Posts tagged: обучение

През последните месеци участвах в редица събития като панелист и модератор – опит, който ме провокира да споделя няколко наблюдения и съвета за етикета при подобни изяви. Независимо дали става дума за академична конференция, бизнес форум или обществен дебат, сцената изисква не само експертиза, но и осъзнато поведение.

Подготовка и външен вид

• Винаги отчитаме контекста на събитието – дали е делнично или уикенд събитие, бизнес форум, tech конференция или дискусия, организирана от институция. Облеклото трябва да бъде адекватно на формата и аудиторията.
• Пристигаме навреме, за да огледаме сцената, разположението на столовете, микрофоните и кабелите – техническите детайли често спасяват от неудобни ситуации.
• Внимаваме с детайлите при седнало положение – дамите, особено, трябва да се съобразят с височината на столовете и дължината на роклята. Затворените обувки винаги са по-добрият избор.

Поведение по време на панела

• Споделяме времето справедливо, без да монополизираме разговора.
• Уважаваме мнението на останалите и показваме това с активното си слушане – кимане, усмивка, жест на съгласие.
• Кратките, фокусирани отговори са по-ефективни от дългите монолози.
• Фактите и цифрите придават тежест, но прекаляването с тях превръща изказването в тест за паметта.
• Подгответе се за неочаквани въпроси – направете кратък списък с потенциални теми, които аудиторията може да засегне.

Поддържайте зрителен контакт с цялата зала, а не само с модератора или предната редица.

Език на тялото и сценично присъствие

• Power позата – изправен гръб, стабилна стойка, отворена диафрагма – излъчва увереност и уважение към публиката.
• Езикът на тялото говори, дори когато мълчим – осъзнатите движения и спокойното присъствие са част от професионалния имидж.
• Използвайте микрофона – не се отказвайте от него, дори ако смятате, че говорите достатъчно високо.
• Без бележки на сцената, без прекъсвания и без сервилничене. Аудиторията цени автентичността и уважителния тон.

Извън сцената

• Кафе паузите са социалният център на всяко събитие – време за продължение на разговорите и целенасочен нетуъркинг.
• Панелистите и модераторите са едновременно гости и домакини – поздравете хората, които изглеждат сами, и улеснете новите запознанства.
• На бюфета бъдете умерени, а не гладни – един от професионалните трикове е да се хапне предварително.
• Опитайте се да запомните имената на новите контакти и не забравяйте да обмените визитки.

В крайна сметка, сценичният етикет не е просто набор от правила, а израз на уважение – към събитието, към публиката и към самите себе си. Защото автентичността винаги е на мода, а времето остава най-ценната валута.

Независимо дали изнасяте презентация пред колеги или пеете на сцена, сценичната треска (glossophobia) засяга милиони хора по света. Добрата новина е, че с правилните подходи можем да превърнем страха в енергия и увереност.

Спомням си, че преди повече от 15 години, когато започнах да изследвам темата за презентационни умения и какво прави един презентатор от добър – в съвършен, самата аз се чудех дали сценичната треска може да бъде преодоляна и как. Книгата ми „Усъвършенстване на презентационни умения“ представя много и различни техники, но в този текст споделям практически и изпитани във времето съвети.

Защо сценичната треска е толкова разпространена?

• 77% от хората изпитват поне лек страх от публични изказвания.
• Около 75% признават, че се тревожат пред публика.
• Само 10% обожават да говорят пред хора, а други 10% са напълно парализирани от страха; останалите 80% са някъде по средата.

Интересен факт е, че жените (44%) се притесняват малко по-често от мъжете (37%), а липсата на подготовка обуславя до 90% от тревожността на сцена пред публика.

Сред моите ключови техники за справяне със сценичната треска са:

• Добра подготовка и практика. Колкото по-добре съм подготвена и сигурна в материала си, толкова по-малко ще се тревожа. Не препоръчвам практиката у дома пред огледало, с приятели или записвайки себе си, защото така никога не може да се възпроизведе ефектът на реалността.
• Дихателни техники. Дълбокото и бавно дишане ми помага за успокояване на нервите. Няколко дълбоки вдишвания и издишвания непосредствено преди излизане на сцена или презентиране спомагат за намаляване влиянието на сценичната треска.
• Визуализация на успеха. Представата, че изпълнението минава перфектно, ми дава увереност и настройва психиката ми позитивно.
• Поддържане на зрителен контакт. Фокусът върху един или няколко приятелски настроени човека в залата не е достатъчен. Най-добрият зрителен контакт е според 3-секундното правило – всеки в залата да се почувства удостоен с поглед. Мисля си за представянето ми като за разговор, а не като за изпит.
• Използване на напрежението като енергия. След толкова години, стотици обучения и хиляди участници, не се очаква да изпитвам сценична треска. Но когато усетя мини-напрежение, използвам го като енергия. Това спомага за преобразуването на адреналина в положителна сила, която ме прави по-ангажираща и динамична, и ми помага да усещам пулса на аудиторията – защото всяка аудитория е уникална и различна.
• Прогресивна мускулна релаксация. Последователното стягане и отпускане на различни мускулни групи води до освобождаване на напрежението в тялото, независимо от какво е породено то.
• Присвояване на пространството. Винаги посрещам публиката права и с усмивка. Отивам на мястото на събитието по-рано, за да усетя и „присвоя“ пространството. Така се чувствам още по-уверена в обстановката.
• Фокус върху съобщението. Старая се да поставям акцента върху това, което искам да предам, а не върху себе си. Разбира се, има моменти, в които използвам лични истории, за да пренеса послания и да се асоциирам повече с публиката. Основното е, че мисля за посланието, вместо да се притеснявам за външния си вид или как се справям – макар че винаги полагам грижа за адекватен външен вид, съобразен с повода и аудиторията.
• Контрол върху храненето и стимулантите. Избягвам кофеина и други вещества, които влияят на нервната система. Спазвам дозата от максимум едно кафе, внимавам какво ям преди и по време на обучителен ден. Така избягвам риск от усилване на тревожността и вътрешното напрежение.
• Езикът на тялото. Той излъчва повече от всякаква друга форма на послания. Държа се уверено – и права, и седнала, заемам пространство, усмихвам се. Физическите ни действия влияят върху психиката ни – показвайки увереност отвън, програмирам себе си и хората около мен, че съм във владение на ситуацията.

Те са вече 100. Може би повече. Но в никакъв случай по-малко. За 10 интензивни години (броя тези след раждането на дъщеря ми и активизирането ми в кариерен план) хронологията показва 100 срещи с групи – хиляди хора от различни индустрии, бизнеси, поколения, националности, позиции и житейски статус. Всяка група има своята динамика и оставя своята следа не само в кариерата ми на обучител, но и в душата ми. Всяка група е била в ума ми седмици преди и след обучението.

Всички тези хора са били част от живота ми – за часове или дни ние сме общували и сме обменяли опит, ценности, цели, стремежи, желания за промяна и стратегии как да я постигнем. Всички те са разкрили слабостите си или незнанието си в дадена област, за да можем заедно да превърнем слабостите в предимства, а незнанието в убедително и уверено (по)знание в областта на обучение. А области много – целият спектър на вербална, невербална и дигитална комуникация, бизнес етикет, международен протокол, презентационни умения, личностно развитие, етика и морал, коучинг, и др.

Някои обучения ще помня завинаги – например обучението на тема Body Language, което направихме в София, в Градската баня със съдействието на мои студенти тогава. Събраха се 100 човека – абсолютно неочаквано – млади, готини, жадни за знания; дойдоха посред зима, стояха прави няколко часа, участваха активно, беше невероятно! И много други такива надъхващи, феноменални, паметни срещи и спомени…Смисълът на всичките ми обучения е да оставят следа, да доведат до размисъл и всеки да намери своя смисъл.

Най-голямото признание е, когато участниците си тръгнат освен с пакет от знания, и с желание за себеусъвършенстване и нарастващо любопитство към темата.

Но най-голяма радост ми носи всяко “благодаря”.И затова аз ви поднасям най-искрено моето огромно БЛАГОДАРЯ – за доверието и за избора да споделим най-ценното си – времето в този кратък, но много интересен живот, в който сме се срещнали!

И преди години, когато започнах да се занимавам с НЛП (невро-лингвистично програмиране) и коучинг ме питаха, и съвсем скоро отново ми зададоха въпроса „Какво е коучинг?“.

В помощ на питащите и в търсене на отговори на човешки език, се допитах до мои колеги, с които работим заедно като преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси, но са и експерти в областта на коучинга, както и до моя мастър и сертифициращ обучител по НЛП и коучинг:

проф. д-р Теодора Лазарова (психолог, преподавател, HR специалист, коуч)

доц. д-р Виктория Гацова (психолог, преподавател, коуч)

Никола Димитров (треньор, коуч, преподавател)

Мастър NLP Ewan Mochrie (мастър НЛП, коучинг, хипнотерапия, обучител)

По-долу представям техните и собствените ми разсъждения за това какво е коучинг, за какво може да бъде полезен, какъв е процесът и защо.

Теодора Лазарова

Коучингът е високо ефективен процес, чрез който дадено лице е подкрепено от своя инструктор да постигне конкретна лична цел или определен резултат в професионален аспект. Коучът работи с вътрешните ограничения и съпротиви на личността, като целта е да се отключи потенциалът на хората и да се максимизират постигнатите резултати. Освен на личностно ниво, коучингът се прилага успешно и в бизнес организации. Коучинг процесът не е нито консултиране, нито психотерапевтичен метод, акцентът се оставя върху наличните ресурси на личността или бизнес организацията, като се изготвят цели и план на действие и се търси отговор на въпроса КАК да използвам това, което вече знам и познавам.

Коучинг процесът е не просто необходим в съвременните динамични бизнес организации, но въвеждането му подобрява представянето на служителите, което води до по-висока организационна ефективност и по-добри резултати. Някои от зоните на развитие, които се повлияват изключително добре от коучинг техниките и практиките са адаптация на моделите за справяне в предизвикателни ситуации, развиване на нови знания и умения, изграждане на техники за разрешаване на конфликти както и умения за целеполагане. Ефективният коуч следва да развие набор от личностни умения, сред които умение за активно слушане, наблюдение и анализ на конкретна ситуация, отлични комуникативни умения, търпение, гъвкавост и не последно място – емпатия, за да разбере по-добре чувствата и нуждите на другите.

Виктория Гацова

През последните години все по-често във видеа в социалните медии или в телевизионни предавания чуваме някой да се представя като лайф или бизнес коуч. Звучи модерно, очевидно е нещо, което е в крак със съвременните тенденции, но какво всъщност е коучингът?

            Коучингът е процес на пълноценно общуване между клиент и коуч, като основната цел е клиентът да получи подкрепа при осъзнаването, формулирането и постигането на своите цели. Той може да е ориентиран както към личностното развитие на клиента, така и към развитието на висши мениджъри (лидери) или на екипи в организацията. С помощта на коучинга мениджърът би могъл да се научи да управлява ефективно професионалния стрес, да намира здравословния баланс между работата и личния живот, да се научи да разпределя правилно задачите, да делегира отговорности, да усъвършенства комуникационните си умения и т.н.

Казано накратко, коучингът е механизъм, чрез който една личност, един мениджър или един екип в организацията с помощта на професионалист (коуч) успяват да се придвижат от място на неудовлетвореност, на което се намират в момента, до място, на което искат да отидат, за да се чувстват пълноценни.

Никола Димитров

Коучингът е процес, чрез който всеки добре обучен човек може да подкрепи друг човек или група хора като му/им помогне да осъзнаят текущото си състояние, да дефинират бъдещи желания и чрез един взаимен диалог да положат ясни цели, да преодолеят вътрешни или външни бариери и да начертаят конкретен план за реализация. Може да кажем, че коучинг не е само техника, но и изкуство, което помага на хората да подобряват личното си и професионалното си представяне, да откриват и развиват нови и полезни умения, да подобряват взаимоотношенията си и най-вече да заложат в себе си една култура на постоянно самоусъвършенстване.

Един професионален коуч или човек владеещ коучинг техники (например мениджър или тийм лидер) ползва различни инструменти, техники и видове въпроси, за да помогне на отсрещната страна да открие скрит потенциал, да решава проблеми и да взема осъзнати и добре премерени решения.

Коучингът често се бърка с терапия, но е важно да се уточни, че за разлика от терапията, където стремежът е да бъдат излекувани минали емоционални казуси и психологически предизвикателства или травми, коучингът е насочен към полагане и постигане на бъдещи цели и развитие на нови умения.

Една от най-важните предпоставки за успешно прилагане на коучинг е умението да не се осъжда отсрещната страна и да не налага собствено мнение. Коучът служи като катализатор за откриване на потенциални решения. Истинските коучове са смирени хора с добро сърце и силна ценностна система. Общуването с тях носи успокоение, помага да се подредят мислите и приоритетите и води до вдъхновение за покоряване на все по-високи върхове. Коучингът е призвание и начин на живот, а не просто един сертификат за успешно преминат курс и техника за постигане на лични средства. За съжаление, като всяка техника и умения, коучингът може да навреди на хората, ако не се прилага с добри намерения и правилен подход. От друга страна, ако попаднете на наистина добър коуч, той може да промени живота ви завинаги, да ви помогне и вие самите да се превърнете в агент на промяната за хората около вас.

Ewan Mochrie

Коучингът помага на хората да преодоляват предизвикателствата в живота и да израснат повече от това, което са, като станат по-добра версия на себе си. И така, какво е това и как работи. Обучението е свързано с трансфер на умения или знания. Менторът е по-опитен човек, който споделя своята мъдрост с по-малко опитен. Коучингът е свързан с насочването на клиента да намери решения и идеи за себе си. Коучът е експерт в личностното развитие и процеса на постигане. Клиентът е експерт в собствения си живот, своята история, своето предизвикателство или своята цел. Или казано по друг начин, клиентът е експерт в „какво“, а коучът е експерт в „как“. Подобряването на представянето в живота е свързано с максимизиране на собствения ви потенциал, като същевременно минимизирате всякакви намеси. Независимо дали тази намеса е от вашия собствен съзнателен или несъзнателен ум, или някакви външни фактори. Коучът помага на клиента да направи това.

Основните умения, притежавани от коуч, са слушане, задаване на въпроси и преформулиране. Преформулирането е способността да се разглеждат ситуации или идеи от различна гледна точка. Изисква се гъвкавост на мисленето. Треньорите са любопитни за своите клиенти. Това любопитство ги кара да задават търсещи въпроси и често, чрез обмисляне на тези въпроси клиентите ще създадат прозрения, които не са успели да разберат сами. Има много варианти по общата тема на коучинга, но най-общо коучът трябва да разбере какво иска да постигне клиентът; как ще разберат, когато имат това; как клиентът е стигнал до мястото, където е сега; как работи сега; какви способности и възможности за избор имат; и доколко са мотивирани да предприемат действия за подобряване на положението си. Веднъж научени, коучинг умения могат да се използват неофициално, за да се помогне на колеги в работата, на приятели и семейство. Ученето и растежът никога не свършват.

Даниела Илиева

За мен коучингът е отговорност. Отговорност към себе си, към клиента, към средата, в която живеем, отговорност към промяната, която е необходима на човека, общността и обществото като цяло.

Коучингът е един от бързорезултатните механизми, чрез които можем да поемем отговорност и да я носим с повече лекота – използвайки коучинг експерт по пътя на личностното ни усъвършенстване, в търсенето и намирането на смисъл, в справянето с позитивите и негативите, с които ежедневието неизбежно ни среща.

Процесът на коучинг се определя като взаимоотношения между двама души с цел развитие – между сертифициран, обучен, лицензиран коуч и клиент.

Коучинг експертът (аз) съдейства на клиента (вас) да развива своите способности, да изпълнява целите и желанията си и продуктивно да постига успехи.

Ще спомогна за тази ваша промяна чрез вербална и невербална комуникация (въпроси, размисли, обяснения, метафори, задачи, насоки, упражнения и др.). Ще се стремим да улесним развитието ви както в образователен и професионален, така и в личен план. Аз ще инициирам и улесня желаната от вас промяна, ще ви предизвиквам, ще ви обучавам, ще подбирам и ще ви задавам смислени въпроси, ще ви мотивирам, ще подбуждам размисли, ще обяснявам, ще ви поставям задачи, ще събуждам любопитството ви, ще ви предизвиквам, ще ви стимулирам, ще ви подкрепям и окуражавам да изразявате себе си. 

Видовете коучинг са:

– Житейски коучинг;

– Коучинг в отношенията; 

– Бизнес коучинг;

– Спортен коучинг; 

– Работен коучинг.

Коучингът може да помогне на вас или членовете на вашата организация за следните проблеми:

• Справяне с промени;
• Приспособимост;
• Справяне с гнева;
• Професионално развитие;
• Смяна на работна позиция;
• Проблеми с обвързването;
• Комуникиране на емоциите;
• Проблеми с комуникацията;
• Организационно/бизнес или личностно ориентиране;
• Конфликти и справяне с конфликти;
• Културни различия;
• Взимане на решения;
• Емоционална интелигентност;
• Чувство на изоставяне или самота;
• Междуполова комуникация;
• Избор на работа;
• Прецизност на езика и изказа;
• Лидерски умения;
• Проблеми със запаметяването;
• Медиация;
• Личностно усъвършенстване;
• Мотивиране (на себе си или на другите);
• Умения за преговори;
• Нервност;
• Организационни проблеми;
• Подобряване на професионалното представян;е
• Лична организация;
• Презентационни умения;
• Склонност към отлагане, планиране на проекти;
• Проблеми с взаимоотношенията;
• Проблеми със заемана роля;
• Проблеми със самочувствието;
• Социални умения;
• Сценична треска или негативни емоции;
• Справяне със стреса;
• Тревожност при полагане на тестове;
• Управление на времето;
• Баланс между работата и личния живот;
• И др. 

Коучинг техниките са приложими в абсолютно всяка сфера от живота ни и ни предоставят време във времето, понякога ни спасяват ни от нас самите и осветляват пътя към по-добрата ни версия.