Multi-tasking-Not-a-Good-thing-@DownshiftingPRO_5_canvapro-image

Multi-Thinking – като multi-tasking, но на стероиди

Чували ли сте някога за multi-thinking? Това е като multi-tasking, но на стероиди! Като човек, който е склонен да жонглира с множество проекти и идеи наведнъж, аз съм голям фен на мулти-таскинга.

В основата си мулти-мисленето е актът на работа върху множество проекти или задачи едновременно – всички те изискващи съзнателно внимание. Това може да включва всичко – от вътрешен диалог, през обмисляне на идеи за нов проект, докато едновременно работим върху друг проект, до жонглиране с множество разговори или задачи наведнъж.

За мен мулти-мисленето се е превърнало донякъде в начин на живот. И въпреки че понякога може да бъде стресиращо, този процес ме поддържа енергична, ангажирана и с пъргава мисъл.

Едно от нещата, които харесвам в мулти-мисленето е, че ми позволява да превключвам скоростите бързо и лесно. Ако почувствам блокаж или отегчение в дадена задача, мога бързо да преместя фокуса си върху друга и да се върна към първата със свежа гледна точка. И тъй като винаги работя върху няколко неща наведнъж, никога не се отегчавам или се чувствам сякаш съм затънала в коловоз.

Разбира се, мулти-мисленето не е за всеки. Някои хора процъфтяват в това да фокусират цялата си енергия върху един проект наведнъж и това често е препоръчван модел на работа, гарантиращ успех. Но за тези от нас, които се наслаждават на тръпката от жонглирането на множество идеи и задачи, мулти-мисленето може да бъде чудесен начин да останем не само ангажирани, но и продуктивни.

Едно от най-важните неща, които трябва да имаме предвид при мулти-мисловния режим, е необходимостта да останем организирани. С толкова много идеи и задачи, които хвърчат наоколо, е лесно да се претоварим и да загубим представа за нещата. Аз обичам да си водя списък със задачи и техните срокове – на лист хартия, в календара или в notes в някоя апликация.

Но дори и при добра организация, многофункционалното мислене може да бъде предизвикателство понякога. Определено има моменти, в които чувствам, че “нося твърде много дини под една мишница наведнъж” и това са моментите, в които трябва да направя крачка назад и да се фокусирам отново, да пренапиша задачите или просто да си поема дъх. Подреждането на пространството около мен ми помага много в такива моменти.

Въпреки че multi-thinking е начин на живот за много хора, важно е да признаем, че има и отрицателни аспекти. Ето няколко потенциални недостатъци, които трябва да имате предвид:

  • Намален фокус;
  • Повишен стрес и burn out;
  • Трудно приоритизиране;
  • Пропуснати детайли;
  • Липса на завършеност;
  • Пропуснати възможности;
  • Пропилян живот

В заключение, мулти-мисленето може да бъде полезен подход за извършване на нещата, но е важно да сме наясно с потенциалните капани. Всичко е в баланса и нищо не е на всяка цена. Освен, разбира се, здравето, удовлетворението и цялостното благосъстояние.

IMG_4077

8-ми март в България или защо съм една щастлива българска жена

Темата за криворазбрания феминизъм ми е много любима. Още по-любими са ми въпросите:

  • Еманципираната жена трябва ли да получава цветя и подаръци за 8-ми март?
  • Корпорациите трябва ли да организират тържества и цветя за жените в организацията?
  • Само на 8-ми март ли една жена е дама?

Международният ден на жената (8 март) е ден за честване на социалните, икономическите, културните и политическите постижения на жените.  Това е ден за признаване и почитане на приноса на жените към обществото и за насърчаване на равенството между половете.

Докато подаряването на цветя на Международния ден на жената може да е мил жест, това не трябва да е единственото действие, предприето от големите корпорации в подкрепа на жените.  По-важно е корпорациите активно да насърчават равенството между половете и да създават работна среда, която е приобщаваща и подкрепяща жените.

Някои такива действия, които големите организации могат да предприемат, за да подкрепят жените, включват:

  • Осигуряване на справедливо заплащане – жените да получават равно заплащане като мъжете за равно положен труд. България е една от държавите, в които това равенство е постигнато в доста голяма степен, в сравнение с други европейски държави.
  • Отпуск по майчинство. Предлагането на родителски отпуск за бащите е сравнителна новост в България. Но майчинството в България е сред най-дългите в света (наравно с това в Румъния). В повечето държави варира от 40 дни до 6 месеца. Нявсякъде, където пътувам, винаги питам за продължителността на полагаемия отпуск за раждане и отглеждане на бебе. И всеки път се убеждавам колко по-благоприятни са условията в България.
  • Осигуряване на гъвкави работни условия. Възможността за гъвкави работни условия, за да се даде възможност на жените да балансират работата и семейните задължения, е нещо, което може да даде конкурентно предимство на организациите. И не само около 8-ми март.
  • Насърчаване на избор на жени на ръководни позиции. България определено е първенец в това отношение в цяла Европа с най-много жени на ръководни постове.
  • Осигуряване на обучение и развитие. За моя радост, обучението How to be a Lady се превръща в един хубав корпоративен подарък за всички дами от корпоративния свят, защото балансът между многото роли, които една жена съвместява, е едно от най-големите съвременни предизвикателства.
  • Подкрепа на бизнеси, създадени и/или притежавани от жени. Тук отново България поддържа висок прецедент, защото немалка част от фондовете за инвестиции в start up компании, инвестират еднакво в начинания, независимо от пола на създателя.

За мен 8-ми март е ден, в който да почета майка ми, баба ми и жените в живота ми; да науча дъщеря ми на уроците, които историята, родителите, страната ни и личният опит са оставили, но и ден, който да ми напомня, че не е нужена конкретна дата в календара и повод, за да бъда истинска жени, бизнес дама, майка, партньор, приятел, пример и модерен човек, почитащ миналото и отворен към бъдещето.

IMG_3988

Златни правила за успешни преговори

Преговорите са критична част от живота, независимо дали се опитваме да подсигурим бизнес сделка, да преговаряме за финансови постъпления или да разрешим личен конфликт.

Ето няколко съвета, които ни помагат да сме печелившата страна в преговорите:

  1. Разбиране за личната позиция: Преди да започнем преговори, важно е да знаем какво искаме да постигнем и защо.  Разбирането на личната позиция и личните цели дава ясна представа какво трябва да бъде комуникирано по време на преговорния процес.
  2. Проучване: Познаването на пазара или тенденциите в индустрията, лицето, с което преговаряме, и опциите, с които разполагаме, осигуряват предимство.  Можем да използване тази информация, за да създадем конкурентно предимство, да разберем позицията на другия човек и да вземем информирани решения.
  3. Подготовка: Създаването на план и ясна стратегия за процеса на преговори са ключови елементи.  Това включва познаване на началната оферта, на целевата стойност и допустимите компромиси. Наличието на план ни помага да останем фокусирани върху целите си.
  4. Активно слушане: Слушането и чуването са критично умение при преговори. Важно е да разбираме нуждите, желанията и притесненията на другия човек.  Това ще ни помогне да намерин общ език, да създадем стойност и да постигнем взаимноизгодно споразумение.
  5. Гъвкавост: Преговорите рядко са черно-бели.  Важно е да сме гъвкави и готови да правим компромиси, когато е необходимо.  Това ще покаже, че сме отворени за намиране на решение, което работи и за двете страни и може да помогне за изграждането на доверие.
  6. Спокойствие: Преговорите могат да бъдат стресиращи и емоционално наситени.  Важно е да останем спокойни и да се съсредоточим върху целите. Добре е да избягваме да се защитаваме, да атакуваме другия човек или да влагаме твърде много емоции.  Вместо това можем да поемем дълбоко въздух, да направим пауза, ако е необходимо, и да продължим разговора по уважителен и професионален начин.
  7. Създаване на алтернативи: Наличието на други опции или алтернативи може да ни даде повече лостове и да ни помогне да преговаряме от по-силна позиция. Това може да включва търсене на други доставчици, създаване на план B или C, или проучване на други решения.

Следването на тези съвети не гарантира печелившата страна в преговорите. Преговорите са процес на сътрудничество, в който и двете страни трябва да се чувстват удовлетворени от резултата. Разбира се, винаги остава интуицията, личното наблюдение върху отсрещната страна и  вътрешното усещане как да се подходи в дадена ситуация. Когато търсим начини как да нещо да стане, винаги ще се намери начин.

Успех!

image0 (3)

Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове

“Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове” – Джон Ленън

Това изречение е на централно място в един от любимите ми тефтери със записки от 14-годишната ми възраст. Не съм сигурна, че тогава съм осъзнавала смисъла му, но днес, 28 години по-късно, валидността е неоспорима.

Аз съм планьор, организатор, човекът с прякор „дружинната“ в голямото ни семейство, доказана отличничка в това да вместя мулти-мега-таскинг в определен отрязък от време и да го направя не само добре, на и с любов. Казват, че планирането пренася бъдещето в настоящето.

Колкото и да обичам плановете обаче, се научих, или по-скоро животът ме научи, че много по-важна от плановете е гъвкавостта. И особено психологическата гъвкавост, която е способността на човек да се адаптира, да упорства или да се променя в отговор на предизвикателства или променящи се събития. Да прецениш кога, за какво и до колко да „натискаш“ и кога, за какво и до колко да отпуснеш натиска и да се оставиш на момента и обстоятелствата, забравяйки изначалния план. Това е ключът към психичното здраве и жизненоважно умение, което ни помага да се ориентираме в променящите се изисквания на ежедневието. А промени колкото искаме…

Психологическата гъвкавост се определя като контакт с настоящия момент, пълно осъзнаване на емоциите, усещанията и мислите, приемането им, включително нежеланите, и движението в модел на поведение и в услуга на определени ценности.

За да бъде психологически гъвкав, човек трябва да присъства със своите чувства, мисли и цели. Психически гъвкавият човек може да приеме гледната точка на другите, да се адаптира към променящите се изисквания, да направи корекции в умствените си процеси, да регулира трудни емоции и да балансира противоречащи си нужди и желания в стресова ситуация.

За себе си се научих да замълча. Да притихна и да чуя какво ми казва вътрешният ми глас. Да преспя. Да преглътна промяната на плана и да се дистанцирам от емоциите.

Популярният руски психолог и писател Александър Свияш казва, че „животът е многопластов, но човек не винаги може да го приеме в цялото му разнообразие. Той има някакви свои идеали и очаквания от реалността и счита за немислимо разрушаването им.“

Моделът на психологическата гъвкавост на д-р Стивън Хейс[1] предлага шест взаимосвързани процеса: 1. приемане, 2. когнитивно разсейване, 3. осъзнато внимание, 4. наблюдение на ситуацията като наблюдател, 5. ценности и 6. ангажирано действие​.

Приемането е свързано с възприемане на нежеланите преживявания, вместо да се борим срещу тях. Когато човек е гъвкав, той може да приеме чувствата и мислите си, дори тези, които не харесва. Неприемането води да огромна загуба на енергия.

Когнитивното разсейване е способността да се прави разлика между мисли и преки преживявания, така че да избегнем да бъдем доминирани от собствените ни мисли. Гъвкавостта ни позволява да видим, че мислите не са единственият начин да мислим за нещата или че не е задължително действията ни да се ръководят от тях.

Осъзнатото внимание е гъвкаво и фокусирано към настоящето внимание, което позволява на човек да осъзнае настоящия момент. Психологическия гъвкавият човек може да обърне внимание на настоящия момент, вместо да се занимава със собствените си мисли за миналото или бъдещето.

Самонаблюдението отстрани е способността да изпитаме гледна точка, различна от собствената. Гъвкавите хора разбират, че техните мисли и чувства са отделни процеси, които не са непременно определящи.

Ценностите (за които толкова често пиша и говоря) са важни и определящи желанията, качествата, както и важни за постигане на целта. Гъвкавите хора са наясно какво искат да постигнат и са готови да обмислят друг подход, когато е необходимо.

Ангажираните действия са способността да преодоляваме трудностите и да продължаваме напред, за да постигнем целта си. Гъвкавостта позволява на човека да следва ценностите си и да действа съответно, разрешавайки даден проблем.

Тези шест процеса представляват различни гледни точки на набор от взаимосвързани качества или умения, типични за гъвкавия ум. Наличието на гъвкав ум е от решаващо значение за психологическото благополучие и успех. И… за справяне с промяна в плана.


[1] https://stevenchayes.com/

272276274_10160172727726119_7616206413781650765_n

Силата на моментите

Човешкият живот е безкрайно променлив, но ние сме склонни да помним най-добрия или най-лошия момент от преживяването, както и последния момент. Забравяме останалото. Специалните моменти са само минути от стотици хиляди часове опит.

Според авторите на една от най-популярните книги в Amazon – The Power of Moments от Chip и Dan Heath[1], нашите най-запомнящи се положителни моменти са доминирани от четири елемента: въздигане, прозрение, гордост и свързаност.  Ако осмислим и търсим осъзнато тези елементи, бихме могли да създаваме повече важни и запомнящи се моменти в живота ни.

Книгата се задълбочава в завладяващите мистерии на опита: защо сме склонни да помним най-добрия или най-лошия момент от преживяването, както и последния момент, а забравяме останалото. Защо се чувстваме най-удобно, когато нещата са сигурни, но се чувстваме най-живи, когато не са.  И защо нашите най-ценни спомени са групирани в кратък период от нашата младост.

Важно е да разберем, че са ни необходими специални моменти.  Трябва да се научим да “мислим в моменти” и да забелязваме поводите, които са достойни за “инвестиция”, въпреки че навикът „забелязване на моменти“, може да изглежда неестествен.  В работните процеси обикновено сме погълнати от цели и времето има смисъл само доколкото изяснява или измерва нашите цели.  Целта е нещото. 

Но за всяко отделно човешко същество моментите са нещото. 

Моментите са това, което помним и което ценим. 

Със сигурност можем да отпразнуваме постигането на цел, като завършване на маратон или привличане на важен клиент, но постижението се вгражда в един момент.  Всяка култура има установен набор от големи моменти: рожден ден, сватба, дипломиране, празнични тържества, както и погребални ритуали и политически традиции.  И за всяка култура, тези големи моменти изглеждат „естествени“.  Но всеки един от тях е измислен, за да придаде форма на времето. Докато „мисленето в моменти“ е да разпознаем къде прозата на живота се нуждае от препинателни знаци – една запетая като индикация за “поспри за мига”, една точка за осъзнато потапяне с всички сетива в даден миг, една въпросителна като шанс за прозрение, една удивителна за моменти на възхищение.

И тази книга, и други проучвания доказват, че кратките преживявания могат да променят животи и че много от определящите моменти в живота ни са резултат от случайност или късмет. Някои моменти са много по-значими от други, но често специалните, запомнящите се моменти, са простите кратки преживявания, които са едновременно паметни и значими. И ние можем да ги създаваме сами извън сферата на късмета или влиянието на случайностите.

Благодаря ви за моментите заедно през 2022-ра. Пожелавам ви много запомнящи се моменти през 2023-та – създадени специално от вас и специално за вас!


[1] The Power of Moments: Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact: Heath, Chip, Heath, Dan: 9781501147760: Amazon.com: Books

MPT-Coporate-Events_Best-staff-Christmas-party-ideas-03

Коледните празненства – шанс да блеснете или да се изчервите от срам

Краят на 2022 г. и посрещането на 2023 г. ще бъдат белязани от новото „нормално“, а именно БЕЗ анти-Ковид мерки. Очаква се да има повече свобода, повече целувки и прегръдки, както и повече партита и купони. Декември традиционно е месецът на фирмените партита и тържества, на които се събират дори хибридно и онлайн работещите.

Дори и да сме позабравили dress code правилата или уменията ни за „купонясване“ да са занемарени, точно сега, точно през декември 2022 г., е времето да освежим с присъствието си празненствата. Да извадим коледните цветове – зелено, червено, златисто, сребристо, но без прекаляване. Твърде късо, твърде неформално, както и твърде формално, са все крайности, с които няма да оставим добро впечатление.

Балансът в цялостния облик е важен особено по време на коледните празници. Никога не е късно човек да стане за смях, така че нека не правим Коледа 2022 паметна по този начин.

Коледните коктейлни събития са богати на коктейли, но не са повод да напуснем събитието безпаметно. Нека запазим мярка, поведение, стил, баланс и естетика.

Храната е шанс за домакините да блеснат, а за нас да се насладим на топлина, уют, нечие старание и кулинарни умения. Ако ни предстои поредица от партита и тържества, може би ще ни помогне правилото „Не е важно какво ядеш между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа“.

Новото „нормално“ ни дава шанс да преживеем коледните празници по нов, незабравим, специален и здравословен начин. Нека използваме този шанс!

IMG_2896

Как да изберем правилния подарък?

Коледа се приближава с всеки изминал ден, а времето за избор и покупка на подаръци се скъсява с всяка минута. Изборът сякаш е огромен, но когато помислим за основното правило, а именно – персонално отношение, изборът се стеснява и може би стресът се увеличава.

Изборът на подарък би бил безкрайно лесен, ако използваме комуникационните си умения, за които споменаваме във всички публикации в блога и в книгата „Комуникация НАвреме и НА място“:

  • да слушаме и да чуваме;
  • да гледаме и да виждаме;
  • да използваме всичките си сетива, за да се сетим, а не да отгатнем, какво да изберем за даден човек.

Ако сме „чули“, че човекът спортува активно, спортен комплект е подходящ подарък. Ако сме станали свидетели на определена страст или хоби, можем да изберем адекватен подарък, който да е в синхрон. Ако сме научили за намерения, можем да съобразим подаръка си с тях и отново да донесем радост и усещане за смисъл. Най-хубавите подаръци са тези, които бихме избрали за себе си. Но разбира се, всеки човек има свой свят, своя вселена и свой модел на света – ако само съумеем да ги прозрем в разговорите, в общуването през годината, в емоциите, които носят блясък в очите на човека и страст в изказа му/й… Тогава ще се получи най-магичният и запомнящ се подарък, такъв, който носи емоция и траен спомен. А не бихме ли искали и ние самите такива подаръци?!

Нерядко подаръците сред колеги са организирани чрез Secret Santa или таен Дядо Коледа. Тогава е важно да изберем подарък, който би бил специален, макар и донякъде безличен. Сложно, но не невъзможно. Според бюджета и пола, бихме могли да изберем от специална дизайнерска чаша, сладки или солени лакомства, брандирана бутилка алкохол, до ваучер за масаж (от който почти всеки има нужда), ваучер за преживяване или персонален хороскоп, което би направило подаръка запомнящ се.

Опаковката на подаръка е важна и тук бихме могли да допринесем много с личен принос – специална ръчна декорация с орехи или фъстъци, клонка иглолистно растение, лъскав елемент или ръчно изрисувана картичка. Важни са креативността, личното време (най-ценната валута днес), както и фактът, че сме вложили усилия в това да зарадваме човека.

45a2ce_4bafbfdf9cb742369348f083e82c7726_mv2

Езикът, който тялото говори

Посланията, които съзнателно или несъзнателно излъчваме с тялото си, са много по-важни и много повече “казващи” отколкото думите, които изговаряме.

Някои важни елемента от владението на езика на тялото са

1. Бъди сигурен, че ти владееш тялото си, а не то теб.

Това изисква не само осъзнато да регистрираме посланията, които излъчваме, но и да владеем тялото си чрез поддържане на тонус и добра форма. Всички жестове, мимики, поведение, походка, движения на главата, изрази на лицето и обем на жестовете, подкрепят и подчертават, или противоречат на казаното. 

Всички сме ставали свидетели на такова очевидно противоречие, при което човекът казва едно, но тялото му “говори” друго. Едно тяло, което е пластично, здраво и управлявано от собственика си излъчва много по-адекватни сигнали и послания от едно занемарено тяло, подложено на стрес, претоварване и ограничени движения.

2. Вдигни глава високо.

Животинските ни инстинкти остават дори и хиляди години напред в еволюцията на човечеството. При заплаха и днес, хората се свиват, намаляват обема си и подсъзнателно прикриват най-уязвимата част от тялото си, а именно шията и гръкляна. В книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” правя много обстоен анализ на разчитането на посланията на тялото, управлявани от лимбичния ни мозък. Но вдигайки глава високо, откривайки “уязвимите” части на тялото си, ние изпращаме на първо място сигнал към себе си, а след това към целия заобикалящ ни свят, че всичко е наред и ние сме във владение на ситуацията.

3. Близо до мозъка, близо до контрола.

Колкото по-близо до мозъка е дадена част от тялото, толкова по-лесно се управлява и контролира. В бизнеса, а в личния живот, не можем да разчитаме, че лицето е “прозорец” към душата, мислите, чувствата и емоциите на даден човек. Винаги трябва да следим жестовете и поведението комплексно, а не изолирано и разчитайки на видимото и показаното от лицето на събеседника. Неслучайно, краката и стъпалата се считат за най-големия издайник. 

Всички  ние можем да разчитаме езика на тялото, следвайки определени правила, натрупвайки познание и използвайки сетивата, с които природата ни е дарила. Не е необходимо да се превръщаме в нещо извън човешката природа, а само да гледаме отвъд видимото, да слушаме отвъд казаното, да усещаме извън очевидното.

312354184_5464299186950651_5923921392526860051_n

Из „Усмивката“ – първата книга на ЕО Дент

Facebook ми напомнят от време навреме за предишната Даниела. Немалко от моите приятели и познати казват, че преди “новите зъби” съм изглеждала съвсем друг човек. И наистина е така – “Даниела преди 2013-та г. и Даниела след 2013-та г.”.

Спомням си как двете с д-р Павлова – като типични педантични представители на зодия дева, бяхме направили разграфен до дни и минути план за моето преобразяване. Бях все още бременна с дъщеря ми, когато организирахме първата ни среща и обсъдихме колко време след раждането и кърменето можем да започнем промяната.

28 живи, но изтъркани зъби, с понижена захапка, със силна чувствителност, многократно “закърпени” с материал за пломби,  трябваше да бъдат “облечени” с нови красиви фасети. Все се чудех кой и как може да прецени как точно да се възстанови анатомично фасадата и захапката, но ЕоДент разполагат с мултидисциплинарен екип от специалисти и с най-модерната апаратура, така че няколко специалисти, няколко уреда и теста установиха накъде отиваме и какво ще постигнем.

Аз съм много динамичен човек, който обича краткосрочни проекти и резултати. Тази моя натура се прояви и в денталното ми лечение – исках да съм готова за кръщенето на дъщеря ми (започнахме в края на месец февруари 2013 г. и трябваше да сме готови преди 19 май 2013 г.), исках да не ме боли (достатъчни ми бяха чувствителните зъби толкова години), исках да усещам сигурност и надеждност с екипа, исках също всичко да се случва по план и навреме. Разбира се, най-много исках да постигнем търсената усмивка.

И така, получих всичко – хубави седиращи упойки, фанатична точност, добри съвети (например да направим фасетите в нормален бял цвят, а не неестествено бели), много грижа, внимание и накрая супер резултат – много красива усмивка, снимана за първи път на кръщенето на дъщеря ми Ева Виктория!

Почти 10 години по-късно, нашите срещи с д-р Павлова и екипа й продължават. Хубавата усмивка и “новите зъби” изискват грижа, профилактика, хигиена, проверки, внимание  и поддръжка. Особено при някой като мен, чийто живот е свързан с много пътувания, стрес и динамика в ежедневието. Продължавам да посещавам редовно няколкостъпковата система за почистване на ЕоДент, продължавам да нося протекторни шини през нощта и разбира се, продължавам 1 или 2 пъти годишно да се усмихвам на д-р Павлова от нейната кушетка.

Новата ми усмивка е моята запазена марка. И преди се усмихвах “на зъби”, както казва дъщеря ми, но самочувствието, което една подредена, бяла и красива фасада носи, е неоспоримо. В работата ми аз често заставам пред големи аудитории и моето лице и усмивка са част от моя профил, част от това, с което хората ме запомнят, освен с това, което представям.

По време на фотосесии много пъти сме се опитвали с фотографите да постигнем сериозен кадър без усмивка, но просто не се получава – винаги усмихнатите ми снимки са далеч по-красиви и предпочитани.  

Най-хубавото е, че сме постигнали толкова естествена промяна, че почти никой не може да повярва, че това не са моите естествени зъби.

Години по-късно, децата ми пораснаха и сега преминават друг тип дентално лечение с други екипи на ЕоДент. За Николай (16 г.) се доверихме на системата Invisalign, а за Ева Виктория (10 г.) беше предписана коригираща захапката шина за през нощта. Вярвам, че новите им усмивки са техният билет за щастлив, усмихнат и успешен живот.

За себе си знам – усмивката отваря врати, носи красота, самочувствие, спокойствие, положителни емоции и нов живот.

Моят нов живот започна на 19 май 2013 г.

***

Материалът е публикуван в първата книга на ЕО Дент – “Усмивката”, под редакцията на талантливия Георги Тошев. Сборникът със споделени усмивки излиза по повод 20-годишнината на денталната клиника.

Всички средства от продажбите на „Усмивката“ ще бъдат дарени за вдъхновяваща инициатива! Със събраните средства ще бъде изградена спортна зала за голбал, където незрящи шампиони ще имат възможност да развиват уменията си и да се подготвят за успехи на национални и международни първенства!

Търсете “Усмивката” в клиники ЕО Дент и в книжарниците!

311406758_507436674726270_2826495951335760817_n

Колко важна е професионалната снимка?

Колко важна е професионалната снимка?

Инвестицията в професионално заснети кадри все още не се възприема като задължителен елемент от личностния имидж в бизнес среда. А трябва. Представителността, която един хубав, професионално заснет кадър осигурява, е неоспорима. В бизнеса вниманието към детайлите се цени, а още повече се цени отношението към времето.

Независимо дали е за профил в LinkedIn или друга социална мрежа, добрият кадър може да впечатли, но може и да „огорчи“ имиджа на даден човек. Винаги съветвам клиентите и студентите ми да внимават с какъв кадър се представят в общественото пространство и какво послание оставят с него. Често давам пример с абсолютно неуместните „изрезки“ от общи снимки или фон сватбено или друго тържество.

Отделно, заетите хора, които на фона на заетостта си, трябва да намерят време и за публични изяви, невинаги имат времето да откликват на покани за снимки, свързани с дадено интервю. А също така отсъства гаранцията, че човекът ще успее да се подготви достатъчно добре и че ще бъде удовлетворен от снимките, които ще се получат. Затова и препоръчвам личната инвестиция в професионално заснети 10 кадъра веднъж на една или две години. Така разполагаме с портфолио, което създаваме еднократно и предоставяме при необходимост, пестим време и усилия за спорадични кадри и заснемания, които пък са свързани с време и допълнителни инвестиции в грим, прическа и подготовка.

Избраните лично фотограф, гримьор, фризьор, студио, фон, облекло и визия, не само осигуряват добър фотос за профилна снимка, но и представителност при всяка изява.

Инвестиция в себе си, която си заслужава!

Тази година избрах да се доверя на Костадин Кръстев за нов поглед и нови фотографии.

За грима ми отново се погрижи Джули Ангелова. Йордан Петров и Hairshop се грижат за моята коса вече почти 28 години. 

Сестрите ми, екипът ми и моите добри приятели са така необходимият коректив и помощници при селекцията.