Posts tagged: личностно развитие

Не мога без музика. Не, нямам проблем с тишината (дори имам статия, свързана с тишината https://daniela.bg/да-чуем-тишината/), а просто много обичам и предпочитам музика. Нямам музикални дадености, не свиря на инструмент, не мога да чета ноти, пея правилно, но нямам глас за пеене. А колко много песни знам! Искрено се възхищавам на хора, които имат всичко, което аз нямам. И двете ми деца четат ноти, синът ми е роден талант барабанист, а дъщеря ми ходеше на уроци по пиано и пее много добре – т.е.и двамата могат да четат ноти. Откъде излязоха тези таланти, не знам…

За мен музиката е вдъхновение, мотивация, почивка, настроение, красота, любов, емоция. Има музикални изпълнения, които до такава степен ме разчувстват, че ме разплакват. Има и такива, които ме вкарват в моята зона – онова супер продуктивно място, на което вдигам коефициента на полезно действие двойно и тройно. Когато пътувам, в самолета слушам музика. В хотелските стаи, в офиса, у дома, нямам минута без музика (освен, разбира се, по време на сън) – сутрин за настроение и тонус, вечер за отпускане и смяна на настройката, през деня за фокус и концентрация.

Музиката има множество благоприятни ефекти върху човека, които се проявяват в различни аспекти на физическото и психическото здраве. Ето някои от начините, по които музиката може положително да влияе на човека:

Намалява стреса и напрежението: Слушането на музика може да намали нивата на стрес в тялото, като понижава нивата на кортизола – хормон, свързан със стреса. Това е особено вярно за спокойни и релаксиращи музикални жанрове, но също така е валидно и за любимата ни музика, независимо от стила;

Подобрява настроението: Музиката може да стимулира производството на допамин, хормон на щастието, което помага за подобряване на настроението и усещането за цялостно благосъстояние – тема, на която съм посветила книгата „Управление на личностното развитие“;

Стимулира когнитивните функции: Слушането или практикуването на музика може да подобри паметта, вниманието и способността за решаване на проблеми. Музиката също така е свързана с увеличаване на интелектуалната гъвкавост;

Подобряване на съня: Музиката, особено тази с бавен темп и спокойни мелодии, може да подпомогне заспиването и подобряване на качеството на съня;

Облекчаване на болка: Музиката може да бъде ефективен начин за облекчаване на болка при различни състояния, включително хронична болка и болка след операции, чрез отвличане на вниманието и намаляване на стреса;

Подпомагане на физическото възстановяване: Слушането на музика по време на упражнения може да увеличи физическата издръжливост и мотивацията, като по този начин подобри общото физическо здраве и възстановяване;

Подобряване на социалните връзки и любовни отношения: Музиката често служи като средство за укрепване на социалните връзки и общността, като предлага общи теми за разговор и споделени преживявания, общ ритъм и настроение.

Въпреки че реакциите ни по отношения на музиката може да варират в зависимост от индивидуалните предпочитания и културни различия, общият консенсус е, че музиката има универсално благоприятно въздействие върху човешкото здраве и благополучие.

Като фен на Spotify, споделям някои любими playlists-и и се надявам да ви донесат хубаво настроение:

Feel Good Morning

iRelax Anywhere

Classical Focus

Soft Evening Lounge Mix

Една приключенска и изпълнена със събития година е към своя край и ми е трудно как точно да я класифицирам. Свръхдоза опит? Ударна доза мъдрост? Време за пореден голям растеж на немалка възраст?
Може би всички тези неща. Със сигурност не съм същият човек, който бях в началото на 2023 година. Докато размишлявам върху всички нови измерения на себе си, които открих, отделям време за рефлектиране и друг вид осъзнаване.

В края на година всички броим и сверяваме – дали пожеланото в началото на годината се е случило и как, постигнали ли сме набелязаните за годината цели, какво сме получили и случили, какво е останало недовършено. Във всички пожелания, обаче Вселената винаги успява да ни изненада с шеговита нотка. Понякога получаваме пожелания пакет в съвсем друга форма или така изненадващо “опакован”, че се чудим от къде да започнем “разопаковането”.

Понякога завява такъв силен вятър на промяна, че се чудим къде и кога точно сме си пожелали точно този ураган. Щастлива съм, че и тази година бях на моя път. И в пряк, и в преносен смисъл. И тази година отново осъзнах силата на решенията, които съм взела преди 15 години, а именно да следвам отреденото ми, онова, което ми е дадено да свърша в този живот на тази земя, синхронизирано с талантите и даденостите ми и водещо ме към моето цялостно удовлетворение.
Често обвързвам рождената ми дата 15 септември с призванието ми да преподавам, обучавам, да съм пред публика и по този начин да променям животи и да оставям следа. В публиката – от студенти, до млади и зрели хора, дошли от близо и далеч, за да се учим взаимно, намирам силна енергия и смисъл.

И понеже броим. Неизбежно…
През 2023 година застанах на живо за обучения пред 3022 човека. Моите онлайн постове и изяви във Facebook и LinkedIn достигнаха до над 330 000 човека, за което мога само да благодаря!
Увеличих с много познанствата ми и задълбочих още повече дългогодишните приятелства. Убедих се отново, че няма по-ценно от безценните приятели. Няма по-стойностно от проникновени разговори с близки хора за живота, вселената, смъртта, ежедневието и мечтите. Бях вярна на пътешественика в себе си и пропътувах 151 542 км, посетих 82 града и 19 държави. Бях 162 дни на път. Пътешествията ме образоват и обогатяват, лекуват и зареждат. Тази година бях по света много повече от обикновено и опознах не само нови култури, но и нови измерения на себе си.

Невероятна е дълбочината на човешката душа! Носих си куфарите с физически багаж, но с мен пътуваше и тежката тъга от загубата на част от моята душа – татко. Моят човек на тази земя, моят soul mate, онзи душевен и емоционален клик, който не ти се дава с много хора в един живот. Но… такъв е животът. Радости и тъга се редуват, както в природата бури и дъги, колелото се върти, дните се превръщат в години, само да сме здрави казваме. Броя изблагодаря за дните, в които съм била здрава, силна и енергична, за да случа всичко изброено. Потупвам себе си по рамото и си казвам, че годината беше чудесна, смислена, осъзнато преживяна и пълна, пълна.

Какво предстои и какво пожелавам за Новата 2024 година?
Да сме здрави, разбира се! Аз, вие, семействата, близките и обичните ни!
Да са смислени дните ни и спокойни нощите.
Да е мир по света и любов в дома.

В личен план ще продължавам да нося с достойнство 3-те работни шапки – едната като изпълнителен директор на Фондация “Право и Интернет”, другата като университетски професор във ВУЗФ, и третата – като лектор и обучител. Някъде там е и планът за публикуване на още 2 книги, както и всички постове в блога и профилите в социалните мрежи. Радвам се, че имам свободата и платформата да споделям, но още повече се радвам, че има кой да чете. Благодаря ви! Вие давате смисъл на усилията!

На себе си и на всички родители пожелавам повече пълноценно време с децата, защото те са нашите най-големи учители.
На пътешествениците пожелавам пътешествия до нови и до любими дестинации.
Но нека помним, че най-важната дестинация е нашата душа. И тя е смисълът на цялото ни пътешествие на тази земя в този живот.

Щастливи празници, изпълнени с топлина, уют, хармония, обич и разбирателство!

Успехът е отговорност. Отговорността на желания, мечти, решения и последствията от тях. Какво сме избрали като стремеж, мечта или символ на успех, винаги си има цена. Важното е вложено и получено да са в благоприятно съотношение.

Как успехът ще повлияе на някого зависи до голяма степен колко мъдър е човек. Най-голямото престъпление е да остаряваме без да помъдряваме. Култивираното, мъдро его, ще понесе успеха с достойнство, ще извлече ползи, ще допринесе за благото на околните, ще получава, но и ще раздава. Некултивираното его ще се възгордее, ще „си повярва“, ще иска още и още – без наслада от постигнатото, без благодарност и без осъзнатост, че в живота всичко е обмен на получаване и даване.

Успехът е баланс и това, може би, е най-доброто му влияние върху човек.

В навечерието на 11-я рожден ден на дъщеря ми, си спомням каква мечта ми беше тя, през какво преминах, за да постигна този значим успех за мен и колко смисъл и какво удовлетворение ми донесе появата й, както и всеки ден от тези почти 11 години, през които сме заедно. Имам, разбира се, и много други успехи, които ми носят усещане за постижения, удовлетворения, сбъднати желания и радост от живота, но най-големите успехи са винаги много повече емоционално значими, отколкото материално.

Обичам да казвам „Готино е да си важен, но по-важно е да си готин“ и се старая непрестанно да следвам това мото. Ако успехът е важен, нека останем все пак и готини.

Мисля, че смело мога да кажа, че съм закърмена със спорт. Още на 6-годишна възраст ме записаха на тенис на корт – малко на шега, с основна цел да не ставам пълничка и да се движа. Пак на шега, следващите 14 години минаха по тенис кортовете из страната и чужбина, по тренировки, състезания и както се казва – цял един живот в програма.

Онзи цитат на популярния автор от Шри Ланка – Thisuri Wanniarachchi, която дори не е била професионален тенис състезател, е показателен за някои от уроците, на които тенисът те учи за цял живот: “Tennis taught me to take chances, to take life as it comes. To hit every ball that comes to me no matter how hard it looks, to give it my best shot.”

Аз и тенисът бяхме в love-hate (любов и омраза) връзка. Имаше дни на върха, имаше моменти на такава неприязън, че едва хващах ракетата. Със сигурност много други спортисти, избрали за професия даден спорт през определена част от живота си, могат да се припознаят и знаят какво имам предвид. На моите 20 всичко приключи. Здравословни проблеми, емоционални причини и няколко операции сложиха край на тази връзка.

Днес, 23 години по-късно, нещо трябва да се спортува. И то редовно. А предвид възрастта ми и старите ми травми – по възможност с любов, посветеност, с усмивка, бавно и дълго. Земното притегляне се оказва много силно и дърпа надолу всичко, което не му противодейства.

Преподавам Мениджмънт и винаги казвам на студентите “Нищо не можете да управлявате, ако не можете да управлявате собственото си тяло. Няма как да управляваш хора и процеси, ако не можеш да управляваш себе си.” Тялото иска движение и потене, мускулите искат тренировка, ставите искат смазване, а травмите… колкото и да е странно, и те искат раздвижване. Многото пътувания не са извинителна бележка, а повод за още повече дисциплина. Травми всички имаме – има лекари за всичко.

Отговорността към болката и собственото здраве също е важна. Има много хора, които попадат в ролята на „жертва“ на болежките си и се обездвижват тотално. А всеки физиотерапевт, всеки опитен спортист и всеки остаряващ осъзнато знае, че обездвижването е най-големият провокатор на болка от стари травми, а също и чест причинител на нови. Всички лекари, при които съм ходила на консултации за моите износени коленни стави казват едно и също – движение, движение, движение. Имам си аптечка за спешни случаи, но най-добрите лекарства си остават разходките в гората и редовният пилатес.

Изкушенията за вкуса и апетита са много и навсякъде – нова държава, нова култура, “хайде и това да опитам, че може да не дойда пак”, “ох, днес ми е едно такова мързеливо”, “дали да не остане за утре”, “нали кантарът е ок” – са някои от честите “пазарлъци”, които водим със себе си. Немалко апликации са в помощ на мързеливите или недостатъчно дисциплинираните – напомнят с аларми, приканват към 10, 20 или повече дневни предизвикателства, напомнят за пиенето на вода, броят калории и какво ли не.Но аз знам – извиненията са вътре в мен, мотивацията също. За да се мотивирам визуализирам моето силно, здраво и красиво „аз“, вдъхновявам се да бъда пример за децата ми и за хората около мен.

Но най-вече запазвам фокус върху най-важното – аз да владея тялото ми, а не то мен. Бъркам в дълбокото, в тенис миналото и вадя воля, мотивация, сила, вдъхновение, амбиция и се движа – йога, пилатес, дълги hiking преходи, разтягане, плажни разходки, плажен тенис, нещо. Обличам клина, вадя постелката, включвам Asana Rebel, Spotify, BetterMe или YouTube и извинения няма. Болките са по-малко, силата и енергията са повече. Ставам, сядам и се движа пъргаво и уверено. Разбира се, има дни, в които просто не се получава. Има други, в които нямам толкова време или сили, колкото ми се иска. Но се вглеждам в тези, през които успявам. И си благодаря. И то, тялото ми, също ми благодари.