viber_image_2026-01-31_21-41-14-790

Почивате ли си в почивните дни?

Често се замислям, че нямам ден без непрочетени имейли или съобщения – независимо в коя точка на света се намирам. Пътувам между 150 и 160 дни годишно (лични и служебни пътувания, близки и далечни почивки, екскурзии с потапяне в разнообразни и непознати за мен култури) и истината е, че никога не се изключвам напълно.

Дори когато имам натрупано време в града (без наваксването по време на път), щом дойдат почивните дни, отново не почивам по класическия начин – лежейки заслужено и лениво на дивана, без да погледна устройство. Да, разбира се, ходя сред природата, спортувам, чета, пиша. Но „класическата почивка“ не е част от моята класика.

Може би това е моят начин в този период от живота ми. Може би ще се появят дни, в които ще се размажа от почиване. Засега обаче моята стратегия е друга – да изключвам автопилота. Или още по-добре – изобщо да не го включвам. Усетя ли, че влизам в режим „автопилот“, използвам всички ресурси за осъзнатост и осъзнато преживяване на часовете и дните от седмицата.

Почивните дни са стратегическо оръжие срещу burnout – особено за лидери и мениджъри. Не като пасивно валяне на дивана, а като активно възстановяване, което стимулира невропластичността и презарежда изпълнителните функции на мозъка.

Ако искате да сте модерни лидери и да обедините наука, невронаука и практическа изпълнимост, ето няколко „хака“ за истинска почивка.

Запознайте се с:

1. Вашите лимити
Чуйте кога умът ви започва да се оплаква, кога тялото отказва, кога разходът на енергия е по-голям от прихода и балансът на организма е нарушен. Автопилотът тук не помага.

2. Вашето дишане
Дишайте. Дишайте. Дишайте. Има безброй практики, видеа и инструкции. Дори само 5 минути осъзнато дишане променят настройката на организма. На мен ми отне време да усетя разликата при диафрагменото дишане, но ефектът беше огромен.

3. Най-близкия до вас парк
Петнайсет минути разходка там правят чудеса с нервната система. Моят е парк „Св. Николай“ – често място не само за кратка почивка, но и за генериране на свежи идеи.

4. Най-удобното място на дивана
Маркирайте го. Изритайте всеки, който се е разположил там, и си дремвайте безсрамно. Краткият power nap е безценен – и за мозъка, и за целия организъм. Децата ми често ме питат: „Ама защо не си отидеш в спалнята да подремнеш?“, а аз винаги отговарям, че в хола, на дългия диван, ми е по-приятно – с всички жужащи звуци на дома около мен.

5. Вашето „relax нещо“
Кога, къде, с кого и как се чувствате най-спокойни? Кое ви вкарва в режим на приятна почивка? Повтаряйте тези моменти и места.

6. Детето във вас
Онези безгрижни усмивки, игривостта, блясъкът в очите. Макар и само за миг. Аз не пропускам да се полюлея на люлки, да гушкам бебета, да играя с малки животинки, да съпреживявам детството на децата ми, жизнерадостта на техните компании, младостта на студентите ми – и всяка възможност да се върна ментално и физически в детството.

Предизвиквам ви да пробвате поне едно от тези шест неща всяка седмица.

Приятна почивка!

new job

Кога е време да смените работата?

Сутрин да бързаш за работа, вечер за вкъщи – да ти е пълно и на двете места – това, казват, е щастието.
Работата често заема по-голямата и по-живата част от деня ни. Затова начинът, по който се чувстваме там, нагласата, с която тръгваме сутрин, и емоцията, с която се прибираме вечер, са определящи за нашето 8-часово (а понякога и повече) щастие или нещастие.

Но как да разберем кога е дошъл моментът за промяна?

Основните сигнали, че е време за нова работа

Много професионалисти си задават този въпрос, особено когато ежедневната рутина започне да тежи повече, отколкото да носи удовлетворение. Ето някои от най-ясните признаци:

1. Постоянна умора и липса на ентусиазъм
Не говорим за временна летаргия след отпуск или за период без интересни проекти. Става дума за онова дълбоко усещане за безсмислие, което ви събужда всяка сутрин, и за тежестта в краката по пътя към офиса.

2. Липса на растеж или на усещане за развитие
Когато отсъстват нови предизвикателства, обучение, перспектива за израстване или желано повишение, рутината постепенно „гипсира“ професионалното ви развитие.

3. Токсична работна среда
Чувството за подценяване, проблемите с прекия ръководител, напрежението в екипа и липсата на принадлежност водят до съмнения в себе си и подкопават увереността.

4. Живот на автопилот
Оправданията от типа „сега не е моментът“, „още малко“ или „така е по-сигурно“ често ни държат в комфортната, но ограничаваща матрица на статуквото – без ясен изход и без вдъхновение.

What’s next?

Промяната започва отвътре. Преди да предприемете реални действия, е добре да направите няколко важни стъпки:

Ревизия на силните страни, ценностите и целите
Кой съм аз? Какво е истински важно за мен? Какво ме кара да усещам смисъл, вдъхновение и лекота?
В книгата ми „Личностно и кариерно развитие“ ще откриете въпроси и упражнения, които помагат да преоткриете себе си, когато промяната почука на вратата – както в личен, така и в професионален план.

Лична статистика – най-ценният ориентир
Припомнете си кога сте били истински щастливи в работата. Какво ви е карало да „летите“? Какво ви е давало усещането за пълнота и смисъл?

Разумно проучване на пазара
Промяната не означава резки и прибързани решения. Направете я осъзнато:
– разговори с хора от бранша
– полезни срещи и нови контакти
– консултация с HR специалист
– актуализиране на CV и LinkedIn профил
– тестване чрез странични проекти

Всичко това ще ви даде увереност и яснота за следващата стъпка.

Когато работата спре да ви храни душата, сменете я.
Новият ви път не е въпрос на „ако“, а на „кога“.

unnamed

26 навика за по-щастлив и балансиран живот

Щастието рядко е резултат от едно голямо събитие. По-често то се ражда от малките, повтарящи се избори, които правим всеки ден. Навиците ни оформят не само ежедневието, но и начина, по който мислим, чувстваме и общуваме със света.

Повлияна от един от любимите ми journals “The Best Year Ahead”, споделям 26 практични навика, които могат да се превърнат в личен компас за по-съзнателен, пълноценен и балансиран живот:

         1.      Започвайте деня с позитивни утвърждения – например „Аз живея фантастичен живот“ или „С всеки изминал ден аз се превърщам във все по-добра моя версия“.

         2.      Ангажирайте се с ежедневна физическа активност – дори малко раздвижване, кратка разходка, лека гимнастика с упражнения от училищния плац на 80те, пак е нещо.

         3.      Медитирайте или практикувайте осъзнатост – форма на медитация е и слушането на любимата ни музика.

         4.      Прекарвайте качествено време с любимите си хора – лесно е да каже, но още по-лесно е това време заедно да се слее с още няколко паралелни задачи.

         5.      Хранете се с пълноценна и балансирана храна – балансираната диета включва шест ключови групи: протеини за растеж и възстановяване, въглехидрати за енергия, мазнини за хормони и витамини, фибри за чревно здраве, минерали като калций и желязо, плюс мнооого вода.
         6.      Давайте приоритет на качествения сън – особено след определена възраст, 4-5 часа сън вече не са геройство, а мъчение за организма, метаболизма и енергията ни.

         7.      Отделяйте време за хобита – дори 30 мин. седмично, посветени на лично хоби, са радост за мозъка и осигуряват прилив на полезни хормони.

         8.      Вършете добри дела, защото добрината се връща многократно.

         9.      Правете почивки от дигиталните устройства – mission impossible може да стане мисията възможна.

         10.    Свързвайте се редовно с природата – още по-хубаво, когато се съчетае с хоби – ски или hiking.

         11.    Поставяйте ясни дневни намерения – за мен работи чудесно The Five Minute Journal или добрият стар тефтер.

         12.    Практикувайте самоанализ, без самобичуване.

         13.    Практикувайте състрадание и прошка, защото непрощаването е блокаж на ценна енергия.

         14.    Поставяйте граници и се научете да казвате „Не“.

         15.    Намалявайте и преформулирайте самоограничаващите мисли.

         16.    Управлявайте задачите си, за да намалите усещането за претовареност. Може ли да го свърши някой друг – делегирайте.

         17.    Търсете вдъхновяващи социални взаимодействия. Няма нищо по-хубаво от качествено общуване и интелектуална стимулация.

         18.    Намирайте поводи за смях. Хуморът и усмивката са винаги на мода.

         19.    Изразявайте себе си креативно, защото креативността ще спаси света.

         20.    Празнувайте малките успехи – със самопотупване по рамото, тихо, шумно, но отразете успеха и споделете щастието.

         21.    Изразявайте благодарност към себе си и другите, защото това подобрява настроението, намалява стреса и укрепва отношенията.

         22.    Наслаждавайте се на моменти на уединение. Сам не е равно на самотен.

         23.    Опитвайте редовно нещо ново, за да поддържате тонуса на мозъка си и да създавате нови невронни връзки.

         24.    Танцувайте на любимата си музика.

         25.    Позволявайте си да бъдете спонтанни и с въображение.

         26.    Стремете се към балансиран подход към живота – каквото и да означава това за Вас.

Не е нужно да ги следвате всички наведнъж.

Изберете 1–2 навика и ги превърнете в част от ежедневието си. Малките стъпки, направени с постоянство, водят до дълбока и устойчива промяна.

836

Невропластичност и зрение: как мозъкът и очите ми се промениха, когато се отказах от очилата

През последните години невропластичността – способността на мозъка да се променя през целия живот – се превърна в една от най-вълнуващите теми в науката. Един от световноизвестните експерти в тази област е моят преподавател от MIT – невроученият д-р Тара Суарт (Dr. Tara Swart). В свои лекции и интервюта тя подчертава, че мозъкът е динамична система, която се адаптира към всичко, което правим ежедневно – към фокуса ни, навиците, поведението и средата.

В едно нейно интервю ме впечатли нещо на пръв поглед малко: тя спомена, че на нейната възраст очите ѝ вече „искат“ очила, но тя съзнателно не им ги дава. Не защото отрича медицината, а защото не иска да приучава мозъка си към готово решение. Така поддържа зрението си стабилно без корекция. Тази мисъл запали в мен силно любопитство.

„Когато започнах да разбирам дълбоко как работи невропластичността, за мен се отвори нов свят за това, на което сме способни. Тя променя представата ни за ограничения.“
(Dr. Tara Swart)

Мозъкът се променя, когато го поставим пред ново предизвикателство. И тук започва моята лична история – една напълно реална демонстрация на това твърдение.

Как временното отказване от очила промени зрението ми

До лятото на 2025 г. носех прогресивни очила – минус 2 диоптъра за близо и плюс 1.5 за далеч. В началото на август, като подготовка за предстояща операция, съвсем съзнателно реших да започна малък експеримент: спрях да нося слънчеви очила и силно ограничих диоптричните, за да наблюдавам как ще реагира тялото ми – и най-вече мозъкът ми.

Няколко седмици по-късно, в началото на септември, поради операция на носната преграда трябваше напълно да спра да нося очила. Така се оказах в ситуация, в която нямах избор – но имах възможност за дълбоко самонаблюдение и своеобразна „тренировка“. И от този момент започна изненадваща промяна, ден след ден.

В първите дни усещах лек дискомфорт – напълно естествена реакция, когато зрителната система трябва сама да компенсира. После обаче започнах по-осъзнато да фокусирам. Да виждам далечни обекти без напрежение. Да чета, без да отдалечавам телефона или книгата. Да работя на компютър така, сякаш съм с очила. Да усещам как зрението ми буквално „се настройва“.

С времето дискомфортът изчезна. А на негово място се появи нещо друго – започнах да виждам значително по-добре.

Какво стои зад тази промяна?

Промяната в зрението ми може да се обясни с няколко механизма, всички свързани с невропластичността:

  1. Мозъкът се „пренастройва“.
    Когато го лишим от външна помощ (готовите диоптри), той започва да оптимизира съществуващите невронни пътища за обработка на зрителната информация.
  2. Очите се адаптират чрез използване.
    Както всяка система, и зрението се подобрява чрез умерено „предизвикване“ – активен фокус, движение на очите, естествена светлина.
  3. Тялото реагира на очакванията.
    Невронауката потвърждава феномена, за който говори и д-р Суарт – нашите убеждения и намерения водят до промени в поведението, а те променят мозъчната функция.
  4. Отсъствие на очилата = присъствие на възможност.
    Когато премахнем механичната помощ, даваме шанс на зрителната система да започне да работи по-активно.

Какво научих от този процес?

  • Че зрението не е статично.
  • Че мозъкът е много по-адаптивен, отколкото си представяме.
  • Че малките навици водят до големи промени.
  • Че когато сме принудени да се адаптираме – ние се адаптираме.
  • Че невропластичността не е само теория, а жива реалност в ежедневието.

Ако и вие искате да подкрепите зрението и мозъка си:

  • прекарвайте повече време в естествена светлина
  • фокусирайте очите си на различни разстояния
  • правете почивки от екраните
  • наблюдавайте как реагира тялото ви
  • доверете се на адаптивната сила на мозъка

Силата на невропластичността не се проявява само в големите трансформации. Тя е видима и в най-фините, всекидневни промени. Не е нужно да вярваме в чудеса. Достатъчно е да вярваме в науката. И в себе си.

P.S. Вярвам, че когато подновя носенето на очила, ще бъде само на слънчеви – без диоптри.

d1

Опознай ме, за да ме наемеш: Поколенията Z и „Алфа“ навлизат на трудовия пазар

Проф. д-р Даниела Илиева, преподавател и професионален трейнър по бизнес етикет, международен протокол и невро-лингвистично програмиране (НЛП), във „В развитие“, 3.10.2025 г.

Хората над 65 години по-лесно намират работа, тъй като работодателите в зряла възраст знаят по-добре как да се държат с тях. Младите служители от поколението Z и „Алфа“ искат баланс между работата и личния живот. Затова за работодателите от по-старото поколение, свикнало да живее, за да работи, е по-трудно да управляват тези млади хора. Това каза проф. д-р Даниела Илиева, преподавател и професионален трейнър по бизнес етикет, международен протокол и невро-лингвистично програмиране (НЛП), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

След няколко години представителите на поколенията Z и „Алфа“ ще бъдат 40% от хората на пазара на труда и ще се наложи да ги изучим, изтъкна гостенката.

Една от практиките, които тя е въвела в управлението на представители на поколението Z като преобладаваща част от нейния екип, е работа от вкъщи в петък. „Това се приема много добре. Усещането им, че разполагат по-добре с времето си се показва като работещо“, отбеляза проф. Илиева. Тя добави, че за младите служители е важно също така как компанията им се грижи за опазването на околната среда, включително чрез възможност за разделно изхвърляне на боклука. Балансът, който младите хора търсят в работната среда, може да бъде постигнат и чрез мини тийм билдинги, счита събеседничката.

Според нея представителите на поколението Z и „Алфа“ имат затруднения с навлизането на пазара на труда. Причината е в представата на работодателите, че те са трудно управляеми, тъй като им липсват порядките и ценностите, типични за по-старите поколения.

Работодателите могат да достигнат до представителите на тези различни от предишните поколения, като положат усилия да ги опознаят, потърсят диалог с тях и се научат да говорят на техния език, препоръча проф. Илиева. „По-зрелите поколения имат силно изразено его, докато младите не зачитат авторитети и трябва да приемем това“, отбеляза тя.

„За моите студенти това, че съм професор доктор, изпълнителен директор няма никаква стойност, ако в лекционната ми зала не привнасям това, което е важно и ценно за тях.“

Въпреки бурното развитие на изкуствения интелект необходимостта от развитие и прилагане на меките умения се запазва, много организации търсят такива обучения и ги включват ежегодно в програмите си, каза проф. Илиева. Тя отбеляза необходимостта на представителите на поколенията Z и Алфа от менторство, но добави, че те не винаги знаят как да го получат. „Учим ги и на това, като се превръщаме в техни ментори“, коментира гостенката и добави, че менторството е начин човек да получи мъдрост безплатно и наготово, стига да съумее да се вслуша в съвета.

„Младите хора, които влизат в лекционната зала през годините, са различни. От десет години управлявам компания, в която служителите са току-що завършили, и избирам от това поколение да си взема тяхната гъвкавост, дигитална грамотност, вродено умение да се справят с няколко задачи едновременно.“

Проф. Илиева отбеляза, че за младите служители е приемливо да работят в организация с висока йерархична структура, ако отделните екипи са разделени в плоска йерархия.

На 6 октомври Bulgaria ON AIR ще излъчи специален проект на тема „Бъдещето: пазарът на труда и еврото“.

Вижте целия коментар във видеото.

https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/150580-opoznay-me-za-da-me-naemesh-pokoleniyata-z-i-alfa-navlizat-na-trudoviya-pazar

fc53bdede0d905f5a8cd6b4ff55e6f12_resized

Проф. Даниела Илиева: Чрез себепознанието изграждаме собствен стил и не се лутаме между различни модни тенденции

Темата за благосъстоянието е приложима за абсолютно всяка сфера от бизнеса и категоричното ми лично убеждение, че ако някой е избрал модния бизнес, например, като свое амплоа – чудесно. Ако това е в синхрон с нашите лични заложби, дадености и таланти, с това, с което съдбата и животът са ни наградили в този свят, то тогава тези, избрали тази професия, ще бъдат щастливи.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Даниела Илиева, изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“, която участва в събитието „Business Lady Excellence 2024“, което тази година се провежда под мотото „Градим перспективи – създаваме бъдеще“.

С проф. Илиева разговаряме за съвременното лидерство през призмата на wellbeing-а – лекцията, която тя представи пред публиката на събитието, както и за кръговата икономика, устойчивата мода и бизнес.

Проф. Илиева има цяла книга, посветена на темата за благосъстоянието на човека, за това как да управляваме личностното си развитие успешно, така че да постигнем благосъстояние във всички области от живота и именно върху това наблегна тя по време на лекцията, която изнесе по-рано днес.

По думите ѝ съвременният лидер влиза в много роли, особено жената лидер – майка, домакиня, съпруга, ръководител, мениджър. „И всичко това са роли, които, обаче, по някой път са твърде много обърнати навън и всички ние забравяме да обърнем поглед навътре – как се чувстваме“, обърна внимание тя.

Експертът по управление на бизнес процеси и бизнес комуникации се надява въпросите, които отправи към публиката да кънтят и да отекват във времето, и да накара хората да помислят по-задълбочено за темата за wellbeing-а на жената лидер: „Кой съм аз, но не кой съм аз само като роля и като това, което олицетворявам в моя бизнес и личен живот, а кой съм аз в дълбоката ми същност. Колко съм аз? Доколко живея спрямо собствените ми ценности и разбирания за живота? Кога съм аз, но не само кога съм аз и къде се намирам във времето и пространството, а по-скоро кога са моите пикови часове?“

Темата за благосъстоянието е приложима за абсолютно всяка сфера от бизнеса и категоричното лично убеждение на проф. Илиева е, че ако някой е избрал модния бизнес, например, като свое амплоа, то това е чудесно. „Ако това е в синхрон с нашите лични заложби, дадености и таланти, с това, с което съдбата и животът са ни наградили в този свят, то тогава тези, избрали тази професия, ще бъдат щастливи“, каза тя.

Експертът подчерта, че не трябва да се потапяме само в работните процеси на тази творческа работа, а поставяйки себе си на първо място и мисълта за това да постигнем благосъстояние, балансирайки всички области от живота, а не това да стане единственият фокус.

Проф. Илиева коментира и темата, свързана етичната мода и бизнес, както и ролята на кръговата икономика. По думите ѝ, когато се запознаем добре със себе си, изградим собствен стил и личен имидж, то тогава става много лесно, защото не се лутаме между различни модни тенденции, не се лутаме между различни стилове.

„Темата за кръговата икономика касае всички нас, защото виждаме, че земята се изтощава. Всичко се изтощава, ресурсите се изчерпват и това да се оползотворява по кръгов начин всичко, което ние използваме като ресурси е, разбира се, чудесно“, смята тя.

Проф. Илиева отправи поздравления към всички млади дизайнери. „Чета непрестанно за невероятни инициативи в България, където млади дизайнери, млади хора, посветени на темата не само мода, но устойчива мода, мода, съобразено с кръговата икономика, правят чудеса. Като жена, дама, българка се гордея с тези наши национални успехи“, сподели тя.

Самата проф. Илиева разказа и какви са нейните лични модни предпочитания. „Аз обичам много цветовите гами, които са monocolor. Но отново в годините на самоизучаване, себепознание мисля, че намерих, но и все още продължавам да търся и да откривам най-правилната рецепта за нещата, които ми отиват, нещата, които ми стоят добре, нещата, с които аз се чувствам добре и се чувствам в най-добрата си форма“, заяви тя.

В заключение изпълнителният директор на Фондация „Право и Интернет“ отправи апел към всички читатели и зрители на Агенция БГНЕС: „Всеки да заложи на това да познава себе си по най-добрия начин. Това е най-добрата инвестиция, независимо ние какво ще правим – дали ще се показваме като бизнесдами, дали ще работим неща, които ни харесват и ни удовлетворяват, или ще бъдем в ролята на майки, домакини и всичко, което една жена може да бъде.“/БГНЕС

viber_image_2024-03-22_16-15-35-571

Живот без музика живот ли е?

Не мога без музика. Не, нямам проблем с тишината (дори имам статия, свързана с тишината https://daniela.bg/да-чуем-тишината/), а просто много обичам и предпочитам музика. Нямам музикални дадености, не свиря на инструмент, не мога да чета ноти, пея правилно, но нямам глас за пеене. А колко много песни знам! Искрено се възхищавам на хора, които имат всичко, което аз нямам. И двете ми деца четат ноти, синът ми е роден талант барабанист, а дъщеря ми ходеше на уроци по пиано и пее много добре – т.е.и двамата могат да четат ноти. Откъде излязоха тези таланти, не знам…

За мен музиката е вдъхновение, мотивация, почивка, настроение, красота, любов, емоция. Има музикални изпълнения, които до такава степен ме разчувстват, че ме разплакват. Има и такива, които ме вкарват в моята зона – онова супер продуктивно място, на което вдигам коефициента на полезно действие двойно и тройно. Когато пътувам, в самолета слушам музика. В хотелските стаи, в офиса, у дома, нямам минута без музика (освен, разбира се, по време на сън) – сутрин за настроение и тонус, вечер за отпускане и смяна на настройката, през деня за фокус и концентрация.

Музиката има множество благоприятни ефекти върху човека, които се проявяват в различни аспекти на физическото и психическото здраве. Ето някои от начините, по които музиката може положително да влияе на човека:

Намалява стреса и напрежението: Слушането на музика може да намали нивата на стрес в тялото, като понижава нивата на кортизола – хормон, свързан със стреса. Това е особено вярно за спокойни и релаксиращи музикални жанрове, но също така е валидно и за любимата ни музика, независимо от стила;

Подобрява настроението: Музиката може да стимулира производството на допамин, хормон на щастието, което помага за подобряване на настроението и усещането за цялостно благосъстояние – тема, на която съм посветила книгата „Управление на личностното развитие“;

Стимулира когнитивните функции: Слушането или практикуването на музика може да подобри паметта, вниманието и способността за решаване на проблеми. Музиката също така е свързана с увеличаване на интелектуалната гъвкавост;

Подобряване на съня: Музиката, особено тази с бавен темп и спокойни мелодии, може да подпомогне заспиването и подобряване на качеството на съня;

Облекчаване на болка: Музиката може да бъде ефективен начин за облекчаване на болка при различни състояния, включително хронична болка и болка след операции, чрез отвличане на вниманието и намаляване на стреса;

Подпомагане на физическото възстановяване: Слушането на музика по време на упражнения може да увеличи физическата издръжливост и мотивацията, като по този начин подобри общото физическо здраве и възстановяване;

Подобряване на социалните връзки и любовни отношения: Музиката често служи като средство за укрепване на социалните връзки и общността, като предлага общи теми за разговор и споделени преживявания, общ ритъм и настроение.

Въпреки че реакциите ни по отношения на музиката може да варират в зависимост от индивидуалните предпочитания и културни различия, общият консенсус е, че музиката има универсално благоприятно въздействие върху човешкото здраве и благополучие.

Като фен на Spotify, споделям някои любими playlists-и и се надявам да ви донесат хубаво настроение:

Feel Good Morning

iRelax Anywhere

Classical Focus

Soft Evening Lounge Mix

428391726_415359104344426_5782087782388701613_n

Как да сбъднем мечтите чрез звездите, част 2 I 12.03.2024 г.

Поради големия интерес от първото издание, с Академия “Живей Елегантно” организираме втора част на едно от най-вълнувщите обучения до сега – КАК ДА СБЪДНЕМ МЕЧТИТЕ ЧРЕЗ ЗВЕЗДИТЕ – ЧАСТ II

Дата на провеждане: 12 март, 2024

Място на провеждане: гр. София, ул.“Вихрен“ № 10

Продължителност на обучението: 18.30 ч. – 21.30 ч.

Възползвайте се от преференциална цена до 07 март 2024 г.

Тази магична среща е за Вас, ако искате да научите:

  • Как да владеете енергията си, как да я пазите и как да разпознавате енергийните влияния;
  • Как да балансирате природни, духовни и материални дадености;
  • Как да заредите у дома или в офиса си енергийна топка (chi ball);
  • Как да откривате вдъхновение;
  • Как да „чувате“ интуицията си;
  • Как Луната ни влияе и защо е важно да познаваме лунните цикли;
  • Как да направите нумерологична карта и да разчитате значението й;
  • Как да изчислявате къде да празнувате рождения си ден и защо това е важно;
  • Как да изчислите профила си за различни аспекти;
  • Кои са надеждните сайтове и четива;
  • Как да живеете в баланс и well-being.

В обучението са включени практически упражнения с конкретни примери и  изчисления. За удобство на участниците препоръчваме да носят преносим компютър или таблет.

Цена: 180 за участник

Цена ранно записване  до 7.03.2024 г. – 150 лева

ВЗЕМИ БИЛЕТ

seminar

Семинар: Управление на личностния имидж

Национално Сдружение Недвижими Имоти,  регионална структура Бургас организира семинар на тема “IMAGE MANAGEMENT/ Управление на личностния имидж” с лектор проф. д-р Даниела Илиева

Кога: 23 февруари 2024, 13:00-17:00, БУРГАС, +

Къде: ул. „Св.св. Кирил и Методий“ №41, библиотека „П.К.Яворов“

Управлението на личностния имидж е път към успеха във всяка сфера на живота. Често управлението на имиджа се бърка с преобразяване чрез прическа, нов стил на обличане, посещения на различни мотивационни сесии или семинари. Управлението на имиджа в сферата на управлението на недвижими имоти е много повече от това и включва адекватна самооценка и по-добро използване на личните ресурси. За разлика от бизнеса, където различните хора имат различни роли, когато става въпрос за Вашия имидж, това е само един човек, това сте „ВИЕ“.


Като брокер по недвижими имоти Вашият имидж е всичко. Това е начинът, по който се представяте пред клиенти, колеги и обществеността. В днешната дигитална ера Вашият професионален образ е още по-важен. С нарастването на значението на социалните медии клиентите Ви могат лесно да Ви намерят и преценят въз основа на Вашето онлайн присъствие. Вашият имидж не зависи само от това как изглеждате, но и от това как се държите извън и в бизнеса си. Това включва Вашето поведение, комуникационни умения и професионализъм. Ето защо е от съществено значение да управлявате своя имидж, за да изградите доверие, надеждност и репутация, които са от съществено значение за още по-успешна кариера в областта на недвижимите имоти.
Възприятията и поведението оставят трайно, дългосрочно впечатление сред наблюдателите. Вашият имидж може да има значително влияние и върху Вашето щастие, като повлияе и на развитието на личните взаимоотношения. Ето защо е от съществено значение да можете да създадете положително първо впечатление както в лична, така и в професионална среда, като управлявате своя имидж.

Програмата включва:
Първите впечатления са важни
Клиентите ще Ви оценят в рамките на първите няколко секунди от срещата с Вас и ще си съставят мнение за Вас въз основа на Вашия външен вид, поведение и комуникационни умения. Как да направите положително първо впечатление и да оставите трайна положителна среда?
Изградете доверие и надеждност
Вашият имидж играе решаваща роля за изграждането на доверие и надеждност с Вашите клиенти. Как да се превърнете в някой, който е професионалист, знаещ и заслужаващ доверие?
Управление на репутацията
Вашата репутация е всичко в индустрията на недвижимите имоти. Ако имате положителна репутация, ще привлечете повече клиенти и бизнесът Ви ще расте. От друга страна, отрицателната репутация може да навреди на Вашия бизнес и дори да доведе до правни проблеми. Как да управлявате успешно репутацията си?
Онлайн присъствие
В днешната дигитална ера Вашето онлайн присъствие е също толкова важно, колкото и личният Ви имидж. Как да поддържате професионален уебсайт, акаунти в социалните медии и онлайн профили, които отразяват Вашата марка и ценности?
Консистенция
Последователността е ключова при управлението на имиджа. Как да се уверите, че Вашият имидж има консистентност и корпоративна идентичност във всички платформи, от Вашите визитни картички до Вашите онлайн профили?

Допълнителни елементи от програмата:

• Кои са елементите, които изграждат личния имидж;
• Личните ресурси и личния имидж;
• Как да управляваме имиджа си в бизнес среда;
• Ролята на облеклото в управлението на имиджа;
• Невербална и вербална комуникация за личностен имидж;
• Етикет и поведение за личностен имидж;
• Личност, социален кръг, отговорност;
• Управление на социалните медии в контекста на личностния имидж;
• Готино е да си важен, но по-важно е да си готин.

Вижте подробна информация и се регистрирайте ТУК

B3A8730-dani

Кой е най-правилният път за стиковане на целите на различните поколения хора в една компания?

В желанието ни да се опитаме да подобрим комуникационната среда между работодател и кандидат, ви попитахме в поредната ни анкета за предизвикателствата на работното ни място:

Кой е най-правилният път за стиковане на целите на различните поколения хора в една компания?

  • 44% са категорични, че това се случва, когато всеки един може да изразява мнението си свободно
  • 21% споделят, че не трябва да има възрастово подценяване в компанията
  • 19% са на мнение, че трябва да се отделя внимание на всяка една гледна точка
  • 16% казват, че в компанията е необходимо да има ментори и те да пресяват всяко мнение професионално

За да коментираме темата и резултатите от анкетата, от WorkTalent.com се обърнахме за експертно мнение към проф. д-р Даниела Илиева, изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“, преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), както и корпоративен лектор и обучител по теми, свързани с управление, бизнес комуникация, бизнес етикет и презентационни умения.

Проф. Илиева, 44% от всички участвали в анкетата на WorkTalent.com са категорични, че в една компания е необходимо всеки един служител да изразява свободно своето мнение, независимо на колко години е, на каква позиция е и колко опит има. Възможна мисия ли е това?

От мениджмънт гледна точка това е предизвикателство. Някои компании могат да си позволят такъв подход на „изслушване“ на всички служители от всички нива, но можем да се съгласим, че това невинаги е възможно. Понякога размерът на организацията не го позволява, друг път пречка е самият стил на управление, а нерядко и самата атмосфера на работното място не е предразполагаща.

Добре би било да има платформа за bottom up (отдолу нагоре) подход, а не само top to bottom (отдолу нагоре). Всички дигитални инструменти, с които разполагаме сега правят възможно да се изрази собствено мнение, стига това изразяване да има смисъл. Сблъсъкът на поколенията е виден, когато „по-старите“ (по възраст или време на служба) служители считат, че „по-младите“ (по възраст или време на служба) нямат право на мнение толкова, колкото първите.

Въпрос на преценка, мениджърски и комуникационни умения на лидера е как ще се осигури справедлив подход, който най-вече да бъде полезен на организацията.

21% споделят, че най-правилният път за стиковане на целите в една компания, минава през това, всеки един служител да не бъде подценяван от своите колеги. Каква е ролята на егото, когато в една компания се вземат важни решения?

Ролята на егото е голяма, особено предвид факта, че сме на Балканите. Най-правилният път за постигане на целите в една компания изисква създаване на обстановка, в която всеки служител се чувства уважаван и важен за успеха на организацията. Подценяването на служителите може да създаде отрицателна динамика, която влошава ефективността на екипа и намалява мотивацията за работа. В този контекст, ролята на егото става ключов фактор, особено при вземането на важни решения. Ако в компанията преобладава конкуренцията и желанието за индивидуален успех, егото може да се превърне в пречка за конструктивни диалози и сътрудничество. От друга страна, ако служителите успеят да поддържат баланс между индивидуалните амбиции и колективната цел, егото може да стане стимулиращ фактор за иновации и постигане на по-високи стандарти. Такъв подход създава по-продуктивна и хармонична работна среда, където ефективното взаимодействие на екипа е от съществено значение за успешното постигане на общите цели на компанията.

Още през 1916 г. Анри Файол полага 14-те основни принципа на мениджмънта, сред които е „подчинение на личните интереси на общите“. Историята ни дава насоки и днес.

9% казват, че трябва да се обърне внимание на всяка една гледна точка и да се подложи на детайлно обсъждане. Според Вас, какво се случва в чисто психологически план между всички участници в една дискусия, в зависимост от това – чия гледна точка се взима като финална отправна точка? Има ли някаква ревност между колегите, че мениджмънтът предпочита една от посоките, за сметка на друга?

В такива ситуации бих заложила на ситуационен мениджмънт или ситуационно лидерство. Самата ситуация определя подхода. Понякога имаме времето да обърнем внимание на всички гледни точки, да правим brainstorming сесии, търсейки най-доброто, адекватно, изгодно решение на даден проблем. Но в динамиката на бизнес ежедневието, често сме изправени пред необходимостта да решаваме бързо, на момента, уповавайки се на съветници или доверени експерти в областта. Темата за ревността ни връща към темата за справедливостта на лидера, респективно организацията като вътрешна култура, както и към темата за егото. Всеки сам за себе си трябва да се грижи да остарява и помъдрява, да възпитава и култивира егото си, така че то да помага, а не да пречи.

Разбира се, задачата на мениджмънта е да търси най-доброто решение за организацията, без да фаворизира дадени личности пред други.

16% завършват нашата анкета с мнението, че всяка една компания е необходимо да има ментори, чието мнение да натежава най-много и те да пресяват акцентите от дискусията, на базата на своя професионален опит. Работещ модел ли е това според Вас?

Всеки опит е субективен – той има полза, вреда, стойност или не за самия индивид, който преживява опита. Менторството е изпитан метод за подкрепа, насърчителство и наставничество на по-млад или по-неопитен служител. Целта на менторството е да подпомогне развитието и успеха на младите служители, като им предостави знания, опит и водене. Но нека си припомним, че менторството е взаимен процес, плод на взаимно харесване и възхита. Според мен менторите не могат и не следва да бъдат овластени с финални решения, базирани на техния опит. Защото той е субективен и защото това не е гаранция, че е най-доброто за организацията.

Проф. Илиева, какъв би бил Вашият финален коментар и извод по темата. Колко лесно и колко трудно е да се стиковат различните поколения в една компания?

Степента на лекота или трудност при управлението на различни поколения в една компания зависи от много фактори, включително корпоративна култура, лидерски практики, специфики на индустрията и обществото като цяло. Често обаче се изтъква, че има някои общи характеристики и разлики между поколенията, които могат да доведат както до предимства, така и до предизвикателства в работната среда.

Лесното акултуриране може да произтича от способността на организацията да създаде приобщаваща среда, в която се ценят различията между поколенията и се насърчава взаимното разбирателство. Успешните компании учат своите служители да разпознават и да се адаптират към уникалните характеристики и предпочитания на различните поколения. Самата аз често провеждам именно такива обучения в различни организации – подпомагащи разбирането на чуждия модел на света, свързан не само с разлики във възрастта, но и различията на ниво ценностна система, опит, минало, убеждения, решения и характер.

Трудности за сплотяване на такъв разнороден колектив могат да възникнат, когато има стереотипи и предразсъдъци, основани на възрастта. Например младите служители могат да бъдат възприемани като неопитни, докато по-възрастните колеги могат да бъдат възприемани като динозаври по отношение на новите технологии. Лидерите трябва да могат да улесняват комуникацията и взаимодействието между поколенията, наблягайки на общите цели и стимулирайки ученето един от друг.

Създаването на положителна работна среда, в която всеки служител, независимо от възрастта, се чувства ценен и допринасящ, може да подобри взаимоотношенията и да улесни сближаването между поколенията в една компания.

Източник: WorkTalent.com – новата платформа на Dir.bg за търсене и предлагане на работа и стаж