career-cover

Бизнес етикет и комуникация (ВИДЕО)

Това видео е част от платформата Training Academy, която дава възможност за десетки обучителни програми за развитие на бизнес, професионални и дигитални умения. Смятам, че се получи много хубаво и благодаря на Вергиния Накова за дадената възможност.

Днес споделяме този материал за свободен достъп. Нека помним, че етикетът се променя, а комуникацията диша като жив организъм.

ВИДЕО

daniela_ilieva-koleva_1_1024

Доц. д-р Даниела Илиева: Промяната е учене

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol, Брюксел. Освен това тя е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), Коучинг и Хипнотерапия, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг.
Доц. д-р Даниела Илиева е и изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и член на Управителния съвет на Фондацията.П

Преди време в предаването “Бизнес среща” по Bloomberg TV Bulgaria попаднах на интересен гост. Работя като редактор в медията и избрах аз да слушам интервюто. Бях провокиран от анонсираната тема – бизнес етикет. Казах си: “Ето една област, която ме интригува”. Слушайки интервюто на доцент доктор Даниела Илиева, се вдъхнових неимоверно за личното си развитие занапред. От нейния изказ, добър външен вид, умението да комуникира спокойно. Тя ми излъчваше търпение, овладяност, през цялото време на записа бе усмихната. Не долових и грам напрежение. Най-интересно обаче се оказа онова, което добих като полезна за себе си информация от разговора на главния редактор на Bloomberg TV Bulgaria – Таня Кръстева, със своя събеседник. Бизнес етикетът не е просто формалност. Това не е заучено нововъведение в динамичния корпоративен свят днес с цел да задължава субектът да бъде рамкиран. Но дори и така да е. Днес повече от когато и да било правилата са ни необходими. Необходимо е понякога да си налагаме саморегулация. В противен случай се получава повсеместна ентропия. Трябва да признаеш пред себе си, че има какво да научиш. Когато си в бизнес среща, на коктейл или някое друго събитие от подобен характер си длъжен да спазиш определени норми, без това да пречи на индивидуалността ти. Когато една личност е мултиплицирана – т.е. комплексно изразена, тя трябва да обръща внимание и на облеклото си, да се погрижи и за настроението си, за речниковия си запас, за комуникационната си стратегия, морала си. Учим се в движение с помощта на различни средства. И това продължава цял живот. Това ни прави гъвкави и адаптивни днес, когато много ценности и порядки се размиват. Глобализацията е прекрасен инструмент за взаимодействие, чудесно е да сме космополитни. Можем да използваме промените на новото време, но сме длъжни да запазим мярката и да се съобразяваме със средата, професията си и имиджа, който искаме да изградим. Светът на бизнеса е колоритен, изпълнен е с изкушения и предизвикателства. А днес генералното предизвикателството е преди всичко да останеш верен на себе си, да си човечен и същевременно да си в крак с информационния поток и характерологията на събитийността. Така постепенно се изгражда авторитет. Благодаря Ви, г-жо Илиева, за това интервю. Професионализмът е въпрос освен на призвание, така и на труд. Вие го доказвате.

Занимавате се с консултиране по бизнес етикет.Как бихме могли да разшифроваме най-конкретно и достъпно това понятие за масите, макар повечето хора вече да знаят какво означава то? Вие лично какъв нюанс влагате в него?

– Бизнес етикетът е познание и сила, увереност и самочувствие, успешна комуникация и позитивни емоции. Когато даден човек знае кое е адекватното поведение за конкретно събитие, среща или ситуация, той или тя може да не го спазва, но има знанието. Това дава невероятна увереност и възможност да се концентрираме върху момента, върху събеседника, върху ситуацията, а не върху чуденката “дали така е правилно”.

Корпоративният свят днес е наситен, авантюристичен, примамващ, но в известен смисъл и несигурен и стресов. Пазарната икономика е безпощадна и не всеки успех е устойчив. Имате ли свой прочит на идеята за дългосрочния успех  в бизнеса, как изглежда той според Вас?

– Мисля, че днес повече от всякога се цени искреното общуване. Имаме един корпоративен микс от множество поколения в една работна среда; всеки идва със собствения си модел за света, със собствените си поколенчески особености, минало, настояще и личен характер. Но независимо от това кой от къде идва и накъде отива, всеки иска егото му да бъде погалено и да му се предостави шанс да разкаже личната си история.От моя опит установявам, че хората са жадни за споделяне, за изслушване, за реално качествено време извън дигиталния свят. Днес всеки се стреми да бъде повече интересен (на англ.ез. interesting) и по-малко заинтересован (на англ.ез. interested), повече важен и по-малко готин.Считам, че дългосрочният успех в бизнеса е възможен, когато има не само корпоративен интерес, но и лична заинтересованост; когато се търсят приликите, а не различията; но и когато съществуващите различия се приемат като нещо нормално и естествено. Светът е богат и интересен именно защото всички ние сме толкова различни.

Прави ми впечатление, че стилът на обличане в България все още е далеч от това високо ниво, което се забелязва в държави като Франция, Италия, Великобритания, които винаги са се отличавали с повече аристократизъм и естетика в този план. Какви добри примери и практики може да усвоим от такива страни според Вашия опит?

– Стилът на обличане в България е различен и разнообразен. Добре е да се поясни, че не всеки е длъжен да съобразява облеклото си с бизнес етикета или с някакви изисквания. Тези, които са длъжни да поддържат адекватен имидж и да съобразяват облеклото си обаче, са публичните фигури и тези, които имат представителни функции – независимо дали става въпрос за държавен или частен сектор. Самата публична позиция изисква грижа, внимание, старание, познание и умения за представителност, елегантност и адекватност на ситуациите. Непростимо е, когато в общественото пространство се види липса на тези елементи, а същевременно такава особа е избрала да бъде обществена фигура. Етикетът е това, което правим, когато хората ни гледат. Какво правим, когато сме насаме, никой не го интересува.Много често се приема, че елегантността и представителността са резултат от голяма инвестиция. Не е така, защото има много доказателства за елегантни комбинации, плод на стил и находчивост, еднократни или двукратни професионални консултации.

В едно интервю за Bloomberg TV Bulgaria споделяте, че етикетът е комуникация и умение да се впишеш във всяка една среда и ситуация. От тези думи разбирам, че човек трябва да е хамелеон и да спазва правилата при определен стил на общуване. Повече вродено или повече придобито е това умение?

– Това умение е вродено, но в хода на израстването нараства и егото, а допълнителна, значима роля за притъпяването на естествения хамелеон в нас изиграва семейната среда, образователната система и обществото. Повечето хора се радват на здрави и функциониращи зрение, слух, вкус, обоняние и допир – сетивата, с които сме родени и са ни дадени от природата за общуване на тази земя. Притъпяването или залиняването на което и да е от сетивата кара друго да компенсира. Анатомично, а и психологично ни е дадено да слушаме повече, отколкото да говорим. Дадено ни е да общуваме не само като слушаме събеседника си и му говорим, но и като го/я усещаме с другите си сетива. Пример за това е огромното количество информация, която можем да “извлечем” за някой от първото ръкуване – сила, времетраене, позиция на ръката, зрителен контакт, близост, отдалеченост, последващо приближаване или отдалечаване, начинът, по който си казва името, въздействието, което оказва върху останалите ни сетива и на интуитивно ниво. И така, след като си позволим да забравим това, което вродено знаем, идва момент, в който осъзнаваме, че е добре да го научим отново. Моите обучения и консултации , интервюта и изяви целят точно това – да си спомним това, което вече знаем и умеем, а именно – да използваме всичките си сетива и цялата си сетивност в общуването с хора и околна среда.

Модерният етикет е да накараш другите да се чувстват добре в твоята компания, разказвате още в това интервю. А какво правим в случаи, когато сме попаднали на неподходящо за нас място и се чувстваме неловко, как се излиза от подобна ситуация?

– На първо място бих си задала въпрос “Какво правя тук?” Има още един филтър, с който филтрирам много неща в живота и дори уча децата си с него, а това са следните въпроси:Какво искам?Какво мога?Какво е редно?След едно определено ниво на растеж и развитие много неща и ги искаме, и ги можем, а решаващият филтър и коректив остава доколко са редни.В случая с попадането на неподходящо място:Искам ли да съм тук? – Може би не.Мога ли да не съм тук? – Вероятно да.Редно ли е да си тръгна? Тук вече преценявам кого представлявам – дали себе си, дали организацията ми, и може би ще се окаже, че е редно да остана.Ако е ОК да си тръгна, тогава е ясно, че не се налага да се справям със ситуация, която ми е неприсъща. Ако все пак реша да остана, защото искам да науча нещо и да изкарам себе си от комфортна зона, или е редно да остана по ред причини – тогава се връщам в първи клас и “сядам” да уча. Повечето хора не се чувстват комфортно не с незнанието, а с факта, че трябва да признаят пред себе си и пред други, че не знаят. Его.Как се учи в такава ситуация? Чрез моделиране. Търсим и намираме този, който ни изглежда най-адекватно, най-подготвен, най-сигурен във въпросната среда и започваме да моделираме, имитираме, наподобяваме неговото поведение.

Какви трансформации считате, че ще претърпи бизнес културата занапред?

– Според мен, на първо място трансформация ще ни се наложи в отношението ни към времето, което ще става все по-ценно и ценено от всички. На второ място е необходимо генерално ментално пренастройване, че този свят е за учещите се. За да се справим в динамично променящия се свят, трябва и ние да се променяме. А промяната е учене – непрестанно, през целия живот, а не само до университетската диплома.На трето, но не последно място, апелирам към проявяване на детско любопитство, което смирява егото, кара ни да учим с желание и ни дава една забавна гледна точка към този невинаги забавен свят.

Поведението в социалните мрежи днес е част от ангажираността ни в процеса на работа, а и като граждани. Каква мярка трябва да спазваме, за да не се компроментираме в киберпространството?

– Задължително филтриране на ниво кое искаме да остане лично и интимно, и кое да стане обществено достояние. Няма такова нещо като “ама той профилът ми е затворен”! Не можете да си представите до какви “находки” достигам, търсейки информация за някои кандидати за работа. И всичко това от “затворените” им профили, от позицията на липса на каквато и да е LinkedIn свързаност, Facebook или Instagram приятелство. А информацията, до която достигам, ми служи да си изградя не само визуална представа за човека и живота му, но и за снемането на психологически профил. И мога да ви уверя, че това не го правя само аз.

Виртуалната среда не отнема ли все повече от красотата на общуването ни, не ни ли прави малко повече социопати без идентичност в известен смисъл? И как виждате ролята ни като човеци занапред с оглед на дигитализацията? Ще увредим ли емоционалната си интелигентност?

– Както казах и по-горе, искреният интерес на живо ще бъде новият луксозен формат на общуване. Луксозен, защото не всеки ще може да си го позволи във времето и пространството.Виртуалната среда, социалните мрежи, дигиталното общуване са феномени на развитието на технологиите и обществото. Не можем да отречем важността и полезността им. Но нека не забравяме точно това, което казвате във въпроса – красотата на общуването на живо. И все пак, изборът остава личен.Що се отнася до емоционалната интелигентност, не мисля, че дигитализацията я уврежда, а по-скоро липсата на време и желание за размишления, анализи, самокритичност и истинско общуване със себе си най-вече. Социалните мрежи позволяват влизането в роли и представянето с великански профил или маска на желаната реалност. Има безброй рецепти за справяне с критични моменти на нещастие, но остава вярно, че не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре. Погледнато от страна на социалните профили, зад които бихме могли да се скрием – не е важно как се показваш навън, ако не си добре отвътре.Хубаво е да четем книги и е хубаво да четем от време навреме от хартиени страници. Много е писано за ползите от това, така че няма да ги изтъквам отново. Но книгите ни дават едно богатство на речника и изказа, обогатяват социалната и емоционалната ни интелигентност.

Някои порядки при поведението ни в срещи на високо равнище остаряват, някои излишни формалности от протокола вече се пренебрегват. Кое е най-доброто съчетание от съвременни и традиционни принципи обаче, което можем да запазим, за да сме винаги в класическата линия?

– Няма общоприето правило и единна рецепта. Всичко е въпрос на личен стил, култура, ситуационен мениджмънт, анализ на момента, подготовка, гъвкавост и желание за учене. Ако все пак трябва да заложим на “класиката” – едноцветно, стилно облекло, прилични дължини, грижа към себе си и внимание към детайлите, стремеж към личен стил и умерена визия, повече слушане и по-малко говорене, правилна артикулация, възпитано его, знание, надеждност, позитивизъм и усмивка.Д

Източник: https://stefimir.blogspot.com/

1_73599681

Доц. д-р Даниела Илиева: Мегзит отклонява вниманието от Брекзит

Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола са може би задушаващи за човек като Меган Маркъл. Самият принц Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. Това заяви доц. д-р Даниела Илиева, която е категорична, че Мегзит отклонява вниманието от Брекзит.

– Доколко според кралския протокол е осъществимо решението на принц Хари и съпругата му Меган Маркъл да се оттеглят като висши членове на кралската фамилия и да работят, за да са финансово независими?

– Светът така се промени, че вече всичко е възможно. Кралските фамилии в Европа вече не са това, което са били преди век, дори само преди десетилетие. Светът се движи с невероятна скорост на промяна и тази промяна неизбежно засяга и кралските фамилии. Нека припомним, че британският кралски двор вече премина през много по-значими турбуленции и „скандали“, отколкото тази ситуация поднася. Друг много важен елемент е, че нищо не е каквото изглежда. Още с бракосъчетанието на принц Хари и Меган Маркъл различни хипотези са били разиграни и разнообразие от сценарии са били планирани. Така че, да, тяхното решение е осъществимо. Въпросът е при какви условия и до каква степен.

– Кои са основните спънки пред подобни намерения?

– Основна спънка е общественото мнение. Порядките и протоколните правила не играят роля в случая, защото, както казахме, те не са валидни в модерните времена. Живеем в свят, в който държавите се управляват от държавни глави, а не от крале и кралици, за кралските фамилии е наистина важно да се харесват на обществото и да поддържат интереса и икономиката. Всички си спомняме истерията около сватбите на принц Уилям и на принц Хари. Спомняме си също вълненията около ражданията на кралските бебета. Това е цяла индустрия, която може и да остава непонятна за нашите географски ширини и култура, но носи своите дивиденти на Обединеното кралство. Така наречените „кризисни разговори“, които текат сега за пред обществеността, са проведени отдавна и решенията са взети. Остава да видим какво ще бъде сведено до знанието на обикновения наблюдател на тази кралска новост или нестандартна приумица.

– Какво биха могли да работят Хари и Меган? Не е ли абсурдно, дори в съвременните модерни времена, кралска снаха да се занимава с озвучаване на филми, пък било то и за гиганта “Дисни”?

 – Ще започна с въпроса ви с въпрос ​- не беше ли абсурдно тъмнокожа актриса да стане съпруга на престолонаследник ​- макар и не пряк? Фактът, че Меган беше приета и одобрена, означава само едно – любовта е движещата сила дори и при течаща синя кръв. И когато е позволено и прието навлизането в двора на човек, който не е бил възпитан в кралски нрави и порядки, обноски и почтителност към какво е било и какво се очаква да бъде, за да се запази аристократичният дух и кралска култура, то със сигурност е прието също, че всичко може да се очаква след брака. Една жена, която 36 години си е живяла прекрасно и свободно, била е финансово самостоятелна, известна сама за себе си, а не в нечия сянка, и е озвучавала филми на “Дисни”, не би намерила нищо нередно в това да продължи да го прави. Със сигурност бъдещата „работа“ на принц Хари и Меган Маркъл ще бъде достойна и достатъчно представителна. Със сигурност ще се намерят организации, които ще почерпят дивиденти от имената им и ще си бъдат взаимно полезни. Отново напомням, че според мен всички тези параметри са отдавна решени.

– Къде са корените на недоволството на Хари и Меган?

– Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола, поддържането на очаквания имидж, новият стил на живот и нагласите на обществото са може би задушаващи за човек като съпругата на принца. Самият Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. А когато в този коктейл се забърка любов и възможност – защо не? Казвам възможност, защото, за да се стигне до такова решение, то Е възможно.

– Напомня ли този своеобразен бунт на членове на кралското семейство случая с абдикацията на чичото на  Елизабет Втора ​- крал Едуард Осми, заради любовта му към американката Уолис Симпсън? Или корените на подобна стъпка се коренят в бунта на майката на принц Хари – принцеса Даяна?

– Нищо не е каквото изглежда и ние, обикновените хора, никога няма да разберем какво точно се случва и защо. Ще знаем каквото ни се каже и по начин, по който ни се представи. Не можем да сравняваме историята на крал Едуард и Уолис Симпсън с Хари и Меган, нито злощастната история на Даяна. Знаете ли, аз искрено симпатизирах на Даяна, ала през годините се запознах с много повече детайлни описания на нейните преживявания и в даден момент промених доста мнението си за нейната личност. Ще минат години и всички ние ще си спомним този кралски „скандал“, но само защото ще научим нови факти и информация, която ще промени частично или драстично отношението ни към ситуацията.

– Доколко подобен ход е  рисков за институция с вековни традиции и авторитет като британската монархия?

– Времето ще покаже. Мисля, че кралският двор разполага с достатъчно добър екип по кризисен мениджмънт и ситуацията ще бъде използвана по начин, по който да се покаже модернизацията на монархията и уважението към любовта и свободния избор. Вековните традиции нямат вече тази стойност, която са имали преди. Съвременният човек дори не познава тези традиции, а какво остава да търси сметка на някой за тяхната загуба. Ще продължаваме да наблюдаваме промени и нов прочит на старите правила.

– Как ще приключи драмата “Мегзит” според вас?

– Нека се замислим дали „Мегзит“ не е отклоняване на вниманието от „Брекзит“? Доста удобно, не мислите ли? Хари и Меган ще направят както са обявили. Кралица Елизабет ще изисква тяхното присъствие на определени събития от публичния събитиен календар. Задължително ще се изисква и продължение на тяхната принадлежност към семейството – снимки на семейни портрети, репортажи на близост между израстващите деца на Хари и Уилям. С тях или без тях, животът ще продължи. Обществеността ще се успокои и ще изостави до голяма степен сравненията между Кейт и Меган. Медиите ще изострят вниманието си към новия живот на Хари и Меган, докато се разбере къде ще се установят, какво ще работят, как ще се случи каквото ще се случи. И после всичко ще мине в графа „всяко чудо за три дни“.

– Кои са основните грешки, които българските ВИП персони допускат в сферата на протокола и етикета?

– Грешките са породени от две основни неща – на първо място, незнание, на второ ​- его, което пречи да се осъзнае незнанието. Аз съм доцент, доктор, мениджър, обучител и лектор, но продължавам да питам и да се уча всеки ден. Така е и с етикета, и с правилата на общуване – те са като жив организъм, който диша и се променя, влияе се от тенденции и технологии. Много бих се радвала, ако хората, които сами са решили или са ги избрали да бъдат публични личности, подхождат отговорно и професионално. Имиджът, визията, изказът, меките умения – всичко това са ключови фактори, които допринасят за представянето не само на личността, но и на институцията, на държавата. 

Източник: https://blitz.bg

_B3A8730 (dani)

Доц. д-р Даниела Илиева: Мегзит отклонява вниманието от Брекзит

Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола са може би задушаващи за човек като Меган Маркъл. Самият принц Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би.

Доколко според кралския протокол е осъществимо решението на принц Хари и съпругата му Меган Маркъл да се оттеглят като висши членове на кралската фамилия и да работят, за да са финансово независими?

– Светът така се промени, че вече всичко е възможно. Кралските фамилии в Европа вече не са това, което са били преди век, дори само преди десетилетие. Светът се движи с невероятна скорост на промяна и тази промяна неизбежно засяга и кралските фамилии.

Нека припомним, че британският кралски двор вече премина през много по-значими турбуленции и „скандали“, отколкото тази ситуация поднася. Друг много важен елемент е, че нищо не е каквото изглежда. Още с бракосъчетанието на принц Хари и Меган Маркъл различни хипотези са били разиграни и разнообразие от сценарии са били планирани. Така че, да, тяхното решение е осъществимо. Въпросът е при какви условия и до каква степен.

Кои са основните спънки пред подобни намерения?

– Основна спънка е общественото мнение. Порядките и протоколните правила не играят роля в случая, защото, както казахме, те не са валидни в модерните времена. Живеем в свят, в който държавите се управляват от държавни глави, а не от крале и кралици, за кралските фамилии е наистина важно да се харесват на обществото и да поддържат интереса и икономиката. Всички си спомняме истерията около сватбите на принц Уилям и на принц Хари. Спомняме си също вълненията около ражданията на кралските бебета. Това е цяла индустрия, която може и да остава непонятна за нашите географски ширини и култура, но носи своите дивиденти на Обединеното кралство.

Така наречените „кризисни разговори“, които текат сега за пред обществеността, са проведени отдавна и решенията са взети. Остава да видим какво ще бъде сведено до знанието на обикновения наблюдател на тази кралска новост или нестандартна приумица.

Какво биха могли да работят Хари и Меган? Не е ли абсурдно, дори в съвременните модерни времена, кралска снаха да се занимава с озвучаване на филми, пък било то и за гиганта “Дисни”?

 – Ще започна с въпроса ви с въпрос ​- не беше ли абсурдно тъмнокожа актриса да стане съпруга на престолонаследник ​- макар и не пряк? Фактът, че Меган беше приета и одобрена, означава само едно – любовта е движещата сила дори и при течаща синя кръв. И когато е позволено и прието навлизането в двора на човек, който не е бил възпитан в кралски нрави и порядки, обноски и почтителност към какво е било и какво се очаква да бъде, за да се запази аристократичният дух и кралска култура, то със сигурност е прието също, че всичко може да се очаква след брака. Една жена, която 36 години си е живяла прекрасно и свободно, била е финансово самостоятелна, известна сама за себе си, а не в нечия сянка, и е озвучавала филми на “Дисни”, не би намерила нищо нередно в това да продължи да го прави.

Със сигурност бъдещата „работа“ на принц Хари и Меган Маркъл ще бъде достойна и достатъчно представителна. Със сигурност ще се намерят организации, които ще почерпят дивиденти от имената им и ще си бъдат взаимно полезни. Отново напомням, че според мен всички тези параметри са отдавна решени.

Къде са корените на недоволството на Хари и Меган?

– Ограничението на свободата посредством рестрикциите на протокола, поддържането на очаквания имидж, новият стил на живот и нагласите на обществото са може би задушаващи за човек като съпругата на принца. Самият Хари влезе неведнъж в медийните хроники с бунтарските си изяви, така че и той е търсил съмишленик може би. А когато в този коктейл се забърка любов и възможност – защо не? Казвам възможност, защото, за да се стигне до такова решение, то Е възможно.

Напомня ли този своеобразен бунт на членове на кралското семейство случая с абдикацията на чичото на  Елизабет Втора ​- крал Едуард Осми, заради любовта му към американката Уолис Симпсън? Или корените на подобна стъпка се коренят в бунта на майката на принц Хари – принцеса Даяна?

– Нищо не е каквото изглежда и ние, обикновените хора, никога няма да разберем какво точно се случва и защо. Ще знаем каквото ни се каже и по начин, по който ни се представи. Не можем да сравняваме историята на крал Едуард и Уолис Симпсън с Хари и Меган, нито злощастната история на Даяна. Знаете ли, аз искрено симпатизирах на Даяна, ала през годините се запознах с много повече детайлни описания на нейните преживявания и в даден момент промених доста мнението си за нейната личност. Ще минат години и всички ние ще си спомним този кралски „скандал“, но само защото ще научим нови факти и информация, която ще промени частично или драстично отношението ни към ситуацията.

Доколко подобен ход е  рисков за институция с вековни традиции и авторитет като британската монархия?

– Времето ще покаже. Мисля, че кралският двор разполага с достатъчно добър екип по кризисен мениджмънт и ситуацията ще бъде използвана по начин, по който да се покаже модернизацията на монархията и уважението към любовта и свободния избор. Вековните традиции нямат вече тази стойност, която са имали преди. Съвременният човек дори не познава тези традиции, а какво остава да търси сметка на някой за тяхната загуба.

Ще продължаваме да наблюдаваме промени и нов прочит на старите правила.

Как ще приключи драмата “Мегзит” според вас?

– Нека се замислим дали „Мегзит“ не е отклоняване на вниманието от „Брекзит“? Доста удобно, не мислите ли? Хари и Меган ще направят както са обявили. Кралица Елизабет ще изисква тяхното присъствие на определени събития от публичния събитиен календар. Задължително ще се изисква и продължение на тяхната принадлежност към семейството – снимки на семейни портрети, репортажи на близост между израстващите деца на Хари и Уилям. С тях или без тях, животът ще продължи. Обществеността ще се успокои и ще изостави до голяма степен сравненията между Кейт и Меган. Медиите ще изострят вниманието си към новия живот на Хари и Меган, докато се разбере къде ще се установят, какво ще работят, как ще се случи каквото ще се случи. И после всичко ще мине в графа „всяко чудо за три дни“.

Кои са основните грешки, които българските ВИП персони допускат в сферата на протокола и етикета?

– Грешките са породени от две основни неща – на първо място, незнание, на второ ​- его, което пречи да се осъзнае незнанието. Аз съм доцент, доктор, мениджър, обучител и лектор, но продължавам да питам и да се уча всеки ден. Така е и с етикета, и с правилата на общуване – те са като жив организъм, който диша и се променя, влияе се от тенденции и технологии.

Много бих се радвала, ако хората, които сами са решили или са ги избрали да бъдат публични личности, подхождат отговорно и професионално. Имиджът, визията, изказът, меките умения – всичко това са ключови фактори, които допринасят за представянето не само на личността, но и на институцията, на държавата. 

Визитка 

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL.

Преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 

Сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и коучинг. Експерт по презентационни умения и публична реч.

Тя е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол.  Сред нейните клиенти са Microsoft, Sitel, Pepsi, Unitcargo, Pipe System, Trace.

Изпълнителен директор на Фондация „Право и интернет” – международно призната неправителствена организация.

Източник: в.”Марица”

618x413

Когато преподавателят си остава вечен ученик

Случвало ли ви се е да попаднете на човек, който силно респектира с експертна биография? Понякога пред куп дипломи на човек му се иска да е предпазлив: опитът показва, че често зад големия брой титли, специализации и интереси, може да се крие някой недотам интересен кариерист. За щастие все пак се срещат и друг тип хора, за които дипломите не са самоцел, а доказателство за положените усилия, знания и умения и символизират не статут, ами любопитство и отворено отношение към света.

Доц. д-р Даниела Илиева е от втория тип хора. Освен че има респектираща професионална биография, тя е и от жените, за които трудно можеш да повярваш, че успяват да намерят време за всичко, с което се занимават.

“Родена съм на 15 септември и често се шегувам, че ще съм вечна ученичка”, казва тя. Асоциацията с ученик е любопитна, когато идва от устата на преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Сред специалностите й са стратегически мениджмънт, организационно поведение, управление на човешките ресурси, бизнес комуникации, бизнес коучинг и корпоративна социална отговорност.

Тя е доктор по икономика и социално управление и доцент по управление на бизнес процеси и бизнес комуникации. И още: изпълнителен директор на фондация “Право и интернет”, експерт по бизнес етикет и международен протокол, трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), коучинг и хипнотерапия. И майка на две деца.

Никога не е възприемала работата “като работа” и никога не е кандидатствала за позиция, а са я канили, заради качества, умения, образование.

Разговаряме с нея за това каква трябва да е правилната нагласа, за да ти върви гладко в академичен, кариерен и личен план. Както и за това какво се случва с българските студенти и какво е мястото на ВУЗФ в картата на висшето образование у нас.

Вие се занимавате с много дейности и преподавате в различни специалности. В кое от всичко откривате най-вече себе си и кое ви доставя най-голямо удоволствие?

Преподаването ме държи много в час, много нащрек и up-to-date. Много любими са ми часовете с магистри, защото те обикновено са вече по-зрели хора, учебните сесии са интензивни и сме 3 дни заедно, което води до много по-различно представяне на материала и по-задълбочено общуване.

Работата ми като изпълнителен директор на Фондация “Право и Интернет” е свързана с много отговорни решения, чиста проба мениджмънт и управление на проекти, международна дейност, различна експертиза и много, много пътувания.

Обожавам корпоративните обучения, защото те винаги са предизвикателство за мен. Подготовката за едно такова обучение е десетки пъти по-дълга от самото обучение. Като корпоративен обучител по бизнес комуникации, етикет и международен протокол, работя с най-големите компании в България и се радвам, че обученията ми винаги се помнят.

Чувствате ли се успяла в личен и професионален план?

В професионален план правя много неща и считам за успех това, че обичам всяко от тях. Но продължавам своето пътешествие на развитие, подобрение и усъвършенстване. Мечтая за професура, мечтая за още по-голяма разпознаваемост и признание на Фондация “Право и Интернет”, която управлявам, мечтая за лична и на екипите ми удовлетвореност.

Като най-голям успех в личен план, разбира се, ще кажа, че това са децата ми. Да, много жени имат деца, но съм щастлива, че при мен това най-важно и значимо нещо – майчинството, се случи навреме. През последните години наблюдавам тенденция на отлагане на майчинството за “по-нататък”, след кариерата, като се появи идеалният… И се пропуска момента.

Как започна работата ви във ВУЗФ – защо избрахте точно този университет (или той ви избра)?

Забавен въпрос! ВУЗФ ме намери и взаимно си се избрахме! Това си беше любов от пръв поглед! Някои неща просто се случват, а при мен явно преподаването и академичната кариера са нещо писано и неизбежно.

Започнах като преподавател в една от програмите на ВУЗФ преди около 7 години и постепенно успоредно започнах да преподавам и в много от бакалавърските и магистърски специалности.

Университетът инвестира много в мен преди години, когато бях включена в проект за развитие на младите учени, в рамките на който пътувахме с други колеги по престижни академични събития и конференции, натрупахме много голяма мрежа от академични и бизнес контакти, както и значим брой академични публикации. След това, естествено, и академичното ми развитие (доцентурата) продължи във ВУЗФ.

Има ли алтернатива образованието във ВУЗФ в България?

По-скоро не. В малко други университети бих могла да имам тази свобода да обучавам студентите по мениджмънт, но и да можем да си говорим за живота, за отношенията, да мога да ги изведа на т.нар. company visit и наистина да преплетем бизнес опита с академичното поприще.

Повечето колеги преподаватели имат и бизнес кариера и това е похвално, университетът толерира нашата заетост, служебни пътувания и ангажименти. Защото в крайна сметка от този опит имат полза нашите студенти.

Ако можехте, какво бихте искали да промените генерално в сферата, в която работите?

Системата на образованието ми е голяма болка. На последния Webit (2018) имаше лектор, който каза “The Now is Shorter” – в буквален превод “Сега-то е по-кратко”. Времето лети, а време няма! Още преди 14-15 години съм учила 3-годишна бакалавърска програма в чужбина. Какво налага в България все още да сме с 4-годишна бакалавърска програма, с което отнемаме най-ценното на младежите – времето? Оставяме студентите по-слабо конкурентни, защото за времето, в което те учат за бакалавър, техните връстници в други държави са вече магистри. Като цяло системата е тромава.

Има дефицити и в отношението, което все още получават студентите, а дори и докторантите в държавните университети. Остарялата и често ненужно груба йерархична структура и “култура” на големите университети, е отблъскваща за модерния млад човек, който не иска нищо повече от добро отношение.

Много университети, включително Софийският, се оплакват от лошото ниво на средното образование и неподготвеността на студентите, които влизат да учат висше. Забелязвате ли тази тенденция и във ВУЗФ?

Качеството на средното образование е различно – както има различни университети, така има и различни гимназии. Мисля, че подготвеността на кандидат-студентите си зависи от тях. Но да събудим и поддържаме интереса им вече като наши студенти – зависи от нас.

Студентите са една от най-критичните групи, независимо в кой университет учат. Те идват с очаквания и нагласи, с жажда и любопитство. Да! Изненадвате ли се?! Навсякъде се говори за това, че днешните младежи са мързеливи и пуснали се по течението.

Не! Имаме поколенчески модели на поведение, имаме деца и младежи, които знаят толкова много по презумпция, ей така, между другото. И за да не убием техния хъс и любопитство, ние преподавателите, трябва да сме модерни, информирани, адаптивни, адекватни на аудиторията и на нейните очаквания.

Ние трябва да се стараем да сме интересни, а не да се сърдим на студентите, че не им е интересно! Дай, за да получиш! Защото когато студентът получи уважение, усети усилията и подготовката, моето желание да бъда там за него/нея, не за да преподавам, а за да се учим взаимно – тогава системата е правилна.

Какви са студентите, които избират ВУЗФ?

Студентите, които избират ВУЗФ, са свободолюбиви, отворени, мислещи, търсещи и оценяващи различното. Обособяват се добри групи, създават се приятелства. Те имат възможност да работят по време на следването си, а и ние съветваме и окуражаваме студентите да използват всяка възможност за стаж и запознаване с реалността.

Кое е основното, с което искате да ви запомнят като преподавател?

Винаги им казвам, че нито моите дисциплини са най-важният елемент в тяхното образование, нито мотивационните или лидерски теории, нито през коя година е възникнало еди-какво-си, което могат да научат и от Google.

Искам да се научат да се познават, да научат най-много за себе си през годините на следване – да изследват потенциала и лимитите си, вътрешните си стремежи и поривите на душата си. Затова и често използвам лични примери, разказвам им реални истории от бизнеса и частния живот, насърчавам умението за учене независимо от възрастта, желанието за непрестанно усъвършенстване и развитие.

Искам да запаля искри, блясък в очите и желанието да постигнат най-добрата версия на себе си с постоянство в усилията. Искам да са събудени, отворени за възможности, а не проспивали живота и носещи се по течението на мързела, лежейки в комфортната си зона. Там успех и удовлетворение никой не е намерил.

С много от студентите си запазвам приятелски отношения и след приключване на следването им. Взаимно сме си ментори – аз уча от тях, те от мен, помагаме си и си даваме съвети, вършим си услуги в бизнес света, защото времето лети и неусетно те се превръщат в кариерно развити млади хора със собствени връзки и мрежа от контакти.

Какъв съвет бихте дали на някой млад човек, който тъкмо завършва висшето си образование у нас?

Съвет на някой, който завършва, не бих дала, защото тогава вече е късно. Давам съвети и насърчавам, докато учат, а именно: опознай себе си. Осъзнай, че никога повече няма да разполагаш с времето си така, както в студентските години. Разбери какво обичаш, какво те вдъхновява, кога и как се чувстваш най-много себе си, какво ти носи енергия и какво ти я отнема. Намери страстта си и следвай интуицията си. Изследвай тялото, ума, душата си и тествай границите си. Поеми отговорност за това, което ти се случва.

Защото какво можеш да управляваш, ако не можеш да управляваш себе си?

Източник: www.webcafe.bg


14900370_331947563849617_5574575997744597587_n

Успехът е начин на мислене

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър- консултант по бизнес етикет и протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol. Профилът й включва богат опит в бизнес коучинг, мениджмънт на бизнес процеси, бизнес комуникации, междукултурни комуникации и презентационни умения.
Доц. д-р Даниела Илиева е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския съвет по менторство и коучинг.
Доц. д-р Илиева е често канена като гост-лектор на различни академични и бизнес събития. Тя е единственият обучител и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и коучинг. Сред нейните клиенти са Microsoft, Sitel, Pepsi, Junior Achievement Bulgaria, Unitcargo, Pipe System Bulgaria, Сдружение на фамилния бизнес, Български зъболекарски съюз, големи адвокатски дружества, както и други частни български и международни компании и правителствени организации.
Доц. д-р Даниела Илиева е експерт по Международен туризъм и хотелиерски мениджмънт, има бакалавърска степен по Бизнес администрация, магистърска степен по Маркетинг и докторска степен по Икономика (Социално управление) с тема на дисертационния труд „Методика за усъвършенстване на презентационни умения“.
През 2016г. придобива академичната титла „доцент“ по Управление на бизнес процеси и бизнес комуникации с книгата си „Mentoring: process, guidelines and programs”(„Менторството: процес, насоки и програми”).
Доц. д-р Даниела Илиева е лектор в международния факултет на University of Sheffield, в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ), както и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Тя е почитан и ценен актив за тези висши училища, тъй като предоставя най-актуалното образование по темите бизнес комуникации, организационно поведение, бизнес мениджмънт и управление на човешките ресурси, както и осъществява така необходимата връзка между бизнес и академия.
Доц. д-р Илиева е изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет” – изтъкната неправителствена организация, която работи в областта на право на информационните и комуникационните технологии. В момента се занимава с развитието и приложението на многобройни национални и международни проекти на организацията, както и с редица нови проекти в различни бизнес и образователни сфери.
Автор на много бизнес и академични публикации, тя е и инициатор на идеята и собственик на европейски патент EUROMENTOR – платформа за свързване на ментори с менторствани от различни сфери на бизнес и образование.

#tedxvarna

Screenshot_20200420_120912 (1)

Кога лидерите излизат от протокола?

ВИЖТЕ ВИДЕОТО

Кандидатите за държавен глава се опитаха да формулират своите послания, но в голяма част те бяха доста абстрактни. Имаше и послания, които бяха толкова конкретни, че стигаха до смехотворност, коментира проф. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика и ПР в СУ „Св. Климент Охридски“.

Пъстра, но не чак толкова интересна кампания, шарена, но не чак толкова наситена. Така обрисува тя кандидатпрезидентската кампания.

В комуникацията си бъдещите държавни глави и правителствени делегати трябва да се стремят към това да изтъкнат себе си, а не да охулват отсрещната страна, обясни доц. д-р Даниела Илиева-Колева, професионален консултант по бизнес етикет и международен протокол.

ВИДЕО
“Денят започва” | “Денят на изборите започва” – 06.11.2016

dani

Жените, които променят лидерството: Д-р Даниела Илиева, PRO BUSINESS ACADEMY И ФОНДАЦИЯ “ПРАВО И ИНТЕРНЕТ”

ИЗБОРЪТ ДА БЪДА ЛЕКТОР не беше планиран, дойде спонтанно и се оказа мое призвание. Преди 7 години бях поканена да преподавам в УНСС и оттогава никога не съм търсила тази работа, а тя ме е намирала. Впоследствие дойдоха предложения и от Sheffield и ВУЗФ и към днешна дата водя 6 дисциплини в 3 университета. Контактът със студентите те поддържа младa и вкрак с тенденциите. Те изискват и очакват, а когато видят насреща човек, който е готов да им предаде полезен опит, знание и отношение, го оценяват много високо. Всяка година развенчавам митове за “днешната младеж”… Те са уникални хора с много различни възприятия за света, ценностна система и модел на мислене. Можем само да се учим от тях.

КАТО ЕКСПЕРТ ПО БИЗНЕС КОМУНИКАЦИИ ЗНАМ, че най-важното е да накараш отсрещната страна да се почувства добре в твоята компания. Няма значение какво си учил, какво си работил, откъде идваш и накъде отиваш. Ако оставиш хората с приятно усещане след разговора с теб, имаш конкурентно предимство и стабилна основа за бизнес отношения. Мениджърите, с които работя по линия на моята компания за корпоративни обучения и в рамките на различни проекти, също ценят това.

ДОБРА КАРИЕРА ЗА МЕН Е тази, която носи щастие, удовлетворение и възможност за развитие. Разширяването на хоризонтите е едно от нещата, които ми носят удовлетворение. Другото е възможността да направиш нещо стойностно и значимо, с по-голям спектър на влияние. Това е и причината да се заема с управлението на фондация “Право и интернет” – възможността да се управляват национални и международни проекти с широка обществена значимост и с ярък елемент на модернизация и дигитализация.

СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ МИ КАЧЕСТВА са мултитаскингът и усещането за време и пространство. Едно от нещата, типични за мен, е поставянето на задачи и срокове за тяхното изпълнение. Винаги оперирам така. Използвам Google calendar и това ми помага да виждам цялата картина като една линия на времето с всички краткосрочни и дългосрочни задачи. Времето е най-ценният ми ресурс и се отнасям към него като към нещо свято и изключително значимо.

ДОВОЛНА СЪМ ОТ СЕБЕ СИ, когато постигна набелязана цел и по пътя съм платила очакваната цена. Всичко си има цена – инвестиция на време, усилия или ресурси. Понякога плащаме прекалено висока цена за дадена цел и това вгорчава успеха. Доволството идва от постигнатия в процеса на развитие баланс.

РАДОСТТА ОТ УСПЕХА е задължителен елемент от процеса на успяване – не може да закриеш едно бизнес начинание, без да го отпразнуваш по някакъв начин. Насладата от успеха е не само логичен завършек, а и възможност да продължиш нататък.

ФАКТЪТ, ЧЕ СЪМ ЖЕНА, ми е помагал по-често, отколкото да ми вреди. За моя радост усилията ми винаги са били високо оценени във всички области на развитие. Имам една теория за грешно разбрания феминизъм и от страна на мъжете, и от страна на жените. Мисля, че ние се борим за грешната кауза и по отношение на gender equality не задаваме правилните въпроси. Съгласна съм за равното заплащане, позиции и отговорности. Но борбата за равенство в професионалната сфера се пренесе и в личната. Жените загрубяват и губят умението да бъдат дами, да използват женската си същност и природно закодираните меки умения. А мъжете започват да виждат в повечето жени опонент, с който да се състезават и в работата, и в личния живот. Така се нарушава балансът в отношенията и това няма да доведе до равенство, а до засилващо се неравенство. Призивът ми е да накараме обществото и бизнесът да работят заедно по начин, който отразява по-добре идеята за семейство и женственост.

ИЗВЪН БИЗНЕСА СЪМ авантюрист, пътешественик и търсач на адреналин – скачам с парапланер, карам джет, шофирам бързо и непрестанно търся приключения. Старая се душата ми да е будна, сърцето ми да е отворено и съзнанието ми да е бистро. Този живот е за смелите!

eee

РЪКОВОДСТВО ЗА МЕНИДЖМЪНТ НА ДОБРОТО ЗДРАВЕ

За висотите на burnout синдрома

Д-р Даниела Илиева е вече познат лектор за аудиторията на Български зъблекарски съюз. За трета поредна година тя представи интересна лекция на ежегодния конгрес на БЗС в Бургас.

Д-р Илиева е обучител в пълния смисъл на думата – тя има собствена компания за тренинги и обучения в областта на бизнес комуникации, бизнес етикет и международен протокол, преподава в три университета (ВУЗФ, УНСС и Sheffield), води лекции и семинари, гостува на различни академични и бизнес събития и е създател на европей-ска менторска програма.

Образованието й представлява палитра от дипломи – експерт по Международен туризъм и мениджмънт от ITM Austria, бакалавър по Бизнес администрация от European University Barcelona, магистър по Маркетинг и доктор по Социално управление от УНСС София, акредитиран консултант и трейнър по Бизнес етикет и Международен протокол.

Като допълнителна квалификация д-р Илиева е мастър по Невролингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, мастър по Хипнотерапия и Time Line Therapy. Тези нейни квалификации бяха и основен акцент в лекцията, която д-р Илиева представи на XV Юбилеен конгрес на БЗС през м.юни 2015г. – „Как да съхраним своето здраве, дарявайки здраве на другите“

Имате ли своя рецепта? Как да съхраните своето здраве и как лекарите по дентална медицина да съхранят тяхното, давайки здраве на другите?

Рецептата за здраве е баланс между ум, тяло и душа. Когато балансът между желанията на ума, поривите на душата и възможностите на тялото се наруши, тогава идват и болестите.

НЛП вярва в причинно-следствената връзка между емоционалното състояние на човек и неговите физически неразположения или болести – така че, когато сме емоционално стабилни, тогава сме и физически здрави. Специалистите по дентална медицина често са подложени на голям стрес, ежедневно натоварване, часове наред в една и съща поза и това неизбежно води до здравен дискомфорт. Разтоварването сред природата е един от най-лесните начини за балансиране на организма. Добрият хранителен режим, естествено според вкусовите предпочитания на всеки, е друг елемент от балансирания начин на живот. Наясно съм, че е много лесно да се раздават съвети, а същевременно е толкова лесно да се „загубиш“ в заетостта си, да се „увлечеш“ по работата и да се „влюбиш“ в стреса. Затова е необходимо от време на време да погледнем цялостната картина, да се дистанцираме от обичайна-та си среда, да си доставим малко удоволствие с „нищо неправене“.

Моята рецепта е медитация – не тази погрешно разбрана медитация, в която се очаква да се „изпразни“ главата от всякакви мисли, а онзи момент в тишина или с любима музика, в който си позволяваме да чуем собствените си мисли и да чуем какво искат да ни кажат тялото и душата ни.

Какво мислите за синдрома Burnout и как зъболекарите да се предпазят от него, как да разпознаят признаците преди да е станало късно?

Синдромът „burnout” стана много популярен напоследък с това си име. Всички познаваме израза „да ти прегорят бушоните“. Burnout не е просто преумора в следствие на много часове работа или хроничен стрес. Burnout е състояние, в което изискванията на средата са прекалено високи спрямо наличните ресурси, с които индивида разполага. Така че в момента, в който изтощим ресурсите на ума, тялото и душата, продължим да настояваме за още и още, настъпва синдромът на прегаряне.

Зъболекарите като медицински лица с отговорност и ангажимент към чуждото здраве, са много склонни да „достигнат“ висотите на burnout синдрома. Така че внимание към признаците изтощение, апатия, липса на мотивация, когнитивни промени, междуличностни проблеми в работата и личния живот, липса на грижа и отговорност към себе си, генерална неудовлетвореност и естествено – здравословни проблеми.

Справянето с тези признаци е въпрос на лични наблюдения, съзнателно изграждане на полезни навици и любов към себе си.

Ръководи ли се здравето? Как да постигнем своя баланс между работа, семейство, интереси?

Като преподавател по мениджърски дисциплини винаги казвам, че здравето може да се управлява. Въпрос на личностна мотивация. Важно е мотивиращите фактори да бъдат вътрешни за личността, а не зависими от външни обстоятелства. Така мотивацията може да бъде винаги намерена, защото я носим със себе си, а не зависи от сегашната ни работа или сегашния ни партньор, или от други външни за нас мотиватори. Важно е да си отговорим защо АЗ искам да спортувам, защо АЗ искам да се храня здравословно, защо АЗ искам да постигна баланс в живота си. А не заради кой или какво ще го направя. След това идва другият важен въпрос, който ще ни гарантира действие – КАК. Как ще го направя? И това е моментът, в който повечето хора се отказват и остават само с добри намерения. Но ако сме намерили силни вътрешни мотиватори, то тогава КАК се получава някак естествено и лесно.

Балансът между работа, семейство, хобита, интереси и приятели е нещо, към което всички се стремим, но не винаги успяваме да го постигнем. Тук идва на помощ уникалната човешка природа с всичките й съвършенства и несъвършенства. Нека се вслушаме във вътрешния си глас, нека чуем интуицията си, нека усетим кога сме на път да прекалим, да изтощим ресурсите си и да изгубим баланса.

Добрият мениджмънт на практиките на зъболекарите мит ли е или реалност? Как той може да допринесе за цялостно-то добро състояние на човека?

Добрият мениджмънт е свързан с много наблюдение, анализ и синтез на информация. Добрият мениджър успява да долови тези незабележими микро промени в средата, които са сигнал за опасна промяна или за предстояща криза. Все повече хора с практики осъзнават ползите от грижата за персонала на първо място, преди грижата за финансите, за базата, или за нещо друго. Мога да кажа, че добрият мениджмънт на денталните практики е реалност, защото все повече зъболекари мениджъри обръщат внимание на това какво мотивира служителите им, как да ги накарат да се чувстват значими и вътрешно удовлетворени на първо място, преди да ги накарат да се чувстват важни за практиката. Правят се вътрешнофирмени тренинги, мотивационни семинари и обучения, които носят лична полза и изгода, а знанията могат да бъдат приложими и в други сфери от живота. Във времето това носи дългосрочни ползи, лоялност и лична удовлетвореност.

Въпрос, който не е зададен, но е важен за Вас.

Ще отговоря малко хипнотично – питайте. Апелирам към това да питаме непрестанно. Да проявяваме това характерно за децата любопитство. Така научаваме много нови неща, попиваме от чуждия опит, изграждаме гъвкавост на поведението и моделираме. Моделирането е основна част от НЛП. Ако намерим успешен модел на поведение, ние можем да го копираме и да го направим част от нашето поведение. Така че, когато видите някой, който успешно съчетава работа, семейство, интереси, питайте го как го прави. Аз непрестанно питам – питам хората около мен какво ги мотивира, защо правят дадено нещо, как успяват, кой им помага, каква е цената, която плащат, но другите не виждат. И това ми помага не само като част от личностното ми развитие, но и в професионален план да бъда по-полезна на клиентите, с които работя.

Вие обикновено посочвате литература в края на лекциите си, които допълват темата. Бихте ли го направила и сега, специално за лекарите по дентална медицина?

Сега ще ви изненадам и освен любими книги, ще ви препоръчам и една нова терапия, която установих, че постига много благоприятни резултати при стрес – детските анимационни филми – Disney, Pixar и др. – любими за всички нас, но леко игнорирани. А всъщност в детските филми (дори и в модерните интерпрета-ции) се крие такава истина и толкова много положителна емоция.

Нравствени писма от Сенека до Луцилий – философска мъдрост, събрана в малки приятни томчета.

Твоето тяло казва обичай се“ – Лиз Бурбо създава тази енциклопедична книга, в която обяснява емоционалните причини за много физически неразположения и болести.

Петър Дънов – всички сборници с беседи ни карат да преоткрием българската народопсихология и лечебната сила на природата.

„Розовите очила на душата“ на Любомир Розенщайн е едно много приятно и лесно за четене надникване в света на НЛП.