Posts in category: Публицистични

Уважаеми студенти,

В деня, в който откриваме 21-та академичната година за Висше Училище по Застраховане и Финанси – ВУЗФ ви поздравявам на първо място, че сте направили избора да наричате България свой дом – да се установите, да учите, да се развивате и творите тук, а след време и да отглеждате децата си.

Вярвам, че светът е шарен и всички ние сме много неща. Вече не се отъждествяваме само с една професия, само с едно амплоа или профил. Всеки човек е отделна вселена и както обичам да казвам: “Светът има нужда от всякакви хора”. Самата аз съм много неща – многопластова личност, майка, писател, любима, мениджър, приятел, обучител, учител, ученик, дъщеря, сестра, професор. Принадлежа на няколко свята, които се преплитат в живота ми.

Най-изненадващото е как всичко от нашите разнообразни светове е свързано по един невероятен начин. Ето например, всички днес сте свързани от избора си да започнете образованието си, но с времето ще забележите колко много още неща ви свързват и извън образователната ви специалност.

Безкрайно много са примерите за уж случайни срещи и запознанства, които всъщност ни превръщат в една жива социална мрежа от приятели, роднини и колеги, преподаватели и студенти, споделящи радости, успехи и понякога тегоби, мрежа от подкрепа и корективи, от ментори и менторствани, от преживявания и емоции, от обич и любов.

Аз съм родена на първия учебен ден – 15 септември, понеделник. Като дете, най-щастлива бях когато преподавах на куклите и плюшените играчки и ги скъсвах от диктовки. Ще започна тази 13 поред академична година вече с титла професор, a може би Съдбата, още тогава, ми е отредила да сбъдвам мечтите си с академични постижения и да преподавам на стотици студенти всяка година.

За мен смисълът и мечтите са в ценното общуване, в развитието и в обмена на знания и мъдрост, чрез приятелство и менторство.

Почитта ми към менторството беше отразена в книгата ми, която беше основен труд за доцентурата преди 6 години. После дойде време цялото натрупано познание за различната комуникация, онази, свързана с отговорност отсрещната страна да те разбере и посланието ти да остави трайна следа, да се опише в книга, и така се получи “Комуникация НАвреме и НА място” .

А развитието на личността – откъде идваме, накъде отиваме и в какво се превръщаме по пътя, станаха обект на изследване в книгата “Управление на личностното развитие”. Вярвам с цялото си сърце и душа в основната теза на книгата, че най-важното познание е познанието за самите нас – какво ни радва, какво ни вдъхновява, какво ни зарежда, какво ни пълни очите с блясък, а нощите с вълнуващо безсъние, какво ни одухотворява и какво ни се случва ей така. Там е щастието.

Какво ви пожелавам на прага на новата академична година:

Пожелавам ви да се радвате на избора си да останете в България – на планините, на морето, на реките и горите, а също и на Витоша, която е толкова близо до нас.

Пожелавам ви здраве, защото всички щастливи моменти и успехи, цялата споделена обич и любов, са немислими без радостта от здравето!

Пожелавам ви да търсите и намирате себе си – най-важният човек във вашия живот!

Пожелавам ви специални моменти – от онези тихи, но пълни мигове, когато сякаш времето се забавя, но пък точно тези моменти ще ви награждават с пълнота, смисъл, одухотворение и усещане, че точно тук и сега, че точно така, че точно това е животът, за който сте родени.

На добър час и успешна академична година!

Докато се подготвям за новия бизнес сезон и за една предстояща лекция на тема “Личностно развитие и well-being” пред 100 делегати, попаднах на една интересна задача – да напишем писмо до себе си, до по-младата ни версия, от позицията на опита и преживяванията. Счетох тази задача за много подходяща за моя ежегоден пост в навечерието на рождения ми ден.

Скъпо мое Аз,

Аз на 21,

Пиша ти от навечерието на 42 и се надявам, че някъде там във времето, ще получиш моето послание. На първо място, важно е да знаеш, че ще си пожелаваш и ще получаваш. Не винаги на момента, но винаги в най-правилния момент.

Вселената и Съдбата ще се грижат за теб по най-добрия начин. Макар и понякога да не изглежда така, вярвай го и се уповавай на събитията, защото ще се случва каквото трябва, когато трябва и по най-добрия за теб начин.

Ще имаш любови. Големи, разтърсващи, искани, споделени. Разбира се и такива, които не си очаквала.

Ще имаш деца. Най-прекрасните и чудни деца. Измолени, измечтани, изстрадани, но твоите деца.

Ще сбъдваш мечтите си. Но и ще трябва да внимаваш какво си пожелаваш.

Хората ще те харесват и ще търсят твоята компания. Но ще отнеме време да разбереш, че не е нужно другите да те харесват, ако ти се харесваш. Няма да имаш нужда да търсиш одобрението и признанието на други, ако сама се одобряваш и признаваш.

Куфарът ще бъде твой спътник. Ще имаш години с по 160 дни на път. И това ще те прави щастлива.

Ще имаш верни и добри приятели. От тези редките, които на някои хора не им се падат в няколко живота. А на теб в един живот ще ти се случат фантастични приятелства – с вярност, добрина, разбиране, добронамерено опъване на уши, взаимност, искреност, смях и сълзи – заедно.

Ще успяваш. Най-много в нещата, които правиш с любов и които ти идва да направиш от най-дълбокото на душата си. Най-успешни ще са онези начинания, които носят лекота (въпреки трудностите) и вътрешен смисъл (макар и само за теб).

Ще станеш много близка с родителите си. Колкото повече години минават, толкова повече вашата разлика от само 20 години ще се стопява и ще се превръща в силна връзка, приятелство, устойчиво на време и събития, в споделена мъдрост и необходимост.

Ще ти се случват лоши неща. Ще имаш и проблеми. Ще срещаш хора, които ще те огорчават, нараняват, натъжават и ще те оставят с въпроси без отговори. Например “С какво заслужих това?”

Но точно тогава си спомни за Вселената и Съдбата и за техния план за теб.

Ще има хора в живота ти, които ще оставят запомнящи се следи. Ще има и такива, които ще ти оставят белези.

Знай, че времето ще те лекува, ще те учи, ще ти помага. За почти всичко. И също времето ще ти помогне да научиш най-значимия и ценен урок – търпение.

Ще ти върви на хора – колеги, приятели, срещи и открития. И всички те ще са също уроци – от всеки ще има какво да научиш, от всеки ще има какво да вземеш и на всеки какво да дадеш.

Ще се научиш да бъдеш себе си. След като “облечеш” няколко чужди персони и тестваш няколко чужди модела, ще разбереш, че няма нищо по-удобно от това да бъдеш себе си.

Ще учиш всеки ден. Това е благодат, защото ден, в който не си научила нищо ново, е ден, в който сетивата ти са били затворени.

Ще се научиш да намираш смисъл в качеството, а не в количеството. Разбира се, понякога не преди да се “затрупаш” в камари от количество.

Ще имаш битки и войни. Но най-тежките ще са тези срещу теб самата.

Някои неща ще се случват с лекота. Но повечето устойчиви резултати ще изискват постоянство в усилията.

Ще научиш, че златната среда е средата. Онзи баланс между твърде много и твърде малко, между многото храна и гладуването, между погубващо силните емоции и апатията, между искането и безразличието, между крайностите и полюсите във всичко.

Ще научиш тънката разлика между роднини и семейство, между приятели и познати, между преживявам и съществувам.

Ще научиш и грандиозната разлика между искам и не искам и как “искам” е мантрата за движение напред, а “не искам” е всичко, което те дърпа назад.

Ще се учиш непрестанно, че тук у сега, днес и мига, са най-важни. Ще се научиш да търсиш осъзнато насладата от живота и ще развиеш вкус към красотата на момента.

Ще имаш моменти, в които ще се давиш от сълзи и безсилие. Ще имаш моменти на безкрайна благодарност и задавяща гърлото радост.

Ще имаш радости и болки. Ще имаш смях и сълзи. Ще имаш триумфи и провали. Ще имаш изпълващи вдишвания и опустошителни издихания.

Ще имаш любови и раздели. Ще имаш от всичко, защото това е красотата на живота – в нюансите и в полюсите, в бурите и в дъгата, в изгрева и в залеза.

Ще имаш мигове, в които ще усещаш, че светът е твой и точно за такъв живот си родена!

В разгара на предизборната кампания, със забавление, вълнение и нетърпение очаквам септемврийските изяви на българските кандидат-политици. Сигурна съм, че ще видим разнообразие от гафове, нарушения на етикетни норми и протоколни правила, пъстри плакати и визуални елементи, както и изяви, впечатляващи с липса на опит и политическа незрялост.

Надявам се, разбира се, че все пак ще наблюдаваме и кандидати с класа, перфекционизъм и професионализъм, които все пак си дават сметка как да изградят правилния имидж пред своите гласоподаватели.

Как могат да бъдат избегнати “капаните” в краткия период на кампанията и да се създаде добро впечатление, спазвайки няколко правила:

Облекло

Нека мъжете политици спазват правилото за 3-те цвята – черен, сив или тъмносин костюм с едноредно закопчаване. Нека носят панталон по мярка (без модни демонстрации с оголени глезени), риза по мярка (с правилна дължина на ръкавите и яка, съобразена с размера на врата, както и с това дали ще се носи вратовръзка или не), чорапи в тъмен цвят, близък до цвета на обувките, обувки в цвят, съобразен с цвета на колана, вратовръзка във властен цвят (син или червен), изчистени тонове (без множество насложени карета).

За дамите правилото също е за 3 цвята – не повече от 3 цвята, носени  едновременно. Важно е дрехите и чантата да бъдат съобразени с фигурата – голяма жена – малка чанта (само по-фини дами могат да си позволят по-големи чанти), без издаващи шум бижута, удобни елегантни затворени обувки (без изкушения за показност на пети и пръсти), шал като аксесоар, но и като “инструмент” за прикриване на части от тялото. Прическата е не по-маловажна – нека бъде стилна и без необходимост от непрестанно внимание към нея.

Политическият плакат

Визуализацията на кампанията е ключов елемент, който остава в историческите архиви, независимо дали кандидатът ще успее да влезе в парламента и държавната политика. Плакатът трябва да бъде задължително с професионална снимка в полупрофил-полуанфас, представяща кандидата в “добра светлина”, но и с образ, близък до реалността.

Все пак е добре последователите да припознават кандидата на живо с образа му/й от плаката. Предварителната визуализация на плакатите трябва да се оглежда и отблизо, и от по-далеч, за да се осигури добра визуализация от различните гледни точки.

Медийните изяви

Повечето популярни медии имат опитни журналисти и водещи, а повечето начинаещи политици нямат необходимия опит, който да ги застрахова срещу гафове, най-вече в предавания на живо.

Делегатите, които обучавам, са подложение на мини “обстрел” с цел по-добра подготовка. Но нищо не може да замени самоподготовката, която пък осигурява елегантност, запомнящ се положителен образ и самочувствие с покритие. Добрата подготовка ни дава възможност да не мислим за себе си по време на живото предаване, а да сме изцяло посветени на събеседника и темата на разговор.

Добре е гостът политик да огледа студиото и по възможност записи на предавания, за да се подготви как и къде ще седне, застане или ще се позиционира. Правилата за облекло са валидни наввсякъде, независимо от това дали денят на изявате е делничен или уикенд ден.

Най-честите гафове:

• Грешки в стила на облеклото и разминаване на дрес кода с повода;
• Грешки в размера на облеклото;
• Използване на диалект;
• Липса на подготовка;
• Следи от пот по дрехите;
• Следи от изпотяване по лицето;
• Липса на познание за етикетa и протокола;
• Прекомерно самочувствие, прикриващо липсата на подготовка и/или комплекси;
• И др.

Ако някой човек е избрал политиката за своя професия, то тогава задължително трябва да подходи с адекватния професионализъм.

Ако не можете да си позволите услугите на консултант, питайте, гледайте, слушайте, учете и търсете опита на тези, минали успешно по този път!

Повечето хора, които са чували тези думи си мислят, че става въпрос само за емоциите в човешкия свят. Всъщност сърцето е много повече. То е нашият център и отразява как се чувстваме, кои сме ние и цялостното ни здраве. Ако се грижим за сърцата си, ние се грижим за цялото си същество – физически и емоционално.

Начинът, по който хората и обществото все повече са вкопчени в мозъците си, води до това интелектът и рационалността да са приоритетни пред емоцията и състраданието. Дава се превес на главите пред сърцата и това може би е голяма грешка.

Още през 1976 г. Douglas Hall казва, че живеем във време, когато „пътят към сърцето е заменен с път към върха“. Това е още повече валидно през 2022 г. Обществото иска да слушаме ума. А само сърцето ни казва истината. Животът от сърце ни позволява да бъдем повече, отколкото сме.

Светът е отворен и разнообразен. Той дава право и възможност на всеки от нас да се занимава с това, към което го тласка сърцето (интуицията, подсъзнанието). Dea Lensky счита, че за да бъде щастлив, човек е длъжен да търси хармонията. Богатството е начин на мислене и включва освен умението за материален просперитет, особено важен за всички времена, също и чувство за хармония със себе си, с поривите на сърцето, за да се постигне спокойствие, добра самооценка, приятно обкръжение, здраве, здравословен живот и духовно израстване.

В този забързан свят, в който времето е най-ценната валута, и в който основният поглед е насочен предимно навън към света, често не остава време за поглед навътре. Да живеем от сърце означава да живеем, слушайки това, което ни кара да се чувстваме добре, жизнени, енергизирани, балансирани, подмладени и здрави, както физически, така и емоционално. Това означава да се обграждаме с хора, които подхранват душите ни, изграждат ни и ни карат да искаме да бъдем най-добрите.

Живот от (със) сърце също така означава хранителен режим, който ни дава това, от което се нуждаем като хранителни вещества и енергия, но не и това, което ни забавя и успива. Означава упражнения, които помагат на нашите артерии да останат гъвкави и силни и карат сърцето ни да доставя кислород ефективно до телата ни.

Кардиолозите твърдят, че също така трябва да отделим време, за да обмислим как подхождаме към света около нас. Депресията, безпокойството, песимизмът, гневът, враждебността и неудовлетвореността от работата и живота играят роля в развитието на сърдечни заболявания. Негативността зад тези емоции води до освобождаване на хормони на стреса, които предизвикват възпаление, високо кръвно налягане и евентуално сърдечни заболявания.

Хората са склонни да забравят как стресът и негативните емоции влияят пряко на физическото тяло.

Умът ни може да диктува посоката на сърцата ни, за добро или за лошо. Нашите мисли, начинът, по който възприемаме обстоятелствата около нас и ги управляваме, всъщност могат да доведат до отделянето на хормони, които да влияят негативно и разрушително или положително и здравословно. Проучвания показват, че оптимистично настроените хора имат 50% по-нисък риск от преживяване на инфаркт. Животът със здравословно сърце включва и самообучение как да стоим далеч от негативни мисли и да управляваме стреса.

Управлението на стреса може да звучи като неясна препоръка за начин на живот. Какво означава това – медитация, дълбоко дишане, как просто да спрем да се тревожим, да се паникьосваме или да се чувстваме тъжни?

Управлението на стреса е всичко, което ни позволява да се съсредоточим върху дишането си и да забавим дъха си, да намалим сърдечната си честота, да понижим кръвното си налягане и да позволим на мислите си да се съсредоточат върху това, което можем да направим, къде намираме сила и как можем да си помогнем и да се грижим за себе си.

Можем да управляваме стреса чрез йога, медитация, фокусирано внимание, упражнения или просто отделяне на няколко минути, за да прекарваме тихо време със себе си всеки ден. Моят съвет към делегатите, които обучавам винаги е бил да намерят своя път. Това е ключова част от живота със сърце.

Животът от сърце означава също достатъчно сън, достатъчно секс и емоционално удовлетворяващ физически контакт с другите – всички тези елементи освобождават хормони, повишаващи настроението, намаляват възпалителните процеси и засилват имунната система. А това води до взаимоотношения, които са удовлетворяващи и подкрепящи. Живот от сърце означава да имаме цел в живота, независимо дали е кариера, хоби или мисия.

Да живеем от сърце започва с това да знаем какво ни прави тъжни или щастливи, какво позволява на духа ни да процъфтява, какво ни възбужда и какво ни кара да се чувстваме обичани. Да живеем от сърце е стимулиращо на всяко ниво. Ако всички ние наистина живеехме от място на цялост и сърдечно здраве, светът може би щеше да се промени към по-добро.

Сърцето се облагодетелства от бавно ходене, дълбоко дишане, леко тичане, аеробика, плуване или поход в планината. За разгръщане на сърцето можем да се съсредоточим върху забавления, върху детето в нас и време, прекарано с деца или игриви хора.

Когато живеем със сърцето си, животът е различен. Има мир и лекота, докато вървим напред, защото имаме дълбоко вътрешно съзнание, че всичко е наред. Ние сме спокойни, реагираме от позиция на любов и живеем в баланс. Когато живеем от сърце, животът ни се променя.

Как да заживеем със сърцето?

Древните египетски йероглифи винаги изобразявали хората с гръдния кош напред и лицата, обърнати в профил. Тази странна композиция не е знак за примитивността на египетските художници, а поетично утвърждаване на превъзходството на човешкото сърце пред ума.[1]

Така че на първо място можем да започнем да ходим изправени и със сърцето напред. Няма как да живеем със сърцето, ако вървим ежедневно с главата си напред.

Трябва да замълчим, за да чуем собствената си автентичност. Трябва да знаем какво ни прави щастливи, какви са нашите силни и слаби страни. Като сме честни със себе си относно това кои сме, можем да започнем да чуваме какво ни казва сърцето ни.

Книгата ми “Управление на личностното развитие” е написана върху тезата, че само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота. Или още казано – личност, която живее със сърцето си.

Сърцето не се управлява от логиката, а от нашите емоции. Усещането, което имаме, е нашата душа, която ни говори. Това ни дава да разберем, че решението е вярно за нас, защото го чувстваме правилно. Сърцето ни се основава на интуиццията, никога не лъже и винаги има най-добри намерения, за разлика от егото.

Когато почувстваме нещо, нека пуснем егоичния глас и да се вслушаме в душата. Тогава сърцето се отваря и ние живеем с искрена любов и свобода. Това отваряне е смел акт, тъй като означава, че излагаме автентичното си аз на показ пред света.

Брандън Бейс казва “Собственото ни сърце никога не лъже. Попитайте кое е правилното действие за този момент? Следвайте най-дълбоката си истина.” 

За себе си знам, че пътувайки през годините, най-щастливите срещи, най-важните събития, най-трудните предизвикателства и най-вдъхновяващите триумфи се оказват тези, които сме преживели със сърцето си, които са преобърнали душата ни и са ни доближили до онази личност, която е отредено да бъдем.

[1] Gahl Sasson, Cosmic Navigator, 2008

Колко е страхотно да имаш приятел от ранна детска възраст, да сте израснали заедно, да сте споделяли ученическия чин, а впоследствие и университетски страсти и тревоги, да сте си кумували и гостували по сватби и тържества и да се наричате “близки” до ден днешен. Приятелства и отношения, устойчиви на времето.

Такива истории са чудесни, но изключително редки. Защото животът събира и разделя. Случват се хора, събития, житейски и географски промени. Паузите на някои съвпадат със спринтове за други. Появяват се партньори и любови, които изменят цялостно динамиката на едно приятелство. Изменят дори братско-сестрински отношения.

Всички знаем как едно бебе, една нова дестинация или една нова любов могат да те изпратят в съвсем друго измерение за цяла космическа година.

Спомням си колко близки бяхме с 4 години по-малкия ми брат в тийнейджърските ни години и в годините на следване в университет. После аз се омъжих първа, появи се първото ми дете, и въпреки, че неговото първо дойде точно 4 години след това, нашата близост се беше променила. Тези години, в които аз гледах малко бебе с доста по-голям от мен партньор, брат ми се радваше на типични младежки години. Сега пък нещата са различни в друга посока и крайност – моите 2 деца са вече големи и самостоятелни, а брат ми се радва на трето бебе, на което аз не мога да посветя повече от мимолетна радост и спорадични срещи.

Подобна история имаме и с най-отдавнашната ми приятелка – няколко години разминаване в раждането на бебетата и животът някак неволно ни “раздели”.

Имам и още истории, както и всеки един от нас – не само истории, свързани с раждането на децата.

Спомням си, че много страдах и се обвинявах за такива загубени близости – било, защото съм заминала да уча в чужбина, защото ангажиментите са станали повече или срокът за някои поставени цели е твърде кратък.

Не само аз се самообвинявах. И са ме обвинявали. И съм се чувствала виновна и лоша, въпреки старанието ми и заложения в мен стремеж към перфекционизъм (тези, които ме познават, знаят какво имам предвид).

Едва с наближаването на 40-годишна възраст, някак приех като естествено това, че животът събира и животът разделя. Естествено е животът да ме раздели с всичките ми колеги и състуденти от времето ми в Австрия и Испания, но пък някак чрез Facebook & LinkedIn поддържаме връзка и с радост се виждаме по света и у нас, когато обстоятелствата позволяват. Както обичам да казвам, прекрасно е да имаш приятели и познати навсякъде. Естествено е динамиката на ежедневието да дава или да не дава възможности за срещи, пълноценно време заедно и смислени разговори, колкото и да ни се иска. Остава надеждата, че както времето, обстоятелствата и животът ни разделят в някакъв период, ако е писано, ще ни съберат отново рано или късно.

Благодарна съм, че имам приятели, с които никога не си сипем обвинения и се радваме на толкова време, колкото можем. Защото обвиненията сами по себе си разделят…

Още по-благодарна съм, че имам брат и две сестри, с които самата ни възрастова разлика ни разделя, но въпреки това успяваме да останем близки и да се радваме на времето ни заедно. Най-малката ми сестра е с цели 21 години по-малка от мен, но винаги имаме какво да си кажем и за какво да се посмеем, въпреки че аз съм “голяма жена” с две деца и работни ангажименти, а тя е младо момиче със студентски живот.

Приела съм, че колкото и да сме близки с другата ми сестра в момента (с 13 години по-малка от мен), колкото и да се чуваме сега, тази година, колкото и да си споделяме, ще дойде момент, в който тя ще трябва да се посвети на своите бебета, а аз ще съм още “по-голяма жена” с още по-големи деца и кой знае географски къде.

Сезонът на сватбите е в разгара си. Много е писано по темата, но в този материал ще разгледаме основните протоколни правила и етикет, които е препоръчително да спазваме, за да се превърнем в запомнящи се гости, търсена компания и да намерим място в албумите на младоженците.

Почти всеки уикенд Facebook стената ми се изпълва със сватбени снимки – неофициални спомени от може би най-официалното събитие в живота на една двойка. Независимо дали сватбата е в тържествена зала, на тревни площи, на плаж или в гора, на първо място, ние – гостите, сме длъжни да спазим указания дрескод. Ако няма специални инструкции на поканата, задължителни правила при избор на облекло за сватба са:

1. Никога черни дрехи, защото черният цвят е запазен за погребения;

2. Никога червени дрехи, защото на снимките ще изпъкваме повече от булката;

3. Никога бели дрехи, защото бялото е запазено за булката (дори и тя да е избрала друг нюанс за роклята си).

За сватбените тържества, повече от всички други видове събития, важат правилата за елегантност, а именно – елегантното облекло се подчинява на три правила: според възрастта, според времето и според обстоятелствата. В случая обстоятелството е ясно – сватба, така че остава да се съобразим и с другите две. 

Повечето покани уточняват предпочитанията на младоженците за това какъв подарък биха предпочели. Ако подаръкът е пари, нека никога не подаряваме видим кеш, а да се постараем подаръкът ни да бъде красиво опакован или най-малкото поднесен в плик с картичка с пожелания.

Като човек, който не яде месо откакто се помни, знам колко е неловък моментът, в който ми сервират красиво аранжирано блюдо, но пълно с мръвки. Правилото е да информираме младоженците или организаторите за режим на хранене или специални предпочитания, за да спестим и на себе си, и на домакините, неудобството в деня на значимото събитие. 

Гостите на всяка сватба трябва да останат гости на сватбата. На сватба трябва да сме заинтересовани, а не интересни. Центърът на внимание, фокус за всички и най-важни са младоженците. Може би булката малко повече от жениха. Затова и ролите на всички останали са поддържащи. Главната роля остава за булката и младоженеца и никой не бива да се опитва да им отнеме това право. Нито кумовете, нито родителите. 

Сватбите са наистина прекрасни тържества за радост, веселие и честване на любовта. Така че получите ли покана за сватба, използвайте повода, за да преживеете и вие радост, щастие, любов, незабравими спомени и снимки с красота!