Posts in category: Публицистични

Ако за повечето хора празниците Трифон Зарезан и Свети Валентин са за тържествуване на виното и любовта, за мен те са повод за размисъл върху универсалното търсене на любов, връзка, свързаност и изконното желание за „ние“, типични за всички човешки същества.

В нашия безмилостен стремеж към успех и стабилност често се оказваме впримчени в мрежа от безкрайни задачи и ангажименти. Сред суматохата и стреса на съвременния живот, същността на любовта и връзката понякога може да се изплъзне между пръстите ни, изгубена в морето от крайни срокове и отговорности. И все пак любовта е тази, която остава нашето светилище, пристанище на топлина и обич, което ни поддържа през бурите в живота. Всичко е любов, нали? Специални дни като Свети Валентин и Трифон Зарезан стоят като морски фарове и ни напомнят за радостта и удовлетворението, които любовта носи в живота ни. Но как да почетем тези тържества, когато графиците ни се пукат по шевовете?

Днешният забързан свят не оставя много място за пауза. Нашето ежедневие е жонглиране между работа, лични проекти и постоянните известия от телефона. Сред тази вихрушка намирането на време за възпоменание на любовта – независимо дали чрез грандиозни жестове или прости признания – може да се усети по-скоро като допълнително напрежение, отколкото като радостен повод. Натискът да направим тези дни незабравими може да увеличи стреса, карайки ни да се чудим дали е възможно наистина да сме свързани с любимите си хора, до края на живота си.

Денят на Свети Валентин, със своята легендарна история на романтична любов ни кани да изразим най-дълбоките си чувства, често чрез подаръци, думи и време, прекарано заедно. Трифон Зарезан, макар и по-малко известен в световен мащаб, заема специално място в сърцата на българите, прославяйки съкровените традиции на винопроизводството и предвестника на пролетта. И двата дни по своята същност са празници на любовта, радостта и човешката връзка с природата и помежду си. Те ни напомнят за красотата на живота и колко е важно да поспрем за миг (или два), да си позволим пауза, за да се насладим на любовта, която ни заобикаля.

В този пост няма да давам идеи как да празнуваме тези два специални празника, но е важно да се отбележи, че даването на приоритет на качествено време не изисква големи планове. Особено, ако се стремим към това през цялата година, а не само в „специалните дни“. Изразяването на любов по малки начини може да бъде невероятно въздействащо – малки актове на доброта и обич говорят много, предавайки любов насред хаоса на живота.

Откритото общуване относно очакванията и желанията за тези специални дни гарантира, че и двамата партньори се чувстват ценени и разбрани. Става въпрос за намиране на златната среда, където същността на тези празненства се почита, дори и по опростен начин.

Ако все пак избирате да празнувате по най-специален начин, планирането напред е от решаващо значение. Маркирайте календара си, сложете напомняния (reminders) и може би дори делегирайте задачи, за да сте сигурни, че можете да посветите цялото си внимание на празнуването на любовта си без разсейване.

В крайна сметка силата на нашите взаимоотношения не се измерва с величието на нашите празници, а с искреността и обмислеността на нашите действия. Нека Свети Валентин и Трифон Зарезан не ни служат като източник на стрес, а като радостна възможност да потвърдим любовта и признателността си към онези, които осмислят живота ни. Сред суматохата на ежедневието нека помним, че любовта е тази, която ни крепи, любовта, която обогатява душите ни, и любовта, която заслужава да бъде празнувана днес и всеки ден.

Въпреки дигитализацията в почти всички бизнес направления, меките умения и уменията за комуникация продължават да са сред най-важните за настоящи и бъдещи лидери. Защо комуникацията на лидерите трябва да бъде на по-високо ниво? Ето няколко основни причини:

Яснота и насока: Лидерите трябва да комуникират ясно и ефективно, за да осигурят ясни насока и визия. Тази яснота помага за съгласуване на усилията на екипа с целите на организацията.

Вдъхновение и мотивация: Ефективната комуникация на лидера може да вдъхнови и мотивира служителите. Лидерите, които общуват с ентусиазъм и убеденост, могат да внушат тези чувства в своя екип, което води до повишаване на морала и продуктивността.

Изграждане на доверие: Комуникацията на високо ниво включва не само говорене, но и слушане. Лидерите, които слушат ефективно и бих добавила – чуват, могат да изградят доверие и връзка с екипа си, което е от решаващо значение за позитивна и продуктивна работна среда.

Вземане на решения: Лидерите често трябва да вземат трудни решения. Комуникирането на тези решения, заедно с обосновката зад тях, е от жизненоважно значение за осигуряване на разбиране и подкрепа от членовете на екипа.

Управление на кризи: Във времена на криза комуникационните умения на лидера стават още по-важни. Те трябва да общуват със спокойствие, яснота и увереност, за да водят своя екип през предизвикателни ситуации.

Управление на промените: Лидерите често са отговорни за стимулирането на промяната в организацията. Ефективната комуникация е от съществено значение за улесняване на тази промяна, за справяне с проблемите и за получаване на подкрепа.

Разрешаване на конфликти: Конфликтът е неизбежна част от междуличностните отношения. Комуникационни умения на високо ниво са необходими за ефективно и бързо разрешаване на конфликти. Лидерите трябва да са умели в разбирането на различни гледни точки и намирането на обща основа.

Изграждане на положителна култура: Лидерите задават тона на организационната култура. Чрез комуникацията си лидерите могат да насърчат култура на откритост, новаторство и уважение.

Глобални и разнообразни екипи: В днешния глобализиран свят лидерите често трябва да общуват отвъд културни и географски граници. Комуникационните умения на високо ниво са от съществено значение за ефективното управление на такива разнообразни екипи.

Управление на репутацията: Лидерите представят своята организация пред външния свят. Начинът, по който комуникират, може значително да повлияе на репутацията на организацията. По същество лидерската комуникация не е просто обмен на информация, а свързване с хора, вдъхновяване, насочване и изграждане на взаимоотношения, които са от съществено значение за ефективната работа в екип и успеха на организацията.

Ако искате да намерите отговор на въпроса „Как се постига?“, то обучението LEADERS Communication Masterclass е за Вас! Вижте повече за него ТУК.

Една приключенска и изпълнена със събития година е към своя край и ми е трудно как точно да я класифицирам. Свръхдоза опит? Ударна доза мъдрост? Време за пореден голям растеж на немалка възраст?
Може би всички тези неща. Със сигурност не съм същият човек, който бях в началото на 2023 година. Докато размишлявам върху всички нови измерения на себе си, които открих, отделям време за рефлектиране и друг вид осъзнаване.

В края на година всички броим и сверяваме – дали пожеланото в началото на годината се е случило и как, постигнали ли сме набелязаните за годината цели, какво сме получили и случили, какво е останало недовършено. Във всички пожелания, обаче Вселената винаги успява да ни изненада с шеговита нотка. Понякога получаваме пожелания пакет в съвсем друга форма или така изненадващо “опакован”, че се чудим от къде да започнем “разопаковането”.

Понякога завява такъв силен вятър на промяна, че се чудим къде и кога точно сме си пожелали точно този ураган. Щастлива съм, че и тази година бях на моя път. И в пряк, и в преносен смисъл. И тази година отново осъзнах силата на решенията, които съм взела преди 15 години, а именно да следвам отреденото ми, онова, което ми е дадено да свърша в този живот на тази земя, синхронизирано с талантите и даденостите ми и водещо ме към моето цялостно удовлетворение.
Често обвързвам рождената ми дата 15 септември с призванието ми да преподавам, обучавам, да съм пред публика и по този начин да променям животи и да оставям следа. В публиката – от студенти, до млади и зрели хора, дошли от близо и далеч, за да се учим взаимно, намирам силна енергия и смисъл.

И понеже броим. Неизбежно…
През 2023 година застанах на живо за обучения пред 3022 човека. Моите онлайн постове и изяви във Facebook и LinkedIn достигнаха до над 330 000 човека, за което мога само да благодаря!
Увеличих с много познанствата ми и задълбочих още повече дългогодишните приятелства. Убедих се отново, че няма по-ценно от безценните приятели. Няма по-стойностно от проникновени разговори с близки хора за живота, вселената, смъртта, ежедневието и мечтите. Бях вярна на пътешественика в себе си и пропътувах 151 542 км, посетих 82 града и 19 държави. Бях 162 дни на път. Пътешествията ме образоват и обогатяват, лекуват и зареждат. Тази година бях по света много повече от обикновено и опознах не само нови култури, но и нови измерения на себе си.

Невероятна е дълбочината на човешката душа! Носих си куфарите с физически багаж, но с мен пътуваше и тежката тъга от загубата на част от моята душа – татко. Моят човек на тази земя, моят soul mate, онзи душевен и емоционален клик, който не ти се дава с много хора в един живот. Но… такъв е животът. Радости и тъга се редуват, както в природата бури и дъги, колелото се върти, дните се превръщат в години, само да сме здрави казваме. Броя изблагодаря за дните, в които съм била здрава, силна и енергична, за да случа всичко изброено. Потупвам себе си по рамото и си казвам, че годината беше чудесна, смислена, осъзнато преживяна и пълна, пълна.

Какво предстои и какво пожелавам за Новата 2024 година?
Да сме здрави, разбира се! Аз, вие, семействата, близките и обичните ни!
Да са смислени дните ни и спокойни нощите.
Да е мир по света и любов в дома.

В личен план ще продължавам да нося с достойнство 3-те работни шапки – едната като изпълнителен директор на Фондация “Право и Интернет”, другата като университетски професор във ВУЗФ, и третата – като лектор и обучител. Някъде там е и планът за публикуване на още 2 книги, както и всички постове в блога и профилите в социалните мрежи. Радвам се, че имам свободата и платформата да споделям, но още повече се радвам, че има кой да чете. Благодаря ви! Вие давате смисъл на усилията!

На себе си и на всички родители пожелавам повече пълноценно време с децата, защото те са нашите най-големи учители.
На пътешествениците пожелавам пътешествия до нови и до любими дестинации.
Но нека помним, че най-важната дестинация е нашата душа. И тя е смисълът на цялото ни пътешествие на тази земя в този живот.

Щастливи празници, изпълнени с топлина, уют, хармония, обич и разбирателство!

Не само месец декември е време за подаръци, но точно през този месец отвсякъде ни залива информация за оферти, предложения, идеи какво да подарим на близките си, според техните интереси, възраст, хобита, знания и др. критерии. Аз обаче ще обърна внимание на топ 5 на най-неподходящи подаръци:

Фигурки (или декоративни елементи без функция)
Както обичам да казвам, това е още нещо, на което да му бърша праха. Символиката, която ние ще вложим в избора на такъв подарък, рядко ще съвпадне със символиката на възприемане от страна на получателя, така че нека спестим това неудобство на човека.

Парфюм
Освен, ако не познаваме любимия парфюм на човека, на който ще подаряваме, рискуваме много да сгрешим. Често се „влюбваме“ в даден аромат, но на нашата кожа не стои по същия начин. Трудно е сами да избираме парфюмите си и често
отнема години на някой да открие „своя“ парфюм, затова бих препоръчала избягването на този рисков подарък.

Кухненски уреди
Един малък кошмар е да получим красиво опакована кутия и от вътре да извадим нов модел миксер или тостер. Мисля, че само по филмите някой би се зарадвал искрено на подобна „изненада“.

Дреха
Дрехите като подарък са неподходящи, защото рядко уцелваме собствения си размер, а какво остава за друг човек. Рискуваме да накараме човека да се почувства неудобно, ако сме подарили по-малък размер дреха, и го затрудняваме безкрайно, ако дрехата е по-голяма. Опцията за връщане винаги съществува, но разкарването до магазина отнема време и за много хора е неприятна емоция.

Абонамент за нещо
Само, ако получателят изрично е поискал абонамент за нещо, само тогава този подарък има смисъл. Но не следва да обременяваме някой с нашите най-скорошни интереси или страсти, нито пък да задължаваме с продължаваща финансова
инвестиция.

Нека помним, че най-хубавите подаръци са тези, помислени от душа, подарени от сърце и поднесени с добрина и обич.

Успехът е отговорност. Отговорността на желания, мечти, решения и последствията от тях. Какво сме избрали като стремеж, мечта или символ на успех, винаги си има цена. Важното е вложено и получено да са в благоприятно съотношение.

Как успехът ще повлияе на някого зависи до голяма степен колко мъдър е човек. Най-голямото престъпление е да остаряваме без да помъдряваме. Култивираното, мъдро его, ще понесе успеха с достойнство, ще извлече ползи, ще допринесе за благото на околните, ще получава, но и ще раздава. Некултивираното его ще се възгордее, ще „си повярва“, ще иска още и още – без наслада от постигнатото, без благодарност и без осъзнатост, че в живота всичко е обмен на получаване и даване.

Успехът е баланс и това, може би, е най-доброто му влияние върху човек.

В навечерието на 11-я рожден ден на дъщеря ми, си спомням каква мечта ми беше тя, през какво преминах, за да постигна този значим успех за мен и колко смисъл и какво удовлетворение ми донесе появата й, както и всеки ден от тези почти 11 години, през които сме заедно. Имам, разбира се, и много други успехи, които ми носят усещане за постижения, удовлетворения, сбъднати желания и радост от живота, но най-големите успехи са винаги много повече емоционално значими, отколкото материално.

Обичам да казвам „Готино е да си важен, но по-важно е да си готин“ и се старая непрестанно да следвам това мото. Ако успехът е важен, нека останем все пак и готини.

По традиция всяка година около рождения ми ден пиша. Получава се нещо като една своеобразна изповедалня, един анализ и рефлектиране върху каква бях преди година и в какво се превръщам след всичко случило се.

Годината между 42 и 43 беше година на полюси – с успешни върхове и емоционални дъна, със смърт и прераждане, с осъзнаване и разтърсване, с големи радости и дълбока скръб. Прекрачих прага на един друг портал на мъдростта. Започнах да виждам всичко по един много по-различен начин. И да не го виждам също, защото зрението ми се влоши. Борбата с двата излишни килограма е вече безсмислена, но борбата за поддържане на младостта ме направи доста по-близка с дерматолога ми.

Станах още по-близка и с децата ми. Да си млад родител (защото на 43 се усещам все още много млада) с големи деца, които са повече от самостоятелни за възрастта си, е безценно. Още по-безценни са дискусиите ни, времето прекарано заедно, споделените пътувания, преплитането на световете ни и взаимното учене. Всеки ден.

Изминалата година ме превърна в университетски професор, но се сдобих и с още една диплома – от университета за душата.

Пропътувах няколко континента, но най-дългото пътешествие се оказа онова в дебрите на душевността ми – от най-високите върхове на постиженията, до горчивата сол на мъртвото море. Все по-често мисля за душата, за смисъла на живота, за договора, който всеки от нас е подписал, идвайки на тази земя, в този живот, за тази Съдба. Мисля и за следата, която оставяме.

На 43 изразът “нищо не е на всяка цена” придобива още по-дълбок смисъл. На 43 ценя по различен начин всеки, който топли сърцето ми. И всеки, който е до мен, когато имам нужда, независимо какво му коства.

Налудничавите емоции, типични за младостта, но може би повече за незрелостта, стихват от онези си екстремални степени и дават място на умерена оценка на всички малки радости и точни мигове, които да запечатам завинаги в книгата на сърцето и в албума на душата. Все по-малко неща ме изненадват, но когато се случи изненада, я оценявам подобаващо.

През тази изминала година се убедих, че щастието НЕ обича тишината. Щастието иска да бъде споделено и изживяно. Достатъчна е тишината на тъгата. Дори любовите придобиха различен смисъл – на осъзнато приемане и на тиха благодарност, защото никой няма утре-то обещано. И защото “имал ли си любов, всичко си имал” … Така казваше татко.

Загубата на татко те прави много сам. И същевременно осъзнат за това колко не си сам – колко много приятели (от истинските), колко много близки (от искрените) и познати (от добрите), колко много роднини (и близки, и далечни) всъщност са до теб. Колко значими са семейството, силата на кръвната връзка и дългогодишните приятелства. Преглъщам сълзите или ги изплаквам, но знам, че има много, готови да поплачат с мен и да споделят тъгата.

В навечерието на 43 си подарих време – време за душата – време с децата, време за разходки в гората и за разходки по пясъка, време за ушиване на един символичен гоблен, време за мисли, пътувания, спомени, снимки, изгреви и залези. Енергията на децата и енергията на гората много си приличат по това, че те оставят зареден и обновен. В техния свят няма тъга или негативни емоции за дълго. Всичко минава и заминава само след няколко мига. Защото от позицията на младостта, минутите и часовете се измерват с друг часовник.

43 е един символичен път на преображение. Сбор 7. Седем е числото, което Питагор асоциира с мъдростта, с трансформацията, с връзката с духовното и мистичното.  Седем са се считали планетите от слънчевата система, седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата. Според Свещеното писание седем е съвършеното число. То управлява времето и пространството. В Египет седем е символ на вечния живот, числото на бог Озирис. В Християнството седем е символ на сътворението. Седем е олицетворение на висшия смисъл на нещата, на духовното преобразяване и медитация.

Пожелавам си да се доближавам все повече до този висш смисъл на нещата, да се преобразявам в по-добрата ми версия и да помъдрявам.

Уча се всеки ден на търпение – най-вече към себе си.

Уча се на толерантност, разбиране и приемане на всеки, с който Съдбата ме среща, такъв какъвто е – с неговите си уроци и с тези, на които взаимно ще се учим.

Припомням си да се моля за здраве и да благодаря за всичката любов, с която животът ме среща и награждава.

Обещавам си да продължавам да се раздавам.

Напомням си да се усмихвам.

Попивам всяка гледка, цвят и красота.

И продължавам да вярвам в магията и чудесата на света.