Posts in category: Публицистични

Професионални съвети от Доц. д-р Даниела Илиева – професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и протокол и лектор във ВУЗФ

Като истинско изкуство и приятно предизвикателство може да се приеме присъствието на висок клас официално събитие. Всеки ден сме поставени в десетки ситуации, които изискват формалната ни реакция и спазване на обществените норми. Но присъствието на бал или галавечер, например, е цяло майсторство. Затова и ще ви дам някои ценни насоки, с които не само да си спестите неловки моменти, но и да си гарантирате приятно изжиявяване.

Влезте с кралска осанка и походка

И така, да си представим, че сме получили покана, потвърдили сме присъствието си, уважили сме дрес кода според указанията в поканата на домакините и вече сме на прага на събитието. Независимо дали с партньор под ръка или сами, влизането трябва да отразява цялата подготовка и усилия, а именно – трябва да влезем с кралска осанка и походка.

Първото нещо, което търсим с поглед, е мястото, на което домакините посрещат. На строго формални събития, някой ще ни придружи до масата ни, а на събития в по-малък формат, нашето място ще е указано по някакъв начин. Домакините са осигурили организация и подредба на масата и независимо дали ни харесва или не, дали ни е удобно или не, би било доста голямо неуважение да започнем демонстративно или дискретно да преподреждаме, разместваме или да създаваме нов ред. Нека оставим всичко както е и да се насладим на събитието, компанията и храната.

Тайната на ленената салфетка

Ленената салфетка е задължителен елемент от една формално подредена маса, независимо от повода или часа на събитието. И тази ленена салфетка има едно единствено място – в нашия скут веднага щом се настаним на стола си. Няма нещо по-неприятно и затрудняващо за сервиращия персонал от това да приближат масата натоварени с посуда с топли (понякога дори горещи) ястия, и да трябва да отместят ленената салфетка от средата на подложната чиния пред госта. Ако трябва да степенуваме грешките, които се допускат на маса, тази е най-често срещаната, най-забележимата от всички присъстващи и с най-голям потенциал да създаде суматоха. Така че още със сядането, нека приплъзнем салфетката в скута си. При напускане на мястото ни, салфетката се поставя на облегалката на стола, ако столът е с подлакътници, или на самата седалка. Говорейки за ленената салфетка, нека споменем, че дамите не трябва да се смущават да я използват, дори когато са с ярко червило. Попиваме леко и внимаваме с прегъването на салфетката в скута ни по такъв начин, че да не се виждат петна.

Нито за жените, нито за мъжете е допустимо да кръстосват краката си, защото, ако го направят, рискуват да повдигнат или разместят масата, да съборят нещо, или просто да създадат ненужна суматоха. Имаше широко отразена в медиите ситуация, в която Мишел Обама кръстоса крака под масата и… повдигна цялата повърхност за всички гости около нея.

На строго формални събития – формален обяд, прием или формална вечеря, приборите и подредената посуда обикновено е много. Наистина много. Дори и да не сме запознати с менюто предварително, броят и подредбата на приборите могат да ни подскажат колко броя ястия ще ни бъдат поднесени и дори какви ще бъдат. Например, ако имаме една вилица в повече, но липсва кореспондиращ на нея нож, то тогава най-вероятно домакините ще ни предложат салата, която е овкусена и подготвена по начин, който позволява използването само на вилица. Според класическия етикет, няколко неща се ядат само с вилица – листна салата, пържени картофи, омлет, паста и др. Така че нека не бъдем изненадани, ако не откриваме “другарчето” нож на вилицата в някои случаи.

Използване на прибори според етикета

Правилото е да започнем да използваме приборите от вън навътре, т.е. най-отдалечените от чинията прибори са тези, с които започваме. Веднъж вдигнати от масата, приборите не следва да докосват повече масата, а да бъдат поставени в чинията и подпрени на ръба. Има различни стилове на употреба на нож и вилица, според различните видове етикет. Но най-важното е, че модерните обноски на маса допускат вилицата да се мести от лява ръка в дясна, само при условие, че не нарязваме повече от една или две хапки храна. Недопустимо е да се нареже цялата порция на хапки, да преместим вилицата от лява в дясна ръка и да се храним само с вилица до приключване на ястието.

Чашите на масата също са няколко, в зависимост от предвидените степени в менюто, както и акомпаниращите на ястията напитки. По всяка вероятност ще бъдем попитани дали предпочитаме газирана или минерална вода, бяло или червено вино. По правило по-леките ястия се комбинират с бяло вино, а по-тежките като меса и сирена – с червено. Но откриваме модни тенденции в комбинациите, които шеф готвачите* и сомелиe** специалистите правят и можем да бъдем изненадани с нестандартни комбинации. Моят апел е точно тези предизвикателства да приемате, защото мозъкът и сетивата ни се „радват“ на всеки нов и непознат вкусов опит.

Напитките на формално събитие са цяла отделна вселена с правила и условия. Най-важното е да се ръководим от плана на домакините кое след кое следва, коя напитка с какво се комбинира, никога да не отпиваме, докато дъвчем, и да внимаваме да не разлеем или бутнем чаша. Някой би си помислил, че темата с разливането дори няма нужда да се споменава, но целият етикет на маса е насочен към това да се минимизира опасността от неприятни ситуации и да се максимизира възможността за приятни. Ако разлеем върху масата, това налага смяна на посуда, покривка и неудобство за всички. Ако случайно полеем някой с нещо, рискуваме да му развалим цялата вечер, особено на дама, която е вложила часове в подготовка. Това е и причината тостовете да се вдигат само в началото, преди да е сервирано първото ястие.

Не овкусявайте храната преди да сте я опитали

Овкусяването на храната преди да е опитана се счита за неприемливо, защото създаваме впечатление, че предприемаме действия преди да сме анализирали ситуацията. Отделно, формалните събития предлагат малко или много гурме преживяване и храната се сервира в най-добрата комбинация от подправки и вкусове, които само бихме развалили, ако допълним с нещо.

Напускане на масата е нежелателно, но ако се налага, може да се приеме за допустимо само между сервирането на ястия или след приключване на храненето. Ако възникне ситуация, едно просто “извинете ме” е достатъчно, без да се навлиза в детайли и обяснения за причините за напускането на компанията.

Смени на местата на гостите са допустими само след приключване на десерта, когато вече сме на етап дижестив***, кафе или чай. Разбъркването на чая или кафето се прави с безшумно поклащане на лъжичката напред назад в течността, без да докосваме стените на чашата и без да създаваме досаден шум.

Умнението да разговаряш на масата

Изкуство е да се разговаря, докато се яде. Всички знаем, че колкото и екстравагантно или официално да е дадено събитие, разговорите не секват изцяло по време на хранене. Ако консумираме малки хапки, това ще ни позволи да общуваме с хората около нас. Не бива да се страхуваме от паузите и определено не е наша грижа да запълваме всеки миг тишина. Понякога всички ние имаме нужда от пауза, за да осмислим казаното или чутото, да преглътнем храна или напитка, или просто да си починем. Сред табутата са ползването на телефон, грим, козметика или клечки за зъби на масата. По протоколна традиция, зъби, нос и коса не се пипат в присъствието на други гости.

Едно изключително полезно умение, с което бих искала да приключа тази статия, е моделирането. Ако се съмняваме в себе си, можем да си изберем някой, който ни вдъхва доверие и ни изглежда компетентен и в „свои води“ и да моделираме какво прави той или тя. И нека помним, че можем да излезем елегантно от всяка неловка ситуация с малка или голяма доза хумор.

* От френски език chef – главен готвач, майстор готвач

** От френски език sommelier – обучен професионалист в областта на виното

*** От френски език digestif – питие, сервирано след хранене

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и протокол, лектор във Висшето училище по застраховане и финанси и изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет”. Сертифицирана е от EUROPROTOCOL – Европейското Училище за Протокол, а профилът й включва богат опит в бизнес коучинг, мениджмънт на бизнес процеси, бизнес комуникации, публични изяви и говорене пред публика, междукултурна комуникация и презентационни умения.

Дисциплините, които попадат в нейната експертиза са бизнес комуникации, бизнес етикет и протокол, стратегически мениджмънт, управление на човешките ресурси и корпоративна социална отговорност.

Доц. д-р Даниела Илиева е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг. Тя е експерт и доктор по презентационни умения и публична реч.

Източник: www.tialoto.bg

В ерата на дигиталната трансформация все повече системи са автоматизирани и рационализирани, а необходимостта от хора с по-добри и ефективни комуникационни умения непрекъснато се увеличава. Техническите и функционални умения се считат за изключително важни, имайки предвид все по-голямата глобализация на пазара и прехода към Индустрия 4.0. Според експерти обаче, уменията за общуване се оценяват като ключови за успеха на личността както в професионален, така и в личен план.

„В модерната бизнес комуникация времето е от решаващо значение. За да сме успешни е важно да познаваме нюансите на вербална и невербална компетентност, да знаем как да изграждаме личностен имидж, кои са дигитални аспекти на комуникационния процес, как чрез думи, жестове и поведение да постигнем желания от нас резултат по-бързо“, споделя своето мнение доц. д-р Даниела Илиева – професионален трейнър, консултант по Бизнес етикет и международен протокол, сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), част от преподавателите в иновативната бизнес магистърска програма „Бизнес софтуер и ERP решения“.

С появата на нови технологии като IoT, Big Data, Artificial Intelligence и други, компаниите търсят все повече кадри, които са проактивни, способни да анализират, да се адаптират към променяща се среда, да комуникират и презентират сложни концепции, използвайки достъпен за клиента език. Пример за такъв тип специалисти са бизнес консултантите, които от години са сред най-търсените кадри както в България, така и в световен мащаб. Бизнес софтуерът и платформите за цялостно управление на бизнеса са изключително специфична и сложна материя, а за да работят правилно и в полза на клиента е необходимо да има специалисти, съчетаващи в себе си богати икономически и IT познания, които да познават метологията и да прилагат ефективни решения, водещи до подобряването на функционирането на компаниите, правейки ги по-конкуретноспособни и стабилни на глобалния пазар.

От години в световен мащаб фокусът е върху програмистите, но всъщност встрани остана цял един сектор – този на бизнес анализаторите и хората с икономически познания, които внедряват и поддържат тези системи. Все повече компании внедряват различни класове бизнес софтуер и в резултат браншът усеща нарастващ недостиг на кадри, които да се ангажират с продажбата на такива решения, управлението на проектите, интеграцията с наличните системи при клиентите, както и бъдещото им развитие и поддръжка. В отговор на тази нужда на бизнеса специалистите от образователната организация ERP Academy и Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) създават магистърската програма „Бизнес софтуер и ERP решения“, която да започне подготовка на ново поколение кадри, готово да отговори на изискванията на новата и все по-динамична икономическа среда.

Абитуриентските балове преминаха и тази година шумно и цветно, но е време за нови хоризонти след завършване на гимназията. На помощ идва писмото на доц. д-р Даниела Илиева, което пише до сестра си Никол за абитуриентския й бал. Професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и международен протокол, акредитирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol (Брюксел), сертифициран трейнър по невро-лингвистично програмиране (НЛП) и коучинг, преподавател във ВУЗФ – Университет по финанси, бизнес и предприемачество и корпоративен обучител, профилът на Даниела Илиева включва богат опит в бизнес комуникации, имидж мениджмънт, публични изяви и говорене пред публика, междукултурна комуникация, презентационни умения, личностен и корпоративен коучинг. Aкредитирана е от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг. Публикуваме без редакционна промяна писмото, предоставено от Даниела Илиева.

***

Скъпа Никол,

Скъпа сестричке,

Дойде и този ден – денят на твоя абитуриентски бал. Затваря се вратата на гимназията и се отваря портата на пълнолетния живот. 

Искам да ти пожелая толкова много неща! 

На първо място – бъди здрава! Здравето е грижа и любов към себе си, хубава храна, споделена с верни приятели и добра компания. Здравето е разходка край морето или в планината. Здравето е забавления и споделена радост, секс, любов и смях! Постарай се да бъдеш здрава и да се наслаждаваш на всеки миг от този прекрасен живот!

Искам да ти пожелая време. Време да се запознаеш със себе си и да се научиш да слушаш сърцето си. То ще ти говори най-истински. Слушайки сърцето си, ще откриеш най-добрата версия на теб самата. А смисълът на този живот е това – днес да бъдеш по-добра от твоето вчера, а утре – по-добра от днес. 

Пожелавам ти мечти. Мечтите искат време – време да ги измечтаеш (слушайки сърцето си) и време да ги реализираш. Мечтите искат също постоянство, сила, мъдрост, енергия, вяра в доброто и упование на вселенските закони. 

Пожелавам ти да се научиш на егоизъм. Но не себичен и вреден, а здрав и полезен егоизъм. Онзи, който те кара да обичаш първо себе си, да поставяш себе си на първо място и да осъзнаваш, че ако ти не се обичаш и не си добре, никой около теб няма да е в състояние да те обича и да бъде добре. Помни все пак, че си жена и че някой ден ще станеш майка. И че точно заради това, е добре ние, жените да оставим доза мекота и умение да се раздаваме безгранично и с любов… 

Пожелавам ти да научиш най-важното за себе си, а именно какво те зарежда и какво те разрежда. Всичко, което отнема от твоята енергия, нека не бъде част от живота ти. Обгради се с хора и неща, които ти носят одухотворение, положителни емоции, смях, лекота, пълнота в сърцето и смисъл на съществуването ти точно в този миг. Защото във всяко преживяване има стойност и нещо ценно.

Мога да ти обещая, че най-хубавото сега започва – нови запознанства, сладки предизвикателства, открития за света и за теб самата! Благородно ти завиждам за предстоящите студентски партита и вярвам, ще намериш чар дори в безсънните нощи на учене за изпити. 

Но най-хубавото предстои в пътешествията на духа ти, в трансформацията ти от малко момиче, което напускайки семейната градина, ще открие жената в себе си, разхождайки се из красиви паркове и гори. 

Хубавото ще идва с всеки ден, в който ще научаваш колко много всъщност знаеш и колко много още имаш да научиш… 

Помни, че този живот принадлежи на смелите!

Помни, че ти държиш волана на живота си!

Помни, че е готино да си важен, но по-важно е да си готин!

На добър час!

Честито дипломиране!

С обич,

Твоята сестра

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Фондация “Право и Интернет”. Дисциплините и научните разработки, които попадат в нейната експертиза са управление на бизнес процеси и бизнес комуникации, бизнес етикет и протокол, управление на човешките ресурси. Доц. д-р Даниела Илиева е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, както и трейнър по Бизнес етикет и международен протокол. Като корпоративен конмсултант и обучител, сред нейните клиенти са Microsoft, Sitel, Pepsi, Unitcargo, Pipe System, Trace, Сдружение на фамилния бизнес, Български зъболекарски съюз, големи правни кантори, както и други частни и правителствени организации.

В България си говорим за много неща и в общи линии винаги се стига до два основни проблема – няма пари или няма достатъчно пари. Това сякаш стана мантра, с която всеки в днешно време може да оправдае дадена липса. И докато преди 20 години темповете, с които се развиваше света, а и България, бяха сравнително по-бавни, то сега разполагаме с безгранични възможности да правим сравнения, да наблюдаваме нечии решения и да се учим от чуждите грешки. И да разберем, че не винаги парите са водещият фактор, от който може да произлезе решение. Всичко това стана до голяма степен възможно заради интернет средата и дигиталните технологии. Информационната инфраструктура в България е на изключително високо ниво и доказателство за това е IT секторът ни. В същото време, обаче, сякаш не може да оползотворим достатъчно добрите ресурси, с които разполагаме. Това не е мое мнение, това е явление, което в световната академичната практика си има име – digital divide (от англ. дигитално разделение). То се изпозлва за описание на различията между тези, които имат достатъчно познания и достъп до технологии, и тези които нямат. Но с намаляването на цената и с увеличаването на достъпността на технологиите, ножицата се отваря все по-широко. Все по-видимо става разделението между тези, които имат уменията за продуктивно и ефективно използване на технологиите, и тези, които ги използват само за социални и ежедневни развлекателни цели. Така стигаме до момента, в който всеки може да работи с фейбук, но не всеки може да създаде таблица в Exel, или по-общо казано – да използва информационните технологии за осъвършенстване на работния процес. Неотдавна, например, стана ясно, че в една от големите български служби пратките за изпращане и получаване се описват в тефтер. Това е само един малък пример, който чудесно описва термина дигитално разделение.

Неравенството в достъпа до технологии е ярко изразено във всяко общество, като някои от факторите, които допринасят за цифровото разделение, включват бедност и лоша инфраструктура, корупция и бюрокрация, както и образование и техническа подкрепа. Образователният фактор в дигиталното разделение е като дилемата за яйцето и кокошката – и двете са взаимно свързани и е трудно да се разбере кое от кое зависи.Въздействията му се срещат във всички сфери на живота, но може би най-ключово се усещат в образованието, където технологии могат да бъдат изключително силен инструмент.

При т.нар digtal divide в образованието има няколко типа несъответствия. Според Digital Divide Council, достъпът до информационни и комуникациоонни технологии в съвременната епоха е широкообхватна тема, която включва както наличието на хардуер, софтуер, аксесоари и мрежи, така и неограничен достъп до надеждна информация, особено при формално обучение. Първото и най-очаквано разделение, което се дефинира, е между хората и учебните заведения, които имат технологичен ресурс, и тези които нямат. Тук причините за разделението могат да са географски, социално-икономически и пр.

Второто несъответствие е между тези, които могат и използват ресурса и тези, които не знаят как. Като се има предвид жизненоважната роля на информационните и комуникационните технологии в училище редица страни в света вече са си поставили за основен фокус да гарантират ефективно равенство в образованието. Усилията за преодоляване на пропастта се увеличават по целия свят и излизат извън това единствено да се предоставят устройства и техника. Някои от най-важните допълнения в стесняване на цифровото разделение включват насърчаване на дигиталната грамотност на доставчиците на образование – учители и обучители. Използват се кампании или стимули, устойчиви партньорства с успешни организации и надеждна партньорска мрежа за споделяне на добри практики. Преодоляването на дигиталната пропаст в образованието е постепенен и скъп процес.

Когато заговорим за образованието в България, несъоответствие има както между достъпа до технологии на ученици от малки (а и не само) населени райони и на такива от по-големите градове, така и между старомодните умения на учителите и високотехнологичните (донякъде идващи “по рождение”) навици на учениците. В Стратегията на МОН за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката (2014-2020) са споменати ключови цифри: 2600 действащи образователни институции, 85 000 учители и преподаватели, 100 000 компютърни и терминални устройства. През януари 2019 г. министерството на образованието обяви 76 милиона лева финансиране за 17 национални програми за модернизиране на образованието, което не е малък ресурс. Има стратегия, има инициативи на МОН и на други организации, които се ангажират с образователни проекти. В същото време средствата достигат до едва 15% от училищата, което по-скоро ни говори за разделение.

Ако инвестициите в технологична инфраструктура не могат да бъдат направени веднага, то има и редица други проекти, чрез които да се елиминира поне едното неравенство – това в уменията. Обучения в рамките на образователната ни система, по-специално в развитието на дигиталната грамотност на учителите и тези, ангажирани в образователните процеси, са някои от начините да се гарантира преодоляване на дигиталното разделение. Тези мерки следва да подпомогнат и преодоляването на поколенчески различия и социо-културни бариери. Това от своя страна би дало поне основните за изграждане на една по-силна образователна система, която се развива адекватно и логично на промените в технологиите. Модерният учител не само влиза в час, а и самият той „е в час” с тенденциите. За да заслужи и без друго крехкото доверие и уважение на учениците си, учителят трябва да демонстрира познания освен в предмета на преподаване, а и в начина на преподаване.

Законът за развитие на академичния състав, донякъде задължава преподавателите във висши учебни заведения да се развиват и да актуализират уменията си за работа с дигитални технологии, да творят академично, да участват в конференции и събития, както и нерядко – да участват в национални или международни проекти. Ситуацията в училищата е различна. Не е новина, че учителският състав в България застарява, а размерът на учителската заплата влияе върху интереса на младите към учителската професия. Новина е, че с решение на Министъра на образованието от 2018 г. учителските заплати са повишени от началото на тази година. Това поражда надежда, че професията ще успее да привлече повече млади и гъвкави учители. И тук говоря за преподаватели, които да са наясно, че е необходимо да учебният процес да се адаптира към изискванията на високотехнологичната информационна епоха, а и за такива, които да използват модерните средства, за да вдъхновяват и кореспондират с “вродените” компетенции на подрастващите.

В никакъв случай не искам да принизя или подценя уменията на учителите и директорите, които не попадат в категория “млади”. Напротив. Учителската професия, след може би лекарската, е една от най-благородните. Аз самата се гордея, че я практикувам. Но и тя, както всяка една, трябва да бъде адаптирана и развивана според времето, в което живеем.

Липса на информираност, както и липса на активност от страна на директори и учители, са част от споменатите проблеми при проучването за този материал. По-будните ръководители търсят информация, сглобяват изискваната документация, борят се и успяват да постигнат понякога дори чудеса. Но по-често срещаната практика е учителите да показват пасивност и нежелание да се ангажират с проекти, различни от тези в класната стая. Което донякъде е и разбираемо, защото професията и без друго е достатъчно отговорна, тежка и изискваща.

Нуждата от допълнителна, продължителна подготовка и квалификация в сферата на информационните и комуникационните технологии на преподавателите в училищната мрежа, е посочена и в Стратегията. Активността на българските преподаватели в подобни курсове за дигитална грамост в педагогическата практика е над средните нива в ЕС. Но достатъчно ли е това и процентите всъщност отговарят ли на реалната ситуация в страната?

Не може да не се замислим дали всъщност не са необходими политики за насърчаване на мениджърския опит на учители и директори. Все пак дори и да разполагаме с безграничен технологичен ресурс, ако хората не знаят как да боравят с него, за какво ни е? Трябва да инвестираме не просто в закупуване на техники, но и в обучения. Човешкият ресурс е може би най-големият дефицит, с който се сблъскваме на всички нива през последните години. Затова трябва да се намери начин, с който да се научим да използваме максимално наличните ресурси, за да постигаме нови умения в нова среда. Светът, в който живеем, изисква огромна доза гъвкавост и проактивност. И това трябва да се възпитава в младите. За целта са ни нужни учители, които освен изключително добре подготвени технологично, трябва и да са ментори, фасилитатори и ролеви модели за децата ни.

Има такaва любов. Идва неочаквано, изненадва ти сърцето и душата, преобръща ти света и те запознава с ново “себе си”.

Кармичната любов. Тази, която може би не е могла да се случи в предишни животи, или която просто е чакала благословията на Вселената, за да се превърне в Съдба тук и сега.

И “тук и сега” ти дава втори чифт крила и нови хоризонти на летене, води другото ти “АЗ” под формата на огледало, в което се намираш друг и различен, но все пак себе си, и изведнъж разбираш смисъла на “обичам те от тук до Луната и обратно”.

Много обичам да анализирам. Даже прекалено. Ретроградната Венера била виновна за точно тези анализи, точно сега. Но това ми дава възможност да огледам дадена ситуация от различни страни, да “обуя” различни обувки, да “видя” с различни очи и от различен ъгъл нещата.

Любовта не се анализира, не се размишлява, тя се изживява. И все пак размислите ми са за две неща:

Когато кармичната любов се появи, дали е любов за оставане? От онези, които идват и искат да се бориш за тях? Да водиш битки със себе си, с другия, за другия, с обстоятелства, със ситуации? За да дадеш все пак шанс на Кармичната любов не само да се случи, но и да пребъде?

Или кармичната любов идва за преминаване и учене? Да се случи, да предаде няколко кармични урока и хайде, всеки в бъдещето си.

И къде остават мечтите?  Грешно ли е да мечтаеш?! Най-тежката изневяра към себе си е да си убиеш мечтите…

Ако е за оставане, дали не е кармичната любов, заради която да трябва да си носиш кръста на създадени и погубени мечти, на битки и войни, които не излъчват любов, не носят любов и не са любов, и да си кажеш, че така ще намериш щастието. И нали, когато нещо красиво и съдбовно предопределено “е писано” да се случи, то не включва битки и тегоби. Писаните неща се случват лесно и без усилия, защото цялата Вселена иска да се случат. Изживявайки я тази любов, внимаваш да не пропуснеш нещо важно и съществено, което Вселената иска да ти каже. Питаш се и си отговаряш: Обичам ли? – Безумно! Значима ли е тази любов? – Най-значимата! Но…, страх ли е това? Страхът, че не си готов да загубиш нещо толкова красиво и значимо. Страхът, че Кармичната любов не заслужава битовизми и рамкиран статус и че ако попадне в тях, тя ще загуби много повече, отколкото ще спечели. А може и да не е страх, а поука от миналото, която ти шепне да дадеш шанса на Кармичната любов да си остане специална, възвишена и красива, да й оставиш въздуха, така необходим, за да се превърне в най-красивия спомен.

Със спомени обаче, не се живее. На душата й трябва мечтание за бъдеще. На влюбената душа й трябват обещания за сбъднати мечти, красота, споделеност и любов, много любов – на едро. Имаш много да дадеш, извира от теб. Искаш да се раздаваш, да се грижиш, да обичаш. Няма егоизъм, когато искаш да споделяш време и любов. Любов без време няма. И кармичната любов обикновено го доказва.

Като че ли това са най-тежките битки в живота – за време и любов. За любов, слава Богу, не съм се борила, но за време много. И се питам, защо понякога не стига любовта? Защо се уморяваш да се бориш за време? Трябва ли да скъсаш с “нас”, за да дадеш шанс на „утре-то“ да ти донесе илюзорно удовлетворение и усещане за подредена скука?! Или да чакаш да ти се случат всички мечтани неща, предварително знаейки, че няма да са с Кармичната любов и че тази любов е без бъдеще. Без онова голямото бъдеще, достойно за такава голяма любов.

Питаш се в някои моменти дали да не я опаковаш тази голяма любов в сърцето, да я запечаташ там – такава голяма, красива, запомняща се, и да си тръгнеш с този гарантирано красив спомен. Да отчетеш планетарните транзити като неподходящи или да обвиниш тежкия Сатурн… Както Мария Лалева казва в преобръщащата души книга “Живот в скалите”, така поне ще си сигурен, че няма да унищожиш сърцето си, а заедно с него и любовта. Само така ще знаеш, че ще запазиш и себе си, и другия, и любовта.

Или да рискуваш и всеки миг заедно да се изживява по най-красивия начин като последен, защото краят е предизвестен. Go with the flow.

Някои хора винаги са знаели, че ще бъдат заедно – рано или късно, след малко или след много години, по един или друг начин. Някои кармични любови нямат „заедно“, въпреки че “по-заедно“ от такава любов не се знае дали има. Знаеш си, че само минаваш, за да дадеш и да получиш любов, да създадеш спомени и може би разкази за внуците. И всеки да научи нещо – щастливата новина, че голямата любов я има и тъжната новина, че при цялата си възможност, тя невинаги има бъдеще.

Ако само ще е за преминаване и учене тази Кармична любов, защо така боли от  мисълта, че бъдещето не е заедно?!

Никога не си представяме бъдеще с кармичната любов, но изправени пред осъзнаването, ни става много, много тъжно. Сърцето страда и боли. Една любов без време. Или може би без време в този живот…

Няма по-тежка раздяла от тази да си отидеш от човек, който (все още) обичаш.

Ще свикнеш, че Кармичната любов ти желае щастие. И ти пожелаваш същото. Но най-вече, пожелаваш същото на себе си, защото обичаш него/нея, но обичаш и себе си.

И започваш да се учиш да обичаш без мечти. Учиш се да не искаш. Нещо много трудно за хората, които напредват, учат се, развиват се, обичат дори, с искане. Да намериш някое удобно място в сърцето си за Кармичната любов, където да е добре, но и ти да си добре.

Продължението е едно – колкото толкова, до когато, до тогава, както може, така. С малко по-различен mindset, с малко повече яснота, с една тежка емоционална криза по-малко и с една голяма доза помъдряване в повече. 

Но не такова примиренческо, а по-скоро оценявайки много по-силно ТУК и СЕГА.

Джаки Бергман, в книгата си “Страх или любов” казва, че “когато любовта се проявява, не ние изживяваме любовта, а тя изживява нас”.

А когато се изживява любов, не, не любов, а ЛЮБОВТА, Юпитер, Сатурн, Уран, ретроградната Венера…, наистина нямат значение. Може и да дават обяснение на някои неща, но нищо не може да обясни невероятната магия на Кармичната любов, на всичко, което преживяваш и изпитваш, начинът, по който те кара да се чувстваш.

И тогава…, тогава безкрайно оценяваш и благодариш за всичко – за разтуптяното сърце, за красотата на Живота, за личния подарък от Вселената и за измечатаната мечта.

И накъдето и да се е обърнала Венера, където и да транзитира Сатурн, ти просто обичаш!

СПА етикет
Превърналият се в целогодишен за България сезон за спа почивки и забавления на открито и закрито,провокира да поговорим за спа етикета или как да се насладим елегантно на различните спа възможности. Всички сме ставали свидетели на абсурдни ситуации, а може би и неволно сме били главни герои в такива.

Предлагам някои на вид обикновени правила и съвети, но често пренебрегвани или неглижирани.

Бански
Има държави, в които е недопустимо носенето на бански и каквото и да е облекло в сауните, но България не е сред тях. Българите сме страстна и чувствителна към голотата нация и появата ви на публично място au naturelle, ще предизвика неудобство не само за вас, но и за околните.

Боси и обути
За удобство и лична хигиена, ходенето на влажни места изисква да се ходи с чехли или джапанки. Дори луксозните и отлично хигиенизирани спа центрове с отлични спа условия, не са застраховани от появата на вредни за кожата елементи. Опасността от подхлъзване също не е маловажна.

Тишината
Спа центровете обикновено са място за почивка, а не за шумни забавления и разговори. Уважението към уединението и правото на почивка на останалите изключва разговори на по-висок от шептене тон или демонстративни разговори по телефона.  Нека останат за помещенията, които са подходящи за тях.

Стаята за почивка е стая за почивка
Relax room, relax chamber или стая за почивка, обикновено е стая, зала или кът, обособена за почивка след натоварването на сърцето и тялото след сауна, парна баня или масаж. Тишината е основният
сребърен елемент на почивката, а мълчанието е злато. Осигурете си поне сребърна, ако не и златна почивка.

Бързо вътре, бързо вън
Температурата, която се поддържа в различните затоплящи тялото помещения, е специфична. Осведомете се за препоръчителното времетраене на посещенията в сауна, парна баня и др. (обикновено
е 3 пъти по 10-15мин) и ако това времетраене не ви понася и личните ви предпочитания са за по-кратки престои, опитайте да не пречите на другите с широко отворени врати, разговори на вратата, размисли
тип „да вляза или не“, „ за мен ли е или не“, защото така разваляте удоволствието на хората, които са вече вътре, а и вашето собствено, ако изберете спа помещението, точно заради специфичната температура и влажност.

Нейно Величество Хавлията
Една от най-нехигиеничните среди е влажната среда. В нея виреят и се развиват огромно разнообразие от микроорганизми, които със сигурност не желаете да станат жители и на вашия организъм. Повечето спа центрове предлагат хавлии и халати на клиентите си, дори и за децата. Информирайте се предварително какво включва цената на посещението и ако не се предлагат хавлии, носете си собствена за посещението в сауна, стая за почивка, шезлонг около басейн, и др.

Лично пространство
Повечето хора са чувствителни по отношение на личното си пространство и инвазията на някой към него. Когато тялото е разголено, какъвто е случаят по време на спа процедури, чувствителността естествено се засилва още повече. Така че в спа центъра следва да спазваме още по-стриктно правилата
за лично пространство, да пазим своето и да уважаваме чуждото.

Коментари и клюки
Неведнъж съм ставала свидетел на разговори, коментари, обсъждания по отношение на трети лица и последващата абсурдно-комична ситуация на „Ама ти ли беше това? Не те познах без дрехи!“ Приглушената светлина в сауни, парни бани и други спа помещения, породената от голотата интимност, не бива да стават поводи за емоционално поддаване на клюки и душевно разголване на тема кой с кого, какво, кога и как.

За дългите коси
Освен хигиенична, има и практична гледна точка – топлината не е полезна за косата, изсушава косъма и го прави податлив на накъсване. Правилният етикет за дамите с дълги коси е да носят косата си мокра и прибрана, или ако не желаят да я мокрят, с цел предотвратяване на падащи косми и нарушаване целостта на косъма, да завият косата си с кърпа или тюрбан.

Възпитание на децата в къщи
Да си спомним за тишината и няма нужда да се разисква повече темата.

Гардеробите
Етикетът има много важен елемент, а именно естетиката. Много по-естетично е да подредим личните си вещи на мястото, отредено за това, отколкото на разкриваща камара или натоварена купчина на някоя обществено достъпна и видима закачалка.

Превключи, изключи
Защо да сме тук като още сме там? Ефектът от почивката може да се превърне в дефект, ако не изключим динамиката и не превключим на режим „relax”.

Невро-лингвистично програмиране (НЛП) представлява набор от техники, които позволяват бързото постигане на желани резултати в която и да е област от живота. В динамиката на днешния свят НЛП намира още по-голямо приложение, защото спестява от най-ценната валута, а именно времето.

НЛП е наука за съвършенството или как да постигнем съвършенство в индивидуален и в бизнес аспект.

НЛП те събужда. Събужда те за това да си alert за заобикалящата те среда, да използваш максималния капацитет на сетивата си, да гледаш, но и да виждаш отвъд видимото, да слушаш, но и да чуваш нюансите, да усещаш с цялата палитра на съзнанието и подсъзнанието. НЛП те учи да разчиташ сигналите на невербалната комуникация по един абсолютно присъщ на всички човешки същества начин, т.е. няма нищо свръхестествено, но това е невероятно конкурентно предимство и в личната, и в бизнес комуникацията.

НЛП те учи да поемеш отговорност за комуникационните послания, които изпращаш. Учи те да кодираш вербалните и невербални съобщения по начин, който отсрещната страна ще разбере и възприеме така, както ти искаш и по начин, който ще помогне да постигнеш желаното от теб в комуникацията.

НЛП ти дава свобода на мисълта и осъзнаване на подсъзнанието като най-силния ти съюзник в постигането на желаните от теб резултати. НЛП вярва, че подсъзнанието знае и може всичко, че ограниченията са само плод на нашите вярвания, убеждения, минало, преживян опит и ценностна система.

Как можете да се възползвате от НЛП?

Най-лесният и достъпен начин да се потопите и да разберете повече за света на НЛП е чрез книги, посветени на темата. Някои заглавия, които горещо препоръчвам са:

– Въведение в НЛП – Джери Ричърдсън;  Издател: НЛП България
– Изгради живота на мечтите си: НЛП-тайни за бърза и трайна житейска промяна – Ричард Бандлър; Издател: Locus
– Коучинг с НЛП – Джоузеф О’Конър; Издател: Колибри
– Осъществи целите си с НЛП – Анне Линден; Издател: AMG

Другият начин за използване на техники от НЛП е чрез НЛП терапия. Под терапия не разбирайте, че някой ще ви лекува, а по-скоро че някой ще ви асистира в установяването и формулирането на конкретните ви цели и начините за постигането им с помощта на вашите собствени налични ресурси.

Последна, но не на последно място, възможност за изучаване на НЛП е чрез курсове за НЛП практик, мастър и най-високата степен – трейнър. Процесът е дълъг и скъп, но си заслужава.

НЛП техники

Различни НЛП техники помагат да се достигнат/ постигнат полезни състояния за различни ситуации, с които се сблъскват лидери и предприемачи. Универсалните полезни състояния са следните:

• Учене, възприемане на други гледни точки или перспектива
• Отвореност към промяна
• Креативност
• Стремеж към съвършенство
• Планиране и дефиниране на целите и резултатите
• Превъзмогване на ограниченията и неполезните навици
• Преодоляване на стрес и безпокойство
• Яснота в и разбиране на комуникацията
• Проактивни действия и мотивация
• Готовност за поемане на рискове
• Здраве
• Завършеност

НЛП е все пак една цяла друга Вселена на неограничени възможности, неограничено мислене и безгранично изживяване на живота.

Пролетта е време за прочистване, за разтребване и за подреждане. В този брой ще поговорим за подредбата на душата, за силата на прошката и лечебното действие на забравата.  

В младежките ми години имах типичното изпитание и каляване на егото, преживявайки изневяра. Младост, влюбване, любов и раздаване до мига, в който се появява ситуация, която те оставя без сили и те „дарява“ с агония и изтезание над себе си. Минава време, душата се лекува, раните заздравяват, разбираш, че лесно не се умира и че всъщност страда егото, а не сърцето. Прощаваш. И на другия и на себе си. Но остава онази горчилка, която трудно се преглъща. Която те кара да се задавяш от обида, гняв, понякога омраза, а и други неприятни и негативни емоции.  

Изправена пред „житейския урок“, получих един от най-ценните съвети от баща ми, който тогава ми каза – „Ще простиш, но няма да забравиш“. И наистина простих. И наистина не забравих.  

Силата на прошката е неоспорима. Но се иска още повече сила и самодисциплина, за да забравиш стореното, да продължиш напред с чисто съзнание, в което не си закачен на куката на страдаща душа, плачещо сърце и празнини, запълващи се с гняв, омраза и лоши чувства. Когато някой те нарани и когато поставиш себе си в ролята на страдащия (защото ние сами се поставяме в тази роля), най-лесното е да потънеш и да приемеш жертвената роля на обидения. 

Прошката има лечебна сила. Забравата обаче, не само лекува, а и заздравява, създава позитивна енергия и дава крила. А всички се нуждаем от крила, когато искаме да отлетим на по-хубаво място. Правилният ред е първо да простим и след това да забравим. Ако си позволим първо да забравим, то тогава рискуваме да не научим уроците и да не извлечем поуките. 

Прощаването и забравянето са нещо чудесно на теория, но в реалността са нещо трудно. Има полезност в прощаването, но има ползи и в не-забравянето:  

Прошката е критично важна за нашето емоционално здраве. Отказвайки да простим на някого, ние избираме да задържим гнева и горчивината, създадени от действията им. Избирайки да задържим гнева и да му позволим да ни “изяжда“, ние ставаме раздразнителни, нетърпеливи, разсеяни и дори физически болни. Прошката е изцяло за нас, а не за другия човек. Ние не прощаваме на другите, защото го заслужават, а прощаваме за себе си, за да си дадем път напред.  

Прощаваме, защото не е възможно да се освободим напълно от разрушителните емоции вътре в нас, докато не простим. Прошката не е правосъден казус, а казус на сърцето. 

Можем да се поучим от миналия опит. Трябва да вземем поуките, да запомним урока и да продължим напред. Това може да означава да продължим с или без човека, който ни е наранил. Дори и в разгара на дадена ситуация, можем да научим много за себе си – кои са болезнените ни копчета и кой ги натиска, от къде се провокира свръхчувствителността ни и как се справяме с нараняването, което съпътства отношенията с важен за нас човек. С това ново познание за себе си, ние се екипираме по-добре за бъдещи отношения и за неизбежните конфликти, които ги съпътстват.  

Прошката заздравява отношенията ни. Всички връзки и отношения могат да бъдат възстановени, дори да се задълбочат и да процъфтят, не въпреки това, което се е случило в миналото, а поради него. Прошката подсилва ангажираността ни към по-добри отношения в бъдеще. 

Ние се предпазваме от това да се окажем жертва в същата ситуация отново. Не е добре да дълбаем в случилото се и да го преживяваме отново и отново. Далеч по-полезно е да запомним случилото се като поука и урок. Само защото сме простили на някого, не означава, че ще изберем да останат в живота ни. Понякога най-полезното нещо е да простим и да продължим без тях.  

Има голяма стойност в усъвършенстването на умението да прощаваме без да забравяме. Грижата за собственото физическо здраве и психическо състояние изисква регулярно прощаване на другите. Помнете, че го правим за себе си, а не за другите. Не се вманиачаваме, но и не забравяме важните и ценни уроци.  

Станфордският преподавател д-р Лъскин изучава в продължение на 6 години как хората продължават напред, прощавайки на себе си и другите. „Прошката е инструмент, чрез който се изправяме срещу това, което сме направили в миналото, отразяваме грешките си и продължаваме напред.  Не означава, че извиняваш и приемаш случилото се. Не означава, че забравяш.  За всяко нещо си има причина. Има си сезон за страдание и съжаление. Това ни е необходимо. Но сезонът свършва, светът продължава и ние трябва да продължим с него.“ Д-р Лъскин предлага няколко начина за това продължение: 

1.Да определим причината. Повечето хора изпитват затруднение да простят на себе си едно от следните четири неща

• Провал в някаква значима задача, като например създаването на успешен брак. 
• Нараняване на някого чрез действията ни. 

• Вреда на себе си чрез начина на живот: например алкохолизъм или друга саморазрушителна зависимост.  
• Не сме направили нещо, което считаме, че е трябвало да направим. 

Определянето на причината отключва процеса на прошка. Това позволява да се раздроби на малки части стореното, да се разгледа от различни ъгли и от разстояние, а с това започва и оздравителния процес.  

2. Да осъзнаем чувствата. Споделянето с доверени хора за това какво сме направили и вредата, която сме нанесли, ни дава възможност да получим подкрепа, грижа и съвет. Споделянето ни напомня, че всеки прави грешки. Споделянето на стореното ни помага да отразим случилото се в друго огледало (друго мнение) и ни предпазва от това да навлезем във фаза на отрицание, потискане и забрава. 

3. Да разберем какво искаме. Не е задължително да търсим близост с човека, който сме наранили, но е необходимо да се освободим от срама и вината и да намерим спокойствието и собствения си център. А това е нещото, което трябва да искаме. 

4. Да се разделим с нереалистичните очаквания. Повечето от нас имат набор от подсъзнателни правила, които кръжат в дълбините на подсъзнанието ни за това какво поведение можем да очакваме от себе си. Но тези правила, много от които попити в детството, в действителност невинаги са реалистични. 

5. Да идентифицираме болката. Осъзнаването, че чувството за нараняване, мислите за вина и стягащият корема стрес, са усещанията, които ни карат да се чувстваме зле, а не стореното преди 2 минути или 10 години, е ключов мисловен момент. Днешната ни реакция ни към миналите събития е това, което ни причинява проблем. Това са навици, който трябва да си отидат.  

6. Да натиснем бутона СТОП. Повтарянето отново и отново на стореното няма да помогне нито на нас, нито на човека, който сме наранили. Така че всеки момент, в който се уловим, че зацикляме в негативната и самообвинителна въртележка на повтаряне и преживяване на събитието, трябва да си наложим да преместим фокуса си върху нещо положително и градивно. 

7. Да се извиним. Когато не можем да си простим за нещо, което сме направили на друг човек, понякога всичко което се иска, за да се подобрят нещата, е искрено извинение. Извиненията са най-ефективни, ако са направени лично. Но ако това не е възможно, можем да помислим за „опаковане“ на извинението ни в малко хумор.  

9. Да направим редното.  Нека правим добри неща,  а не да чувстваме зли неща. По този начин не само прощаваме на себе си, но преобръщаме енергийно живота си по изцяло нов начин. 

10. Да излезем от ролята на жертва. Веднъж започнали промените, настъпва и времето за излизане от старата роля на жертва и промяна на стария сценарий. Време е да започнем да разказваме нова история в нов сценарий – героична, достойна и позитивна, въпреки всички присъщи човешки слабости. 

11. Да си дадем почивка. Чувството за лоши неща, извършени в миналото, може да създаде доста болезнено настояще. Така че, докато се учим как да си простим и да продължим напред, можем да дадем на ума и тялото си почивка от целия срам и вина, като ги заменим с благодарност.  

Нека пролетта ви е изпълнена с искрена прошка, полезна забрава и дълбока благодарност! 

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален консултант по бизнес етикет и международен протокол, акредитирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol. Тя е и най-висока степен сертифициран трейнър по невро-лингвистично програмиране и мастър по коучинг. Експерт по Международен туризъм и мениджмънт, с бакалавърска степен по бизнес администрация, магистърска степен по маркетинг и докторска степен по социално управление.

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във ВУЗФ, в международния факултет на университета Шефилд, в УНСС и УНИБИТ. Дисциплините, които преподава, са свързани с мениджмънт и бизнес комуникации.

Нейният профил включва богат опит в бизнес комуникации, междукултурна комуникация и презентационните умения (ораторството). Д-р Илиева е редовно канена като гост-лектор на различни академични и бизнес събития.

Ако трябва да определим с едно изречение какво е бизнес етикет, то това е създаването на връзки и отношения в бизнес среда. Етикетът е всичко това, което правим, когато сме в присъствието на други хора – нашето представяне, вербална и невербална комуникация, облекло, изказ, цялостно излъчване и взаимоотношения.

Златни правила в бизнес етикета не съществуват. Съществува едно основно правило и то е да накараме отсрещната страна да се чувства добре в нашата компания, да оставим усещането, че другият е ценен и важен за нас и че проявяваме искрен интерес към него/нея.

Като всяко нещо в света, в който живеем, бизнес етикетът се изменя и „модернизира”, влияе се от най-ценната валута днес, а именно времето. Бизнес етикетът се влияе и от модните тенденции в облеклото и стила. Също така има междукултурни особености, които оказват влияние върху даден елемент от бизнес етикета за даден период. Но остават общоприетите, основни правила, без които никой бизнес не може.

На бизнес среща

Най-голямото предизвикателство на бизнес срещата е как в краткото време на заетите хора да се вмъкнат много елементи – задължителното внимание към събеседника, разговори тип „общи приказки”, избор на напитки (ако естеството на срещата го позволява) и съществената част на бизнес срещата. Точността е ключова за създаването на добро впечатление и за полагането на

добра основа за успешни бизнес отношения. Отново времето е решаващо за воденето на разговора – кратки и ясни изречения, без отклонения и без излизане от установените параметри на срещата.

На бизнес среща няма дами и кавалери, бизнес дамите не очакват да им се отваря вратата, да им се помага със стола или с връхната дреха. Това малко усложнява ролите на всички и понякога създава комични или абсурдни ситуации – да приеме ли жената кавалерски жест в бизнес ежедневието, да загърби ли възпитаният мъж обноските си, само защото съвременният бизнес изключва половите различия и набляга на еманципацията и равенството между половете. Отговорите на тези въпроси се крият в усета, в използването на интуицията и в достойното поведение. Бизнес дамата може да приеме кавалерски жест с леко кимване като по този начин показва, че е регистрирала вниманието на отсрещната страна, но без загатване на флирт. Отново да напомним, че най-важно е да оставим отсрещната страна с добро усещане след общуване с нас.

На бизнес вечеря

Важно е читателите да знаят, че в бизнес етикета няма такова понятие като „бизнес вечеря”. Бизнес се прави на светло. Естествено, при динамиката на съвременния живот, когато сме зависими от полетни разписания, интензивни графици и напасване на програми, бизнес вечерята е нещо нормално, но все пак следва официално да се стремим максимално да избягваме подобен тип бизнес срещи. „На тъмно” всичко е различно, изисква се повече контрол и концентрация, за да не се стигне до провал, разочарования и провалени сделки и или влошени отношения.

И все пак в нашите географски ширини бизнес вечерята е дори по-често срещана, отколкото бизнес обядът, така че правилото е да се стремим към спазване на правилата на етикета – отношения гост/домакин; който кани, дава тон за избора на ресторант, меню и напитки, плаща сметката и всички съпътстващи разходи като гардероб, паркинг и др.

На коктейл

Често срещано събитие в бизнеса е коктейлът. Коктейлът има определена продължителност и дори и да не е упомената в поканата тя е точно два часа, в които нашето присъствие е желано за час и половина. Коктейлът е социално събитие с една единствена цел – създаване на контакти и networking. Следователно на коктейл (за съжаление) не се храним. И преди някой читател да възроптае, само си представете следната гледка – върви дама с чанта под ръка, държи чаша с вино в едната ръка и чиния, отрупана с хапки в другата. Създаване на контакти при тази ситуация не е възможно. На коктейл подсигуряваме дясната си ръка да бъде винаги свободна и суха, за да може да поздравяваме хората, с които се запознаваме и на които ни представят. Визитките ни следва да са налични, подредени и лесно достъпни. Разговорите по време на коктейл са кратки, уточняващи и създаващи предпоставки за бъдещи срещи и бизнес отношения.

Етикетът се променя. Всички познаваме някого, който изобщо не се придържа към обноските и етикета, но все пак успява да се превърне в желана и търсена компания, добър събеседник и успешен бизнес партньор. Етикетът е усещане за норма, умението да се представим добре в различна среда и сред различни хора. Бизнес етикетът е гъвкавост на поведението, емоционална и социална интелигентност.

Някои „златни” правила

Господа, придържайте се към трите основни корпоративни цвята – сив, черен и тъмносин.

Дами, обличайте се едноцветно и с не повече от три съчетани цвята едновременно.

Така наречените power ties са вратовръзки в червен цвят.

Останете изправени до пристигането на всички в залата за срещи или на седящо събитие. Така изглеждате по-представително и спестявате на гостите да видят първо темето ви когато ги посрещате.

Дамската чанта трябва да бъде с форма и твърда, така че оставена на маса или на стол, да не променя формата си.

Етикетът е в баланса – баланс в облеклото, баланс в бижутата и аксесоарите, баланс в дължините и деколтетата при жените – ако показваме бедра (не повече от 3 пръста над коляното), не показваме деколте (не по-дълбоко от невидимата линия, свързваща двете подмишници).

Ако не знаете как да реагирате, наблюдавайте. Намерете си добър пример за подражание и следвайте модела.

Ако попаднете в неловка или неудобна ситуация, помага само едно – усмивката.