Защо продължавам да изследвам себе си чрез науки, учения, тестове и реалния живот
От години изследвам човека професионално, академично и лично.
Чета психология, невронаука и философия. Интересувам се от различни духовни и символни учения. Правя тестове, участвам в обучения, наблюдавам поведението си и се опитвам да разбирам онова, което животът ми показва чрез отношенията, решенията, успехите, грешките и кризите.
Не търся една система, която да ми даде окончателен отговор коя съм. Не вярвам, че човекът може да бъде затворен в една диаграма, архетип или психологически профил. Вярвам обаче, че всеки добър инструмент може да освети част от нас, която сме усещали, но не сме успявали да назовем достатъчно ясно.
За мен себепознанието никога не е било само любопитство. То е форма на лична отговорност.
Колкото повече решения вземаме, колкото повече хора управляваме, обучаваме или вдъхновяваме, толкова по-важно е да познаваме не само силните си страни, но и ефекта, който те могат да имат върху другите. Защото почти всяко силно качество има своята сянка. Решителността може да стане нетърпение. Високите стандарти могат да бъдат преживени като натиск. Откритостта може да премине в прекалена директност. Амбицията може да ни накара да забравим колко много вече сме постигнали.
Наскоро имах възможността да направя новия за България професионален тест JobMatch и да получа подробна обратна връзка за своя работен, лидерски и комуникационен профил. Благодарна съм на Ирена Петрова от Toro GroupS и на нейния екип, че ми дадоха възможност да бъда сред първите хора в България, преминали през този процес.
Резултатите не ме изненадаха напълно. Но ме накараха да се вгледам по-внимателно в някои добре познати свои механизми.
Трите думи, с които тестът описва основния ми работен стил, са:
Комуникатор. Движеща сила. Решителен.
Припознах се.
Профилът отчита изключително висока потребност от влияние, откритост, общителност и комуникативно въздействие. С високи показатели са също инициативността, визионерството, волята, психичната и физическата енергия и потребността нещата да се случват бързо.
Това обяснява много от професионалните ми избори.
Чувствам се на мястото си, когато трябва да задвижа идея, да създам нов проект, да убедя хора, да формулирам визия, да преподавам, да говоря пред публика или да направя сложна тема разбираема. Имам нужда да виждам смисъл, движение и резултат. Обичам промяната повече от поддържането на статуквото и интелектуалното предизвикателство повече от предвидимото ежедневие.
Това са качества, които са ми помогнали да изграждам организации, проекти, книги, обучения, партньорства и нови професионални направления.
Но доброто себепознание започва там, където престанем да се възхищаваме само на силните си страни и започнем да разбираме тяхната цена.
Да създадеш системата не означава, че трябва лично да я обслужваш
Един от най-точните за мен резултати е съчетанието между много висока подреденост и значително по-нисък интерес към детайла и монотонното проследяване.
Обичам да има система. Искам да има ясни отговорности, логика, ред и работеща структура. Но не изпитвам удоволствие аз лично да се занимавам с всяка административна подробност в тази система.
Това разграничение е важно.
Понякога именно хората, които най-ясно виждат как трябва да бъде организирано нещо, поемат върху себе си и неговото ежедневно обслужване. Не защото това е най-доброто използване на способностите им, а защото трудно приемат, че задачата може да остане недовършена или да бъде изпълнена под техните стандарти.
Моята поука е, че не всяко нещо, което мога да свърша, трябва да бъде свършено лично от мен.
Зрелият професионален избор не е да доказваш колко много можеш да носиш. Той е да разпознаеш къде създаваш най-голяма стойност и да изградиш система, която не зависи непрекъснато от личната ти енергия.
Бързината е талант, докато не се превърне в нетърпение
Друг резултат, в който силно се разпознах, е високата потребност от бързина.
Кратките срокове почти не ме стресират. Мога бързо да пренареждам приоритети, да импровизирам и да действам в непознати ситуации. Много по-трудни за мен се оказват бавните, протяжни процеси, дългото чакане и ограниченото пространство за самостоятелни решения. Именно липсата на свобода за действие е посочена като най-силния ми професионален стресов фактор.
И тук има важна поука.
Бързината е прекрасно качество, когато трябва да се реагира, да се поеме отговорност или да се изведе екип от застой. Но хората не мислят и не действат с еднакво темпо. Понякога моето „ясно е какво трябва да се направи“ идва много преди другият човек да е успял да премине през необходимия собствен процес.
Да бъдеш добър лидер не означава непременно да забавиш себе си до темпото на всички останали. Означава да разбереш кога бързината е предимство и кога рискува да остави хората след теб, вместо да ги поведе със себе си.
Високите стандарти не са достатъчни – грижата трябва да бъде видима
Особено полезен за мен беше профилът на лидерския ми стил.
Той показва много висока ориентация към резултатите, действието и изискванията. Значително по-ниско е отчетено поведението, което хората разпознават като подкрепящо и емоционално обгрижващо.
Това не беше непременно най-приятната част от обратната връзка. Но беше ценна.
Аз се грижа за хората чрез доверие, възможности, свобода, развитие и високи стандарти. Когато вярвам в някого, му давам отговорност и пространство да расте. За мен това е форма на уважение.
Но намерението не винаги е равно на въздействието.
Ако признанието не бъде изразено, другият може да вижда само изискването. Ако доверието не бъде назовано, човекът може да усеща единствено отговорността.
Ако грижата остане подразбираща се, тя може изобщо да не бъде преживяна като грижа.
Моята поука не е да намаля стандартите си. Тя е да направя подкрепата и признанието по-видими.
Не е достатъчно да кажеш истината
Високата степен на откритост и силното комуникационно въздействие са сред най-разпознаваемите ми характеристики. Хората обикновено знаят какво мисля и къде стоя. Не изпитвам потребност да украсявам позициите си само за да избегна неудобство.
Същевременно тестът показва по-ниски стойности при дипломатичността и сдържаността. Под напрежение директността може да стане по-рязка, а раздразнението – по-видимо.
Тук урокът за мен е прост, макар и невинаги лесен:
Не е достатъчно да бъдеш прав. Не е достатъчно дори да казваш истината.
Начинът, по който я поднасяме, определя дали тя ще доведе до осъзнаване и действие, или до защита и съпротива.
Дипломатичността не означава да бъдем неискрени. Означава да формулираме посланието така, че другият да има шанс да го чуе.
Книгите, които също започнаха от този въпрос
Темата за себепознанието не е нова в професионалния и академичния ми път.
Преди години написах „Управление на личностното развитие“ – книга, чийто тираж вече е изчерпан. Още заглавието ѝ съдържа една идея, в която продължавам да вярвам: развитието не е нещо, което просто ни се случва. То може и трябва да бъде управлявано осъзнато.
По-късно темата намери своето продължение в „Личностно и кариерно развитие“, където въпросът „Коя съм?“ неизбежно се свързва с въпросите „Къде мога да бъда най-полезна?“, „Какъв професионален живот е подходящ за мен?“ и „Как да превърна способностите си в смислен и устойчив принос?“.
Днес продължавам да търся отговорите.
Надявам се част от новото знание, което получих чрез този тест и последвалия анализ, да намери място и в следващата ми научна книга. Не като окончателна формула за човека, а като още един инструмент за осмисляне на връзката между личността, професионалния избор, лидерството и начина, по който създаваме стойност.
Да познаваш себе си, без да се заключваш в определение
Нито един тест не може да обхване целия човек. Самият доклад напомня, че различните резултати трябва да се тълкуват в контекст и че няма универсално „добри“ или „лоши“ характеристики. Едно качество може да бъде ресурс в една роля и сериозно ограничение в друга.
Затова не използвам подобни инструменти, за да си поставям етикети.
Използвам ги, за да задавам по-добри въпроси.
Кога силата ми помага и кога започва да пречи?
Кои професионални роли ме зареждат и кои изчерпват енергията ми?
Къде трябва да се развивам и къде е по-разумно да изградя допълващ екип?
Кое поведение е част от характера ми и кое е реакция на стрес?
Как ме виждат хората, когато намеренията ми не са видими за тях?
Себепознанието не означава да достигнем до завършена и удобна версия на собствената си история. Означава да останем достатъчно любопитни и достатъчно честни, за да я преразглеждаме.
Не искам да познавам себе си, за да се заключа в дефиниция.
Искам да се познавам, за да избирам по-свободно, да управлявам по-мъдро силата си и да поемам отговорност за въздействието, което имам върху другите.
А Вие кога за последно потърсихте знание за себе си, което не просто потвърждава собствения Ви образ, а го прави по-дълбок и по-сложен?
Cart is empty
