Всяко поколение е убедено, че живее в епоха, в която старите правила вече не важат. Днес това убеждение е още по-силно. Светът е по-неформален, дистанциите между хората изглеждат по-малки, а социалните мрежи създават усещането, че всеки може да бъде какъвто пожелае.
И въпреки това има нещо, което не се е променило.
Хората продължават да си изграждат мнение за нас много преди да са оценили знанията, професионалния ни опит или качеството на аргументите ни. Не защото са повърхностни, а защото така работи човешкото възприятие. Всеки ден мозъкът ни обработва огромно количество информация и търси ориентири, на които да се довери. Един от тях е начинът, по който изглеждаме и се държим.
Точно затова протоколът никога не е бил въпрос единствено на етикет. Той е част от комуникацията.
Когато преподавам бизнес етикет и международен протокол, често чувам: „Важното е човек да е компетентен.“ Напълно съм съгласна. Само че компетентността невинаги има възможност да се прояви веднага. Първо идва впечатлението. След това доверието. И едва тогава хората започват да оценяват съдържанието.
Затова ми е интересно да наблюдавам световните лидери. Не защото се интересувам от мода, а защото техните публични появи рядко са случайни. При тях всяко решение – от избора на облекло до начина на поздрав – е част от по-голяма комуникационна стратегия.
Кейт Мидълтън например е добър пример за това как уважението може да бъде изразено без нито една дума. При официални посещения тя често избира цветове или детайли, които препращат към културата на страната домакин. Не по-малко показателно е, че не се притеснява да носи едни и същи тоалети многократно. В свят, който непрекъснато насърчава показността, това говори за увереност, последователност и липса на необходимост непрекъснато да впечатлява.
Съвсем различен е подходът на Барак Обама. Той неведнъж е разказвал, че съзнателно е ограничил избора си на костюми. Обяснението няма нищо общо с модата. Просто е смятал, че не си струва да изразходва енергия за десетки дребни решения, когато ежедневието му е изпълнено с такива, които засягат съдбата на милиони хора. Това е ценен урок и за всеки мениджър – понякога добрата организация започва с премахването на ненужния избор.
Ангела Меркел години наред беше критикувана за това, че почти не променя стила си. Днес много експерти по личен бранд посочват именно тази последователност като една от причините образът ѝ да остане толкова разпознаваем. Докато светът обсъждаше решенията ѝ, почти никой не говореше за гардероба ѝ. Това всъщност е комплимент.
Понякога обаче най-силното послание се съдържа именно в отклонението от правилото. Военнозеленото облекло на Володимир Зеленски многократно предизвика дискусии. Ако го разглеждаме извън контекста, можем да спорим дали е подходящо. Но в контекста на войната то изпраща ясно послание – държавният глава не се дистанцира от хората, които представлява. Това не е отказ от протокол. Това е адаптиране на протокола към една извънредна реалност.
Има още един пример, който винаги ме е впечатлявал. Кралица Елизабет II често избираше ярки цветове. Някои ги приемаха като въпрос на вкус. Всъщност причината е била далеч по-практична – хората да могат да я забележат дори сред огромни тълпи. Добрият протокол понякога изглежда изключително прост. Всъщност зад него стои внимателно обмислена логика.
Тези примери имат малко общо с модата и много общо с лидерството.
Всички те показват едно и също: професионалното присъствие не се изгражда случайно. То е резултат от последователни решения, които подкрепят, а не конкурират посланието ни.
Затова винаги съветвам участниците в обученията ми да не се питат: „Как изглеждам?“, а: „Какво комуникирам с начина, по който изглеждам?“
Разликата между двата въпроса е огромна.
Първият е въпрос на суета.
Вторият е въпрос на професионализъм.
А професионализмът никога не излиза от мода.

