master

Masters of Digital 2020 – ще станем ли мастъри на дигиталния свят?

До 2022 г. повече от половината население на Европа ще се нуждае от цялостна преквалификация или значително повишаване на квалификацията. Това се казва в изследване на компанията Logitech за тенденциите на работното място през 2020 г. От проучването се открояват следните статистически данни[1]:


  • 67% от организациите вече имат поне част от общите си комуникации в облачно пространство;
  • В световен мащаб 70% от служителите работят от разстояние поне един ден седмично;
  • Глобалните видеоконференции, базирани в облак, са се увеличили 880% през последните четири години (2015-2019);
  • 79% от хората, чиито работни места предлагат разнообразие от типове пространства, отчитат по-добро представяне в работата;
  • 25% от служителите на възраст между 18 и 29 години (поколение Z) използват видеоконференции на работното място всеки ден.

Като мениджър, академичен и корпоративен преподавател и човек, ангажиран в НПО сектора, трябва да призная, че промените се случват бързо и България е изправена за пореден път пред сериозно предизвикателство. Но промяната е неизбеждна и можем единствено да се подготвим по най-добрия начин. Събития като организираното от Digital Europe[2] събитие Masters of Digital през февруари 2020, представят тенденции, статистики, прогнози и може би – поглед в недалечното бъдеще.

Еднодневното събитие включваше key note изказвания и няколко панела, фокусирани върху различни чувствителни теми от процеса на дигитална трансформация – индустрията в дигиталната ера, значението на иновациите за различните сектори, развитие на изкуствения интелект в полза на хората, дигитални решения за зелени политики, и др.

Сред множество изследвания на Дигитална Европа, по време на Masters of Digital беше представено изследване за измерване успеха за управление на дигиталната трансформация, се обособяват 22 ключови индикатора и прогнозите за тях до 2025 г. Изследването показва, че до 2025 г. 90% от населението без формално образование ще бъде регулярен потребител на интернет, всяко домакинство ще разполага с достъп до 4G мрежа, а около 40% от работещите ще използват 5G мрежа.

Сред най-търсените професии се очаква да бъдат анализатори на данни, специалисти по изкуствен интелект и машинно обучение, както и мениджъри на дигитална трансформация.

Недостигът на специалисти по кибер сигурност се очаква да достигне до 350 000 до 2022 г.  Това налага очакването до 2025 г. компаниите да предоставят обучение на около 30% от служителите си по информационни и комуникационни технологии.  Към днешна дата, едва 22% от всички европейски компании предоставят такова.

Дигиталната трансформация се отразява не само на домакинствата и корпорациите, но и на държавните услуги.  Очакванията на Дигитална Европа са до 2025 г. около 75% от гражданите на Европа да могат да използват услуги за електронно управление. Готови ли сме наистина за неизбежната промяна? Готов ли е индивидът, обществото, образователната система, държавите?

Освен всички гореизброени статистически данни, специфично се подчертава важността на STEM[3] образованието – фокус върху наука, технологии, инженерство и математика, особено в основната форма на обучение (5 – 8 клас). Показателно е, че през 2017 г. почти половината население на ЕС е „страдало“ от недостатъчно дигитални умения. Освен STEM уменията, изследванията показват, че има остра необходимост от обучение чрез холистичен и интегративен подход между различните дисциплини.

Аз бих добавила, че остава нуждата от поддържане на реална, а не дигитална човечност, приемственост и поддържане на традиции, а не само стремеж към новото, и не на последно място – стремеж към комуникация  на живо в този променящ се, дигитален свят.


[2] Digital Europe е европейска организация, която представлява индустрията за цифрови технологии, чиито членове включват над 35 000 членове, представлявани от около 100 големи технологични компании и национални търговски асоциации.

[3] STEM – Science, Technology, Engineering and Mathematics

daniela_ilieva-koleva_1_1024

Доц. д-р Даниела Илиева: Промяната е учене

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol, Брюксел. Освен това тя е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), Коучинг и Хипнотерапия, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг.
Доц. д-р Даниела Илиева е и изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и член на Управителния съвет на Фондацията.П

Преди време в предаването „Бизнес среща“ по Bloomberg TV Bulgaria попаднах на интересен гост. Работя като редактор в медията и избрах аз да слушам интервюто. Бях провокиран от анонсираната тема – бизнес етикет. Казах си: „Ето една област, която ме интригува“. Слушайки интервюто на доцент доктор Даниела Илиева, се вдъхнових неимоверно за личното си развитие занапред. От нейния изказ, добър външен вид, умението да комуникира спокойно. Тя ми излъчваше търпение, овладяност, през цялото време на записа бе усмихната. Не долових и грам напрежение. Най-интересно обаче се оказа онова, което добих като полезна за себе си информация от разговора на главния редактор на Bloomberg TV Bulgaria – Таня Кръстева, със своя събеседник. Бизнес етикетът не е просто формалност. Това не е заучено нововъведение в динамичния корпоративен свят днес с цел да задължава субектът да бъде рамкиран. Но дори и така да е. Днес повече от когато и да било правилата са ни необходими. Необходимо е понякога да си налагаме саморегулация. В противен случай се получава повсеместна ентропия. Трябва да признаеш пред себе си, че има какво да научиш. Когато си в бизнес среща, на коктейл или някое друго събитие от подобен характер си длъжен да спазиш определени норми, без това да пречи на индивидуалността ти. Когато една личност е мултиплицирана – т.е. комплексно изразена, тя трябва да обръща внимание и на облеклото си, да се погрижи и за настроението си, за речниковия си запас, за комуникационната си стратегия, морала си. Учим се в движение с помощта на различни средства. И това продължава цял живот. Това ни прави гъвкави и адаптивни днес, когато много ценности и порядки се размиват. Глобализацията е прекрасен инструмент за взаимодействие, чудесно е да сме космополитни. Можем да използваме промените на новото време, но сме длъжни да запазим мярката и да се съобразяваме със средата, професията си и имиджа, който искаме да изградим. Светът на бизнеса е колоритен, изпълнен е с изкушения и предизвикателства. А днес генералното предизвикателството е преди всичко да останеш верен на себе си, да си човечен и същевременно да си в крак с информационния поток и характерологията на събитийността. Така постепенно се изгражда авторитет. Благодаря Ви, г-жо Илиева, за това интервю. Професионализмът е въпрос освен на призвание, така и на труд. Вие го доказвате.

Занимавате се с консултиране по бизнес етикет.Как бихме могли да разшифроваме най-конкретно и достъпно това понятие за масите, макар повечето хора вече да знаят какво означава то? Вие лично какъв нюанс влагате в него?

– Бизнес етикетът е познание и сила, увереност и самочувствие, успешна комуникация и позитивни емоции. Когато даден човек знае кое е адекватното поведение за конкретно събитие, среща или ситуация, той или тя може да не го спазва, но има знанието. Това дава невероятна увереност и възможност да се концентрираме върху момента, върху събеседника, върху ситуацията, а не върху чуденката “дали така е правилно”.

Корпоративният свят днес е наситен, авантюристичен, примамващ, но в известен смисъл и несигурен и стресов. Пазарната икономика е безпощадна и не всеки успех е устойчив. Имате ли свой прочит на идеята за дългосрочния успех  в бизнеса, как изглежда той според Вас?

– Мисля, че днес повече от всякога се цени искреното общуване. Имаме един корпоративен микс от множество поколения в една работна среда; всеки идва със собствения си модел за света, със собствените си поколенчески особености, минало, настояще и личен характер. Но независимо от това кой от къде идва и накъде отива, всеки иска егото му да бъде погалено и да му се предостави шанс да разкаже личната си история.От моя опит установявам, че хората са жадни за споделяне, за изслушване, за реално качествено време извън дигиталния свят. Днес всеки се стреми да бъде повече интересен (на англ.ез. interesting) и по-малко заинтересован (на англ.ез. interested), повече важен и по-малко готин.Считам, че дългосрочният успех в бизнеса е възможен, когато има не само корпоративен интерес, но и лична заинтересованост; когато се търсят приликите, а не различията; но и когато съществуващите различия се приемат като нещо нормално и естествено. Светът е богат и интересен именно защото всички ние сме толкова различни.

Прави ми впечатление, че стилът на обличане в България все още е далеч от това високо ниво, което се забелязва в държави като Франция, Италия, Великобритания, които винаги са се отличавали с повече аристократизъм и естетика в този план. Какви добри примери и практики може да усвоим от такива страни според Вашия опит?

– Стилът на обличане в България е различен и разнообразен. Добре е да се поясни, че не всеки е длъжен да съобразява облеклото си с бизнес етикета или с някакви изисквания. Тези, които са длъжни да поддържат адекватен имидж и да съобразяват облеклото си обаче, са публичните фигури и тези, които имат представителни функции – независимо дали става въпрос за държавен или частен сектор. Самата публична позиция изисква грижа, внимание, старание, познание и умения за представителност, елегантност и адекватност на ситуациите. Непростимо е, когато в общественото пространство се види липса на тези елементи, а същевременно такава особа е избрала да бъде обществена фигура. Етикетът е това, което правим, когато хората ни гледат. Какво правим, когато сме насаме, никой не го интересува.Много често се приема, че елегантността и представителността са резултат от голяма инвестиция. Не е така, защото има много доказателства за елегантни комбинации, плод на стил и находчивост, еднократни или двукратни професионални консултации.

В едно интервю за Bloomberg TV Bulgaria споделяте, че етикетът е комуникация и умение да се впишеш във всяка една среда и ситуация. От тези думи разбирам, че човек трябва да е хамелеон и да спазва правилата при определен стил на общуване. Повече вродено или повече придобито е това умение?

– Това умение е вродено, но в хода на израстването нараства и егото, а допълнителна, значима роля за притъпяването на естествения хамелеон в нас изиграва семейната среда, образователната система и обществото. Повечето хора се радват на здрави и функциониращи зрение, слух, вкус, обоняние и допир – сетивата, с които сме родени и са ни дадени от природата за общуване на тази земя. Притъпяването или залиняването на което и да е от сетивата кара друго да компенсира. Анатомично, а и психологично ни е дадено да слушаме повече, отколкото да говорим. Дадено ни е да общуваме не само като слушаме събеседника си и му говорим, но и като го/я усещаме с другите си сетива. Пример за това е огромното количество информация, която можем да “извлечем” за някой от първото ръкуване – сила, времетраене, позиция на ръката, зрителен контакт, близост, отдалеченост, последващо приближаване или отдалечаване, начинът, по който си казва името, въздействието, което оказва върху останалите ни сетива и на интуитивно ниво. И така, след като си позволим да забравим това, което вродено знаем, идва момент, в който осъзнаваме, че е добре да го научим отново. Моите обучения и консултации , интервюта и изяви целят точно това – да си спомним това, което вече знаем и умеем, а именно – да използваме всичките си сетива и цялата си сетивност в общуването с хора и околна среда.

Модерният етикет е да накараш другите да се чувстват добре в твоята компания, разказвате още в това интервю. А какво правим в случаи, когато сме попаднали на неподходящо за нас място и се чувстваме неловко, как се излиза от подобна ситуация?

– На първо място бих си задала въпрос “Какво правя тук?” Има още един филтър, с който филтрирам много неща в живота и дори уча децата си с него, а това са следните въпроси:Какво искам?Какво мога?Какво е редно?След едно определено ниво на растеж и развитие много неща и ги искаме, и ги можем, а решаващият филтър и коректив остава доколко са редни.В случая с попадането на неподходящо място:Искам ли да съм тук? – Може би не.Мога ли да не съм тук? – Вероятно да.Редно ли е да си тръгна? Тук вече преценявам кого представлявам – дали себе си, дали организацията ми, и може би ще се окаже, че е редно да остана.Ако е ОК да си тръгна, тогава е ясно, че не се налага да се справям със ситуация, която ми е неприсъща. Ако все пак реша да остана, защото искам да науча нещо и да изкарам себе си от комфортна зона, или е редно да остана по ред причини – тогава се връщам в първи клас и “сядам” да уча. Повечето хора не се чувстват комфортно не с незнанието, а с факта, че трябва да признаят пред себе си и пред други, че не знаят. Его.Как се учи в такава ситуация? Чрез моделиране. Търсим и намираме този, който ни изглежда най-адекватно, най-подготвен, най-сигурен във въпросната среда и започваме да моделираме, имитираме, наподобяваме неговото поведение.

Какви трансформации считате, че ще претърпи бизнес културата занапред?

– Според мен, на първо място трансформация ще ни се наложи в отношението ни към времето, което ще става все по-ценно и ценено от всички. На второ място е необходимо генерално ментално пренастройване, че този свят е за учещите се. За да се справим в динамично променящия се свят, трябва и ние да се променяме. А промяната е учене – непрестанно, през целия живот, а не само до университетската диплома.На трето, но не последно място, апелирам към проявяване на детско любопитство, което смирява егото, кара ни да учим с желание и ни дава една забавна гледна точка към този невинаги забавен свят.

Поведението в социалните мрежи днес е част от ангажираността ни в процеса на работа, а и като граждани. Каква мярка трябва да спазваме, за да не се компроментираме в киберпространството?

– Задължително филтриране на ниво кое искаме да остане лично и интимно, и кое да стане обществено достояние. Няма такова нещо като “ама той профилът ми е затворен”! Не можете да си представите до какви “находки” достигам, търсейки информация за някои кандидати за работа. И всичко това от “затворените” им профили, от позицията на липса на каквато и да е LinkedIn свързаност, Facebook или Instagram приятелство. А информацията, до която достигам, ми служи да си изградя не само визуална представа за човека и живота му, но и за снемането на психологически профил. И мога да ви уверя, че това не го правя само аз.

Виртуалната среда не отнема ли все повече от красотата на общуването ни, не ни ли прави малко повече социопати без идентичност в известен смисъл? И как виждате ролята ни като човеци занапред с оглед на дигитализацията? Ще увредим ли емоционалната си интелигентност?

– Както казах и по-горе, искреният интерес на живо ще бъде новият луксозен формат на общуване. Луксозен, защото не всеки ще може да си го позволи във времето и пространството.Виртуалната среда, социалните мрежи, дигиталното общуване са феномени на развитието на технологиите и обществото. Не можем да отречем важността и полезността им. Но нека не забравяме точно това, което казвате във въпроса – красотата на общуването на живо. И все пак, изборът остава личен.Що се отнася до емоционалната интелигентност, не мисля, че дигитализацията я уврежда, а по-скоро липсата на време и желание за размишления, анализи, самокритичност и истинско общуване със себе си най-вече. Социалните мрежи позволяват влизането в роли и представянето с великански профил или маска на желаната реалност. Има безброй рецепти за справяне с критични моменти на нещастие, но остава вярно, че не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре. Погледнато от страна на социалните профили, зад които бихме могли да се скрием – не е важно как се показваш навън, ако не си добре отвътре.Хубаво е да четем книги и е хубаво да четем от време навреме от хартиени страници. Много е писано за ползите от това, така че няма да ги изтъквам отново. Но книгите ни дават едно богатство на речника и изказа, обогатяват социалната и емоционалната ни интелигентност.

Някои порядки при поведението ни в срещи на високо равнище остаряват, някои излишни формалности от протокола вече се пренебрегват. Кое е най-доброто съчетание от съвременни и традиционни принципи обаче, което можем да запазим, за да сме винаги в класическата линия?

– Няма общоприето правило и единна рецепта. Всичко е въпрос на личен стил, култура, ситуационен мениджмънт, анализ на момента, подготовка, гъвкавост и желание за учене. Ако все пак трябва да заложим на “класиката” – едноцветно, стилно облекло, прилични дължини, грижа към себе си и внимание към детайлите, стремеж към личен стил и умерена визия, повече слушане и по-малко говорене, правилна артикулация, възпитано его, знание, надеждност, позитивизъм и усмивка.Д

Източник: https://stefimir.blogspot.com/

1_73599681

Доц. д-р Даниела Илиева: Мегзит отклонява вниманието от Брекзит

Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола са може би задушаващи за човек като Меган Маркъл. Самият принц Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. Това заяви доц. д-р Даниела Илиева, която е категорична, че Мегзит отклонява вниманието от Брекзит.

– Доколко според кралския протокол е осъществимо решението на принц Хари и съпругата му Меган Маркъл да се оттеглят като висши членове на кралската фамилия и да работят, за да са финансово независими?

– Светът така се промени, че вече всичко е възможно. Кралските фамилии в Европа вече не са това, което са били преди век, дори само преди десетилетие. Светът се движи с невероятна скорост на промяна и тази промяна неизбежно засяга и кралските фамилии. Нека припомним, че британският кралски двор вече премина през много по-значими турбуленции и „скандали“, отколкото тази ситуация поднася. Друг много важен елемент е, че нищо не е каквото изглежда. Още с бракосъчетанието на принц Хари и Меган Маркъл различни хипотези са били разиграни и разнообразие от сценарии са били планирани. Така че, да, тяхното решение е осъществимо. Въпросът е при какви условия и до каква степен.

– Кои са основните спънки пред подобни намерения?

– Основна спънка е общественото мнение. Порядките и протоколните правила не играят роля в случая, защото, както казахме, те не са валидни в модерните времена. Живеем в свят, в който държавите се управляват от държавни глави, а не от крале и кралици, за кралските фамилии е наистина важно да се харесват на обществото и да поддържат интереса и икономиката. Всички си спомняме истерията около сватбите на принц Уилям и на принц Хари. Спомняме си също вълненията около ражданията на кралските бебета. Това е цяла индустрия, която може и да остава непонятна за нашите географски ширини и култура, но носи своите дивиденти на Обединеното кралство. Така наречените „кризисни разговори“, които текат сега за пред обществеността, са проведени отдавна и решенията са взети. Остава да видим какво ще бъде сведено до знанието на обикновения наблюдател на тази кралска новост или нестандартна приумица.

– Какво биха могли да работят Хари и Меган? Не е ли абсурдно, дори в съвременните модерни времена, кралска снаха да се занимава с озвучаване на филми, пък било то и за гиганта „Дисни“?

 – Ще започна с въпроса ви с въпрос ​- не беше ли абсурдно тъмнокожа актриса да стане съпруга на престолонаследник ​- макар и не пряк? Фактът, че Меган беше приета и одобрена, означава само едно – любовта е движещата сила дори и при течаща синя кръв. И когато е позволено и прието навлизането в двора на човек, който не е бил възпитан в кралски нрави и порядки, обноски и почтителност към какво е било и какво се очаква да бъде, за да се запази аристократичният дух и кралска култура, то със сигурност е прието също, че всичко може да се очаква след брака. Една жена, която 36 години си е живяла прекрасно и свободно, била е финансово самостоятелна, известна сама за себе си, а не в нечия сянка, и е озвучавала филми на „Дисни“, не би намерила нищо нередно в това да продължи да го прави. Със сигурност бъдещата „работа“ на принц Хари и Меган Маркъл ще бъде достойна и достатъчно представителна. Със сигурност ще се намерят организации, които ще почерпят дивиденти от имената им и ще си бъдат взаимно полезни. Отново напомням, че според мен всички тези параметри са отдавна решени.

– Къде са корените на недоволството на Хари и Меган?

– Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола, поддържането на очаквания имидж, новият стил на живот и нагласите на обществото са може би задушаващи за човек като съпругата на принца. Самият Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. А когато в този коктейл се забърка любов и възможност – защо не? Казвам възможност, защото, за да се стигне до такова решение, то Е възможно.

– Напомня ли този своеобразен бунт на членове на кралското семейство случая с абдикацията на чичото на  Елизабет Втора ​- крал Едуард Осми, заради любовта му към американката Уолис Симпсън? Или корените на подобна стъпка се коренят в бунта на майката на принц Хари – принцеса Даяна?

– Нищо не е каквото изглежда и ние, обикновените хора, никога няма да разберем какво точно се случва и защо. Ще знаем каквото ни се каже и по начин, по който ни се представи. Не можем да сравняваме историята на крал Едуард и Уолис Симпсън с Хари и Меган, нито злощастната история на Даяна. Знаете ли, аз искрено симпатизирах на Даяна, ала през годините се запознах с много повече детайлни описания на нейните преживявания и в даден момент промених доста мнението си за нейната личност. Ще минат години и всички ние ще си спомним този кралски „скандал“, но само защото ще научим нови факти и информация, която ще промени частично или драстично отношението ни към ситуацията.

– Доколко подобен ход е  рисков за институция с вековни традиции и авторитет като британската монархия?

– Времето ще покаже. Мисля, че кралският двор разполага с достатъчно добър екип по кризисен мениджмънт и ситуацията ще бъде използвана по начин, по който да се покаже модернизацията на монархията и уважението към любовта и свободния избор. Вековните традиции нямат вече тази стойност, която са имали преди. Съвременният човек дори не познава тези традиции, а какво остава да търси сметка на някой за тяхната загуба. Ще продължаваме да наблюдаваме промени и нов прочит на старите правила.

– Как ще приключи драмата „Мегзит“ според вас?

– Нека се замислим дали „Мегзит“ не е отклоняване на вниманието от „Брекзит“? Доста удобно, не мислите ли? Хари и Меган ще направят както са обявили. Кралица Елизабет ще изисква тяхното присъствие на определени събития от публичния събитиен календар. Задължително ще се изисква и продължение на тяхната принадлежност към семейството – снимки на семейни портрети, репортажи на близост между израстващите деца на Хари и Уилям. С тях или без тях, животът ще продължи. Обществеността ще се успокои и ще изостави до голяма степен сравненията между Кейт и Меган. Медиите ще изострят вниманието си към новия живот на Хари и Меган, докато се разбере къде ще се установят, какво ще работят, как ще се случи каквото ще се случи. И после всичко ще мине в графа „всяко чудо за три дни“.

– Кои са основните грешки, които българските ВИП персони допускат в сферата на протокола и етикета?

– Грешките са породени от две основни неща – на първо място, незнание, на второ ​- его, което пречи да се осъзнае незнанието. Аз съм доцент, доктор, мениджър, обучител и лектор, но продължавам да питам и да се уча всеки ден. Така е и с етикета, и с правилата на общуване – те са като жив организъм, който диша и се променя, влияе се от тенденции и технологии. Много бих се радвала, ако хората, които сами са решили или са ги избрали да бъдат публични личности, подхождат отговорно и професионално. Имиджът, визията, изказът, меките умения – всичко това са ключови фактори, които допринасят за представянето не само на личността, но и на институцията, на държавата. 

Източник: https://blitz.bg

_B3A8730 (dani)

Доц. д-р Даниела Илиева: Мегзит отклонява вниманието от Брекзит

Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола са може би задушаващи за човек като Меган Маркъл. Самият принц Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би.

Доколко според кралския протокол е осъществимо решението на принц Хари и съпругата му Меган Маркъл да се оттеглят като висши членове на кралската фамилия и да работят, за да са финансово независими?

– Светът така се промени, че вече всичко е възможно. Кралските фамилии в Европа вече не са това, което са били преди век, дори само преди десетилетие. Светът се движи с невероятна скорост на промяна и тази промяна неизбежно засяга и кралските фамилии.

Нека припомним, че британският кралски двор вече премина през много по-значими турбуленции и „скандали“, отколкото тази ситуация поднася. Друг много важен елемент е, че нищо не е каквото изглежда. Още с бракосъчетанието на принц Хари и Меган Маркъл различни хипотези са били разиграни и разнообразие от сценарии са били планирани. Така че, да, тяхното решение е осъществимо. Въпросът е при какви условия и до каква степен.

Кои са основните спънки пред подобни намерения?

– Основна спънка е общественото мнение. Порядките и протоколните правила не играят роля в случая, защото, както казахме, те не са валидни в модерните времена. Живеем в свят, в който държавите се управляват от държавни глави, а не от крале и кралици, за кралските фамилии е наистина важно да се харесват на обществото и да поддържат интереса и икономиката. Всички си спомняме истерията около сватбите на принц Уилям и на принц Хари. Спомняме си също вълненията около ражданията на кралските бебета. Това е цяла индустрия, която може и да остава непонятна за нашите географски ширини и култура, но носи своите дивиденти на Обединеното кралство.

Така наречените „кризисни разговори“, които текат сега за пред обществеността, са проведени отдавна и решенията са взети. Остава да видим какво ще бъде сведено до знанието на обикновения наблюдател на тази кралска новост или нестандартна приумица.

Какво биха могли да работят Хари и Меган? Не е ли абсурдно, дори в съвременните модерни времена, кралска снаха да се занимава с озвучаване на филми, пък било то и за гиганта „Дисни“?

 – Ще започна с въпроса ви с въпрос ​- не беше ли абсурдно тъмнокожа актриса да стане съпруга на престолонаследник ​- макар и не пряк? Фактът, че Меган беше приета и одобрена, означава само едно – любовта е движещата сила дори и при течаща синя кръв. И когато е позволено и прието навлизането в двора на човек, който не е бил възпитан в кралски нрави и порядки, обноски и почтителност към какво е било и какво се очаква да бъде, за да се запази аристократичният дух и кралска култура, то със сигурност е прието също, че всичко може да се очаква след брака. Една жена, която 36 години си е живяла прекрасно и свободно, била е финансово самостоятелна, известна сама за себе си, а не в нечия сянка, и е озвучавала филми на „Дисни“, не би намерила нищо нередно в това да продължи да го прави.

Със сигурност бъдещата „работа“ на принц Хари и Меган Маркъл ще бъде достойна и достатъчно представителна. Със сигурност ще се намерят организации, които ще почерпят дивиденти от имената им и ще си бъдат взаимно полезни. Отново напомням, че според мен всички тези параметри са отдавна решени.

Къде са корените на недоволството на Хари и Меган?

– Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола, поддържането на очаквания имидж, новият стил на живот и нагласите на обществото са може би задушаващи за човек като съпругата на принца. Самият Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. А когато в този коктейл се забърка любов и възможност – защо не? Казвам възможност, защото, за да се стигне до такова решение, то Е възможно.

Напомня ли този своеобразен бунт на членове на кралското семейство случая с абдикацията на чичото на  Елизабет Втора ​- крал Едуард Осми, заради любовта му към американката Уолис Симпсън? Или корените на подобна стъпка се коренят в бунта на майката на принц Хари – принцеса Даяна?

– Нищо не е каквото изглежда и ние, обикновените хора, никога няма да разберем какво точно се случва и защо. Ще знаем каквото ни се каже и по начин, по който ни се представи. Не можем да сравняваме историята на крал Едуард и Уолис Симпсън с Хари и Меган, нито злощастната история на Даяна. Знаете ли, аз искрено симпатизирах на Даяна, ала през годините се запознах с много повече детайлни описания на нейните преживявания и в даден момент промених доста мнението си за нейната личност. Ще минат години и всички ние ще си спомним този кралски „скандал“, но само защото ще научим нови факти и информация, която ще промени частично или драстично отношението ни към ситуацията.

Доколко подобен ход е  рисков за институция с вековни традиции и авторитет като британската монархия?

– Времето ще покаже. Мисля, че кралският двор разполага с достатъчно добър екип по кризисен мениджмънт и ситуацията ще бъде използвана по начин, по който да се покаже модернизацията на монархията и уважението към любовта и свободния избор. Вековните традиции нямат вече тази стойност, която са имали преди. Съвременният човек дори не познава тези традиции, а какво остава да търси сметка на някой за тяхната загуба.

Ще продължаваме да наблюдаваме промени и нов прочит на старите правила.

Как ще приключи драмата „Мегзит“ според вас?

– Нека се замислим дали „Мегзит“ не е отклоняване на вниманието от „Брекзит“? Доста удобно, не мислите ли? Хари и Меган ще направят както са обявили. Кралица Елизабет ще изисква тяхното присъствие на определени събития от публичния събитиен календар. Задължително ще се изисква и продължение на тяхната принадлежност към семейството – снимки на семейни портрети, репортажи на близост между израстващите деца на Хари и Уилям. С тях или без тях, животът ще продължи. Обществеността ще се успокои и ще изостави до голяма степен сравненията между Кейт и Меган. Медиите ще изострят вниманието си към новия живот на Хари и Меган, докато се разбере къде ще се установят, какво ще работят, как ще се случи каквото ще се случи. И после всичко ще мине в графа „всяко чудо за три дни“.

Кои са основните грешки, които българските ВИП персони допускат в сферата на протокола и етикета?

– Грешките са породени от две основни неща – на първо място, незнание, на второ ​- его, което пречи да се осъзнае незнанието. Аз съм доцент, доктор, мениджър, обучител и лектор, но продължавам да питам и да се уча всеки ден. Така е и с етикета, и с правилата на общуване – те са като жив организъм, който диша и се променя, влияе се от тенденции и технологии.

Много бих се радвала, ако хората, които сами са решили или са ги избрали да бъдат публични личности, подхождат отговорно и професионално. Имиджът, визията, изказът, меките умения – всичко това са ключови фактори, които допринасят за представянето не само на личността, но и на институцията, на държавата. 

Визитка 

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL.

Преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 

Сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и коучинг. Експерт по презентационни умения и публична реч.

Тя е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол.  Сред нейните клиенти са Microsoft, Sitel, Pepsi, Unitcargo, Pipe System, Trace.

Изпълнителен директор на Фондация „Право и интернет” – международно призната неправителствена организация.

Източник: в.”Марица”

dani_

Удобства на път

Декември месец, а апликацията TripIt ми показва, че от началото на годината съм била на път общо 160 дни, през които съм изминала почти 70000км – достатъчно да се обиколи земята 1.8 пъти. Като човек на път, удобството и комфортът ми по време на пътувания, са от изключителна важност. В този материал бих искала да споделя някои  изключително ценни апликации, които правят преживяванията на път още по-приятни. 

TripIt

TripIt се превърна в любим спътник, защото е една от най-полезните апликации за организиране на пътувания. И безплатната, и платената версия, позволяват всеки да препрати  каквато и да е резервация – за хотел, самолетен билет, концерт или екскурзия – до plans@triptit.com и да получи цялото си пътуване подредено в прекрасен, ясен, цветен план. Независимо дали резервацията е направена през сайт за резервации или през агенция, най-приятният елемент от препращането е, че апликацията отчита сама часовите зони на излитане и кацане, ден и час на настаняване, място и време на събитие и ги подрежда в календара ни съобразно локацията, без необходимост от допълнителна намеса. 

Безплатната версия е достъпна през десктоп и мобилна версия и дава достатъчно полезни елементи – синхронизация с календар и значим набор от нотификации от авиокомпаниите и летищата преди и по време на пътуването, метеорологичните условия на дестинацията, както и възможност за добавяне на спътници с пълен или частичен достъп до плана за пътуване.

Платената версия TripIt Pro (85лв на година) е надградена с възможност за следене на точкови системи като Miles & More и Bonvoy например, алтернативни полети, проследяване за по-добри места в самолета, време за чакане за проверка за сигурност и др.

1Password

Всеки зает човек, независимо дали има личен асистент или не, има множество пароли и данни за достъп, които трябва да помни. Ако използваме добрия стар тефтер, добре е най-малкото да помним къде оставяме тефтера. 1Password е апликацията, която управлява всички тези наши данни в надежден дигитален паспорт или тефтер. 

Апликацията е възможна за ползване само срещу заплащане и за лична употреба цената е 35 USD (около 62лв) за 1 година. Позволява групиране на паролите по категории и синхронизация с всички най-често посещавани от потребителя сайтове, както и трансфер на всички пароли заедно със самата апликация при смяна на мобилния апарат. 1Password е нещо много, много удобно, което намалява тревогите и изпитанията за паметта ни драстично.

Evtrotrust

Evrotrust е моята електронна идентичност и всичко, което мога да направя на хартия отдалечено – да подпиша електронно документ, независимо в кой край на света съм, да се идентифицирам електронно и да си отворя банкова сметка от чужбина, да сключа застрахователна полица, да получа препоръчана електронна поща или да използвам отдалечено електронните услуги на държавата. С един клик от телефона. За пътуващите, които са членове на бордове в компании, удобството един документ може дa бъде подписан за минути от няколко човека, които са в няколко държави по едно и също време, е значително. Всички тези услуги са достъпни през устройството, което всеки държи в ръката си – мобилния телефон. Още по-впечатляващото е, че компанията е българска! Цената на услугата в повечето случаи е дори безплатна за крайния потребител, защото се поема от институцията, която е интегрирала услугата. А при използване за собствени нужди, клиентът плаща 2 лева на месец. 

Asana Rebel 

Asana Rebel е апликация за спорт и грижа за тялото и духа на път и не само. През последните години, с нарастване на броя на дните на път, нарастна и вероятността за извинения – не всеки хотел има добър фитнес, по време на бизнес пътувания не винаги има време за преобличане и занимания във фитнес залата или за друг спорт, и т.н. Пътуването не е само полетно време от точка А до точка Б, а също време в чакане, пътуване с коли, влакове и други превозни средства. Бизнес срещите и конференциите са чудесна предпоставка за схващания и временни или трайни физически неразположения. Asana Rebel се усъвършенства всяка година и към днешна дата има няколко категории в полза не само на пътуващите – упражнения (exercise), сън (sleep), хранене (nutrition), медитация (meditation) и музика (music for focus). Категорията за упражнения не оставя никакъв шанс за извинение за липса на физическа активност. Имам нужда само от таблет, компютър или телефон, от който да пусна избраната видео гимнастика или йога с фокус върху каквото съм избрала – тренировка за част или части от тялото, гъвкавост, релаксация, тонус и др. Нямам нужда от зала, уреди, нито дори от маратонки за спорт за голяма част от упражненията, а всички пътуващи знаем колко много място заемат маратонките в багажа. Апликацията се развива непрестанно с нова визия, допълнителни модули и програми.  Стартирала като start up през 2015г., днес абсолютно заслужава годишния неограничен достъп срещу 115лв. 

Evernote

Evernote е апликацията на пишещите. Със синхронизация между всички мобилни и компютърни устройства, онлайн и офлайн възможности за работа, Evernote ми дава възможност да пиша по вода, във въздуха, на терен, ден и нощ. Тези, които пишат с вдъхновение, знаят колко е важно да наградим музата си без да „сглобяваме“ записки от тук и там и да се чудим коя беше последната версия на последния въодушевяващ порив на ентусиазъм. Създадено като приложение, предназначено за водене на бележки, организация, управление на задачи и архивиране, Evernote има безплатна и платена версия. Основната разлика между двете версии и основна причина да инвестирам 105лв на година, е възможността да използвам много по-големи файлове, снимки и много повече функции. В случая, аз използвам апликацията предимно за лични задачи, записки, архив и писмени материали, но Evernote се класира на много челно място в класациите за полезни апликации за предприемачи.

Priority Pass

Ако значима част от годината ни преминава на път, времето за спокойствие, тишина и уединение става все по-ценно и търсено. Priority Pass и идеална инвестиция за често пътуващите, които не летят редовно с бизнес класа. Priority Pass имат 3 категории на членство, но определено тази, която си заслужава, е Premium – срещу 400 евро (около 780лв) на година, Premium предоставя неограничен достъп до лаундж зали на почти всички летища в цял свят. Казвам почти всички, защото колкото и да е странно, на летището в Мюнхен Priority Pass нямат договорен лаундж. Лаунджът е тишина, възможност за почивка, интернет достъп, душове, неограничени алкохолни и безалкохолни напитки, топла и студена храна, вестници, списания, телевизия, но най-вече спокойствие на едно неспокойно място като летището. 

Revolut

Revolut направи микро революция в електронното банкиране и мобилните разплащания. Не са единствени, но са едни от първите в Европа. Начинът, по който се рекламират е “Един по-добър начин за управление на парите“.

Към момента на писането на тази статия, Revolut се използва от над 8 милиона души от цял свят. Удобството на мобилна сметка, карта или карти и разплащания, е невероятно. Жените, които пътуват, знаят колко неудобно е да търсим портмонето в дамската чанта, изправени пред касата на дадено летище или магазин, да помним пароли за различните карти за разплащания или просто да носим обем от карти със себе си. 

Създаването на сметка (account) в Revolut отнема минути, таксите за обслужване на плащания и транзакции са незначителни или нулеви, в зависимост от избраната версия. Важно да се отбележи, че безплатната версия дава право само на банкова сметка, но не и на дигитална карта за разплащания. Premium платенаta версия е 7 GBP (около 16лв) на месец, а Metal версията е 13 GBP (около 30лв) на месец. Лично аз смятам, че Premium осигурява достатъчно удобства за пътуващите, но всеки сам преценява за себе си.

MasterClass 

След като сме се погрижили за парите, паролите, задачите, документацията, спокойствието си и тялото си, остава само грижата за ума. Платформата MasterClass ми дава онлайн и офлайн достъп до образователни ресурси и то на доста високо ниво. Трябва да призная, че мина доста време на преминаващи пред очите ми реклами, препоръки от близки и приятели, преди да се реша на инвестиция от 370лв за една година неограничен достъп. Но, с две ръце, категорично и убедено смятам, че си заслужава. За тези, които се интересуват от шах и тенис на корт, могат да получат уроци и насоки от Гари Каспаров и Серена Уилямс. Анна Уинтур преподава креативност и лидерство, а Гордън Рамзи как се строи империя и менторство. Възможността „уроците“ да се гледат и офлайн е прекрасна за времето, в което не сме свързани с интернет. Грижата за пластичността на мозъка е също толкова важна, колкото и грижата за духа и тялото. 

Пожелавам на всички лек път, изпълнен с вдъхновение, смисъл и развитие!

viber_image_2019-06-26_09-00-34

Етикет за висок клас събития

Есента бележи началото на активния събитиен и бизнес сезон и започват бизнес баловете, честващи годишнини, значими поводи, благотворителност или нещо, което си заслужава да бъде отбелязано по елегантен начин с бал. След тях идват коледните коктейли и партита, преди всички да отбележим края на 2019-а и началото на 2020-а.

Затова е време да поговорим за баловете – онези балове, които започват с лъскава покана, на която е упомената избраната от домакините локация, поводът, ден и час, и дрескод (dress code) – white tie или black tie за мъжете и вечерна рокля за жените.

В унисон с мисията си да сме най-полезният и доверен приятел на модерната млада жена от Tialoto.bg се допитахме до професионалния трейнър-консултант по официален етикет и преподавател в бизнес университета ВУЗФ доц. д-р Даниела Илиева как да се подготвим и да направим безупречно впечатление на такъв висок клас събития.

Какво означава бал?

Бал означава голямо формално тържество, което цели да отбележи някакво значимо събитие. Баловете са възникнали около 12в. във френския кралски двор. Думата бал произлиза от латинската дума „ballare“, която означава танц. Най-често е вечерно събитие, което може да започне със снимки и коктейл при посрещането на гостите, следва настаняване по масите, които по възможност дипломатично са кръгли. Гостите се наслаждават на вечеря и програма, организирани от домакините и описани в програмата или поканата. В даден момент от вечерта, балът подканва към бални танци. Гостите, получили такава покана, поемат отговорността да уважат домакините не само с присъствието си, но и с адекватна подготовка за събитието.

Мъжете

За мъжете определено е по-лесно. Black tie или white tie дрескод означава смокинг, а смокингът изисква папийонка. Всеки мъж е добре да притежава един класически смокинг, а тези които посещават по-често такива събития, могат да оборудват гардероба си с един класически смокинг и с друг, който е от кадифе или друга, различна от класическата материя. Разнообразието от български и чуждестранни марки, които предлагат смокинги по молове и магазини, е голямо. Една от често допусканите грешки е да се облече смокинг с обикновен панталон, който е част от друг костюм, с надеждата, че никой няма да забележи. Обаче се забелязва! На такива събития има професионални фотографи, светлини, прожектори и светкавици, които „показват“ разликата между горна и долна част. Винаги си личи дали панталонът и смокингът са „заедно“ на този бал или просто са се озовали на едно място поради странна нечия приумица. Недопустим е служебен тъмносин или сив костюм с цветна или едноцветна вратовръзка. Обувките са друг важен елемент – нека са лъскави, лъснати и официални – най-официалните по възможност. Чорапите са само и единствено черни. Всякакви игриви цветови закачки, нека останат за други поводи.

Разбира се, прочитът на white tie указва, че папийонката може да бъде и бяла.

Дамите

За дамите нещата стоят по малко по-сложен начин, но не и невъзможен за постигане.

Вечерна рокля или такава, кореспондираща на black tie и white tie, означава дълга рокля. Позволени са и дължини до под коляното, но бал с дрескод black tie, изисква една официалност, която е постижима най-вече с дълга рокля. Класическият избор винаги попада върху черно, но цветът може да бъде също червен, син, зелен или друг, но задължително едноцветна рокля. Изборът на връхна дреха зависи от сезона – през зимата палто или наметка, през по-топлия сезон елегантен шал, който кореспондира на роклята и цялостната визия. Обувките са винаги затворени, т.е. не се виждат пръстите на краката, независимо от сезона.

Прическата е винаги прибрана – частично или напълно. В етикета за всичко си има обяснение и за косата това също е валидно. На такова събитие най-малкото, с което една дама може да си позволи да се занимава, е с отмятането и подреждането на косата си, или с предпазването ѝ от чиниите и ястията на масата.

Умението да се води непринуден разговор за всичко и за нищо едновременно, е ключово. Любезното посвещение на вниманието към събеседника изисква да не се занимаваме с нищо извънредно и излишно, като например с косата. Изисква също цялото ни лице да е открито за комуникация от близка дистанция, а не през завеса от коса.

Нека да обърнем специално внимание на бельото. На толкова формални събития бельото трябва да бъде незабележимо. Колкото и красива да е една рокля, тя може да бъде ужасно развалена, ако се подават презрамки на сутиен или се отбелязват бикините. Няколко известни марки предлагат безшевно бельо, което остава незабележимо, а безброй много марки предлагат сутиени с подвижни презрамки.

Чантата е с къса, дълга или без дръжка, толкова малка, че да може да бъде поставена на стола зад жената. Бижутата са финалният щрих, който допринася за стилна, ефектна и бляскава визия.

Дрескод white tie изисква от дамите още по-голяма формалност на роклята и задължителна дължина до земята.

Етикет на поведение

Формалността на събитието бал съответства на 3, 4 или 5-степенно меню, а такова меню натоварва масата в пряк и преносен смисъл с много посуда, освен украсата, която домакините са избрали. Освен спазването на всички етикетни изисквания при храненето, има и протоколни обноски при поздравите в началото. Дамите, които вече са дошли и са се настанили, не стават от столовете си, когато някой се приближи за поздрав. Мъжете стават, за да поздравят новодошлите дами и други господа.

Новодошлите се представят на всички и ако изберат да ги поздравят лично един по един, никога не трябва да го правят през масата, протягайки ръка над свещи, посуда и чаши с напитки. Най-малкото е нехигиенично, рисково и неудобно да се протегнеш през голяма кръгла маса, за да се ръкуваш с някого над чашите му с вино и вода.

Именно „натоварената“ маса е причината тостове да се вдигат само в началото, преди ястията да са сервирани, а чашите да се допрат за наздравица само със седящия от дясно и от ляво. С всички останали само си кимваме и повдигаме леко чаша, без да търсим непременно звън на чаши.

Споменахме вече колко важна е комуникацията на масата. До известна степен от изкуството на гостоприемството на домакините зависи колко добре ще се чувстват гостите със събеседниците си. Но самите гости поемат отговорност да не досаждат на цялата компания като натрапват разговора си с някого, който е в другия край на масата. Етикетът изисква да общуваме предимно с тези, които са настанени от двете ни страни.

Всяко едно от горните изисквания може да изглежда като най-естественото нещо, но истинският перфекционизъм, който един бал изисква, е именно съчетанието между всички неща по-горе – постигане на безупречна визия, елегантно поведение и предлагане на приятна компания.

Източник: www.tialoto.bg

_B3A8730 (dani)

Доц. д-р Даниела Илиева ще води нова рубрика в списание ,,Предучилищно и училищно образование”

Рубриката има за цел да представи модерни, различни и иновативни подходи за общуване, модели за познание за човешкото развитие и междуличностните отношения, бързи и ефективни техники за преодоляване на поколенчески и други различия.

66

Доц. д-р Даниела Илиева проведе уебинар за членовете на НСНИ

На 14 август 2019г. доц. д-р Даниела Илиева беше лектор в онлайн-семинар – част от инициатива на НСНИ (Национално сдружение Недвижими имоти). Представената тема ,,МОДЕРНАТА КОМУНИКАЦИЯ – НОВИ ТЕНДЕНЦИИ В ПРАВИЛАТА ЗА ОБЩУВАНЕ ПРИ ОГРАНИЧЕН ВРЕМЕВИ РЕСУРС“ беше наблюдавана в онлайн пространството от НСНИ делегати от Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Плевен, Пловдив, Приморско, Русе, Свищов, София, Стара Загора и Хасково.

Презентацията се фокусира върху следните елементи:

– защо времето и комуникациите са важни
– как измерваме времето
– как комуникираме в бизнеса с отговорност
– аспекти на вербалната комуникация – как да съкратим изреченията и да боравим с точните думи
– как да използваме невербалната комуникация за по-добро разбиране на явните и скрити послания
– как да пишем имейли, които уважават времето

618x413

Когато преподавателят си остава вечен ученик

Случвало ли ви се е да попаднете на човек, който силно респектира с експертна биография? Понякога пред куп дипломи на човек му се иска да е предпазлив: опитът показва, че често зад големия брой титли, специализации и интереси, може да се крие някой недотам интересен кариерист. За щастие все пак се срещат и друг тип хора, за които дипломите не са самоцел, а доказателство за положените усилия, знания и умения и символизират не статут, ами любопитство и отворено отношение към света.

Доц. д-р Даниела Илиева е от втория тип хора. Освен че има респектираща професионална биография, тя е и от жените, за които трудно можеш да повярваш, че успяват да намерят време за всичко, с което се занимават.

„Родена съм на 15 септември и често се шегувам, че ще съм вечна ученичка“, казва тя. Асоциацията с ученик е любопитна, когато идва от устата на преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Сред специалностите й са стратегически мениджмънт, организационно поведение, управление на човешките ресурси, бизнес комуникации, бизнес коучинг и корпоративна социална отговорност.

Тя е доктор по икономика и социално управление и доцент по управление на бизнес процеси и бизнес комуникации. И още: изпълнителен директор на фондация „Право и интернет“, експерт по бизнес етикет и международен протокол, трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), коучинг и хипнотерапия. И майка на две деца.

Никога не е възприемала работата „като работа“ и никога не е кандидатствала за позиция, а са я канили, заради качества, умения, образование.

Разговаряме с нея за това каква трябва да е правилната нагласа, за да ти върви гладко в академичен, кариерен и личен план. Както и за това какво се случва с българските студенти и какво е мястото на ВУЗФ в картата на висшето образование у нас.

Вие се занимавате с много дейности и преподавате в различни специалности. В кое от всичко откривате най-вече себе си и кое ви доставя най-голямо удоволствие?

Преподаването ме държи много в час, много нащрек и up-to-date. Много любими са ми часовете с магистри, защото те обикновено са вече по-зрели хора, учебните сесии са интензивни и сме 3 дни заедно, което води до много по-различно представяне на материала и по-задълбочено общуване.

Работата ми като изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ е свързана с много отговорни решения, чиста проба мениджмънт и управление на проекти, международна дейност, различна експертиза и много, много пътувания.

Обожавам корпоративните обучения, защото те винаги са предизвикателство за мен. Подготовката за едно такова обучение е десетки пъти по-дълга от самото обучение. Като корпоративен обучител по бизнес комуникации, етикет и международен протокол, работя с най-големите компании в България и се радвам, че обученията ми винаги се помнят.

Чувствате ли се успяла в личен и професионален план?

В професионален план правя много неща и считам за успех това, че обичам всяко от тях. Но продължавам своето пътешествие на развитие, подобрение и усъвършенстване. Мечтая за професура, мечтая за още по-голяма разпознаваемост и признание на Фондация „Право и Интернет“, която управлявам, мечтая за лична и на екипите ми удовлетвореност.

Като най-голям успех в личен план, разбира се, ще кажа, че това са децата ми. Да, много жени имат деца, но съм щастлива, че при мен това най-важно и значимо нещо – майчинството, се случи навреме. През последните години наблюдавам тенденция на отлагане на майчинството за „по-нататък“, след кариерата, като се появи идеалният… И се пропуска момента.

Как започна работата ви във ВУЗФ – защо избрахте точно този университет (или той ви избра)?

Забавен въпрос! ВУЗФ ме намери и взаимно си се избрахме! Това си беше любов от пръв поглед! Някои неща просто се случват, а при мен явно преподаването и академичната кариера са нещо писано и неизбежно.

Започнах като преподавател в една от програмите на ВУЗФ преди около 7 години и постепенно успоредно започнах да преподавам и в много от бакалавърските и магистърски специалности.

Университетът инвестира много в мен преди години, когато бях включена в проект за развитие на младите учени, в рамките на който пътувахме с други колеги по престижни академични събития и конференции, натрупахме много голяма мрежа от академични и бизнес контакти, както и значим брой академични публикации. След това, естествено, и академичното ми развитие (доцентурата) продължи във ВУЗФ.

Има ли алтернатива образованието във ВУЗФ в България?

По-скоро не. В малко други университети бих могла да имам тази свобода да обучавам студентите по мениджмънт, но и да можем да си говорим за живота, за отношенията, да мога да ги изведа на т.нар. company visit и наистина да преплетем бизнес опита с академичното поприще.

Повечето колеги преподаватели имат и бизнес кариера и това е похвално, университетът толерира нашата заетост, служебни пътувания и ангажименти. Защото в крайна сметка от този опит имат полза нашите студенти.

Ако можехте, какво бихте искали да промените генерално в сферата, в която работите?

Системата на образованието ми е голяма болка. На последния Webit (2018) имаше лектор, който каза „The Now is Shorter“ – в буквален превод „Сега-то е по-кратко“. Времето лети, а време няма! Още преди 14-15 години съм учила 3-годишна бакалавърска програма в чужбина. Какво налага в България все още да сме с 4-годишна бакалавърска програма, с което отнемаме най-ценното на младежите – времето? Оставяме студентите по-слабо конкурентни, защото за времето, в което те учат за бакалавър, техните връстници в други държави са вече магистри. Като цяло системата е тромава.

Има дефицити и в отношението, което все още получават студентите, а дори и докторантите в държавните университети. Остарялата и често ненужно груба йерархична структура и „култура“ на големите университети, е отблъскваща за модерния млад човек, който не иска нищо повече от добро отношение.

Много университети, включително Софийският, се оплакват от лошото ниво на средното образование и неподготвеността на студентите, които влизат да учат висше. Забелязвате ли тази тенденция и във ВУЗФ?

Качеството на средното образование е различно – както има различни университети, така има и различни гимназии. Мисля, че подготвеността на кандидат-студентите си зависи от тях. Но да събудим и поддържаме интереса им вече като наши студенти – зависи от нас.

Студентите са една от най-критичните групи, независимо в кой университет учат. Те идват с очаквания и нагласи, с жажда и любопитство. Да! Изненадвате ли се?! Навсякъде се говори за това, че днешните младежи са мързеливи и пуснали се по течението.

Не! Имаме поколенчески модели на поведение, имаме деца и младежи, които знаят толкова много по презумпция, ей така, между другото. И за да не убием техния хъс и любопитство, ние преподавателите, трябва да сме модерни, информирани, адаптивни, адекватни на аудиторията и на нейните очаквания.

Ние трябва да се стараем да сме интересни, а не да се сърдим на студентите, че не им е интересно! Дай, за да получиш! Защото когато студентът получи уважение, усети усилията и подготовката, моето желание да бъда там за него/нея, не за да преподавам, а за да се учим взаимно – тогава системата е правилна.

Какви са студентите, които избират ВУЗФ?

Студентите, които избират ВУЗФ, са свободолюбиви, отворени, мислещи, търсещи и оценяващи различното. Обособяват се добри групи, създават се приятелства. Те имат възможност да работят по време на следването си, а и ние съветваме и окуражаваме студентите да използват всяка възможност за стаж и запознаване с реалността.

Кое е основното, с което искате да ви запомнят като преподавател?

Винаги им казвам, че нито моите дисциплини са най-важният елемент в тяхното образование, нито мотивационните или лидерски теории, нито през коя година е възникнало еди-какво-си, което могат да научат и от Google.

Искам да се научат да се познават, да научат най-много за себе си през годините на следване – да изследват потенциала и лимитите си, вътрешните си стремежи и поривите на душата си. Затова и често използвам лични примери, разказвам им реални истории от бизнеса и частния живот, насърчавам умението за учене независимо от възрастта, желанието за непрестанно усъвършенстване и развитие.

Искам да запаля искри, блясък в очите и желанието да постигнат най-добрата версия на себе си с постоянство в усилията. Искам да са събудени, отворени за възможности, а не проспивали живота и носещи се по течението на мързела, лежейки в комфортната си зона. Там успех и удовлетворение никой не е намерил.

С много от студентите си запазвам приятелски отношения и след приключване на следването им. Взаимно сме си ментори – аз уча от тях, те от мен, помагаме си и си даваме съвети, вършим си услуги в бизнес света, защото времето лети и неусетно те се превръщат в кариерно развити млади хора със собствени връзки и мрежа от контакти.

Какъв съвет бихте дали на някой млад човек, който тъкмо завършва висшето си образование у нас?

Съвет на някой, който завършва, не бих дала, защото тогава вече е късно. Давам съвети и насърчавам, докато учат, а именно: опознай себе си. Осъзнай, че никога повече няма да разполагаш с времето си така, както в студентските години. Разбери какво обичаш, какво те вдъхновява, кога и как се чувстваш най-много себе си, какво ти носи енергия и какво ти я отнема. Намери страстта си и следвай интуицията си. Изследвай тялото, ума, душата си и тествай границите си. Поеми отговорност за това, което ти се случва.

Защото какво можеш да управляваш, ако не можеш да управляваш себе си?

Източник: www.webcafe.bg


dsc_0117-850x491

Разликата, която прави разликата – Пайп Систем във втория сезон на Академия Лидерите

Лектори на втория модул на Академия Лидерите бяха инж. Николай Чомаковски – управител на Пайп Систем и доц. д-р Даниела Илиева – трейнър по невро-лингвистично програмиране. Двамата заедно изнесоха лекция на тема „Каква е разликата, която прави разликата?“

Инж. Николай Чомаковски завършва специалност „Промишлено и гражданско строителство“ във ВСУ „Л.Каравелов“. Своята компания „Пайп Систем“ основава през август 2004 г. като малък склад за строителни материали. Компанията започва да обособява „комплексна инженерингова услуга“ като основен продукт, а към днешна дата тя включва проектиране, изпълнение, доставка, поддръжка, 10-годишна пълна гаранция, както и застраховка.

Доц. д-р Даниела Илиева е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), Коучинг и Хипнотерапия. Тя е експерт по презентационни умения и публична реч, придобила образователна степен доктор с разработка на тема „Методика за усъвършенстване на презентационни умения”. Като консултант и трейнър, сред нейните клиенти са Microsoft, Sitel, Pepsi, Unitcargo, Pipe System, големи правни кантори, както и други частни и правителствени организации.

Презентацията си представиха чрез лични истории и примери, с които подкрепиха своите виждания. Тяхната рецепта за успех се състои в няколко стъпки, които са им помогнали да стигнат до своите позиции. В залата бяха и част от екипа на Пайп Систем, сред които и Йордан Николов, Валентина Ангелова и Виктор Николов, които бяха част от миналия сезон на Академия Лидерите и към днешна дата работят в компанията.

Това са шестте основни качества, които правят разликата:

  1. Адаптация – важно е умението да се приспособяваш в различни среди и ситуации, а егото е пречка за постигането на тази точка.
  2. Проактивност – много важно качество за постигане на успех. „Не спирайте да се интересувате и питате!“ – беше съветът, който инж. Чомаковски даде на участниците в Академията.
  3. Очаквания – важно е да излизате от зоната на комфорт и да не се получава разминаване между очакванията и реалността, защото се губи хъсът и желанието за развитие. След като спечелиш работодателя, идва важната част, а много хора смятат, че предизвикателството приключва с успешното минаване на интервюто за работа.
  4. Вяра в природата – важно е да можеш да почиваш и да знаеш кое е твоето място за релакс. Тук инж. Чомаковски разказа как му се е наложило да прекара няколко поредни нощи на строежа на голям столичен МОЛ и тогава е решил да промени начина си на живот. Тогава той наема планински водач и всеки втори четвъртък изкачват заедно малко познати върхове в България.
  5. Баланс – това е качество, без което може да изгубиш себе си. Балансът може да е между работата и природата, семейството и задълженията. Времето е най-ценната валута, с която разполагаме. „Каква е същността на времето – нещо, което ежеминутно, ежесекундно се превръща в спомен, затова трябва да се използва умно, за да се създават спомени.“ – споделиха лекторите.
  6. Успех – това е нещо, което човек открива, само когато е доволен от това, което му се случва, за всеки от нас целите са различни и могат да се променят с времето.

Темата, на зададения от компания Пайпсистем казус, беше моделиране. При моделирането се изучават хора, които са отличен пример за представяне, наблюдава се тяхното поведение, задават се въпроси и се следи дали извършвайки същите неща от други индивиди, ще се постигнат сходни резултати. Задачата им бе да открият модел на съвършенство в нещо определено и да разберат неговата стратегия до най-малките детайли. Целта на такъв тип упражнение е да свикнат с правилния анализ и откриването на точния метод за постигане на исканите от участници резултати за тяхното развитие.

Всеки от отборите избра по един човек или екип от хора, който намира за съвършен в нещо и го представи пред останалите като се опита да разясни модела му на живот и начина, по който е постигнал успех в своята сфера.

Платформата ucha.se бе избарана от черният отбор и по-конкретно хората, които стоят зад нея. Представиха основните им качества – проактивни, инициатори на промяна, социална ангажираност, успешен бизнес модел, но и социален план, затова са и най-добрият пример за екип.

Сивият отбор беше избрал Михаела Петрова за свой вдъхновител, защото притежава личен бранд, цени времето като инвестиция, и ги е довела до извода, че “Нишките са качествата, а възелът си ти.”

Иван Кънчев, който се занимава с българска история – сред качествата му са постоянство, самоконтрол, отговорност, искреност, хумор бе представен от синият отбор.

Оранжевият отбор говори за предния лектор в Академия Лидерите, а именно Андрей Ходкевич, иноватор в архитектурата, за него в процеса на работа е важна средата, самокритичен е и перфекционист, разликата при него правят – трудът, усилието и любовта.

Дарена Милкова – презентирана от жълтият отбор, архитект, част от множество неправителствени организации, организира събития в България и извън страната, три неща я водят към успеха: партньорства, екип и екстремни ситуации.

Лилавият отбор избраха Антонио Младенов, печелил множество медали в състезания по карате, отличава се с упоритост в спорта и организираност.

Своите седем минути белият отбор посвети на Милен Великов, HR специалиста в Академия Лидерите. Той ги е спечелил с качества като адаптивност, литературен интерес, спорт, кулинарство, упоритост, отдаденост, целенасоченост, комуникативност, не се страхува от провал и проактивност.

Червеният отбор се беше насочил към д-р Асен Цеков, завършил детска неврохирургия, мениджмънт и психология. Работи седем дни в седмица в болница Токуда, а през свободния си съботен следобед се занимава с благотворителност в детски дом. “Егото е една дупка, в която, ако попаднеш, няма измъкване”- им е споделил той. Това, което го прави различен е неговата човечност.

Николай Беляшки – Белята, част от 101 каба гайди, представиха зеленият отбор. Занимава се и с майсторене на гайдиачеството, а качеството, с което ги спечели е всеотдайност.

Кафявият отбор говориха за Емилиян Байкушев, необикновен заради своите мечти, любов, иновация, поемамето на премерени рискове, постоянство и не на последно място – човечност.

Всеки от участниците получи като подарък книгата на Дейл Карнеги – „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ с лично подписано послание от инж. Чомаковски. А два от отборите спечелиха и голямата награда – време с менторите на вечеря в ресторанта на победителката от втория сезон на „MasterChef“ – Севда. Мястото не е случайно, а е символ на труда и упоритостта, които притежава създателката му. Първоначалният замисъл бе само един да бъде победителят, но инж. Николай Чомаковски, доц. д-р Даниела Илиева и екипът им дадоха равенство на синия и оранжевия отбор, защото те най-ясно бяха структурирали стратегията на личностите, които са избрали. (… още)