Posts tagged: здраве

Често се замислям, че нямам ден без непрочетени имейли или съобщения – независимо в коя точка на света се намирам. Пътувам между 150 и 160 дни годишно (лични и служебни пътувания, близки и далечни почивки, екскурзии с потапяне в разнообразни и непознати за мен култури) и истината е, че никога не се изключвам напълно.

Дори когато имам натрупано време в града (без наваксването по време на път), щом дойдат почивните дни, отново не почивам по класическия начин – лежейки заслужено и лениво на дивана, без да погледна устройство. Да, разбира се, ходя сред природата, спортувам, чета, пиша. Но „класическата почивка“ не е част от моята класика.

Може би това е моят начин в този период от живота ми. Може би ще се появят дни, в които ще се размажа от почиване. Засега обаче моята стратегия е друга – да изключвам автопилота. Или още по-добре – изобщо да не го включвам. Усетя ли, че влизам в режим „автопилот“, използвам всички ресурси за осъзнатост и осъзнато преживяване на часовете и дните от седмицата.

Почивните дни са стратегическо оръжие срещу burnout – особено за лидери и мениджъри. Не като пасивно валяне на дивана, а като активно възстановяване, което стимулира невропластичността и презарежда изпълнителните функции на мозъка.

Ако искате да сте модерни лидери и да обедините наука, невронаука и практическа изпълнимост, ето няколко „хака“ за истинска почивка.

Запознайте се с:

1. Вашите лимити
Чуйте кога умът ви започва да се оплаква, кога тялото отказва, кога разходът на енергия е по-голям от прихода и балансът на организма е нарушен. Автопилотът тук не помага.

2. Вашето дишане
Дишайте. Дишайте. Дишайте. Има безброй практики, видеа и инструкции. Дори само 5 минути осъзнато дишане променят настройката на организма. На мен ми отне време да усетя разликата при диафрагменото дишане, но ефектът беше огромен.

3. Най-близкия до вас парк
Петнайсет минути разходка там правят чудеса с нервната система. Моят е парк „Св. Николай“ – често място не само за кратка почивка, но и за генериране на свежи идеи.

4. Най-удобното място на дивана
Маркирайте го. Изритайте всеки, който се е разположил там, и си дремвайте безсрамно. Краткият power nap е безценен – и за мозъка, и за целия организъм. Децата ми често ме питат: „Ама защо не си отидеш в спалнята да подремнеш?“, а аз винаги отговарям, че в хола, на дългия диван, ми е по-приятно – с всички жужащи звуци на дома около мен.

5. Вашето „relax нещо“
Кога, къде, с кого и как се чувствате най-спокойни? Кое ви вкарва в режим на приятна почивка? Повтаряйте тези моменти и места.

6. Детето във вас
Онези безгрижни усмивки, игривостта, блясъкът в очите. Макар и само за миг. Аз не пропускам да се полюлея на люлки, да гушкам бебета, да играя с малки животинки, да съпреживявам детството на децата ми, жизнерадостта на техните компании, младостта на студентите ми – и всяка възможност да се върна ментално и физически в детството.

Предизвиквам ви да пробвате поне едно от тези шест неща всяка седмица.

Приятна почивка!

Една приключенска и изпълнена със събития година е към своя край и ми е трудно как точно да я класифицирам. Свръхдоза опит? Ударна доза мъдрост? Време за пореден голям растеж на немалка възраст?
Може би всички тези неща. Със сигурност не съм същият човек, който бях в началото на 2023 година. Докато размишлявам върху всички нови измерения на себе си, които открих, отделям време за рефлектиране и друг вид осъзнаване.

В края на година всички броим и сверяваме – дали пожеланото в началото на годината се е случило и как, постигнали ли сме набелязаните за годината цели, какво сме получили и случили, какво е останало недовършено. Във всички пожелания, обаче Вселената винаги успява да ни изненада с шеговита нотка. Понякога получаваме пожелания пакет в съвсем друга форма или така изненадващо “опакован”, че се чудим от къде да започнем “разопаковането”.

Понякога завява такъв силен вятър на промяна, че се чудим къде и кога точно сме си пожелали точно този ураган. Щастлива съм, че и тази година бях на моя път. И в пряк, и в преносен смисъл. И тази година отново осъзнах силата на решенията, които съм взела преди 15 години, а именно да следвам отреденото ми, онова, което ми е дадено да свърша в този живот на тази земя, синхронизирано с талантите и даденостите ми и водещо ме към моето цялостно удовлетворение.
Често обвързвам рождената ми дата 15 септември с призванието ми да преподавам, обучавам, да съм пред публика и по този начин да променям животи и да оставям следа. В публиката – от студенти, до млади и зрели хора, дошли от близо и далеч, за да се учим взаимно, намирам силна енергия и смисъл.

И понеже броим. Неизбежно…
През 2023 година застанах на живо за обучения пред 3022 човека. Моите онлайн постове и изяви във Facebook и LinkedIn достигнаха до над 330 000 човека, за което мога само да благодаря!
Увеличих с много познанствата ми и задълбочих още повече дългогодишните приятелства. Убедих се отново, че няма по-ценно от безценните приятели. Няма по-стойностно от проникновени разговори с близки хора за живота, вселената, смъртта, ежедневието и мечтите. Бях вярна на пътешественика в себе си и пропътувах 151 542 км, посетих 82 града и 19 държави. Бях 162 дни на път. Пътешествията ме образоват и обогатяват, лекуват и зареждат. Тази година бях по света много повече от обикновено и опознах не само нови култури, но и нови измерения на себе си.

Невероятна е дълбочината на човешката душа! Носих си куфарите с физически багаж, но с мен пътуваше и тежката тъга от загубата на част от моята душа – татко. Моят човек на тази земя, моят soul mate, онзи душевен и емоционален клик, който не ти се дава с много хора в един живот. Но… такъв е животът. Радости и тъга се редуват, както в природата бури и дъги, колелото се върти, дните се превръщат в години, само да сме здрави казваме. Броя изблагодаря за дните, в които съм била здрава, силна и енергична, за да случа всичко изброено. Потупвам себе си по рамото и си казвам, че годината беше чудесна, смислена, осъзнато преживяна и пълна, пълна.

Какво предстои и какво пожелавам за Новата 2024 година?
Да сме здрави, разбира се! Аз, вие, семействата, близките и обичните ни!
Да са смислени дните ни и спокойни нощите.
Да е мир по света и любов в дома.

В личен план ще продължавам да нося с достойнство 3-те работни шапки – едната като изпълнителен директор на Фондация “Право и Интернет”, другата като университетски професор във ВУЗФ, и третата – като лектор и обучител. Някъде там е и планът за публикуване на още 2 книги, както и всички постове в блога и профилите в социалните мрежи. Радвам се, че имам свободата и платформата да споделям, но още повече се радвам, че има кой да чете. Благодаря ви! Вие давате смисъл на усилията!

На себе си и на всички родители пожелавам повече пълноценно време с децата, защото те са нашите най-големи учители.
На пътешествениците пожелавам пътешествия до нови и до любими дестинации.
Но нека помним, че най-важната дестинация е нашата душа. И тя е смисълът на цялото ни пътешествие на тази земя в този живот.

Щастливи празници, изпълнени с топлина, уют, хармония, обич и разбирателство!

Мисля, че смело мога да кажа, че съм закърмена със спорт. Още на 6-годишна възраст ме записаха на тенис на корт – малко на шега, с основна цел да не ставам пълничка и да се движа. Пак на шега, следващите 14 години минаха по тенис кортовете из страната и чужбина, по тренировки, състезания и както се казва – цял един живот в програма.

Онзи цитат на популярния автор от Шри Ланка – Thisuri Wanniarachchi, която дори не е била професионален тенис състезател, е показателен за някои от уроците, на които тенисът те учи за цял живот: “Tennis taught me to take chances, to take life as it comes. To hit every ball that comes to me no matter how hard it looks, to give it my best shot.”

Аз и тенисът бяхме в love-hate (любов и омраза) връзка. Имаше дни на върха, имаше моменти на такава неприязън, че едва хващах ракетата. Със сигурност много други спортисти, избрали за професия даден спорт през определена част от живота си, могат да се припознаят и знаят какво имам предвид. На моите 20 всичко приключи. Здравословни проблеми, емоционални причини и няколко операции сложиха край на тази връзка.

Днес, 23 години по-късно, нещо трябва да се спортува. И то редовно. А предвид възрастта ми и старите ми травми – по възможност с любов, посветеност, с усмивка, бавно и дълго. Земното притегляне се оказва много силно и дърпа надолу всичко, което не му противодейства.

Преподавам Мениджмънт и винаги казвам на студентите “Нищо не можете да управлявате, ако не можете да управлявате собственото си тяло. Няма как да управляваш хора и процеси, ако не можеш да управляваш себе си.” Тялото иска движение и потене, мускулите искат тренировка, ставите искат смазване, а травмите… колкото и да е странно, и те искат раздвижване. Многото пътувания не са извинителна бележка, а повод за още повече дисциплина. Травми всички имаме – има лекари за всичко.

Отговорността към болката и собственото здраве също е важна. Има много хора, които попадат в ролята на „жертва“ на болежките си и се обездвижват тотално. А всеки физиотерапевт, всеки опитен спортист и всеки остаряващ осъзнато знае, че обездвижването е най-големият провокатор на болка от стари травми, а също и чест причинител на нови. Всички лекари, при които съм ходила на консултации за моите износени коленни стави казват едно и също – движение, движение, движение. Имам си аптечка за спешни случаи, но най-добрите лекарства си остават разходките в гората и редовният пилатес.

Изкушенията за вкуса и апетита са много и навсякъде – нова държава, нова култура, “хайде и това да опитам, че може да не дойда пак”, “ох, днес ми е едно такова мързеливо”, “дали да не остане за утре”, “нали кантарът е ок” – са някои от честите “пазарлъци”, които водим със себе си. Немалко апликации са в помощ на мързеливите или недостатъчно дисциплинираните – напомнят с аларми, приканват към 10, 20 или повече дневни предизвикателства, напомнят за пиенето на вода, броят калории и какво ли не.Но аз знам – извиненията са вътре в мен, мотивацията също. За да се мотивирам визуализирам моето силно, здраво и красиво „аз“, вдъхновявам се да бъда пример за децата ми и за хората около мен.

Но най-вече запазвам фокус върху най-важното – аз да владея тялото ми, а не то мен. Бъркам в дълбокото, в тенис миналото и вадя воля, мотивация, сила, вдъхновение, амбиция и се движа – йога, пилатес, дълги hiking преходи, разтягане, плажни разходки, плажен тенис, нещо. Обличам клина, вадя постелката, включвам Asana Rebel, Spotify, BetterMe или YouTube и извинения няма. Болките са по-малко, силата и енергията са повече. Ставам, сядам и се движа пъргаво и уверено. Разбира се, има дни, в които просто не се получава. Има други, в които нямам толкова време или сили, колкото ми се иска. Но се вглеждам в тези, през които успявам. И си благодаря. И то, тялото ми, също ми благодари.

На 25-ти срещу 26-ти март за пореден път сменихме времето от зимно към лятно часово време. За някои хора този един час по-малко сън води до огромна разлика в усещанията и най-вече в усещането, наречено “пролетна умора”.

Пролетната умора е състояние на изтощение, което типично се случва през този сезон.  Това може да бъде причинено от различни фактори, като променящите се условия на околната среда, нарушаване на съня и дисбаланс в хранителния режим.  Някои от симптомите на пролетната умора включват системно усещане за отпадналост, разстройство на съня, главоболие, безпричинна тревожност и депресия.

Много често говоря за хората сови (нямат проблем с късното лягане, но сутрините са мъка за тях) и тези, които са чучулиги (обичат да стават рано, но не издържат вечер до късно). Горките сови – животът им току що стана с още един сутрешен  час по-мъчителен…

Смяната към лятно часово време може да бъде причина за стрес не само за тези, които обожават съня и щастието им зависи от него. Тази промяна във времето може да повлияе на тонуса и енергията на всички.  Ето няколко предложения за преодоляване на стреса от смяната към лятно часово време:

1. Ограничение на използването на екраните преди сън е полезен навик не само около периода на смяна на времето. Доказано е, че не само екраните на телевизора, компютъра и мобилните устройства могат да влияят на нашия сън, но и съдържанието, което гледаме на тях. 
2. Естествени източници на светлина. Отдавна не живеем като прадедите ни лягайки със залеза и ставайки с изгрева, но разчитането на естествената светлина като естествен елемент за събуждане, бодрост и нагласа, е неоспоримо.
3. Релаксация и медитация могат да ни помогнат да се справим със стреса и да укрепим психическото си здраве. Опитайте да практикувате релаксация или медитация по няколко минути всеки ден, без стремеж за “изпразване” на главата от всякакви мисли. В статията ми Стрес мениджмънт обръщам внимание на факта, че много хора си мислят, че да медитират успешно, означава да „изпразнят“ главата си, седейки в поза лотус или напевно артикулирайки „оммм“. Нашият мозък е непрестанно зает със 7 +/- 2 неща, т.е. ние непрестанно имаме повече от няколко мисли в главата си. Така че медитацията е целенасочена осъзната концентрация върху едно нещо. И съвсем нормално е, докато сме избрали да се концентрираме върху музика, тон, мисъл, капчук, падащи листа, или просто върху тишината, в мислите ни да прелита списък за пазаруване. Това е моментът, който отказва много начинаещи в медитацията като практика. В момента, в който се „разсеят“ от избрания фокус и си казват, че не могат да се справят и явно не го правят както трябва. А всъщност е достатъчно самодисциплинирано да насочим вниманието си към избрания обект на концентрация и то за не повече от 15 минути. Мислите ни отново ще скачат от едно на друго, на трето и четвърто. Само трябва да върнем фокуса си върху каквото сме избрали.  Научно е доказано, че най-полезната медитация е не повече от 15 минути на ден. Чрез медитацията даваме шанс на мозъка да си почине и на мислите ни да се подредят. Нека направим аналогия с разхвърлян гардероб, както често изглежда нашият ум. С медитация и медитативни техники, ние успяваме да подредим менталния си гардероб и по този начин да видим по-добре с какво разполагаме, как да го използваме в ежедневието си, как би изглеждало най-добре и как ще ни донесе най-голяма полза, без усилието да го търсим в хаоса.
4. Алкохол и кофеин: приспиване с помощта на алкохол и разбуждане с помощта на извънредни количества кофеинови напитки не е донесло нито краткосрочна, нито дългосрочна полза на никой. Увеличаването на потреблението на кофеин и алкохол може да влоши съня и да доведе до допълнителен стрес, разтуптяно сърце, липса на баланс и контрол на ситуациите в ежедневието ни.

Facebook ми напомнят от време навреме за предишната Даниела. Немалко от моите приятели и познати казват, че преди “новите зъби” съм изглеждала съвсем друг човек. И наистина е така – “Даниела преди 2013-та г. и Даниела след 2013-та г.”.

Спомням си как двете с д-р Павлова – като типични педантични представители на зодия дева, бяхме направили разграфен до дни и минути план за моето преобразяване. Бях все още бременна с дъщеря ми, когато организирахме първата ни среща и обсъдихме колко време след раждането и кърменето можем да започнем промяната.

28 живи, но изтъркани зъби, с понижена захапка, със силна чувствителност, многократно “закърпени” с материал за пломби,  трябваше да бъдат “облечени” с нови красиви фасети. Все се чудех кой и как може да прецени как точно да се възстанови анатомично фасадата и захапката, но ЕоДент разполагат с мултидисциплинарен екип от специалисти и с най-модерната апаратура, така че няколко специалисти, няколко уреда и теста установиха накъде отиваме и какво ще постигнем.

Аз съм много динамичен човек, който обича краткосрочни проекти и резултати. Тази моя натура се прояви и в денталното ми лечение – исках да съм готова за кръщенето на дъщеря ми (започнахме в края на месец февруари 2013 г. и трябваше да сме готови преди 19 май 2013 г.), исках да не ме боли (достатъчни ми бяха чувствителните зъби толкова години), исках да усещам сигурност и надеждност с екипа, исках също всичко да се случва по план и навреме. Разбира се, най-много исках да постигнем търсената усмивка.

И така, получих всичко – хубави седиращи упойки, фанатична точност, добри съвети (например да направим фасетите в нормален бял цвят, а не неестествено бели), много грижа, внимание и накрая супер резултат – много красива усмивка, снимана за първи път на кръщенето на дъщеря ми Ева Виктория!

Почти 10 години по-късно, нашите срещи с д-р Павлова и екипа й продължават. Хубавата усмивка и “новите зъби” изискват грижа, профилактика, хигиена, проверки, внимание  и поддръжка. Особено при някой като мен, чийто живот е свързан с много пътувания, стрес и динамика в ежедневието. Продължавам да посещавам редовно няколкостъпковата система за почистване на ЕоДент, продължавам да нося протекторни шини през нощта и разбира се, продължавам 1 или 2 пъти годишно да се усмихвам на д-р Павлова от нейната кушетка.

Новата ми усмивка е моята запазена марка. И преди се усмихвах “на зъби”, както казва дъщеря ми, но самочувствието, което една подредена, бяла и красива фасада носи, е неоспоримо. В работата ми аз често заставам пред големи аудитории и моето лице и усмивка са част от моя профил, част от това, с което хората ме запомнят, освен с това, което представям.

По време на фотосесии много пъти сме се опитвали с фотографите да постигнем сериозен кадър без усмивка, но просто не се получава – винаги усмихнатите ми снимки са далеч по-красиви и предпочитани.  

Най-хубавото е, че сме постигнали толкова естествена промяна, че почти никой не може да повярва, че това не са моите естествени зъби.

Години по-късно, децата ми пораснаха и сега преминават друг тип дентално лечение с други екипи на ЕоДент. За Николай (16 г.) се доверихме на системата Invisalign, а за Ева Виктория (10 г.) беше предписана коригираща захапката шина за през нощта. Вярвам, че новите им усмивки са техният билет за щастлив, усмихнат и успешен живот.

За себе си знам – усмивката отваря врати, носи красота, самочувствие, спокойствие, положителни емоции и нов живот.

Моят нов живот започна на 19 май 2013 г.

***

Материалът е публикуван в първата книга на ЕО Дент – “Усмивката”, под редакцията на талантливия Георги Тошев. Сборникът със споделени усмивки излиза по повод 20-годишнината на денталната клиника.

Всички средства от продажбите на „Усмивката“ ще бъдат дарени за вдъхновяваща инициатива! Със събраните средства ще бъде изградена спортна зала за голбал, където незрящи шампиони ще имат възможност да развиват уменията си и да се подготвят за успехи на национални и международни първенства!

Търсете “Усмивката” в клиники ЕО Дент и в книжарниците!

„Sometimes it’s absolutely necessary to look at the world upside down in order to see things right.“

–Gia

Всеки един от нас изгражда различен модел на света. Нека си представим модела ни като нещо, което е между двете ни преплетени ръце, в малкото пространство, между дланите и преплетените пръсти. Там са всички наши убеждения, минал опит, формирани ценности, вярвания и всички закодирани мисловни програми. Там някъде се намира и степента ни на тревожност – скалата, по която измерваме реакциите си към дадени събития, обстоятелствата, които ще провокират тревожност, колко силно и колко дълго ще бъдем тревожни. Но най-вече – как и кога ще се се справим с преодоляването на тревожността.

В модела на света са скрити индивидуалните чувствителни точки, личните фитили, които се палят при точно определени обстоятелства и влияят на точно този човек. Както при моделите на света няма правилно и грешно, така и в чувствителността на хората и в моментите, пораждащи тревожност няма правилно и грешно.

Какво поражда тревожност?

Тревожността може да се породи от външни или вътрешни обстоятелства. В момента редица външни обстоятелства тревожат немалко хора и ги карат да живеят с ежеминутно напрежение, тревожни мисли и може би безсънни нощи. Психическата устойчивост и моментното състояние играят ролята на филтри, които ранжират степента на тревожност във всеки един момент.
Covid-19 будеше тревоги цели две години, а за някои хора, дори към днешна дата, тревогите от тази пандемия не са отминали. Военните събития и нестабилната политическа и икономическа обстановка са сериозни поводи за тревожност от последните седмици.

Разбира се, освен глобални събития, имаме си и нашите микро вселени, в които се случват много други лични тревоги, събития и моменти, които ни изваждат от равновесие, причиняват ни безсънни нощи, образуват ни топки в стомаха и стягат душата ни.

Как да преодолеем тревожността?

Емоционалната интелигентност ни учи, че не е нужно да избягваме и отричаме негативните емоции, а да ги осъзнаем – от къде произлизат, кой точно фитил вътре в нас се пали и защо, къде е първопричината – страхове от миналото или опасения за бъдещето, злощастен минал опит или страх от загуба на нещо, тревожност за себе си или за близките ни, основателна или неоснователна тревожност, истинска или преекспонирана.

Винаги има нещо хубаво и в най-лошото, въпрос на гледна точка е да го открием. Малките деца спират, навеждат се и поглеждат света с главата надолу – със сигурност една различна гледна точка. Единственото хубаво, валидно за всички е, че човек не може да живее непрестанно във висока степен на тревожност. Просто мозъкът ще “изпуши”.
Немалко психолозите биха спорили, че има пациенти, които прекарват целия си живот тревожни, но всеки понякога се отпуска и намира сили и начин да отвори позитивния си поглед. Това са моментите, за които няма рецепта отвън, а за всеки е налична вътре в него.

Задавайте си въпросите: Кога преди съм се чувствал/а по същия начин? Колко време ми отне да се избавя от негативните емоции? Как се справих? С външна помощ или сам/а?

Какво е мястото на комуникацията за справяне с тревожността или дали самата комуникация не я поражда?

Вътрешният диалог – позитивен или негативен, е невероятен източник на тревога или спокойствие. С който и да разговаряме – терапевт, приятел или ментор, никой не може да ни помогне за справяне с вътрешните ни тревоги и страхове, ако не променим вътрешния си диалог. Онзи разговор, който водим със себе си непрестанно и който може да бъде най-полезният диалог, но може да бъде и най-сриващият разговор. Както се казва “Не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре”, аналогично, какво казваме на себе си, колко се издигаме или сриваме. Tози разговор е ключов за справяне с негативните емоции, сред които и тревожността.

Общуването с близки, които знаят основата на проблема ни, е най-лесният начин да “изговорим” нещата, но понякога точно разговорът с непознат, може да ни донесе различната гледна точка, третата алтернатива, за която не сме се сетили.

Какво правя аз, когато ме залеят страхове и ме обземе тревога?

• Захващам се с нещо, в което ще потъна – писане, шиене на гоблени, интересен сериал, работа, документация, подреждане на файлове и други монотонни задачи.
• Слушам любимата си музика, защото е научно доказано, че любимата ни музика, каквато и да е тя, намалява с 66% нивата на един от хормоните на стрес.
• Говоря с приятели.
• Посещавам доверен и изпитан терапевт, не толкова за терапията, а за онази гледна точка, онази мисловна алтернатива, за която не съм се сетила сама.
• Спортувам или се движа – здрав дух в здраво тяло.
• Търся контакт с малки деца или с малки животинки, защото там се намира надеждата и упованието в по-доброто бъдеще.
• И разбира се – гледам света наобратно – като малките деца.