leader

Изборът на лидер: кого следваме, когато прожекторите угаснат?

Представете си, че трябва да назначите човек на изключително важна ръководна позиция. Той се появява с безупречен външен вид, говори убедително, усмихва се чаровно, обещава впечатляващи резултати и ви уверява, че с него всичко ще бъде различно.

Бихте ли му поверили управлението само въз основа на това интервю?

Едва ли. Бихте поискали да знаете какво е постигнал, какви решения е вземал, как се е справял с кризи, какви хора е привличал около себе си и най-вече – дали думите му са се превръщали в действия.

Защо тогава понякога сме склонни да подхождаме различно, когато избираме политически лидери?

Покрай предстоящите президентски избори все по-често си задавам този въпрос. И признавам, че самата аз изпитвам затруднение да преценя на кого да се доверя. Може би защото, подобно на много други българи, съм наблюдавала как големите обществени надежди невинаги се срещат с големи резултати.

В часовете ми по мениджмънт със студентите разглеждаме различни теории за лидерството – от личностните характеристики и ситуационните модели до трансформационното лидерство. Обсъждаме харизмата, влиянието, мотивацията, доверието, отговорността. И колкото повече навлизаме в темата, толкова по-ясно става, че харизмата е само една малка част от сложния пъзел.

Да умееш да привличаш последователи и да умееш да ги водиш в правилната посока са две различни способности.

Разбира се, управлението на държава не е управление на корпорация, а президентската институция има своя специфична роля. Но способността да се носи отговорност, да се вземат трудни решения, да се отстояват принципи и да се печели устойчиво доверие не би трябвало да зависи от заеманата длъжност.

И тук стигам до още един въпрос, който ме занимава и като преподавател, и като родител.

Защо толкова трудно разпознаваме лидерите, от които имаме нужда?

Дали образователната ни система насърчава достатъчно самостоятелното мислене, инициативността, критичността и поемането на отговорност? Или все още сме по-добри в това да учим младите хора да дават правилните отговори, отколкото да задават неудобните въпроси?

А може би сред нас има много способни, почтени и достойни лидери, които просто не желаят да влязат в политиката? Защо? И какво говори това за средата, която сме създали?

Няма да предложа политически отговори. Но ще споделя едно убеждение, което се затвърждава с годините ми като ръководител и преподавател.

Лидерството не се доказва с това колко хора са готови да те аплодират. То се проверява и в моментите, когато трябва да вземеш решение, за което може никой да не ти ръкопляска.

Затова и не търся човек, който да ме впечатли за тридесет секунди пред камерата. Търся основания да му се доверя и след като камерите бъдат изключени.

А вие? Кое качество бихте търсили в един бъдещ държавен лидер, което нито един предизборен плакат не може да ви покаже?

burnout

Професионално прегаряне при мениджърите: ранни сигнали и решения

Има един особен момент в живота на много мениджъри, който рядко изглежда драматично отвън.

Човекът продължава да идва навреме.
Продължава да отговаря на имейли.
Продължава да взема решения, да води срещи, да носи отговорност, да изглежда „стабилен“.

Само че отвътре нещо започва да се променя.

Работата, която преди е носила смисъл, започва да тежи. Хората, които преди са били екип, започват да изглеждат като източник на шум. Решенията се вземат по-трудно. Радостта намалява. Търпението се скъсява. А тялото започва да изпраща сигнали, които умът дълго време се опитва да игнорира.

Това често е началото на професионалното прегаряне.

И най-опасното е, че при мениджърите burnout рядко започва като слабост. Обикновено започва като прекомерна сила.

Като амбиция.
Като желание да се докажеш.
Като „само още малко“.
Като „няма кой друг“.
Като „ще издържа“.

Докато един ден човек разбира, че не управлява работата си, а работата управлява него.

Burnout не е просто умора

Умората минава с почивка. Прегарянето не винаги.

Burnout е резултат от продължителен стрес, системно претоварване и загуба на усещане за контрол, смисъл или възстановяване. При мениджърите той често се маскира зад професионализъм, високи стандарти и способност „да се справят“.

В презентацията ми за управление на стреса разглеждам 12 фази на професионално изчерпване. Първите са почти социално одобрявани: компулсия да се докажеш, работа още по-усърдно, поемане на все повече задачи, неглижиране на собствените нужди. Проблемът е, че тези поведения често се възнаграждават в организациите. Наричаме ги отдаденост, амбиция, лидерство. Но в крайна форма те се превръщат в път към изтощение.

Мениджърът започва да жертва съня, храненето, движението, личното време, приятелите, семейството, радостта. И понеже резултатите още идват, никой не се тревожи.

Докато резултатите също не започнат да страдат.

Ранните сигнали, които не бива да пропускаме

Професионалното прегаряне рядко идва внезапно. То идва на малки вълни.

Първо се появява раздразнителност. После цинизъм. После усещане, че хората „пречат“. После намалява концентрацията. После започват трудности при вземането на решения. След това идват физическите симптоми: умора, главоболие, мускулно напрежение, болки в гърба, проблеми със стомаха, нарушен сън, отслабена имунна система.

Емоционално burnout може да изглежда като тревожност, гняв, фрустрация, ниска мотивация, неудовлетвореност или усещане за вътрешна празнота.

Поведенчески може да се прояви като закъснения, отсъствия, социално отдръпване, семейни конфликти, увеличена употреба на кафе, цигари, алкохол или лекарства.

Това не са „капризи“. Това са сигнали. А мъдрият лидер не чака системата да се счупи, за да я забележи.

Защо мениджърите са особено уязвими?

Мениджърската позиция носи специфичен психологически товар.

Мениджърът е между стратегията и изпълнението. Между собственици, борд, клиенти, служители, срокове, бюджети, резултати и човешки емоции. Той трябва да бъде едновременно визионер, преводач, буфер, мотиватор, контролиращ механизъм и понякога емоционален контейнер за целия екип.

Това е огромен когнитивен, емоционален и телесен разход.

Към него се добавят няколко класически капана:

Синдромът на свръхангажираност.
Човек започва да поема повече, отколкото е здравословно, защото вярва, че така доказва стойността си.

Недостатъчно делегиране.
Мениджърът мисли: „По-бързо ще го направя сам.“ В краткосрочен план може и да е вярно. В дългосрочен план това убива и него, и развитието на екипа.

Прекомерен перфекционизъм.
Не всичко заслужава еднаква дълбочина. Понякога зрелостта е да знаеш кога да се гмурнеш и кога да останеш на повърхността.

Липса на граници.
Когато всичко е важно, нищо вече не е управляемо.

Разминаване с ценностите.
Това е най-тихият, но често най-дълбокият източник на прегаряне. Когато човек дълго време работи срещу своята ценностна система, тялото първо започва да протестира.

Стресът е подправка, не основно ястие

В една от лекциите си използвам мисълта, че стресът е като подправка: в правилното количество подобрява вкуса, но в прекалено голямо количество съсипва ястието.

Мениджърите често се пристрастяват към високия кортизол. Динамиката, спешността, кризите, непрекъснатото решаване на проблеми започват да дават усещане за значимост. Но ако организмът живее постоянно в режим „опасност“, цената се плаща от креативността, имунната система, отношенията, съня, паметта и качеството на решенията.

А лидерството изисква именно това, което хроничният стрес първо атакува: яснота, търпение, перспектива, емпатия, стратегическо мислене.

Решението не е просто почивка. Решението е нова система.

Много хора казват: „Имам нужда от отпуск.“
Да, понякога имаме нужда от отпуск. Но ако след отпуска се върнем в същата система, със същите навици, същите граници, същото претоварване и същото вътрешно напрежение, ние просто сме отложили проблема.

Превенцията на burnout започва с честен въпрос:

Какво в начина, по който работя и живея, ме води към изчерпване?

И още няколко:

Какво правя, което вече не искам да правя?
Какво липсва в живота ми, което сега искам?
Кои нужди пренебрегвам?
Кои ценности нарушавам?
Кое ме изтощава повече, отколкото признавам?
Къде съм станал незаменим по нездравословен начин?

Това не са меки въпроси. Това са управленски въпроси. Само че насочени навътре.

Практически решения за мениджъри

1. Върнете си голямата картина

Burnout често започва, когато човек загуби гещалта на живота си — голямата картина. Фокусира се върху срещите, задачите, сроковете, проблемите, но губи усещането защо всичко това има значение.

Мениджърът има нужда периодично да излиза от оперативния шум и да си задава въпроса:

Какъв живот строя с начина, по който работя?

Не какъв календар. Не какъв отчет. Не каква следваща цел. А какъв живот.

2. Управлявайте енергията, не само времето

Времето е демократично разпределен ресурс – всички имаме 24 часа. Но енергията не е еднаква през целия ден.

Затова добрият time management не е само календар. Той е уважение към биологията. Кога съм най-концентриран? Кога мога да мисля стратегически? Кога е време за срещи? Кога трябва да пазя мозъка си от разсейвания?

Високата енергия трябва да се пази за важните решения, творческата работа и стратегическите разговори. Ниската енергия не е моментът за съдбовни имейли, тежки конфликти или сложни решения.

3. Спрете да романтизирате мултитаскинга

Мултитаскингът вече не е символ на ефективност. Той е често символ на претоварена нервна система.

Мозъкът не може да се фокусира качествено върху повече от една сложна задача едновременно. Постоянното превключване между имейли, чатове, срещи, документи и решения увеличава когнитивния товар и намалява качеството на мислене.

Лидерът не трябва да бъде постоянно достъпен. Той трябва да бъде достатъчно ясен, за да бъде полезен.

4. Делегирайте не като бягство, а като развитие

Делегирането не е просто освобождаване на време. То е инструмент за развитие на екипа.

Ако един мениджър не делегира, той не просто се претоварва. Той лишава хората си от растеж. В този смисъл прекомерният контрол не е висок стандарт, а организационна спирачка.

Истинското управление на представянето включва ясни цели, редовна обратна връзка, развитие, обучение, признание и поощряване. Не one man show.

5. Създайте ритуали за възстановяване

Възстановяването не трябва да бъде награда след пълно изтощение. То трябва да бъде част от системата.

Сън. Движение. Храна. Вода. Дишане. Природа. Музика. Медитация. Дигитален детокс. Кратки паузи. Време без устройства. Разговори с хора, които не изискват роля от нас.

Това не са глезотии. Това е инфраструктура на лидерската устойчивост.

6. Използвайте mindfulness като управленски инструмент

Mindfulness не е просто модерна дума. Това е способността да създадем пространство между събитието и реакцията.

Ако мениджърът реагира на автопилот, той често усилва напрежението в системата. Ако успее да спре, да диша, да види ситуацията и да избере реакцията си, той вече управлява – не само задачата, а себе си.

Моето АБВ на mindfulness е просто:

А – Аз съм съзнание. Осъзнавам какво мисля, чувствам и правя.
Б – Бъди. Не реагирам автоматично.
В – Виж. Виждам ситуацията по-ясно и избирам по-мъдро действие.

7. Потърсете ментор, коуч или доверен коректив

Мениджърите често нямат безопасно пространство, в което да кажат: „Не съм добре.“ А имат нужда точно от това.

Менторството и коучингът не са признание за слабост. Те са интелигентна форма на самоуправление. Добрият ментор не казва просто какво да мислим, а помага да видим как мислим. Добрият коуч не ни спасява, а ни връща към ресурса, яснотата и отговорността.

Понякога най-здравословното лидерско решение е да не останем сами със собственото си изтощение.

Лидерството започва от въпроса: капитан или пътник?

В една от презентациите ми задавам въпроса: Капитан или пътник съм на моя кораб на живота ми?

Това е много точен въпрос за темата burnout.

Защото човек може да бъде на висока позиция и пак да бъде пътник в собствения си живот. Да го возят сроковете, очакванията, чуждите кризи, недовършените разговори, липсата на граници, старите убеждения, желанието да се докаже.

А може да избере да бъде капитан.

Не капитан, който контролира всичко.
А капитан, който знае посоката.
Който вижда бурята навреме.
Който пази екипажа.
Който не гори кораба, за да стигне по-бързо.

Професионалното прегаряне не е личен провал. Но пренебрегването му може да стане управленски провал.

Зрелият мениджър не е този, който издържа най-дълго на всяка цена. Зрелият мениджър е този, който създава система, в която хората, резултатите и смисълът могат да съществуват устойчиво.

Защото успехът не е просто да стигнем някъде.
Успехът е да стигнем там цели.

b_D-56-62f8975a86

Преподавателите в България: Даниела Илиева, проф. по Мениджмънт в Университета по застраховане и финанси

В рубриката „Преподавателите в България“  каним преподаватели от водещи университети в България. Проследяваме техния професионален път – от първите стъпки до уроците, които самите те са научили. Как преодоляват предизвикателствата, с кои истории на своите студенти се гордеят и как виждат бъдещето, което те самите изграждат всеки ден със своята работа?

  • Представете се и разкажете накратко за Вашето образование и по какво преподавате днес?

Казвам се Даниела Илиева и съм професор по Мениджмънт (бизнес комуникации и управление на личностното развитие) в Университета по застраховане и финанси в София, където работя в катедра „Бизнес администрация и маркетинг“. Образованието ми е в областта на управлението – експерт по международен туризъм и мениджмънт от ITM Austria, бакалавър по бизнес администрация от European University Barcelona, магистър по маркетинг и доктор по икономика (социално управление) от УНСС, а академичното ми развитие преминава през доцент по управление на бизнес процеси и бизнес комуникации до настоящата ми позиция на професор. Преподавам Основи на управлението, Управление на проекти, Бизнес комуникация, Бизнес етикет, Корпоративна социална отговорност, Управление на човешките ресурси, като се старая да свързвам теорията с реални бизнес казуси от моята мениджърска и консултантска практика.

От 11 години управлявам Фондация „Право и Интернет“ – българска неправителствена организация, която развива дигитални умения, подкрепя иновациите в образованието и бизнеса, и създава мост между академичната сфера, публичния сектор и бизнеса. Под мое ръководство фондацията е изпълнила над 100 международни проекта, обучения и конференции с партньори от цяла Европа, фокусирайки се върху теми като киберсигурност, дигитална грамотност, детско правосъдие, интелектуална собственост, изкуствен интелект, и др.. Този опит ме научи, че истинските промени идват от сътрудничество – точно както между бизнеса и университетите, така и между НПО, държавата и общността.

  • Как и защо избрахте сферата на образованието?

Мисля, че образованието ме е избрало още с датата ми на раждане – 15 септември. От ранна детска възраст подреждах куклите и плюшените играчки и ги побърквах от диктовки. Никога не съм кандидатствала за работа – във всеки от университетите, в които съм преподавала и преподавам, са ме канили. Обученията ми извън университетите са търсени и желани като теми и съдържание. Очите ми грейват и душата ми се озарява всеки път, когато се подготвям за обучение или лекции и когато съм пред публика.

  • Как бихте описали днешните студенти?

Все по-умни, все по-различни от предходните поколения, все по-дигитални и все по-изискващи. Много ценят времето си и това ги прави свръхчувствителни за какво го харчат. Ние, преподавателите, не можем да ги впечатлим с титли и позиции, ако не можем да задържим вниманието им и да ги изпратим с ценност и полезност. Коя съм и колко съм важна е без значение за тях, ако в лекциите ми не им е интересно и едва преживяват лекционното време. Лично аз се старая много и се готвя старателно, за да съм актуална. Давам много от себе си извън лекционния материал – освен, че споделям реалните бизнес казуси, с които онагледявам теорията още по-добре, каня студентите на уикенд походи и за различни социални каузи и инициативи. Наблюдавам доста повече внимание към здравето, спорта и правилното хранене, което е много добре. Тъй като правим и много себепознавателни тестове, виждам и доста устойчива ценностна система у днешните младежи.

  • Наблюдавате ли разлики между днешните студенти спрямо предходни поколения (дисциплина, начин на учене, представяне и т.н.)?

Както и по-рано споменах, все по-намаляващото значение на авторитетите се откроява. Отделно, ще споделя нещо, което установявам след почти 20 години преподаване в общо 5 университета – 3 държавни и 2 частни. Това което виждам е, че всичко си зависи от човека. Към днешна дата имам много успели и реализирали се студенти и от държавните, и от частните университети. Има разбира се и млади хора, които или не са имали големи амбиции, или животът така се е стекъл, че нямат някакви постижения на база общоприетите норми за успех. Скалата на щастие и удовлетворение също си зависи от човека. Затова и толкова се радвам на светли хора с блясък в очите. Не да горят за моята дисциплина, а за нещо.

  • Как протича една Ваша лекция? Промени ли се стилът Ви на преподаване в хода на професионалния Ви опит?

Обичам подредеността и яснотата и подготвям лекциите си, следвайки тези принципи. Студентите знаят кога какво ще се случва по време на семестъра, програмата е подредена с ясни критерии за успешно завършване на курса. В една моя лекция покриваме задължителната теория, допълнена с реални бизнес примери от „вчера“. Разказвам им много за моя опит, ситуации, както и насърчавам поканените практици да споделят именно това. Промяната е единственото неизбежно. Когато започнах да преподавам, носех един куфар с книги от библиотеката ми, за да вдъхновявам студентите за четене. Това и сега го правя на някои обучения. Старая се да подобрявам и модернизирам визуализацията на презентациите ми. Използвам разнообразие от AI инструменти и уча студентите ми как самите те да ги използват интелигентно. Ако преди лекциите на живо бяха стандарт, сега не правя разлика в качеството ми на преподаване между онлайн и формат на живо – просто компенсирам и адаптирам съдържанието непрестанно. За да сме актуални, ние самите учим постоянно, развиваме се, а университетът актуализира програмите. Всяка година УЗФ ни насърчава да използваме различни партньорски и финансиращи програми, за да посещаваме обучения, както и да преподаваме в университети в други държави. Така през последните години се потопих в темите Невронаука, Wellbeing, AI, Управление на стреса, различни образователни системи, а през м. април ми предстои да преподавам в KIMEP University в Алмати, Казахстан. Когато преподаването е работата ти, ти си длъжен да си актуален. Все пак оставаме следа в живота на хората и искаме тя да е трайна и положителна.

  • Какви са най-големите предизвикателства, пред които са изправени преподавателите днес?

Преди години писах научна статия и дадох интервю по темата за дигиталните пробойни. За съжаление тази дигитална пробойна все още съществува – между възможностите и инфраструктурата в столицата и провинцията, между поколенията (преподаватели – ученици или преподаватели – студенти), между очакванията за иновации и бюрократичната тежест от административни задачи. Други ключови предизвикателства са недостигът на учители и преподаватели (по-специално мъже), особено в STEM дисциплини, селските райони и училища за деца със специални потребности, както и високото отпадане сред младите специалисти поради липса на менторство и ниски заплати. Като преподавател по мениджмънт виждам още един слой – необходимостта от непрекъснато обучение за AI и дигитални инструменти, без адекватна подкрепа от институциите, което ни кара да се справяме сами с бързо променящия се свят.

  • Какви умения са най-ценни, за да си добър преподавател?

Да си готов да оставиш егото на титлите и позициите пред лекционната зала и да влезеш истински, автентичен, подготвен, достъпен и любопитен  към човешките съдби, които инвестират време и пари, за да учат от теб. И не на последно място – креативен. Обичам този израз и го приемам като мое мото: „Готино е да си важен, но по-важно е да си готин.“ Старая се да съм готина и да запалвам искри в умовете и блясък в очите на студентите.

  • Как оценявате нивото на сътрудничество между университетите и работодателите у нас?

Моят опит говори за отлично сътрудничество. От както работя в УЗФ, винаги сме имали стабилни партньорства със значими на нашия пазар организации. В допълнение, университетът ми се доверява и имам възможността да каня гост лектори, да водя студентите ми на организирани посещения в компании, както и да правя дискусионни панели с различни експерти в рамките на лекциите ми. Работим много активно с кариерния ни център и тъй като почти всички колеги преподаватели в УЗФ сме хора с бизнес и академична кариера, предоставяме възможности за стаж и работа. Колкото повече от това правим, толкова по-добре подготвяме студентите ни за кариерата им след университета.

  • Как може да се подобри връзката между бизнеса и образованието?

С повече преподаватели от бизнеса, както и със задължителни стажове още от първи курс на следването. В много държави бакалавърската степен се изучава от над 20 години в рамките на 3 години, а в България е все още 4, въпреки множество опити за промяна. Така че програмата позволява време за стажуване. Както по-рано споменах, много зависи от човека. Имам студенти, които въпреки редовната си форма на обучение, работят още от първи курс и трупат не само опит и CV, но и развиват финансова независимост от доста ранна възраст. Държавните институции, сред които и МОН, изостават в динамиката спрямо бизнеса, а това води до остарели или бавнопроменящи се програми, несъответстващи на пазара на труда. За подобрение трябва повече партньорства между икономическите образователни институции и бизнеса – с дуални програми, гост лектори от компании и съвместни проекти за реални казуси. Така студентите ще преминат плавно към работната си кариера, а бизнесът ще има готови кадри.

  • Вие лично използвате ли изкуствен интелект и за какво?

Разбира се! Във Фондация „Право и Интернет“, , имаме абонамент за ChatGPT Business, отделно използвам Perplexity Pro, както и понякога Gemini и Copilot. Всички тези приложения ми помагат да не правя роботизираната работа, а да се доверя на AI. Използвам ги за проучвания, анализи, идеи, вдъхновение, за различен поглед от моя, както и за генериране на чернови на статии, съдържание за социални мрежи, редактиране на презентации в PowerPoint, подготовка на лекции и дори за упражнения и казуси по теми от невропсихология до бизнес стратегии. Други инструменти ми служат за визуализации в блога и тренинги, а AI за кодиране (като Copilot) – за автоматизация на административни задачи в фондацията. Така спестявам часове и се фокусирам върху креативното и човешкото – коучинг, преподаване и стратегическо развитие.

  • Според Вас за какво може да е полезен изкуственият интелект за студентите?

Изкуственият интелект е изключително полезен за студентите, като персонализира ученето и ги подготвя за реалния бизнес свят.

Ползи за студентите са възможността за бързи проучвания, генериране на идеи и анализи за семинарни работи и проекти, както и автоматизация на рутинни задачи като чернови на презентации и резюмета, за да се фокусират върху стратегическо мислене.

В моите лекции по мениджмънт в УЗФ ги насърчавам да използват AI за бизнес казусите си като обръщам специално внимание как да развиват AI грамотност, която работодателите търсят днес, но винаги с етичен подход – AI като партньор за иновации, не за копиране.

  • Какво според Вас е необходимо, за да бъдат подготвени студентите за професиите на бъдещето?

Според мен студентите трябва да се подготвят с баланс между AI умения и вечни човешки качества, защото професиите на бъдещето ще търсят хора, които AI не може да замени. Креативността, емоционалният интелект, лидерството и етиката остават критични за управлението, преговорите и вземането на решения в сложни ситуации. Адаптивността и способността за непрекъснато учене са също ключови, тъй като бързите промени изискват човешка интуиция и работа в екипи. Професии като коучинг, терапия, стратегическо лидерство и дори занаятчийство за персонализирани изделия, както и зелени професии, имат светло бъдеще. В моите лекции по мениджмънт в УЗФ подчертавам тези „не-AI“ качества чрез ролеви игри и реални бизнес казуси, с надежда, че нашите студентите ще се отличават на пазара.

  • Имате ли любима история с Ваши студенти, с които се гордеете, или история за студенти, които са постигнали успех?

Гордея се с тези, които въпреки че не знаеха какво точно искат от живота докато учеха, успяха да си го изяснят, търсеха менторство и подкрепа и от нас лекторите, и от външните гости, които им представяхме, и сега са там, където искаха да бъдат – успели в различни бизнес поприща, немалко от тях с бебета и деца, със светещи погледи и пълни сърца.

Една любима история е свързана с наша бутикова група студенти 4-ти курс от програма Финансов мениджмънт и маркетинг на английски език (ФММ) в УЗФ; само момчета, всички много готини и умни, а към днешна дата много успели всеки в областта си. 16 април, 2014 година, летен семестър, а тогава аз им преподавах Корпоративна социална отговорност. Вече бях техен лектор в 6 от 8 семестъра и доверието ни беше стабилно изградено. Като част от практическото обучение бях организирала да посетим един от първите домове от семеен тип, изграден със съдействието на Cedar Foundation, в Кюстендил. Следвайки всички протоколи и разрешителни от ректора, натоварих  всички в моя джип, разпънах багажните седалки и тези едри мъжаги се натъпкаха в колата ми като сардели. Бях с летни гуми вече, а пътят ни изненада с обилен снеговалеж. Много се притесних, наум се питах къде съм тръгнала, защо го правя, каква отговорност съм поела. Голям стрес преживях. Но този ден промени всички ни завинаги. Когато пристигнахме в дома, в очите на цялата ми група се появи дълбока промяна и осъзнаване за истинската отговорност. Това, което преживяхме там в тези няколко часа, очичките на децата от дома, разговорите, снимките с професионалния апарат, който носехме – всичко това докосна всички толкова дълбоко, че когато и да се чуем с някое от тези момчета, все си спомняме този снежен ден преди толкова много години.

Убедена съм, че всички те са изключително отговорни и смислени в начинанията си и днес. За това работя. Тези промени осмислят всичко, което правя в образованието.

  • Как обичате да прекарвате свободното си време?

Най-любимото и енергийно захранващо ме време е времето с деца, малки животинки и сред природата. Обожавам да пътувам и се радвам, че бизнес животът ми допринася също много за това. Лични пътувания до непознати места с доза екстремизъм също са нещо характерно мое. Обичам също тихи вечери, смислено и дълбоко общуване, интересна книга или увлекателен филм.

 За Economy.bg

Economy.bg е издание за бизнес, икономика и мениджмънт. Част от Economy.bg е Human Capital – водещата медия в сферата на човешкия капитал.
http://www.economy.bg/

Economy.bg следи тенденциите в световната и българска икономика от съществено значение за случващото се в България, ключовите бизнес сектори, компаниите и хората, които са част от тях.
Economy.bg създава уникално редакционно съдържание – видео интервюта, статии, анализи, статистикии проучвания, създадени в сътрудничество с мениджъри от български и чужди компании, икономически анализатори и експерти от различни бизнес сектори.

Economy.bg е издание на JOBS.bg.

За  JOBS.bg

JOBS.bg е водещата кариерна платформа и един от най-посещаваните сайтове в България. Повече от 80 000 компании ползват JOBS.bg и публикуват над 40 000 позиции за работа месечно.

https://www.jobs.bg

JOBS.bg е партньорът за България в The Network – най -голямата световна мрежа, включваща водещите кариерни медии в повече от 130 държави.

JOBS.bg е Business Superbrand за 2007-2008, Superbrand за 2009-2010, Superbrand за 2012-2013, Business Superbrand за 2015-2016, Business Superbrand за 2017-2018, Business Superbrand за 2019–2020 и Business Superbrand за 2021-2022.