Общуването между хората трябва да е лесно, спонтанно и без усилия. Промените от последните две години обаче, ни поставят в нова, променена среда и изискват от нас нови, променени умения за комуникация в бизнес и неформална среда. Комуникацията никога не е била толкова сложна, въпреки опростяването на правилата и намаляването на формалността.
В този уебинар ще ви запозная с новите правила за общуване на живо и онлайн, в бизнес среда и в ситуации на полюсно разделение между хората.
Част от въпросите, на които ще открием отговорите: как да поздравяваме бизнес партньорите си, за какво да настояваме при срещи на живо и при срещи пред компютъра, доколко можем да си позволим да бъдем себе си и доколко трябва да уважаваме чуждия модел на света, кой е успешният език на тялото пред екрана, кои са актуалните тенденции в управлението на имиджа и др.
Краен срок за регистрация и заплащане – 26 януари 2022 г. Такса за участие: – 40.00 лв. (без ДДС) За членове на НСНИ: – 30.00 лв. (без ДДС)
При 3 и повече участници от една агенция за недвижими имоти се свържете с офиса на НСНИ за договаряне на допълнителни отстъпки. Всеки участник ще получи сертификат в електронен вариант за участие в онлайн семинара.Уебинарът ще се проведе през платформата ZOOM.
Преди събитието всеки участник ще получи линк за включване.
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: тел. 0879590900 – Юлия Недялкова, специалист политика и бизнес развитие
Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление „Бизнес мениджмънт и маркетинг“ към Лабораторията за научно-приложни изследвания на бизнес университета VUZF Lab.
Онлайн обучението има своето място, но не във всички специалности и не за всички възрасти, казва преподавателят от ВУЗФ
Доц. Илиева, от години българското образование търпи сериозни критики, като се започне от началното и се стигне до висшето. Какво е според вас състоянието в момента?
Като преподавател във висшето образование вече 13 години и повече от 10 във ВУЗФ, имам възможността да наблюдавам развитието на студентите, но те все пак идват при нас току-що завършили гимназисти. В много аспекти образователната ни система може да бъде подобрена, но е важно да отбележим всички положителни промени през последните години – все повече мъже учители в начално и средно образование, все повече млади и амбициозни учители, които влагат сърце и душа и са много по-близо до учениците като поколение, разнообразие от образователни проекти и инициативи във и извън училищата, силна адаптивност на учителите от по-старата генерация към новите изисквания на образованието.
Изключително похвален е начинът, по който се справиха всички образователни институции с преминаването не само към онлайн, но и към хибридна среда, което за мен е още по-трудно.
Състоянието в момента е с намален интензитет на спешност, защото доста спешни ситуации бяха вече преодолени, но сега е времето да започнем да изграждаме устойчива, модерна и иновативна образователна среда и съдържание.
Къде се крият проблемите? А как могат да се решат? Можете ли да кажете колко време би отнела една евентуална реформа?
Основен проблем според мен е сблъсъкът на поколенията. Немалко учители и преподаватели изостават от дигитално чевръстите си ученици и студенти.
Информацията е много и навсякъде, свободна и достъпна, и за да бъде един преподавател не само интересен, но и полезен на ученика/студента, той трябва да инвестира много в себе си – да актуализира материалите си, да бъде в час в пряк и преносен смисъл с разнообразие от технологии и платформи, да бъде любопитен, да загърби егото си и онова, което е учил преди 15-20 или повече години, защото в повечето случаи то сега не е актуално или има различен прочит.
Друг проблем е времето. В този забързан свят, който предлага толкова много, всички ние се борим за време. И младите хора искат повече време, защото са наясно, че в бъдещето ще им трябва повече от една професия. А за да се сдобият с повече познание, образователните степени трябва да се съкратят. В много държави от повече от 20 години бакалавърската степен е 3-годишна, а не 4, както е в България. Във ВУЗФ предоставяме възможност на студентите ни, които са завършили специализирани гимназии, да завършат в по-кратки срокове, полагайки естествено, съответните усилия. И те са щастливи, защото така могат да инвестират времето си в допълнително различно образование или да работят и да трупат практически опит.
Реформата на образованието не може да се случи за една година. Изискват се непрестанни усилия и вложения в правилната посока, независимо от политическите интереси и приоритети или пандемичната обстановка.
От над 10 години бизнесът у нас страда от липса на качествени кадри (и със средно, и с висше образование). Ясно е, че проблемът е от една страна в емиграцията, от друга – в образованието. Къде, според Вас, е решението?
За радост, виждаме промяна и в тази тенденция. Но факт е, че много млади хора предпочетоха образование в чужбина, а след това им се струваше немислимо да получават „български“ заплати и оставаха да работят в други държави.
Образованието в България е много достъпно – всеки може да се запише да учи нещо и по някакъв начин да го завърши. Навлизането на много чуждестранни компании, както и израстването на български компании до международния пазари обаче, наложиха съвсем други изисквания към завършващите и кандидатите за работа – да са истински образовани, да има съответствие между написаното в CV-то и познанията, както и съобразяване с международни стандарти, където кухини и пробойни не се толерират. Самите компании наложиха стандарти и те трябва да се спазват.
Университетите могат да осигурят такива модерни и адекватни кадри само и единствено, ако забравят за каквото е било някога и изградят програми, които отговарят на съвремието. Нашият университет от години има съвместни програми с бизнеса, в които ние не само обединяваме теоретични и практически усилия, но и правим ежегодни промени с цел пълна адекватност на ситуацията.
Ще се променят нещата още повече. Просто няма как. А в България се случва много хубав бизнес и образованието се задължава да подхранва този бизнес.
От няколко години у нас се правят опити за въвеждане на дуалното обучение. Това ли е правилният начин образованието ни да бъде адекватно и в крак с нуждите на бизнеса?
Абсолютно да. Още през 70-те години на миналия век учени от цял свят са стигнали до извода, че миксът от Защо? Какво? Как? и Какво, ако? са въпросите, около които трябва да циркулира една образователна система. Образователната система често набляга само на Какво? – теория, материя, съдържание без обосновка защо това е важно, къде се прилага, каква полезност носи, как се прави и какво, ако не се приложи или се избере различен подход.
Изпращаме студентите на задължителен стаж, но истински, а не само подписана бележка, започваме със „защо”, защото тогава мозъкът изгражда съвсем различна постановка и е отворен за знания, и задължително оставяме вратичка за „какво, ако“, защото всеки има право да открие по-добър начин да се случват нещата.
В реалния бизнес никой не пита за теории, искат се мотиви, обосновка, бързина, съобразителност, навреме и на място.
Има ли вече някакви утвърдени практики между образованието и бизнесът у нас, които са успешни? А има ли такива, което би било добре (или пък е наложително) да въведем, за да се създаде едно полезно партньорство между нуждите на бизнеса и системата за подготовка на кадри?
Най-голям успех до момента бележат съвместните програми между образователни институции и бизнеса. Това са програмите, които носят най-голям успех и реализация и в нашия университет. Също успешен модел е да се канят преподаватели от бизнеса. Рядкост е тази порода хора, съвместяващи бизнес и академична кариера, но това е един от доказаните модели теорията днес да бъде поднесена през призмата на реалния бизнес казус от утре. Студентите оценяват, когато споделяме с тях реалността без „пудрене“, търсят менторство и насоки, а най-хубавото е, че животът е въртележка и менторстваните скоро се превръщат в ментори.
А има ли нещо, в което нашите учители/преподаватели отстъпват по отношение на колегите си в държавите, към чийто стандарт се стремим?
Много страст, търпение, любов и постоянство се иска, за да си преподавател. Това не е професия за всеки. Винаги съм казвала, че студентите са най-взискателната аудитория.
Дори клиентите ми от най-големите корпорации не са така критични, както студентите. Ученикът търси, студентът иска, те са жадни за знание, познание, приятелство, менторство, качествени взаимоотношения и ролеви модели. Дават уважение, ако получат такова. Така че нека отдадем признание на тези, които са с това призвание. Като във всяка професия има много добри и не толкова добри. Моят апел към всички колеги е да осъзнаем отговорността, която носим за бъдещето и да оправдаем доверието, което ни е дадено. Защото ние, преподавателите, имаме силата да променяме животи. Нека го правим към по-добро.
Вече повече от година светът се учи да живее в непозната към момента среда. Което засегна сериозно и традиционните форми на образование. Къде са плюсовете и къде – минусите, на онлайн обучението? Може ли реално един бъдещ специалист в някаква област да бъде подготвен изцяло чрез дистанционно обучение?
Най-ощетени от онлайн обучението са децата и младежите до 18 години. Те имат нужда от социализацията, за да развият ценностната си система и уменията си за общуване. Един затворен в къщи тийнейджър е като зверче в клетка. Един второкласник в къщи губи „огледалото“ си в лицето на връстниците и учителите – нещо така важно в периода на съзряване. Изгубва се цялата палитра на „как“ се прави и предизвикателството на дискусията по отношение на „какво, ако“, за които споменахме по-горе.
Онлайн обучението има своето място, но не във всички специалности и не за всички възрасти. В сегашната ситуация дистанционното образование изигра ролята на „спасителен пояс“ в едни бурни води, каквито са пандемичните. Но според мен морето няма да е все бурно и ние ще се върнем към обучение на живо в по-голямата си степен.
Докато учениците в средните и горните класова като че ли приемат с повече радост онлайн обучението, не малко от студентите по време на пандемията се застъпваха за по-бързото възстановяване на присъственото обучение. Има ли съществена разлика между дистанционното обучение в средните и висшите училища?
Разбира се, че има разлика, най-малкото по отношение на техническа обезпеченост. По-вероятно е повечето студенти да разполагат със собствените устройства, докато учениците невинаги имат на разположение собствен компютър. Така че техническата осигуреност е едно от значимите различия. Подготовката на учителите за онлайн преподаване в средните училища е съвсем различна от тази на преподавателите в университети. В никакъв случай не бих искала да слагам всички под един знаменател или да омаловажавам знанията и уменията на някой, защото всяко ниво на образование има своите предизвикателства, но много по-лесно е да се овладее една университетска аудитория онлайн, отколкото група 15-годишни.
Немалко висши училища предлагаха дистанционна форма на обучение и преди пандемията. За нашия университет изобщо нямаше стрес и елемент на спешност, когато Covid-19 пандемията настъпи, защото ВУЗФ разполага с модерна платформа и предлага дистанционно образование за българи и чужденци от много години.
Като цяло всички учихме и научихме много през последната една година. А ученето е хубаво нещо.
Смятате ли, че има разлика в нивото, на което излизат българчетата от гимназиалния период на своето обучение и това, което се изисква като базово ниво за началото на образованието им във ВУЗ?
Знаете ли, за толкова години преподаване, често са ме питали за днешната младеж и винаги е било леко язвително, с очакване да представя някакви негативи. Днешните деца и младежи обаче, са повече от прекрасни! Знаят много и искат да научат още повече, но трябва да им е интересно. Българското дете е много специално – умно по природа, в повечето случаи надраснало възрастта си, закърмено с палитра от вкусове и красиви пейзажи, носещо балканско его и поколенческото наследство на една млада демокрация.
Често са объркани, ненамерили себе си, незнаещи кои са, в какво са добри, къде им е интуицията и какви са им страстите. Няма значение от коя гимназия или училище идват и в кой университет отиват. Нашата задача е да им помогнем да се открият и да се превърнат в най-добрата версия на себе си. На това ги учим и във ВУЗФ, защото ако знаеш кой си, тогава знаеш какво да правиш. Всички ние, а и нашата държава, имаме нужда от хора, които знаят какво да правят.
На много хора у нас се налага да се преквалифицират, за което разчитат на различни курсове. Могат ли те да заменят традиционните форми на образование и съответно придобиване на определени способности?
Ученето през целия живот вече не е само концепция по желание. Отмина времето, когато една професия и две местоработи бяха достатъчни за един живот. Очаква се да сменяме позиции, професии и компании десетки пъти в живота си от тук насетне.
Светът се променя скоростно и ние няма какво друго да направим, освен да се движим с промените, а не срещу тях. Много чуждестранни университети предлагат така наречените executive програми – интензивни 7-10-седмични програми, които позволяват преквалификация и дават висока степен сертификат или диплома. Времето за обучение се скъсява, но интензитетът се повишава.
ВУЗФ също разработи такива курсове и програми с цел повишаване на квалификацията в различни специалности. На 25 март предстои научно-приложната конференция „Повишаване на квалификацията на учителите – проблеми и перспективи”, на която в няколко панела ще се обсъждат състоянието на квалификацията на учителите и възможни решения, ще се представят идеи за внедряване на методологически решения, и ще се обсъдят добри практики. Очакваме тази конференция да послужи като един мост между средното и висшето образование, между училищата и университетите, в името на по-доброто образование днес, а не в далечното бъдеще.
Планира ли ВУЗФ нови образователни инициативи?
Планираме ежегодните ни инициативи, както и нови неща. Вчера обявихме старта на националния конкурс „Млад застраховател“. Планираме началото и на „Академия за млади предприемачи“, както и на „Академия за финансови анализатори“ заедно с най-реномираната финансова-икономическа медия Investor.bg, която празнува 20 години от създаването си.
През февруари се проведе националната конференция за ученици от 11 и 12 клас – „Икономика, образование и психология в условията на пандемия“, която даде заявка да се превърне в ежегодна платформа за гласа и мнението на младите.
Можем да се похвалим с наложилия се вече конкурс за студенти „Млад одитор“, който тази година става на цели 10 години. „Финансовата академия за ученици“ и „Обученията по финансова грамотност“, които провеждаме в училищата, са други наши отличителни програми. Следвайки тенденциите и използвайки технологичните ни платформи и възможности, ВУЗФ организира уебинари с водещи български и международни икономисти и експерти. На 14 април предстои уебинар с проф. Колин Крауч, световноизвестен британски социолог и политолог, измислил термина „постдемокрация”.
И това е само малка част от всички образователни проекти, по които работим, вярвайки и носейки отговорността за по-доброто утре.
по статията работи: Кристиан Костурков, www.inews.bg
Предстоят ни много интересни години заедно. Години, в които най-сигурното нещо ще е промяната. Като преподавател във ВУЗФ по мениджмънт и комуникации повече от 10 години, днес искам да ви кажа, че нито моите дисциплини са най-важният елемент във вашето образование, нито мотивационните или лидерски теории, които ще учите, нито през коя година е възникнало нещо, което можете да прочетете и в Google.
Във ВУЗФ имаме една различна мисия. Нашата мисия е да се научите да се познавате, да научите най-много за себе си, през годините на следване – да изследвате потенциала и лимитите си, вътрешните си стремежи и поривите на душата си. Да разберете къде, кога и с кого сте в идеалния баланс. Затова и често ще ни чуете да използваме лични примери, ще ви разказваме реални истории от бизнес средите и личния ни живот, ще насърчаваме умението ви за учене и желанието ви за непрестанно усъвършенстване и развитие, независимо от възрастта ви.
Искаме да запалим искри в сърцата ви, блясък в очите ви и да засилим желанието да постигнете най-добрата версия на себе си с постоянство в усилията. Искаме да сте събудени и отворени за възможности, а не проспиващи живота си и носещи се по течението на комфортната зона. Там успех и удовлетворение никой не е намерил.Опознайте себе си.
Осъзнайте, че никога повече няма да разполагате с времето си така, както в студентските години. Разберете какво обичате, какво ви вдъхновява, кога и как се чувствате най-много себе си, какво ви носи енергия и какво ви я отнема. Намерете страстта си и следвайте интуицията си. Изследвайте тялото, ума, душата си и тествайте границите си. Поемете отговорност за това, което ви се случва. Защото какво можете да управлявате, ако не можете да управлявате себе си?Поемането на отговорност не е лесно.
Изисква се ангажимент, усилие, постоянство, любопитство, полезна доза смирение, непрестанно учене, както и цялата тежест на задължението да ни разберат така, както искаме. Отговорността е да разберем себе си преди да се научим да разбираме другите. Отговорността е за това, което СМЕ и бихме искали да бъдем. За това, което казваме и не казваме, излъчваме като послание или не. Oтговорността към ученето и научаването. Когато човек поеме лична отговорност за ситуацията, в която се намира, започват да се задействат сили за промяна, а промяната е необходима за обучението, развитието и усъвършенстването не само в образованието и кариерата, а и в личния живот.
С много от вас ще запазим отношения и след приключване на следването ви. С някои от вас може да станем дори приятели. Взаимно ще си бъдем ментори – ние ще учим от вас, вие от нас. Ще си помагаме и ще си даваме съвети. Ще си вършим взаимно услуги в бизнес света. Защото времето лети и неусетно вие ще се превърнете в кариерно развити млади хора; в ХОРА с успешна кариера, със собствени връзки и мрежа от контакти.
Бих искала да завърша с Чарлс Дарвин, който е казал:
„Нито най-силният оцелява, нито най-интелигентният. Оцелява този, който е най-приспособим към промените.“
Успешна година! Бъдете смелите агенти на промяната! Бъдете най-добрата версия на себе си!
За мен беше чест да бъда част от официалната церемония по откриване на новата академична година във Висше Училище по Застраховане и Финанси!Предстоят ни нови предизвикателства и вярвам, че ще преминем успешно през тях ЗАЕДНО! На добър час на всички студенти и колеги!
40 дни преди 40-тия ми рожден ден, ми се полагала “Сатурнова дупка” и криза на средната възраст, а също и официално право на тъга по младостта. Отказвам ги. Всичките. Днес са точно 40 дни преди 40-тия ми рожден ден и се чувствам по-добре отвсякога, по-себе си откогато и да било, по-осъзната отколкото на всяка друга възраст. Познавам немалко хора около мен, основно дами, които преживяха поне една от трите или и трите кризи в навечерието или около заветния 40-ти рожден ден, който показва, че вече си от другата страна. Напомня, че колкото и добре и качествено да живеем, вече сме със сигурност във втората половина на приключението, наречено Живот. Като че ли е нормално да има размисли за вложено и получено, сверяване на мечти и реалности, анализ на какво си представях, а какво стана. И сигурно е нормално да има много разминавания, но нали това е чарът на Живота.
Нали Вселената обича да се шегува с нас и да ни напомня, че има и други по-висши сили, които ту ни пречат, ту ни помагат, но винаги във времето се доказва, че всичко е за наше добро.
Чакам си рождения ден с нетърпение. Миналата година направих голямо тържество, знаейки, че тази година трябва да спазя традицията и поверието да не празнувам 40. Защо? Защото 40 дни след раждането и 40 дни след смъртта, сме нито тук, нито там – където и да е това там. И 40-тия рожден ден носи символиката на това “нито тук, нито там”, бидейки символичната среда на Пътя. Къде ще съм – не знам. Изминалите месеци калиха всички ни и ни възпитаха да живеем ден за ден. Като че ли за първи път съм съгласна с този план “без план”.
На 40 си късметлия, ако си се запознал с най-важния човек на тази Земя, а именно със себе си. Щастлив си, ако си научил най-важното – какво те зарежда и какво те разрежда – храна, хора, случки, събития, любови, емоции, работа, среда. На 40 си удовлетворен, ако си осъзнал, че Животът е една игра без победители и победени. Игра на учене и научаване, на опит и преживявания, на тестване на граници и лимити, на смисъл и осмисляне. Една везна, в която натежава ту радост, ту тъга, ту смях, ту сълзи, ту любов, ту самота. И в контрастите има красота както след буря има дъга.
Имам щастието да имам много млади родители и през техните преживявания аз самата успях и продължавам да преживявам много неща в сравнително зряла възраст. Та ние сме повече приятели, отколкото родители и дъщеря! Спомням си, че баща ми все ми казваше да не се хвърлям екстремно в крайности – нито по любов, нито за други тривиални неща като работа, например. Кога го слушах, кога не, ама то нали и крайностите някой трябва да ги преживява!? Не е важно какво ти се случва, а как реагираш на събитията, които ти се случват. Някои уроци ги учим от раз, други с малко повечко мъка и усилия. Някои неща ги “чуваме” на мига, други след 20 години.
И от майка ми съм научила много за тези 40 години – че едва, когато станеш майка, разбираш някои неща, че историята се повтаря и че не всичко е измислено сега. И от двамата научих, че си щастлив, когато си обичал и са те обичали, а още по-щастлив, когато обичаш и те обичат – в сегашно време. Защото няма нищо по-важно от тук и сега, от днес, защото вчера е история, а утре е мистерия.
Днес си правя равносметка и установявам, че 40 не са страшни, а напротив – прекрасна благословия, защото имам възможността осъзнато да благодаря и констатирам тези 40 неща:
Две прекрасни деца ме наричат с обич тяхна майка.
Двамата ми родители са живи, здрави, до мен и готови да скочат като лъвове да ме защитят от всякаква опасност в джунглата на Живота.
Две сестри и един брат ще бъдат мои спътници и в следващите 40.
Обичала съм и са ме обичали.
Обичам и ме обичат.
Знам много за себе си, но съм наясно, че нищо не е сигурно, освен промяната, а тя изисква да продължавам да се изучавам.
Развих невероятно любопитство към човешката природа и към това да я разгадая с всичките особености, красоти, мутации и промени.
Разбрах, че всички религии и учения водят към едно – баланс.
Не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре.
И все пак какво ядеш на 25-30г., се “отплаща” на 35-40г.
Волята се възпитава всеки ден.
Здравият организъм е гладният организъм.
Дете при дете отива, човек при човек отива – ние сме социални създания и имаме нужда от общуване, връзки, отношения.
Не всички отношения са полезни, но всички са уроци.
Много хубаво е само на още по-хубаво.
Няма нищо по-красиво от целувката на нощта с деня в изгрева и на деня с нощта в залеза.
Посоките на света са 7: 1. Изток 2. Запад 3. Север 4. Юг 5. Нагоре 6. Надолу и 7. Навътре към себе си.
В живота има пътеки, пътища и магистрали – всеки сам избира по какво да кара.
Най-важният въпрос е “Кой кара автомобила на Живота ти (независимо по кой път).
Медицината може чудеса, но най-големите чудеса са в мислите.
Да работиш това, което обичаш и да обичаш това, което работиш е равно на ежедневно 8-9-часово щастие.
Нито материалното, нито духовното носят пълното щастие. Балансът обаче, го носи.
И Адът може да бъде Рай и Раят Ад, зависи с кого си.
Всеки ден е магия, подарък, вълшебство, шанс.
Нашите връзки са наше огледало.
Ученето през целия живот не е просто концепция, а единственият начин да осмисля следващите 40.
На 40 познаваш тялото си по-добре отвсякога. Спортът си е важен обаче. Може без плочки на корема, но без кондиция не може.
Всичко отминава. И това ще мине.
Здравето само по себе си е достатъчно основателна причина за пълно щастие. Ден без болка е щастлив ден.
Усмивката е най-универсалният език, най-универсалният ключ, най-универсалното извинение и най-силният актив.
Люлките носят радост до живот.
Музиката има сила да лекува, да променя настроения и да създава вдъхновения.
Очите обичат гледки извън хоризонта на телефона, ушите обичат шума на вълните и гласа на любимия човек на живо. Душата ликува на Рилските езера, а кожата настръхва от истинските, онези важните неща.
Няма по-сладка миризма от миризмата на бебе и няма по-сладка прегръдка от тази на детски ръчички.
Знание без разбиране, слушане без чуване и гледане без виждане нямат смисъл.
Живот без приятели е тъжно празен.
Най-красивата дреха е любимата дреха.
Вселената слуша и чува всичко.
Сърцето си има свой живот и сетивност. Добре е да го слушаме, защото то знае най-добре.
Децата знаят повече, отколкото си мислим. Те често имат собствено мнение, дори и за сегашната ситуация, но още по-често нямат право да го изразят. Поне не пред възрастните. Децата си говорят за карантината и влиянието на вируса, обсъждат, четат различни източници, спорят помежду си, имат свои чатове и групи, наблюдават фоново брифинги и новинарски емисии вече почти два месеца. Нека не забравяме, че за тях изолацията е дори по-дълга от тази на възрастните, заради предхождащите COVID-19 грипни ваканции.
Криза в общуването предстои не само за нас – на работното място и в социалното общуване на живо, но и за децата. Ще отнеме време новите форми на толеранс и различните пластове на комфорт да се преподредят по нов начин. И този нов начин да бъде възприет и удобен, ако не за всички, то поне за по-голямата част от хората.
Има съществена разлика между влиянието на родителския контрол върху децата, които завършват 7-ми и 12-и клас. При първата група родителите са неизменна част от целия процес по кандидатстване на децата си. Те ги придружават на изпитите, чакат с тях в коридорите, срещат се с приятелите им и съответно – с родителите на приятелите им. И точно тук можем да очакваме потенциален конфликт между това доколко различните семейства възприемат стриктното спазване на социалната изолация. Ако едни родители смятат за безопасно ръкуването между децата, то други ще го счетат за безотговорност, и ще забранят на детето си да се ръкува. 18-19-годишните не са толкова зависими от родителите си и повечето са общували с малка или голяма част от приятелите си на живо през изминалите 2 месеца. Но по-малките – 14-15-годишни, са много по-зависими и по-контролирани от родителите си. Възрастта, в която се намират (14-15) е възраст на преход от една към друга фаза от формирането на ценностната им система. Според социолога Морис Меси, периодите на развитие на ценностната система са три.
От раждането до 7-годишна възраст е периодът на отпечатъка (The Imprint Period), в който децата са като гъби, които попиват всичко от околната си среда, но най-вече възприемат за истина това, което научават от родителите.
Вторият период – от 8 до 13-годишна възраст, е периодът на моделирането (The Modeling Period). През него децата копират хората около тях, предимно родителите, но и други обекти, от които заимстват и „учат“ модели, сред които учители, треньори или приятели. Въпреки крехката възраст, подражанието на модели не е сляпо, а по-скоро е като пробване на дреха, за да се види какво е усещането от носенето.
Последният период от формирането на ценностната система е периодът на социализация (The Socialization Period) – от 14 до 21-годишна възраст. Тази възраст е типична с това, че индивидът основно се влияе от връстниците.
И така – на входа на училището тези деца, завършващи 7-ми клас, ще се срещнат след дълга раздяла. На някои ще им бъде абсолютно забранено да се докосват до други деца, защото семейството е възприело и продължава да възприема по-сериозни мерки на социална изолация. Други деца, повлияни от по-лежерен подход на заобикалящата ги среда, ще останат с разтворени ръце за прегръдка или със смутено протегната за поздрав ръка, която ще увисне във въздуха.
Как да се преодолеят тези различия? Как да се преодолее рискът от разстроено дете, което е изненадано от реакцията (или липсата на такава) на най-добрия си приятел/ка? Как да се обясни на децата, че за тях привидно светът хем е същият, хем е съвсем различен по отношение на общуването?
Училищните психолози рядко могат да помогнат, защото всички знаят колко е важно общуването на живо и за психологическа консултация, и за този етап от съзряването на индивида. А сега училищните психолози дори нямат достъп до децата. Отговорът е следният: родителите!
В тази ситуация родителите трябва неуморно да обясняват не само възприетата политика в дома, но и различните сценарии, които могат да се случат навън. Без налагане, без заплахи, а търпеливо, обосновано и мъдро да разясняват и да дават отговори на безбройните „защо“, които съществуват в главите на тези деца. Децата и младежите имат нужда от логични обяснения, а някои родители не считат за нужно „да се обясняват“ и разчитат на заповеди, които ще се спазват.
Много по-лесно биха възприели всичко, което се случва, ако им бъде обяснено с логични аргументи. Например: „Нашето семейство трябва да спазва стриктна дистанция, защото пазим баба и дядо“.
Нека им обясним, че в следващите седмици и месеци ще има неловки ситуации в срещите, че ще има странни моменти в поздравите, че различните хора са с различна чувствителност и че имат право на това.
Нека помним, че точно сега няма кой да разясни на децата случващото се по-добре от техните родители. Нека не ги оставяме сами и неподготвени за един от най-важните аспекти в живота им, а именно социалното общуване на живо.
Доц. д-р Даниела Илиева за момента на предстоящите срещи
Доц. д-р Даниела Илиева
Cлед отпускането на някои от по-рестриктивните мерки, все повече се приближаваме към момента, в който ще срещнем колеги, приятели, познати и роднини, които не сме виждали отдавна. Ще се видим, ще се поздравим, ще работим в близост, ще се храним заедно, ще общуваме на живо! Но радостта от дългоочакваните срещи на живо може да бъде помрачена. Може да се стигне до лична или колективна комуникационна криза, обида или проблем.
Някои са по-чувствителни към темата COVID-19 и рисковете от пренасяне на вируса и следователно са по-чувствителни към дистанцията, която се спазва или не се спазва. Други са по-спокойни или имат различно възприятие за случващото се, а това ги кара да търсят начина на общуване отпреди пандемията и периода на карантина. Предотвратяването на напрежение в комуникацията или на комуникационна криза, може да се случи само, ако спазим няколко прости модела на поведение, които се опират най-общо на едно качество: разбирането.
За да предотвратим евентуални комуникационни предизвикателства независимо дали на работа или в личния живот, трябва да приемем различния модел на света на другите. Всеки има свой модел, чрез който възприема, обработва и преживява света и случващото се около и в него. В тази ситуация това е валидно повече от всякога и разбирането за това, че има модели, различни от нашия собствен, както и уважението към чуждия модел на света, ще ни помогне да преодолеем различията и да намерим златната среда за новото общуване.
Трябва да приемем и, че различните хора имат различна психическа устойчивост и различна нервна система. Не е сега моментът да превъзпитаваме тези около нас, нито е времето за поучения кое е вярно и кое не, кое е конспирация и кое плод на лични анализи и вярвания. Сред значителния информационен поток на национално и световно ниво, нека приемем, че който каквото е искал да прочете, научи и анализира за ситуацията, вече го е направил. Следователно е изградил мнение на база негово/нейно проучване и желанието ни да запознаем събеседника си с нашето собствено мнение, е ненужно и много вероятно да доведе до комуникационно напрежение. Мненията са толкова, колкото са и хората.
След отпускането на някои от по-рестриктивните мерки, все повече се приближаваме към момента, в който ще срещнем колеги, приятели, познати и роднини, които не сме виждали отдавна. Ще се видим, ще се поздравим, ще работим в близост, ще се храним заедно, ще общуваме на живо!
Но радостта от дългоочакваните срещи на живо може да бъде помрачена. Може да се стигне до лична или колективна комуникационна криза, обида или проблем.
Някои са по-чувствителни към темата COVID-19 и рисковете от пренасяне на вируса и следователно са по-чувствителни към дистанцията, която се спазва или не се спазва. Други са по-спокойни или имат различно възприятие за случващото се, а това ги кара да търсят начина на общуване отпреди пандемията и периода на карантина. Предотвратяването на напрежение в комуникацията или на комуникационна криза, може да се случи само, ако спазим няколко прости модела на поведение, които се опират най-общо на едно качество: разбирането.
За да предотвратим евентуални комуникационни предизвикателства независимо дали на работа или в личния живот, трябва да приемем различния модел на света на другите. Всеки има свой модел, чрез който възприема, обработва и преживява света и случващото се около и в него. В тази ситуация това е валидно повече от всякога и разбирането за това, че има модели, различни от нашия собствен, както и уважението към чуждия модел на света, ще ни помогне да преодолеем различията и да намерим златната среда за новото общуване.
Трябва да приемем и, че различните хора имат различна психическа устойчивост и различна нервна система. Не е сега моментът да превъзпитаваме тези около нас, нито е времето за поучения кое е вярно и кое не, кое е конспирация и кое плод на лични анализи и вярвания. Сред значителния информационен поток на национално и световно ниво, нека приемем, че който каквото е искал да прочете, научи и анализира за ситуацията, вече го е направил. Следователно е изградил мнение на база негово/нейно проучване и желанието ни да запознаем събеседника си с нашето собствено мнение, е ненужно и много вероятно да доведе до комуникационно напрежение. Мненията са толкова, колкото са и хората.
Тепърва вероятно ще има ситуации, в които ще подадем ръка за поздрав и тя ще увисне във въздуха, защото човекът отсреща няма да се чувства комфортно да се ръкува. Или ръката ни ще бъде спонтанно сграбчена, без да имаме време да откажем поздрава. Не би следвало да се обиждаме или да приемаме лично такива ситуации, защото всеки има право да преживява по свой начин ситуацията и света след нея. Независимо от коя страна на общуването сме, личният комфорт е на първо място. Нещо ново, но нищо лично.
Трябва да възприемем и като нормален модел на общуване този, при който първо се питаме дали ще се ръкуваме, преди да кажем името си. По-добре така, отколкото с увиснала във въздуха ръка. Общуване, при което се уговаряме колко още време няма да се видим на живо, защото онлайн общуването може да бъде предпочитано. Или използване на междукултурни поздрави, заимствани от азиатския свят или от Близкия Изток.
Приемете и, че колегите ни в офиса, приятелите ни, близките ни и тези, с които сме общували преди периода на карантина, сега са други хора. Нека се запознаем с тях отново с любопитство, разбиране и толерантност. Нека приемем, че не знаем какво се е случило в техния свят и с техния модел на света през тези 50-60 дни. Нека направим всичко възможно те да останат част от живота ни, независимо от промените.
Връзките, близостта, отношенията, приятелството и общуването ще се случват по нов начин. Може би социалната достанция ще стане правило, може би служебните целувки ще изчезнат, прегръдките ще се разредят, а физическото докосване ще намалее до абсолютен случаен минимум. Но ние, хората, ще си останем социални същества и най-важното за нашето физическо и психическо оцеляване ще си остане емоционалното захранване чрез общуването със себеподобни.
Важно е да запазим позитивизъм и го предадем в общуването си с другите. Ще срещнем много хора, които ще искат да обсъждат негативите, неприятните последици, кризата и всичко, което носи неприятни емоции. Нека не се поддаваме на негативизма. Ключът към успешното общуване винаги е бил и винаги ще бъде да накараме другите да се чувстват добре в нашата компания. Нека ние сме носителите на положителни емоции като задаваме положителен тон на разговорите и внасяме положителен тон в общуването. По публикацията работи: Екип на Dnes.bg
ПОНЕДЕЛНИК, 27 АПРИЛ 2020 Г. ОТ 18:00 Ч. ДО 19:30 Ч.
Междуличностната комуникация е изключително важна за всекидневните социални и бизнес контакти.
ЗА КОГО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО?
Търговци, които искат да подобрят комуникационните си умения;
Хора със собствен бизнес или с желание да стартират;
Мениджъри, управители и функционални мениджърски позиции от Middle management – Търговски, Маркетинг, Финансов, HR и пр.;
Специалисти на свободна практика;
Всеки, който желае да подобри комуникационните си умения.
КАКВО ЩЕ НАУЧИТЕ?
Един различен комуникационен модел и различията между участниците в комуникационния процес;
Комуникационните бариери и предизвикателства, породени от различията между поколенията;
Техники за вербална манипулация, внедрени въпроси, команди и контрол на разговора;
Ключово познание за невербалната комуникация и как да разчитаме скритите послания на тялото чрез наблюдение и декодиране на невербалното общуване и правилно разчитане на жестовете.
Доц. Даниела Илиева, Фондация „Право и Интернет“, Бизнес старт, 20.04.2020
Екипът на Фондация „Право и интернет“ работи от 20 години в сферата на телекомуникацията. Поставих въпросите на нашия експертен екип относно евентуалното влияние на 5G технологиите. Това каза доц. Даниела Илиева, Фондация „Право и Интернет“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.
„От становището на фондацията получих доста отговори. Бях изненадана да науча, че България е от държавите, която е с много по-рестриктивни мерки от наложените от Международния комитет за защита от нейонизиращи лъчения“.
Тя обясни, че този комитет дава препоръчителни лимити, а България има още по-ограничаващи. „България е от държавите, които се грижат за евентуални неприятни ефекти върху човешкото здраве“, допълни тя.
„Експертите ни казват, че няма заплаха за човешкото здраве, защото радиочестотният спектър, в който ще се използват 5G технологиите, няма да бъде по-различен от този, който се използва и за досега съществуващите технологии“.
Според нея основната полза, която 5G ще осигури, е по-значимият пренос на данни. „Сега всички виждаме проблемите от претоварването на мрежите“, уточни Илиева.
„5G е мрежа, която не се различава по нищо от сега съществуващите мрежи. Тя е едно надграждане и не е заплаха за човешкото здраве“.
Важно е да приемем ситуацията, в която сме поставени заради пандемията, смята доц. д-р Даниела Илиева
Имаме криза, имаме и множество неизвестни. Повечето анализи на ситуацията, породена от COVID-19, залагат на стратегии, планове, финансиращи механизми или пътни карти в търсене на начини за сглобяване или залепяне на нещо, безвъзвратно счупено. Счупиха се много неща – икономики, бизнеси и отношения; прекършиха се планове, идеи и мечти. На път са да рухнат цели държави, пише в свой анализ доц. д-р Даниела Илиева – бизнес консултант, професионален НЛП трейнър и преподавател по бизнес мениджмънт във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Повечето здравомислещи хора се люшкат между размишления за възникването на вируса, има ли пандемичен вирус изобщо, предприетите мерки и тяхната ефективност, кривата и правата, пика и отлагането, кризата сега и възможните сценарии после. Четат статистики и анализират интервюта, размишляват над публикации, обсъждат с други, които се люшкат между конспиративни теории и вяра в „aми какво, ако?!“.
И някъде там е най-важният въпрос – какви ще излезем от тази ситуация?
Умишлено избягвам думата криза, защото вече сме уморени от нея, а тепърва ще ни се натрапва още дълго.
Наложи се всички, от мечтатели и планьори, да се превърнем в хора, които се учат да живеят ден за ден, с планове най-много за няколко дни напред.
Затова е важно приемането. Често погрешно схващане за приемането е, че е свързано с одобрение – щом приемам нещо, значи го одобрявам. Но това не е така. Приемането не е поражение или пасивност. Приемането не е отказване, провал или компромисно споразумение. Приемането е да си кажем истината и да позволим на нещата да бъдат такива, каквито са. А сега нещата са такива: намираме се в криза, пълна с неизвестни.
Разбира се, трябва да продължим с анализите на всички финансови, стратегически, здравословни, държавни, световни и други аспекти, но нека приемем ситуацията такава, каквато е. Защо? Защото бунтът, самонатрапчивото усещане за безсилие, роптаенето и всички негативни емоции, породени от ситуацията, са енергоотнемащи. Дърпащи и изцеждащи най-важното сега, а именно – енергията. Днес, тук и сега, нямаме нужда от енергия, пропиляна и загубена в бунт срещу невидими окови и видими ограничения. Каквото – такова. Ще отмине по един или друг начин.
А ако ние използваме тази НЕизгубена енергия за трезва мисъл, за полезни дела, за доброволчество, за сближаване, за урок по приемане и смирение, със сигурност ще излезем по-добри, по-умни и по-мъдри от тази ситуация. И по-готови. За „след това“, защото „след това“ ще има. И нека не се заблуждаваме, то няма да е никак лесно. Ако не хабим енергията си в безсмислени негативи, ще можем да си я използваме за смислени позитиви.
Част от истинската красота на живота е, че той е непредсказуем. Нищо не е постоянно, всичко се променя. И разбира се, могат да се случат много неща, които ни преобразяват като личности и оказват влияние върху живота ни. Проблемът е, че трябва да се научим и да развиваме способността да приемаме искрено всичко, което идва, и да го прегърнем. Със сигурност, малко хора са искали тази ситуация, но тя се случи.
Далеч съм от мисълта, че с карантината ще си станем близки. Не бих искала никога повече да имам среща с нея в този живот. Но с оглед на запазване на енергията, апелирам към това да приемем неизвестните. Защото нищо друго не ни очаква, освен нова нормалност, с която ще трябва да свикнем. А тя, новата нормалност, ще ни очаква с нова енергия.
Олицетворение на успялата жена. Така бихме описали доц. Даниела Илиева – директор на направление „Маркетинг и бизнес мениджмънт“ във ВУЗФ, специалист по бизнес етика и НЛП трейнър. Влюбена в пътешествията, отдадена майка и преподавател, който не се спира пред пречките, които извънредното положение създава, Даниела може да се похвали и с излизането на новата си книга. „Комуникация НАвреме и НА място“ е пътеводител за всеки, който търси начин да постига личните и професионалните си цели.
Какво се крие между страниците на книгата и как успява да съвмести домашния живот и работата на преподавател? На тези и още въпроси ни отговаря доц. Даниела Илиева.
Наложеното извънредно положение в страната оказаха значително влияние върху начина на живот. Как и с какво се промени твоето ежедневие?
Всички се променихме, животът ни се промени и ще продължи да се променя, така че това е и моята нагласа – готова съм за промени. За мен извънредното положение донесе много повече часове вкъщи като цяло. Аз съм много активна и човек, който вирее навън. Обичам вечери навън, разходки в парка или из центъра на София, уикенди извън града, а работата ми е свързана с много пътувания в страната и чужбина. Сега всичко това не се случва. Имам щастието да живея на място, където има зеленина и затворен достъп до алеи, имам и прекрасна слънчева тераса, така че съм щастливка в това отношение. Но ми липсват офисът, екипът ми, служебните обеди и социалните вечери.
Реших да се опитам да съм полезна в цялата тази обстановка и се захванх с доброволческите инициативи – помагам в раздаването на кашони с хранителни продукти от Александровска болница доо адреси на карантинирани семейства на медицински персонал в София.
По-приятна ли е работата от вкъщи? Успяваш ли да грабнеш вниманието на студентите?
Забавно е да се нагласиш за видео лекция! Изненадващо е, че работата от вкъщи изисква много по-добра организация. Аз имам две деца и понякога и тримата сме в нашите си сесии – дъщеря ми в часовете за 1-ви клас, синът ми в 7-ми, а мама в лекция с нейните си студенти. Отне ни време да организираме получаването и предаването на линковете за Zoom сесиите на дъщеря ми, докато аз съм в моята си Google Hangouts сесия, която тече на живо и отделно се записва за архива. Така работим във ВУЗФ и е изключително удобно.
Основната ми цел през последните седмици е да приемам ситуацията такава, каквато е, без да разпилявам енергията си в негативни мисли.
Споделям същото и със студентите, когато обсъждаме кой как се чувства и какви размисли има във времето преди или след онлайн лекцията. А онлайн преподаването е цял един различен свят. Езикът на тялото е съвсем различен, когато излъчването е от кръста нагоре. Тоналността на гласа се възприема различно, когато сме във видео конферентна връзка.
Някога сблъсквала ли си се с твърдението, че жените не могат да бъдат добри лидери и какво би отговорила на това?
За моя радост, никога не съм била обект на подценяване заради пол. Работата ми в университета, като изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и като корпоративен обучител, ме среща с много хора от различни среди и култури. Мисля, че всеки сам кове съдбата и имиджа си, опровергава заявката, която е дал за себе си или не.
Лидерството вече не се разделя между половете, а между надеждните и тези, които създават доверие и изграждат личности от хората си.
Преди броени дни излезе и новата ти книга „Комуникация НАвреме и НА място“. Какво те провокира да я напишеш и какво е посланието, което искаш да предадеш на читателите с нея?
Тази книга е едно 20-годишно пътешествие и натрупване на познание за комуникацията. Това пътешествие не свършва с издаването на книгата, защото комуникацията диша и се променя. Основното послание в книгата ми е е отговорността в комуникационния процес. Книгата провокира да опознаем себе си и другите по-добре, за да се научим да общуваме по-успешно, постигайки комуникационните си цели.
Отделям внимание на невербална комуникация, на вербалните послания и на това какво се крие отвъд думите.
Отделни глави са посветени на дигиталната комуникация и на презентационните умения, а моята най-любима част е тази, посветена на НЛП и други бързи и резултатни техники.
Като човек, който обича адреналина, пътешествията и предизвикателствата на всеки нов ден, как се справяш с изолацията и невъзможността да живееш на обичайните високи обороти?
Кукурукуто в мен не спи. Дните ми пак са заети и гледам да ги запълвам не само със служебни задачи, но и със смислени неща в личен план. Изгледах доста филми, направих някои промени у дома, дописвам книгата „Менторство и коучинг“ и подреждам в главата си „Етикет Навреме и НА място“, събирам сили и мотивация за подреждане на гардероба, а с гардероба подреждаме и мислите си. Осъзнато преживявам някои моменти от дните сега, знаейки, че може никога повече да не се повторят. Улавям се, че някак по-лесно се заемам със задачи, които преди съм избягвала като досадни. Просто им е дошло времето. Направихме няколко демо видео записа за предстоящи онлайн обучения – също нещо, от което преди бягах. Но мисля, ще се получат много добре. Чувам се с много приятели от чужбина – сверяваме часовниците си какво се случва в различните точки на света, а всеки ден си имаме „брифинг“ с баща ми, в който обсъждаме руските източници, които той чете и тези, до които аз съм достигнала. Говорим си за икономика, бизнес, разсъждаваме над хипотези, окуражаваме се и преживяваме заедно тези дни и седмици.
Свободата е номер едно в моята ценностна система и основен пътеводител за всичко в живота ми. Копнея за мига, в който ще сме отново свободно пътуващи и свободно мечтаещи – който за каквото мечтае. Днес откривам свободата в благодарността, че сме здрави – аз, децата ми, близките ми, както и във възможността да помогна с разнасянето на няколко кашона с храна до хора, на които няма кой да им занесе.
