стремим към цялостна симетрия. В природата симетричните форми са най-привлекателни. Поза на седене, която е симетрична, освен, че гарантира по-добро здраве във времето, допринася и с красота, а красотата е симетрия.
С мисъл за бъдещето
Как седим днес, ще ни се отплати след време. И ако след време искаме да сме здрави, в кондиция, красиви и във владение на собственото си тяло, нека днес се изправим в стола и от стола, и да се погрижим за утрешното си Аз.
