Кога успехът не носи щастие? Какви жертви правят жените и мъжете в името на успехите и постиженията и кой плаща по-високата цена? По темите говорихме с психолога Камелия Тодорова и водещата Радина Червенова, в предаването на bTV „Преди обед“, в рубриката „Опасни връзки“.
Вижте повече във ВИДЕОТО
На 25-ти срещу 26-ти март за пореден път сменихме времето от зимно към лятно часово време. За някои хора този един час по-малко сън води до огромна разлика в усещанията и най-вече в усещането, наречено “пролетна умора”.
Пролетната умора е състояние на изтощение, което типично се случва през този сезон. Това може да бъде причинено от различни фактори, като променящите се условия на околната среда, нарушаване на съня и дисбаланс в хранителния режим. Някои от симптомите на пролетната умора включват системно усещане за отпадналост, разстройство на съня, главоболие, безпричинна тревожност и депресия.
Много често говоря за хората сови (нямат проблем с късното лягане, но сутрините са мъка за тях) и тези, които са чучулиги (обичат да стават рано, но не издържат вечер до късно). Горките сови – животът им току що стана с още един сутрешен час по-мъчителен…
Смяната към лятно часово време може да бъде причина за стрес не само за тези, които обожават съня и щастието им зависи от него. Тази промяна във времето може да повлияе на тонуса и енергията на всички. Ето няколко предложения за преодоляване на стреса от смяната към лятно часово време:
“Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове” – Джон Ленън
Това изречение е на централно място в един от любимите ми тефтери със записки от 14-годишната ми възраст. Не съм сигурна, че тогава съм осъзнавала смисъла му, но днес, 28 години по-късно, валидността е неоспорима.
Аз съм планьор, организатор, човекът с прякор „дружинната“ в голямото ни семейство, доказана отличничка в това да вместя мулти-мега-таскинг в определен отрязък от време и да го направя не само добре, на и с любов. Казват, че планирането пренася бъдещето в настоящето.
Колкото и да обичам плановете обаче, се научих, или по-скоро животът ме научи, че много по-важна от плановете е гъвкавостта. И особено психологическата гъвкавост, която е способността на човек да се адаптира, да упорства или да се променя в отговор на предизвикателства или променящи се събития. Да прецениш кога, за какво и до колко да „натискаш“ и кога, за какво и до колко да отпуснеш натиска и да се оставиш на момента и обстоятелствата, забравяйки изначалния план. Това е ключът към психичното здраве и жизненоважно умение, което ни помага да се ориентираме в променящите се изисквания на ежедневието. А промени колкото искаме…
Психологическата гъвкавост се определя като контакт с настоящия момент, пълно осъзнаване на емоциите, усещанията и мислите, приемането им, включително нежеланите, и движението в модел на поведение и в услуга на определени ценности.
За да бъде психологически гъвкав, човек трябва да присъства със своите чувства, мисли и цели. Психически гъвкавият човек може да приеме гледната точка на другите, да се адаптира към променящите се изисквания, да направи корекции в умствените си процеси, да регулира трудни емоции и да балансира противоречащи си нужди и желания в стресова ситуация.
За себе си се научих да замълча. Да притихна и да чуя какво ми казва вътрешният ми глас. Да преспя. Да преглътна промяната на плана и да се дистанцирам от емоциите.
Популярният руски психолог и писател Александър Свияш казва, че „животът е многопластов, но човек не винаги може да го приеме в цялото му разнообразие. Той има някакви свои идеали и очаквания от реалността и счита за немислимо разрушаването им.“
Моделът на психологическата гъвкавост на д-р Стивън Хейс[1] предлага шест взаимосвързани процеса: 1. приемане, 2. когнитивно разсейване, 3. осъзнато внимание, 4. наблюдение на ситуацията като наблюдател, 5. ценности и 6. ангажирано действие.
Приемането е свързано с възприемане на нежеланите преживявания, вместо да се борим срещу тях. Когато човек е гъвкав, той може да приеме чувствата и мислите си, дори тези, които не харесва. Неприемането води да огромна загуба на енергия.
Когнитивното разсейване е способността да се прави разлика между мисли и преки преживявания, така че да избегнем да бъдем доминирани от собствените ни мисли. Гъвкавостта ни позволява да видим, че мислите не са единственият начин да мислим за нещата или че не е задължително действията ни да се ръководят от тях.
Осъзнатото внимание е гъвкаво и фокусирано към настоящето внимание, което позволява на човек да осъзнае настоящия момент. Психологическия гъвкавият човек може да обърне внимание на настоящия момент, вместо да се занимава със собствените си мисли за миналото или бъдещето.
Самонаблюдението отстрани е способността да изпитаме гледна точка, различна от собствената. Гъвкавите хора разбират, че техните мисли и чувства са отделни процеси, които не са непременно определящи.
Ценностите (за които толкова често пиша и говоря) са важни и определящи желанията, качествата, както и важни за постигане на целта. Гъвкавите хора са наясно какво искат да постигнат и са готови да обмислят друг подход, когато е необходимо.
Ангажираните действия са способността да преодоляваме трудностите и да продължаваме напред, за да постигнем целта си. Гъвкавостта позволява на човека да следва ценностите си и да действа съответно, разрешавайки даден проблем.
Тези шест процеса представляват различни гледни точки на набор от взаимосвързани качества или умения, типични за гъвкавия ум. Наличието на гъвкав ум е от решаващо значение за психологическото благополучие и успех. И… за справяне с промяна в плана.
[1] https://stevenchayes.com/
Жените сме си извоювали свободата, но на вечеря очакваме мъжът да плати сметката, признава дамата, родена на 15 септември
Тя ще ви очарова. С красота и харизма. С мъдрост и интелект. Наскоро стана професор – постигна го официално навръх 42-ия си рожден ден. Даниела Илиева е сред малкото жени у нас, заслужили с години наред трудолюбие, знания и упоритост, тази академична титла.
Проф. Даниела е специален гост в епизод 27 на рубриката „Жените на България“, а за нас е чест да се потопим заедно с нея в изкуството на общуването.
Как се гради академична кариера на тази възраст? И откъде тази страст към преподаването? Търсим отговорите от Даниела – бивша спортистка, чийто живот години наред минава на тенис корта.
„Родена съм на 15 септември. Родителите са предопределили съдбата ми още с моето зачеване и раждане“, споделя със смях Даниела и добавя:
„Често се шегувам, че съм обречена да бъда вечната ученичка.“
Това, в което проф. Илиева е истински добра, е комуникацията. Комуникацията, която диша и се променя, а мисията на нашата героиня е да изучава процесите на общуването, да ги развива и споделя. Тя вярва, че е наша отговорността за всичко, което казваме или премълчаваме. Отговорни сме и за посланията, които излъчваме.
„У нас сякаш все още не можем да се отървем от онова балканско его. Все някой друг да ни е виновен, все някой друг да носи отговорност. Същото е и с общуването: ако някой не ни е разбрал, то вината си е изцяло негова.“
Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа.
„Любовта ми към преподаването пламна, когато бях на 28 и оттогава времето и мястото пред аудиторията е моето“, споделя тя.
Вижте цялото предаване във видеото.
Знаете ли, че в Швеция наричат lagom философията, която се опитва да обясни баланса във всяка област от ежедневния живот. На шведски lagom буквално означава „нито твърде много, нито твърде малко, правилното количество“. Това е модел, начин на живот, типичен за шведите, изграден върху социално съзнание, умереност и устойчивост. Датският израз hygge (хюга), която се произнася като „hoo gah“, се превежда като „уют“, отнасящ се за домашния интериор, подчертаващ тихи, привлекателни пространства, но се свързва също и с понятия като щастие, комфорт, простота, добри взаимоотношения и релаксация.
Well-being е английският израз, който на български език може да бъде преведен с хубавата и богата дума “благосъстояние”. Дума, която много по-често свързваме с материално благополучие. Богатството е начин на мислене и включва освен умението за материален просперитет, особено важен за всички времена, също и чувство за хармония със себе си, за постигане на спокойствие, добра самооценка, приятно обкръжение, здраве, здравословен живот и духовно израстване.
Благосъстоянието се състои от три различни аспекта:
1. Емоционално благосъстояние
В това състояние животът на човек е изпълнен с щастливи емоции. Положителните и отрицателните преживявания са в баланс и е налице доволство, свързано с много аспекти от живота. Човекът притежава емоционалната интелигентност, необходима за справяне с трудностите в живота си.
2.Социално благосъстояние
При преживяване на социално благосъстояние човекът се радва на ползотворни и смислени взаимоотношения, той получава уважение, има чувство за принадлежност към група, толерира хора от различен произход и вярва, че действията му допринасят за успеха на групата.
3.Психологическо благосъстояние
Човек в това състояние има висока самооценка и осъзнава собствените си способности, притежава смелост за справяне с препятствията и за реализиране на пълния си потенциал. Животът му има смисъл, чувства се самодостатъчен и способен да живее в съответствие със собствените си принципи.
За да бъде постигнат всеки от тези три аспекта на благосъстоянието се изисква съзнателно обучение и насочване към източника на благосъстояние. Това включва отговори на въпроси като:
Опитът ми през годините със студенти, партньори и клиенти, както и изследванията, на които посветих книгата “Управление на личностното развитие”, ми доказват отново и отново, че благосъстоянието на човека, неговият личен well-being, зависи от степента на себепознание. Колкото по-добре човек познава себе си, колкото повече живее в синхрон с даденостите и заложбите си (познавайки ги), толкова по-щастлив, пълноценен и удовлетворяващ живот може да изживява.
Много автори насочват вниманието към въпроса “Как да намерим себе си и да заживеем качествено” и ни побутват да търсим какво е призванието, какъв е талантът, какво е това, с което най-много бихме искали да се занимаваме и което бихме правили цял живот с удоволствие.
Аристотел използва термина “евдемонично щастие”, за да обозначи състоянието „да живееш в истината с духа си“.
Всеки идва на този свят, за да развие призванието си и всеки, който се е отклонил от пътя, се чувства нещастен и носи празнота в себе си, която изпитва затруднение да запълни. Именно намирайки същността си и развивайки я, празнотата може да бъде запълнена. Най-трудното е човек да намери себе си и да открие посоката, в която да разгърне същината си.
Всеки има нещо, което умее по-добре от другите, нещо, с което се забавлява и което искрено го интригува. Понякога това е генетична заложба, а понякога се оформя с течение на времето. Но и нерядко се случва тези заложби да бъдат игнорирани, лишени от грижа и внимание.
В свят, който е толкова отворен и разнообразен, всеки има право и възможност да се занимава с това, към което го тласка сърцето, интуицията, подсъзнанието. И за да бъде щастлив, човек е длъжен да го намери.
Трайното усещане за благосъстояние (well-being) е възможна цел – но то е и предизвикателство към интелигентността на човека, към неговата способност да обръща взора си към дълбочината на своята личност, към неговото духовно „трудолюбие“, към искрения му стремеж към познание, към волята му да следва посоките на най-добрите си и ценни импулси.
Уважаеми студенти,
В деня, в който откриваме 21-та академичната година за Висше Училище по Застраховане и Финанси – ВУЗФ ви поздравявам на първо място, че сте направили избора да наричате България свой дом – да се установите, да учите, да се развивате и творите тук, а след време и да отглеждате децата си.
Вярвам, че светът е шарен и всички ние сме много неща. Вече не се отъждествяваме само с една професия, само с едно амплоа или профил. Всеки човек е отделна вселена и както обичам да казвам: “Светът има нужда от всякакви хора”. Самата аз съм много неща – многопластова личност, майка, писател, любима, мениджър, приятел, обучител, учител, ученик, дъщеря, сестра, професор. Принадлежа на няколко свята, които се преплитат в живота ми.
Най-изненадващото е как всичко от нашите разнообразни светове е свързано по един невероятен начин. Ето например, всички днес сте свързани от избора си да започнете образованието си, но с времето ще забележите колко много още неща ви свързват и извън образователната ви специалност.
Безкрайно много са примерите за уж случайни срещи и запознанства, които всъщност ни превръщат в една жива социална мрежа от приятели, роднини и колеги, преподаватели и студенти, споделящи радости, успехи и понякога тегоби, мрежа от подкрепа и корективи, от ментори и менторствани, от преживявания и емоции, от обич и любов.
Аз съм родена на първия учебен ден – 15 септември, понеделник. Като дете, най-щастлива бях когато преподавах на куклите и плюшените играчки и ги скъсвах от диктовки. Ще започна тази 13 поред академична година вече с титла професор, a може би Съдбата, още тогава, ми е отредила да сбъдвам мечтите си с академични постижения и да преподавам на стотици студенти всяка година.
За мен смисълът и мечтите са в ценното общуване, в развитието и в обмена на знания и мъдрост, чрез приятелство и менторство.
Почитта ми към менторството беше отразена в книгата ми, която беше основен труд за доцентурата преди 6 години. После дойде време цялото натрупано познание за различната комуникация, онази, свързана с отговорност отсрещната страна да те разбере и посланието ти да остави трайна следа, да се опише в книга, и така се получи “Комуникация НАвреме и НА място” .
А развитието на личността – откъде идваме, накъде отиваме и в какво се превръщаме по пътя, станаха обект на изследване в книгата “Управление на личностното развитие”. Вярвам с цялото си сърце и душа в основната теза на книгата, че най-важното познание е познанието за самите нас – какво ни радва, какво ни вдъхновява, какво ни зарежда, какво ни пълни очите с блясък, а нощите с вълнуващо безсъние, какво ни одухотворява и какво ни се случва ей така. Там е щастието.
Какво ви пожелавам на прага на новата академична година:
Пожелавам ви да се радвате на избора си да останете в България – на планините, на морето, на реките и горите, а също и на Витоша, която е толкова близо до нас.
Пожелавам ви здраве, защото всички щастливи моменти и успехи, цялата споделена обич и любов, са немислими без радостта от здравето!
Пожелавам ви да търсите и намирате себе си – най-важният човек във вашия живот!
Пожелавам ви специални моменти – от онези тихи, но пълни мигове, когато сякаш времето се забавя, но пък точно тези моменти ще ви награждават с пълнота, смисъл, одухотворение и усещане, че точно тук и сега, че точно така, че точно това е животът, за който сте родени.
На добър час и успешна академична година!
Докато се подготвям за новия бизнес сезон и за една предстояща лекция на тема “Личностно развитие и well-being” пред 100 делегати, попаднах на една интересна задача – да напишем писмо до себе си, до по-младата ни версия, от позицията на опита и преживяванията. Счетох тази задача за много подходяща за моя ежегоден пост в навечерието на рождения ми ден.
Скъпо мое Аз,
Аз на 21,
Пиша ти от навечерието на 42 и се надявам, че някъде там във времето, ще получиш моето послание. На първо място, важно е да знаеш, че ще си пожелаваш и ще получаваш. Не винаги на момента, но винаги в най-правилния момент.
Вселената и Съдбата ще се грижат за теб по най-добрия начин. Макар и понякога да не изглежда така, вярвай го и се уповавай на събитията, защото ще се случва каквото трябва, когато трябва и по най-добрия за теб начин.
Ще имаш любови. Големи, разтърсващи, искани, споделени. Разбира се и такива, които не си очаквала.
Ще имаш деца. Най-прекрасните и чудни деца. Измолени, измечтани, изстрадани, но твоите деца.
Ще сбъдваш мечтите си. Но и ще трябва да внимаваш какво си пожелаваш.
Хората ще те харесват и ще търсят твоята компания. Но ще отнеме време да разбереш, че не е нужно другите да те харесват, ако ти се харесваш. Няма да имаш нужда да търсиш одобрението и признанието на други, ако сама се одобряваш и признаваш.
Куфарът ще бъде твой спътник. Ще имаш години с по 160 дни на път. И това ще те прави щастлива.
Ще имаш верни и добри приятели. От тези редките, които на някои хора не им се падат в няколко живота. А на теб в един живот ще ти се случат фантастични приятелства – с вярност, добрина, разбиране, добронамерено опъване на уши, взаимност, искреност, смях и сълзи – заедно.
Ще успяваш. Най-много в нещата, които правиш с любов и които ти идва да направиш от най-дълбокото на душата си. Най-успешни ще са онези начинания, които носят лекота (въпреки трудностите) и вътрешен смисъл (макар и само за теб).
Ще станеш много близка с родителите си. Колкото повече години минават, толкова повече вашата разлика от само 20 години ще се стопява и ще се превръща в силна връзка, приятелство, устойчиво на време и събития, в споделена мъдрост и необходимост.
Ще ти се случват лоши неща. Ще имаш и проблеми. Ще срещаш хора, които ще те огорчават, нараняват, натъжават и ще те оставят с въпроси без отговори. Например “С какво заслужих това?”
Но точно тогава си спомни за Вселената и Съдбата и за техния план за теб.
Ще има хора в живота ти, които ще оставят запомнящи се следи. Ще има и такива, които ще ти оставят белези.
Знай, че времето ще те лекува, ще те учи, ще ти помага. За почти всичко. И също времето ще ти помогне да научиш най-значимия и ценен урок – търпение.
Ще ти върви на хора – колеги, приятели, срещи и открития. И всички те ще са също уроци – от всеки ще има какво да научиш, от всеки ще има какво да вземеш и на всеки какво да дадеш.
Ще се научиш да бъдеш себе си. След като “облечеш” няколко чужди персони и тестваш няколко чужди модела, ще разбереш, че няма нищо по-удобно от това да бъдеш себе си.
Ще учиш всеки ден. Това е благодат, защото ден, в който не си научила нищо ново, е ден, в който сетивата ти са били затворени.
Ще се научиш да намираш смисъл в качеството, а не в количеството. Разбира се, понякога не преди да се “затрупаш” в камари от количество.
Ще имаш битки и войни. Но най-тежките ще са тези срещу теб самата.
Някои неща ще се случват с лекота. Но повечето устойчиви резултати ще изискват постоянство в усилията.
Ще научиш, че златната среда е средата. Онзи баланс между твърде много и твърде малко, между многото храна и гладуването, между погубващо силните емоции и апатията, между искането и безразличието, между крайностите и полюсите във всичко.
Ще научиш тънката разлика между роднини и семейство, между приятели и познати, между преживявам и съществувам.
Ще научиш и грандиозната разлика между искам и не искам и как “искам” е мантрата за движение напред, а “не искам” е всичко, което те дърпа назад.
Ще се учиш непрестанно, че тук у сега, днес и мига, са най-важни. Ще се научиш да търсиш осъзнато насладата от живота и ще развиеш вкус към красотата на момента.
Ще имаш моменти, в които ще се давиш от сълзи и безсилие. Ще имаш моменти на безкрайна благодарност и задавяща гърлото радост.
Ще имаш радости и болки. Ще имаш смях и сълзи. Ще имаш триумфи и провали. Ще имаш изпълващи вдишвания и опустошителни издихания.
Ще имаш любови и раздели. Ще имаш от всичко, защото това е красотата на живота – в нюансите и в полюсите, в бурите и в дъгата, в изгрева и в залеза.
Ще имаш мигове, в които ще усещаш, че светът е твой и точно за такъв живот си родена!
Излезе от печат книгата „Управление на личностното развитие“
Написването на една книга е дълъг процес, който започва далеч преди първите написани редове в нея. За мен тази книга е още по-специална, защото е твърде лична. Тя е свързана с най-важното познание – познанието за себе си, с пътя, извървян през изминалите 41 години, с „участниците“ в случайни и неслучайни срещи и събития, със „съучастниците“, допринесли за развитието ми в личен и професионален план.
Отвъд личното книгата е и много практична. Тя е наръчник за личностно себеопознаване. Тя ще Ви помогне да опознаете преди всичко себе си, защото само личността, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личността, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота.
Тази книга ще провокира мисленето ви върху:
Книгата провокира мислене, но и дава готови отговори, които можете да приемете или отхвърлите, но със сигурност, след прочита й, ще имате две нови запознанства – едното с мен, защото написаното ме разкрива пред Вас и второто, много по-важно, ще се запознаете със самите себе си.
С благодарност…
На първо място поднасям благодарност на родителите ми – основоположници на това, което съм днес и на развитието, което съм постигнала.
Благодаря на моите деца, защото без тяхното разбиране към моите “потъвания” в работните ми интереси, цялото академично пътешествие не би било възможно.
Да съм най-голяма измежду три сестри и един брат означава отговорност и изграждане на модел за по-малките. Но означава и много обич, смях, подкрепа и сигурност, че някой е винаги на разположение. Благодаря ви, Веси Илиева, Никол Илиева и Стоян Илиев!
Благодаря на моите ментори и корективи Ирена Петрова, проф. д-р Надя Миронова и проф. д-р Георги Димитров!
Благодаря на моите безценни приятели, душеприказчици и supporters Таня Манчорова, Недко Минков, Валентина Ивайлова!
Благодаря за съветите и подкрепата от скъпите ми колеги доц. д-р Радостин Вазов, доц. д-р Красимир Тодоров, проф. д-р Али Вейсел, проф. д-р Юлия Добрева, и екипите на Фондация „Право и интернет“, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и редакционната колегия!
Благодарности на хората, без които физическа книга е невъзможна – Недко Минков, Милка Рускова, Ивомир Коларов, Гергана Гиздина, Пламена Петрова, Теди Грозданов!
Доц. д-р Илиева: Ученето не спира цял живот
„Във ВУЗФ опитваме да създадем у студентите идеята, че ученето не спира цял живот. Има все повече възможност за учене през целия живот. Другият начин е да имат отворени сетива, за да виждат възможностите“, каза преподавателят във ВУЗФ доц. д-р Даниела Илиева по време на дискусията на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Образование“.
Специалистът по личностно развитие посочи, че всички системи в образованието ни обръщат много внимание на това детето да се изучи в дадени дисциплини, но рядко се обръща внимание на това да се запознае със себе си.
„Талантите и заложбите, които всеки носи, би било огромна промяна в образователната система, ако започне да развива дадености на всяко едно дете. Това изисква обучение на преподавателите в гимназиален курс и университетска среда“, каза още доц. Илиева пред Bulgaria ON AIR.
Тя изтъкна, че личностното развитие е човек да следва даденостите и заложбите си, да ги развива и да избере. Доц. Илиева отбеляза, че може да взаимстваме от системата на Финландия, където развиват цялостното благосъстояние у децата.
„Обучението е за всички – за децата, за родителите, за учителите, за нас преподавателите, които след това изиграваме важна роля в това младият човек да намери правилния кариерен път и образование. Тук е нашата роля на ментори. Ако от малък следваш душата, сърцето и призванието си, няма да има нужда от толкова много курсове“, каза още доц. Илиева.
Гледайте целия разговор във видеото.
Експертната дискусия ще се излъчи в ефира на телевизията на 27 март от 17:30 часа
Какви са основните глобални тенденции в света, в който живеем и какви са предизвикателствата за образователната ни система и учебния процес като цяло? Какво означава динамичното технологично развитие за търсенето на знания и умения? Всичко това и още много ще разкрие новото издание на мултиплатформения проект на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Образование“ тази неделя.
Експертната дискусия ще се излъчи на 27 март, от 17:30 часа, в ефира и Facebook страницата на Bulgaria ON AIR. „Бъдещето: Образование“ ще се предава на живо и на сайтовете Bgonair.bg и Dnes.bg. Модератор на специализираното издание ще бъде журналистът на Bulgaria ON AIR и продуцент на публицистичното предаване „Директно“ Калина Донкова.
По време на „Бъдещето: Образование“, Диян Стаматов, бивш зам.-министър на образованието и директор на 119 СОУ, ще коментира актуалното състояние на образователна система в България, средното образование като ключов период за професионалната ориентация на учениците. Той ще разкаже повече за планираните реформи в образователната система от МОН, нивото на подготовка на българските ученици, сравнено с връстниците им по света и интеграцията на украински деца в българската образователна система.
За дигитализацията в образованието и конкурса на А1 „Дигиталното училище на България“ повече ще разкажат експертът „Външни комуникации“ в А1 Нина Неделчева – Георгиева, Христина Ананиева, главен учител, и Светла Панайотова, старши учител в 81-во Иновативно Средно училище „Виктор Юго”, София.
Как човек да вземе управлението на личностното си развитие в свои ръце ще разкрие доц. д-р Даниела Илиева от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Тя ще сподели ценни съвети за избягването на препятствията по пътя към постигането на крайната цел на всеки човек и кои са най-често срещаните грешки, които хората допускат в опит да подредят живота си.
В новото издание на специализирания мултиплатформен проект „Бъдещето: Образование“, мениджърът „Производство“ в „Елика Процесинг“ ООД Грета Димитрова, ще коментира кои са тясно специализираните професии от бъдещето. В специален разговор експертът ще изрази професионалното си мнение относно необходимостта от такъв тип работни позиции и тяхната сфера на дейност.
Предстои ли развитие на системата на висшето образование в България и кои са професиите на бъдещето? Това ще коментира ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) проф. Миглена Темелкова. Тя ще сподели своите наблюдения относно киберсигурността и мрежовата сигурност.
За финал на експертната дискусия „Бъдещето: Образование“ повече за ролята на образованието във формирането на идентичност ще разкрие дизайнерът Маргарита Асадурова. Тя ще коментира и необходимо ли е учениците да бъдат обучавани как трябва да се обличат.
„Бъдещето: Образование“ се провежда с подкрепата на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП), „Елика Процесинг“ ООД, A1 България и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Медийни партньори на проекта са Investor.bg, Dnes.bg и Manager.bg.
източник: www.investor.bg
