Успехът е отговорност. Отговорността на желания, мечти, решения и последствията от тях. Какво сме избрали като стремеж, мечта или символ на успех, винаги си има цена. Важното е вложено и получено да са в благоприятно съотношение.
Как успехът ще повлияе на някого зависи до голяма степен колко мъдър е човек. Най-голямото престъпление е да остаряваме без да помъдряваме. Култивираното, мъдро его, ще понесе успеха с достойнство, ще извлече ползи, ще допринесе за благото на околните, ще получава, но и ще раздава. Некултивираното его ще се възгордее, ще „си повярва“, ще иска още и още – без наслада от постигнатото, без благодарност и без осъзнатост, че в живота всичко е обмен на получаване и даване.
Успехът е баланс и това, може би, е най-доброто му влияние върху човек.
В навечерието на 11-я рожден ден на дъщеря ми, си спомням каква мечта ми беше тя, през какво преминах, за да постигна този значим успех за мен и колко смисъл и какво удовлетворение ми донесе появата й, както и всеки ден от тези почти 11 години, през които сме заедно. Имам, разбира се, и много други успехи, които ми носят усещане за постижения, удовлетворения, сбъднати желания и радост от живота, но най-големите успехи са винаги много повече емоционално значими, отколкото материално.
Обичам да казвам „Готино е да си важен, но по-важно е да си готин“ и се старая непрестанно да следвам това мото. Ако успехът е важен, нека останем все пак и готини.
Един вдъхновяващ разговор с аудиторията на Leader Class Bulgaria, за който много благодаря! Ако сте регистриран потребител в платформата, можете да видите записа, а ако не сте – имате тази възможност от ТУК.
В рамките на онлайн сесията “Тайните на ефективната комуникация в бизнеса и отвъд”, споделих как правилно да използваме езика на тялото и думите, за да постигаме успех, какъв етикет трябва да следваме за различни видове мероприятия, как да печелим бизнес партньорства, използвайки силата на думите, отговорих на десетки въпроси от аудиторията на платформата и бях изключително горда, че организаторите са избрали именно мен за първата жена – гост, в този формат.
LeaderClass е уникална за България образователна платформа, която представлява своеобразен каталог на уроците на успеха.
Една съкровищница от истории, уроци, провали, спомени и обрати, представени в тематични видео уроци, водени от най-успешните Лидери в съответната област – бизнес, финанси, кино, спорт, шоубизнес, музика, маркетинг, право, медицина и много други.
Освен лекции под формата на ексклузивно видео съдържание, LeaderClass предоставя и възможността на всеки един свой потребител да се срещне на живо с лидера и да зададе своите въпроси в рамките на специално организирани за целта събития – на живо или онлайн.
Безплатните онлайн сесии са нов формат за LeaderClass, който позволява на всеки да се докосне до някои от най-успешните и вдъхновяващи личности на България. Форматът е с дължина час и тридесет минути, включващ тридесет минути встъпителна част, и един час, в който гостът отговаря на въпроси на гледащите на живо.
В рамките на онлайн сесията “Тайните на ефективната комуникация в бизнеса и отвъд”, проф. д-р Даниела Илиева ще сподели как да използваме езика на тялото и думите, за да постигаме успех, какъв етикет да следваме за различни видове мероприятия, както и как да печелим бизнес партньорства, използвайки силата на думите.
Не пропускайте възможността да получите отговор в реално време на своите въпроси и да получите ценни съвети, предоставени от проф. д-р Даниела Илиева.
Мисля, че смело мога да кажа, че съм закърмена със спорт. Още на 6-годишна възраст ме записаха на тенис на корт – малко на шега, с основна цел да не ставам пълничка и да се движа. Пак на шега, следващите 14 години минаха по тенис кортовете из страната и чужбина, по тренировки, състезания и както се казва – цял един живот в програма.
Онзи цитат на популярния автор от Шри Ланка – Thisuri Wanniarachchi, която дори не е била професионален тенис състезател, е показателен за някои от уроците, на които тенисът те учи за цял живот: “Tennis taught me to take chances, to take life as it comes. To hit every ball that comes to me no matter how hard it looks, to give it my best shot.”
Аз и тенисът бяхме в love-hate (любов и омраза) връзка. Имаше дни на върха, имаше моменти на такава неприязън, че едва хващах ракетата. Със сигурност много други спортисти, избрали за професия даден спорт през определена част от живота си, могат да се припознаят и знаят какво имам предвид. На моите 20 всичко приключи. Здравословни проблеми, емоционални причини и няколко операции сложиха край на тази връзка.
Днес, 23 години по-късно, нещо трябва да се спортува. И то редовно. А предвид възрастта ми и старите ми травми – по възможност с любов, посветеност, с усмивка, бавно и дълго. Земното притегляне се оказва много силно и дърпа надолу всичко, което не му противодейства.
Преподавам Мениджмънт и винаги казвам на студентите “Нищо не можете да управлявате, ако не можете да управлявате собственото си тяло. Няма как да управляваш хора и процеси, ако не можеш да управляваш себе си.” Тялото иска движение и потене, мускулите искат тренировка, ставите искат смазване, а травмите… колкото и да е странно, и те искат раздвижване. Многото пътувания не са извинителна бележка, а повод за още повече дисциплина. Травми всички имаме – има лекари за всичко.
Отговорността към болката и собственото здраве също е важна. Има много хора, които попадат в ролята на „жертва“ на болежките си и се обездвижват тотално. А всеки физиотерапевт, всеки опитен спортист и всеки остаряващ осъзнато знае, че обездвижването е най-големият провокатор на болка от стари травми, а също и чест причинител на нови. Всички лекари, при които съм ходила на консултации за моите износени коленни стави казват едно и също – движение, движение, движение. Имам си аптечка за спешни случаи, но най-добрите лекарства си остават разходките в гората и редовният пилатес.
Изкушенията за вкуса и апетита са много и навсякъде – нова държава, нова култура, “хайде и това да опитам, че може да не дойда пак”, “ох, днес ми е едно такова мързеливо”, “дали да не остане за утре”, “нали кантарът е ок” – са някои от честите “пазарлъци”, които водим със себе си. Немалко апликации са в помощ на мързеливите или недостатъчно дисциплинираните – напомнят с аларми, приканват към 10, 20 или повече дневни предизвикателства, напомнят за пиенето на вода, броят калории и какво ли не.Но аз знам – извиненията са вътре в мен, мотивацията също. За да се мотивирам визуализирам моето силно, здраво и красиво „аз“, вдъхновявам се да бъда пример за децата ми и за хората около мен.
Но най-вече запазвам фокус върху най-важното – аз да владея тялото ми, а не то мен. Бъркам в дълбокото, в тенис миналото и вадя воля, мотивация, сила, вдъхновение, амбиция и се движа – йога, пилатес, дълги hiking преходи, разтягане, плажни разходки, плажен тенис, нещо. Обличам клина, вадя постелката, включвам Asana Rebel, Spotify, BetterMe или YouTube и извинения няма. Болките са по-малко, силата и енергията са повече. Ставам, сядам и се движа пъргаво и уверено. Разбира се, има дни, в които просто не се получава. Има други, в които нямам толкова време или сили, колкото ми се иска. Но се вглеждам в тези, през които успявам. И си благодаря. И то, тялото ми, също ми благодари.
Кога успехът не носи щастие? Какви жертви правят жените и мъжете в името на успехите и постиженията и кой плаща по-високата цена? По темите говорихме с психолога Камелия Тодорова и водещата Радина Червенова, в предаването на bTV „Преди обед“, в рубриката „Опасни връзки“.
На 25-ти срещу 26-ти март за пореден път сменихме времето от зимно към лятно часово време. За някои хора този един час по-малко сън води до огромна разлика в усещанията и най-вече в усещането, наречено “пролетна умора”.
Пролетната умора е състояние на изтощение, което типично се случва през този сезон. Това може да бъде причинено от различни фактори, като променящите се условия на околната среда, нарушаване на съня и дисбаланс в хранителния режим. Някои от симптомите на пролетната умора включват системно усещане за отпадналост, разстройство на съня, главоболие, безпричинна тревожност и депресия.
Много често говоря за хората сови (нямат проблем с късното лягане, но сутрините са мъка за тях) и тези, които са чучулиги (обичат да стават рано, но не издържат вечер до късно). Горките сови – животът им току що стана с още един сутрешен час по-мъчителен…
Смяната към лятно часово време може да бъде причина за стрес не само за тези, които обожават съня и щастието им зависи от него. Тази промяна във времето може да повлияе на тонуса и енергията на всички. Ето няколко предложения за преодоляване на стреса от смяната към лятно часово време:
Ограничение на използването на екраните преди сън е полезен навик не само около периода на смяна на времето. Доказано е, че не само екраните на телевизора, компютъра и мобилните устройства могат да влияят на нашия сън, но и съдържанието, което гледаме на тях.
Естествени източници на светлина. Отдавна не живеем като прадедите ни лягайки със залеза и ставайки с изгрева, но разчитането на естествената светлина като естествен елемент за събуждане, бодрост и нагласа, е неоспоримо.
Релаксация и медитация могат да ни помогнат да се справим със стреса и да укрепим психическото си здраве. Опитайте да практикувате релаксация или медитация по няколко минути всеки ден, без стремеж за “изпразване” на главата от всякакви мисли. В статията ми Стрес мениджмънт обръщам внимание на факта, че много хора си мислят, че да медитират успешно, означава да „изпразнят“ главата си, седейки в поза лотус или напевно артикулирайки „оммм“. Нашият мозък е непрестанно зает със 7 +/- 2 неща, т.е. ние непрестанно имаме повече от няколко мисли в главата си. Така че медитацията е целенасочена осъзната концентрация върху едно нещо. И съвсем нормално е, докато сме избрали да се концентрираме върху музика, тон, мисъл, капчук, падащи листа, или просто върху тишината, в мислите ни да прелита списък за пазаруване. Това е моментът, който отказва много начинаещи в медитацията като практика. В момента, в който се „разсеят“ от избрания фокус и си казват, че не могат да се справят и явно не го правят както трябва. А всъщност е достатъчно самодисциплинирано да насочим вниманието си към избрания обект на концентрация и то за не повече от 15 минути. Мислите ни отново ще скачат от едно на друго, на трето и четвърто. Само трябва да върнем фокуса си върху каквото сме избрали. Научно е доказано, че най-полезната медитация е не повече от 15 минути на ден. Чрез медитацията даваме шанс на мозъка да си почине и на мислите ни да се подредят. Нека направим аналогия с разхвърлян гардероб, както често изглежда нашият ум. С медитация и медитативни техники, ние успяваме да подредим менталния си гардероб и по този начин да видим по-добре с какво разполагаме, как да го използваме в ежедневието си, как би изглеждало най-добре и как ще ни донесе най-голяма полза, без усилието да го търсим в хаоса.
Алкохол и кофеин: приспиване с помощта на алкохол и разбуждане с помощта на извънредни количества кофеинови напитки не е донесло нито краткосрочна, нито дългосрочна полза на никой. Увеличаването на потреблението на кофеин и алкохол може да влоши съня и да доведе до допълнителен стрес, разтуптяно сърце, липса на баланс и контрол на ситуациите в ежедневието ни.
“Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове” – Джон Ленън
Това изречение е на централно място в един от любимите ми тефтери със записки от 14-годишната ми възраст. Не съм сигурна, че тогава съм осъзнавала смисъла му, но днес, 28 години по-късно, валидността е неоспорима.
Аз съм планьор, организатор, човекът с прякор „дружинната“ в голямото ни семейство, доказана отличничка в това да вместя мулти-мега-таскинг в определен отрязък от време и да го направя не само добре, на и с любов. Казват, че планирането пренася бъдещето в настоящето.
Колкото и да обичам плановете обаче, се научих, или по-скоро животът ме научи, че много по-важна от плановете е гъвкавостта. И особено психологическата гъвкавост, която е способността на човек да се адаптира, да упорства или да се променя в отговор на предизвикателства или променящи се събития. Да прецениш кога, за какво и до колко да „натискаш“ и кога, за какво и до колко да отпуснеш натиска и да се оставиш на момента и обстоятелствата, забравяйки изначалния план. Това е ключът към психичното здраве и жизненоважно умение, което ни помага да се ориентираме в променящите се изисквания на ежедневието. А промени колкото искаме…
Психологическата гъвкавост се определя като контакт с настоящия момент, пълно осъзнаване на емоциите, усещанията и мислите, приемането им, включително нежеланите, и движението в модел на поведение и в услуга на определени ценности.
За да бъде психологически гъвкав, човек трябва да присъства със своите чувства, мисли и цели. Психически гъвкавият човек може да приеме гледната точка на другите, да се адаптира към променящите се изисквания, да направи корекции в умствените си процеси, да регулира трудни емоции и да балансира противоречащи си нужди и желания в стресова ситуация.
За себе си се научих да замълча. Да притихна и да чуя какво ми казва вътрешният ми глас. Да преспя. Да преглътна промяната на плана и да се дистанцирам от емоциите.
Популярният руски психолог и писател Александър Свияш казва, че „животът е многопластов, но човек не винаги може да го приеме в цялото му разнообразие. Той има някакви свои идеали и очаквания от реалността и счита за немислимо разрушаването им.“
Моделът на психологическата гъвкавост на д-р Стивън Хейс[1] предлага шест взаимосвързани процеса: 1. приемане, 2. когнитивно разсейване, 3. осъзнато внимание, 4. наблюдение на ситуацията като наблюдател, 5. ценности и 6. ангажирано действие.
Приемането е свързано с възприемане на нежеланите преживявания, вместо да се борим срещу тях. Когато човек е гъвкав, той може да приеме чувствата и мислите си, дори тези, които не харесва. Неприемането води да огромна загуба на енергия.
Когнитивното разсейване е способността да се прави разлика между мисли и преки преживявания, така че да избегнем да бъдем доминирани от собствените ни мисли. Гъвкавостта ни позволява да видим, че мислите не са единственият начин да мислим за нещата или че не е задължително действията ни да се ръководят от тях.
Осъзнатото внимание е гъвкаво и фокусирано към настоящето внимание, което позволява на човек да осъзнае настоящия момент. Психологическия гъвкавият човек може да обърне внимание на настоящия момент, вместо да се занимава със собствените си мисли за миналото или бъдещето.
Самонаблюдението отстрани е способността да изпитаме гледна точка, различна от собствената. Гъвкавите хора разбират, че техните мисли и чувства са отделни процеси, които не са непременно определящи.
Ценностите (за които толкова често пиша и говоря) са важни и определящи желанията, качествата, както и важни за постигане на целта. Гъвкавите хора са наясно какво искат да постигнат и са готови да обмислят друг подход, когато е необходимо.
Ангажираните действия са способността да преодоляваме трудностите и да продължаваме напред, за да постигнем целта си. Гъвкавостта позволява на човека да следва ценностите си и да действа съответно, разрешавайки даден проблем.
Тези шест процеса представляват различни гледни точки на набор от взаимосвързани качества или умения, типични за гъвкавия ум. Наличието на гъвкав ум е от решаващо значение за психологическото благополучие и успех. И… за справяне с промяна в плана.
Жените сме си извоювали свободата, но на вечеря очакваме мъжът да плати сметката, признава дамата, родена на 15 септември
Тя ще ви очарова. С красота и харизма. С мъдрост и интелект. Наскоро стана професор – постигна го официално навръх 42-ия си рожден ден. Даниела Илиева е сред малкото жени у нас, заслужили с години наред трудолюбие, знания и упоритост, тази академична титла.
Проф. Даниела е специален гост в епизод 27 на рубриката „Жените на България“, а за нас е чест да се потопим заедно с нея в изкуството на общуването.
Как се гради академична кариера на тази възраст? И откъде тази страст към преподаването? Търсим отговорите от Даниела – бивша спортистка, чийто живот години наред минава на тенис корта.
„Родена съм на 15 септември. Родителите са предопределили съдбата ми още с моето зачеване и раждане“, споделя със смях Даниела и добавя:
„Често се шегувам, че съм обречена да бъда вечната ученичка.“
Това, в което проф. Илиева е истински добра, е комуникацията. Комуникацията, която диша и се променя, а мисията на нашата героиня е да изучава процесите на общуването, да ги развива и споделя. Тя вярва, че е наша отговорността за всичко, което казваме или премълчаваме. Отговорни сме и за посланията, които излъчваме.
„У нас сякаш все още не можем да се отървем от онова балканско его. Все някой друг да ни е виновен, все някой друг да носи отговорност. Същото е и с общуването: ако някой не ни е разбрал, то вината си е изцяло негова.“
Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа.
„Любовта ми към преподаването пламна, когато бях на 28 и оттогава времето и мястото пред аудиторията е моето“, споделя тя.
Знаете ли, че в Швеция наричат lagom философията, която се опитва да обясни баланса във всяка област от ежедневния живот. На шведски lagom буквално означава „нито твърде много, нито твърде малко, правилното количество“. Това е модел, начин на живот, типичен за шведите, изграден върху социално съзнание, умереност и устойчивост. Датският израз hygge (хюга), която се произнася като „hoo gah“, се превежда като „уют“, отнасящ се за домашния интериор, подчертаващ тихи, привлекателни пространства, но се свързва също и с понятия като щастие, комфорт, простота, добри взаимоотношения и релаксация.
Well-being е английският израз, който на български език може да бъде преведен с хубавата и богата дума “благосъстояние”. Дума, която много по-често свързваме с материално благополучие. Богатството е начин на мислене и включва освен умението за материален просперитет, особено важен за всички времена, също и чувство за хармония със себе си, за постигане на спокойствие, добра самооценка, приятно обкръжение, здраве, здравословен живот и духовно израстване.
В това състояние животът на човек е изпълнен с щастливи емоции. Положителните и отрицателните преживявания са в баланс и е налице доволство, свързано с много аспекти от живота. Човекът притежава емоционалната интелигентност, необходима за справяне с трудностите в живота си.
2.Социално благосъстояние
При преживяване на социално благосъстояние човекът се радва на ползотворни и смислени взаимоотношения, той получава уважение, има чувство за принадлежност към група, толерира хора от различен произход и вярва, че действията му допринасят за успеха на групата.
3.Психологическо благосъстояние
Човек в това състояние има висока самооценка и осъзнава собствените си способности, притежава смелост за справяне с препятствията и за реализиране на пълния си потенциал. Животът му има смисъл, чувства се самодостатъчен и способен да живее в съответствие със собствените си принципи.
За да бъде постигнат всеки от тези три аспекта на благосъстоянието се изисква съзнателно обучение и насочване към източника на благосъстояние. Това включва отговори на въпроси като:
„Кой съм аз?“
„Какви са моите силни страни?“
„Как мога да работя добре с другите?“ и
„Как мога да служа на другите?“.
Опитът ми през годините със студенти, партньори и клиенти, както и изследванията, на които посветих книгата “Управление на личностното развитие”, ми доказват отново и отново, че благосъстоянието на човека, неговият личен well-being, зависи от степента на себепознание. Колкото по-добре човек познава себе си, колкото повече живее в синхрон с даденостите и заложбите си (познавайки ги), толкова по-щастлив, пълноценен и удовлетворяващ живот може да изживява.
Много автори насочват вниманието към въпроса “Как да намерим себе си и да заживеем качествено” и ни побутват да търсим какво е призванието, какъв е талантът, какво е това, с което най-много бихме искали да се занимаваме и което бихме правили цял живот с удоволствие.
Аристотел използва термина “евдемонично щастие”, за да обозначи състоянието „да живееш в истината с духа си“.
Всеки идва на този свят, за да развие призванието си и всеки, който се е отклонил от пътя, се чувства нещастен и носи празнота в себе си, която изпитва затруднение да запълни. Именно намирайки същността си и развивайки я, празнотата може да бъде запълнена. Най-трудното е човек да намери себе си и да открие посоката, в която да разгърне същината си.
Всеки има нещо, което умее по-добре от другите, нещо, с което се забавлява и което искрено го интригува. Понякога това е генетична заложба, а понякога се оформя с течение на времето. Но и нерядко се случва тези заложби да бъдат игнорирани, лишени от грижа и внимание.
В свят, който е толкова отворен и разнообразен, всеки има право и възможност да се занимава с това, към което го тласка сърцето, интуицията, подсъзнанието. И за да бъде щастлив, човек е длъжен да го намери.
Трайното усещане за благосъстояние (well-being) е възможна цел – но то е и предизвикателство към интелигентността на човека, към неговата способност да обръща взора си към дълбочината на своята личност, към неговото духовно „трудолюбие“, към искрения му стремеж към познание, към волята му да следва посоките на най-добрите си и ценни импулси.
