istockphoto-115810809-170667a

Когато светът се срива – гледай го наобратно

Sometimes it’s absolutely necessary to look at the world upside down in order to see things right.”

Gia

Всеки един от нас изгражда различен модел на света. Нека си представим модела ни като нещо, което е между двете ни преплетени ръце, в малкото пространство, между дланите и преплетените пръсти. Там са всички наши убеждения, минал опит, формирани ценности, вярвания и всички закодирани мисловни програми. Там някъде се намира и степента ни на тревожност – скалата, по която измерваме реакциите си към дадени събития, обстоятелствата, които ще провокират тревожност, колко силно и колко дълго ще бъдем тревожни. Но най-вече – как и кога ще се се справим с преодоляването на тревожността.

В модела на света са скрити индивидуалните чувствителни точки, личните фитили, които се палят при точно определени обстоятелства и влияят на точно този човек. Както при моделите на света няма правилно и грешно, така и в чувствителността на хората и в моментите, пораждащи тревожност няма правилно и грешно.

Какво поражда тревожност?

Тревожността може да се породи от външни или вътрешни обстоятелства. В момента редица външни обстоятелства тревожат немалко хора и ги карат да живеят с ежеминутно напрежение, тревожни мисли и може би безсънни нощи. Психическата устойчивост и моментното състояние играят ролята на филтри, които ранжират степента на тревожност във всеки един момент.
Covid-19 будеше тревоги цели две години, а за някои хора, дори към днешна дата, тревогите от тази пандемия не са отминали. Военните събития и нестабилната политическа и икономическа обстановка са сериозни поводи за тревожност от последните седмици.

Emilio Morenatti / AP

Разбира се, освен глобални събития, имаме си и нашите микро вселени, в които се случват много други лични тревоги, събития и моменти, които ни изваждат от равновесие, причиняват ни безсънни нощи, образуват ни топки в стомаха и стягат душата ни.

Как да преодолеем тревожността?

Емоционалната интелигентност ни учи, че не е нужно да избягваме и отричаме негативните емоции, а да ги осъзнаем – от къде произлизат, кой точно фитил вътре в нас се пали и защо, къде е първопричината – страхове от миналото или опасения за бъдещето, злощастен минал опит или страх от загуба на нещо, тревожност за себе си или за близките ни, основателна или неоснователна тревожност, истинска или преекспонирана.

Винаги има нещо хубаво и в най-лошото, въпрос на гледна точка е да го открием. Малките деца спират, навеждат се и поглеждат света с главата надолу – със сигурност една различна гледна точка. Единственото хубаво, валидно за всички е, че човек не може да живее непрестанно във висока степен на тревожност. Просто мозъкът ще “изпуши”.
Немалко психолозите биха спорили, че има пациенти, които прекарват целия си живот тревожни, но всеки понякога се отпуска и намира сили и начин да отвори позитивния си поглед. Това са моментите, за които няма рецепта отвън, а за всеки е налична вътре в него.

Задавайте си въпросите: Кога преди съм се чувствал/а по същия начин? Колко време ми отне да се избавя от негативните емоции? Как се справих? С външна помощ или сам/а?

Какво е мястото на комуникацията за справяне с тревожността или дали самата комуникация не я поражда?

Вътрешният диалог – позитивен или негативен, е невероятен източник на тревога или спокойствие. С който и да разговаряме – терапевт, приятел или ментор, никой не може да ни помогне за справяне с вътрешните ни тревоги и страхове, ако не променим вътрешния си диалог. Онзи разговор, който водим със себе си непрестанно и който може да бъде най-полезният диалог, но може да бъде и най-сриващият разговор. Както се казва “Не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре”, аналогично, какво казваме на себе си, колко се издигаме или сриваме. Tози разговор е ключов за справяне с негативните емоции, сред които и тревожността.

Общуването с близки, които знаят основата на проблема ни, е най-лесният начин да “изговорим” нещата, но понякога точно разговорът с непознат, може да ни донесе различната гледна точка, третата алтернатива, за която не сме се сетили.

Какво правя аз, когато ме залеят страхове и ме обземе тревога?

• Захващам се с нещо, в което ще потъна – писане, шиене на гоблени, интересен сериал, работа, документация, подреждане на файлове и други монотонни задачи.
• Слушам любимата си музика, защото е научно доказано, че любимата ни музика, каквато и да е тя, намалява с 66% нивата на един от хормоните на стрес.
• Говоря с приятели.
• Посещавам доверен и изпитан терапевт, не толкова за терапията, а за онази гледна точка, онази мисловна алтернатива, за която не съм се сетила сама.
• Спортувам или се движа – здрав дух в здраво тяло.
• Търся контакт с малки деца или с малки животинки, защото там се намира надеждата и упованието в по-доброто бъдеще.
• И разбира се – гледам света наобратно – като малките деца.

love

Истинската любов иска време

Съвсем скоро прочетох в една книга, че любовта не е емоция. Любовта е връзка. Всъщност, чувствата са реакцията към качеството и дълбочината на тази връзка.

(“Love is not an emotion. Love is the connection. Your feelings are a reaction to the quality of that connection.”)

Тази мисъл много ми допадна и я усетих като силно валидна за себе си.

Дали сте избрали 14-ти февруари за тържество на любовта или сте от хората, които празнуват целогодишно, винаги е приятно да се поговори за любов.

Един импулс, два пресечени погледа, няколко потрепвания и ето че нещо се случва. Любовта се основава на връзка и свързаност, а за да се получи връзка и свързаност, трябва време. Дали ще има шанс от едно трепване да се развие нещо специално, зависи от времето. Не само от обстоятелствата, които моментът във времето предоставя (или не), не само да измине време във времето, а качествено инвестирано и осмислено време заедно.

Мислители и философи твърдят, че истинската любов е безусловната любов. Но след време на безусловно отдаване и при продължителна липса на реципрочност, нещо се пропуква. Вселената е създала Закон за реципрочността и това не е неслучайно. Има си правила за даване (винаги с дясна ръка) и за получаване (винаги с лява ръка), за да продължи да циркулира енергията за всички. Любовта трудно се побира в шепи, но концепцията е ясна.

Често оставаме във връзки с нарушена реципрочност, само за да не останем сами. Мотиватор за “заедно” (или “поне не съм сам/а) е нуждата от принадлежност, типична за всички човешки същества. В мотивационната си пирамида Маслоу поставя на трето място нуждата от принадлежност. Сексът и общуването с друг човек на физическо ниво, са мотивационни елементи още на първото ниво на пирамидата.

Нуждата от утвърждаване и нуждата от принадлежност си остават двигатели през целия ни живот. Принадлежността е в някой, в чиито очи да се огледаме и да се видим по-добри, по-красиви, по-завършени и нечии. Принадлежността е да се декларираме с всички форми на “НИЕ” – нашият дом, нашата връзка, нашите планове, нашата програма.

Успешните отношения попадат в изследванията за успешното общуване. Често се създават проблеми от комуникационна гледна точка, които възникват, защото вярваме наивно, че партньорът ни има пророчески способности и че може да чете мислите ни. Въпросът тук е не дали да си кажем мислите, напреженията и нещата от главата, а как да си кажем.

Конфликти и разминаване могат да възникнат на различни нива. За тези, които са присъствали на мои обучения, знаят колко често споменавам примери за конфликти между силно визуален (предпочита да възприема света чрез зрението) и силно аудиален (предпочита да възприема света чрез слуха) партньор, например. Единият очаква любовта да му се показва, а на другият да му се казва. Визуалните и кинестетични (предпочитащи да възприемат и обработват света чрез вкус, обоняние и допир) партньори пък, могат да намерят за невъзможно да съчетаят сетивните си очаквания и предпочитания. Общуването и изказването на мисли, чувства, емоции и преживявания, е от ключово значение за продължение на отношенията.

В търсене на половинката може да мине цял един живот. Щастливци са тези, намерили истинската си половинка, която не се усеща като такава, без която не можем, а такава, без която не искаме. Ние човеците не сме някакви половин същества, които се разхождат нецели в търсене на цялостност чрез друг човек. Ние сме си перфектно цели, но имаме нужда от красивото огледало, в което ни оглежда споделената любов.

Любовта трябва да ни прави по-красиви, да разхубавява душата и да разкрасява тялото ни, да надгражда личността ни и да ни одухотворява към по-добрата ни версия. Защото другото няма смисъл.

Позволявам си да изброя продуктите, необходими за целогодишна рецепта за любовен сладкиш:

  • Щипка тръпка
  • Лъжица проблясък
  • 200 г искрен интерес и внимание
  • 500 г диалог навреме и на място
  • 150 г слушане и чуване
  • 150 г гледане и виждане
  • 500 г деликатно търпение
  • 1 кг обич
  • 1 кг любов
  • Време за втасване

Пече се докато видим и усетим реципрочност!

B3A1952.jpg

Как да седим за здраве, сила и влияние

През последните няколко дни ме е сполетяла музата за научно писане. Колкото и чаровно да звучи тази част от работата на “нАучните работници” – доктори, доценти и професори, колкото и впечатляващи трудове да произлизат от тази муза, в края на всеки ден, посветен на писане, тялото страда. Творил си ментално, но си изморен физически. Обаждат се разни части от тялото, напомняйки, че седенето не е любимата им поза.

Ежедневно, дори ежечасно, си напомням какво ми казва моята терапевтка, а именно:

“Правилното седене е на двете бузи на дупето! Ние имаме седалище, за да седим на него, а не на долната част на кръста, свлечени в стола”!

Много пъти ми се е карала през годините, когато съм стигала до нея с болки тук и там, травми и възпаления.

Много от нас прекарват по-голямата част от деня седейки, а немалка част от работните пози са свързани със седене на бюро по цял ден. Начинът, по който седим обаче, разкрива много за личността ни.

В книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” имам цяла глава, посветена на езика на тялото. Позата на седене може да ни донесе здраве и дълголетие в живота, сила и влияние в бизнеса.

Ето как:

С двата крака на земята

Ако седим правилно в стола, гърбът ни трябва да е изправен, а кръстът ни да образува лека чупка, защото сме с открит гръден кош и шия, седнали на седалището. За жените е по-лесно, ако са седнали по-напред на седалката на стола. Мъжете имат повече свобода, защото нямат неудобството на полата. И двата пола ще постигнат психологическо предимство, ако седят подредени в правилната поза, с достойнство и във владение на собственото си тяло.

С две ръце по равно

Независимо дали боравим с дясна или с лява ръка по рождение, добре е редовно да се упражняваме и да използваме равномерно и недоминиращата ръка. Това не само тренира двете половини на мозъка ни, но и ни създава навици за симетрия на позата. Хората, които боравят с дясна ръка, могат лесно да бъдат разпознати по типичното усукване на тялото. Същото е валидно и за тези, на които лявата ръка е доминираща.

Със симетрия във всичко

Освен упражняването за боравене и с двете ръце, добре е да се стремим към цялостна симетрия. В природата симетричните форми са най-привлекателни. Поза на седене, която е симетрична, освен, че гарантира по-добро здраве във времето, допринася и с красота, а красотата е симетрия.

С мисъл за бъдещето

Как седим днес, ще ни се отплати след време. И ако след време искаме да сме здрави, в кондиция, красиви и във владение на собственото си тяло, нека днес се изправим в стола и от стола, и да се погрижим за утрешното си Аз.

спа-666x1024-1

SPA възпитание

Sanitas per Aquam или Sanus per Aquam  –
Здраве чрез/от водата

SPA хотелите са в разгара на сезона, естествено спазвайки всички мерки и изисквания. Но спазваме ли ние, SPA посетителите, SPA правилата?

Днес отново се “развълнувах” по темата, защото отново станах свидетел на липса на познания за поведението, правилата и условията за ползване на SPA услуги и помещения.

Например, видях хора, които седят в парната баня върху хавлиени кърпи! Не, не го правете никога, защото в парната баня е мокро и влажно. Там измиваме с душовете мястото, на което ще седнем и се оставяме на влагата и парата.

Видях хора, които седят в сауната без кърпи! Не, не го правете никога, защото оставяте мокри потни отпечатъци от телесните ви течности, а хората след вас няма как да измият дървените пейки в сауната!

Видях хора, които с влизането в SPA центъра се устремиха към ледените душове! Не, не го правете никога, защото шоковото охлаждане има смисъл само и единствено след екстремно затопляне на цялото тяло. Иначе рискувате немалко болести, схващания и дефекти, вместо SPA ефектите.

Споделям отново тази моя отдавнашна, но много актуална и днес статия, която много SPA хотели използват като наръчник и протокол, и днес.
Приятни SPA почивки!

P.S. Настоявяйте и възпитавайте децата ви да са тихи, когато ги водите в SPA център!