Posts in category: News

Олицетворение на успялата жена. Така бихме описали доц. Даниела Илиева – директор на направление „Маркетинг и бизнес мениджмънт“ във ВУЗФ, специалист по бизнес етика и НЛП трейнър. Влюбена в пътешествията, отдадена майка и преподавател, който не се спира пред пречките, които извънредното положение създава, Даниела може да се похвали и с излизането на новата си книга. „Комуникация НАвреме и НА място“ е пътеводител за всеки, който търси начин да постига личните и професионалните си цели.

Какво се крие между страниците на книгата и как успява да съвмести домашния живот и работата на преподавател? На тези и още въпроси ни отговаря доц. Даниела Илиева.

Наложеното извънредно положение в страната оказаха значително влияние върху начина на живот. Как и с какво се промени твоето ежедневие?

Всички се променихме, животът ни се промени и ще продължи да се променя, така че това е и моята нагласа – готова съм за промени. За мен извънредното положение донесе много повече часове вкъщи като цяло. Аз съм много активна и човек, който вирее навън. Обичам вечери навън, разходки в парка или из центъра на София, уикенди извън града, а работата ми е свързана с много пътувания в страната и чужбина. Сега всичко това не се случва. Имам щастието да живея на място, където има зеленина и затворен достъп до алеи, имам и прекрасна слънчева тераса, така че съм щастливка в това отношение. Но ми липсват офисът, екипът ми, служебните обеди и социалните вечери.

Реших да се опитам да съм полезна в цялата тази обстановка и се захванх с доброволческите инициативи – помагам в раздаването на кашони с хранителни продукти от Александровска болница доо адреси на карантинирани семейства на медицински персонал в София.

По-приятна ли е работата от вкъщи? Успяваш ли да грабнеш вниманието на студентите? 

Забавно е да се нагласиш за видео лекция! Изненадващо е, че работата от вкъщи изисква много по-добра организация. Аз имам две деца и понякога и тримата сме в нашите си сесии – дъщеря ми в часовете за 1-ви клас, синът ми в 7-ми, а мама в лекция с нейните си студенти. Отне ни време да организираме получаването и предаването на линковете за Zoom сесиите на дъщеря ми, докато аз съм в моята си Google Hangouts сесия, която тече на живо и отделно се записва за архива. Така работим във ВУЗФ и е изключително удобно.

Основната ми цел през последните седмици е да приемам ситуацията такава, каквато е, без да разпилявам енергията си в негативни мисли.

Споделям същото и със студентите, когато обсъждаме кой как се чувства и какви размисли има във времето преди или след онлайн лекцията. А онлайн преподаването е цял един различен свят. Езикът на тялото е съвсем различен, когато излъчването е от кръста нагоре. Тоналността на гласа се възприема различно, когато сме във видео конферентна връзка.

Някога сблъсквала ли си се с твърдението, че жените не могат да бъдат добри лидери и какво би отговорила на това?

За моя радост, никога не съм била обект на подценяване заради пол. Работата ми в университета, като изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и като корпоративен обучител, ме среща с много хора от различни среди и култури. Мисля, че всеки сам кове съдбата и имиджа си, опровергава заявката, която е дал за себе си или не. 

Лидерството вече не се разделя между половете, а между надеждните и тези, които създават доверие и изграждат личности от хората си.

Преди броени дни излезе и новата ти книга „Комуникация НАвреме и НА място“. Какво те провокира да я напишеш и какво е посланието, което искаш да предадеш на читателите с нея?

Тази книга е едно 20-годишно пътешествие и натрупване на познание за комуникацията. Това пътешествие не свършва с издаването на книгата, защото комуникацията диша и се променя. Основното послание в книгата ми е е отговорността в комуникационния процес. Книгата провокира да опознаем себе си и другите по-добре, за да се научим да общуваме по-успешно, постигайки комуникационните си цели.

Отделям внимание на невербална комуникация, на вербалните послания и на това какво се крие отвъд думите.

Отделни глави са посветени на дигиталната комуникация и на презентационните умения, а моята най-любима част е тази, посветена на НЛП и други бързи и резултатни техники.

Като човек, който обича адреналина, пътешествията и предизвикателствата на всеки нов ден, как се справяш с изолацията и невъзможността да живееш на обичайните високи обороти? 

Кукурукуто в мен не спи. Дните ми пак са заети и гледам да ги запълвам не само със служебни задачи, но и със смислени неща в личен план. Изгледах доста филми, направих някои промени у дома, дописвам книгата „Менторство и коучинг“ и подреждам в главата си „Етикет Навреме и НА място“, събирам сили и мотивация за подреждане на гардероба, а с гардероба подреждаме и мислите си. Осъзнато преживявам някои моменти от дните сега, знаейки, че може никога повече да не се повторят. Улавям се, че някак по-лесно се заемам със задачи, които преди съм избягвала като досадни. Просто им е дошло времето. Направихме няколко демо видео записа за предстоящи онлайн обучения – също нещо, от което преди бягах. Но мисля, ще се получат много добре. Чувам се с много приятели от чужбина – сверяваме часовниците си какво се случва в различните точки на света, а всеки ден си имаме „брифинг“ с баща ми, в който обсъждаме руските източници, които той чете и тези, до които аз съм достигнала. Говорим си за икономика, бизнес, разсъждаваме над хипотези, окуражаваме се и преживяваме заедно тези дни и седмици. 

Свободата е номер едно в моята ценностна система и основен пътеводител за всичко в живота ми. Копнея за мига, в който ще сме отново свободно пътуващи и свободно мечтаещи – който за каквото мечтае. Днес откривам свободата в благодарността, че сме здрави – аз, децата ми, близките ми, както и във възможността да помогна с разнасянето на няколко кашона с храна до хора, на които няма кой да им занесе.

източник: www.graziaonline.bg

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol, Брюксел. Освен това тя е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), Коучинг и Хипнотерапия, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг.
Доц. д-р Даниела Илиева е и изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и член на Управителния съвет на Фондацията.П

Преди време в предаването „Бизнес среща“ по Bloomberg TV Bulgaria попаднах на интересен гост. Работя като редактор в медията и избрах аз да слушам интервюто. Бях провокиран от анонсираната тема – бизнес етикет. Казах си: „Ето една област, която ме интригува“. Слушайки интервюто на доцент доктор Даниела Илиева, се вдъхнових неимоверно за личното си развитие занапред. От нейния изказ, добър външен вид, умението да комуникира спокойно. Тя ми излъчваше търпение, овладяност, през цялото време на записа бе усмихната. Не долових и грам напрежение. Най-интересно обаче се оказа онова, което добих като полезна за себе си информация от разговора на главния редактор на Bloomberg TV Bulgaria – Таня Кръстева, със своя събеседник. Бизнес етикетът не е просто формалност. Това не е заучено нововъведение в динамичния корпоративен свят днес с цел да задължава субектът да бъде рамкиран. Но дори и така да е. Днес повече от когато и да било правилата са ни необходими. Необходимо е понякога да си налагаме саморегулация. В противен случай се получава повсеместна ентропия. Трябва да признаеш пред себе си, че има какво да научиш. Когато си в бизнес среща, на коктейл или някое друго събитие от подобен характер си длъжен да спазиш определени норми, без това да пречи на индивидуалността ти. Когато една личност е мултиплицирана – т.е. комплексно изразена, тя трябва да обръща внимание и на облеклото си, да се погрижи и за настроението си, за речниковия си запас, за комуникационната си стратегия, морала си. Учим се в движение с помощта на различни средства. И това продължава цял живот. Това ни прави гъвкави и адаптивни днес, когато много ценности и порядки се размиват. Глобализацията е прекрасен инструмент за взаимодействие, чудесно е да сме космополитни. Можем да използваме промените на новото време, но сме длъжни да запазим мярката и да се съобразяваме със средата, професията си и имиджа, който искаме да изградим. Светът на бизнеса е колоритен, изпълнен е с изкушения и предизвикателства. А днес генералното предизвикателството е преди всичко да останеш верен на себе си, да си човечен и същевременно да си в крак с информационния поток и характерологията на събитийността. Така постепенно се изгражда авторитет. Благодаря Ви, г-жо Илиева, за това интервю. Професионализмът е въпрос освен на призвание, така и на труд. Вие го доказвате.

Занимавате се с консултиране по бизнес етикет.Как бихме могли да разшифроваме най-конкретно и достъпно това понятие за масите, макар повечето хора вече да знаят какво означава то? Вие лично какъв нюанс влагате в него?

– Бизнес етикетът е познание и сила, увереност и самочувствие, успешна комуникация и позитивни емоции. Когато даден човек знае кое е адекватното поведение за конкретно събитие, среща или ситуация, той или тя може да не го спазва, но има знанието. Това дава невероятна увереност и възможност да се концентрираме върху момента, върху събеседника, върху ситуацията, а не върху чуденката “дали така е правилно”.

Корпоративният свят днес е наситен, авантюристичен, примамващ, но в известен смисъл и несигурен и стресов. Пазарната икономика е безпощадна и не всеки успех е устойчив. Имате ли свой прочит на идеята за дългосрочния успех  в бизнеса, как изглежда той според Вас?

– Мисля, че днес повече от всякога се цени искреното общуване. Имаме един корпоративен микс от множество поколения в една работна среда; всеки идва със собствения си модел за света, със собствените си поколенчески особености, минало, настояще и личен характер. Но независимо от това кой от къде идва и накъде отива, всеки иска егото му да бъде погалено и да му се предостави шанс да разкаже личната си история.От моя опит установявам, че хората са жадни за споделяне, за изслушване, за реално качествено време извън дигиталния свят. Днес всеки се стреми да бъде повече интересен (на англ.ез. interesting) и по-малко заинтересован (на англ.ез. interested), повече важен и по-малко готин.Считам, че дългосрочният успех в бизнеса е възможен, когато има не само корпоративен интерес, но и лична заинтересованост; когато се търсят приликите, а не различията; но и когато съществуващите различия се приемат като нещо нормално и естествено. Светът е богат и интересен именно защото всички ние сме толкова различни.

Прави ми впечатление, че стилът на обличане в България все още е далеч от това високо ниво, което се забелязва в държави като Франция, Италия, Великобритания, които винаги са се отличавали с повече аристократизъм и естетика в този план. Какви добри примери и практики може да усвоим от такива страни според Вашия опит?

– Стилът на обличане в България е различен и разнообразен. Добре е да се поясни, че не всеки е длъжен да съобразява облеклото си с бизнес етикета или с някакви изисквания. Тези, които са длъжни да поддържат адекватен имидж и да съобразяват облеклото си обаче, са публичните фигури и тези, които имат представителни функции – независимо дали става въпрос за държавен или частен сектор. Самата публична позиция изисква грижа, внимание, старание, познание и умения за представителност, елегантност и адекватност на ситуациите. Непростимо е, когато в общественото пространство се види липса на тези елементи, а същевременно такава особа е избрала да бъде обществена фигура. Етикетът е това, което правим, когато хората ни гледат. Какво правим, когато сме насаме, никой не го интересува.Много често се приема, че елегантността и представителността са резултат от голяма инвестиция. Не е така, защото има много доказателства за елегантни комбинации, плод на стил и находчивост, еднократни или двукратни професионални консултации.

В едно интервю за Bloomberg TV Bulgaria споделяте, че етикетът е комуникация и умение да се впишеш във всяка една среда и ситуация. От тези думи разбирам, че човек трябва да е хамелеон и да спазва правилата при определен стил на общуване. Повече вродено или повече придобито е това умение?

– Това умение е вродено, но в хода на израстването нараства и егото, а допълнителна, значима роля за притъпяването на естествения хамелеон в нас изиграва семейната среда, образователната система и обществото. Повечето хора се радват на здрави и функциониращи зрение, слух, вкус, обоняние и допир – сетивата, с които сме родени и са ни дадени от природата за общуване на тази земя. Притъпяването или залиняването на което и да е от сетивата кара друго да компенсира. Анатомично, а и психологично ни е дадено да слушаме повече, отколкото да говорим. Дадено ни е да общуваме не само като слушаме събеседника си и му говорим, но и като го/я усещаме с другите си сетива. Пример за това е огромното количество информация, която можем да “извлечем” за някой от първото ръкуване – сила, времетраене, позиция на ръката, зрителен контакт, близост, отдалеченост, последващо приближаване или отдалечаване, начинът, по който си казва името, въздействието, което оказва върху останалите ни сетива и на интуитивно ниво. И така, след като си позволим да забравим това, което вродено знаем, идва момент, в който осъзнаваме, че е добре да го научим отново. Моите обучения и консултации , интервюта и изяви целят точно това – да си спомним това, което вече знаем и умеем, а именно – да използваме всичките си сетива и цялата си сетивност в общуването с хора и околна среда.

Модерният етикет е да накараш другите да се чувстват добре в твоята компания, разказвате още в това интервю. А какво правим в случаи, когато сме попаднали на неподходящо за нас място и се чувстваме неловко, как се излиза от подобна ситуация?

– На първо място бих си задала въпрос “Какво правя тук?” Има още един филтър, с който филтрирам много неща в живота и дори уча децата си с него, а това са следните въпроси:Какво искам?Какво мога?Какво е редно?След едно определено ниво на растеж и развитие много неща и ги искаме, и ги можем, а решаващият филтър и коректив остава доколко са редни.В случая с попадането на неподходящо място:Искам ли да съм тук? – Може би не.Мога ли да не съм тук? – Вероятно да.Редно ли е да си тръгна? Тук вече преценявам кого представлявам – дали себе си, дали организацията ми, и може би ще се окаже, че е редно да остана.Ако е ОК да си тръгна, тогава е ясно, че не се налага да се справям със ситуация, която ми е неприсъща. Ако все пак реша да остана, защото искам да науча нещо и да изкарам себе си от комфортна зона, или е редно да остана по ред причини – тогава се връщам в първи клас и “сядам” да уча. Повечето хора не се чувстват комфортно не с незнанието, а с факта, че трябва да признаят пред себе си и пред други, че не знаят. Его.Как се учи в такава ситуация? Чрез моделиране. Търсим и намираме този, който ни изглежда най-адекватно, най-подготвен, най-сигурен във въпросната среда и започваме да моделираме, имитираме, наподобяваме неговото поведение.

Какви трансформации считате, че ще претърпи бизнес културата занапред?

– Според мен, на първо място трансформация ще ни се наложи в отношението ни към времето, което ще става все по-ценно и ценено от всички. На второ място е необходимо генерално ментално пренастройване, че този свят е за учещите се. За да се справим в динамично променящия се свят, трябва и ние да се променяме. А промяната е учене – непрестанно, през целия живот, а не само до университетската диплома.На трето, но не последно място, апелирам към проявяване на детско любопитство, което смирява егото, кара ни да учим с желание и ни дава една забавна гледна точка към този невинаги забавен свят.

Поведението в социалните мрежи днес е част от ангажираността ни в процеса на работа, а и като граждани. Каква мярка трябва да спазваме, за да не се компроментираме в киберпространството?

– Задължително филтриране на ниво кое искаме да остане лично и интимно, и кое да стане обществено достояние. Няма такова нещо като “ама той профилът ми е затворен”! Не можете да си представите до какви “находки” достигам, търсейки информация за някои кандидати за работа. И всичко това от “затворените” им профили, от позицията на липса на каквато и да е LinkedIn свързаност, Facebook или Instagram приятелство. А информацията, до която достигам, ми служи да си изградя не само визуална представа за човека и живота му, но и за снемането на психологически профил. И мога да ви уверя, че това не го правя само аз.

Виртуалната среда не отнема ли все повече от красотата на общуването ни, не ни ли прави малко повече социопати без идентичност в известен смисъл? И как виждате ролята ни като човеци занапред с оглед на дигитализацията? Ще увредим ли емоционалната си интелигентност?

– Както казах и по-горе, искреният интерес на живо ще бъде новият луксозен формат на общуване. Луксозен, защото не всеки ще може да си го позволи във времето и пространството.Виртуалната среда, социалните мрежи, дигиталното общуване са феномени на развитието на технологиите и обществото. Не можем да отречем важността и полезността им. Но нека не забравяме точно това, което казвате във въпроса – красотата на общуването на живо. И все пак, изборът остава личен.Що се отнася до емоционалната интелигентност, не мисля, че дигитализацията я уврежда, а по-скоро липсата на време и желание за размишления, анализи, самокритичност и истинско общуване със себе си най-вече. Социалните мрежи позволяват влизането в роли и представянето с великански профил или маска на желаната реалност. Има безброй рецепти за справяне с критични моменти на нещастие, но остава вярно, че не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре. Погледнато от страна на социалните профили, зад които бихме могли да се скрием – не е важно как се показваш навън, ако не си добре отвътре.Хубаво е да четем книги и е хубаво да четем от време навреме от хартиени страници. Много е писано за ползите от това, така че няма да ги изтъквам отново. Но книгите ни дават едно богатство на речника и изказа, обогатяват социалната и емоционалната ни интелигентност.

Някои порядки при поведението ни в срещи на високо равнище остаряват, някои излишни формалности от протокола вече се пренебрегват. Кое е най-доброто съчетание от съвременни и традиционни принципи обаче, което можем да запазим, за да сме винаги в класическата линия?

– Няма общоприето правило и единна рецепта. Всичко е въпрос на личен стил, култура, ситуационен мениджмънт, анализ на момента, подготовка, гъвкавост и желание за учене. Ако все пак трябва да заложим на “класиката” – едноцветно, стилно облекло, прилични дължини, грижа към себе си и внимание към детайлите, стремеж към личен стил и умерена визия, повече слушане и по-малко говорене, правилна артикулация, възпитано его, знание, надеждност, позитивизъм и усмивка.Д

Източник: https://stefimir.blogspot.com/

Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола са може би задушаващи за човек като Меган Маркъл. Самият принц Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. Това заяви доц. д-р Даниела Илиева, която е категорична, че Мегзит отклонява вниманието от Брекзит.

– Доколко според кралския протокол е осъществимо решението на принц Хари и съпругата му Меган Маркъл да се оттеглят като висши членове на кралската фамилия и да работят, за да са финансово независими?

– Светът така се промени, че вече всичко е възможно. Кралските фамилии в Европа вече не са това, което са били преди век, дори само преди десетилетие. Светът се движи с невероятна скорост на промяна и тази промяна неизбежно засяга и кралските фамилии. Нека припомним, че британският кралски двор вече премина през много по-значими турбуленции и „скандали“, отколкото тази ситуация поднася. Друг много важен елемент е, че нищо не е каквото изглежда. Още с бракосъчетанието на принц Хари и Меган Маркъл различни хипотези са били разиграни и разнообразие от сценарии са били планирани. Така че, да, тяхното решение е осъществимо. Въпросът е при какви условия и до каква степен.

– Кои са основните спънки пред подобни намерения?

– Основна спънка е общественото мнение. Порядките и протоколните правила не играят роля в случая, защото, както казахме, те не са валидни в модерните времена. Живеем в свят, в който държавите се управляват от държавни глави, а не от крале и кралици, за кралските фамилии е наистина важно да се харесват на обществото и да поддържат интереса и икономиката. Всички си спомняме истерията около сватбите на принц Уилям и на принц Хари. Спомняме си също вълненията около ражданията на кралските бебета. Това е цяла индустрия, която може и да остава непонятна за нашите географски ширини и култура, но носи своите дивиденти на Обединеното кралство. Така наречените „кризисни разговори“, които текат сега за пред обществеността, са проведени отдавна и решенията са взети. Остава да видим какво ще бъде сведено до знанието на обикновения наблюдател на тази кралска новост или нестандартна приумица.

– Какво биха могли да работят Хари и Меган? Не е ли абсурдно, дори в съвременните модерни времена, кралска снаха да се занимава с озвучаване на филми, пък било то и за гиганта „Дисни“?

 – Ще започна с въпроса ви с въпрос ​- не беше ли абсурдно тъмнокожа актриса да стане съпруга на престолонаследник ​- макар и не пряк? Фактът, че Меган беше приета и одобрена, означава само едно – любовта е движещата сила дори и при течаща синя кръв. И когато е позволено и прието навлизането в двора на човек, който не е бил възпитан в кралски нрави и порядки, обноски и почтителност към какво е било и какво се очаква да бъде, за да се запази аристократичният дух и кралска култура, то със сигурност е прието също, че всичко може да се очаква след брака. Една жена, която 36 години си е живяла прекрасно и свободно, била е финансово самостоятелна, известна сама за себе си, а не в нечия сянка, и е озвучавала филми на „Дисни“, не би намерила нищо нередно в това да продължи да го прави. Със сигурност бъдещата „работа“ на принц Хари и Меган Маркъл ще бъде достойна и достатъчно представителна. Със сигурност ще се намерят организации, които ще почерпят дивиденти от имената им и ще си бъдат взаимно полезни. Отново напомням, че според мен всички тези параметри са отдавна решени.

– Къде са корените на недоволството на Хари и Меган?

– Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола, поддържането на очаквания имидж, новият стил на живот и нагласите на обществото са може би задушаващи за човек като съпругата на принца. Самият Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. А когато в този коктейл се забърка любов и възможност – защо не? Казвам възможност, защото, за да се стигне до такова решение, то Е възможно.

– Напомня ли този своеобразен бунт на членове на кралското семейство случая с абдикацията на чичото на  Елизабет Втора ​- крал Едуард Осми, заради любовта му към американката Уолис Симпсън? Или корените на подобна стъпка се коренят в бунта на майката на принц Хари – принцеса Даяна?

– Нищо не е каквото изглежда и ние, обикновените хора, никога няма да разберем какво точно се случва и защо. Ще знаем каквото ни се каже и по начин, по който ни се представи. Не можем да сравняваме историята на крал Едуард и Уолис Симпсън с Хари и Меган, нито злощастната история на Даяна. Знаете ли, аз искрено симпатизирах на Даяна, ала през годините се запознах с много повече детайлни описания на нейните преживявания и в даден момент промених доста мнението си за нейната личност. Ще минат години и всички ние ще си спомним този кралски „скандал“, но само защото ще научим нови факти и информация, която ще промени частично или драстично отношението ни към ситуацията.

– Доколко подобен ход е  рисков за институция с вековни традиции и авторитет като британската монархия?

– Времето ще покаже. Мисля, че кралският двор разполага с достатъчно добър екип по кризисен мениджмънт и ситуацията ще бъде използвана по начин, по който да се покаже модернизацията на монархията и уважението към любовта и свободния избор. Вековните традиции нямат вече тази стойност, която са имали преди. Съвременният човек дори не познава тези традиции, а какво остава да търси сметка на някой за тяхната загуба. Ще продължаваме да наблюдаваме промени и нов прочит на старите правила.

– Как ще приключи драмата „Мегзит“ според вас?

– Нека се замислим дали „Мегзит“ не е отклоняване на вниманието от „Брекзит“? Доста удобно, не мислите ли? Хари и Меган ще направят както са обявили. Кралица Елизабет ще изисква тяхното присъствие на определени събития от публичния събитиен календар. Задължително ще се изисква и продължение на тяхната принадлежност към семейството – снимки на семейни портрети, репортажи на близост между израстващите деца на Хари и Уилям. С тях или без тях, животът ще продължи. Обществеността ще се успокои и ще изостави до голяма степен сравненията между Кейт и Меган. Медиите ще изострят вниманието си към новия живот на Хари и Меган, докато се разбере къде ще се установят, какво ще работят, как ще се случи каквото ще се случи. И после всичко ще мине в графа „всяко чудо за три дни“.

– Кои са основните грешки, които българските ВИП персони допускат в сферата на протокола и етикета?

– Грешките са породени от две основни неща – на първо място, незнание, на второ ​- его, което пречи да се осъзнае незнанието. Аз съм доцент, доктор, мениджър, обучител и лектор, но продължавам да питам и да се уча всеки ден. Така е и с етикета, и с правилата на общуване – те са като жив организъм, който диша и се променя, влияе се от тенденции и технологии. Много бих се радвала, ако хората, които сами са решили или са ги избрали да бъдат публични личности, подхождат отговорно и професионално. Имиджът, визията, изказът, меките умения – всичко това са ключови фактори, които допринасят за представянето не само на личността, но и на институцията, на държавата. 

Източник: https://blitz.bg

Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола са може би задушаващи за човек като Меган Маркъл. Самият принц Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би.

Доколко според кралския протокол е осъществимо решението на принц Хари и съпругата му Меган Маркъл да се оттеглят като висши членове на кралската фамилия и да работят, за да са финансово независими?

– Светът така се промени, че вече всичко е възможно. Кралските фамилии в Европа вече не са това, което са били преди век, дори само преди десетилетие. Светът се движи с невероятна скорост на промяна и тази промяна неизбежно засяга и кралските фамилии.

Нека припомним, че британският кралски двор вече премина през много по-значими турбуленции и „скандали“, отколкото тази ситуация поднася. Друг много важен елемент е, че нищо не е каквото изглежда. Още с бракосъчетанието на принц Хари и Меган Маркъл различни хипотези са били разиграни и разнообразие от сценарии са били планирани. Така че, да, тяхното решение е осъществимо. Въпросът е при какви условия и до каква степен.

Кои са основните спънки пред подобни намерения?

– Основна спънка е общественото мнение. Порядките и протоколните правила не играят роля в случая, защото, както казахме, те не са валидни в модерните времена. Живеем в свят, в който държавите се управляват от държавни глави, а не от крале и кралици, за кралските фамилии е наистина важно да се харесват на обществото и да поддържат интереса и икономиката. Всички си спомняме истерията около сватбите на принц Уилям и на принц Хари. Спомняме си също вълненията около ражданията на кралските бебета. Това е цяла индустрия, която може и да остава непонятна за нашите географски ширини и култура, но носи своите дивиденти на Обединеното кралство.

Така наречените „кризисни разговори“, които текат сега за пред обществеността, са проведени отдавна и решенията са взети. Остава да видим какво ще бъде сведено до знанието на обикновения наблюдател на тази кралска новост или нестандартна приумица.

Какво биха могли да работят Хари и Меган? Не е ли абсурдно, дори в съвременните модерни времена, кралска снаха да се занимава с озвучаване на филми, пък било то и за гиганта „Дисни“?

 – Ще започна с въпроса ви с въпрос ​- не беше ли абсурдно тъмнокожа актриса да стане съпруга на престолонаследник ​- макар и не пряк? Фактът, че Меган беше приета и одобрена, означава само едно – любовта е движещата сила дори и при течаща синя кръв. И когато е позволено и прието навлизането в двора на човек, който не е бил възпитан в кралски нрави и порядки, обноски и почтителност към какво е било и какво се очаква да бъде, за да се запази аристократичният дух и кралска култура, то със сигурност е прието също, че всичко може да се очаква след брака. Една жена, която 36 години си е живяла прекрасно и свободно, била е финансово самостоятелна, известна сама за себе си, а не в нечия сянка, и е озвучавала филми на „Дисни“, не би намерила нищо нередно в това да продължи да го прави.

Със сигурност бъдещата „работа“ на принц Хари и Меган Маркъл ще бъде достойна и достатъчно представителна. Със сигурност ще се намерят организации, които ще почерпят дивиденти от имената им и ще си бъдат взаимно полезни. Отново напомням, че според мен всички тези параметри са отдавна решени.

Къде са корените на недоволството на Хари и Меган?

– Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола, поддържането на очаквания имидж, новият стил на живот и нагласите на обществото са може би задушаващи за човек като съпругата на принца. Самият Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. А когато в този коктейл се забърка любов и възможност – защо не? Казвам възможност, защото, за да се стигне до такова решение, то Е възможно.

Напомня ли този своеобразен бунт на членове на кралското семейство случая с абдикацията на чичото на  Елизабет Втора ​- крал Едуард Осми, заради любовта му към американката Уолис Симпсън? Или корените на подобна стъпка се коренят в бунта на майката на принц Хари – принцеса Даяна?

– Нищо не е каквото изглежда и ние, обикновените хора, никога няма да разберем какво точно се случва и защо. Ще знаем каквото ни се каже и по начин, по който ни се представи. Не можем да сравняваме историята на крал Едуард и Уолис Симпсън с Хари и Меган, нито злощастната история на Даяна. Знаете ли, аз искрено симпатизирах на Даяна, ала през годините се запознах с много повече детайлни описания на нейните преживявания и в даден момент промених доста мнението си за нейната личност. Ще минат години и всички ние ще си спомним този кралски „скандал“, но само защото ще научим нови факти и информация, която ще промени частично или драстично отношението ни към ситуацията.

Доколко подобен ход е  рисков за институция с вековни традиции и авторитет като британската монархия?

– Времето ще покаже. Мисля, че кралският двор разполага с достатъчно добър екип по кризисен мениджмънт и ситуацията ще бъде използвана по начин, по който да се покаже модернизацията на монархията и уважението към любовта и свободния избор. Вековните традиции нямат вече тази стойност, която са имали преди. Съвременният човек дори не познава тези традиции, а какво остава да търси сметка на някой за тяхната загуба.

Ще продължаваме да наблюдаваме промени и нов прочит на старите правила.

Как ще приключи драмата „Мегзит“ според вас?

– Нека се замислим дали „Мегзит“ не е отклоняване на вниманието от „Брекзит“? Доста удобно, не мислите ли? Хари и Меган ще направят както са обявили. Кралица Елизабет ще изисква тяхното присъствие на определени събития от публичния събитиен календар. Задължително ще се изисква и продължение на тяхната принадлежност към семейството – снимки на семейни портрети, репортажи на близост между израстващите деца на Хари и Уилям. С тях или без тях, животът ще продължи. Обществеността ще се успокои и ще изостави до голяма степен сравненията между Кейт и Меган. Медиите ще изострят вниманието си към новия живот на Хари и Меган, докато се разбере къде ще се установят, какво ще работят, как ще се случи каквото ще се случи. И после всичко ще мине в графа „всяко чудо за три дни“.

Кои са основните грешки, които българските ВИП персони допускат в сферата на протокола и етикета?

– Грешките са породени от две основни неща – на първо място, незнание, на второ ​- его, което пречи да се осъзнае незнанието. Аз съм доцент, доктор, мениджър, обучител и лектор, но продължавам да питам и да се уча всеки ден. Така е и с етикета, и с правилата на общуване – те са като жив организъм, който диша и се променя, влияе се от тенденции и технологии.

Много бих се радвала, ако хората, които сами са решили или са ги избрали да бъдат публични личности, подхождат отговорно и професионално. Имиджът, визията, изказът, меките умения – всичко това са ключови фактори, които допринасят за представянето не само на личността, но и на институцията, на държавата. 

Визитка 

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL.

Преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 

Сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и коучинг. Експерт по презентационни умения и публична реч.

Тя е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол.  Сред нейните клиенти са Microsoft, Sitel, Pepsi, Unitcargo, Pipe System, Trace.

Изпълнителен директор на Фондация „Право и интернет” – международно призната неправителствена организация.

Източник: в.”Марица”